Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260162 Година 07.11.2023 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански състав
На дванадесети октомври
две
хиляди и двадесет и трета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5421 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по осъдителен иск с правно основание член 55 ал.1, предл.
1 от ЗЗД.
Ищецът М.Ж.М. ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез ……… Е.И., със съдебен адрес:***, в исковата си молба против „СИТИ
КЕШ" ООД, ЕИК ……… със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Славянска" №29, ет.7, представлявано от Н..п..т..., иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да върне сумата от 336,83 лева платена неустойка по чт.8 от договор за кредит
от …….. за периода от ………… без начална липса на основание, поради нищожността
на клаузата за заплащане на неустойка по договора, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на …….. е
сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са му
предоставени в собственост заемни средства в размер на 1 200,00 лева, при фиксиран
лихвен процент по заема 40,08 %, годишен процент на разходите - 49,34%.
Съгласно чл.6 от договора, договорът
за заем следвало да бъде обезпечен с поне две от следните обезпечения: запис на
заповед, банкова гаранция или поръчител, отговарящ на чл.9, ал.2 от ОУ към
договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно па
следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти
размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама
поръчители, размерът па осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в
размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители
по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по
сключени и непогасени договори за заем, сключени сьс Заемодателя; нямат кредити
към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен",
както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на
ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответстващ документ за размерът па получавания от тях доход.
В случай на неизпълнение от страна
па кредитополучателя на условията визирани в чл.6 от договора, респ. на чл. 9,
ат.2, т.1 и т.4 от ОУ към договора за кредит от договора, същият дължал
неустойка на кредитора в размер на 100,00 лева, която той следвало да престира
разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна
вноска за неустойка, с която неустойка падежното вземане нараствало значително.
Твърди, че е усвоила изцяло заемният
ресурс, но не дължи плащания за лихва и неустойка, тъй като договорът за кредит
бил нищожен, поради следните съображения:
Счита, че посоченият в договора
фиксиран лихвен процент в размер на 40,08% не отговаря на действително
приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлявала
добавък към договорната лихва. Поради по-високия лихвен процент нараствала и
стойността на годишния процент на разходите /доколкото възнаградителната лихва
е един от компонентите му/, но същият не бил обявен на потребителя и не бил
посочен в чл.З от доховора в действителния му размер в нарушение на
изискванията на чл. 5 и на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Счита, че с договорения
фиксиран лихвен процент в размер на 40,08 %, към който се кумулирало вземането,
представляващо скрита печалба визирана в чл.8 от договора за неустойка, с която
кредиторът допълнително се обогатявал се нарушавали добрите нрави и се внасяло
неравноправие между правата и задълженията на потребителят и доставчика на
финансова услуга, в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб,
което водело до нищожност на договорното съглашение.
Твърди, че възнаградителната лихва
съставлявала цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато била
налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се
нарушавал принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения.
Или както било прието в решение № 452/25.06.2010г. по гр. д . № 4277/2008г. па
ВКС, IV г.о. „понятието добри нрави предполагало известна еквивалентност па
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се правел извод за
нарушение, водещо до нищожност ..."
Когато едната престация била
предоставяне, в собственост на парични средства, то насрещната престация -
заплащане на възнаградителна лихва следвало да се съизмерява както със
стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаряло връщане
на заетата сума, и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен /доколкото цената
калкулирала и риска на заемодателя от невъзможността да си върне заета та
сума/.
Твърди, че за да заобиколят
материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на
кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят:
осигуряване па поръчителство па изпълнението на заемното правоотношение при
неизпълними условия и/или предоставянето па банкови гаранции. След като
кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез
поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят,
те включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на
неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на
кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез
предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси,
които те събират за осигуряване на фирми - гаранти, небанковите финансови
институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с
договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляли законовото
изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем
сума.
Преценката за действителността на
клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с
оглед претърпените вреди от неизпълнението и следвало да се извърши при
спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с
което било дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност па клаузата
за неустойка произтичали от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за
нищожност па неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат
да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им
на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с
неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на
уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно
изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството,
но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по
делото доказателства и направени доводи, като ги съотпесе към доводите па
доверителя ми съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на
ВКС.
Твърди, че в настоящия случай се
касае за договор за потребителски кредит, при които при недействителност се
дължи чистата стойност на кредита, т.е. при недействителност на предвидената
неустойка съдът не следва да попълва договора. Такова правомощие било
предвидено по отношение на търговските сделки, а договорът за потребителски
кредит по отношение на потребителя не е търговска сделка.
Ето защо счита, че предвид нищожността на
клаузата за заплащане на неустойка, полученото от ответника следва да бъде
върнато.
Ответникът „СИТИ
КЕШ" ООД, гр. София, чрез .….. Г.И., с отговора на исковата молба заявява,
че оспорва релевираното обстоятелство, че между ищеца и ответното дружество е
налице облигационно отношение - договор за паричен заем, сключен при посочените
от ищеца параметри. В исковата молба за съществени елементи на договора ищецът
е формулирал произволни стойности, неподкрепени от никакви доказателства.
Твърди, че договорът за потребителски кредит безспорно се характеризира със
клаузите, определящи самата същност на договорното правоотношение, които от
своя страна позволяват на потребителя да прецени произтичащите за него икономически
последици - такива са размер на възнаградителна лихва, размер на заета сума,
годишен процент на разходите и др. ( в този смисъл е и Решение от 20 септември
2017г. на Съда на Европейския съюз по дело Andriciuc и др.. Cl86/16). Доколкото договор, сключен при сочените от
ищеца условия, представляващи част от съществените му елементи, не съществува,
то счита претенцията на ищеца за неоснователна и недоказана.
С
оглед и на тези обстоятелства счита иска на ищеца за неоснователен и недоказан.
Оспорва твърдението за противоречие
на посочената от ищцата възнаградителна лихва с добрите нрави.
Оспорва твърдението, че предвидената неустойка
за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срок
представлява скрито възнаграждение.
Оспорва и твърдението, че
неустойката следва да се включи към ГПР, както и твърденията за заобикаляне на
закона.
Оспорва твърдението, че в случай,
че съдът намери уговорката за възнаградителна лихва за нищожна, е неприложима
хипотезата на чл. 26, ал.4 ЗЗД.
Оспорва твърденията за прекомерен
размер на неустойката.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от изложеното от страните по делото
страните не спорят, че между тях е бил сключен договор за потребителски кредит № ………….. като заемната сума е била получена. По силата на този договор на ищеца е предоставен на
потребителски паричен заем в размер на 1 200,00 лв. при фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 40,08
% и годишен процент на
разходите в размер на 49,34
%. Посочена била общата дължима сума от заемателя, която
възлиза на 1 362,44
лв. Страните са уговорили
погасяването да стане на 14 двуседмични погасителни вноски.
Ответникът е небанкова финансова институция
по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята
професионална дейност, т.е. страните имат качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
- ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по
чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК,
а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
В случая, не са спазени изискванията
на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, т.к. не са упоменати - условията за прилагането на
лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и
размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква
- лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума
от 1 362,44 лева и какви вземания се включват в нея.
Във връзка с условията за прилагане
на лихвения процент - липсва уточнение за базата, върху която се начислява
същият – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.
Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във времето, а
оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията
/начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може
да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на
упоменатия от кредитора фиксиран размер от 40,08 %. Ето защо, нарушение на
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.
Съдът намира, че този пропуск сам
по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На следващо място, не е спазено и
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент
на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация
на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора.
Нарушение е налице и тъй като в
договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същият от 49,34 %. В този порядък
следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в
посочената величина, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези
обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе,
остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в
общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена
дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен
извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е
включено в тях.
С оглед
изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл.
11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е
недействителен и
на това основание.
Относно клаузата за
неустойка, в чл.8 от договора за паричен заем е записано, че ако заемателят не
представи договореното в чл.6 от
договора обезпечение – банкова гаранция или поръчителство, които да отговарят
на чл.9 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ към договора за заем, заемателят дължи на заемодателят
неустойка в размер на 100,00 лева, с начин на разсрочено плащане.
Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР №
1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка,
която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Преценката за нищожност
се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството
и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
/виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и
обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и
наказателна функция.
Така, както е уговорена в
процесния договор, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение
по чл.6 ал.2 от договора. Задължението за обезпечаване на главното задължение
има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и
общите условия. Чрез предвиждането на тази разпоредба се цели да се обремени
неоснователно заемополучателя с допълнителни парични задължения, без това да
бъде ясно отразено в общия размер на подлежащата на връщане сума, а представено
, като санкция за неизпълнение на задължения на заемополучателя за предоставяне
на обезпечение. Налице е противоречие между клаузата за неустойка и добрите
нрави още при сключването на договора, от което следва, че в конкретния случай
не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26,
ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка.
С оглед изложеното
по-горе във връзка с възраженията за недействителност,
съдът намира, че е недействителна клаузата за неустойка, а платеното по нея от страна ищеца
се явява платено без основание.
От заключението на вещото лице М.М.
и допълнителното такова, се установява, че до датата на депозиране на исковата
молба и до датата на проверката на експертизата, ищеца е извършил плащания към
„Сити Кеш“ ООД по процесния договор в
общ размер на 1 592,93 лева, от тях е платена главница в размер на 1 200,00 лева, 56,10 лева договорна лихва и
неустойка в размер на 336,83 лева.
С оглед на горното съдът намира, че
сумата заплатена като неустойка в размер на 336,83 лева е недължимо
платена при начална липса на основание.
По
отоншение на разноските:
С оглед изхода на
спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищеца,
на основание чл.78, ал.1 ГПК. Представени са доказателства
за плащане на 50,00 лева държавна
такса и 250,00 лева
за възнаграждение на вещо лице.
Претендира се и адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.1 от ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.3 НМРАВ, възлиза на 480,00 лева с ДДС, който
следва да бъде присъден лично на пълномощника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 55
ал.1 предл.1 от ЗЗД,
„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ……….. със седалище и адрес на управление: гр. София
ул.“Славянска“ №29, ет.7, представлявано от ….
Н… П….
чрез … Г.И., да заплати на М.Ж.М. ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез «…..» ЕИК………. представлявано от Е.И., със съдебен адрес:***, сумата
от 336,83(триста тридесет и шест лева и 83 ст.) лева, недължимо платена по клауза неустойка по договор за паричен заем № …….. ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 21.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК………
със седалище и адрес на управление:гр. София ул.“Славянска“ №29, ет.7,
представлявано от …..Н…. П….. чрез…. Г.И., да заплати на М.Ж.М. ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез „…..“ ЕИК ………представлявано от Е.И., със съдебен адрес:***, сумата
от 300,00(триста)лева представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД,
ЕИК ……… със седалище и адрес на управление:гр. София ул.“Славянска“ №29, ет.7,
представлявано от …… Н…..П….. чрез …. Г.И., да заплати на „……….“ ЕИК180978004,
представлявано от Е.И., със съдебен адрес:***, сумата от 480,00(четиристотин и осемдесет)лева
с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на съобщение до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева
- Гургова
Вярно с оригинала.
М.Х.