Решение по дело №8461/2019 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

гр. П., 23.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                            Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 8461 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е образувано по искова молба от И.Д.В., с ЕГН:**********, с адрес: ***, чрез адв. Н.Б. - ПАК съдебен адрес *** офис 6 Б, с която са предявени кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество “ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.“- АД, гр. П., кв. Мошино, с ЕИК *********,  в качеството й на наследник на Д.С.Н. - длъжник по изп. дело № ***/****г. по описа на ЧСИ С.Б., с peг. №*** с район на действие Окръжен съд - гр. П. и "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД, гр. П., кв. Мошино, регистрирано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ********* и представлявано от Любомир Вангелов Спасов - Изпълнителен директор, че ищеца И.Д.В. с ЕГН ********** не дължи на ответното дружество сумата от 3335.27лева,представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2005г. до 30.04.2009г., включително, сумата от 917,87 лева, представляваща законна лихва за забава на месечни плащания за периода 31.07.2005г. до 13.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 3335,27 лева, считано от датата на подаване на заявлението - 19.10.2009г. до окончателното изплащане на вземането , както и направените разноски по делото в размер на 197,59 лева за юрисконсултско възнаграждение, тъй като същите са погасени по давност.

В исковата молба се сочи, че ищцата, заедно със сестра й, в качеството им на наследници на Д.С.Н. са били конституирани като длъжници по изп. дело № ***/**** по описа на ЧСИ С.Б., с peг. №*** с район на действие Окръжен съд - гр. П.. През 2019г. в специалната книга за вписване на откази от наследство е бил вписан отказ от наследството на Д.С.Н. от В.Д.М. - сестра на ищцата, за което е представено и  удостоверение от ПРС към исковата молба.

Изпълнителното дело е описано, че е било образувано по искане на ответното дружество и въз основа на издаден изпълнителен лист на 07.01.2010г. по ч. гр. дело № ****/****г. по описа на ПРС. Съобразно посочения изпълнителен лист наследодателят на ищцата е бил осъден в качеството на длъжник да заплати на „Топлофикация - П." ЕАД, гр. П. сумата от 3335,27 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2005г. до 30.04.2009г., включително, сумата от 917,87 лева, представляваща законна лихва за забава на месечни плащания за периода 31.07.2005г. до 13.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 3335,27         лева, считано от датата на подаване на заявлението - 19.10.2009г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 197,59 лева за юрисконсултско възнаграждение. Горепосочените задължения са за ползвана топлинна енергия за недвижим имот - апартамент №34 , находящ се в гр. П., ул. "Б.Г.", № **вх*ет*което се намира в топлофицирана сграда - блок с работеща абонатна станция.

Сочи се, че към настоящия момент, спрямо ищцата е изтекла предвидената в закона погасителна давност относно задължението за плащане на сумите по горепосочения изпълнителен лист.

Ищцата се твърди, че не дължи горепосочените суми, тъй като на основание чл. 111, б. "в" от ЗЗД задължението за плащане на сумите по издадения от ПРС изпълнителен лист по ч.гр. дело № ****/****г., и въз основа на който е образувано изп. дело № ***/****г. по описа на ЧСИ С.Б., с peг. №*** с район на действие Окръжен съд - гр. П., е погасено по давност към настоящия момент, на която давност  се позовава.

Тези обстоятелства обосновават правния интерес на ищцата  от завеждането на отрицателен установителен иск, с който отрича изцяло дължимостта на сумата от 3335,27 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.0б.2005г. до 30.04.2009г., включително, сумата от 917,87 лева, представляваща законна лихва за забава на месечни плащания за периода 31.07.2005г. до 13.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 3335.27лева, считано от датата на подаване на заявлението - 19.10.2009г. до окончателното изплащане на вземането , както и направените разноски по делото в размер на 197,59 лева за юрисконсултско възнаграждение., тъй като посочената сума е погасена по давност към настоящия момент.

Моли се съдът, да постанови решение, с което да признаете за установено в отношенията между И.Д.В. с ЕГН **********, с адрес ***, в качеството й на наследник на Д.С.Н. - длъжник по изп. дело № ***/****г. по описа на ЧСИ С.Б. с peг. №*** с район на действие Окръжен съд - гр. П. и "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД, гр. П., кв. Мошино, регистрирано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ********* и представлявано от Любомир Вангелов Спасов - Изпълнителен директор, че ищеца И.Д.В. с ЕГН ********** не дължи на ответното дружество сумата от 3335.27  лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.0б.2005г. до 30,04.2009г., включително, сумата от 917,87 лева, представляваща законна лихва за забава на месечни плащания за периода 31.07.2005г. до 13.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 3335,27 лева, считано от датата на подаване на заявлението - 19.10.2009г. до окончателното изплащане на вземането , както и направените разноски по делото в размер на 197,59 лева за юрисконсултско възнаграждение, тъй като същите са погасени по давност. Претендират се и направените разноски по делото.

Моли се съдът, да приеме като доказателство по делото, удостоверение за наследници на Д.С.Н., удостоверение за отказ от наследство, прието по делото.

Моли се съдът, да изиска и приложено по настоящето гр. дело изп. дело № ***/****г. на ЧСИ С.Б. с peг. № *** в Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие - Окръжен съд - гр. П..

            В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********,  не е депозирал писмен отговор.

По делото са били събрани писмени доказателства, а именно процесните дела- препис от изп. д. №***/****г. на ЧСИ С.Б. с peг. № *** в Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие - Окръжен съд - гр. П. и служебно изисканото ч. гр.д. №****/****г. по описа на ПРС, състоящо се само от Заповед за изпълнение.

                        С исковата молба са представени писмени доказателства за представителна власт и упълномощаване – пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

            В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, не е депозирал писмен отговор.

 В проведеното по делото едно с.з., процесуалните представители на страните поддържат доводите си, като ответникът чрез своя процесуален представител представя и писмена защита по делото. Представителят на ищеца в пледоарията си допълва, че видно от приложените писмени документи срещу наследодателя на ищцата е водено гражданско производство, след което въз основа на него е издаден изпълнителен лист. На 26.10.2010 г. е било образувано изпълнително дело № ***/**** г., по описа на ЧСИ С.Б., като са извършвани изначално изпълнителни действия срещу наследодателя на ищцата. Смята, че последното изпълнително действие на което се позовава и след започва да тече давността в полза на ищцата е на 13.10.2011 г., когато е наложен пореден запор на пенсията на наследодателя на ищцата, последващо действие – отново запор на пенсията е наложен на 13.02.2014 г., т.е. между тези дати имало три години, година преди налагането на този запор през 2014 г.. Счита, че от този момент са изтекли предвидените 5 години срок по давност, въз основа на който наследодателят на ищцата  не дължи заплащане на посочената в исковата молба сума. Същата, видно от приложените доказателства по делото, е единствен наследник на баща си, тъй като от страна на сестра й има извършен отказ от наследство, за което са приложени документи по делото.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е приложена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № №****/****г. по описа на ПРС., която е издадена в полза на „Топлофикация - П.” АД срещу Д.С.Н. за следните вземания: че дължи на ответното дружество сумата от 3335.27лева,представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2005г. до 30.04.2009г., включително, сумата от 917,87 лева, представляваща законна лихва за забава на месечни плащания за периода 31.07.2005г. до 13.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 3335,27 лева, считано от датата на подаване на заявлението - 19.10.2009г. до окончателното изплащане на вземането , както и направените разноски по делото в размер на 197,59 лева за юрисконсултско възнаграждение, за които има издаден изпълнителен лист от 07.01.2010 г. по ч.гр.д. №3760/09г. на ПРС /стр.3 от и.д./.

Поради липса на данни от които да се направи извод за датата на влизане в сила на заповедта по частното гражданско дело,  като в заповедта за изпълнение е отбелязано, че е издаден изпълнителен лист на 07.01.2010 г., която е крайната възможна дата за влизане в сила на обсъжданата заповед. В този смисъл съдът приема, че заповедта  влезнала в сила на 07.01.2010 г., като на тази дата е издаден и изпълнителния лист.

Въз основа на изпълнителния лист и по молба вх. № 00642 от 26.01.2010г. на „Топлофикация - П.” АД е образувано изпълнително дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се покани първо длъжникът да изпълни доброволно, след което да се пристъпи към принудително изпълнение- като в този смисъл се поиска информация от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото състояние на длъжника.

От материалите по изпълнителното дело №  ***/**** г. по описа на ЧСИ Б. се установява, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, НОИ, за започнато принудително изпълнение, както и е изпратена покана до длъжника за доброволно изпълнение На 03.02.2010  Г. се установява се още, че  ЧСИ е изпратил ПДИ до длъжника, получена на 15.04.2010 г. Установени са и движимости и недвижимости, собствени на наследодателя на ищцата /стр.13 от ид/. По делото са приложени, видно от представени съобщения следните запори върху пенсията на наследодателя на ищцата- първият от дата 30.04.2010 г./стр.16-18 от и.д./, а вторият от дата 13.10.2011 г.,  и на 13.02.2014 г. /стр.24 от ид/. Налице са и няколко съобщения до ЧСИ Б. за невъзможност за изпълнение на запорите, поради липса на остатък на суми след превеждането им по друго изп. Дело. От НОИ-П. изпращат съобщение до ЧСИ Б.  на 07.10.2015 г., че лицето е починало. С постановление на ЧСИ ОТ  11.07.2016 Г. ЧСИ Б. конституира по делото като длъжници В.М., депозира отказ от наследство, видно от представени по делото писмени доказателства и ищцата  И.В. /двете дъщери на починалия/. Впоследствие отново са изпратени запитвания до НОИ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо изпълнително производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните суми, предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение.

Ищецът твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение, заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).

Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.   

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и  т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод за приложение на тригодишна давност, то това означава, че длъжникът би могъл да избира кратката давност, като оттегли възражението срещу заповед за изпълнение при вече образувано производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на закона.

По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. П. и други решения.

В случая заповедта за изпълнение е влязла в сила на 07.01.2010г.-издаването на изп. Лист по цитираното ч.грд. (липсват доказателства, че същата е влезнала в сила в по – ранен момент), от която дата започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок.

Давността е прекъсната на 26.01.2010 Г., когато  взискателят е подал молба  и е образувано  И.д. № ***/**** г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се покани първо длъжникът да изпълни доброволно, след което да се пристъпи към принудително изпълнение- като в този смисъл се поиска информация от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото състояние на длъжника.

От материалите по изпълнителното дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ СТ.Б. се установява, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, НОИ, за започнато принудително изпълнение, както и е изпратена покана до длъжника за доброволно изпълнение На 03.02.2010  Г. се установява се още, че  ЧСИ е изпратил ПДИ до длъжника, получена на 15.04.2010 г. Установени са и движимости и недвижимости, собствени на наследодателя на ищцата /стр.13 от ид/. По делото са приложени, видно от представени съобщения следните запори върху пенсията на наследодателя на ищцата- първият от дата 30.04.2010 г./стр.16-18 от и.д./, а вторият от дата 13.10.2011 г.,  и на 13.02.2014 г. /стр.24 от ид/. Налице са и няколко съобщения до ЧСИ Б. за невъзможност за изпълнение на запорите, поради липса на остатък на суми след превеждането им по друго изп. Дело. От НОИ-П. изпращат съобщение до ЧСИ Б.  на 07.10.2015 г., че лицето е починало. С постановление на ЧСИ ОТ  11.07.2016 Г. ЧСИ Б. конституира по делото като длъжници В.М., депозира отказ от наследство, видно от представени по делото писмени доказателства и ищцата  И.В. /двете дъщери на починалия/. Впоследствие отново са изпратени запитвания до НОИ. Следователно основателни са доводите на ищеца, че за времето от - първия запор от дата 30.04.2010 г./стр.16-18 от и.д./, а вторият от дата 13.10.2011 г.,  и на 13.02.2014 г. /стр.24 от ид/ не са били извършвани действия по изп. Делото и след датата 13.10.2011 г. до 13.10.2013 г. делото е било пермирано, въпреки че след тази дата е извършен нов запор, това не променя горните изводи. Изтекъл е срок по-голям от две години, през който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, а и съдебният изпълнител не е извършвал такива по своя инициатива. Тоест процесното изпълнително дело се е прекратило по силата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК на 13.10.2013 г.. -делничен ден и в условието на действие на ППВС 3/80г. оттогава  е започнала да тече в полза на ищеца предвидената от закона погасителна петгодишна давност, която е  изтекла на 13.10.2018г.- и всички последващи действия на ЧСИ след пермиране на делото не могат да породят действия, като същото е било прекратено по силата на закона, макар и да няма постановление на ЧСИ в посочения смисъл. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Съдът намира, че в рамките на две години, считано от 13.10.2011 г. до 13.10.2013 г не са извършени изпълнителни действия и не е поискано извършването на такива. При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия. Това води до извод, че на 13.10.2013  г. изпълнителното производство по изп. д. №  164/2010г. по описа на ЧСИ Б. е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Този извод не се променя от обстоятелството, че не е било издадено постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като изпълнителното производство се прекратява по силата на закона и не е необходимо издаването на акт на съдебния изпълнител. 

Горният извод не се променя и от обстоятелството, че след този период са извършвани действия по делото, като същите не могат да породят своето правно действие. В допълнение може да се посочи, и че съгласно дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други.

Тъй като производството по изпълнително дело №    164/2010г. по описа на ЧСИ Б. е премирано на 13.10.2013 г.

Горното налага извод, че започналата да тече давност на 13.10.2013 г. е изтекла на 13.10.2018 г., а исковата молба е подадена на 30.12.2019 г., т. е. след изтичане на петгодишния давностен срок.

Това налага извод за основателност на исковите претенции и като такива следва да се уважат.

По разноските:

С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски в производство, които в случая са 178,03 лева - държавна такса, 24 лева – такса за препис на 1 бр. изпълнително дело и 540 лева – адвокатско възнаграждение, т. е. в общ размер на 743,03  лева.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Д.В., с ЕГН:**********, с адрес: ***, представлявана от  адв. Н.Б. - ПАК съдебен адрес *** офис 6 Б,  НЕ ДЪЛЖИ НА  “ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.“- АД, гр. П., кв. Мошино, с ЕИК *********,  в качеството й на наследник на Д.С.Н. - длъжник по изп. дело № ***/****г. по описа на ЧСИ С.Б., с peг. №*** с район на действие Окръжен съд - гр. П. и "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД, гр. П., кв. Мошино, регистрирано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ********* и представлявано от Любомир Вангелов Спасов - Изпълнителен директор, сумата от 3335.27лева,представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2005г. до 30.04.2009г., включително, сумата от 917,87 лева, представляваща законна лихва за забава на месечни плащания за периода 31.07.2005г. до 13.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 3335,27 лева, считано от датата на подаване на заявлението - 19.10.2009г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 197,59 лева за юрисконсултско възнаграждение, за които е било образувано по изп. дело № ***/****г. по описа на ЧСИ С.Б., с peг. №*** с район на действие Окръжен съд - гр. П., поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА„Топлофикация - П.” АД, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.В., с ЕГН:**********, с адрес: ***, представлявана от  адв. Н.Б. - ПАК съдебен адрес *** офис 6 Б, сумата в размер на 743,03  лева– направени разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 3760 по описа на ПРС за 2009г. на Пернишки районен съд да бъде върнато в архив.

 

Вярно с оригинала:С.Г.

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: