Определение по дело №64/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

Постъпила е частна жалба от А. Д. К. от С. П. община М. чрез М. М. срещу разпореждане № 1633 от 9.11.2009 год. по ч.гр.дело № 955/2009 год. по описа на Смолянски районен съд, като твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Развиват се съображения, че договорът за правна защита и съдействие е неформален и законът не задължава страните да упоменават дали е внесена сумата - адвокатско възнаграждение, какъв е данъка и т.н. В заповедното производство не подлежи на доказване твърдението, че са направени разноските, както не подлежи на доказване и съществуването на главното вземане. Представя се разписка за това, че действително адвокатското възнаграждение е внесено в деня да подписване на договора за правна защита и съдействие. Моли да се отмени разпореждането и уважи искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, като за размера на същото бъде издаден изпълнителен лист.

В законния срок е постъпил отговор на частната жалба от ответната страна Л. Б. с мнение, че частната жалба е неоснователна и недоказана. При договарянето е посочен размера и начина на плащане, но не е видно дали сумата е платена в момента на договарянето или да се посочи дата, в която е следвало да се извърши. Прави се възражение по чл.266 ал.1 от ГПК да не се приема представената разписка. При положение, че се приеме, тя не представлява доказателства, че е налице плащане.

Съдът като взе предвид изложеното в жалбата, становището на ответната страна и след съвокупна преценка на доказателствата, намира, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна и неоснователна по следните съображения:

С разпореждане № 1633 от 9.11.2009 год. по ч.грдело № 955/2009 год. районният съд е отхвърлил молбата за издаване на изпълнителен лист по заявление за издаване на заповед за изпълнение подадено от А. Д. К. в частта, с кояато се иска присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева. Мотивите са, че в договора за правна помощ и съдействие е посочено дължимото възнаграждение, а не заплатените действително разноски.

Възивният съд споделя становището изразено в обжалвания акт. Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК ответника заплаща на ищеца заплатените разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. От представения договор за правна защита и съдействие № * от 30.10.2009 год. е видно какво е договореното възнаграждение, а графата за внесена сума и удържан данък по чл.36 ЗОДФЛ не е попълнена. Представената пред възивния съд разписка, че А.възнаграждение в размер на 150 лева е получено на 30.10.2009 год. т.е. в деня на сключване на договора за правна повмощ и съдействие не санира пропуска. По принцип съществува забрана за приемане на нови доказателства съгласно разпоредбата на чл.266 от ГПК пред възивната инстанция, а от друга страна не може да се приеме, че клаузите в договора за правна защита и съдействие могат да се уговорят отделно с друг акт, както в случая се представя разписка за внесената сума. Щом се иска присъждане на адвокатско възнаграждение, следва да се докаже пред съда, че такъв разход е направен. Съгласно чл.36 ал.4 от Закона за адвокатурата съществува възможност да бъде уговорено отлагателно условие за изискуемостта на разноските, но заплащането на хонорара следва да стане до приключване на устните състезания. При недоказаност на реално заплащане на адвокатското възнаграждение, правилно районният съд е отказал присъждането му като разноски. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС по чл. 78 от ГПК, респ. по чл.64 от ГПК отм. /виж опр.№132 от 31.03.2009 год. на ВКС по ч.гр.д.№ 82/2009 год., опр.№ 83 от 5.10.2009 год. по т.д.№ 155/2009 год., опр.№ 54 от 6.02.2009 год. на ВКС по ч.гр.д.№ 42/2009 год., опр. № 125 от 27.02.2009 год. на ВКС по ч.т.д.№ 474/2008 год. и др./

Поради изложеното следва да се потвърди обжалваното разпореждане и затова съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТДЪРЖДАВА разпореждане № 1633 от 9.11.2009 год. по гр.д.№ 955/2009 год. по описа на Смолянски райоенн съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.