№ 320
гр. Велико Търново, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110102955 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 от ГПК, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл.
150 от Семейния кодекс.
Образувано е по искова молба на И. Ц. С., действаща като майка и законен
представител на малолетната Й. Ф.ова К.а, срещу Ф. В. К., с която се претендира
изменение на присъдената по гр. д. № 2145/2021 г. на Районен съд – Велико Търново
издръжка за детето, която да се увеличи от 170.00 на 240.00 лева.
В молбата се твърди, че страните са бивши съпрузи, от брака на които е родена
малолетната Й. Ф.ова К.а, както и че с решение по гр. д. № 2145/2021 г. на Районен съд
– Велико Търново ответникът е осъден да заплаща на детето месечна издръжка в
размер от 170.00 лева. Заявява се, че е налице изменение в обстоятелствата, при които
е определена въпросната издръжка – че детето вече е ученик, поради което нуждите му
за храна, облекло, свободно време и пр. са се увеличили. Сочи се, че ответникът е лице
в активна трудоспособна възраст и че същият е финансово обезпечен, поради което
може да заплаща издръжка в искания увеличен размер.
Ответникът оспорва основателността на предявения иск за разликата над 195.00
лева, като заявява, че не е налице изменение в обстоятелствата, при които е определена
първоначалната издръжка. Твърди, че не е в състояние да заплаща издръжка в по-висок
размер от минималния за страната, тъй като получаваното от него трудово
възнаграждение не е високо, а същевременно заплаща издръжка за друго свое дете и
има задължения по договор за банков кредит.
1
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищцата
поддържа исковата претенция и моли за нейното уважаване, а процесуалният
представител на ответника поддържа отговора на исковата молба, като в писмени
защити доразвиват аргументи в подкрепа на своите позиции.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
От представените писмени доказателства се установява, че И. Ц. С. и Ф. В. К. са
родители на малолетната Й. Ф.ова К.а, както и че с решение по гр. д. № 2145/2021 г. на
Районен съд – Велико Търново родителските права по отношение на детето са
предоставени на майката, а за ответника е определен режим на лични отношения и
същият е осъден да заплаща месечна издръжка за дъщеря си в размер от 170.00 лева.
Установява се, че през учебната 2022/2023 година Й. Ф.ова К.а е ученичка в I-ви
клас в СУ „В. Л.”, гр. Велико Търново, като между страните не е спорно, че основните
грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката.
От представеното удостоверение от работодателя на майката се установява, че
последната получава трудово възнаграждение в минималния законоустановен размер,
като от своя страна бащата също работи по трудово правоотношение и получава
възнаграждение от 1 100.00 лева.
В представената декларация майката е посочила, че притежава ¼ ид. ч. от
апартамент, а бащата – че притежава лек автомобил, апартамент в гр. Велико Търново
и къща в с. Долна Липница.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира предявения иск
за доказан по основание.
Съгласно чл. 150 от Семейния кодекс, изменение на предходно определената
издръжка се допуска само при изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е
присъдена в определения размер. За да възникне това право, е необходимо след
определяне на издръжката да са настъпили трайни съществени промени в нуждите на
детето и във възможностите на родителите.
От постановяване на решението по гр. д. № 2145/2021 г. на Районен съд – Велико
Търново до настоящия момент е изминала около година и половина, през който период
с нарастване възрастта на детето несъмнено са се увеличили и неговите нужди.
Понастоящем детето е ученик в I-ви клас, което обстоятелство неминуемо и напълно
естествено е довело до нарастване на нуждата от средства, предвид необходимостта от
закупуване на учебни пособия и помагала, на подходящо облекло, включително на
такова за извънкласни занимания, отделяне на средства за посещавания училищен стол,
за организирани извънкласни мероприятия, екскурзии и пр. В този ред на мисли, при
доказване повишената нужда от средства за издръжка на едно дете не следва да се
прилага строго формално принципът на главното доказване в процеса, а следва да се
2
подхожда с известна доза презумптивност. Тук следва да се отбележи, че в посочения
период от време е променен и минималният размер на издръжката за едно дете с оглед
променения размер на минималната работна заплата за страната, като от 162.50 лева
през 2021 г., минималният размер на издръжката понастоящем е 195.00 лева, т.е.
налице е увеличение от 20 %, което несъмнено сочи на изменение на икономическата
обстановка в страна, при която е определен предходният размер на издръжката, и
икономическата обстановка понастоящем. Освен изминалия период от време от
постановяване на решението по гр. д. № 2145/2021 г. на Районен съд – Велико
Търново, през който с нарастване възрастта на детето по естествен начин са се
увеличили и неговите нужди, не може да не бъде съобразен и значителният ръст на
цените на стоките и услугите през последната година, който несъмнено рефлектира
върху размера на средствата, необходими за отглеждането на едно дете.
В контекста на изложеното по-горе, по отношение размера на дължимата
издръжка съдът съобразява разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК, съгласно които
размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и
възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2
СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата за страната, която към момента е в размер на 780.00 лева,
т.е. минималният размер на издръжка е 195.00 лева за едно дете. С оглед посочената
разпоредба, минималната работна заплата не само има самостоятелно значение при
определяне размера на издръжката, но служи и като ориентир за конкретните
икономически условия в страна, а повишаването на същата несъмнено е знак за
поскъпналите условия за живот в страната.
При преценка възможността на всеки от родителите да осигурява издръжка за
детето съдът преценя реализираните от същите доходи и имущество. Както вече беше
посочено, бащата официално реализира трудов доход под средната работна заплата за
страната, като от така получаваната заплата същият заплаща издръжка в размер на
100.00 лева за друго свое дете и погасителна вноска по договор за кредит в размер на
438.34 лева. Тук обаче следва да се отбележи, че бащата е човек в активна
трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние, който може да полага и
допълнителен труд, от който да реализира доходи, част от които да отделя за
издръжката на своята дъщеря. Следва да се има в предвид също, че издръжката за
ненавършило пълнолетие, макар и обвързана от възможностите и материалното
състояние на съответния родител, е безусловно дължима и в този ред на мисли
потребността от даване на издръжка, но не каква да е издръжка, а такава в адекватен
размер, е с приоритет както спрямо собствените нужди на родителя, така и спрямо
погасяването на поетите от последния задължения към трети лица. Именно в тази
3
връзка съдът намира за нужно да отбележи, че няма как да бъде възприета позиция, че
тъй като даден родител официално получава трудово възнаграждение под средното за
страната и има задължения към трети лица (изключвайки задължението за издръжка на
друго дете), то с оглед неговото собствено социално оцеляване следва да заплаща
издръжка в минимален размер. Въпросната позиция не може да бъде възприета, тъй
като противното би означавало да се толерира поведение, при което съответният
родител, макар да е млад човек, в добро здравословно състояние, с добра
образователна и/или трудова квалификация и пр., приема и се задоволява да полага
ниско заплатен труд и то при положение, че има две деца, които следва да издържа.
В допълнение към горното, съдът намира за нужно да отбележи, че за разлика от
майката, която получавайки минимална заплата заплаща месечен наем от 300.00 лева
за ползваното от нея и от двете й деца жилище, ответникът няма подобен разход, тъй
като има собствено жилище в гр. Велико Търново и друг недвижим имот в с. Долна
Липница.
При тези констатации съдът намира, че от необходимата издръжка за детето от
около 400.00 лева месечно 240.00 лева следва да заплащат от бащата, а остатъкът - от
майката. Съдът определя по-нисък размер на дължимата от майката издръжка,
доколкото същата е пряко ангажирана с ежедневните грижи за детето, което безспорно
е свързано и с допълнителни ежедневни разходи. От своя страна, бащата не полага
преки грижи за дъщеря си и по този начин на практика е освободен от ангажимента за
покриване на ежедневните разходи за детето.
С оглед на горното, съдът намира, че искът се явява основателен в предявения с
исковата молба размер и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед становището за основателност на иска, ищцата има право на направените
разноски за заплатен адвокатски хоН.р. От страна на ответника е направено
възражение за прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хоН.р, което съдът
намира за основателно, тъй като фактическа обстановка по делото не сочи на неговата
сложност от фактическа и правна страна, поради което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
възнаграждението за адвоката следва да бъде намалено до сумата от 450.00 лева.
Ответникът следва да заплати и държавна такса от 100.80 лева върху размера на
присъденото увеличение на издръжката.
Мотивиран от гореизложеното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената по гр. д. № 2145/2021 г. по описа на Районен
съд – Велико Търново месечна издръжка за Й. Ф.ова К.а, ЕГН ********** от 170.00 на
4
240.00 (двеста и четиридесет) лева, като:
ОСЪЖДА Ф. В. К.а, ЕГН ********** да заплаща на Й. Ф.ова К.а, ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител И. Ц. С., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер от 240.00 (двеста и четиридесет) лева, считано от подаване
на исковата молба – 24.11.2022 г. до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, с която
искът за увеличение на издръжката е уважен.
ОСЪЖДА Ф. В. К.а, ЕГН ********** да заплати на И. Ц. С., ЕГН **********
сумата от 450.00 (четиристотин и петдесет) лева – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Ф. В. К.а, ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Великотърновския районен съд държавна такса в размер на 100.80
(сто лева и осемдесет ст.) лева, както и държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева – в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от неговото постановяване.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5