Определение по дело №35/2018 на Окръжен съд - Ямбол

                                              ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

                                              

                                                   гр.Ямбол, 18.02.2020 г.

                                              

       ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ И.

ВЕСЕЛА СПАСОВА

разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело №  35/ 2018 г.

 

В съдебно заседание на 11.02.2020 г. по възз.гр.д. № 35/2018 г. по описа на ЯОС е направено възражение от пълномощниците на въззиваемите страни Д.Т.Т., С.И.Т. и „Пеликан Агро“ ЕООД -гр. Ямбол, че производството е образувано по нередовна искова молба, тъй като се касае за кумулативно съединени искове, за всеки от които съгласно чл.72 ГПК (в редакцията към момента на предявяване на исковете) е следвало да се събере държавна такса поотделно. Освен това съгласно чл.127 ал.1 т.3 ГПК, в исковата молба е следвало да се посочи цена на всеки един иск поотделно. Ищцата не е посочила по този начин цената и не е събрана държавна такса върху всеки от кумулативно съединените искове. Въззиваемите са изтъкнали, че за редовността на исковата молба съдът следи във всяко време на съдебния процес и са поискали същата да бъде оставена без движение.

Подадена е и Молба вх.№ 1007/14.02.2020 г. от пълномощниците на въззиваемите, с която е направено възражение срещу предоставената възможност на въззивницата М.Г.В. за представяне на нотариално заверено пълномощно за представителната власт на адв. Й., в случай на невъзможност за лично явяване по делото. В молбата се твърди, че лицето страда от заболяване, което му пречи да изразява правно валидна воля, вкл. за сключване на упълномощителна сделка и за потвърждаването й. Искането на въззиваемите е да бъде задължена въззивницата да се яви в с.з., за да потвърди подписа си върху пълномощното на адвоката, при което съдът да се убеди лично във възможността й да изразява правно валидна воля.

Ямболският окръжен съд, след като взе предвид доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред ЯРС първоначално са образувани две дела по искови молби на М.Г.В. –гр.д.№ 2248/2015 г. против Д.Т.Т. и „Пеликан Агро" ЕООД и гр.д.№ 2348/2015 г. против Д.Т.Т. и С.И.Т.. Впоследствие делата са съединени със съдебно определение от 18.12.2015 г., като производството е продължило под първия номер. Предявени са еднотипни обективно и субективно съединени искове: за обявяване на основание чл. 42, б. „б" от ЗН на нищожността на саморъчно завещание от 16.01.2015 г. и на основание чл. 43, ал. 1, б. „а" ЗН на неговата унищожаемост; искане на основание чл. 532, ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт за собственост с peг. 118, том 2, peг. 4786, дело 248/27.07.2015 г. на нотариус П. Костадинов с peг. 170 на НК, искове да бъдат обявени за недействителни спрямо ищцата три договора за продажба и един за дарение, с които Д.Т.Т. е прехвърлил на останалите ответници завещаните недвижими имоти, както и искове за установяване на правото на собственост на ищцата върху недвижимите имоти: по отношение на Д.Т.Т. за всички изброени в исковата молба недвижими имоти; по отношение на „Пеликан Агро"ЕООД -за имот № 2 (1445/1990 идеални части от поземлен имот, целия с площ от 1990 кв.м., съставляващ УПИ VI-299 в кв. 34 по плана на село Чарган, общ. Тунджа), а по отношение на С.И.Т.- останалите имоти (по т.1 от исковата молба - 990/1125 ид.ч. от поземлен недвижим имот - дворно място, находящо се в с. Чарган, общ. Тунджа, обл. Ямбол, цялото с площ от 1 125 кв.м., съставляваща УПИ № VII-55 в кв. 14 по плана на с. Чарган, заедно с реално построените в него: масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м.; полумасивна сграда -лятна кухня със застроена площ от 15 кв.м. и гараж със застроена площ от 20 кв.м. и по т. от 3 до т.10- земеделски земи, всички находящи се в землището на с.Чарган,община Тунджа, обл.Ямбол).

В исковата молба по гр.д. № 2248/2015 г.  е посочена цена на иска 14 138,15 лв. Съдът с разпореждане от 11.09.2015 г. е оставил без движение молбата, като е приел, че внесената ДТ от 141,38 лв. касае третия иск, а за първите два иска–за обявяване на завещанието за нищожно и за обявяване на договора за продажба за недействителен- е дължима ДТ от по 50 лв., за внасянето на която е дал едноседмичен срок. Указал е ищцата да посочи цена на иска за обявяване на договора за продажба за недействителен. В отговор на това разпореждане е посочена цена от 4362,90 лв. и е внесена ДТ общо от 100 лв.. С ново разпореждане от 29.01.2016 г. ЯРС е приел, че исковете са четири и е дължима ДТ за всеки от тях, общо в размер на 300 лв.: по 50 лв. за първите три иска и 150 лв. за четвъртия. Указал е ищцата да довнесе ДТ от 58,62 лв., която е внесена.

По гр.д. № 2348/2015 г. в исковата молба е посочена цена на иска 14 138,15 лв., като е записано още: „по чл. 26 ЗЗД“ - „цена на иска -9775,25 лв.“  Съдът е оставил исковата молба без движение за посочване на цената на всеки от исковете и внасяне на ДТ за него. Ищцата е заявила с писмена молба, че цената на установителния иск е 14 138,15 лв., посочила е поотделно цена на всеки от трите иска за обявяване на недействителност на договорите за продажба и дарение, за които е дължима ДТ от по 50 лв. Внесена е била първоначално ДТ от 251,38 лв., а след разпореждането на съда-още 100 лв.

За исковете по чл. 42 и чл.43 от ЗН спрямо завещанието не е посочена цена нито от ищцата, нито от съда по реда на чл. 70 ал.3 от ГПК. В крайна сметка е събрана ДТ общо от 150 лв.-първоначално от по 50 лв. в двете заведени дела, а след второто разпореждане на съда по гр.д. № 2248/2015 г.  –още 50 лв.

По двете дела са представени удостоверения за данъчна оценка на имотите, като съобразно претендираните идеални части от ищцата, тяхната обща оценка е 11284,91 лв.

Поради оттегляне на исковете за обявяване на недействителност на договорите за продажба и дарение производството по отношение на тях е прекратено от ЯРС.

Съобразно изложените обстоятелства ЯОС приема, че възражението на въззиваемите за нередовност на исковата молба е неоснователно. Неоснователно е твърдението, че ДТ не е събирана за всеки от обективно съединените искове поотделно съобразно действащата тогава разпоредба на чл. 72 ал.1 от ГПК. Напротив, ЯРС е дал указания точно в тази насока. Цената на исковете е посочена поотделно, с изключение на исковете за нищожност, съотв. унищожаемост на завещанието. Ответниците не са повдигнали въпрос за посочената цената на исковете, нито това е направил съдът, в преклузивния срок по чл. 70 ал.1 от ГПК. Поради което тази цена е стабилизирана. ДТ за тези искове е внесена съобразно посочената цена.

Исковете за нищожност, съотв. унищожаемост на завещанието са оценяеми. Съгласно Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по т.д.№ 4/2014 г. на ОСГК на ВКС исковете с правна квалификация чл. 42 от Закона за наследството са оценяеми, като съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК цената им се формира от стойността на завещаното имущество. Когато завещателното разпореждане има за предмет вещни права върху конкретен имот, цената на иска се определя от размерите по чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК. Когато завещанието е универсално, при завеждане на делото цената на този иск се определя приблизително от съда съгласно чл. 70, ал. 3 от ГПК. Държавната такса по този род искове се определя съгласно чл. 71, ал. 2 от ГПК - върху една четвърт от цената на иска.

В случая по делото е представено универсално завещание и цената е следвало да бъде определена приблизително от съда, което не е направено. По делото са били налице данни за данъчната оценка на недвижимите имоти, описани в исковата молба и въз основа на нея съдът е могъл да определи цената на исковете приблизително. Съгласно практиката на ВКС по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, напр. Определение № 91 от 25.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1333/2017 г., I г. о., когато се предявява иск, чиято цена се определя по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК и когато ищецът е представил данъчна оценка на имота, предмет на вещния или облигационен иск, непосочването на цената на този иск не е такъв порок на исковата молба, който може да доведе до нейното обездвижване и връщане на основание чл. 129 ГПК. Съдът сам определя цената на иска, прилагайки законови норми и съобразявайки се с данните по представената данъчна оценка. Т.е. в случая не е налице основание за оставане на исковата без движение в частта относно исковете по ЗН за посочване на цената им. Същевременно, при обща данъчна оценка на имотите, съобразно претендираните идеални части -11284,91 лв., е дължима ДТ от 112,85 лв., която е внесена. В исковата молба не е посочено, но от естеството на исковете следва, че съединяването им може да бъде само евентуално –ако съдът не уважи иска за обявяване на завещанието за нищожно, да разгледа иска за неговата унищожаемост, тъй като не би могъл едновременно да уважи и двата иска. Уважаването на първия прави безпредметно разглеждането на втория. При евентуално съединени искове разпоредбата на чл. 72 ал.2 от ГПК е постановявала събиране на една държавна такса. В случая е внесена в ЯРС ДТ общо от  150 лв.

ЯОС констатира, че за въззивното производство е внесена ДТ от 120,69 лв., при дължима общо от 127,12 лв. (половината от внесените пред ЯРС такси -141,38 лв. за установителния иск за собственост и 112,85 лв. за иска за нищожност на завещанието). Т.е. въззивницата следва да довнесе ДТ от 6,43 лв.

 Що се отнася до Молба вх.№ 1007/14.02.2020 г. от пълномощниците на въззиваемите, съдът намира същата за неоснователна. В с.з. те са оспорили само подписа на насрещната страна в представеното от адвоката й пълномощно. Не са оспорили упълномощителната сделка на основанията, изложени в писмената молба. Съдът е дал указания на въззивницата с оглед направените оспорвания и не следва да променя същите. Проверка за способността на лицето за изявява правно валидна воля може да бъде направена и от нотариуса при евентуално извършване на нотариално удостоверяване на подписа.

Ето защо съдът

 

                                               ОПРЕДЕЛИ:

 

 

Не уважава възражението на Д.Т.Т., С.И.Т. и „Пеликан Агро“ ЕООД -гр. Ямбол за нередовност на исковата молба.

Указва на М.Г.В. да представи документ за довнесена ДТ за въззивното производство в размер на 6,43 лв. по сметката на ЯОС. В противен случай въззивното производство ще бъде прекратено.

             Не уважава възражението на Д.Т.Т., С.И.Т. и „Пеликан Агро“ ЕООД -гр. Ямбол срещу предоставената възможност на М.Г.В. за представяне на нотариално заверено пълномощно за представителната власт на адв. Йовчева, в случай на невъзможност за лично явяване на въззивницата по делото.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                 

 

 

2.