МОТИВИ към Присъда №300 от 17.12.2018г.
по НОХД №6872/2018г. по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия И.Й.Б.,
ЕГН:**********, за това, че на 30.05.2018г. в гр. Пловдив, при условията на
опасен рецидив - извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК и след като е бил
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било
отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи, както следва: парична сума
в размер на 1340лв.; 1 брой мъжка черна платнена чанта, тип „борсета“, на
стойност 11,00лв.; 1 брой мобилен телефон, марка „Айфон 6+“ с ИМЕЙ:
354438069951246, ведно със СИМ карта на „Теленор”, на стойност 530,00лв.; 1
брой мъжки кафяв кожен портфейл, на стойност 17,00лв.; 1 брой обикновен
автоключ, на стойност 3,00лв., като общата стойност на всички отнети вещи е
1901,00лв. /хиляда деветстотин и един лева/, от владението на Л.А.К., ЕГН: **********,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196,
ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ от НК.
В хода на
съдебното производство пострадалият не е конституиран като страна в процеса –
граждански ищец и частен обвинител, макар да е бил надлежно уведомено за тези
му права.
Производството по
делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ от
НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия Б.,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата
правна квалификация на деянието. Заема становище, че събраните по делото
доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият
е автор на възведеното спрямо него обвинение. По отношение на реализиране на
наказателната отговорност предлага подсъдимият Б. да бъде признат за виновен в
извършване на инкриминираното деяние, като му бъде наложено наказание лишаване
от свобода, ориентирано около минималния, предвиден в закона размер, което с
оглед проведеното съкратено съдебно следствие да бъде намалено с една трета. Не
взема отношение относно първоначалния режим за изтърпяване. Предлага приложение
на чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК. Счита, че веществените доказателства – 2
бр. магнитни носители следва да останат приложени по делото, а останалите
веществени доказателства следва да бъдат върнати на подсъдимия. Моли направените
по делото разноски да бъдат възложени на подсъдимия.
Служебният
защитник на подсъдимия - адв. И.С., пледира при индивидуализиране на
наказанието да бъдат отчетени изтъкнатите от нея смекчаващи отговорността на
подзащитния й обстоятелства, без да конкретизира размер и първоначален режим за
изтърпяване. Предлага приложение на чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК. Не взема
становище относно веществените доказателства и направените по делото разноски.
Подсъдимият Б. в
съдебно заседание признава вината си и съжалява за стореното. Декларира, че
желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда на
Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не оспорва
фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства. В
хода на съдебните прения изцяло поддържа защитника си, а при дадената му
последна дума предоставя преценката на съда.
Съдът, въз
основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият И.Й.Б.
е роден на ***г***, б., бълг. гр., неженен, осъждан, с основно образование,
безработен, ЕГН:**********.
Свид. Л.А.К. ***
и от около две години работил като продавач във фирма ЕТ „**” - гр. А., със **
свид. А.Г. К.. Фирмата се занимавала с производство на полиетилен и полиетиленови
изделия, търговия с полиетиленови изделия и с други стоки от леката
промишленост, търговия с хранителни стоки, ресторантьорство, хотелиерство и други.
На
30.05.2018г. свид. А.К. възложил на свид.
Л.К. да отиде до магазин, находящ се в гр. Пловдив на ул.
„Карловска”, №12, от където да закупи стока - пластмасови изделия, като за
целта му предоставил служебно парична сума в размер на 1340 лв., за което бил
съставен надлежен протокол.
Около 09.15
часа на същия ден, в изпълнение на поставената му задача, свид. Л.К. ***,
управлявайки служебен автомобил марка „Опел Зафира“ с рег. №**, сив на цвят.
Със себе си взел своята мъжка платнена чанта, тип „борсета”, черна на цвят, с
логото на „Адидас” в предната част и с дълга дръжка за носене през рамо. В
чантата свид. Л.К. държал различни вещи, а именно: собствения си мобилен
телефон, марка „Айфон 6+” с ИМЕИ:354438069951246, който използвал съм СИМ карта
към мобилен оператор „Теленор” с номер **; един брой обикновен автоключ за лек
автомобил марка Опел Зафира с рег. №**; мъжки кожен портфейл, кафяв на цвят,
марка „GUCCI”, в който бил поставил дадените му по-рано през деня служебни пари
в размер на 1340лв. за закупуване на стока, както и лични документи: лична
карта, СУМПС и талон към него, издадени на негово име.
По - късно през
същия ден, около 11:00 часа, свид. Л.К. паркирал служебния си автомобил марка
Опел Зафира с рег. №** пред магазина на ул. „Карловска” №12, където се били
събрали много хора. Свид. Л.К. започнал да товари в автомобила чували със стока
от магазина, като през това време черната му мъжка чанта, тип „борсета” била
преметната през рамото му. След като за около 10-15 минути натоварил няколко
чувала със стока, свид. Л.К. си изцапал ръцете и решил да ги измие в магазина.
За да не му пречи, оставил чантичката си на предната дясна седалка на
автомобила, след това затворил вратите на същия и без да го заключва, влезнал
вътре в магазина, за да си измие ръцете. Действията на свид. Л.К. били
забелязани от подс. И.Й.Б., който от известно време го наблюдавал, стоейки на
тротоара от отсрещната страна на улицата, на която бил паркиран лек автомобил
марка Опел Зафира с рег.№**. Подсъдимият
бил облечен с бяла блуза с къс ръкав, която имала в предната си част надписи в
син и сив цвят и дънкови панталони, дълги до около коленете, с основен син цвят
и камуфлажни шарки, като не носил чанта в себе си. Подс. И.Б. решил да открадне чантата на свид.
Л.К. и намиращите се в нея вещи, която видял, че той оставил на предната дясна
седалка на автомобила, като се възползва от проявената му небрежност да остави
автомобила си отключен. В изпълнение на своето намерение подс. И.Б. направил
няколко предпазливи захождания към посочения автомобил, движейки се в различни
посоки, като малко след това тръгнал направо към автомобила и спрял
непосредствено до предната дясна врата на същия. След като се огледал дали
някой не го наблюдава, отворил посочената врата и взел оставената на предната
дясна седалка чанта на свид. Л.К., с намиращите се в нея нещи. Подс. И.Б. бързо се оттеглил от автомобила обратно
по пътя, от който бил дошъл, държейки отнетата чанта пред тялото си. Докато
вървял по пътя, проверил съдържанието й. От намиращите се в нея вещи, взел със
себе си само мобилния телефон марка „Айфон 6+“ с ИМЕИ:354438069951246, ведно
със СИМ картата и служебните пари в размер на 1340 лв. След това чантата,
заедно с останалите вещи, а именно един брой обикновен автоключ за лек
автомобил марка Опел Зафира с рег. №**; мъжки кожен портфейл, кафяв на цвят,
марка „GUCCI”, както и лични документи: лична карта, СУМПС и талон към него,
издадени на името на свид. Л.К., изхвърлил в контейнер за боклук, нахоящ се на
ул. „Неофит Рилски”, №1 в гр. Пловдив.
След като свид.
Л.К. излязъл от магазина, където се бил забавил само няколко минути, отишъл до
паркирания на улицата служебен автомобил. Същият веднага забелязал, че предната
дясна врата на автомобила не била плътно затворена, а чантата, която преди това
бил оставил на предната дясна седалка, липсвала. Потърсил информация за
случилото се от намиращите се в близост до магазина хора, но никой не бил видял
нищо. Осъзнавайки, че чантата му е била открадната, свид. Л.К. на момента
сигнализирал за случилото се компетентните полицейските органи. Същевременно
обаче, без да губи време, започнал сам да се разхожда и оглежда района, в резултат
на което в близост до паркирания автомобил, на ул. „Неофит Рилски” №1, намерил
в контейнер за боклук изхвърлена липсващата му чанта, в която все още се
намирали личните му документи, портфейла му и ключа за автомобила. От чантата
обаче липсвали мобилният му телефон марка „Айфон 6+“ , ведно със СИМ карта, и
служебните пари в размер на 1340 лв. Тъй като чантата била силно замърсена свид.
Л.К. я изхвърлил, след като взел от нея личните си документи, портфейла и
ключа.
Малко след
това, във връзка с подадения сигнал от свид. Л.К. за извършената кражба, на
място пристигнали полицейски служители от ІІІ РУ на МВР гр. Пловдив, като
впоследствие било образувано досъдебното производство.
По-късно като
извършител на процесната кражба бил установен подс. И.Б., който бил задържан за
срок от 24 часа със заповед по реда на ЗМВР от дата 30.05.2018г. С
постановление на Районна прокуратура гр. Пловдив от 31.05.2018г. подсъдимият бил
задържан в срок до 72 часа, в който било внесено искане до Районен съд гр.
Пловдив за вземане по отношение на него
на мярка за неотклонение „Задържане под стража”. С определение от 02.06.2018г.
на Районен съд гр. Пловдив, III-ти н.с., постановено по ЧНД №3499/2018г.,
влязло в законна сила на 07.06.2018г., спрямо подс. И.Б. била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
В хода на
досъдебното производство бил извършен оглед на местопроизшествие, обективиран в
протокол от 30.05.2018г., ведно с фотоалбум, при който не са били иззети следи
или веществени доказателства.
Полицейските
служители предприели и оперативно-издирвателни мероприятия, от които се
установило наличие на видеонаблюдение в района на извършената кражба. В тази
връзка с протоколи за доброволно предаване от 31.05.2018г. като веществени
доказателства по делото са били приобщени 1бр. магнитен носител - компактдиск,
марка „hp DVD-R”, съдържащ записи от охранителни камери на адрес в гр.Пловдив,
ул. „Карловска” №16 и 1бр. магнитен носител - компактдиск DVD-R с надпис
„maxell”, съдържащ видеозаписи от охранителни камери на адрес гр. Пловдив, ул.
„Неофит Рилски” №1. Свид. Х.Х.Х., ** на Клиника по дентална медицина, находяща
се на ул. „Карловска” № 16 в гр. Пловдив, прегледал видеозаписите от камерата,
поставена на същия адрес, заедно с полицейските служители, като установили, че
записите са с около 10 минути напред от реалното време.
Впоследствие на
посочените веществени доказателства по делото - 2 бр. компактдискове, съдържащи
видеозаписи, са били извършени огледи, обективирани съответно в протоколи от
01.06.2018г., като изложеното в тях напълно съответства и отговаря на
установената фактическа обстановка по делото.
Посочените
по-горе 2бр. компактдискове, съдържащи видеозаписи, приобщени като веществени
доказателства по делото, били прегледани и от свид. Б.Р.С.и свид. Т.Д.М./и
двамата на ** при ІІІ РУ на МВР гр. Пловдив/, във връзка със служебната им
работа по настоящия случай. При прегледа
и двамата установили, че лицето от мъжки пол, което се наблюдава на
видеозаписите противозаконно да отнема чантата на свид. Л.К., е именно подс. И.Б.,
с прякор „К.”. Същият бил добре познат на свидетелите във връзка със изпълнение
на служебната им работа, тъй като бил от криминалния контингент на ІІІ РУ на
МВР гр. Пловдив, многократно бил осъждан за кражби, имал характерен външен вид,
както и метод на действие, а именно да отнема вещи и части от незаключени
автомобили. Районът в гр. Пловдив, в който обичайно подсъдимият извършвал
кражбите, също бил добре известен на свидетелите, като в същия се включвала и ул.
„Карловска”, където била извършена настоящата кражба.
В хода на
досъдебното производство на свид. Л.К. бил предявен приобщеният с протокол за
доброволно предаване от 31.05.2018г. като веществено доказателство по делото
компактдиск марка „maxell”. Свид. Л.К. разпознал наблюдаваната на видеозаписа
обстановка, непознавал преминаващото лице от мъжки пол, облечено с бяла блуза и
три-четвърти дънков панталон, но чантата, която същият държал в ръцете си, била
напълно идентична с тази, която му била открадната като размер, форма и цвят.
В хода на
досъдебното производство на свид. А.Т.С. бил предявен приобщеният с протокол за
доброволно предаване от 31.05.2018г. като веществено доказателство по делото
компактдиск, марка „hp DVD-R”, съдържащ записи от охранителни камери на адрес
гр.Пловдив, ул. „Карловска” №16. При прегледа на видеозаписа свид. А.С.
заявила, че лицето с бялата блуза, което се приближава към процесната кола и
отваря вратата й е подс. И.Б., който е племенник на мъжа й. На свид. А.С. бил
предявен и компактдиск DVD-R с надпис
„maxell”, съдържащ видеозаписи от охранителни камери на адрес гр. Пловдив, ул.
„Неофит Рилски” №1. При прегледа на видеозаписа свид. А.С. заявила, че лицето с
бялата блуза и дънковите панталони, което минава през площада е подс. И.Б..
Свидетелката посочила също, че ясно се виждало на видеозаписите, че първо
минава без чанта, а после се връща с чанта, за която е категорична, че е
различна от неговата чанта, която е виждала и за която знае, че си я е купил от
пазара и носи в нея телефона си.
С протокол за
доброволно предаване от 31.05.2018г. подс. И.Б. предал следните вещи: 1бр.
блуза с къс ръкав, бял цвят, със стилизирани надписи в предната дясна част и на
десния ръкав на латиница в син и сив цвят, 1бр. мъжки дънков панталон,
три-четвърти дължина, основен син цвят, с камуфлажни шарки по крачолите, 1 чифт
маратонки с надпис «Карра», размер 42-ри, с които бил облечен при задържането
му от полицейските служители при ІІІ РУ на МВР гр. Пловдив. С протокол от
01.06.2018г. бил извършен оглед на посочените по-горе веществени доказателства,
както и бил изготвен фотоалбум. С разписка от 23.10.2018г. посочените по-горе
вещи били предадени на съхранение при домакина на ІІІ РУ на МВР гр. Пловдив.
В хода на
досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно - техническа
експертиза. Видно от заключението на същата, компактдиск, марка „hp DVD-R”
и компактдиск DVD-R с надпис „maxell”,
съдържат видеофайлове, които са цифров презапис от оригинален файл, на записан
върху твърд диск на видеоохранителна система видеозапис. В рамките на записания
интервал от време има вкопирани данни - за дата, време, номер/наименование на
камера. Върху същите не са установени следи от манипулация/намеса, при
записаната информация. В своето заключение експертът посочва още, че след
извършен преглед в изследователската част на протокола са експортирани снимкови
кадри, които са от значение за провежданото изследване, описано е заснетото
лице от видим мъжки пол, както и времевия период на заснемане на лицето и
времевия период на видеофайловете. В тази връзка, видно от експертното
заключение, извлечените изображения са с недостатъчно съдържание и качество и
негодни за извършване на лицево-идентификационно изследване, от което следва,
че не е възможно да се установи дали заснетото лице от видим мъжки пол е лицето
И.Й.Б., ЕГН:**********. Изображенията обаче са годни за евентуално разпознаване
по ръст, телосложение, облекло, походка.
В хода на досъдебното производство била
назначена и изготвена стоково-оценъчна експертиза, от чието заключение се
установява стойността на отнетите вещи към момента на инкриминираното деяние, а
именно: парична сума в размер на 1340 лв.; 1 брой мъжка платнена чанта, тип
„борсета” - 11.00 лв.; 1 брой мобилен
телефон, марка „Айфон 6+”, ведно със СИМ карта на „Теленор” - 530,00 лв.; 1
брой мъжки портфейл- 17.00лв.; 1 брой обикновен автоключ - 3,00лв.; 1 брой
лична карта на името на свид. Л.К. - без стойност; 1 брой СУМПС на името на свид.
Л.К. - без стойност; 1 брой контролен талон към СУМПС на името на свид. Л.К. -
без стойност, като общата стойност на отнетите от подсъдимият чужди движими
вещи възлиза на 1901,00/хиляда деветстотин и един/ лева.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите
Л.К., Б.С., Т.М., А.С., А.К. и Х.Х., депозирани в хода на досъдебното
производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото. Показанията на
цитираните свидетели, съдът намира за обективни, логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с
писмените доказателства по делото, подкрепящи направеното от подсъдимия
самопризнание. Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване
в събраните гласни доказателства – свидетелски показания, не се наблюдава, като
всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви
фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от
протеклите събития е станал непосредствен очевидец.
При
постановяване на присъдата си съдът взема предвид и заключенията на назначените
в хода на досъдебното производство съдебно - техническа експертиза и стоково –
оценъчна експертиза, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, които
според преценката на съда са извършени компетентно и безпристрастно с нужните
професионални знания и опит и съответстват на останалите доказателства,
относими към изследваните обстоятелства.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и
от приложените по делото писмени доказателства, прочетени на основание чл.283
от НПК – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложен към него
фотоалбум /л.4 – 11 от дос.пр./, заповед за задържане на лице /л.16 от
дос.пр./, характеристична справка /л.40 от дос.пр./, заверени копия на
длъжностна характеристика и трудов договор /л.68 – 70 от дос.пр./, протокол за
доброволно предаване от /л.73 от дос.пр./, протокол /л.74 от дос.пр./, протокол
за доброволно предаване /л.75 от дос.пр./, протокол за оглед на веществени
доказателства, ведно с приложен фотоалбум /л.76 – 79 от дос.пр./, протокол за
доброволно предаване /л.80 от дос.пр./, протокол за оглед на веществени
доказателства, ведно с приложен фотоалбум /л.82 – 92 от дос.пр./, протокол за
доброволно предаване /л.93 от дос.пр./, протокол за оглед на веществени
доказателства, ведно с приложен фотоалбум /л.95 – 101 от дос.пр./, справки от
мобилни оператори /находящи се в дос. пр./, заверено копие на дневник за
получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЦ на ІІІ РУ на МВР гр. Пловдив
/л.141 – 142 от дос.пр./, справка в Централна база КАТ /л.143 от дос.пр./,
справка от Търговския регистър /л.145 – 146 от дос.пр./, разписка /л.163 от
дос.пр./, справка за съдимост, ведно с приложени бюлетини за съдимост и
протоколни определения /л.24 – 41 от съд.пр./, както и от веществените
доказателства.
На база на събраните доказателства, при така установената фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимият И.Й.Б., ЕГН:********** е осъществил от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.196,
ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ от НК, тъй като на
30.05.2018г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив - извършил е
престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било
отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди
движими вещи, както следва: парична сума в размер на 1340лв.; 1 брой мъжка
черна платнена чанта, тип „борсета“, на стойност 11,00лв.; 1 брой мобилен
телефон, марка „Айфон 6+“ с ИМЕЙ:354438069951246, ведно със СИМ карта на
„Теленор”, на стойност 530,00лв.; 1 брой мъжки кафяв кожен портфейл, на
стойност 17,00лв.; 1 брой обикновен автоключ, на стойност 3,00лв., като общата
стойност на всички отнети вещи е 1901,00лв. /хиляда деветстотин и един лева/,
от владението на Л.А.К., ЕГН: **********, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият е реализирал обективните съставомерни признаци на указаното
престъпно посегателство, като е отнел чужди нему движими вещи - парична сума в
размер на 1340лв.; 1 брой мъжка черна платнена чанта, тип „борсета“, на
стойност 11,00лв.; 1 брой мобилен телефон, марка „Айфон 6+“ с
ИМЕЙ:354438069951246, ведно със СИМ карта на „Теленор”, на стойност 530,00лв.;
1 брой мъжки кафяв кожен портфейл, на стойност 17,00лв.; 1 брой обикновен
автоключ, на стойност 3,00лв., като общата стойност на всички отнети вещи е
1901,00лв. /хиляда деветстотин и един лева/, от владението на Л.А.К.. Без негово
съгласие е прекъснал с действията си упражняваната от него до момента на
посегателството фактическа власт върху вещите и е установил свое владение върху
тях.
Налице е по – тежко квалифициращ признак на деянието с оглед субекта на
престъплението, тъй като престъплението на Б. е извършено при условията на
опасен рецидив – чл.29, ал.1, б. “а” и б. “б” от НК. Подсъдимият е многократно
осъждан. С присъда №24 от 29.02.2012г., постановена по НОХД №2348/2011г. по
описа на Окръжен съд - гр. Пловдив, в
сила от 16.03.2012г. подсъдимият Б. е
бил признат за виновен за извършено в периода от 15.09.2011г. до
02.10.2011г. престъпление по чл.199,
ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1 и 2, вр. чл.29, ал.1, б.„А”, вр. чл.26, ал.1
от НК, като му е било наложено наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за
което и било постановено да се изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип. Наказанието е било изтърпяно на
24.09.2015г. С присъда №27 от 27.01.2017г., постановена по НОХД №6749/2016г. по
описа на Районен съд - гр. Пловдив, II н.с., в сила от 14.02.2017г. подсъдимият
Б. е бил признат за виновен за извършено на 20.01.2016г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А” и
б. „Б” от НК, като му е било наложено наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за което е било постановено да се изтърпи при първоначален
„СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Наказанието е
било изтърпяно на 27.03.2018г. От изтърпяването на наказанията по посочените
две присъди не са изминали пет години по смисъла на чл.30, ал.1 от НК. Посочените
съдебни акта се отразяват на правната квалификация на вмененото във вина
престъпление на Б. и определят извършеното от него престъпление, като такова
извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. “А” и б. “Б” от НК.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал
неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и
наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Намерението му за противозаконно присвояване на отнетите чужди
движими вещи намира пряк обективен израз в предприетите от него действия, а и
не се отрича от него.
Причините за извършване на престъплението съдът намира в ниското
правосъзнание на подсъдимия, слабите му волеви задръжки и незачитане на
установения в страната правен ред.
За престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1,
б. „А“ и б. „Б“ от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода
от две до десет години. В конкретния случай производството е проведено по реда
на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК и съобразявайки се с
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК съдът следва да наложи на подсъдимия
наказание при условията на чл.58А от НК. При индивидуализиране на наказанието,
съобразно разпоредбата на чл.54 от НК съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства затрудненото материално положение на подсъдимия,
изразеното, макар и едва в съдебната фаза на процеса съжаление за стореното, както
и сравнително ниската стойност на отнетото имущество. Не може и не следва да се
отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното от подсъдимия
самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК. Съгласно Тълкувателно решение
№1/06.04.2009г. по т. д. №1/2008 г. на ВКС – н.к. при определяне на наказанието
съгласно правилата на чл.373, ал.2 от НПК, признанието по чл.371, т.2 от НПК не
следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство,
освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител. В случая самопризнанието на подсъдимия не
е негово изначално процесуално поведение, а е направено само при искането за
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът прецени личната висока степен на обществена
опасност на подсъдимия, предвид на предходно постановените спрямо него съдебни
актове, които не се отразяват на правната квалификация на извършеното
престъпление. Като анализира така индивидуализиращите отговорността
обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че наказанието на подсъдимия
следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и
следва да бъде в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на
основание чл.58А, ал.1 от НК да се намали с една трета, като наказанието което
следва да се изтърпи от подсъдимия следва да бъде в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание съответства както на обществената
опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и според преценката
на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо
него, а така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите
членове на обществото.
Само за пълнота
трябва да се посочи, че в случая не следва да се определи и наложи наказание
лишаване от свобода при условията на чл.58А, ал.4 от НК, тъй като не са налице
основанията на посочената законова норма. Законодателят е предвидил такава
възможност само, когато са налице едновременно за прилагане условията на
чл.58А, ал.1 – 3 от НК и чл.55 от НК и приложението на чл.55 от НК би се явило
по – благоприятно за дееца, но съдът счита, че в конкретния случай не е налице
изключително или пък многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Приложението на чл.55 от НК би се наложило да бъде сторено при старата редакция
на чл.58А от НК – действаща до изменението й с ДВ бр.26 от 2010г., предвиждаща
определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, но към инкриминираната
дата – 30.05.2018г. е в сила новата редакция на чл.58А от НК, указваща
единствено привилегията за намаляване на определеното съобразно правилата на
Общата част на НК наказание с една трета, не и за задължително прилагане на
чл.55 от НК.
В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК,
защото не са налице материалноправните изисквания на посочената правна норма, предвид
на това, че преди извършване на престъплението, предмет на настоящото
производство, подсъдимият е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпления
от общ характер.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС следва така наложеното на
подсъдимия И.Й.Б. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА да бъде изтърпяно при първоначален ”СТРОГ РЕЖИМ”.
На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК следва от така наложеното на
подсъдимия И.Й.Б. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА да бъде приспаднато времето, през което същият е бил задържан по реда
на ЗМВР, НПК, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, считано от 30.05.2018г. до влизане на настоящата
присъда в законна сила, като един ден
задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.
Веществените доказателства – 1 бр. магнитен носител - компактдиск, марка
„hp DVD-R”, съдържащ записи от охранителни камери на адрес гр.Пловдив, ул.
„Карловска”, № 16 и 1 бр. магнитен носител - компактдиск DVD-R с надпис
„maxell”, съдържащ видеозаписи от охранителни камери на адрес гр. Пловдив,
ул.”Неофит Рилски”, №1, приложени на л.81 и л.94 от досъдебното производство, следва
да останат приложени по делото.
Веществените доказателства – 1 бр. блуза с къс ръкав, бял цвят, със
стилизирани надписи в предната дясна част и на десния ръкав на латиница в син и
сив цвят, 1 бр. мъжки дънков панталон, три-четвърти дължина, основен син цвят,
с камуфлажни шарки по крачолите, 1 чифт маратонки с надпис «Карра», размер
42-ри, на съхранение при домакина на 03 РУ на МВР гр. Пловдив, следва да се
върнат на подсъдимия И.Й.Б., след влизане на настоящата присъда в законна сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И.Й.Б. следва да бъде осъден
да заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от 305,00лв., /триста и пет/
лева, направени в хода на досъдебното производство разноски по делото /за
експертизи/.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА
В.Ш.