Решение по дело №39/2022 на Административен съд - Кюстендил

      Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 64

                                                 гр.Кюстендил, 08.04.2022год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                           НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД № 39  по описа за 2022год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63в  от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

С.М.Г. ***  оспорва с  касационна жалба решение № 143 от 29.12.2021г.  на  Районен  съд - Кюстендил  по АНД № 727/2021год., с което  е  потвърдено  Наказателно постановление № 21-1139-000884/16.06.2021г., издадено от  началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил.  Релевирано е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на материалния закон се обосновава с твърдения за липса на съставомерно деяние предвид обстоятелството, че въведената с пътен знак  забрана за престой  и  паркиране е отпаднала на осн. чл.50, ал.1 от ППЗДвП.  Претендира се отмяна на решението  и постановяване на друго за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, наведените в жалбата доводи и оплаквания, се поддържат от пълномощника на касатора  адв. Г..  Претендира се присъждане на деловодни разноски по приложен списък.  

Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният  съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-1139-000884/16.06.2021г., издадено от  началник  Сектор „Пътна полиция“  при  ОД на МВР – Кюстендил, за налагане на  С.М.Г.,  на административно наказание “глоба”  в размер на 20,00лв. на  осн. чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП,  за това, че  на  21.05.2021год., в 16,45 часа като водач  на МПС – лек автомобил “Деу нексия”  с рег. № КН****АС, е паркирала неправилно, а именно на  ул. “Полковник Стефан Манов” в гр. Кюстендил в зоната на дейстиве на пътен знак В27,  което деяние е квалифицирано като  нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

За деянието първоначално е съставен фиш по реда на чл.39, ал.3 вр. с  ал.2а от ЗАНН  от контролните органи, установили нарушението, за налагане на глоба на нарушителката в размер на 20,00лв. Същата е отказала  да подпише издадения фиш, респ. да заплати глобата, след което е съставен АУАН, а въз основа на него е издадено и процесното НП.

В производството пред РС  са  разпитани  полицейските служители, които са  установили деянието  и  с показанията си потвърждават констатациите в съставените фиш  и  АУАН.

  При  изложените фактически обстоятелства, районният съд потвърждава наказателното постановление по съображения за законосъобразност. Приема се, че  в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; че в АУАН и НП се съдържа точно и ясно  описание на нарушението;  че предявеното обвинение  кореспондира с правната квалификация на  деянието, а по същество - че административното нарушение е доказано. Отрича  се наличието на предпоставките по чл.50, ал.1 от ППЗДвП за несъставомерност на деянието.

Касационната  инстанция, при служебната проверка на оспорения  съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1  от НПК, обосновава следните изводи:

Решението на въззивния съд е правилно, поради което и на осн.чл.221, ал.2 от АПК  следва да се остави в сила. Правните изводи на районния съд са в съответствие с  доказателствата по делото и с приложимите нормативни разпоредби.  Въззивната инстанция  е събрала относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдила и анализирала всички факти от значение за спорното право и е извела обосновани изводи, които касационният съд изцяло възприема.  Даден е отговор на наведените от нарушителката доводи и оплаквания.  Поддържаните в касационната жалба твърдения за нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, се неоснователни.

 Противно на поддържаната от жалбоподателката теза, административнонаказателното  производство е  образувано и проведено в съответствие с правилата на чл.36 и сл. от ЗАНН, а предявеното обвинение е ясно от фактическа и правна страна. Видно е, че АУАН е издаден по реда и при усл. на чл.39, ал.3 вр. с ал.2а от ЗАНН, след като нарушителката е отказала да подпише  съставения от контролните органи, установили деянието, фиш  за налагане на глоба. С отказа да подпише фиша, същата е  заявила и отказ да плати глобата, поради което законосъобразно е приложен общия ред за установяване на административни нарушения със съставяне на акт. От съдържанието на последния, както и на НП, следват изводи за надлежно описание на елементите от състава на нарушението и за правилната му  квалификация по чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП. Конкретно е посочено нарушеното правило за поведение по чл.6, т.1 от ЗДвП, с което е въведено  задължението за участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци. Сочи се и пътният знак – В27, който нарушителката не е съобразила при движението си в процесния участък, с оглед на което е налице  пътно съответствие между обстоятелствената част, предявеното обвинение и приложената  санкционна норма,  с което е гарантирано правото на защита на  наказаното лице.  Формираните  в този  смисъл  доводи  на въззивната инстанция са обосновани  и  законосъобразни.

По съществото на релевираното деяние, съдът правилно е приел същото за доказано. Безспорно е установено по делото мястото на нарушението. Видно от показанията на разпитаните свидетели и от обясненията на жалбоподателката в представените писмени становища, е че процесният автомобил е  бил паркиран  на  улица  „Полковник Стефан Манов“, точно на кръстовището с  улица „ Крум Лекарски“   в    гр. Кюстендил, след  поставен знак  В27 - „Забранени са престоят и паркирането“  и  след  поставен  знак  Г3 - „Движение само наляво след знака“. Спорният въпрос е дали деянието е извършено в зоната на действие на пътен знак В27. Според защитната теза на нарушителката, в случая  забраната за паркиране е отпаднала на основание чл.50, ал.1 от ППЗДвП.  Въззивният съд е приел доводите са неоснователни, което съответства на събраните доказателства, спрямо които правилно е приложена относимата правна норма. Съгласно чл.50, ал.1 от ППЗДвП, забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. В случая е безспорно, че допълнителна табела Т2 няма и на преценка подлежат другите две хипотези за отпадане на забраната. Както се посочи, автомобилът на нарушителката е бил паркиран след поставен пътен знак В27,  с който е въведена  забрана за престой и паркиране. До отмяна на  последната /забраната/  не води, поставеният на място пътен знак Г3, тъй като с него е въведено задължително предписание за движение само наляво, а съгласно  чл.50, ал.1 от ППЗДвП  се изисква пътен знак, който отменя забраната или в случая пътен знак В34 "Край на забраните, въведени с пътни знаци".  Не е налице и второто основание за отмяна на забраната за паркиране.  Както се посочи по-горе,  според  чл.50, ал.1 от ППЗДвП, забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище. От граматическото тълкуване на правната норма следва, че забраната отпада след кръстовището или в случая  ако МПС на нарушителката е било паркирано  след задължителния завой наляво. Местоположението на автомобила на кръстовището сочи на извършено нарушение на забраната за паркиране, т.е. на неправилно паркиране по терминологията на закона. Доказано е съставомерно деяние по чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП  и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителката. Наказателното постановление е  законосъобразно, а решението на районния съд за потвърждаването му – е обосновано и правилно и касационната инстанция  го оставя в сила.

Предвид неоснователността на касационната жалба, на жалбоподателката не се следват деловодни разноски.

            Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение № 143 от 29.12.2021г.  на  Районен съд – Кюстендил, постановено по АНД № 727/2021год. 

            Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

           

 

            Председател:                                         Членове: 1.                             2.