Р Е Ш Е Н И Е
№50/18.3.2016г.
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 09.03.2016г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР В.
при
секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 462/2015 г. по
описа на ДРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба с правно основание чл.127, ал.2, чл.143, ал.1 и
ал.2 във вр. с чл.142 СК и чл. 149 СК от К.С.Б., ЕГН**********, с адрес: ***,
срещу Б.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** .
Майката К.С.Б. твърди, че е сключила на 29.10.2003г.
граждански брак с бащата Б.В.Б.. От брачното си съжителство имат
родено едно дете – В. Б.Б., ЕГН **********. Твърди, че от 2009г. бащата е напуснал
семейството и отишъл да живее в град Шумен. Излага още, че от момента на
раздялата същия е давал за детето суми общо в размер на
300 лв. Излага, че бащата не се е интересувал и не е поддържал контакти със
сина си. Излага, че детето боледува често от заболявания , които налагат
болнично лечение. Твърди, че в момента заедно с детето В. живее в жилище в гр.
Вълчи дол, което жилище е СИО. Моли
съда, да постанови решение, с което да предостави на нея упражняването на
родителските права спрямо детето В. Б.Б., ЕГН ********** и да определи
местоживеенето му на адрес в гр. Вълчи дол ,обл. Варна, ул. „ Я. С. „ № 8 –
дворно място заедно с построената в
имота жилищна сграда, да постанови режим на лични отношения на детето с неговия
баща всяка първа и трета събота от
месеца от 09.00 часа в събота с преспиване до 19.00 часа в неделя и 15 дни в
годината, когато детето е във ваканция, както и да осъди бащата да заплаща
месечна издръжка в размер на 150 лв, считано от датата на подаване на исковата
молба - 20.07.2015 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, и
месечна издръжка в размер на 150 лв за минал период от време за една година
назад считано от датата на подаване на исковата молба в съда. В съдебно
заседание чрез проц. представител
поддържа така предявените искове и моли съда за уважаване на същите
В
срока по чл.131 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба от бащата.
Редовно уведомен,бащата не се явява в съдебно заседание, не изпраща
представител не изразява становище.
ДСП
- гр. Вълчи дол и ДСП – гр. Шумен
редовно уведомени, не изпращат представител в съдебно заседание. В представен
по делото социален доклад ДСП – гр. Вълчи дол са посочили в детайли всички обстоятелства
свързани с членовете на семейството на майката, жилищните условия, включително
и подкрепящата среда за децата в лицето на нейните родители.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно
от съдържанието на приложеното към делото Удостоверение за сключен граждански
брак серия *************** издадено въз основа на Акт за граждански брак №13 от
29.10.2003 г. на Община Вълчи дол, Б.В.Б., ЕГН **********, и К.С. Янкова, ЕГН**********,
са сключили граждански брак на 29.10.2003 г. в гр. Вълчи дол,, обл. Варна, като
след сключването на брака жената е приела да носи фамилното име Б.. По време на
брака същите имат родено едно дете – В. Б.Б.,
ЕГН **********., роден на *** г. в гр. Варна, което се установява от
съдържанието на приложеното към делото – л. 8 -
Удостоверения за раждане , Серия **************************
Видно
от представените по делото писмени доказателства - Служебна бележка с изх. № *********************. на СОУ “ В.
Левски “ в гр. Вълчи дол, както и от
съдържанието на социалния доклад е видно, че детето В. Б.Б. е ученик в I клас в
СОУ „ В. Левски „ ,гр. Вълчи дол за учебната 2015/2016г. и посещава редовно
учебни занятия.
Съгласно
представена по делото бележка с изх. № *************** на АИППМП Д- р Л. Тодоров ЕООД , гр. Вълчи дол, детето В. Б.Б. боледува
от бронхиална астма, като често се хоспитализира в болница
Видно от удостоверение №*************** на И.
Д. АД , К.С.Б.
за месеци 05 и 06 2014г. е получила БТВ от общо 972,19 лв.
Видно от представен по делото нотариален акт
№179, том 5, рег. №4242, дело №971 от 31.10.2006г. на нотариус В. М. ,рег. №
465 на НК и район на действие ДРС , майката К.С.Б. е придобила чрез договор
за продажба следния недвижим имот, находящ се в гр. Вълчи дол, ул. “ Я. С. “
№8, а именно : първи етаж с площ от 47 кв. м. от двуетажна масивна жилищна
сграда с площ от 94 кв .м. , заедно с 100 кв .м. ид.части от дворното място , в
което е построена , цялото с площ от 800
кв м ., вкл. в УПИ XIII - 918 в
кв .60 , с неуредени сметки по регулация по плана на гр. Вълчи дол, при граници
за имота – улица , УПИ XIV – 915 , УПИ IV
– 917 , УПИ V -920 , УПИ XII – 919 .
Не
се ангажираха доказателства сочещи за получавани от страна на бащата доходи от
приравнени към трудови доходи правоотношения, свободни професии, занаятчийски
дейности, граждански договори и доходи от земеделски производства. Също така
последният не ангажира доказателства относно притежавано движимо и недвижимо
имущество.
По
делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на двама души свидетели
на страната на майката. В показанията си свидетелките А. Х. И. и С. С. И.,
без родство и дела със страните, сочат, че към настоящият момент страните -
съпрузи са разделени от 2009г., като бащата е напуснал съвместно обитаваното
жилище и се е установил да живее в гр. Шумен. Сочат, че от момента на раздялата
грижите за детето В. са били поети изцяло от неговата майка, подпомагана от своите родители. Излагат
още, че майката полага адекватни грижи и отглежда сина си при
добри битови условия. И двете свидетелки нямат преки и лични впечатления от
отношенията на бащата с детето, не знаят да е изпращал финансови
средства за издръжка на своите деца. Свидетелката А. Х.
излага , че за покриване на разходи за детската градина , където работи и която посещава детето В., средствата
всякога са били осигурявани от майката.
В
приложеният по делото социален доклад е
застъпено от ДСП – гр. Вълчи дол становището, че майката на децата разполага с
достатъчен родителски капацитет, с подходящи битови и хигиенни условия в дома ,
който обитава, като е налице активна и пълноценна подкрепяща среда на възходящи
роднини.Към момента на изготвяне на социалния доклад майката е безработна, като
не е регистрирана в Д “ БТ “ . Дядото по майчина линия на детето В. е пенсионер
и с получаваната от него пенсия успяват да задоволят нуждите и потребностите на
семейството. Констатира се още, че детето посещава редовно училище,където се
справя много добре с учебния материал. Излагат, че детето боледува често от бронхиална астма.
Сочат, че към момента се отглежда в дома
на майка си на адрес в гр. Вълчи дол, ул. “ Я. С. “ № 8 , представляващ
собствено жилище – двуетажна къща , от която обитаем е само първия етаж.
Излагат , че детето В. разполага със самостоятелна детска стая , обзаведена с
необходимите принадлежности и и вещи за дете на неговата възраст. Сочат, че са
закупени необходимите му помагала и принадлежности за училище.Излагат, че детето
е добре интегрирано в училищна среда , познава своите близки и роднини по
майчина линия и съседи. Твърдят, че има контакти с деца на неговата възраст в
училищна среда и извън нея. Излагат, че преди две години за последно детето се
е виждало с баща си , не поддържа отношения с
роднините си по бащина линия. В доклада не се изразява становище по
същество по спорните по делото въпроси.
С
писмо с изх. №ЗД -11/0456/23.11.2015г. и писмо с изх. №ЗД -11/0114 от
29.02.2016г. Директора на ДСП гр. Шумен
уведомява , че поради липса на съдействие от страна на бащата въпреки
указанията на съда не е в състояние да извърши обстойно социално проучване и да
изрази становища за възможностите и нагласите на Б.В.Б. да полага за в бъдеще
грижи за отглеждането , възпитанието и издръжката на сина си В. Б.Б..
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Видно
от изложеното в обстоятелствената част и петитум на исковата молба, въведени са
няколко предмета на делото – първо
въведеното спорно материално право е кой да упражнява родителските права
при наличие на спор между родителите, която правна квалификация е по чл.127,
ал.2 от СК; второ - това е спорното материално право на ненавършилите
пълнолетие деца да получават парична издръжка от своите родители, която правна
квалификация е чл.143, ал.2 от СК, вр. с чл.142, ал.1, вр. с чл.127, ал.2 СК и
чл. 149 СК, вр. с чл.142, ал.1, вр. с чл.127, ал.2 СК .
Съдът
приема така предявения иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК вр. чл.143,
ал.2 от СК, вр. с 142, ал.1 от СК и чл. 149 от СК за процесуално допустим.
Наличие
на спор между родителите относно
упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие
родено по време на брака дете обосновава правният интерес от разрешаването на
този спор по съдебен ред
Налице
е и правен интерес за ненавършилото пълнолетие дете да иска издръжка от своите
родители, вкл. и за период от една година назад от датата на подаване на
исковата молба, породен от алиментния характер на задължението на родителите за
издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, регламентирано в разпоредбата на чл.143, ал.1 от СК и чл. 149
от СК .
При разглеждането на предявените искове по
същество, съдът излага следните съображения:
Съдът
счита, че упражняването на родителските права спрямо детето В. Б.Б. следва да
бъдат предоставени на майката. Правният извод, съдът обуславя ръководейки се и
от преценката на всички обстоятелства пряко свързани с интересите на ненавършилото
пълнолетие дете за създаване на обстановка на хармония и спокойното отглеждане,
съобразявайки се същевременно с възрастта на същото, включително и с възможностите
на родителите да осигурят необходимите условия за отглеждане.
Безспорен
за съда е фактът на съществуващата фактическа раздяла между съпрузите, която
датира от 2009г. Не се оспорва също така
от страните, че към настоящият момент детето В. живее в дома на своята майка,
която единствено полага грижи по неговото отглеждане, образование и възпитание,
подпомогната от своите родители. Съдът приема за установено, че от напускането
на семейното жилище през 2009г.до настоящия момент, бащата не полага никакви
грижи за отглеждането и възпитанието на сина си. Съдът приема за установено
също така съгласно ангажираните по делото свидетелски показания и факта, че
средствата за отглеждане на детето се предоставят изцяло от майката, с помощта
на нейните родители, с който живее в едно домакинство. Преценявайки
особеностите на конкретния случай, желанието на майката да отглежда и възпитава
сина си, както и безспорно установените факти сочещи наличието на необходимия
родителски капацитет на последната, необходимите жилищни условия, включително и
възможност за отглеждането, възпитанието и образованието на детето В. по
отношение на майката, според съда в интерес на децата е да бъде определено
тяхното местожителство при техния родител К.С.Б., като последица от това е и
предоставянето на упражняването на родителските права спрямо детето В. Б.Б. на неговата майка.
В
съответствие с изложеното, на основание чл.127, ал.2 от СК съдът следва да
определи и режим на лични отношения на бащата с детето В. Б.Б.. При определяне
режима на личните отношения между децата и родителите, съдът изхожда от
обстоятелствата на конкретния случай, които имат значение за интересите на
детето, като начинът и формата на поддържане на тези отношения могат да бъдат
най-разнообразни. Свиждането и вземането на детето са неразделни части от
поддържането на лични отношения, като следва да се вземе под
внимание и обстоятелството, че бащата понастоящем пребивава в друго населено
място
В
конкретният случай съда намира , че на бащата следва да бъде определен режим на
личен контакт с детето В. Б.Б. по следния начин: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване от 9.00 ч. на съботния ден до
19.00 часа на неделния ден,както и един месец през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск, като бащата взема детето В. Б.Б. и го
връща по адреса на неговото местоживеене.
Извън
така определения режим се допуска и водене на
телефонни разговори ,
по интернет , скайп и други средстава за комуникация при поддържане на контакти
с детето.
Относно
размера на дължимата месечна издръжка до навършване на пълнолетие на детето съгласно разпоредбата на чл. 127, ал.2 СК съда се произнася служебно. Съдебният състав
счита, че задължението да отгледат и да издържат своите деца тежи и върху
двамата родители, като в случаите когато гледането се осъществява изключително
и само от единия родител, както е в настоящия казус, то другият родител следва
да компенсира това с увеличен размер на издръжката. Липсват доказателства и
твърдения бащата да страда от заболяване, което да му пречи да осъществява
трудова дейност. Същият е в трудоспособна възраст, не се твърди наличието на
данни за други негови алиментни задължения т.е. да плаща издръжка в полза на
друг свой ненавършил пълнолетие низходящ. По отношение на доходите на
родителите, единствено майката ангажира
доказателства в тази насока. Бащата така и не представи никакви доказателства
по отношение на имущественото си състояние. Що се отнася до нуждите на детето В.
, същото е на 8 години, като на тази възраст неговата нужда от храна,
отопление, облекло, консумативи, е очевидна и безспорна. Отделно от това по
делото е установено, че В.. страда от бронхиална астма и е често боледуващо дете,
което състояние е свързано с необходимостта от извършване на допълнителни
разходи за закупуване на лекарства. Децата,
боледуващи от тази хронична болест, подлежат на диспансерно наблюдение и
лечение в продължение на години. За правилното й и ефективно лечение се изисква
както съдействие от страна на детето, така и на родителите, чрез обучение за
работа с инхалаторни устройства. Съдът намира за необходимо също да отбележи и че
лечението на бронхиалната астма се поема частично от НЗКО.
С
оглед изложеното съдът намира, че претендираната месечна сума за издръжка от бащата в размер на 150 лв. не надвишава общия размер на паричните
средства, необходими за обезпечаване на посочените по – горе материални
потребности на детето при съобразяване на завишените му разходи за лекарства в
периодите, през които се налага приемането на такива., при това в частта, която
само единият от родителите е длъжен да
осигури. Така определеният размер на издръжката се дължи от подаване на
исковата молба- 20.07.2015г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, с падеж – 10 число на месеца, за който се дължи издръжката, до
настъпването на законните основания за изменение или прекратяване на същата.
При
определяне размера на тази издръжка съдът също взе предвид и обстоятелството, че детето живее при майката и същата ще полага
ежедневни грижи за него, а ответникът е освободен от полагането на лична грижа
за това дете, а също и от поддръжката на домакинството, в което живее детето.
Ангажиментът за това е поет изцяло от майката на детето.
Относно
искането за присъждане на издръжката една година назад от завеждане на исковата
молба, съдът намира същото за основателно. По принцип издръжката бе
следвало да се
дължи само за бъдеще време, защото тя е средство за
задоволяване на текущи жизнени нужди. Началният момент на присъждане,
увеличаването или намаляването на издръжката е подаването на иска. Издръжката
за минало време поначало е безпредметна, тъй като нуждите са били вече
задоволени. Законодателят обаче е предвидил изключение, като е допуснал и
търсене на издръжка една година назад преди завеждане на иска, изхождайки от
съображението, че нуждата вероятно е била налице.
Установи
се по делото , че страните са във фактическа раздяла от 2009г. г., като през този период ответникът е
заплащал за малолетното дете В. Б.Б. сума в
размер на 300 лева, а през
последните две години по данни от социалния доклад не е поддържал връзка с
него, не се обажда и не пита за него, поради което съдът счита, че следва да уважи
този иск, като осъди бащата да заплаща сумата от 1800 лева ,
представляваща дължима ежемесечна
издръжка в размер на 150 лв., считано от 19.07.2014 г. до 19.07.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2015г. до
окончателното изплащане на задължението.
Искането за присъждане на разноски в полза на майката е
неоснователно. В постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК Определение
№ 385 от 25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I гр.о., е посочено че
правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение в делата по чл. 127, ал.
2 СК пред първата инстанция. За разлика от исковото производство, в
него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно
начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона,
така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като
ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им
дете, ползва и двамата родители и затова в първоинтанционното производство
всяка страна следва да понесе разноските, които е направила независимо от
изхода на спора. Така също и постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение
от 03.07. 2014 г. по гр. дело № 953/2014 г. на ВКС, ІV гр.о., Определение № 9 от 16.12.2014 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 7223/2014 г., III гр. о., ГК и постановеното по реда на чл. 274,
ал. 3, т. 2 ГПК Определение № 456 от 2.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
422/2012 г., II гр. о., ГК.
На
основание чл. 7 от същата Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по
ГПК, бащата следва да заплати и дължима държавна такса от 288 лева държавна
такса по исковете за издръжка с правно
основание чл. 143 от СК и чл. 149 от СК, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК , както
и държавна такса от 5,00 лева , ако за
принудителното събиране на някоя от тези суми съда издаде служебно изпълнителен
лист или пък бъде издаден изпълнителен лист за издръжката на детето.
На основание чл.242 от ГПК
решението подлежи на предварително изпълнение относно присъдената издръжка.
Мотивиран от горното Съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на роденото през време на брака между К.С.Б.,
ЕГН **********,*** и Б.В.Б., ЕГН **********,***, ненавършило пълнолетие дете: В. Б.Б. с ЕГН **********, на майката
К.С.Б., ЕГН **********
ПОСТАНОВЯВА детето В. Б.Б. , ЕГН **********,
да живее при майката
К.С.Б.,
ЕГН **********, на адрес ***
ОПРЕДЕЛЯ на бащата Б.В.Б., ЕГН **********,***, режим на
лични отношения с детето В. Б.Б. , ЕГН **********,
както следва: бащата ще има право да
вижда и взема при себе си детето В. Б.Б. , ЕГН **********,
всяка първа и трета събота и неделя от
месеца с преспиване от 9.00 ч. на съботния ден
до 19.00 часа на неделния ден,както и един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като бащата взема детето В.
Б.Б. и го връща по адреса на неговото местоживеене.
ОСЪЖДА Б.В.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА
на детето В. Б.Б. , ЕГН **********, чрез неговия
родител и законен представител К.С.Б., ЕГН **********,***, ежемесечна издръжка в размер на 150 /сто и петдесет лева/ лв., считано
от датата
на депозиране на исковата молба - 20.07.2015г. с падеж на десето число от месеца, за който се
дължи издръжка, до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка една
просрочена вноска.
ОСЪЖДА Б.В.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на детето В. Б.Б. , ЕГН **********, чрез неговия
родител и законен представител К.С.Б., ЕГН **********,***, сумата от 1800 / хиляда и осемстотин / лв ,
представляваща дължима издръжка за периода
от 19.07.2014 г. до 19.07.2015 г. ,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.07.2015г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 149 СК
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка на основание чл. 242 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.В.Б., ЕГН **********,***, , ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ДРС сумата 288 /двеста осемдесет
и осем лева /лв, представляваща държавна такса по
исковете за издръжка с правно основание
чл. 143 от СК и чл. 149 от СК, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и държавна такса от 5,00 лева /пет лева/, ако
за принудителното събиране на същата съда издаде служебно изпълнителен лист или
пък бъде издаден изпълнителен лист за издръжката на детето, на основание чл.78
,ал.6 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на разноски на К.С.Б., ЕГН **********, на адрес ***, като
неоснователно.
В частта, с която е допуснато предварително
изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд – гр. Варна в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните съгласно чл. 244 от ГПК.
В останалата си част решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му.
Районен
съдия……………………………