№ 2001
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20221110116030 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на И. Ц. Ц., ЕГН:**********, действаща лично и като майка
и законна представителка на малолетния А. Т. И., ЕГН:********** срещу Т. В. И.,
ЕГН:**********, която се поддържа и в съдебно заседание.
Молителката сочи, че с ответника са живели на съпружески начала, като от връзката им се е
родил синът им А. Т. И.. Посочва, че ответникът системно упражнява домашно насилие
срещу молителите, като последният акт е бил на 26.03.2022г. На 06.03.2022г. Т. И. започнал
да хвърля предмети , крещял и обиждал. Спрял е и електрозахранването. На 16.03.2022г.
започнал да дърпа детето, грабнал го и започнал да го влачи. При опит да вземе детето
молителката била ударена от ответника. На 26.03.2022г. около 11:00 часа ответникът хванал
молителката за шията и започнал да я блъска, нанасял удари в корема, започнал да я души.
Заплашвал я е, че ще я убие. В резултат на извършеното молителката изпитва страх от
ответника. Предвид изложеното иска от съда издаване на заповед за защита в полза на
двамата молители.
Ответникът оспорва молбата. Възразява, че на датата 16.03.2022г. ответникът е искал да
види и вземе детето си, но е бил многократно от бащата на молителката и самата нея.
Посочва, че И. е личност, която страда от тревожност и депресивни състояния. Иска от съда
да отхвърли молбата.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
1
ГПК), прави следните фактически и правни изводи:
Ответникът е лице, с което молителката е живяла във фактическо съжителство. Страните
имат общо дете – А. Т. И.. В молбата са описани актове, представляващи домашно насилие
по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, изразяващи се в психическо и физическо домашно насилие.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
Споразумение от 19.05.2022г.
Видно от Споразумение от 19.05.2022г. , ответникът се е признал за виновен за това, че на
26.03.2022г. се е заканил с убийство на И. Ц. с думите: „Ще те убия, този път няма да ти се
размине“, като ѝ нанесъл удар с крак, хванал я за врата, започнал да я стиска и влачи към
автомобила си, задушавал я с ръце като това заканване би могло да възбуди, основателен
страх за осъществяването му.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства от страна на молителя и
ответника.
Видно от показанията на св. Цанов, които съдът кредитира, се установява, че на 16.03.2022г.
ответникът е влязъл в дома на молителите и е искал да види детето. Грабнал е детето и се е
опитал да удари И.. Опитал се е да излезне с детето, но не е успял. Свидетелят се е опитал да
го спре. На излизане се е спънал в обувките на входа. Детето е било уплашено, като през
цялото време е пищяло.
От показанията на св. И.а, които съдът преценява по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че
детето е много привързано кум своя баща. От издаването на ограничителната заповед досега
ответникът няма контакт с молителите. В останалата част съдът не обсъжда показанията на
свидетеля, тъй като не пресъздават лични впечатления.
По делото е приета съдебно-психологична експертиза, от която се установява, че детето е
силно привързано към своя баща. Не са установени данни за агресивно поведение на
бащата. Описаните случаи на агресивно поведение са се случили в контекста на
партньорската двойка. Не са установени признаци на страх у детето към баща му.
Съгласно чл. 30 ГПК: “Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.“
Сключеното споразумение между СРП и защитника на обвиняемия има характер на влязла в
сила присъда. Ето защо съдът приема за установено, че ответникът е извършил на
26.03.2022г. посоченото в молбата деяние.
От анализа на събраните по делото доказателства се установи, че на 16.03.2022г. е имало
спречкване между И. Ц. и Т. И. по повод личните отношения на бащата с детето. Т. В. е
искал да вземе детето, но е бил възпрепятстван от молителката и нейния баща.
Предвид изложеното настоящият състав приема за доказана молбата по отношение на
молителката И. Ц. за извършено спрямо нея деяние на 26.03.2022г.
Молбата по отношение на молителя А. И. е неоснователна.
2
В хода на производството не се събраха доказателства, от които може да се направи
категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на ответника
спрямо детето.
Вярно е, че по делото е представена декларация по чл. 9 ЗЗДН. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3
ЗЗДН, разглежда декларацията като част от доказателствената съвкупност, при това
съпоставена с други доказателства, губи своята предопределена стойност. В настоящото
производство не се установи по категоричен и безспорен начин, ответникът да е извършил
твърдяните актове на домашно насилие на 16.03.2022г. Когато декларацията не може да се
ползва от своята доказателствена стойност, молителите следва да проведат пълно и главно
доказване. В настоящото производство, въпреки дадените указания, молителят не проведе
доказването на твърденията си в степен, която да убеди съда в основателността на молбата.
В конкретния случай съдът приема, че страните са в силно влошени отношения, като детето
е свидетел на конфликтите между тях. Извършените от ответника деяния за датите,
различни от 26.03.2022г. обаче остават недоказано.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно. Това производство потенциално може да
доведе до силно ограничаване правата и законните интереси на страните, поради което
съдът следва да подхожда изключително внимателно при преценка на твърденията и на
събраните доказателства. Процесът обаче не следва да се използва за разрешаване на
междуличностни конфликти.
В настоящия случай, с оглед сочените доказателства от страна на ответника, изложеното по-
горе дава основание на съда да приеме молбата за защита в полза на А. И. за неоснователна
и да откаже издаването на заповед за съдебна защита за детето.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните, а
следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3, предл. 1 мерки за защита по отношение на молителката.
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1, ЗЗДН, ще създадат и допълнително гаранция за
пострадалия, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие. Тази мерки,
следва да бъдат наложени за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита,
предвид тежестта на извършения акт на домашно насилие и последиците от него, като на
ответника следва да му бъде забранено да приближава молителя, на разстояние не по-малко
от 100 метра;
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите последици
3
за молителя от деянието спрямо него, счита, че на Т. В. И., следва да бъде наложена глоба в
размер от 300,00 лева.
Относно разноските за делото
Право на разноски възниква за молителя И. Жанкова Ц., която претендира сторени такива в
размер на 2000 лв., от които 1800 лв. за заплатен адвокатски хонорар и 200 лв. депозит за
вещо лице. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съгласно чл.
22 от Наредба за минимални адвокатски възнаграждения: “За процесуално
представителство, защита и съдействие в производства по Закона за домашното насилие
минималното възнаграждение е 600 лв.“ Настоящият състав намира за прекомерен
адвокатския хонорар, тъй като надвишава три пъти минимума по Наредбата. Съдът намира,
че с оглед фактическа и правната сложност, както и с оглед броя на проведените заседания
следва да присъди разноски за адвокатски хонорар в размер на 900 лв. на молителката се
присъждат и разноски за заплатен депозит за експертиза.
При този изход на делото ответникът, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева.
ти
Така мотивиран, Софийският районен съд, 149 състав
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Т. В. И., ЕГН:**********.
ЗАДЪЛЖАВА Т. В. И., ЕГН:********** да се въздържа от домашно насилие спрямо И. Ц.
Ц., ЕГН:**********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, на Т. В. И., ЕГН:********** да
приближава И. Ц. Ц., ЕГН:**********, на разстояние не по-малко от 100 метра за срок от 18
месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Т. В. И., ЕГН:**********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, Т. В. И., ЕГН:**********, глоба в размер на
300,00 (триста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Ц. Ц., ЕГН:**********, действаща лично и
като майка на малолетния А. Т. И., ЕГН:********** за издаване на заповед за съдебна
защита в полза на А. Т. И., ЕГН:********** срещу Т. В. И., ЕГН:**********.
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на
ответника Т. В. И., ЕГН:********** да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН спрямо А.
Т. И., ЕГН:**********.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН, Т. В. И., ЕГН:********** да заплати на И. Ц.
Ц., ЕГН:********** сумата от 1100 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Т. В. И., ЕГН:********** да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25.00 (двадесет и
пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5