Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 01.12.2021 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и
трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВАН КИРИМОВ
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА
и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№14477 по
описа за 2019 година и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №152683 от 27.06.2019г., постановено по гр.дело №37168/2015г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 59-ти състав, е осъдена "З.к.Л.И."
АД да заплати на А.В.Т. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 3446.91 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие на
ПТП, реализирано на
26.07.2010г., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на
вредите - 26.07.2010г., до окончателното изплащане на претенцията, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 120 лв., представляваща дължими разноски,
изчислени по компенсация. С решението е отхвърлен предявеният от А.В.Т. срещу "З.к.Л.И." АД иск с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 2319.09 лв., представляваща разликата над сумата от 3446.91 лв., уважен размер на предявения иск, до пълния предявен размер от 5766.00 лв. като неоснователен и недоказан. С решението е осъдена "З.к.Л.И." АД да заплати на адв.К.Н. сумата от 300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Постъпила е въззивна жалба от
ответника - "З.к.Л.И." АД, чрез юрисконсулт М.В., с която се обжалва първоинстанционното решение в частта,
в която е уважен предявения иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, причинени в резултат от настъпило на 26.07.2010г. ПТП в гр.София, както и в частта на възложените в
тежест на ответника разноски. Изложи са доводи, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при
неправилен анализ за събраните по делото доказателства. Не са обсъдени всички
събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, изводите на СРС са въз
основа само на част от събраните доказателства. Твърди се, че в хода на
производството не са събрани доказателства относно наличието на кумулативните
предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./. Поддържа се, че необоснован е изводът на СРС за
доказаност на твърдението за причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи
се в направени разходи за лечение, които да са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Излага се още, че
СРС не се е произнесъл по своевременно направеното възражение за погасяване по
давност по отношение на част от периода на заявената претенция за лихва. Поддържа се, че отговорността на
ответното дружество се ангажира на договорно, а не на деликтно основание,
поради което началният момент от който се дължи лихва за забава не е датата на
настъпилия деликт, а датата на която са направени съответните разходи, предмет
на предявения иск. Твърди се още, че по делото не са събрани доказателства за
наличие на основание за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Допълнителни аргументи в
горния смисъл са изложени и в писмено становище от 10.11.2020г., което по
същество представлява писмена защита. По изложените съображения моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения
иск за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, причинени
в резултат от настъпило на 26.07.2010г. ПТП в гр.София. Претендира присъждане на
разноски и юрисконсултско възнаграждение, направени пред двете съдебни
инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - А.В.Т. не депозира писмен отговор и не изразяват становище относно
подадената въззивна жалба.
Предявен е от А.В.Т. срещу "З.к.Л.И." АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., но приложим в настоящото производство/ във вр. с §22 от ДР на КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП, реализирано на 26.07.2010г. в гр.София, около 21.40ч. докато пресичал кръстовището на ул. "Орион" и ул."Димитър Талев", е бил блъснат от лек автомобил "Ауди 80", с рег.№*****, управляван от Н.Николаев И., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована от ответника по силата на договор за застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
С оглед петитума на подадената въззивна жалба съдът приема, че на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., но приложим в настоящото производство/ във вр. с §22 от ДР на КЗ за сумата от 3446.91 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие ПТП, реализирано на 26.07.2010г., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпването на вредите - 26.07.2010г., до окончателното й изплащане. Постановеният съдебен акт в останалата част, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 2319.09 лв., представляваща разликата над сумата от 3446.91 лв., уважен размер на предявения иск, до пълния предявен размер от 5766.00 лв., като необжалван е влязъл в сила.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка
се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция
не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
За
да постанови обжалваното съдебно решение, с което частично е уважен предявения
иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., но приложим в настоящото
производство/ във вр. с §22 от ДР на КЗ като е присъдено в полза на ищеца
обезщетение в размер на сумата от 3446.91 лв. за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечение във връзка с получени травматични
увреждания, вследствие на ПТП, станало на 26.07.2010г. в гр.София, първостепенният съд е анализирал събраните по делото
доказателства и правилно е приложил материалния закон. Прието е от решаващия
състав на СРС, че ищеца при условията на пълно и главно доказване е установил по делото
наличието на всички кумулативни предпоставки от сложния фактически състав на
нормата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм., но действащ към датата на настъпилото
ПТП/, което е основание за ангажиране на договорната отговорност на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредата. Обоснован е извод, че е доказана причинната връзка между
настъпилото процесно ПТП и причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение във
връзка с причинените му травматични увреждания, които се състоят в закупуване
на лекарства и консумативи, за силна храна, за болногледач, за рехабилитация,
за потребителска такса, за придружител за 1 ден, за закупуване на диск, както и
за транспортни разходи във връзка с извършени контролни прегледи. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154
от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146
от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да
разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с правилността на обжалваното
решение.
С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) разполага
увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите или неговият застраховател.
Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по
задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по
нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е
гаранционно - обезпечителна.
За да се ангажира отговорността
на дружеството- застраховател е необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по
отношение на застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния
съд, е да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства. По
делото те са установени. По делото е прието като доказателство влязло в сила решение по чл.78а от НК, имащо
характер на присъда. Съгласно чл.300 от ГПК тя е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
престъплението, а именно: извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. В тежест на ищеца е да установи и наличието на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "гражданска
отговорност" между деликвента и застрахователя, ответник в спора. Обявено
е за безспорно обстоятелство, че гражданската отговорност на водача на лек
автомобил "Ауди
80", с рег.№*****, е застрахована при жалбоподателя и
застраховката е била валидна към датата на настъпване на ПТП. Този приет за безспорен факт обуславя пасивната материалноправна
легитимация на дружеството-застраховател - "З.к.Л.И." АД.
С оглед факта, че съдът е ограничен само от посоченото в
жалбата и доколкото във въззивната жалба на ответника са наведени доводи
единствено досежно недоказаност на причинната връзка между твърдяните от ищеца
имуществени вреди и настъпилото процесно ПТП съдът следва да се произнесе по направеното в този
смисъл възражение, което счита за неоснователно и некореспондиращо на събраните
по делото доказателства. В конкретния случай от приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, неоспорено
от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява
по категоричен начин, че в резултат на процесното ПТП ищецът - А.В.Т. е получил травматични увреждания в областта на дясна ръка и таз -
многофрагментно счупване на дясна раменна кост в средната и трета/диафиза/,
вътреставно счупване на дясна лъчева кост, счупване на дясната скафоидна кост,
счупване на третата и четвъртата предкиткови кости, счупване на долното рамо на
срамната кост вдясно. Експертът е посочил в изготвеното
от него заключение, че във връзка с проведеното лечение на ищеца е било
необходимо да бъде закупен интрамедуларен пирон и винтове от титан, като цената на посочените консумативи, в т.ч. и разходите за инструменти за фиксиращите процедури, не се поема от НЗОК и същите
следва да бъдат заплатени от пациента. Посочено е
още, че с оглед възстановяването от получените увреждания е било необходимо по
отношение на ищеца да се прилага
специално подсилено хранене, така наречената висококалорийна диета, с преобладаващо
засилено присъствие на животински протеини, най- вече млечни, витамини,
минерални вещества, калций, желязо и други. Експертът сочи също така, че на ищеца във връзка с проведеното лечение му е бил назначен постелен
режим, като в продължение на три седмици е било напълно
невъзможно ищеца да се самообслужва, а през трите месеца на придвижване с
патерици ищеца е бил затруднен да се обслужва сам, т.е. същият е имал нужда от чужда помощ за хигиенно-битовото си
самообслужване.
Отделно от това с оглед получените от ищеца травматични увреждания не е било уместно да се придвижва с градския транспорт, тъй като същият е ползвал за придвижването си помощни средства.
Относно рехабилитацията експертът уточнява, че
вследствие подобни увреждания рехабилитацията и физиотерапията са наложителни,
като продължителността, вида и броя на процедурите се определят от водещия
лечението ортопед-травматолог и физиотерапевт, в зависимост от общото състояние на пациента и локалния
статус на увредения крайник. На следващо място съдът приема, че от показанията на разпитаната по делото
свидетелка – Юлия Томова, майка на ищеца, чиито показания, преценени с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК, следва да бъдат кредитирани като дадени в
резултат на нейни преки и непосредствени впечатления, логично последователни са
и не са противоречиви, се потвърждава факта, че във връзка с причинените на
ищеца травматични увреждания са извършени всички посочени от експерта разходи
за лечение, състоящи се в закупуване на лекарства и консумативи, за силна храна, за болногледач, за рехабилитация, за потребителска такса, за
придружител, за
закупуване на диск, както и за
транспортни разходи
във връзка с извършени контролни прегледи. Следователно от съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства и противно на поддържаното във въззивната
жалба съдът приема, че по делото е установено по категоричен начин факта, че следствие на реализираното процесно ПТП на ищеца-въззиваем са били причинени телесни увреждания, подробно описани в приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза, като за проведеното лечение са били
направени посочените от експерта разходи. По така изложените съображения съдът счита за
неоснователен наведения довод във въззивната жалба на ответника, че по делото
не е доказана причинно-следствена връзка между настъпилото застрахователно
събитие и причинените на ищеца имуществени вреди. Относно стойността на направените от ищеца,
съответно от родителите му разходи доколкото същият е бил непълнолетен към
датата на настъпилото ПТП, по делото е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, изготвено на база приети по делото писмени доказателства – фактури,
касов бон и други разходно-оправдателни документи, както и след направени
съответни справки, което не е оспорено от страните по надлежния ред и съдът на
основание чл.202 от ГПК кредитира като обективно и компетентно изготвено. Общият
размер на претърпените от ищеца вреди възлиза на 4308.64 лв.. При наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат и при прието от първостепенния съд съотношение - 80 % от страна на водача
на лекия автомобил -
Н.И. и 20 % от страна на ищеца
- А.В.Т., предявеният иск се явява
основателен за 80 % от общия размер на причинените вреди, или за сумата от 3446.91 лв..
Следователно при така наличните по делото
доказателства, преценени в своята съвкупност, правилно първоинстанционният съд
е приел, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск, като в тази част настоящият съдебен
състав препраща към мотивите на районния съд на основание чл.272 от ГПК, без да
излага собствени такива.
На следващо място въззивният съд констатира, че действително в мотивите на
обжалвания съдебен акт районният съд е пропуснал да се произнесе по
своевременно направеното от ответника възражение за давност, което е частично
основателно. В процесната хипотеза давностният срок е 5-годишен и започва
да тече от момента на деликта /в случая - 26.07.2010г. – дата на
настъпило ПТП/, от който момент до датата на
предявяването на иска - 29.06.2015г., не са изтекли 5 години. Пострадалият
има право да претендира заплащането на компенсаторна лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, тъй като за вземания с
източник непозволено увреждане деликвента /длъжника/ се счита в забава от датата на
осъществяване на деянието, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Обемът на отговорността на застрахователя е идентичен с този на застрахованото
лице, поради което и същия следва да носи отговорност за заплащане на законната
лихва от деня на увреждането, а не по общите правила от деня, в който му е била
отправена покана за плащане. На следващо място частично
основателно е оплакването на застрахователя, че част от претенцията за лихва е
била погасена по давност. По отношение на вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента намира приложение три годишната давност по чл.111
б."в" от ЗЗД. В случая процесното застрахователно събитие е
настъпило на 26.07.2010г.,
а исковата молба е била подадена в съда на 29.06.2015г.. С оглед факта, че акцесорната претенция се погасява с изтичането на
тригодишна давност, което означава, че за периода от 26.07.2010г. до 28.06.2012г., вкл. същата е била
погасена по давност.
Налице е несъвпадане на
крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд само в частта, в която
върху обезщетението за имуществени вреди е била присъдена законната лихва от
датата на деликта - 26.07.2010г. до 28.06.2012г., поради което в тази
част решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което предявеният иск за посочения период следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата обжалвана част решението следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
Относно доводът във въззивната жалба, че съдът неправилно е присъдил в полза на адв.К.Н. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, без по делото да са събрани доказателства за наличие на основание за това, съдът намира, че аргументи в този смисъл ответникът е следвало да изложи в молба по чл.248 от ГПК, но доколкото такава процедура не е била инициирана и проведена пред СРС, и с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, въззивният съд няма правомощие да се произнася в този насока и да ревизира съдебния акт в тази част.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна - ищец, но
поради липса на претенция в този смисъл, както и доказателства за реално
сторени такива във въззивното производство, съдът не следва да се произнася в
тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №152683 от 27.06.2019г., постановено по гр.дело №37168/2015г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 59-ти състав, В ЧАСТТА, в която върху присъденото обезщетение за имуществени вреди е присъдена законна лихва от датата на
деликта - 26.07.2010г.
до 28.06.2012г., вкл.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.В.Т., с ЕГН **********, срещу "З.к.Л.И."
АД, с ЕИК *****, иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ
/отм., но приложим в настоящото производство/ във вр. с §22 от ДР на КЗ за
присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, от датата
на деликта - 26.07.2010г.
до 28.06.2012г., вкл., като погасен по давност.
ПОТВЪРЖДАВА решение №152683 от 27.06.2019г., постановено по
гр.дело №37168/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 59-ти състав, в останалата обжалвана
част, като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1./
2./