Р Е Ш Е Н И Е
№……….., град
Шумен, 25.10.2019 г.
Шуменският административен съд в открито съдебно заседание на петнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при участието на секретаря Ив. Велчева
като разгледа докладваното от
административен съдия Р. Цветкова адм.д. №336 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от Административно – процесуалния
кодекс /АПК/ във вр. с чл.124 от Закона за държавния служител, образувано по
жалба от С.С.М. ***, против Заповед №РД 10-1343/06.06.2019 г. на Главния
секретар на Министерството на образованието и науката град София, с която и е
наложено дисциплинарно наказание „Порицание“.
Жалбоподателката
счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на
процесуалните правила и при липса на материалноправните предпоставки за
налагане на дисциплинарното наказание. Твърди се, че заповедта не е мотивирана
надлежно, липсва описание с нужната конкретика относно всяко от визираните
нарушения, дата и място на извършването им и обстоятелствата, които ги
потвърждават. Поддържа се допусната неяснота относно конкретното съдържание на
служебните задължения, които е прието да са нарушени - не е посочено какво и
кога е следвало да се извърши от държавния служител. Допуснато е нарушение на
чл.91 ал.1 ЗДСл., тъй като в мотивите липсва преценка на визираните в нормата
критерии, които следва да се съобразяват при определяне вида и размера на
дисциплинарното наказание. Подробно в жалбата за отделните случаи, възприети в
оспорената заповед за нарушения, са изложени и самостоятелни аргументи. Въз
основа на това жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени
Заповед №РД 10-1343/06.06.2019 г. на Главния секретар на Министерството на
образованието и науката град София като незаконосъобразна и да и присъди
направените по делото разноски.
Ответната страна
Главен секретар на Министерството на образованието и науката, редовно призован,
за него се явява гл. юрисконсулт В.А., редовно упълномощен, който изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че процесната заповед е
законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Счита, че обстоятелствата, при които
са извършени нарушенията, са подробно изложени, както и дадената правна
квалификация е относима по всяко конкретно нарушение, с оглед на което моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи от фактическа страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения 14 - дневен срок
от адресат на неблагоприятен административен акт. Върху заповедта е
удостоверена дата на връчване на оспорващото лице, а именно на 06.06.2019 г. Жалбата
е депозирана чрез органа на 20.06.2019 г.
С оспорената в настоящото производство Заповед №РД 10 – 1343 от 06.06.2019
г. на главния секретар на Министерството на образованието и науката е наложено
дисциплинарно наказание „Порицание” на жалбоподателката, в качеството и на държавен
служител и заемаща длъжността „Началник на Регионалното управление на
образованието - Шумен” /РУО – Шумен/.
Заповедта е издадена във връзка с констатирани нарушения и нередности на
служебните задължения, съставляващи дисциплинарни нарушения по чл.89 ал.2 т.1 и
т.5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, както и на чл.2 ал.3 и ал.4, чл.3
ал.1, чл.4 ал.1 и ал.2, чл.5 ал.1 и ал.2 от Кодекса за поведение на служителите
в държавната администрация /КПСДА/, а именно по чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл „неизпълнение
на служебните задължения“ и по чл.89 ал.2 т.5 от ЗДСл “неспазване на правилата
на Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация”.
Административният орган е издал процесната заповед при следните фактически
обстоятелства, които съставляват и фактическите основания, обуславящи
налагането на дисциплинарното наказание „Порицание“:
Въз основа на Заповед №РД 09-805/14.03.2019 г. на министъра на
образованието и науката, е извършена проверка в периода 20.03.2019 г. – 22.03.2019
г. в СУ „Георги Сава Раковски“ град Каолиново, област Шумен, по повод подаден
сигнал в МОН с вх.№94-666/15.02.2019 г. Констатациите от извършената проверка
са обективирани в доклад №8089403-15/10.04.2019 г., ведно с приложения към него.
След запознаване с доклада на комисията и приложенията към него, с писмо
№94-2495/14.05.2019 г. на главния секретар на министерството на образованието и
науката, връчено на държавния служител на 14.05.2019 г., същият е уведомен за
образуване на дисциплинарно производство, както и са изискани писмени обяснения
от служителя в 3-днвене срок от получаване на писмото на основание чл.93 ал.1
от ЗДСл по отношение констатираните нарушения и нередности в доклада на
комисията. Със същото писмо е и насрочена дата за провеждане на изслушване на
20.05.2019 г. от 11.30 ч. в МОН, в кабинета на главния секретар.
В определения срок от жалбоподателката са представени писмени обяснения
вх.№94-2495/17.05.2019 г., ведно с приложения към тях, както и е съставен
Протокол за проведена процедура по чл.93 ал.1 от ЗДСл на 20.05.2019 г. по
изслушване на държавния служител.
Видно от приложената Заповед №РД 09-1641/14.02.2017 г. на Министъра на
образованието и науката, със същата са възложени правомощия на Главния секретар
на МОН по реализиране на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарни
наказания на държавните служители и на служителите по трудово правоотношение в
МОН.
Въз основа на фактическите данни е прието, че е налице основание за
търсене и реализиране на дисциплинарна отговорност по чл.89 ал.2 т.1 и т.5 от
ЗДСл, както и по чл.2 ал.3 и ал.4, чл.3 ал.1, чл.4 ал.1 и ал.2, чл.5 ал.1 и
ал.2 от КПСДА.
От така установеното фактическо положение съдът достигна до следните
правни изводи:
Заповедта е издадена от компетентен административен орган – Главен
секретар на Министерството на образованието и науката, оправомощен със Заповед
№РД 09-1641/14.02.2017 г. на Министъра на образованието и науката. При
делегиране на правомощия, органът, на когото те са делегирани, издава от свое
име съответния административен акт, поради което той е страна по оспорването. В
случая не е налице хипотеза на заместване, а оправомощаване в съответствие с
чл.92 ал.1 във вр. с чл.6 ал.2 ал.3 от ЗДСл. и чл.90 ал.1 т.1-4 от ЗДСл.
Съобразно чл.97 ал.1 от ЗДСл., оспорената заповед е издадена в писмена
форма.
При издаване на заповедта не са налице съществени нарушения на
административно-производствените правила, с
изключението на нарушението по т.VІІ от Заповедта: В случая проверката е
осъществена по Заповед №РД 09-805/14.03.2019 г. на Министъра на образованието и
науката, във връзка с получен сигнал вх.№94-666/15.02.2019 г. в МОН. Със
заповедта е определена комисия, на която е възложено да изготви доклад след
проверката. Докладът е представен и приет, като комисията е предложила
образуване на дисциплинарно производство за конкретно посочени нарушения от
доклада, ведно с изводи. На 14.05.2019 г. е отправено писмено уведомление до жалбоподателката,
подписано от Главен секретар на МОН, в което са отразени констатираните в
доклад №8089403-15/10.04.2019 г. нередности и нарушения, даден е 3 дневен срок
за представяне на писмени обяснения по реда на чл.93 ал.1 от ЗДСл. и във връзка
с дисциплинарното производство държавният служител е уведомен за дата и час на
изслушване. Изслушването е обективирано в Протокола за проведена процедура, в
който е посочено, че във връзка с доклада от 10.04.2019 г. на комисията,
главният секретар на МОН е образувал дисциплинарно производство и е поискал
писмени обяснения от служителя, представени на 17.05.2019 г. При изслушването е
присъствал и гл.юрисконсулт в отдел „Назначаване, заплащане и процесуално
представителство“ на Дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“.
Протоколът е подписан от оспорващата без възражения и със съгласие.
По отношение фактически констатации за извършени нарушения:
Основните възраженията на жалбоподателката касаят преценка на фактите и
обстоятелствата и последвалите изводи, в частност - нарушение на чл.91 ал.1 и
чл.97 от ЗДСл, тъй като в мотивите на оспорената заповед липсва преценка на
визираните в нормата критерии, които следва да се съобразяват при определяне
вида и размера на дисциплинарното наказание, както и не е посочено конкретно
кое служебно задължение е нарушено виновно.
По първото нарушение: Прието
е от дисциплинарно-наказващия орган, че Началникът на РУО-Шумен е изпълнила с
недостатъчен професионализъм свои служебни задължения като не е задължила
проверяващите служители от РУО-Шумен да установят факти и обстоятелства, които да
отразят в КП №КМД 04-21/07.03.2019 г. по отношение подадения сигнал
вх.№94-666/15.02.2019 г. и в частност съдържащото се оплакване в абзац втори на
същия „На 01.02.2019 г. посетих училището и…….“.
В тази връзка, видно от приложената по делото Заповед №РД
06-75/26.02.2019 г. на Началника на РУО-Шумен, във връзка с подадения сигнал в
МОН на 21.02.2019 г., е разпоредено извършване на проверка в СУ „Георги Стойков
Раковски“ град Каолиново със задача Проучване и анализиране на документи,
водени в училището за установяване фактите и обстоятелствата, посочени в
сигнала. Със същата заповед е определена комисия за извършване на проверката,
срок и изготвяне на констативен протокол от проверката. В определения срок от
назначената комисия е съставен Констативен протокол №КМД 04-21/07.03.2019 г., с
входящ номер от същата дата, в който подробно са вписани констатираните
обстоятелства при проверката, свързани с дейността на Директора на училището и
документацията. В приложения по делото КП от проверката се установи, че в него
се съдържат констатации и по отношение на абзац втори от сигнала.
Съгласно
чл.3 ал.2 т.2 от ПУФРУО, началникът на РУО планира, организира и контролира
дейността на РУО. Съдът намира, че това задължение и в частност организацията и
контрола, във връзка с извършената проверка по така подадения сигнал, е
осъществено в пълен обем и съгласно правомощията на Началника на РУО-Шумен.
Категорично е налице заповед за извършване на проверката и то по отношение
всички факти и обстоятелства, посочени в сигнала, включително и по отношение на
абзац втори от същия. Изготвен е доклад от нарочно назначената комисия, в която
са отразени всички констатации от проверката, включително и по отношение на
абзац втори от сигнала, поради което не е налице твърдяното от административния
орган нарушение.
Съдът намира, че е нарушено и изискването на чл.97 ал.1 т.4 и т.5 от ЗДСл,
тъй като по отношение на това нарушение не е посочено датата и мястото на
неговото извършване, където е извършено, както и служебните задължения, които
са били виновно нарушени. За това нарушение, видно от заповедта, няма посочена
конкретна норма и конкретно служебно задължение, което да е било виновно
нарушено. В края на заповедта са посочени и изброени правни квалификации, които
според органа представляват виновно нарушени на задължението на държавния
служител, без обаче да е посочено конкретно за кое от описаните осем нарушения
се касае посочената разпоредба, което е в противоречие с разпоредбата на чл.97
ал.1 т.5 от ЗДСл.
По второто нарушение:
Прието е от дисциплинарно-наказващия орган, че Началникът на РУО-Шумен е
изпълнила с недостатъчен професионализъм свои служебни задължения, тъй като със
своя Заповед №РД 06-75/13.03.2019 г. е дала задължителни предписания на
Директора на СУ „Георги Стойков Раковски“ град Каолиново да предприеме действия
по приемане и подписване на Вътрешни правила за работната заплата в училището,
въпреки че такива са били вече одобрени и утвърдени със Заповед №18/23.01.2019
г. на Директора на училището и са влезли в сила на 01.01.2019 г.
От приложената по делото Заповед №РД 06-75/13.03.2019 г. на Началникът
на РУО-Шумен, която е издадена на основание чл.3 ал.3 във вр. с чл.19 ал.1 от
ПУФРУО, както и във връзка с Констативен протокол №КМД 04-21/07.03.2019 г. от
извършената проверка в СУ „Георги Стойков Раковски“ град Каолиново, се
установи, че Началникът на РУО-Шумен е дал предписания на Директора на
училището до пет работни дни от получаване на заповедта да предприеме действия
относно процедурата по приемане и подписване на Вътрешни правила за работната
заплата в училището.
От приложения Констативен протокол №КМД 04-21/07.03.2019 г. от
извършената проверка в СУ „Георги Стойков Раковски“ град Каолиново, в т.6 на
раздел „По изречение първо, от абзац втори от сигнала“, комисията е
констатирала, че Вътрешните правила за работната заплата в училището са
подписани от директора на училището, но липсва подпис на председателя на
синдикалната организация. В тази връзка е констатирано, че съгласно чл.5 от КТД
от 03.01.2019 г., сключен между ръководството на училището и ръководството на
синдикалната организация, работодателят и председателят на СО се подписват като
страни при приемане на вътрешните правила за приемане на работната заплата на
персонала на Общо събрание на колектива.
Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ПУФРУО,
при констатирани нарушения в резултат на осъществен контрол, както и в случаите
по чл.274 ал.5 т.4 от ЗПУО, Началникът на РУО
със заповед дава задължителни предписания на директора на проверената
институция. Разпоредбата на чл.19 ал.1 от ПУФРУО е систематично свързана с
текста на чл.18 ал.4 от същия Правилника, според който за осъществения контрол
се съставя констативен протокол в два екземпляра за всяка институция, в която е
осъществен контрол и към него се прилагат копия на документи, удостоверяващи
констатираните нарушения. Следователно съставеният Протокол и констатираните с
него нарушения съставлява предпоставка за издаване на заповед със задължителни
предписания. Това обуславя категоричния извод, че оспорващата в качеството си
на Началник РУО-Шумен е издала посочената Заповед със задължителни предписания,
тъй като са били налице предпоставки за това, а именно утвърдените със Заповед
№18/23.01.2019 г. на Директора Вътрешни правила за работната заплата в
училището, влезли в сила на 01.01.2019 г., не са били подписани от председателя
на синдикалната организация.
С оглед на това съдът приема, че Началникът на РУО-Шумен не е извършил
вменено му нарушението по т.ІІ от заповедта.
Съдът намира, че и за това нарушение е нарушено изискването на чл.97
ал.1 т.4 и т.5 от ЗДСл, тъй като по отношение на това нарушение не е посочено датата
и мястото на неговото извършване, където е извършено, както и служебните
задължения, които са били виновно нарушени. За това нарушение, видно от
заповедта, няма посочена конкретна норма и конкретно служебно задължение, което
да е било виновно нарушено. В края на заповедта са посочени и изброени правни
квалификации, които според органа представляват виновно нарушени на
задължението на държавния служител, без обаче да е посочено конкретно за кое от
описаните осем нарушения се касае посочената разпоредба, което е в противоречие
с разпоредбата на чл.97 ал.1 т.5 от ЗДСл.
По третото
нарушение: Прието е от
дисциплинарно-наказващия орган, че Началникът на РУО-Шумен е изпълнила с
недостатъчен професионализъм свои служебни задължения, тъй като със своя
Заповед №РД 06-75/13.03.2019 г. е дала задължителни предписания и е наредила на
Директора на СУ „Георги Стойков Раковски“ град Каолиново при сключване на
Колективен трудов договор /КТД/ между училището и синдикалната организация да
се спазват изискванията на чл.51а и чл.54 от КТ, въпреки че такъв КТД е бил
вече сключен на 03.01.2019 г., а сочените разпоредби касаели подготовката преди
сключването му.
От приложената по делото Заповед №РД 06-75/13.03.2019 г. на Началникът
на РУО-Шумен, която е издадена на основание чл.3 ал.3 във вр. с чл.19 ал.1 от
ПУФРУО, както и във връзка с Констативен протокол №КМД 04-21/07.03.2019 г. от
извършената проверка в СУ „Георги Стойков Раковски“ град Каолиново, се
установи, че в т.2 на същата Началникът на РУО-Шумен е дал предписания на
Директора на училището „при осъществяване на дейности, свързани с процедурата
за сключване на КТД между училището и синдикатите, стриктно да спазва
изискванията на чл.51а, чл.53 и чл.54 от КТ“.
От приложения Констативен протокол №КМД 04-21/07.03.2019 г. от
извършената проверка в СУ „Георги Стойков Раковски“ град Каолиново, в т.1 и т.2
на раздел „По изречение първо, от абзац втори от сигнала“, комисията е
констатирала, че между училищното ръководство и ръководството на синдикалната
организация има сключен КТД на 03.01.2019 г., който не е бил вписан в регистъра
на Дирекция „ИТ“ град Шумен на основание чл.53 от КТ, видно от писмо на Д „ИТ“
град Шумен от 20.03.2019 г. След издадените задължителни предписания КТД е бил
вписан в регистъра с рег.№16/19.03.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл.19
ал.1 от ПУФРУО, при констатирани нарушения в резултат на осъществен контрол,
както и в случаите по чл.274 ал.5 т.4 от ЗПУО, Началникът на РУО
със заповед дава задължителни предписания на директора на проверената
институция. Разпоредбата на чл.19 ал.1 от ПУФРУО е систематично свързана с
текста на чл.18 ал.4 от същия Правилника, според който за осъществения контрол
се съставя констативен протокол в два екземпляра за всяка институция, в която е
осъществен контрол и към него се прилагат копия на документи, удостоверяващи
констатираните нарушения. Следователно съставеният Протокол и констатираните с
него нарушения съставлява предпоставка за издаване на заповед със задължителни
предписания. Това обуславя категоричния извод, че оспорващата в качеството си
на Началник РУО-Шумен е издала посочената Заповед със задължителни предписания,
тъй като са били налице предпоставки за това, а именно сключеният КТД между
ръководството на СУ „Георги Ст. Раковски“ и ръководството на СО на СБУ към КНСБ
на 03.01.2019 г. не е бил вписан в регистъра на съответната Дирекция „ИТ“,
както изисква законовата разпоредба на чл.53 ал.3 от КТ.
С оглед на това съдът приема, че Началникът на РУО-Шумен не е извършил
вменено му нарушението по т.ІІІ от заповедта.
Съдът намира, че и за това нарушение е нарушено изискването на чл.97
ал.1 т.4 и т.5 от ЗДСл, тъй като по отношение на това нарушение не е посочено датата
и мястото на неговото извършване, където е извършено, както и служебните
задължения, които са били виновно нарушени. За това нарушение, видно от
заповедта, няма посочена конкретна норма и конкретно служебно задължение, което
да е било виновно нарушено. В края на заповедта са посочени и изброени правни
квалификации, които според органа представляват виновно нарушени на
задължението на държавния служител, без обаче да е посочено конкретно за кое от
описаните осем нарушения се касае посочената разпоредба, което е в противоречие
с разпоредбата на чл.97 ал.1 т.5 от ЗДСл.
По четвъртото
нарушение: Прието е от
дисциплинарно-наказващия орган, че Началникът на РУО-Шумен е изпълнила с
недостатъчен професионализъм свои служебни задължения, тъй като със своя
Заповед №РД 06-75/13.03.2019 г. е дала задължителни предписания и е наредила на
Директора на СУ „Георги Стойков Раковски“ град Каолиново в допълнителните
споразумения към трудовите договори да се вписва датата на подписване на
служителя или работника, при положение че седем допълнителни споразумения
въобще не са били подписани от учителите- приложение №2.14 към Констативен
протокол №КМД 04-21/07.03.2019 г.
От приложената по делото Заповед №РД 06-75/13.03.2019 г. на Началникът
на РУО-Шумен, която е издадена на основание чл.3 ал.3 във вр. с чл.19 ал.1 от
ПУФРУО, както и във връзка с Констативен протокол №КМД 04-21/07.03.2019 г. от
извършената проверка в СУ „Георги Стойков Раковски“ град Каолиново, се
установи, че в т.3 на същата Началникът на РУО-Шумен е дал предписания на
Директора на училището „Връчването на допълнителните споразумения на
длъжностните лица в училището да се осъществява така, че в документа да се
вписва датата на връчването му на лицето“.
От приложения Констативен протокол №КМД 04-21/07.03.2019 г. от
извършената проверка в СУ „Георги Стойков Раковски“ град Каолиново, в т.1 и т.2
на раздел „По изречение пето, от абзац втори от сигнала“, комисията е
констатирала, че считано от 01.01.2019 г. има издадени 33 допълнителни
споразумения на служители в училището, с които са увеличени работните им
заплати. Установено е, че 7 допълнителни споразумения въобще не са подписани от
лица от педагогическия персонал, а във всичките 33 допълнителни споразумения
липсва дата на връчване на служителя или работника. Тези факти се установяват и
от приложените по делото допълнителни споразумения – 33 броя, част от които
представени от процесуалния представени на ответната страна в открито съдебно
заседание, а 26 бр. обособени като приложение №4 към писмените обяснения на оспорващата.
Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ПУФРУО, при констатирани
нарушения в резултат на осъществен контрол, както и в случаите по чл.274 ал.5 т.4 от ЗПУО, Началникът на РУО
със заповед дава задължителни предписания на директора на проверената
институция. Разпоредбата на чл.19 ал.1 от ПУФРУО е систематично свързана с
текста на чл.18 ал.4 от същия Правилника, според който за осъществения контрол
се съставя констативен протокол в два екземпляра за всяка институция, в която е
осъществен контрол и към него се прилагат копия на документи, удостоверяващи
констатираните нарушения. Следователно съставеният Протокол и констатираните с
него нарушения съставлява предпоставка за издаване на заповед със задължителни
предписания. Това обуславя категоричния извод, че оспорващата в качеството си
на Началник РУО-Шумен е издала посочената Заповед със задължителни предписания,
тъй като са били налице предпоставки за това, а именно в 33 броя допълнителни
споразумения към трудовите договори няма дата на връчване на служителя или
работника.
С оглед на това съдът приема, че Началникът на РУО-Шумен не е извършил
вменено му нарушението по т.ІV от заповедта.
Съдът намира, че и за това нарушение е нарушено изискването на чл.97
ал.1 т.4 и т.5 от ЗДСл, тъй като по отношение на това нарушение не е посочено датата
и мястото на неговото извършване, където е извършено, както и служебните
задължения, които са били виновно нарушени. За това нарушение, видно от
заповедта, няма посочена конкретна норма и конкретно служебно задължение, което
да е било виновно нарушено. В края на заповедта са посочени и изброени правни
квалификации, които според органа представляват виновно нарушени на
задължението на държавния служител, без обаче да е посочено конкретно за кое от
описаните осем нарушения се касае посочената разпоредба, което е в противоречие
с разпоредбата на чл.97 ал.1 т.5 от ЗДСл.
По петото нарушение: Прието е от дисциплинарно-наказващия орган, че Началникът
на РУО-Шумен е изпълнила с недостатъчен професионализъм свои служебни
задължения, тъй като с писмо изх.№РД 21-404/13.03.2019 г. не е отговорила
конкретно на поставените въпроси от Г.Г., свързани с Констативния протокол №КМД
04-21/07.03.2019 г. В отговорът били посочени само издадените задължителни
предписания, което нямало връзка с въпросите на Георгиев.
От приложения по делото отговор на Началник РУО-Шумен до г-н Г.Г.,
обективиран в писмо изх.№РД 21-404/13.03.2019 г., се установи, че
жалбоподателката е дала обстойна информация във връзка с подадения сигнал от
лицето, като подробно е посочила какви мерки са предприети и по какви установени
нарушения в училището, което е в противоречие с констатациите на органа.
С оглед на това съдът приема, че Началникът на РУО-Шумен не е извършил
вменено му нарушението по т.V от заповедта, още повече, че в разписаните му
правомощия по чл.3 от ПУФРУО няма задължения да отговаря на сигнали. Такова е
разписано в разпоредбата на чл.14 ал.1 т.10 от ПУФРУО, но касае пряко
задължението на отдел ОМДК към РУО - да изготвя отговори на жалби и сигнали. Следователно
при липса на императивно задължение, липсва и неизпълнение на същото, като се
съобразява, че при дисциплинарното производство разширително тълкуване на норми
не е допустимо.
Съдът намира, че и за това нарушение е нарушено изискването на чл.97
ал.1 т.4 и т.5 от ЗДСл, тъй като по отношение на това нарушение не е посочено датата
и мястото на неговото извършване, където е извършено, както и служебните
задължения, които са били виновно нарушени. За това нарушение, видно от
заповедта, няма посочена конкретна норма и конкретно служебно задължение, което
да е било виновно нарушено. В края на заповедта са посочени и изброени правни
квалификации, които според органа представляват виновно нарушени на
задължението на държавния служител, без обаче да е посочено конкретно за кое от
описаните осем нарушения се касае посочената разпоредба, което е в противоречие
с разпоредбата на чл.97 ал.1 т.5 от ЗДСл.
По шестото
нарушение: Прието е от
дисциплинарно-наказващия орган, че Началникът на РУО-Шумен е изпълнила с
недостатъчен професионализъм свои служебни задължения, тъй като не е предприела
действия спрямо Директора на СУ „Георги Стойков Раковски“ град Каолиново, за
търсене на дисциплинарна отговорност, съгласно Глава девета от КТ.
Констатираните по-горе издадени предписания от началника на РУО-Шумен
към Директора на СУ „Георги Ст. Раковски“ град Каолиново по категоричен начин
установяват, че е изпълнено вмененото задължение на Началника на РУО-Шумен с
разпоредбата на чл.19 във вр. с чл.3 ал.3 ПУФРУО да предприеме необходимите
действия при констатираните нарушения. Дали са налице достатъчно данни за
нарушения и съответно за реализиране на дисциплинарна отговорност на длъжностно
лице за тези нарушения, е в правомощията и преценката на всеки ръководител, в
това число и на Началника на РУО. Още повече, че дадените предписания и по
трите точки са били изпълнение от Директора на училището.
С оглед на това съдът приема, че Началникът на РУО-Шумен не е извършил
вменено му нарушението по т.VІ от заповедта.
Съдът намира, че и за това нарушение е нарушено изискването на чл.97
ал.1 т.4 и т.5 от ЗДСл, тъй като по отношение на това нарушение не е посочено датата
и мястото на неговото извършване, където е извършено, както и служебните
задължения, които са били виновно нарушени. За това нарушение, видно от
заповедта, няма посочена конкретна норма и конкретно служебно задължение, което
да е било виновно нарушено. В края на заповедта са посочени и изброени правни
квалификации, които според органа представляват виновно нарушени на
задължението на държавния служител, без обаче да е посочено конкретно за кое от
описаните осем нарушения се касае посочената разпоредба, което е в противоречие
с разпоредбата на чл.97 ал.1 т.5 от ЗДСл.
По седмото
нарушение: Прието е от
дисциплинарно-наказващия орган, че Началникът на РУО-Шумен е изпълнила с
недостатъчен професионализъм свои служебни задължения, тъй като са издадени от
нея две заповеди под един и същ номер, но с различни дати, а именно Заповед №РД
06-75/26.02.2019 г. и Заповед №РД 06-75/13.03.2019 г., приложени под №1 и №2
към писмените обяснения.
По отношение на това нарушение, видно от писмото на
дисциплинарно-наказващия орган от 14.05.2019 г., с което са поискани писмени
обяснения от жалбоподателката, както и от Протокола от 20.05.2019 г. за
изслушване на служителя по реда на чл.93 ал.1 от ЗДСл, по категоричен начин се
установи, че за такова нарушение, описано под VІІ в заповедта, нито е искано
писмено обяснение от служителя, нито е поставен такъв въпрос на устното
изслушване. С оглед изложеното съдът приема, че преди налагането на
дисциплинарното наказание, държавният служител не е бил изслушан, както и не са
били приети писмените му обяснения по отношение на това нарушение, в изпълнение
на разпоредбата на чл.93 ал.2 от ЗДСл. Изброените задължения
на органа са кумулативно предвидени, с оглед гарантиране правото на защита на
уличеното в дисциплинарни нарушения лице, като неизпълнението, на което и да е
от тях води до процесуално нарушение. Изслушването на държавния служител и
приемането на писмените му обяснения, гарантират всестранното и обективно изясняване
на обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното наказание, поради
което съдът прима, че по отношение на това нарушение не следва да се произнася
по същество, съобразно разпоредбата на чл.93 ал.2 от ЗДСл.
По осмото нарушение: Дисциплинарно-наказващия
орган е посочил следното: „Госпожа С.М., като служител в държавна
администрация, следва да подпомага органа на държавна власт с висок
професионализъм, безпристрастност и активност при разработване и провеждане на
държавната политика, както и при изпълнението на взетите решения и
осъществяването на неговите правомощия“.
От тази констатация на органа не става ясно в какво се изразява
нарушението. Изброени са задължения, които са посочени в ЗДСл и в ПУФРУО, без
да е посочено конкретно в какво се изразява нарушението. С оглед на това съдът
намира, че за това нарушение е нарушена изцяло разпоредбата на чл.97 ал.1 т.4 и
т.5 от ЗДСл, тъй като по отношение на това нарушение не е посочено в какво се
изразява конкретно, датата и мястото на неговото извършване, където е
извършено, както и служебните задължения, които са били виновно нарушени. За
това нарушение, видно от заповедта, няма посочена конкретна норма и конкретно
служебно задължение, което да е било виновно нарушено. В края на заповедта са
посочени и изброени правни квалификации, които според органа представляват
виновно нарушени на задължението на държавния служител, без обаче да е посочено
конкретно за кое от описаните осем нарушения се касае посочената разпоредба,
което е в противоречие с разпоредбата на чл.97 ал.1 т.5 от ЗДСл.
В заповедта дисциплинарнонаказващият орган е приел, че жалбоподателката
виновно не е изпълнила по смисъла на чл.21 ал.2 от ЗДСл компетентно и отговорно
свои служебни задължения, определени в длъжностната и характеристика на
Началник на РУО, а именно: по т.1, раздел ІV; по т.2, раздел V; по т.3, раздел
V; по т.5, раздел V и по т.1 на раздел VІІ, като словесно са описани
задълженията по длъжностната характеристика. Липсва обаче посочване в какво се
изразява конкретно всяко нарушение, за да се обоснове извода за нарушение на
задълженията, въведени в длъжностната характеристика. Тези задължения са
разписани и в чл.3 ал.2 от ПУФРУО, което още веднъж обосновава извода, че
органът е длъжен за всяко нарушение да посочи точно в какво се изразява и кое
служебно задължение е било нарушено.
По силата на чл.97 ал.1 т.4 и т.5 от ЗДСл дисциплинарнонаказващият орган
е длъжен да посочи в заповедта правната квалификация на всяко деяние, което
според него осъществява състав на дисциплинарно нарушение. В настоящата заповед
са изброи накуп норми, които според органа имат някакво отношение към отделните
деяния по заповедта, което обаче е незаконосъобразно. Освен установеното
несъответствие със закона, от значение за законосъобразност на заповедта е
несъответствието между цифрово посочени нарушения от Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация и длъжностната характеристика на лицето
и текстовото описание на всяко прието нарушение. В нито една от осемте точки,
описващи нарушенията, органът не се е позовал на нарушения на Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация и длъжностната
характеристика. Следователно, фактически установявания по отношение на
цитираните в заповедта разпоредби от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация и длъжностната характеристика липсват. В заповедта не
е описано конкретно поведение на държавния служител, с които същите се
нарушават, което препятства съда да извърши проверка за съответствието на
заповедта с материалния закон в тази й част. Както бе посочено и по-горе, отразените
точки от длъжностната характеристика кореспондират със задълженията по чл.3
ал.2 от ПУФРУО, както и с част от описаните нарушения, но няма пряко позоваване
и съотносимост в заповедта, като изцяло липсва обвръзка с Кодекса за поведение
на служителите държавната администрация.
Дисциплинарното производство изисква конкретна установеност, обвързана с
конкретно нарушена норма, което е дължимо за всяко от твърдените нарушения. С
отразяване на нарушени разпоредби от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация и задължения от длъжностната характеристика – отделно,
без конкретна обвръзка с дадено твърдяно нарушение, препятства правото на
защита на дисциплинарно наказаното лице.
Съдът намира, че е допуснато нарушение и на чл.91 ал.1 от ЗДСл., предвид липса на
изложени съображения по смисъла на т.1 и т.4 от цитираната норма. В процесната
заповед не е обоснована форма на вината на държавния служител. Използваната
формулировка „Госпожа С.М., в качеството си на Началник на РУО-Шумен, е
изпълнила с недостатъчен професионализъм свои служебни задължения“ и по осемте
нарушения не води до законовата формулировка за виновно нарушение на служебни
задължения. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата
на чл.91 от ЗДСл, визираща критериите при
определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта
на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за
гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които
е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител,
се налага извод, че в заповедта е необходимо да бъде обоснован вида и размера
на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в
конкретния случай. Обективни факти за настъпили вредни последици преписката не
съдържа. Вредните последици по смисъла на чл.91 ал.1 т.1 от ЗДСл следва да са
пряко в резултат на нарушението и да бъдат конкретни.
При така установеното фактическо и
правно положение съдът приема, че допуснатите нарушения са съществени,
доколкото водят до необоснованост на наложеното дисциплинарно наказание по вид,
както и до извод, че то е несъответно и несъразмерно по отношение на
дисциплинарното нарушение, за които е наложено. Оспорената в настоящото
производство заповед е издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел,
поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
С оглед изхода на спора, както и на основание чл.143 от АПК и
направеното своевременно искане за присъждане на направените по делото
разноски, ведно със списък на същите, съдът намира, че ответната страна в
лицето на Министерството на образованието и науката следва да бъде осъдено да
заплати на жалбоподателката направените по делото разноски общо в размер на
500.00 лв., представляващи договорено и изплатено в брой възнаграждение за един
адвокат.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
Отменя изцяло Заповед №РД
10-1343/06.06.2019 г. на Главния секретар на Министерството на образованието и
науката град София, с която на С.С.М., в качеството и на Началник на
Регионалното управление на образованието–Шумен, е наложено дисциплинарно
наказание „Порицание“, на основание чл.90 ал.1 т.2 от ЗДСл.
Осъжда Министерството на образованието и науката град София да
заплати на С.С.М. ***, направените по делото разноски в размер на 500.00
/петстотин лева/ лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.124 ал.1 изр. 2-ро от ЗДСл.
На основание чл.138 от АПК препис от решението да се
изпрати на страните.
Административен съдия: