М О Т И В И
НОХД №89/2019г.
на СсОС
Против подсъдимата Емилиана Е.К. ***
е предявено обвинение по чл.255, ал.1, т.1, вр.с чл.26, ал.1 НК за това, че
през периода от 23.12.2014г. до 30.03.2018г. в с.Кайнарджа, общ.Кайнарджа, в
условията на продължавано престъпление, в качеството си на данъчно задължено
лице, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи
размери-3 119,19 лева, като не е подала съответните декларации по чл.49,
ал.1 от Закона за местните данъци и такси в Дирекция „Местни данъци и такси“
към Община Кайнарджа в нито един случай на получени в периода 42 броя дарения
от различни лица на обща стойност 62 384,05 лева.
В съдебно заседание подсъдимата
лично, и чрез процесуалният си представител, в процедурата по чл.248, ал.1, т.4 НПК изразява желание, съдебното производство да протече по реда на Глава
двадесет и седма от НПК, т.е. съкратено съдебно следствие при хипотезата на
чл.371, т.2 НПК.
В тази връзка, К. признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като лично и
чрез защитата си, се съгласява да не се събират доказателства за тези факти,
предвид на което, с определение по реда на чл.372, ал.4 НПК, съдът обяви, че
при постановяване на присъдата, ще ползва направените самопризнания от
подсъдимата, без да се събират доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура гр.Силистра поддържа предявеното обвинение, като счита
обвинението за доказано, и пледира за налагане на наказание лишаване от свобода
за срок от три години, което наказание да бъде отложено за срок от пет години и
налагане на глоба в размер на 200 лева. Тава наказание да се определи след
извършване на редукцията по чл.58а от НК.
Защитата на подсъдимата-адв.А. счита,
че в случая е възможна единствено оправдателна присъда, предвид на първо място,
наличието на хипотезата на чл.14 от НК, изключваща умисъл за извършване на деянието
от страна на подсъдимата, и на второ място, адв.А. счита, че в случая е налице
хипотезата на чл.2, ал.2 НК, предвид отмяната на разпоредбата на ал.3 на чл.49
от ЗМДТ, която задължава данъчно задължените лица да подават декларация за
получените дарения. Предвид на това, адв.А. пледира за постановяване на
оправдателна присъда по отношение на подсъдимата.
Подс.К. изразява съжаление за
случилото се, а в правото й на последна дума предоставя на съда да вземе
решение.
В това производство съдът не допусна
за съвместно разглеждане предявения
граждански иск.
Съдът като прецени по отделно и в
съвкупност събраните доказателства приложени към ДП №6518 ЗМ-174/2018г. по
описа на ОД МВР-Силистра, становището на страните изразени в съдебно заседание
и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата Е.Е.К. е неомъжена,
безработна, с начално образование и живее в с.Средище, общ.Кайнарджа,
обл.Силистра.
От данните по делото е видно, че в периода
от м.октомври 2014г. до м.януари 2018г. подсъдимата е получавала парични
преводи от различни лица от Турция, Полша и Германия. Паричните средства са й
били изпращани посредством международните системи за бързи парични преводи
„Уестърн юнион“ и МъниГрам“, извършващи експресни парични преводи, като сумите
се привеждат по банков път и се получават лично. Изпращащата страна посочва
имената на получателя, от коя държава е, размера и вида валута. Получателят при
получаване на сумата трябва да представи документ за самоличност и уникален
код, съобщен му от изпращача. Подсъдимата получавала лично паричните преводи и
теглила сумите от финансова къща „Кеш експрес сървис“ ЕООД, както и от
търговски банки, предлагащи услуги на системата за бързи парични преводи.
Видно от събраните писмени
доказателства и СИЕ, през инкриминираните данъчни периоди, подсъдимата е
получила парични преводи на стойност, както следва:
През 2014г.- 13бр. парични преводи за
8 855 евро с обща левова равностойност 17 318,87 лева;
През 2015г.- 6 бр. парични преводи за
9010 евро с левова равностойност от 17 622,03лева;
През 2016г. – 12 бр. парични преводи
за 11 046 евро с левова равностойност от 21 604,10 лева;
През 2017г.- 10 бр.парични преводи,
от тях 3бр. преводи за 1678,30 евро с левова равностойност от 3 282,43
лева, и 7 бр. преводи в лева в размер на 2 165,41 лева, като общата левова
равностойност възлиза на 5 447,88 лева;
През 2018г.- 1 бр. паричен превод за
200 евро с левова равностойност от 391,17 лева.
Общият размер на получените чрез
международните системи за експресни парични преводи суми, за периода
22.10.2014г. до 29.01.2018г. възлиза на 62 384,05 лева, като дължимия
данък, съгласно Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Кайнарджа, е в размер на 3 119,19 лева.
За получените средства в
инкриминирания период 2014-2018г. подс.К. не е подавала декларации по чл.49,
ал.3 от ЗМДТ.
От заключението на изготвената по
делото СИЕ е видно, че през инкриминирания период, дължимия от подс.К. данък по
реда на Закона за местните данъци и такси, върху получените като дарения
парични средства чрез международни системи за експресни парични преводи,
възлиза на 3 119,19 лева. При изчисляване на размера на дължимия данък,
валутата е превърната в левова равностойност, като сумите са приравнени
съгласно обменните курсове на БНБ, към датата на изплащане на превода.
Съдът намира, че фактическата
обстановка е установена безспорно от събраните и проверени гласни и писмени
доказателства, в хода на досъдебното производство.
Няма причина да не се кредитират
обясненията на подсъдимата, че получените суми всъщност са й дарени от различни
лица. Липсват доказателства и в обратна насока, поради което не може да се
приеме, че тези средства са доходи, за да се облагат по ЗДДФЛ.
Съдът не споделя възражението на
процесуалния представител на подсъдимата, че в случая се касае за фактическа
грешка по смисъла на чл.14, ал.1 НК. С оглед желания от страна на подсъдимата и
защитата й, и приетият от съда ход на съдебното производство, подс.К. изрично
заявява в съдебно заседание, че се признава за виновна, както и, че признава
всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В същият
изрично са посочени условията, при които са получени паричните преводи и произтичащото
от това задължение, по смисъла на чл.49, ал.1 ЗМДТ по отношение на К.. Посочено
е също така, че според обвинението, деянието е извършено от нея под формата на
пряк умисъл, т.е. че тя е съзнавала общественоопасния характер на деянието си,
предвиждала е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искала
настъпването на тези последици, т.е. съзнавала е самите обективни свойства на
деянието си.
Възражението на защитата обаче,
досежно наличието на предпоставките на чл.2, ал.2 НК са основателни.
В тази връзка следва да бъдат
посочени две категорично установени обстоятелства, а именно: че към
инкриминирания период задължението произтичащо от разпоредбата на чл.49, ал.3 ЗМДТ е съществувало, и това, че към момента на постановяване на присъдата
/действащо от 01.01.2019г./ това задължение е отменено от законодателя.
Безспорно е, че нормата на чл.255 НК
е бланкетна и съдържанието й следва да се попълни с правни норми, които
очертават дължимо поведение на дееца, или вменяват негово задължение за
действие или бездействие. В случая за да е съставомерно деянието по чл.255,
ал.1, т.1 НК е необходимо, деецът с оглед преследваните цели /избягване
установяването или плащането на данъчните задължения/, да не подаде изискуемата
по закон декларация, в случая-по силата на чл.49, ал.3 ЗМДТ, т.е. тази норма се
явява бланкетна, тъй като съдържа основно правило за поведение, вменено на
данъчно задълженото лице. От друга страна обаче, неподаването на декларация е и
елемент от състава на престъплението, чиято съставомерност се обвързва именно с
извършването или не на този акт.
С отмяната на това изискване
/съгласно ДВ бр.98/2018г., в сила от 01.01.2019г./ в ЗМДТ, обективно се
декриминализира деянието по чл.255, ал.1, т.1 НК, по отношение конкретно на
ЗМДТ. Спрямо други закони /например ЗДДФЛ/, в които подобно задължение е
вменено, съставомерността на деянието по чл.255, ал.1, т.1 НК се запазва.
С отмяната на очертаващата дължимото
поведение норма от ЗМДТ /чл.49, ал.3/, реално се въздейства върху елемент от
изпълнителното деяние на материално правната наказателна норма, влияещ върху
нейната съставомерност. Именно това обстоятелство обуславя и приложимостта в
случая, на предпоставките на чл.2, ал.2 НК, който постановява, че „Ако до
влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът,
който е най-благоприятен за дееца“. Към момента не съществува норма на
поведение по ЗМДТ, изпълваща със съдържание състава на престъплението по
чл.255, ал.1, т.1 НК. Извършеното декреминализиране означава, че деянието с
описаните в чл.255, ал1, т.1 НК признаци от обективна и субективна страна, вече
не е престъпление, което има отношение при определяне на приложимия наказателен
закон.
С оглед на това, съдът на основание
чл.304, предл.4 от НПК, вр.с чл.2, ал.2 НК оправда подс. Е. Е.К. по предявеното
й обвинение, по чл.255, ал.1, т.1, вр.с чл.26 НК.
При този изход на процеса и на
осн.чл.190, ал.1 НПК, разноските по делото остават за сметка на държавата.
Водим от тези си съображения съдът
постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: