№ 394
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501409 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 260481 от 21 януари 2021г., постановено по гр. дело №
15687/2019г., Софийски градски съд, ГО, 14 състав, е отхвърлил предявен от
Г. Л. Д. срещу „Юробанк България“ АД иск с пр. осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
за сума в размер на 17 724,11евро, платена без основание за периода от
26.06.2016 до 29.11.2019год. на основание нищожен договор за кредит от
17.10.2007год. като неоснователен.; прогласил за недействителни по
предявените от Г. Л. Д. срещу „Юробанк България“ АД клаузи от договор за
кредит № HL25860 от 17.10.2007год., както следва: чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.6,
ал.2, чл.13, ал.1 и чл.23 от договора на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 143,
т. 10 и т.12, пр. 2 ЗЗП; осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на Г. Л.
Д. по иск с пр. кв. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата от 17 379,72 лв.
/равностойност на 8 886,11 евро/, платена за периода от 26.12.2014год. до
29.11.2019год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
29.11.2019год. до изплащане на вземането; осъдил „Юробанк България“ АД
да заплати на Г. Л. Д. по иск с пр. кв. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата от 4 161, 52
шв. франка, платена за периода от 26.12.2014год. до 29.11.2019год., в
1
резултат на едностранна промяна на лихвата, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба - 29.11.2019год. до изплащане на вземането; осъдил
„Юробанк България“ АД да заплати на Г. Л. Д. на осн. чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 1 988, 07 лв.-разноски; осъдил Г. Л. Д. да заплати на „Юробанк
България“ АД на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 261,00 лв.-разноски; осъдил
Г. Л. Д. да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн. чл.
77 от ГПК сумата от 32,28 лв.-държавна такса. С определение № 265341 от
22 март 2021г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, съдът е изменил
решението си в частта за разноските, като е посочил, че присъдените на
ищцата следва да се считат в размер на 2 025, 24 лв.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Юробанк
България“ АД срещу решението по гр. д. № 15687/2019г. на СГС, в
неблагоприятните части за ответника. С доводи, че изводите на съда за
неравноправност на оспорените клаузи са неправилни, иска отмяна на
решението в обжалваните части и вместо това отхвърляне на исковете.
Доводите са концентрирани върху несъобразяване на факта на избор на
валутата на кредита от самата ищца, неправилен извод на съда, че банката е
разполагала с информация за бъдещото движение на валутните курсове, както
и, че валутният риск, изяснен в чл. 23 от договора, е прехвърлен на
потребителя; неправилен извод, противен на волята на страните, че кредитът
не е предоставен реално в швейцарски франкове и, че задължението, чиято
стойност не е променена, се е увеличило поради промяната в курса на франка.
Жалбоподателят е развил оплаквания и срещу едновременното си осъждане за
връщане на валутни разлики и на суми в резултат от увеличение на лихвения
процент, който не бил увеличаван въз основа на клаузата на чл. 13, ал. 1 от
договора, като във връзка със защитната си теза счита и, че няма основание за
връщане на сума в евро, при положение, че задълженията са погасявани в
лева. Поддържа и, че при връщането на 4 161, 52 шв. франка насрещната
страна ще бъде компенсирана и за валутните разлики, платени „за
заплащането на тази сума“, която е платила в лева, а банката се осъжда да ги
върне в лева при вече различен курс на франка.
Г. Л. Д. е оспорила жалбата на ответника, от своя страна е подала
частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК в частта, в която молбата
й за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение.
Частната жалба е оспорена от насрещната страна.
2
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
процесните клаузи от договора /чл. 23 във връзка с чл. 6, ал. 2 и 3; така и чл.
3, ал. 5 и чл. 13, ал. 1/ следва да се окачествят като недействителни /нищожни/
по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съответно чл. 146 от ЗЗП и чл. 143
ЗЗП, доколкото се явяват и „неравноправни“ като неиндивидуално уговорени,
тъй като прехвърлят валутния риск върху потребителя и не са съставени на
ясен и разбираем език, което в нарушение на принципа на добросъвестност
води до значително неравновесие в правата и задълженията на страните, както
и, че дават право на банката едностранно да променя лихвите по договора по
своя преценка без посочени основания за това. Нищожни според съда са и
уговорките за капитализация на лихвата като противоречащи на чл. 10, ал. 3
ЗЗД. Съдът е приел, че договорът не е изцяло нищожен, тъй като може да се
прилага и без нищожните клаузи, поради което е отхвърлил главния иск по
чл. 55, ал. 1 ЗЗД. По изложените съображения съдът е приел и, че търсените
суми като платени без основание въз основа на нищожните клаузи по
договора – като валутни разлики и в резултат от едностранно изменение на
договорната лихва - са недължимо получени от банката, поради което и
исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД са уважени.
Софийски апелативен съд, в рамките на правомощията си на
въззивна инстанция при служебната проверка на валидността и
допустимостта на решението и с оглед посоченото в жалбата срещу
правилността му и доводите на насрещната страна (чл. 269 ГПК ; ТР №
1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), намира следното:
Решението, предмет на инстанционен контрол, е валидно. То е и
допустимо и правилно в обжалваните части. По съществото на спора с оглед
доводите във въззивната жалба и в отговора срещу нея, както и в приложение
на императивните норми на материалния закон, относими към спорния
предмет, въззивният съд приема следното:
Ищцата твърди, че е сключила договор за кредит с ответната банка за
покупка на недвижим имот - № HL 25860 от 17.10.2007г. с кредитен лимит в
швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарки франкове на
сумата 35 600 евро, по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на
банката в деня на усвояване на кредита, като сумата в евро се предоставя след
служебно превалутиране. Не й предоставили погасителен план към договора.
3
Следвало, съгласно чл. 6, ал. 2, да погасява кредита в швейцарски франкове, а
в договора не бил посочен размерът на кредита и на месечните вноски в тази
валута. Съгласно чл. 23, ал. 1 кредитополучателят носи риска от промяна и
повишаване на курса на швейцарския франк, като всички вреди са за сметка
на кредитополучателя. Лихвата по кредита се формирала от БЛП в размер на
4, 5 % и надбавка от 1, 65 пункта (чл. 3, ал. 1), като БЛП не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните
(чл. 3, ал. 5, изр. 1), а чл. 6, ал. 3 от договора предвижда едностранна промяна
на размера на месечните вноски при изменение на БЛП от банката без
заложени основание и обективни фактори за изменението на лихвата. В чл.
13, ал. 1 от договора било предвидено банката да може да променя
едностранно лихвите и всички разходи по кредита. Банката й представила
сума в евро (а не във швейцарски франкове, които били отразени само по
блокирана сметка) по специално открита сметка за целта, след което
преизчислила кредита във франкове и за погасяването му изисква сума в
последната валута. Веднага след сключване на договора курсът на
швейцарския франк се повишил драстично и банката увеличила лихвата по
кредита, вследствие на което стойността на месечните погасителни вноски се
увеличила с около 60 %. Поради затрудненията за плащане по предложение
на банката подписала на 09.04.2009г. споразумение за дванадесетмесечен
период на облекчено погасяване на кредита, като за периода 26.10.2007г. –
29.11.2019г. платила 52 165, 54 евро. Във връзка с изложеното ищцата твърди,
че клаузите, уреждащи валутата на кредитното й задължение и правота на
банката да променя цената на кредита, са неравноправни по развити от нея
съображения с позоваване по-конкретно и на решение на СЕС по дело № С -
186/16г. Като евентуални искове, които са в предмета на въззивното
производство, ищцата е предявила иск за прогласяване нищожността на чл. 6,
ал. 2 и чл. 23 от договора за кредит, съединен с осъдителен иск за връщане на
недължимо платена сума като валутни разлики за периода 26.12.2014г. –
29.11.2019г. в размер на 8 737, 80 евро, увеличена до размера от 8 886, 11
евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба;
установителен иск за прогласяване нищожността на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и
чл. 13, ал. 1 от договора за кредит, съединен с осъдителен иск за връщане на
недължимо платена сума, представляващи възнаградителни лихви за периода
26.12.2014г. – 29.11.2019г., в размер на 3 875, 91 швейцарски франка,
4
увеличена до размера от 4 161, 52 швейцарски франка, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „Юробанк
България“ АД е предприел процесуална защита срещу исковете с доводи за
неяснота в обстоятелствената част на исковата молба, а по същество е
оспорил правоизключващите възражения на ищцата с твърдения, че
отпуснатият кредит е в швейцарски франкове, както е поискала самата ищца,
предоставени по сметка, открита на ищцата, в това число в тази валута й е
била представена отстъпка от 5 % от размера на усвоения кредит, като в
конкретния случай били извършени безналични операции за покупко-
продажба на валута по нареждане на кредитополучателя, подала и молба за
превалутиране в евро, а сумата в швейцарски франкове й била представена по
блокирана сметка; поддържа, че стойността на швейцарските франкове може
да се изчисли към датата на усвояване на кредита чрез посочване на
равностойността в евро на сумата, която кредитополучателят получава в
швейцарски франкове, тъй като нуждите му са в евро и конкретният размер
на кредита в швейцарски франкове е посочен в двустранно подписани
документи, като в Приложение № 1 страните посочили курса за изчисляване
на сумата на кредита в швейцарски франкове на датата на усвояването му;
възразил е,че в договора е посочено, че усвоената сума следва да се връща в
швейцарски франкове ; възразил е, че в договора е посочено ясно и
разбираемо по какъв начин се превалутира усвоеният кредит и всяка вноска,
при плащането на която се извършва превалутиране само ако
кредитополучателят не е осигурил сума в швейцарски франкове; ноторно
било, че валутните курсове са променлива величина, зависеща от
финансовите пазари, при невъзможност за обективна прогноза за вероятните
изменения на курса и на погасителните вноски, като в клаузата на чл. 23 от
договора банката била уведомила насрещната страна за възможни промени;
няма субект на пазара, според банката, който може да предвиди курсовете за
25 години напред, още повече, че и служители на банката са сключвали
кредити в швейцарски франкове, чиито нива са били исторически
относително стабилни; никоя клауза от договора не води до прехвърляне,
според ответника, на риска само върху кредитополучателя, доколкото при
понижаване на заложения курс при сключване на договора рискът ще се носи
от банката. Ответникът счита, че практика на СЕС следва да се приложи
5
съобразно конкретиката на случая според особеностите на процесния договор
за кредит. Възразил е, че оспорените клаузи на договора като неравноправни
не представляват такива по смисъла на ЗЗП, като в това число промяната на
БЛП е извършена въз основа на методология, с която кредитополучателят е
запознат, без някоя от страните да може да въздейства върху променливата
лихвена величина, налице са и изключенията по чл. 144 ЗЗП, като е спазила
условията на чл. 58 ЗКИ при отпускане на кредита. Възразил е и, че валутата
на кредита е избрана поради по-ниския размер на лихва на швейцарския
франк в сравнение с този на еврото.
От представените по делото доказателства е установено следното:
Предмет на договор за банков кредит за покупка на недвижим имот
№HL 25860/17.10.2007г., сключен между „Българска пощенска банка“ АД
(сега с наименование „Юробанк България“ АД) в качеството на кредитодател
и Г.Л. С. (не е спорно, че това е ищцата) и Д. Л. Д. в качеството им на
кредитополучател, е предоставяне на кредитен лимит в швейцарски франкове
в размер на равностойността в швейцарски франкове на 35 600 евро по курс
„купува“ на швейцарския франк към евро на банката към деня на усвояването,
както следва: - равностойността в швейцарски франкове на 7 905 евро по
курс „купува“ за швейцарския франк към евро на БПБ АД в деня на
усвояване на кредита за покупка на недвижим имот, описан в договора и -
равностойността в швейцарски франкове на 27 695 евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на БПБ АД в деня на усвояване на кредита, за
други разплащания, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете, и при условията на договора-
чл.1, ал. 1. В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че в деня на усвояване на
кредита страните подписват приложение № 1 към него, в което посочват
приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарски франк на „БПБ“
АД, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в
швейцарски франкове; лицата - кредитополучатели отговорят солидарно за
задълженията по договора (чл. 1, ал. 4). Съгласно чл. 2, ал. 1, разрешеният
кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на
кредитополучателя Г. С. след представяне на банката на изброени документи,
измежду които и молба за превалутиране по образец на банката. Съгласно чл.
2, ал. 3 усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се
превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува“
6
швейцарския франк към евро на банката за съответната валута в деня на
усвояване, като се превежда по открита в банката сметка на
кредитополучателя в евро, като с подписване на договора кредитополучателят
дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката
служебното за извършване на горните действия. В чл. 3, ал. 1 от договора е
предвидено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката
годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент (БЛП) на банката
за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период
на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1.65 пункта, като е
посочено, че към момента на сключване на договора, БЛП на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4,5 %. В чл. 3, ал. 3 е
предвидено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в
размер на сбора от лихвата за редовна главница, определена в алинея 1, плюс
наказателна надбавка от 10 пункта. С чл. 3, ал. 5 от договора е предвидено, че
действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне
и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката
уведомява кредитополучателя за новия размер на базовия лихвен процент за
жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на
видно място в банковите салони. В чл. 5, ал. 1 от договора е предвиден краен
срок за издължаване на кредита, включително дължимите лихви, от 384
месеца, считано от датата на усвояване на кредита, която се удостоверява
чрез подписване на приложението по чл. 1, ал. 3. В чл. 6, ал. 1 от договора е
предвидено, че кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски,
включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен
план към договора, представляващ неразделна част от него – Приложение №
2. Съгласно чл. 6, ал. 2 погасяването на кредита се извършва във валутата, „в
която същият е разрешен и усвоен“ – швейцарски франкове“. В случай, че на
съответния падеж на пагасителната вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове
по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите
сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката
освен във валутата на кредита и в лева или евро след служебното
превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на
банката за шв. франк към лева/евро, за което кредитополучателият дава
7
своето съгласие с подписването на договора и оправомощава банката.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от договора, в случай, че по време на действието на
договора банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на
погасителните вноски, определен в алинея 1, се променя автоматично в
съответствие с промяната, за което с подписването на договора
кредитополучателят дава своето „неотменяемо и безусловно съгласие“. В чл.
6, ал. 4 е посочено как се формира курс „продава“ на швейцарския франк към
еврото – от официален курс „купува“ за евро към лева на банката, разделен на
официалния курс „продава“ за швейцарския франк към лева на банката за
съответния ден. Съгласно чл. 10, ал. 1 и 2 банката предоставя при
усвояването на кредита или част от него по сметката на кредитополучателия
по чл. 2, ал. 1 сума в размер на 5 % от усвоения кредит - наречен „кеш
бонус“, представляваща отстъпка от страна на банката на част от дължимите
й плащания за лихва по кредита, като размерът й е отчетен при определяне на
дължимите месечни погасителни вноски, като са уредени и условия за
връщането на пропорционална част от него (чл. 10, ал. 4). Съгласно чл. 13, ал.
1 и 2 от договора банката си запазва правото да променя и лихвите по
договора (ал. 1), като за промените уведомява кредитополучателя чрез
съобщения в банковите салони и на интернет страницата й. В чл. 23 от
договора е обективирана декларация на кредитополучателя, че е запознат и
съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към българския лев, както и
превалутирането (дефинирано в чл. 22 по смисъла на договора – промяна на
валутата, в която се изчислява стойността на задължението и прилагане на
лихвен процент, съответен за новата валута) по чл. 21 от договора (в евро
съгласно условията, визирани в тази клауза), може да има за последица,
включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема да носи
за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен
да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи) от промяната на
валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит (ал.
1), както и че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от договора, както и че е
съгласен с настъпването им (ал. 2).
С представената от ответника молба от 09.10.2007г. ищцата е поискала
8
кредитът й да бъде преразгледан, като валутата му с промени в швейцарски
франк с получаване на 5 % бонус.С приложение № 1 от 26.10.2007г. като
датата на усвояване на кредита е посочена 26.10.2007г., а като предоставен и
усвоен кредитен лимит е посочена сумата 60 179 шв. франка по курс
„купува“ към лева /евро -1,*********. Представено е „искане“ от същата дата
за „усвояване на суми по кредит“, в което е посочено от ищцата със сумата 60
179 шв. франка да бъде заверена сметката й, както и молба на ищцата до
банката да й бъде продадена валута в размера на 60 178.02 шв. франка, която
да постъпи в посочена сметка, като е записано, че валутата се осигурява от
сметката, цитирана в искането.
С допълнително споразумение от 09.04.2009г. към обсъдения договор
за банков кредит, сключено между кредитополучателите, и „Българиън
Ритейл Сървисиз“ АД (не е спорно, че това дружество е приобретател на
вземането по процесния договор към този момент), страните са уговорили, че
към датата на споразумението дължимите от кредитополучателя суми
възлизат в размер на 59 963,96 шв. франка, от които 40,44 швейцарски франка
– просрочена главница, 377,84 швейцарски франка – просрочена лихва, 59
381,64 швейцарски франка – редовна главница, 164,04 швейцарски франка –
редовна лихва. В т. II е предвидено въвеждането на облекчен ред за
погасяване на съществуващите вземания по кредита. В т. III
кредитополучателят се е задължил да внесе еднократно по кредита сума в
размер на 419,26 швейцарски франка, като внасянето е основание за влизане
в сила на споразумението. С подписване на споразумението
кредитополучателят се съгласява сумата, представляваща разликата между
погасената сума по т. III и общия сбор на сумата по т. I.1. и т. I.2 (просрочена
лихва и главница) да бъде преоформена, чрез натрупване към редовната
главница по т.I.3. от споразумението. Съгласно т. V кредитополучателят има
право и се задължава да ползва дванадесетмесечен период на облекчено
погасяване на общия дълг, считано от датата на влизане в сила на
допълнителното споразумение. През периода на облекчено погасяване на
общия дълг, кредитополучателят погасява кредита на равни месечни
погасителни вноски, като конкретният размер на същите се определя в
двустранно подписан погасителен план, представляващ неразделна част от
договора, анексите и допълнителните споразумения към същия. След
изтичане на периода на облекчено погасяване на общия дълг,
9
кредитополучателят погасява кредита на равни месечни анюитетни вноски,
като размера им се определя с погасителния план по предходното изречение.
В случай, че в рамките на уговорения в т. V период на облекчено погасяване
на кредита, кредитополучателят не заплати две дължими месечни
погасителни вноски, същият губи правото да ползва облекчението,
договорено в същата точка. В този случай, кредиторът едностранно,
незабавно и без да е необходимо волеизявление от кредитополучателя,
прекратява действието на т. V от споразумението и променя условията на
погасяване на общия дълг, вкл. подготвя нов погасителен план, с който се
определя размерът на дължимите от кредитополучателя месечни погасителни
вноски (т. VI).
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, уточнено в съдебно заседание, което и въззивният съд възприема
в основната му част, е установено по делото, че на 26.10.2007г.
разплащателната сметка на ищцата в швейцарски франкове с IBAN: *** e
заверена със сумата 60 179,00 CHF. На същата дата сумата е изкупена от
банката, срещу което тя е предоставила 35 600 евро, с която е заверена
сметката на ищцата в евро на същата дата; на тази дата е извършен и превод
на сума в размер на 7 905 евро за „ПП на недвижим имот“ и 24 045 евро за
„доплащане на имот“. На 29.10.2007г. са превалутирани 5 000 евро в 9 757,50
лв. и са изтеглени на каса или са преведени по друга сметка. Постъпилите
суми за погасяване на задължения по процесния кредит за периода от
14.01.2008г. до 04.11.2019г. са общо 63 605,36 шв. франка. / таблица 1 от
заключението/ с равностойност от 53 324,11 евро, което надхвърля сумата 35
600 евро с 17 724, 11 евро. За периода от 26.12.2014г. до 29.11.2019г.
платените суми за погасяване на задължения по процесния договор са общо
27 234, 83 шв. франка с равностойност 24 997,57 евро; платените общо за
погасяване на кредита суми са 104 292,90 лв. с равностойност по курс на БНБ
53 324,11 евро. Общият размер на дължимите суми в евро за погасяване на 27
234,83 шв. франка при обменен курс на 1,690402 (курс към 26.10.2007г.) е 16
111,45 евро. В случай, че не се променя валутният курс на шв. франк към
еврото от 1.690402, то задължението в размер на 27 234, 83 шв. франка би се
погасило с 16 111,45 евро, което е с 8 886,12 евро по-малко от реално
платеното. С оглед този размер на валутната разлика съдът не възприема
посочената в заключението също като валутна разлика по-голяма сума от 11
10
347.97 евро–„разлика от курса на швейцарския франк върху платените суми,
намалена с разликата от промяната на лихвения процент“ (чийто по-голям
размер не е обоснован и представлява нелогично изчисление). В периода от
26.12.2014г. до 26.10.2019г. дължимата лихва съгласно първоначално
договорен лихвен процент е общо 16 340,62 шв. франка, а начислената и
платена лихва за този период е 20 502, 14 шв. франка или в повече – 4 161, 52
шв. франка. Установено е, че плащанията по кредита са извършвани
предимно на каса на суми в лева, които са превалутирани в швейцарски
франкове, като само две вноски са платени в евро, чрез превод от друга
сметка на 22.01.2008г. – 430 евро и на 03.11.2016г. – внесени на каса 160 евро.
По времедействие на договора е извършена едностранна промяна на лихвения
процент с решения на Комитета по управление на активите и пасивите на
07.07.2008г. като той е променен от 6,15 % на 6,65 %, а вноската е променена
от 358,81 шв. фр. на 378, 58 шв. фр. На 10.10.2008г. лихвеният процент е
променен на 7, 65 %, а вноската на 419 шв. фр. След споразумението от
09.04.2009г. вноската е нараснала на 439,95 шв. фр., от 10.09.2012г. банката е
намалила едностранно лихвата с 0,25 % или месечната вноска е станала 429,
64 шв. франка. Извършено е и капитализиране на сума в размер на 2 349, 76
шв. франка към главницата, от които 2 309, 32 шв. франка –лихви. В случай,
че няма промяна на лихвения процент, без извършено капитализиране на
суми, с платените от ищцата суми биха били погасени 52 869, 83 шв. франка
и погасени месечни вноски до 26.11.2019г., при платени в повече 9 743, 56
шв. франка. Внесената сума с равностойност 53 324.11 евро, умножена по
1.690402, възлиза на 90 139, 18 шв. франка, като с тази сума биха се погасили
всички задължения до 26.12.2027г. и частично вноска с падеж 26.01.2028г.
или общо 97 вноски след датата на исковата молба. Фактически към датата на
падежа на всяка вноска обменният курс на швейцарски франк е променян в
посока на увеличаването му. За периода от 26.12.2014г. до 29.11.2019г.
сумата, дължима от превалутиране на погасителните вноски по курса на шв.
франк към датата на усвояване на кредита, би възлизала на 23 091,45 шв.
франка, които се равняват на 13 660, 33 евро, а реално платените са 24 560,75
евро или 10 900,42 евро повече – 18 426, 09 шв. франка (10 900.42, умножени
по 1.690402). За същия период биха били събрани лихви в размер на 16 340,
62 шв. франка, а реално са платени 20 502, 24 шв. франка или повече 4 161, 52
шв. франка – без допълнителни споразумения, капитализиране и облекчен
11
режим на погасяване.
По основания повдигнат въпрос за разрешаване във въззивното
производството относно неравноправността на оспорените от ищца клаузи с
предявените евентуални искове, съдът намира следното:
Във връзка с приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, чийто разпоредби са транспонирани в ЗЗП, СЕС е извършил
тълкуване, задължително за националните юрисдикции на държавите - членки
на Европейския съюз. По повод висящо дело № С – 117/2017г. по
преюдициално запитване по тълкуване на разпоредби от посочената
директива ВКС е спрял по арг. от чл. 631 ГПК производството, висящо пред
него, до приключване на производството пред СЕС – по гр. д. № 3539/2015г.
на ВКС, I ТО на ВКС, по което на 22.02.2019г. е постановено решение № 295,
което настоящият въззивен състав възприема. В това решение ВКС е приел,
че в диспозитива на мотивираното определение по дело № С-119/17
(постановено на основание чл. 99 от Процедурния правилник на СЕС), с
което СЕС препраща към решението си по дело С-186/16 (на което има
позоваване и по настоящото дело) относно критериите, които националният
съд трябва да прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от
гледна точка на разпоредбите на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 2 от Директива 93/13, е
постановено, че чл. 3 до чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 г. (транспонирани в чл. 143, чл. 145 и чл. 147 ЗЗП) следва да се тълкуват
в смисъл, че може да бъде преценена от националната юрисдикция като
неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по
прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния
характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя
създава в ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора. Доколкото клауза,
регулираща валутните рискове при договаряне на кредит в чуждестранна
валута (швейцарски франкове) и погасителни вноски, дължими в същата
валута, не попада в хипотезите на чл. 144, ал. 3, т. 1 и 2 ЗЗП, изключенията на
чл. 144, ал. 3 ЗЗП вр. чл. 143, т. 7, т. 10, т. 12 (ред. преди изм. ДВ, бр. 100 от
12
2019г.) ЗЗП не намират приложение. ВКС, при съобразяване практиката на
СЕС и на ВКС, е дал на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следния отговор в
цитираното решение на поставения в касационното производство въпрос -
„Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в
чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин,
така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и
разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на
потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП“.
В разглеждания случай, аналогичен с разгледания от ВКС в
горепосоченото решение, е безспорно, че ищцата – ответник по жалбата като
физическо лице, на което е предоставен кредит през 2007г., който не е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, има
качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 ДРЗЗП, а банката - ответник се
явява търговец по см. на § 13, т. 2 ДРЗЗП. С клаузата на чл. 23, ал. 1 от
договора, сключен между страните, на кредитополучателя е възложен риска и
всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към българския лев, които могат да имат за последица
повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро,
като в ал. 2 на чл. 23 е декларирано от кредитополучателя, че разбира
икономическия смисъл и правните последици на цитираните клаузи от
договора и е съгласен с настъпването им.
Във връзка с изложеното, за да е неравноправна клаузата в договор на
потребителя тя не следва да е индивидуално договорена (такава е съставената
предварително без възможност за потребителя да влияе върху съдържанието
й - напр. в типов договор), същата да е в ущърб (вреда) на потребителя и да не
отговаря на изискването за добросъвестност, както и да е причина за
значителна неравнопоставеност (съществено неравновесие) между
договарящите се страни относно правата и задълженията им (чл. 146 вр. чл.
143 ЗЗП). Извън обхвата на проверката за неравноправния характер на
13
клаузите са основния предмет и съответствието на цената/възнаграждението и
стоката/услугата, когато тези клаузи са изразени ясно и разбираемо, така че
потребителят да може да предвиди произтичащите за него икономически
последици (чл. 145 ЗЗП). Тежестта на доказване, че определено условие на
договора е индивидуално уговорено, е на търговеца/доставчика - чл. 146, ал. 4
ЗЗП, който в случая, въпреки оспорването на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23
от процесния договор като неравноправни, не се е справил с възложената му
от закона доказателствена тежест, тъй като не са представени доказателства,
че кредитополучателят е имал възможност да влияе върху съдържанието на
оспорените клаузи. Съобразно приетото и от ВКС, с оглед чл. 145, ал. 1 ЗЗП,
клаузата на чл. 23 от процесния договор за кредит следва да се тълкува ведно
с останалите клаузи в него, както и с оглед всички обстоятелства, свързани
със сключването на договора към датата на сключването, при което се
установява, че: 1. кредитът се предоставя в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 35 600 евро; 2. независимо, че в
договора е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове,
достъп до тази сметка кредитополучателят няма, тъй като тя е блокирана; 3.
швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от
банката в евро преди усвояването им, като реалното усвояване на кредита от
потребителя става в евро по негова сметка в евро. От съдържанието на
обсъдените уговорки се установява, че реален паричен поток от
кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице.
Действителното усвояване на кредита е в резервната валута на страната - в
евро (вж. чл. 29 и сл. на ЗБНБ). Клаузата на чл. 23, ал. 1 от договора не
отговаря на изискването за яснота и разбираемост. В конкретния случай
банката не е предоставила на потребителя към момента на сключване на
договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима информация,
която би му позволила да прецени икономическите последици от клаузата за
валутния риск за финансовите му задължения, които ще му бъде
икономически трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в
която получава доходите си. Не се спори, че към момента на сключването на
договора потребителят е възприел предлаганият му кредитен продукт за по-
изгоден с оглед по-нисък лихвен процент, доверявайки се на стабилността на
швейцарския франк като една от основните световни валути (така обсъдената
молба на ищцата от 09.10.2007г., в която като мотив за сключването на
14
договора е изтъкнат и т.н. „кеш бонус“, описан в договора като отстъпка на
част от лихвата). На потребителя обаче като по-слабата страна в
правоотношението, вкл. с оглед степен на информираност, не е предоставена
информация при сключването на договора със срок на издължаване от 384
месеца какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския
франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с каквато
информация банката следва да разполага, тъй като е неизменна част от
професионалната й дейност, както и какви действия може да предприеме
кредитополучателят, за да минимизира валутния риск, вкл. чрез
застраховането му или използването на други финансови инструменти. След
като банката не е изпълнила задължението си да уведоми по - слабата страна
по договора за възможните промени в обменните курсове с оглед валутния
риск, свързан с вземането на кредит в посочената чуждестранна валута, не
може да се приеме, че кредитополучателят е могъл да прецени значимите
икономически последици върху финансовите му задължения от възникващия
за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в
местната национална валута. Преценката на потребителя, дали да избере да
получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да получи
кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск, трябва да може да
бъде извършена от него на база предоставена му от банковата институция
информация относно възможните промени в обменните курсове, която
именно позволява на потребителя да вземе решения, основани на „добра
информираност“ дали и какъв договор за кредит да сключи. Средният
потребител - относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, - не би могъл да прецени потенциално значимите
икономически последици за него от поетия валутен риск при изчисляването
на погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен
план за котировките на швейцарския франк, което го принуждава да изрази
съгласие с установените предварително от търговеца условия, без да може да
повлияе на съдържанието им, вкл. да изрази формално съгласие с
декларативните по своя характер изявления в договора, че е „запознат и
разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.
6, ал. 2 и чл. 20-23 от договора“, без да е установено, че икономическите
аспекти на превалутирането на кредита в швейцарски франкове реално са му
били разяснени.Банката като професионалист е могла и е била длъжна да
15
предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да
уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това представлява
обстоятелство, което по естеството си се отразява на по-нататъшното
изпълнение на договора. Съобразно задължителната практика на СЕС,
цитирана и по-горе, дадена договорна клауза може да е носител на
неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на
изпълнение на договора. Потребителят не е защитен и от клаузата на чл. 21 от
договора, тъй като упражняването на правото на превалутиране е
предпоставено от съгласието на банката, която има противоположни на
кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на
превалутиране единствено при неизгоден валутен курс за кредитополучателя.
Банката, с оглед експертната си компетентност и познания относно
очакваните промени на курса на швейцарския франк в посока на значимо
поскъпване, непредоставяйки тази информация на потребителя е нарушила
принципа на добросъвестност при фиктивно предоставен паричен поток в
швейцарски франкове, тъй като, ако беше постъпила добросъвестно и
справедливо с потребителя, не би могло да се очаква относително осведомен
и обичайно наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за поемане на
риска от промяна на посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите
от него дори и при индивидуално договаряне. Ето защо, с клаузата на чл. 23
от договора във вреда на потребителя върху него се прехвърля изцяло
валутния риск, с което се създава значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора по см. на чл. 143, т. 18 (първоначална
редакция) ЗЗП.
С оглед всичко изложено процесната клауза на чл. 23 е
неравноправна, тъй като е неиндивидуално договорена клауза в чуждестранна
валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск
върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора и в
нарушение на принципа за добросъвестност тя създава във вреда на
потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора. Във връзка с така приетото, се налага и
извод, че оспорената клауза на чл. 6, ал. 2 от договора, цитирана в чл. 23, в
частта й, в която е записано и описано, че погасяването на кредита се
16
извършва в швейцарски франкове, в каквато валута фактически кредитът не е
бил предоставен, също представлява нищожна неравноправна клауза, като по
същество тя е проявление на недопустимо възложения на кредитополучателя
с клаузата на чл. 23, ал. 1 от договора валутен риск. С оглед неравноправния
си характер, посочените клаузи се явяват нищожни на основание чл. 143, т. 18
(първоначална редакция) вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП (при въведено основание за
нищожност поради неравноправен характер съдът определя квалификацията
на нищожността въз основа на изтъкнатите обстоятелства), поради което
исковете по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
посочените клаузи като особен случай на накърняване на добрите нрави,
въздигнат до нарушение на закона, за прогласяване на нищожността им, в
израз на засилената защита на правата на по-слабата страна в
правоотношението (поради което не представлява недопустима намеса на
съда в спорното правоотношение, обратно съдът не само има право, но и
задължение да констатира неравноправност на клаузи, уреждащи спорното
правоотношение) са основателни. В горепосочения смисъл са и решения по
чл. 290 ГПК, с които е утвърдена съдебна практика по аналогични случаи,
напр.: № 294 от 27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017г., ТК, ІІ ТО на ВКС; № 384
от 29.03.2019г. по т. д. № 2520/2016г. на ТК, ІІ ТО на ВКС; № 314 от
29.07.2019г. по т.д. № 1766/2016г., ТК, ІІ ТО на ВКС; № 67 от 12.09.2019г. по
т. д. № 1392/2018г., ТК, І ТО на ВКС; вж. и определения по чл. 288 ГПК - №
348 от 02.07.2019г. по т. д. № 2065/2018г., ТК, І ТО на ВКС; № 374 от
10.07.2018г. по т.д. № 60402/2016г., ГК, І ГО на ВКС.
По исковете за прогласяване на другите оспорени като нищожни
клаузи от договора за кредит:
Договорът за банков кредит, в предмета на делото, е по дефиниция
възмезден (чл. 430, ал. 2 ТЗ). Възнаграждението се заплаща от
кредитополучателя под формата на възнаградителна лихва. При дългосрочни
кредити, какъвто е настоящият, е възможно уговаряне на плаваща
нефиксирана лихва, формирана от променлив компонент и фиксирана
надбавка. Изрично изискване на закона е обаче кредитополучателят да е
запознат с метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които
може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита (чл. 58, ал. 1, т.
2 ЗКИ). Както се посочи, в клаузата на чл. 3, ал. 5 от процесния договор е
предвидено, че действащият БЛП на банката не подлежи на договаряне и
17
промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката
уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от която той е
в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. В тази връзка
е уговорено в чл. 6, ал. 3 от договора, че в случай, че по време на действие на
договора банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на
погасителните вноски, определен в алинея 1, се променя автоматично в
съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на
договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. Тези клаузи също
не са индивидуално уговорени и са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП
(в частност по смисъла на чл. 143, т. 10 – първоначална редакция към
сключване на договора - ЗЗП, съгласно който неправноправна е клаузата в
потребителски договор, която позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в
него основание; обсъжданите клаузи попадат и под хипотезиса на нормата на
чл. 143, т. 12, пр. 2 – посочената редакция - ЗЗП, който предвижда, че
неравностойна е клаузата, която дава право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже
от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в
сравнение с цената, уговорена при сключването на договора). Промяната на
стойността на банковия лихвен процент е предоставена изцяло на преценката
на банката, без да е посочена методика за промяната му (така че да обоснове
извод за наличие на основателна причина по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП).
Кредитодателят не е посочил в зависимост от какви конкретни фактори –
обективни или субективни – е поставено изменението на лихвения процент.
За да е валидна уговорката за лихва, като се изхожда от необходимостта от
баланса между интереса на банката да извършва доходоносна дейност и
интереса на получателя на кредита да го получи при благоприятни условия,
възможността за промяна на лихвата, при посочен конкретен механизъм за
изменението, трябва да е предвидена както в посока увеличение, така и в
посока намаление, така че да не ползва единствено икономически силната
страна - банката. При липса на обвързаност на изменението на лихвения
процент с конкретни обективни показатели, съобразно утвърдената съдебна
практика, цитирана и по-горе, не може да се счете, че кредитополучателят е
получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, по
който банката може едностранно да промени цената на предоставената
18
финансова услуга, и следователно не е изпълнено изискването за
добросъвестност. В обобщение, така както е формулирана оспорената от
кредитополучателя клауза на чл. 3, ал. 5 от договора, сочеща на възможност
за едностранна промяна на БЛП от банката, без уточнени критерии за това, тя
е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност,
води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните
по договора и несъмнено е неравноправна. По същите съображения е
неравноправна и клаузата на 13, ал. 1 от договора за кредит, предвиждаща
право на банката да променя дължимите лихви по кредита в швейцарски
франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл.
20, като измененията в приложимите лихви влизат в сила от деня на
приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за
страните по договора. Тази клауза също дава право на банката да променя
приложимите към договора лихви изцяло по своя преценка, без да е посочена
методика за промяната им, поради което по горните съображения също се
преценява като неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
С оглед нищожността на оспорените с предявените искове посочени
по-горе клаузи, заплатената сума от кредитополучателя (не се спори, че
сумите са плащани от ищцата) при начална липса на основание и дължима му
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е сборът от сумите по курса на
швейцарския франк към еврото, надвишаващ курса, определен при
усвояването на сумата, без увеличението на лихвения процент, в размер на 8
886,11 евро (до какъвто размер е допуснато увеличение на иска) за исковия
период – или 17 379,12 лв. по фиксирания курс на лева към еврото 1, 95583
лв. за 1 евро (чл. 29, ал. 2 ЗБНБ). Заплатена при начална липса на основание
се явява и сумата 4 161, 52 шв. франка – недължимо платена в резултат от
увеличението на лихвения процент въз основа на приетите по–горе за
нищожни като неравноправни клаузи от процесния договор, даващи право на
банката да променя едностранно размера на лихвата. Сумата е изчислена без
последващи изменения на договора и извършеното с обсъденото ДС
прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за
лихви, което представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, допустим
само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ (решение по
чл. 290 ГПК № 66/29.07.2019г. по т. д. № 1504/2018г. на ВКС, II ТО).
В решение по чл. 290 ГПК № 136 от 20.01.2021 г. по т. д. №
19
1467/2019 г., ТК, ІІ ТО на ВКС (впоследствие и в решение № 168 от
29.01.2021 г. по т. д. № 2184/2019 г., ТК, II ТО на ВКС и в решение № 170 от
16.03.2021 г. по т. д. № 1901/2019 г., ТК, II ТО на ВКС) е извършено
позоваване на съдебна практика по чл. 290 ГПК, цитирана и по-горе, -
решение № 295 от 22.02.2019 г. по т. д. № 3539/15 г. на II ТО, решение №
384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/16 г. на II ТО, решение № 294 от 27.03.2019
г. по т. д. № 1599/2017 г. на II ТО, решение № 314 от 29.07.2019 г. по т. д. №
1766/2016 г. на II ТО, решение № 67 от 12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. на
I ТО и решение № 155 от 24.01.2020 г. по т.д. № 2561/2018 г. на II ТО,
постановени във връзка с неравноправни клаузи в потребителски договори, в
хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена
на разположение на кредитополучателя в националната валута, съответно в
резервната валута на страна (евро - чл. 29 ЗБНБ), а не в чуждестранната
валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор (кредитът е
остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е в същата
чуждестранна валута). В това решение ВКС е посочил, че въз основа на това,
че валутата, в която е сключен кредитният договор, има само функцията на
парична виртуална единица, служеща за изчисление, в т. 20 от постановеното
на 22.02.2018 г. по дело С-119/17 по чл. 99 от Процедурния правилник на
СЕС мотивирано определение е прието, че договорът за кредит не предвижда
поне възможност за реално използване от потребителя на чуждестранната
валута. Въпреки това е счетено, че кредитът следва да се погаси в
чуждестранната валута независимо, че е предоставен в националното
платежно средство и, че договорът предвижда преобразуване на налични на
кредитополучателя по негова банкова сметка ликвидни средства в
националното платежно средство във валутата на кредита с цел осигуряване
на плащането на месечните вноски. При тези обстоятелства, посочва ВКС,
СЕС е приел, че този договор не може да се приравни на договор за кредит,
индексиран в чуждестранна валута, във връзка с който са дадените
разрешения с постановеното от СЕС решение по дело С-26/13, като СЕС,
както се посочи и по-горе, е препратил в определението си по дело № С-
119/17 СЕС към свое решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16 относно
критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка на
клауза от договор за банков кредит в чуждестранна валута от гледна точка на
разпоредбите на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 2 от Директива 93/1, транспонирани в чл.
20
143 и чл. 145, ал. 2 ЗЗП. В обсъжданото решение на ВКС № 136 от
20.01.2021г. по т. д. № 1467/2019г. е посочено още, че в своята практика ВКС
също е приел, че в очертаната хипотеза кредитът е в чуждестранна валута, а
не в местната или резервната валута на страната - еврото, с оглед валутния
режим на страната - "Паричен съвет" /наричан още "Валутен борд"/. С оглед
изложеното, съставът на ВКС е дал следния отговор на поставения в
производството по т. д. № 1467/2019г. правен въпрос: В хипотеза на банков
кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на
кредитополучателя в резервната валута на страната (евро), а не в
чуждестранната валута (швейцарски франкове), уговорена в кредитния
договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за
погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът
не се счита сключен в резервната валута на страната (евро) и връщането на
кредита се дължи в чуждестранната валута (щвейцарски франкове).". С оглед
изложеното и при възприемане на разрешението, дадено с цитираното
решение по чл. 290 ГПК относно валутата на процесния договор за кредит,
САС намира, че доколкото плащанията от ищцата са били превалутирани от
банката във валутата на кредита - швейцарски франкове, няма пречка да й се
присъди като стойност платената недължимо разлика от увеличението на
лихвения процент в швейцарски франкове. Доколкото заключението на ССЕ
не е оспорено своевременно от жалбоподателя докато трае изслушването му
(чл. 200, ал. 3 ГПК) и въззивният съд прие, че няма основание за допускане
изслушване на повторно или допълнително заключение на ССЕ за
изчисляване на разликите, претендирани като платени при начална липса на
основание, а вместо това възприе заключението на изслушаната ССЕ в
посочените по-горе части като обосновано с данните по делото.
По изложените съображения за основателност на предявените
искове, в предмета на въззивното производство, съотв. неоснователност на
доводите на жалбоподателя, решението, предмет на инстанционен контрол,
подлежи на потвърждаване като правилно в обжалваните му части, с които
евентуалните искове са били уважени. При този изход на спора пред
въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ответницата
по жалбата се дължат разноски, като съобразно искането на насрещната
страна по чл. 78, ал. 5 ГПК те се свеждат до 2 000 лв. – платено адвокатско
възнаграждение, тъй като делото на етапа на въззивното производство не се
21
характеризира със сложност, с оглед и извършените пред въззивния съд
процесуални действия.
По частната жалба:
С частната жалба се обжалва частично определението по чл. 248
ГПК, - с което съдът е оставил без уважение молбата на ищцата по чл. 248
ГПК. В частната жалба се поддържа, че разноските следва да се определят на
база 71, 48 % уважена част от исковете, при материален интерес в размер на
34 665, 34 лв., на колкото възлиза търсената според частната жалбаподателка
сума с главния иск, при липса на основание за намаляване на платеното
адвокатско възнаграждение. Така се обосновава дължимост на разноски в
общ размер на 5 637, 12 лв., евентуално на 3 530 лв. – в случай на уважаване
на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Частната жалба е частично основателна.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК са присъдени (което става ясно от
мотивите към решението и определението по чл. 248 ГПК), разноски по
производството, представляващи депозит за вещо лице на база 350 лв. и
платено адвокатско възнаграждение, намалено до изходна база от 3 000 лв.,
както и държавна такса, според изчисленията на съда, по уважените
евентуални искове. Същевременно с решението съдът е присъдил и разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника, т.е. не е приложил
правилото, че отговорността за разноски се определя според изхода по делото
по евентуалния/те искове. Доколкото в частната жалба се иска определяне на
разноските на база материалния интерес по делото (не и въз основа на
неоценяемите искове) и с оглед вече приложения принцип на възлагане на
разноските, САС намира, че разноските, които следва да се присъдят на
ищцата, възлизат на 991, 21 лв. – държавна такса по уважените искове; 151,
68 лв. – депозит за вещо лице и 1 300, 13 лв. – намалено адвокатско
възнаграждение на база 3 000 лв., съразмерно на уважената част от исковете с
общ материален интерес от 57 179, 72 лв. – или общо разноски в размер на 2
443, 02 лв. Претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение от 6 000 лв.
подлежи на намаляване доколкото е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, която се преценява конкретно най-
общо с оглед на въведените в спора факти и начина за установяването им,
при съобразяване в случая и на установената съдебна практика по чл. 290
22
ГПК, постановена и въз основа на решения на СЕС, по поставените на
разглеждане основни спорни въпроси, както и с оглед на фактически
извършените процесуални действия по делото. На основание изложеното
определението по чл. 248 ГПК подлежи на частична отмяна в обжалваната му
част – в частта, в която съдът е отхвърлил молбата за изменение чрез
присъждане на разноски на ищцата за разликата над 2 025, 24 лв. до 2 443, 02
лв. – или за 417, 78 лв. и вместо това първоинстанционното решение следва
съответно да се измени в частта му за разноските.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260481 от 21 януари 2021г.,
постановено по гр. дело № 15687/2019г. от Софийски градски съд, ГО, 14
състав, в обжалваните части, изменено в частта за разноските с определение
№ 265341 от 22 март 2021г., постановено по делото, в обжалваните части.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, да заплати Г. Л.
Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 5 ГПК сумата 2 000 лв.
– разноски.
ОТМЕНЯ определение № 265341 от 22 март 2021г. по гр. дело №
15687/2019г. на СГС, ГО, 14 състав в частта, в която съдът е отхвърлил
молбата за изменение на постановеното по делото решение чрез присъждане
на разноски в полза на ищцата за разликата над 2 025, 24 лв. до 2 443, 02 лв.
и вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 260481 от 21 януари 2021г., постановено по гр.
дело № 15687/2019г. от Софийски градски съд, ГО, 14 състав, изменено с
определение № 265341 от 22 март 2021г., в частта му за разноските, като
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, да заплати Г. Л. Д., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 5 ГПК и сумата 417, 78 лв. –
разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. Л. Д. срещу
определение № 265341 от 22 март 2021г. по гр. дело № 15687/2019г. на СГС,
ГО, 14 състав в останалата му обжалвана част.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му,
23
при условията на чл. 280 ГПК, а в частта му с характер на определение може
да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл.
280 ГПК, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24