№ 481
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000503119 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.05.2021 г. постановено по гр.д. № 5991/2019 г. по описа на СГС, ГО,
7 с-в е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗД “БУЛ
ИНС” АД, е осъден да заплати на Д. И. Н., сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лв. -
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки
и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 11.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2019 г. до окончателното
изплащане, както и сумата 1373,33 лв. разноски пред СГС съобразно уважената част от
исковете, на основание чл. 78, cm. 1 ГПК.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над 60
000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 90 000 лв., като неоснователен
в тази част, както и претенцията за лихва за периода от 11.10.2018г. до 02.05.2019г.
Присъдени са разноски, като ЗД “БУЛ ИНС” АД, е осъден да заплати на адв. Н. Н. Д.-
ШАК, за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата по делото пред
СГС, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, възнаграждение в размер на 2 153,33лв., а по сметка на СГС,
сумата 1200 лв. държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 666,67 лв. разноски
за експертизи платени от бюджета.
По компенсация Д. И. Н., е осъдена да заплати на ЗД “БУЛ ИНС” АД, разноски по
1
делото в размер на 1475,33 лв. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби от
двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец Д. И. Н. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за
разликата над 60 000 лв. до 80 000 лв. както и в частта, в която акцесорния иск за лихва е
отхвърлен за периода от от 11.10.2018г. до 02.05.2019г. и моли съда да увеличи размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Посочва, че в случая, при млада жена, в
работоспособна възраст, при телесни повреди, установени с приети от съда две на брой
СМЕ и една СПЕ, извършени лични прегледи и приложени последващи медицински
документи, а именно- средно тежка мозъчна контузия, фрактура на основата на черепа,
линейна фрактура на дясна слепоочна кост, разкъсни рани, контузионно огнище на мозъка,
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, минимален кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка. Настъпили множество усложнения и пълна промяна в нормалния й начин на живот
и семейни планове, които са довели до особен интензитет на болките и страданията в
настоящия случай. А именно - дълъг възстановителен период близо три години, липса на
промяна в състоянието й, налични патологични и дефинитивни изменения -
следтравматична глиоза в лява средна слепоочна извивка, малък вътремозъчен кръвоизлив с
давност в областта на вътрешната капсула, остатъчен хроничен субдурален хематом,
начална посттравматична вътрешна хидроцефалия. Вещо лице М. посочва, че при ищцата са
настъпили усложнения в здравословното състояние, които клинично се изразяват със
симптоми на посттравматична церебрастения - непостоянно главоболие, проблеми с
концентрацията, лесна уморяемост - които състояния са нелечими. Вещо лице д-р Д.,
посочва, че вследствие на получените травми ищцата е употребявала Депакин 10 месеца,
като по този начин са били нарушени плановете на семейството й да забременее и да има
второ дете, както и е била в невъзможност да се грижи за първото си малко дете. Вещо лице
е уточнило, че е най -добре да се планира бременност 6 месеца след спиране на препарата,
предвид риск от употребата му за плода. Затова пострадалата след като е спряла употребата
на посочения медикамент забременява, като поради претърпяното ПТП не по нейна вина,
плановете на семейството биват променени с почти 2 години относно желанието им да имат
второ дете. От друга страна вещо лице посочва, че при бъдещо раждане поради получените
травми е необходимо задължително извършване на секцио, както и са налице редица
ограничения по време на бременността относно прием на медикаменти. Представя и моли да
бъде прието, в качеството на новосъздадено писмено доказателство - Епикриза ИЗ №
16899/19.05.2021 г., по описа на Болница Токуда. Твърди, че при определяне размера на
обезщетението съдът не е анализирал и не е взел предвид безспорно установени факти и
обстоятелства, които са от значение при определяне справедлив размер на обезщетението,
които факти и обстоятелства са събрани с приета и не оспорена от страните СПЕ, гласни
доказателства, две на брой СМЕ, разпит на вещи лица в о.с.з., приети писмени
доказателства. Счита, че съдът не е отчел, обстоятелствата, че преди процесното ПТП
пострадалата е имала планове за професионално израстване, но след произшествието поради
2
травмата в теменната област, черепа и настъпилите усложнения и естеството на работа - в
ИТ сектора, ищцата е изоставила тези свои желания, предвид дългия отпуск и нарушена
концентрация, необходимост от по - щадящ процес на работа.
На второ място твърди, че претендира законна лихва от дата на ПТП 11.10.2018;., на
осн. чл. 429, aл. 3 КЗ. Такова възражение не е заявено с отговора на ИМ, нито е заявено в
първото по дело о.с.з. на 30.06.2020г., след като в заседанието е докладвана нарочна молба
от 13.02.2020г. с уточнение на претенцията за лихва В този смисъл, съдът не следи
служебно за претендираната законна лихва. Претендира законна лихва върху заявените суми
в ИМ, съгласно чл.429 КЗ от датата на предявяване на застрахователната претенция -
11.10.2018r. до окончателното им изплащане; или съгласно чл.497, ал.1 т.1 считано 15
работни дни след уведомяването с извънсъдебната претенция до окончателното им
изплащане. Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник ЗД “БУЛ ИНС” АД оспорва решението в неговата
осъдителна част за разликата над 10 000 лв. до 60 000 лв. и моли съда да го отмени в тази
част и намали размера на обезщетението. Изтъква факта, че данните в представената
медицинска документация удостоверяват, че на 11.10.2018г. Д. И. Н. е постъпила в
болнично заведение с данни за травма на главата. Неврологичното състояние е останало
стабилно, без промяна - ясно съзнание, контактна и без отклонения в неврологичната
симптоматика. Изписана е в добро състояние с антиконвулсивна терапия - депакин (както е
редно при такива мозъчни травми), като превенция за развитие на епилептичен синдром. т.е.
данните в представената първична медицинска документация удостоверяват, че е налице
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в наличие на счупване на дясната слепоочна кост
(поради дебелината й - тя е тънка, се нарича още люспа или сквама на латински, както е
записано в диагнозата). В диагнозата на представената Епикриза е записано още, че е налице
и „оторагия” в дясно, което означава кръвотечение от десния външен слухов проход. За да
се приеме, че е налице оторагия, което е предизвикана от кръвоизлив в дясната област на
черепните кости (предимно гъбестата кост зад ухото - мастоидна кост, в чиято област е
разположено вътрешното ухо) придружено или не кръвоизлив в тази част на мозъка, г.е, да
има изтичане на ясна кръв от външния слухов проход, предполага, че трябва да има
съобщение между вътрешната област на тази част от черепната кухина и външната среда. За
да се получи кървене навън (с произход на кръвта вътре в черепната кухина) би трябвало
тази преграда да бъде нарушена - разкъсване („спукване”) на съответното тъпанче
(мембрана). Само по този начин може да има съобщение между вътрешната (черепната
кухина) и външната среда, което да бъде класифицирано като ..проникваща в черепната
кухина травма”. В данните от представената медицинска документация има ясни данни, че
разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо няма и най-вече, че констатираната
кръв в десния слухов външен проход има външен произход. Поради тази причина не може
категорично да се напише диагнозата оторагия и още повече, да се направи заключението за
наличие на проникващо в черепната кухина нараняване. Представени са данни от
провеждани консултации от невролози (основно доц. Р.), придружени с
3
елекрофизнологични изследвания (ЕЕГ). Според описаните данни в тези документи е видно,
че неврологичното състояние е било без отклонения (още при прегледа от 15.11.2018г. е
записано ,.В момента няма оплаквания"). Оплаквания не са описани и при другите отразени
прегледи. Описваните ЕЕГ - изследвания са нормални за такава травма на мозъка, като в
консултацията от 18.04.2019г. е записано „ЕЕГ в норма“. Посочва, че вследствие на
инцидента от 11.10.2018г. Д. И. Н. е получила травматични увреждания, изразяващи се в
черепно-мозъчна травма: Фрактура на дясната темпорални кост на черепа, минимално
контузионно огнище и субдурална кръвна колекция в лявата темпорална област па мозъка.
Налице е било помрачаване на съзнанието (липса на спомен - ретроградна амнезия,
възбуденост и не съвсем адекватност), без промяна в неврологичната симптоматика (без
парези или парализи на крайници или други неврологични отклонения). Според данните в
представените документи за периода след инцидента, развитието на тази травма е протекла
напълно нормално, като около месец след инцидента - 15.11.18г.. състоянието й се описва
като нормално, нямала е оплаквания. Описваните ЕЕГ - изследвания показват липсата на
възбудими промени в мозъка, като няма описвани и клинични данни за гърчова
симптоматика. Нормалният период при такива травми, при спазване на адекватен режим на
живот и, евентуално налагащо се лечение, е около шест месеца. Затова намира за
справедлив размер на обезщетението сумата от 20 000 лв. при отчитане на процент за
съпричиняване от 50%.
На второ място поддържа възражението за съпричиняване на вредата от страна на
пострадалата, която пресича на пешеходна пътека на разрешен сигнал на светофара, но
въпреки това е следвало да се убеди, че МПС ще й подсигури предимство. Ищцата не се е
съобразила с посоката и скоростта па приближаващото я МПС, като се е поставила в риск с
безучастното си поведение. Тя е можела да избегне ПТП, въпреки, че е била с предимство и
основната отговорност е била на водача, но и пешеходката също е можела да предприеме
необходимите мерки, за да не пострада. Следователно не е изпълнила задълженията си по
чл. 108 ЗДП, евентуално чл. 113 ЗДП, като се е поставила в превишен риск спрямо
нормалния.Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ
вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищцата Д. И. Н. твърди, че на 11.10.2018г. около 08:45ч. в гр. София, на
кръстовището на ул. „Околовръстен път“ в района на кръстовището с ул. „Бизнес парк
София“ настъпило ПТП между л. а. марка „Хюндай“, модел „И 20“ с per. № ********,
управляван от С. Г. С. и ищцата, която била пешеходец. Заявява, че е получила следните
телесни увреждания: Мозъчна контузия- средно тежка степен; Фрактура на черепната
основа в областта на средна черепна ямка, Линейно счупване на люспата на дясната
слепоочна кост, Кръвотечение от дясното ухо; Контузионно огнище вляво слепоочно-
базално с малко количество кръв и локален мозъчен оток; Кръвоизлив в меките мозъчни
обвивки вляво слепоочно -базално; Минимален кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка
4
(субдурален хематом) теменно (париетално) и тилно (окципитално) вляво. Била приета по
спешност в УМБАЛ „Света Анна“ АД - гр.София, дезориентирана и в шок, с кръвоизлив от
дясното ухо. Поставена й е диагноза „Мозъчна контузия средно тежка степен. Фрактура на
черепната база в дясна средна черепна яма“. Продължила лечението в „Аджибадем Сити
Клиник ДКЦ Токуда“ ЕАД, като на 18.10.2018г. след образно изследване е установено, че е
налична контузионна зона с малко количество кръв интрапаренхимно влявотемпоробазално
и същевременно се намира кръв в арахноидното пространство (паяжиновидната обвивка
(arachnoidea)) и малко количество кръв в дуралното пространство (твърдата обвивка). В
последващи прегледи на 10.11.2018г. и 15.11.2018г. в същата клиника, констатират
необходимостта от продължаване на терапията за срок от поне още 3 месеца, през които
следва да има постоянно и активно наблюдение. Допълнително силните медикаменти
налагат и употребата на противозачатъчни през времето на терапията. След проведен МРТ
на главен мозък на 03.01.2019г. се установява следтравматична глиоза в лява средна
слепоочна извивка; малък вътремозъчен кръвоизлив с давност вътрешната капсула с
размери 5,8 мм на 3 мм; остатъчен хроничен субдурален хематом вляво слепоочно с
максимална ширина до 4,8 мм; множествени хиперинтензни точковидни огнища,
разположени подкорово и дълбоко в бялото мозъчно вещество в двата челни и слепоочни
дяла и по-ограничено в теменните дялове, категорична МРТ находка за дифузна аксонална
увреда, ДАУ, лекостепенно разширена вентрикулна система, без компресионно -
дисклокационни промени - начална постравматична вътрешна хидроцефалия. Посочва,
че към провежданото лечение е бил предписан Делакин, при приемането на който е
изключително важно да се избегне бременност, поради наличието на активно вещество -
Валпроат, което уврежда плода. След приключване на лечението, следва период на
изчистване на тялото от натрупания медикамент. Излага съображения, че по случая е
образувано ДП № ЗМ 11373/2018г. по описа на СДВР. Заявява, че за л.а. марка „Хюндай“,
per. № ******** има надлежно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност към ЗД „Бул Ине“ АД, по застрахователна полица
BG/02/118002099646/23.07.2018г. сключена на 23.07.2018г. Посочва, че е депозирал при
ответника писмена претенция във връзка, с която е и образувана щета, като предвидения
тримесечен срок е изтекъл и ответното дружество не е определило и изплатило
обезщетение. Претендира сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди по повод възникнало на 11.10.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на увреждането - 11.10.2018г. до окончателното изплащане на
вземането и разноски.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва предявените искове по основание и
размер. В условие на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, която не е пресичала на обозначено място и не е
направила необходимото, за да избегне удара. Твърди, че не е изпълнила задълженията си
по чл.113 ЗДвП и се е поставила в завишен риск. Наведено е възражение за прекомерност на
исковата претенция, като поддържа, че справедлив размер за обезщетяване на процесните
неимуществени вреди е сумата от 20 000лв.
От фактическа страна се установява, че на 11.10.2018г., около 08:45 часа в
гр.София, на пешеходна пътека на ул. „Околовръстен път“ в района на кръстовището с ул.
„Бизнес парк София“, е настъпило ПТП между л.а.„Хюндай И 20“, per. № ********,
управляван от С. Г. С. и пешеходка Д. И. Н., при което пострадала пешеходката.
От приетото по делото одобрено от съда споразумение по чл.381 от НПК,
обективирано в протокол от 11.04.2019г. от проведено о.с.з. по НОХД № 6001/2019г. по
описа на СРС, НО, 116-ти състав, се установява, че обвиняемият С. Г. С., е признат за
виновен, за това, че на 11.10.2018г., около 08:45 часа, в гр.София, при управление на МПС -
л.а. „Хюндай И 20“, per. № ********, като се движил по ул.„Бизнес парк София“, с посока
на движение от ул.„Васил Радославов“ към ул.„Витошки камбани“, в района на
кръстовището с ул.„Околовръстен път“, при извършване на маневра „ляв завой“, нарушил
правилата за движение по пътищата: чл.116 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците„ и чл.119, ал.1 ЗДвП: „При
5
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре“, и по непредпазливост е причинил на пешеходката Д. И.
Н., пресичаща пътното платно в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила, по пешеходната пътека обозначена с пътна маркировка М 8.2 ППЗДвП ,
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК, изразяваща се в „Черепно
мозъчна травма, с контузия на главния мозък, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и
ангажиране на мастоидните клетки в резултат на пирамидално счупване, счупване на дясна
слепоочна кост, счупване на черепната основа, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота, като счупването на пирамидата на дясната слепоочна кост на
черепната основа и течението от дясното ухо, в съвкупност са реализирали
медикобиологичния признак - проникващо нараняване на черепната кухина - престъпление
по чл.343, ал.3, предл. последно, б.“а“, пр.2, вр. ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 НК, за
което и на основание чл. 343, ал.3 предл. последно, б.“а“, пр.2, вр. ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342
ал.1, пр.3 във вр.чл.55 ал.1 т.1 НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 6 /шест/ месеца и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
Ударът е настъпил в предната дясна част на автомобил в областта на десния фар и
обстоятелството, че л.а. е извършвал ляв завой и предната му лява част е била по- напред от
дясната, сочи извод, че същият е застигнал пострадалата и я е ударил в дясната й страна.
Вещото лице сочи, че автомобилът се е движел зад пешеходката, която при насочен напред
поглед не е имала възможност го да възприеме .
Горното се установява от заключението по депозираната на л.241 основно и на
л.270 /допълнително/ АТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено
и неоспорено от страните, се установява, че пострадалата е пресичала на регламентирано
за целта място - пешеходна пътека, както и че не е навлязла внезапно на пътното платно -
движела се е с нормален ход на пресичане. Виновният водач е имал възможност да забележи
пешеходката от разстояние преди мястото на удара и да предприеме действия по аварийно
спиране. Въпреки това той е продължил движението си. След проверка на циклограмата от
деня на инцидента, се установява, че ищцата, като пешеходка е предприела пресичане на
платното за движение на ул. „Околовръстен път“ на зелен сигнал на светофарната уредба.
Следователно пострадалата не е била длъжна да предвиди и да се съобрази с
противоправното поведение на водача на МПС - че няма да спре на пешеходна пътека и ще я
удари с колата си. В тази връзка, по делото не са ангажирани доказателства от страна на
застрахователя, че пострадалата, при настъпване на пътния инцидент, не е съобразила
движението си с разстоянието от приближаващото МПС. Следователно поведението й не се
намира в причинна връзка с настъпилия инцидент. Императивната разпоредба на чл. 119
ЗДвП задължава водачите на МПС, при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат
стъпилите на нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат. Кръстовището със
сигнализирана пешеходна пътека, е зона на повишена опасност, тъй като предполага поява
на пешеходци, които се ползват с предимство. Това изисква и повишено внимание от страна
на водачите.
Ето защо и с оглед гореизложеното САС намира за правилен извода на първа
инстанция, че възражението за съпричиняване от страна на пострадалата е недоказано
пълно и главно. В тази й част жалбата на застрахователя е напълно неоснователна.
От заключението по депозираната на л.207 СМЕ, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат
на ПТП като пешеходец, ищцата получава следните травматични увреждания - открита средно
тежка черепномозъчна травма /с оценка по Глазгоу кома скала - 12т./, : Мозъчна контузия
средно тежка степен; Фрактура на черепната основа в областта на средна черепна ямка
двустранно ; Линейна фрактура на дясната слепоочна кост на черепа; Разкъсна рана в
областта на външния слухов проход на дясното ухо с кръвотечение от ухото; Контузионно
огнище на мозъка вляво слепоочно базално с малко количество кръв и локален мозъчен
6
оток; Кръвоизлив в меките мозъчни обвивки вляво слепоочно-базално ; Минимален
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка (субдурален хематом) теменно (париетално) и
тилно (окципитално) вляво.
Вещото лице пояснява, че травматичните увреждания са настъпили при падането на
пострадалата на пътното платно като е обоснован извод, че получената ЧМТ има медико-
биологична характеристика в острия период на „Разстройство на здравето временно опасно
за живота“ и е протекла с увредено общо състояние, състояние на зашеметеност, умерено
изразена общомозъчна симптоматика - главоболие, замайване, без повръщане, без данни за
огнищна неврологична симптоматика и синдром на менингеално дразнене, с липса на
спомен за времето след травмата.Относно проведеното лечение, вещото лице сочи, че
непосредствено след инцидента е проведено 5-дневно болнично лечение в УМБАЛСМ
„Света Анна“ - София, за периода 11.10.2018г. - 16.10.2018г. с комплексно медикаментозно
и инфузионно лечение. Ищцата е изписана с подобрение, в стабилизирано соматично и
неврологично състояние. Дадени указания за хигиенно- диетичен режим за 3 седмици,
продължаване на лечението с Депакин 2 х 500 мг. и Зинат по схема - изписан от УНГ
специалист. Насочена е за проследяване от личен лекар и УНГ. Вещото лице д-р М. заявява,
че след приключване на болничното лечение са извършени трикратни МРТ изследвания на
главен мозък, трикратни ЕЕГ изследвания, неврологични консултации, аудиометрично
изследване на слуха от 04.11.2018г. със заключение: Невритис н. акустици декстри ( Неврит
на десния слухов нерв). Обоснован е извод, че основният лечебно-възстановителен период
в случая продължава най-малко 6 до 12 месеца, при липса на усложнения. Като цяло
възстановителният период при ЧМТ с характер на процесната продължава до 2-3 години и
преминава през определени в клиничен и патоморфологичен аспект периоди, като в този
срок пациентът следва да е под активно наблюдение от личен лекар, невролог, неврохирург.
Необходимо е извършване на редовни електрофизиологични и невроизобразителни
изследвания, евентуални допълнителни терапевтични и хирургични процедури в зависимост
от клиничното състояние и резултатите от обективните изследвания. В този срок е
необходимо медикаментозно лечение и спазване на хранителен режим, назначени от лекуващите
лекари, съобразно състоянието на пострадалата.
При извършеното на 03.01.2019 г. /три месеца след травмата/ МРТ изследване на
главен мозък е установено: следтравматична глиоза в лява средна слепоочна извивка;
малък вътремозъчен кръвоизлив с давност в областта на вътрешната капсула с размери 5,8 х
3 мм; остатъчен хроничен субдурален хематом вляво слепоочно с максимална ширина до 4,8
мм.; множествени хомогенни, рязко контурирани точковидни огнища, разположени
подкорово и дълбоко в бялото мозъчно вещество в двата челни и слепоочни дяла и по-
ограничено в теменните дялове, с най- вероятна постисхемична генеза, по-голямата част от
тях са представени и на предходния МРТ от 18.10.2018 г. (категорична МР находка за
дифузна аксонална увреда, ДАУ; лекостепенно разширена вентрикулна система, без
компресионно- дислокационни промени (начална посттравматична вътрешна
хидроцефалия). Експертът пояснява, че тези мозъчни увреждания са потвърдени без
съществена промяна и при извършеното на 29.11.2019г. / една година след травмата/ контролно
МРТ изследване на главен мозък. Според вещото лице тези установени патологични
изменения имат характер на остатъчни и дефинитивни. В заключението е направен извод, че
във връзка с настъпилите увреждания от ПТП, при ищцата са настъпили усложнения в
здравословното състояние, които клинично се изразяват със симптоми на посттравматична
церебрастения - непостоянно главоболие, проблеми с концентрацията, лесна уморяемост.
Според в.л. д-р М. някои от установените са лечими състояния - остатъчен хроничен
субдурален хематом вляво слепоочно, консервативно или оперативно лечение в зависимост
от развитието му, а други - следтравматична глиоза в лява средна слепоочна извивка, малък
вътремозъчен кръвоизлив с давност в областта на вътрешната капсула с размери 5,8 х 3 мм,
белезите на ДАУ са нелечими състояния, подлежат на динамичен МРТ и ЕЕГ контрол и
медикаментозно лечение според клиничните проявления.
В резултат на претърпените травматични увреждания и настъпилите усложнения
7
Д.Н. е претърпяла интензивни болки и страдания за срок до 30 дни, значителни до два
месеца и умерени в следващия шестмесечен период. Наличните към момента церебрастенни
оплаквания, при спазване на охранителен режим и здравословен начин на живот би
трябвало с течение на времето и при липса на усложнения постепенно да отзвучават.
Вещото лице обосновава извод, че към момента на извършения личен преглед ищцата се
намира в добро общо състояние, ясно съзнание, адекватна, критична, ориентирана
всестранно, с нормален неврологичен статус. Прогнозите за в бъдеще са благоприятни, но
все още възстановителният период не е завършен, т.к. при подобни мозъчни травми той
продължава до 2-3 години. В този срок, както и по-късно, са възможни допълнителни
усложнения - мозъчен арахноидит, посттравматична хидроцефалия, симптоматична
епилепсия, което налага системен контрол.
В обясненията си в о.с.з. на 30.06.2020г. в.л. д-р М. допълва, че ищцата е лекувана с
„Депакин“ общо 10 месеца от м.октомври 201 8г. до м.юли 2019г. От своя страна вещото
лице Д. в допълнителната СМЕ на л.180 пояснява, че „Депакин“ ще има негативни
последици при бременност, за което производителя дава данни. Добре е да се планира
бременност поне 6 месеца след спиране на препарата, с цел излъчването му от организма на
жената и тератогенния риск да бъде сведен до минимум. Сочи се, че в конкретния случай на
ищцата, при бъдещо раждане, има противопоказания за раждане по нормален механизъм от
мозъчни кръвоизливи при напъване и за това се предпочита раждане чрез планово цезарово
сечение, а в случай на забременяване не трябва да се приемат хормони с цел задържане на
бременността, поради риск от мозъчни кръвоизливи. Д-р Д. посочва, че при раждане на
бебето е необходимо напъване от страна на майката при нормално раждане, което от своя
страна покачва артериалното кръвно налягане и многократно повишава риска от мозъчни
кръвоизливи.
В хода на производството е представен и приобщен към доказателствения материал
АЛ №1235 изд. на 23.11.2020г. от д-р Б. И., от съдържанието на който се установява, че
ищцата е бременна в 13-та гестационна седмица, с предвиден термин 04.06.2021г. Към
момента вече е родила второ дете, въпреки травмите и приеманите медикаменти.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства, а именно разпит на св.В.
/колежка на пострадалата/ и С. /деликвент/, разпитани в о.с.з. на 30.06.2020г.
Св.В. твърди, че с ищцата се познават от години, често общуват, покрай децата им,
които са връстници. Знае за ПТП, което станало с ищцата през октомври 2018г., като 2 дни
след това я посетила в болницата. Ищцата била много стресирана, не чувала с едното ухо, от
ухото й текла кръв. Ръката й също била навехната. Не помнела какво се е случило, губели й
се конкретни спомени за ПТП. Около 6 - 7 дни била в болница, после се лекувала вкъщи.
Било й много трудно да се грижи за малката си дъщеря, защото според предписанията
трябвало да седи на тъмно и да не излиза. Ищцата била притеснена, подтисната и не на себе
си. Оплаквала се, че често забравя. Свидетелката сочи, че ищцата планира да има и други деца, но се
наложило да пие силни лекарства за травмите на главата. Споделяла, че се страхува да
забременее, защото медикаментите са опасни за плода.
Пред въззивна инстанция бяха представени допълнителни амбулаторни листа за
проведени допълнителни прегледи в периода от 15.09.2021г. до 20.09.2021г. в
Университетска болница Аджибадем Сити Клиник, от съдържанието на които се установява,
че е направена МРТ на главен мозък със заключение: съдово индуцирани глиозни фокуси.
Между страните не е спорно, че за л.а. марка „Хюндай“, модел „И 20“, рег.№
******** е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно полица
BG/02/118002099646/23.07.2018г., сключена с ответното дружество. По делото няма
представена покана, с която ищцата е сезирала ответното дружество с искане за определяне
и изплащане на застрахователно обезщетение, но този факт е приет за безспорно установен
между страните по делото./отговор на л.127 и доклад на съда на л.160/
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
8
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
С приложимата по делото разпоредба на чл.498 ал.3 КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване
на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно
плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице.
При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и от
въззивната инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които
зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/
предпоставки - в случая започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно
обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 ГПК. С оглед самостоятелният
характер на тази преценка, образуваният исков процес остава висящ пред
първоинстанциония съд и тогава, когато законосъобразността на извършената от първата
инстанция проверка на правото на иск е предмет на въззивно обжалване. Именно с оглед
обхвата на проверката за валидност на процесуалното правоотношение, извършвана от
въззивния съд последният е длъжен да съобрази и данните по делото, относими към
изтичане на срока по чл.496 КЗ в хода на образуваното пред него производство.
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
Както бе посочено по-горе налице е виновно и противоправно поведение на водача
на МПС, тъй като водачът на лекия автомобил е нарушил нормата на чл. 119, ал.1 ЗДвП,
съобразно която при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В тази насока съдът е
обвързан от споразумението по реда на чл.300 ГПК.
САС споделя извода, че ответникът не е доказал възражението си за съпричиняване,
доколкото не се установява, че ищцата, преди да предприеме пресичането, не се е
съобразила с приближаващото превозно средство, не се установява да е навлязла внезапно
на платното за движение, да е предприела пресичане при ограничена видимост или да е
удължила ненужно времето си за пресичане, респ. да е спряла без необходимост на пътното
платно. Напротив установява, че ищцата вече е била на пешеходната пътека и е пресичала
при това на пешеходна пътека и на зелен сигнал, а водачът не е спазил задължението да я
пропусне, като намали скоростта или като спре.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и причинените вреди. При това положение ищцата има
правото да получи обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
9
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от факта на средно тежка черепномозъчна травма /с
оценка по Глазгоу кома скала - 12т./, : Мозъчна контузия средно тежка степен; Фрактура на
черепната основа в областта на средна черепна ямка двустранно ; Линейна фрактура на
дясната слепоочна кост на черепа; Разкъсна рана в областта на външния слухов проход на
дясното ухо с кръвотечение от ухото; Контузионно огнище на мозъка вляво слепоочно
базално с малко количество кръв и локален мозъчен оток; Кръвоизлив в меките мозъчни
обвивки вляво слепоочно-базално ; Минимален кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка
(субдурален хематом) теменно (париетално) и тилно (окципитално) вляво. Като цяло
възстановителният период при ЧМТ с характер на процесната продължава до 2-3
години и преминава през определени в клиничен и патоморфологичен аспект периоди,
като в този срок пациентът следва да е под активно наблюдение от личен лекар,
невролог, неврохирург. Необходимо е извършване на редовни електрофизиологични и
невроизобразителни изследвания, каквито ищцата е провеждала периодично, видно
от приложените пред въззивна инстанция доказателства. Констатирана е начална
посттравматична вътрешна хидроцефалия, като тези мозъчни увреждания са
потвърдени без съществена промяна и при извършеното на 29.11.2019г. /една година
след травмата/ контролно МРТ изследване на главен мозък. Според вещото лице тези
установени патологични изменения имат характер на остатъчни и дефинитивни.
Съдът съобразява факта, че във връзка с настъпилите увреждания при ищцата са
настъпили усложнения в здравословното състояние, които клинично се изразяват със
симптоми на посттравматична церебрастения - непостоянно главоболие, проблеми с
концентрацията, лесна уморяемост. Като съобрази възрастта на пострадалата - 29г. към датата на ПТП
- през 2018г., тежестта на уврежданията и последиците от тях, факта, че е била пешеходка на пешеходна пътека,
изпитаните болки и страдания, техния интензитет и продължителността им, променения ритъм и начин на живот,
съдът намира, че присъденият размер от общо 60 000 лева е правилно съобразен с икономическата
конюктура в страната за 2018г.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено в обжалваните части. Досежно началният момент на
претендираните лихви, съдът констатира, че по делото няма представена покана до
застрахователя респ. не е ясно кога последният е изпаднал в забава, поради което съдът
правилно е присъдил лихви, считано от 03.05.2019г. – датата на ИМ.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 70 000 лв., като жалбите са неоснователни.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателят –ответник дължи в полза на
жалбоподателката-ищец направените по делото разноски за въззивна инстанция, но такИ.
Н.ма направени. На основание чл. 38, ал.2 ЗА вр.чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът присъжда в полза
на пълномощника адв. Н.Д. за осъщественото безплатно процесуално представителство
съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, възнаграждение в размер на 2330 лв. плюс 20% ДДС /466 лв./
10
или общо 2796 лв.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката-ищец дължи в полза на жалбоподателят-
ответник направените пред въззивна инстанция разноски в размер на 3500 лв., съгласно
приложен списък по чл.80 ГПК на л.44 и 1000 лв. платена д.т. направено е възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно до 2796 лв., още повече отхвърлената част
от жалбата на ищцата е 20 000 лв. Следователно дължимо е само 798.85 лв.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.05.2021 г. постановено по гр.д. № 5991/2019 г. по
описа на СГС, ГО, 7 с-в , в обжалваните му части.
ОСЪЖДА Д. И. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Христо
Белчев“ № 2, офис 4, чрез адв. Н.Д. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87,
сумата от 798.85 лв./седемстотин деветдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/
направени разноски пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. Н. Н. Д.-ШАК, ЕГН
**********, за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата
възнаграждение в размер на 2796 лв./две хиляди седемстотин деветдесет и шест лева/ за
явяване пред въззивна инстанция, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.
В необжалваната осъдителна част до 10 000 лв., както и в отхвърлителната над 80
000 лв. до 90 000 лв. решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11