№ 106
гр. П , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия А. Кунчева
при участието на секретаря Анелия Й. Докузова
като разгледа докладваното от Рени В. Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20214400500220 по описа за 2021 година
С решение № 29/25.01.2021 г. по гр.д.№ 20204430104319 по описа за
2020 г. на ПлРС е осъден на основание чл. 50 от ЗЗД К. Т. К. да заплати на Т.
Д. И. сумата от 1 000 лв., претендирана като частичен иск от цялото вземане
в размер на 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие причинено на 14.06.2020 г. в с**** ухапване от куче,
собствено на ответника и намиращо се под надзора му, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 14.06.2020 г. до окончателното й
изплащане.Осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. Т. К. да заплати на Т.
Д. И. сумата от 810 лв., представляваща деловодни разноски.
Депозирана е въззивна жалба от К. Т. К. против решение № 29/25.01.2021
г. по гр.д.№ 20204430104319 по описа за 2020 г. на ПлРС, с което е уважил
предявения иск с правно основание чл.50 ЗЗД, като е осъдил да заплати на Т.
Д. И. сумата от 1 000 лв. претендирано като частичен иск, представляващо
обезщетение от неимуществени вреди, претърпени вследствие причинено на
14.06.2020 г. в с**** ухапване от куче.Излагат се доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение.Прави се искане да се
1
постанови решение, с което да се отмени решение № 29/25.01.2021 г. по гр.д.
№ 20204430104319 като неправилно и незаконосъобразно и да се отхвърли
предявеният иск с произтичащите от това законни последици.
За въззиваемата страна Т.И. Д. процесуалният представител изразява
становище да се постанови решение, с което да се потвърди като правилно и
законосъобразно постановеното от ПлРС решение, като се присъдят и
направените по делото разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество е
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по
тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите,
изложени от първоинстанционния съд.
Относно изложеното във въззивната жалба съдът намира за установено
следното.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че при предявяване на
исковата молба не е уточнен характера и правната природа на предявените
искове, като от една страна се сочи, че въззиваемата е претърпяла
неимуществени вреди вследствие на уплахата, а от друга се твърди и се
прилага медицинско свидетелство от 14.06.2020 г., че на въззиваемата й е
била причинена разкъсно-контузна раничка, оток и кръвонасядане в глезена
на левия крак, т.е. имуществени вреди за лечение.Такива доказателства не са
представяни по делото и не са обсъждани.Било й е препоръчано поставянето
на пет броя профилактика с противобясна ваксина, но не са представени
доказателства за полагането й, като не са събрани и доказателства относно
2
вземане на лечебни медикаменти, плащане на такива или използването им.
Посочената от ищцата правна квалификация не е задължителна за
съда.Тя се определя от съда, сезиран с разглеждане на делото, въз основа на
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и петитума на
иска, т.е. от твърдяното спорно материално право.
Предявеният иск е с правно основание чл.50 ЗЗД, както правилно е
прието от първоинстанционния съд.
На обезщетяване подлежат причинените имуществени и неимуществени
вреди, доколкото съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД обезщетението се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.Непосредствените вреди са тези, които по време и място следват
противоправния резултат, а преките вреди обосновават причинната връзка
между противоправността на поведението на деликвента и вредите.
Имуществените вреди обхващат претърпени загуби и пропуснати
ползи.В процесния случай от въззиваемата не е претендирано обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, поради което не са
събирани доказателства за плащане на лечебни медикаменти, включително и
пет инжекции с противобясна ваксина.
Относно полагането на предписаната ваксина, то от СМЕ, изготвена от
ВЛ доц.д-р Деков, неоспорена от страните, се установява, че първата ваксина
е била поставена на 15 юни, а последната на 13 юли 2020 г.От показанията на
свидетеля П. е видно, че са й били поставени общо пет ваксини.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че в самото
заключение и удостоверение не се посочва кой е извършителят на въпросната
травма, а се предполага „евентуално” кучешко ухапване.
От медицинското удостоверение от 15.06.2020 г. е видно, че е установено
разкъсно-контузна раничка оток и кръвонасядане в областта на глезена на
левия крак, като механизма на уврежданията добре може да бъде обяснен с
действие на зъбите на куче.
В СМЕ е посочено, че механизмът на уврежданията може да бъде
3
обяснен с действие на зъбите на куче, както се съобщава в исковата молба.В
исковата молба е посочено, че ухапването на въззиваемата е от куче, порода
„****р”.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че разпитаните
свидетели К. П., съпруг на въззиваемата, както и С.С. и Г.Н. излагат, че тя им
споделила за причинено ухапване от малко куче, което й причинило болки и
страдания, но нито един свидетел не е присъствал на въпросната дата и не е
очевидец на станалото, а имало свидетели очевидци, които биха могли да
внесат яснота по делото.
Във въззивното производство с оглед на чл.266 ГПК е налице забрана за
посочване на нови факти и обстоятелства, както е прието от въззивния съд.
Горепосочените трима свидетели не са очевидци на случилото се.От
показанията на свидетеля П. се установява, че при посещение на домашен
адрес на въззиваемата в с****, тъй като работи във ВиК П, се спуснало малко
куче от рода на ****рите, чихуахуа, и я захапало за глезена.Свидетелят С.
сочи, че била на работа и я захапало куче - малко куче, което било
злобно.Свидетелят Н. сочи, че като отчетник при записване на водомерите в
къща в с**** се спуснало куче, което я захапало.
На следващо място въззивникът, позовавайки се на чл.50 ЗЗД, според
който за вреди, произлезли от вещи, в случая куче, отговарят собственикът и
лицето, под чийто надзор се намират, като тежестта на доказване е изцяло на
въззиваемата, а свидетелските показания са индиректни и споделени с
въпросните лица, като не доказват по никакъв начин както извършителя, така
и причинната връзка между него и настъпилите последици.
По реда на чл.50 ЗЗД отговарят солидарно собственикът на животното и
лицето, под чийто надзор то се намира, както е прието от
първоинстанционния съд.
От доказателствата по делото се установява, че към момента на
причиняването на увреждането на 14.06.2020 г. кучето е било под грижите и
надзора на въззивника.Отговорността по чл.50 е обективна (безвиновна) -
каквато и грижа да е положена, причинена ли е вреда, се дължи обезщетение
(определение № 545/12.06.2020 г. на ВКС по гр.д.№ 459/2020 г., ІІІ г.о.).
4
Въз основа на анализа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства следва да се приеме за установено, че кучето, което е ухапало
въззиваемата, е било в дома на въззивника К.К., когато тя е извършвала отчет
на водомера.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че кучето е с
необходимия паспорт за собственост, като в него са описани отличителните
му белези, негов собственик е А.П. която не само се грижи за кучето, но
същото е под нейна опека, същото е ваксинирано против заболявания и бяс.
В тази насока въззивният съд е приел, че е налице забраната на чл.266
ГПК за приемането на писмените доказателства, представени с въззивната
жалба.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че не са налице основания
за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
При този изход на процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплати
на въззиваемата разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 360
лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Пски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29/25.01.2021 г. по гр.д.№ 20204430104319
по описа за 2020 година на Пски районен съд.
Осъжда въззивникът К. Т. К., от с****, общ.П, ул.****** ЕГН **********,
да заплати на въззиваемата Т. Д. И., ЕГН **** с постоянен адрес:гр.П,
ж.к.”******, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 360 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3,т.1
ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6