М О Т И В И
към Присъда № 3/19.01.2017 год. по НОХ дело № 556/2016 год.
по описа на Окръжен съд гр. Стара
Загора
Обвинението против подсъдимия Н.З.Д.- роден на *** год. в гр. С., българин,
български гражданин, , с постоянен адрес:*** с ЕГН **********, е за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. VІ - то , б. "б", предл.
І - во, във вр. с ал. 1, б. "в",
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за
това, че на 07.12.2014 год. по главен път ПП – І - 5,
км.194, в землището на гр. К., обл. Стара Загора при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка "******* " с peг. № ********,
е нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движението по
пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2
от ЗДвП - тъй като водачът – подсъдим Н.З.Д., при избиране скоростта на
движение от 90 км/час, несъобразил конкретните метеорологични условия и пътна
обстановка - нощна видимост, дъждовалеж, мокър асфалт и далечина на видимост пред автомобила, осигурена от късите светлини под
102 метра, каквато е опасната му зона за спиране с посочената скорост, за да е
в състояние да спре при възникналата опасност за движение - движещият се по
пътното платно пешеходец – пострадалия К.
и чл. 123, ал. І, т. 2, б. „а”, “б”, “в”, “г”, “д” от ЗДвП
– тъй като водачът – подсъдим Н.З.Д. не е уведомил полицията, не е останал на мястото на
произшествието, преместил автомобилът си и предприел действия по промяна на
състоянието му с извършване на ремонт и не взел мерки следите от произшествието
да бъдат запазени за да бъдат фиксирани и описани от полицейските органи, като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на А.Д.К. с ЕГН ********** и деецът е избягал
от местопроизшествието.
В проведеното съдебно заседание се конституираха в качеството на частни
обвинители пострадалите С.З.К. с ЕГН **********
и С.А.К. с ЕГН ********** *** , чрез повереника им адв. П.К. от АК – Стара Загора.
В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара
Загора, базирайки се на събраните в хода на наказателното производство
доказателства и направените от подсъдимия
Н.З.Д. самопризнания
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, поддържа първоначално повдигнатото обвинение,
като доказано по безспорен и категоричен начин. Счита, че подсъдимия Н.З.Д. следва да бъде признат за виновен и предлага да му се
наложи наказание
“Лишаване от свобода”, в размер около
минимума, предвиден
за това престъпление, като счита, че същото следва да бъде определено в размер от четири години и след прилагане на разпоредбата на
чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета и съдът да му определи наказание в
рамките на две години и осем месеца лишаване от свобода. Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия Н.З.Д. представителят на прокуратурата
предлага да се приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК и наказанието да бъде
отложено с определен от съда изпитателен срок, както и на основание чл. 343г от НК същия да бъде временно лишен от правото да управлява МПС, за срока на
лишаването от свобода.
Повереникът на частните обвинители адв. П.К. поддържа становището на представителя на държавното
обвинение, като моли, съдът да наложи на подсъдимия Н.З.Д. наказание към средния размер, предвиден в закона за това
престъпление. Счита, че при определяне
размера на наказанието, следва да се отчете факта, че подсъдимия е избягал от
местопроизшествието, предприел действия по ремонта на автомобила с оглед укриване
следите от извършеното от него престъпление, поради което намира, че няма предпоставки за прилагане разпоредбата на
чл. 66 от НК, дори след редукцията му с една трета. Предлага подсъдимия Н.З.Д. да
бъде лишен от правото да управлява МПС, минимум за пет години. Моли да се
присъдят на нейните доверители направените по делото разноски.
Частните обвинители С.З.К. и С.А.К., поддържат казаното от
повереника си адв.
П.К..
Защитникът на подсъдимия - адв. Г.Б. предвид начина на
протичане на съдебното следствие и факта, че са налице и многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства по отношение личността на неговия подзащитен моли,
да му се определи едно наказание, което да е към средния размер, предвиден от
закона за това престъпление, а именно предложеното от прокурора - четири години “Лишаване от свобода” преди редукцията и след прилагането на
разпоредбата по чл. 58а от НК, същото да бъде намалено с една трета и да бъде определено
наказание в рамките на две години и осем месеца. Счита, че за да се постигнат целите на наказанието, не
е необходимо подсъдимия да бъде изолиран от обществото, поради което моли
изпълнението на наказанието да се отложи с изпитателен срок като се приложи
разпоредбата на чл. 66 от НК. Намира, че задължително следва да се приложи
разпоредбата на чл. 343г от НК и подсъдимия следва да бъде лишен от право да
управлява МПС, като срока на това наказание, не следва да бъде по-малък от
срока на наказанието лишаване от свобода. Съгласен е всички разноски по делото да
бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Подсъдимият Н.З.Д. се признава за виновен по
така повдигнатото му обвинение и поддържа казаното от защитника си. В последната си дума заявява, че съжалява за
това, което е извършил и моли съдът да му наложи условно наказание.
От самопризнанието по
чл. 371, т. 2 от НПК, направено от подсъдимият Н.З.Д., което се
подкрепя изцяло от събраните в хода на
наказателното производство доказателства: показанията на свидетелите и от
писмените доказателства приложени по ДП № 284 ЗМ-1590/2014 год. по описа на РУ - Казанлък, съдържащи под опис
документи в два тома, а именно: Том І - протоколи за оглед на местопроизшествие
от 07.12.2014 год. и фотоалбум /л.26-31/; протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.12.2014 год. и фотоалбум /л.32-36/; протокол за оглед
на веществени доказателства от 09.12.2014 год. и фотоалбум /л.37-40/; протоколи
за претърсване и изземване от 07.12.2014 год. /л.42-43/; протокол за
претърсване и изземване от 12.12.2014 год. и фотоалбум /л.45-52/; протокол за
оглед на веществени доказателства от 15.12.2014 год. и фотоалбум /л.54-58/;
протокол за оглед на местопроизшествие от 27.07.2015 год. /л.59-60/; протокол
за доброволно предаване от 13.12.2014 год. /л.61/; постановление за привличане
на обвиняем от 17.10.2016 год. /л.64/; протокол за разпит на обвиняем от
27.10.2016 год. /л.65/; постановление за привличане на обвиняем от 20.09.2016 год.
/л.66/; протокол за разпит на обвиняем от 21.09.2016 год. /л.67/; постановление
за привличане на обвиняем от 13.12.2014 год. /л.68/; протокол за разпит на
обвиняем от 13.12.2014 год. /л.69/; протокол за разпит на обвиняем от
29.05.2015 год. /л.72-73/; протоколи за разпит на свидетели - С.З.К., С.А.К., М.П.М.,
Х. Г.К., М.Д. Т., П.Р.П., П.М.П., Е.П.Н., Ш.Ю. А., К.П.К., С.С.Н., С.В.П., Я.Г.Я.,
Г.Х.Т., М.Т.Т., М. Х.М., П.Д. П., Р.Г.Т., Д.С. А., Х. В.З., Г.Х.Т. /л.77-104/;
Съдебномедицинска експертиза на труп № 353/2014 год. /л.106-110/; протокол за
химическа експертиза № 687/10.12.2014 год. /л.120/; Комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза /л.122-144/; ТОМ
ІІ – Допълнителна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза
/л.3-27/; протокол за извършена Трасологическа експертиза № 267 /л.56-61/;
Съдебна психолого-психиатрична експертиза /л.65-72/; протокол за извършена
експертиза № 15/БТМ-1 /л.81-85/; протокол за извършена експертиза № 15/БТМ-103
/л.96-98/; Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 300/2015 год.
/л.103-107/; протокол за извършена експертиза № 16/ДНК-297 /л.117-120/; справка
за съдимост на Н.З.Д. /л.125/; характеристична справка на Н.З.Д. /л.127/;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.127/;
препис-извлечение от акт за смърт /л.131/; удостоверение за наследници №
2561/16.12.2014 год., издадено от Община - Казанлък /л.132/; справка за нарушител
/водач /л.135-136/; свидетелство за регистрация на МПС, застрахователна полица
/л.139-142/; справки от мобилни оператори /Виваком, Теленор и Мобилтел/ с
приложени към тях CD /л.148-167/; протоколи за предявяване на разследване от
03.10.2016 год., от 04.10.2016 год. и от 27.10.2016 год. /л. 197-201 и л. 203/;
характеристика на Н.З.Д. /л. 202/; както и служебно изисканите доказателства: справка за съдимост рег. № 659 от 23.11.2016 год.
издадена от Районен съд – гр. С. и представената с обвинителния акт Справка от
унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България към
дата 10.11.2016 год. за подсъдимия Н.З.Д., обсъдени в тяхната съвкупност и
поотделно съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.З.Д. ***.
Същият е правоспособен водач на МПС от 1996 год., с категория „В”, „А” и “М” (л.135-136,
т. ІІ от ДП). От лятото на 2013 год. притежавал собствен лек автомобил, марка „
********”, с рег. № ******** (л.139-140, т. ІІ на ДП).
Вечерта на 06.12. срещу 07.12.2014 год., подсъдимия Н.З.Д. празнувал именния си ден - „Никулден”, като
първоначално до около 01:00 часа след полунощ бил в ресторант „ ********” в гр.
Казанлък, в компания със семейството на сестра си и свои приятели (св. Д. А. - л.
98, т. І; св. Х. З. - л. 99, п. І). След ресторанта подсъдимия Д. продължил да
празнува в дискотека в гр. Казанлък, откъдето си тръгнал към 04.00 - 04.30 часа,
сутринта. Подсъдимият Д. бил с лекият си автомобил. Решил да се прибере в с. Шейново,
като пътувал по главен път – ПП – І - 5, свързващ гр. Казанлък – гр. К. – с. Ш..
Същият бил сам в автомобила си, който управлявал. Напуснал града в посока север,
като преминал по ул. ”Орешака”, край стадиона. Преминал разклона за с. Е. и от
„Института по розата” поел в северна посока по пътя за гр. Крън. Било тъмно и подсъдимия
Д. управлявал лекия си автомобил с включени светлини. Видимостта била нормална,
ограничена в зоната на светлинното петно, очертано от фаровете на лекия
автомобил. Времето било тихо, валял /ръмял/ слаб дъжд, имало лека /слаба/ мъгла
(климатична справка л. 145, т. ІІ от
ДП). След излизането от гр. Казанлък следвало прав равнинен участък на
пътя, като платното за движение било ориентирано в посока север – юг и
разделено на две ленти за движение. В този участък пътят бил със запазена
асфалтова покривка, без неравности, двупосочен (видно от протокол за оглед с фотоалбум от 10.12.2014 год. на л.32 - 36,
т. І на ДП). В района на 194-ти километър от ПП – І - 5, пътното платно
в източния и западния си край било очертано с бели непрекъснати линии, а оста,
която го разделяла на две ленти била с единична бяла прекъсната линия – тип М3.
В този участък западната лента била с ширина от 3,5 метра, а източната от 3.8
метра. От двете страни на пътя бил изграден банкет, покрит със земна маса. От
изток, след широкия 2,7 метра банкет следвал отводнителен канал, а от запад - широкия
2 метра банкет и поставена непрекъсната мантинела.
След като преминал табелата за край на гр. Казанлък, в
посока север, подсъдимия Д. навлязъл в прав участък на пътя. За движението в
неговата посока (към гр. Крън) нямало поставени знаци, ограничаващи скоростта. Подсъдимият
Д. управлявал автомобила си в дясната (по
посока на движението си) източна лента за движение. Преминавайки района
на 194-ти километър от ПП – І - 5 фаровете на автомобилът му осветили движещ
се, по неговата лента, на пътя, пешеходец. Подсъдимият Д. веднага реагирал с
аварийно спиране, като едновременно инстинктивно завил наляво волана. Последвал
удар, при който автомобилът му блъснал с предната си част пешеходецът. Подсъдимият
Д. спрял управлявания от него автомобил. Същият забелязал, че по насрещната
лента приближавал автомобил, който впоследствие го заобиколил и продължил за гр.
Казанлък. Подсъдимият Д. слязъл от колата и отишъл при пострадалия пешеходец,
който лежал на асфалта. Върнал се в автомобила, обърнал го в посоката на
движение и отново спрял. Слезнал при пострадалият, който бил контактен и го
питал какво е станало. Подсъдимият Д. го качил на задната седалка на своя
автомобил и потеглил за гр. К.к. Оставил пострадалият в Казанлък, в близост до
контейнери за смет, на ул. ”С.”, на кръстовището с ул. „Ц.М.”, на северозападен
ъгъл на бившия „В.”, южно от преминаващата ж.п. линия (протокол за оглед с
фотоалбум от 07.12.2014 год., т. І, л. 26-29).
След това подсъдимия Н.З.Д. ***, като скрил силно
деформирания, в предната си част автомобил, в своя гараж на ул. “Ген. Скобелев”
№ 5 (протокол за оглед - т. І, л.59 – 60
от ДП). Не съобщил на никого за случилото се, дори на своите близки.
Тялото на пострадалият било видяно същата сутрин на
07.12.14 год., около 06.50 часа от св. Ш.А., който подал сигнал на тел.112 (л. 85,
т.І по ДП). Пристигнали екип на спешна помощ, който екип констатирал смъртта на
пострадалият, както и екип на полицията, които запазили мястото за последвалият
оглед от разследващ полицай (л.24, т. І на ДП). Така още същия ден с извършения
оглед на пострадалия и мястото, където е намерено тялото му е започнало
разследването по ДП № 284-ЗМ-1590/2014 год. на РУ - Казанлък. Започнали са и
оперативно издирвателни действия, в резултат на които се установила самоличността
на пострадалият – А.Д. К., с ЕГН ********** и съпричастността на подсъдимия Н.З.Д.,
към неговата смърт.
От заключението на изготвената при разследването съдебномедицинска
експертиза се установява, че смъртта на пострадалият А.Д.К. е настъпила от
множествени травматични увреждания които, е претърпял в резултат на пътно
транспортно произшествие, довели до усложнения – травматичен шок и мастна
емболия в белите дробове, а именно :
- гръдна травма - охлузвания на гръден кош, счупвания
на ребра - І вдясно и от І до VІІ вляво, контузия на левия бял дроб; счупване
на таза, лявото бедро, лявата подбедрица, лявата скочна кост; счупване на
лявата лъчева кост и лявата ключица; счупване на страничните израстъци на
поясните прешлени двустранно от ІІ до V; малокръвие на трупа и вътрешните
органи; умерено изразена мастна емболия в белите дробове; оток на мозъка и
белите дробове; черепно-мозъчна травма, разкъсно-контузни рани на главата, кръвонасядане
на меките черепни покривки, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки; множество
охлузвания и кръвонасядания на лицето, горните и долните крайници.
Всички описани по-горе увреждания са прежизнени,
причинени от действието на твърди тъпи предмети, при блъскане на пешеходец от
автомобил по задно лявата повърхност на тялото на пешеходеца.
Към момента на настъпване на смъртта пострадалия К. е
бил в тежка степен на алкохолно опиване, с алкохол в кръвта 2,96 промила.
Експертизата е обосновала и заключение, че
претърпените от К. травматични увреждания са довели до трайно затруднение в
движенията на снагата, левия горен и двата долни крайника. При тези увреждания
дори и своевременно оказана медицинска помощ не може с категоричност да доведе
до избягване на смъртния изход (л.106 - 110, т. І).
Три дни по-късно било установено и мястото, където подсъдимия
Д. със своя лек автомобил блъснал пострадалият пешеходец А.Д. К., а именно
участъка в района на километър 194 - ти от главен път ПП – І - 5, северно от
гр. К. водещ за гр. К.. При извършения оглед на мястото били открити и иззети
като веществени доказателства, тъмносиня запалка, черен език от обувка, парче
от пластмаса, маратонка, метална пластина и част от рамо на чистачка за
автомобил (всички описани в изготвения протокол за оглед от 10.12.2014 год.,
приложен по делото с фотоалбум на л. 32
– 36 ,т. І от ДП)
Установен бил и св. Танев - водач на лекия автомобил, който
на 07.12.2014 год. сутринта преминал покрай лежащия пострадал Караколев и
спрения автомобил на подсъдимия Д. (л. 90, л. 102 - 104, т. І на ДП).
В оперативна беседа със св. Румен Георгиев Тонев -
полицейски служител на РУ - Казанлък (л.97, т. І от ДП), подсъдимия Н.З.Д.
споделил, че сутринта на 07.12.2014 год. управлявайки своя автомобил е блъснал
пешеходеца - пострадалия К., който се движел по неговото платно. След удара,
обърнал автомобила си да го освети. Видял
пострадалият да лежи. Бил мъж с
бяла коса и тъмно яке, който говорел несвързано и миришел на алкохол. Подсъдимият
Д. го качил на задната седалка на автомобила си. Мъжът имал маратонка, която подсъдимия
Д. изхвърлил встрани. С пострадалият на задната седалка, подсъдимия потеглил
обратно към Казанлък. Подсъдимият Д. споделил ,че имал намерение да го откара в
болница. Бил уплашен от станалото. Подсъдимият Д. твърдял, че пострадалият започнал
да буйства щом разбрал, че ще го кара в болницата, тъй като не искал. Казал му
да бъде закаран някъде в „западното”, където да слезе. Подсъдимият Д. твърдял, че
в близост до бившия „В.”, южно от ж.п. линията спрял и свалил пострадалия,
който не можел да ходи и го подпрял на близкия контейнер. Накрая го завил с
якето му, като пострадалият продължавал да говори несвързано. Така го оставил и
потеглили отново за с. Ш..
Същия ден, на 07.12.2014 год., след работа, към 17.00
часа потърсил св. П. Д. П. (съпруг на сестра си) и поискал да намери в Стара Загора
евтин майстор, който да оправи бързо колата му. На батко си казал, че бил
блъснал елен и не искал да прави ремонт в гр. Казанлък, за да не разберат
приятелите му, че ударил колата. Свидетелят П.Д.П. му намерил майстор в с. М., общ.
С.З.. Това бил свидетеля М.Т.Т., който веднага на 08.12.2014 год. приел
автомобила в имота си, в с. М.. Автомобилът бил докаран към 20.00 часа вечерта
на собствен ход от подсъдимия Д., който бил предвождан /ескортиран/ от
автомобилът на своя приятел –св. М.Х. М. (т. І, л. 94) и св. П.Д.П. (п. І,
л.96-97).
Свидетелят Тотев (л.91 - 92 и л. 93, т.І) огледал
внимателно л.а. ” ********” и констатирал, че предния капак през средата бил
силно деформиран, като вдлъбнатината тръгвала от предната част и стигала до
чистачките. Била с дълбочина 6-7 см, откъм страната на десния фар. От това бил
счупен и радиаторът на автомобила. Счупено било предното панорамно стъкло, като
от уплътненията стърчали парчета стъкла. Парчета стъкла имало и в купето по
предните седалки. Свидетелят Т. видял, че от дясната чистачка било останало
парче от рамото й, което свалил, докато лявата чистачка била с липсващо перо, с
омотано в найлон и стъкла рамо. След огледа св. Тотев започнал ремонт. Поръчал
предно панорамно стъкло. Потърсил и преден капак, но се оказало, че за този
модел автомобили същите били с високи цени. Затова решил да възстанови
деформирания преден капак, като започнал да го изправя и изчуква. Наред с това
в долната, средна част на предното панорамно стъкло, отсякъл парче силикон и
стъкло, тъй като било огънато и не можел да го изправи.
В описаното състояние на 12.12.2014 год. автомобилът
на подсъдимия Д., със свалените от него части (преден капак, чистачки, номер, фар - описани подробно, в съставения и
одобрен от съдия на ОС - Ст.Загора, протокол) бил иззет от св. М. Т.,
при извършено претърсване в имота му в с. М., обл. С.З. (протокол за претърсване
и изземване л. 45 - 52, т. І).
Извършено било експертно трасологическо изследване на намерената
при огледа на местопроизшествието на главен път ПП – І-5 на 10.12.2014 год.
част от рамо на чистачка (л.32-36, т. І) и иззетата при претърсването в имота в
с. М. счупена основа на рамо от автомобилна чистачка, свалена от св. Т., при
ремонта на автомобил „Х.” с рег. № ********. В резултат се установило, че тези
две части – обект на трасологическата експертиза са били едно цяло, един
детайл, т.е. това са двете части на автомобилната чистачка на лек автомобил марка
„Х.”, с рег. ********, счупена при блъскането на пострадалият А.Д.К., сутринта
на 07.12.2014 год. (л.57 – л.61, т. ІІ).
На 13.12.2014 год. Н.З.Д. е бил привлечен като
обвиняем, като му е било повдигнато обвинение по чл. 343, ал. І, б. „в” във
вр. с чл. 342, ал. І от НК (л. 61, т. І на ДП). Първоначално подсъдимия Д.
се е възползвал от правото си да не дава обяснения (л. 69, т. І). Това сторил
на по-късен етап от разследването (л. 72 - 73, т. І). В дадените от него обяснения,
за механизма на възникване и протичане на произшествието, подсъдимия Д. посочил,
че непосредствено преди произшествието с пострадалият Караколев, е управлявал
своя автомобил на осветеността на къси светлини, със скорост от порядъка на 60
км/час. Било тъмно, валял слаб дъжд. Движел се по средата на източната лента за
движение предназначена за движение в посока север, когато видял в своята лента
човек с тъмни дрехи, с разпънат чадър. Веднага реагирал с аварийно спиране и
завъртял волана вляво. Въпреки това с предната част на автомобилът блъснал
пешеходецът, тялото на който преминало по предния капак, счупило предното
стъкло, след което се озовало на пътното платно. Подсъдимия Д. обърнал
автомобилът, качил на задната седалка пострадалият, който бил контактен и
потеглил за болницата в гр. Казанлък. Подсъдимият твърди, че пострадалият щом
разбрал, че отиват в болница започнал да се държи агресивно, настоявал да бъде
закаран в ”западното” и да слезе, поради което не го закарал до болницата в
Казанлък, а го свалил и оставил на мястото, където часове по-късно пострадалият
е бил намерен от св. А..
Подсъдимия Н.З.Д., в досъдебното производство е заявил,
че не е искал да се укрива и да бяга. Твърди, че действал неадекватно, поради
състоянието в което изпаднал.
За
пълното изясняване от техническа гледна точка на обстоятелствата, при които е възникнало и протекло произшествието
по досъдебното производство са изготвени две комплексни авто-технически
експертизи (първоначална на л. 122 – 144,
т. І и допълнително повторна на л. 3 - 28, т. ІІ по ДП). От извършения
експертен анализ (т. ІІ, л. 3-28) се установява, че мястото, където автомобила
управляван от подсъдимия Д. е ударил/блъснал
пешеходецът – пострадалия К. в се намира в дясната/източна лента на главен път
ПП – І - 5, предназначена за движение в посока север. Мястото на удара е било
на около 2,2 метра източно от разделителната осева линия. Към момента на удара
лекия автомобил, управляван от подсъдимия Д. е бил изцяло в своята лента за движение, а пешеходецът- пострадалият К.
е бил на около 1,6 метра от /западно от западната граница/ дясната граница на
платното за движение. В момента на първоначалния контакт, пострадалият е бил
със задно лявата си част към челната част на автомобила, под ъгъл 55-65 градуса,
спрямо оста на платното за движение.
Първоначалният контакт м/у пострадалия и автомобила е
настъпил в областта на предната му челна част в зоната от 0,25 - 0,50 метра,
към централната надлъжна ос от десния габарит, мерено по предната челна част на
автомобила.
В динамика удара е протекъл в няколко фази, като първата
– първоначалния контакт е реализиран между дясната предна челна част на автомобила
и задно страничната повърхност на левия долен крайник на пострадалият. От този
контакт са травматичните увреждания на левия и десния долни крайници (констатираните
при аутопсията - синкаво морави кръвонасядания на височина от 0,26 -0,56 см. от
петата по задно страничната повърхност на левия крайник, счупването на лявата
подбедрица, изместване на ходилото напред и навътре, придружено с масивно
кръвонасядане и оток на глезена, синкаво мораво кръвонасядане на дясната подбедрица
и колянната става по задно-вътрешната повърхност на ниво 25-53 см. от петата, с
кафеникаво червеникаво охлузване в горния край). С оглед направлението на
ударните сили, чиято директриса минава под масовия център на тялото на
пострадалия, последното е придобило кинетичен момент и попаднало върху предната
част на предния капак на автомобила за интервал от време от около 0,020 секунди.
За този интервал от време е осъществен контакт с лявата странична повърхност на
таза на пострадалия, където са констатирани при аутопсията овално мораво
червеникаво кръвонасядане, с размери 6,6 см., с централно разположено
кафеникаво охлузване с размери 4,4 см., дъно под нивото на околната кожа с
център 103 см. от петата. След този контакт, през последвалия времеви интервал,
от около 0,060 секунди, торса на пострадалия е достигнал предния капак на
автомобила и се плъзнал косо по него, с направление към лявата половина на
челното стъкло. По време на тази фаза се е получила гръдната травма,
охлузванията по гръдния кош, счупването на ребрата от І - VІІ вляво и І вдясно,
контузия на левия бял дроб, счупване на страничните израстъци на поясните
прешлени, счупване на лявата лъчева кост и лявата ключица. В следващата фаза,
главата на пострадалият е достигнала до челното стъкло на автомобила и
контактува с него, като малко преди това, по време на фазата на плъзгането на
тялото по капака, се е реализирал контакт м/у главата на пострадалият и
предната чистачка (л. 6 - 11, т. І от ДП).
От експертните заключения се установява, че и сочената
от подсъдимия Д. скорост на движение е неправдоподобна.
Въпреки липсата на спирачни следи на мястото, където е
протекло произшествието, поради късното му установяване, експертите са
обосновали заключение, че скоростта на лекия автомобил, управляван от подсъдимия Д., непосредствено
преди произшествието, е от порядъка на 90 км/час, а в момента на удара - около
87 км/час (л. 11 - 14, т. ІІ от ДП).
При тази скорост дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил е от
порядъка на 102 метра. Тази скорост е била несъобразена с далечината на
видимост, която късите светлини на автомобилът в нощни условия/тъмнина,
осигуряват пред автомобилът. Включените къси светлини на автомобила, движещ се
в източната лента, са осигурявали видимост пред автомобила под формата на
светло петно с неправилна форма, като левият фар е осветявал на около 50 метра
напред, а десният на около 75 метра. Осигурената от късите светлини далечина на
видимост е изисквала скорост не по висока от 54,4 км/час, при която опасната
зона за спиране е от порядъка на 48,8 метра. Затова всяка скорост над 54,4
км/час, при далечина на видимост осигурена от късите светлини е несъобразена,
тъй като подсъдимия Д. вече няма техническата
възможност да избегне възникнала опасност на пътя, на 54,4 метра и повече, пред
автомобила му (л.14 - 20, т. ІІ). Такава опасност, в случая е бил пешеходецът
–пострадалия К., който вървял в
посока север по дясната (източната) лента на пътя.
Съвкупната преценка на всички посочени по-горе
доказателства и обстоятелства налага обоснован извод, че по описания начин с
деянието си, подсъдимия Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 343, ал. І, б. ”в” във връзка с чл. 342 ал. 1 от НК.
Това е така, понеже в случая опасността за движението има
за причина допуснато от подсъдимия Н.З.Д., при управлението на л.а. „ ********”
с рег. № ********, нарушение на правилата за движение, а именно: чл. 20, ал.
2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни, при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението”, тъй като водачът –
подсъдим Н.З.Д. при избиране скоростта на движение от 90 км/час несъобразил
конкретните метеорологични условия и пътна обстановка - нощна видимост,
дъждо/валеж, мокър асфалт и далечина на
видимост пред автомобила, осигурена от късите светлини под 102 метра, каквато е
опасната му зона за спиране с посочената скорост, за да е в състояние да спре, при
възникналата опасност за движение, в случая движещият се по пътното платно
пешеходец – пострадалия А.Д. К..
Деянието
е извършено виновно при форма на вината – непредпазливост, тъй като подсъдимия Н.З.Д.
не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди.
Предвид
действията на подсъдимия Д. след произшествието - изоставянето в безпомощно
състояние на пострадалия А.К. до
контейнери за смет в гр. Казанлък (съгласно СМЕ п. ІІ л. 103-107 от ДП, същият
не е могъл да се придвижва), не съобщаването за произшествието на компетентните
органи, укриването на автомобилът и предприетите действия по заличаване на
следите от удара по него сочат, че с поведението си подсъдимия е осъществил и
квалифициращият признат на бягство от местопроизшествието.
Подсъдимият Н.З.Д. е бил наясно с последиците от произшествието, т.е.
че е участник в пътно-транспортно произшествие с пострадали хора и че, съгласно чл. 123, ал. 1,
т. 2, б. "а" - "д" от ЗДвП, е бил
длъжен
да уведоми контролните органи, да окаже
помощ на пострадалият, тъй като това не е представлявало за него опасност, да
не променя състоянието на лекия автомобил и да вземе мерки следите от
произшествието да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от
компетентните служби.
Макар и да е избягал от местопроизшествието, случаят не е особено
тежък, тъй като при извършеното разследване не са установени отегчаващи вината
обстоятелства, които да разкриват подсъдимия Д. като деец с изключително висока
степен на обществена опасност.
В тази насока следва да се посочи и поведението на пострадалия А.Д.К.,
който също е бил участник в движението –пешеходец, съгласно чл. 107, ал. І от ЗДвП
и е бил в тежка степен на алкохолно опиване (с 2,96 промила алкохол в кръвта) също
е допуснал нарушения на задълженията си по чл.108 от ЗДвП - да се движи по
банкета или по платното за движение, противоположно на посоката на движението на
пътните превозни средства и по възможност
най-близо до лявата му граница. С тези си
нарушения пострадалия
А.Д.К. също е допринесъл
съществено за настъпването на пътно-транспортно
произшествие. На следващо място следва да
се посочи и острата стресова реакция, която е преживял подсъдимия Д.. Това
състояние на подсъдимия обаче не е извинително, тъй като не го е лишило, а само
временно е ограничило способността му да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи. Следва да се има в предвид, че това негово състояние
не му е попречило да укрие автомобилът и незабавно да предприеме действия по
извършване на ремонт по прикрит начин, в друго отдалечено, на повече от 30
километра, от района на гр. Казанлък и с. Шейново, а именно населеното място с.
Михайлово, обл. Стара Загора. Затова деянието на подсъдимия Н.З.Д. е квалифицирано
като престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 6-то, б. "б", предл. 1-во във
връзка с ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
С оглед на горното, съдът прие за установено по
безспорен начин, че с деянието си подсъдимият Н.З.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. 6-то, б. "б", предл. 1-во във
връзка с ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Същото е извършено
от подсъдимия виновно по непредпазливост, като подсъдимият не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди и предотврати, поради което и на основание цитираните по-горе законови текстове, той
следва да бъде признат за виновен и наказан.
Вид и размер на наказанието:
При определяне видът и размерът на наказанието
на подсъдимия Н.З.Д. съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – чистото съдебно
минало и добрите характеристични данни (л. 125, т. ІІ), липса на системни
нарушения на правилата за движение като водач на МПС (л. 135, т. ІІ),
съпричиняване от пострадалият, критично отношение към извършеното от него престъпление,
в качеството му на водач на МПС, както и поведението
му по време на съдебното производство, а
като отегчаващи вината обстоятелства - високата обществена опасност на деянието.
За извършеното от подсъдимия Н.З.Д. престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 6-то, б. "б", предл. 1-во във връзка с ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години “Лишаване от
свобода”.
Предвид гореизложеното съдът прие, че следва да определи на подсъдимия Н.З.Д. наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, а именно лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, като на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК следва да намали така
определеното наказание с една трета, поради което наложи на подсъдимия наказание
в размер от три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи
изтърпяването на така определеното наказание за срок от пет години.
На основание чл. 343г от НК на подсъдимия Н.З.Д. съдът наложи
и допълнително
предвидено в закона наказание „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от четири
години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът счита, че този размер
и вид наказание отговаря в максимална степен на целите на наказанието, съгласно
разпоредбата на чл. 36 от НК и ще изиграе своята възпираща и превъзпитателна
роля, както спрямо осъденото лице, така и по отношение на останалите членове на
обществото.
Относно веществените доказателства:
На основание чл. 112, ал. 1 от НПК вещественото доказателство – лек автомобил марка „ ******** “с рег. № ********, намиращ се на съхранение в РУ - Казанлък съдът
разпореди след влизане на присъдата в
сила, да се върне на собственик му подсъдимия Н.З.Д..
На основание чл. 112, ал. 1 от НПК вещественото доказателство - 1бр. мобилен телефон “LG“ съдът разпореди след влизане на присъдата в сила, да се върне на наследниците на
пострадалия С.З.К.
и
С.А.К..
На основание чл. 53, ал. 2 от НПК веществените доказателства: мъжко яке
- черно на цвят; мъжки дънки - сини на цвят с черен колан; дрехи от аутопсията
на пострадалия Караколев; пликове с косми и текстил - обект на изследване по
съдебномедицинските експертизи, извършени в НИКК - МВР приложени и
прономеровани /л. 89 и л.123 в т. ІІ/; СД диск с предоставени данни от
„Виваком” приложен в прозрачен плик прономерован /л. 148а, т. ІІ/; СД-диск с
предоставени данни от „М-тел“ приложен в прозрачен плик прономерован /151а, т. ІІ/;
2 бр. СД диска с предоставени данни от „Т.“ приложени в пликове прономеровани /л.150а
и л.153а, в т. ІІ/; 1бр. маратонка - черна на цвят; 1бр. запалка - тъмно синя
на цвят; 1бр. пластмасова пластина с издадена метална част; 1 бр. език на
обувка – черен на цвят; 1бр. метална пластина с титанов цвят; 20 бр. парчета
кит и боя - черни на цвят със зеленикав оттенък; 1бр. пластмасов надпис - vectra; 1 бр. марлен тампон; 2 бр. части от чистачка на
автомобил; 3 бр. бляскави частици; пръст-частици; пръст - бляскави частици и
нишковидни образования - частици; пръст, сламки бляскави и нишковидни
образувания – частици, съдът разпореди, след влизане на присъдата в сила, да
се унищожат като предмети с малозначителна стойност.
Относно
разноските по делото:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
съдът осъди подсъдимия Н.З.Д. да
заплати на частния обвинител С.З.К. с
ЕГН ********** *** направените от нея разноски за
адвокатско възнаграждение на повереника си, в размер на 1200 /хиляда и
двеста/ лева и на частния обвинител С.А.К. с ЕГН ********** *** направените
от нея разноски за адвокатско възнаграждение на повереника си, в размер на 400
/четиристотин/ лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Н.З.Д. с ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата, по
бюджетната сметка на ОД на МВР - Стара Загора направените по досъдебното
производство разноски в размер на 5 803,86лв.
/пет хиляди осемстотин и три лева и осемдесет и шест стотинки/ за възнаграждения на вещите лица.
Причини – несъобразяване, от страна на подсъдимия Н.З.Д., с установените правила за движение по пътищата
съгласно ЗДвП.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: