РЕШЕНИЕ
гр.София, 13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на шести юли през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ
при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 8562 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.11.2018 г. по гр.д. № 11848/18 г., СРС, ГО, 153 състав ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Ц.К.Ц., ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******сумите както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ - сумата 3310,71 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот - гр. София, ж.к. *******, ап. 65 за периода от 1.11.2014 г. до 30.4.2017 г. и сумата 35 лв. за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва, считано от
28.11.2017 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на доставена топлинна енергия над 3310,71 лв. до пълния предявен размер, както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 134,13 лв., представляващо лихва за забавено плащане на цената за топлоенергия за периода от 16.09.2015 г. до
21.11.2017 г. и 6,38 лв. - лихва за забавеното плащане на таксата за дялово разпределение за същия период, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 83544/2017 г. на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА Ц.К.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 114,53 лв. - разноски в заповедното производството, както и сумата 305 лв. - разноски в исковото производство.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника. Във въззивната жалба се сочи,
че решението е неправилно и незаконосъобразно като постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Неправилно СРС приемал, че между
страните по спора са налице
облигационни отношения.,не е доказано количеството
доставена енергия . Сочи, че представените фактури не били подписани от ответника.,липсвали доказателства за изправност на уредите ,които измерват
ТЕ,със суми за връщане са прихванати стари задължения,не са представени отчетни
документи от ФДР,няма протокол за въвеждане в експлоатация на абонатната
станция и др.
Иска се от настоящата инстанция
да отмени решението в частта, в която са уважени
предявените искове и вместо това да
постанови друго, с което да се отхвърлят исковете.
С въззивната жалба се
претендират разноски.
От въззиваемата страна „Т.С."
ЕАД не е постъпил отговор.
Съдът, след като обсъди
по реда на
чл.236, ал.2 от ГПК събраните
по делото доказателства и становища на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално
допустима, а разгледана по
същество -неоснователна, поради следното:
Ищецът твърди, че е доставил на
ответника
топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание
Закона за енергетиката, че ответникът е
ползвал енергията, като за процесния
период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да осъди ответника да заплати задълженията
за процесния период. Ответникът оспорва исковете.
По направените във въззивната жалба на ответниците възражения, СГС излага следните мотиви:
От представените по делото писмени
доказателства, СГС приема за установено, че ответникът е потребител на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла
на параграф 1, т.42 от ДР на Закона
за енергетиката /, т.е. ответникът за процесния
период са имали качеството
на ползватели на топлоснабдения
имот. Правилото е, че собственикът
на толофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното
предприятетие за доставената в имота топлинна енергия и това правило е приложимо винаги, когато собственикът е носител на всичките три
елемента от сложното вещно право на собственост
- право да владее, да ползва
и да се разпорежда
с вещта. Когато по отношение на топлофицирания недвижим имот е учредено право на ползване върху
имота, законодателят ангажира отговорността само на ползвателя
за формираните към топлопреносното предприятие задължения.Няма данни по делото да е
учредено право на ползване върху имота,поради което ползвател е ответникът ,конституиран по делото.
Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия, сключен при Общи
условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Основателно е възражението на ответника,че от фактурите,които са неподписани от него, не може да
се направи извод за доставената
и правилно начислена топлоенергия. Тези документи не представляват
доказателство за удостоверените в тях обстоятелства ,тъй като представляват частни свидетелстващи документи по смисъла
на чл.178 ал.1 ГПК и чл.180 ,обективират
изгодни за техния издател факти.Те имат само
формална доказателствена сила за обстоятелството,че
съдържат удостоверително изявление направено от субекта ,сочен
като техен издател,но не и обвързваща съда материална доказателствена сила.Същите се ценят съобразно останалия доказателствен материал.
По делото са налице доказателства за метрологична проверка на уредите за
измерване на топлоенергия,правена на всеки
две години.
От проверката на вещите лица е установено,че не са прихванати стари
задължения извън процесния период със суми за
връщане.
Налице е Акт от 08.10.1971 г. за пусната в експлоатация абонатна станция
,поради което са неоснователни възраженията
на въззивника,че няма доказателства в тази връзка.
Представени са ежемесечни
отчети на общия топломер.
По възражението,че Методиката ,с
която се отчита доставената топлинна енергия е отменена с решение на ВАС съдът
намира,че решенията на ВАС имат действие занапред и предвид,че процесния период е
2014-2017 г.,същата Методика е действала и е приложима за този период.
Няма прихванати стари задължения със суми по изравнителни сметки за процесния период.
По останалите възражения СРС е отговорил ,поради което настоящият състав
препраща към изложените мотиви.
Не
се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното
решение,поради което то като законосъобразно и обосновано следва да бъде
потвърдено ,а жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение 26.11.2018 г. по гр.д. № 11848/18 г., СРС, ГО, 153 състав
в обжалваните части
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи:
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.