Присъда по дело №126/2012 на Районен съд - Котел

МОТИВИ към присъда № 20 / 18.06.2014 г. по НОХД  № 126 / 2012 г. по описа на Районен съд  КОТЕЛ

 

Срещу подсъдимия В.А.Х. е повдигнато обвинение затова, че на 02.06.2010 г. на кръстовището и разклонението за главен път І-7 на около 3 км. южно от село М., община К. при управление на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *********, собственост на Ф. Х.Х., като нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; чл.20, ал.2 от ЗДП „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; чл.46, ал.2 от ППЗДП „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на стоп-линията, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава – на линията, на линията, на която е знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В.С.С., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и имуществени вреди в размер на 3192.00 лева на товарен автомобил „Форд транзит“ с рег. ********, собственост на дружество „***********“ ЕООД с управител В.С.С., с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.343, ал.1, б.”а” вр. чл.342, ал.1 от НК.

            В хода на съдебните прения представителят на РП Котел поддържа обвинението така, както е повдигнато. Счита фактическата обстановка  за безпорно доказана, поддържа и правната квалификация. Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание една година лишаване от свобода, изтърпяването на което да се отложи за три години изпитателен срок. Моли подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година.

            Защитникът на подс. В.Х. – адв.  А.Г. ***, моли съда да признае подсъдимия за невиновен в извършване на престъплението и да го оправдае по повдигнатото обвинение, тъй като пострадалият В.С. пътувал към момента на ПТП без предпазен колан, което обстоятелство единствено предпоставило изпадането му в безсъзнателно състояние, като се аргументира с експертното заключение на комплексната експертиза, според което ако пострадалият е пътувал с предпазен колан, ударът не би бил толкова силен и съответно не би се стигнало до състояние, което да се квалифицира като средна телесна повреда, а оттам и като престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК. Моли съда да не цени изготвения протокол за оглед на ПТП като съставен при грубо нарушаване установените процесуални правила. Алтернативно пледира за определяне на наказание при наличие само на изключително смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, в случай че съдът постанови осъдителна присъда, даващи основание за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“в“ от НК и замяна на предвиденото в чл.343, ал.1, б.“б“ от НК наказание пробация с наказание глоба.

            Съдът, след като обсъди всички доказателства събрани по делото, намира за установено следното:

            Подс. В.А.Х. е роден на *** г.,  български гражданин, със средно специално образование, не е осъждан, не работи.

Подс. В.Х. и св. С.С. са правоспособни водача на МПС и всеки от тях притежава свидетелство за управление на МПС от категории В и С.

На 02.06.2010 подс. В.Х. ***, към Р Турция с лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № *********, собственост на неговата майка Ф.Х.. Вещото лице проф. С.К. е приел, че масата на автомобила, вкл. един пътник и багаж, към този момент е била 1250 кг., от които 1095 кг. собствената маса на автомобила.

По същото време св. С.С. и баща му св. В.С. пътувА.от град Д. към град В.. Двамата свидетели се придвижвали с товарен автомобил „Форд Транзит“ с ДК № **********, собственост на дружество „************“ ЕООД, управител на което е св. В.С.. Вещото лице проф. К. е приел, че масата на автомобила, вкл. двама пътници, е била 1850 кг, от които 1643 кг собствената маса на автомобила. На пътен възел „Петолъчката“ свидетелите направили почивка и тъй като св. В.С. си купил храна, шофирането на товарния автомобил поел св. С.С., за да може баща му да обядва, докато пътуват.

Същия ден времето бил облачно, а пътната настилка била мокра и хлъзгава.

Преди обяд подсъдимият подминал село П. и поел по път ІІІ-7306, пресичащ главен път І-7 на кръстовището в м. „Конак търла“, където подсъдимият възнамерявал да завие наляво, за да продължи към пътен възел „Петолъчката“ и оттам към Турция. Наближавайки кръстовището, подсъдимият видял вдясно от пътя знак Б2 „СТОП“, означаващ „Спри! Пропусни движещите си по пътя с предимство!“, според чл.45, ал.2 от ППЗДП. През 2014 г. стоп-линията за завиващите ППС, движещи се от село П. в посока към пътен възел „Петолъчкката“, е със северен край на 1.53м от платното за движение и с южен – на 3.25м от него, като ширината на пътната линта в зоната на стоп-линията е 3.47 метра. В съдебно заседание вещото лице проф. К. обясни, че при извършеното през 2014 г. измерване се установило, че е поставена нова маркировка, като стоп-линията е изнесена пò към главен път І-7. На снимка №3 от фотоалбума към досъдебното производство тази линия не се вижда. Знакът „СТОП“ не е променял местоположението си. Към 02.06.2010 г. по път ІІІ-7306 не са били поставяни изкуствени неравности за ограничаване на скоростта на движение. При извършеното на място измерване проф. К. е избрал за ориентир крайпътно дърво, разположено на 3.10 м западно от платното за движение на главен път І-7 и на 4.90 метра северно от края на разширението, разположено западно от кръстовището. Дървото и разширението на пътя се виждат добре на снимки №№ 1, 7 и 9 от фотоалбума от ДП.

Подсъдимият пуснал левия мигач и въпреки знака „СТОП“ и въпреки поставената ограничителна стоп-линия, не спрял, а само намалил скоростта, преминавайки на първа предавка и продължил движение към кръстовището, гледайки надясно към село Мокрен.

В същото време откъм пътен възел „Петолъчката“ се движел автомобилът „Форд“, управляван от св. С.С.. След като достигнал до най – високата част на пътя между пътен възел „Петолъчката“ и кръстовището на „Конак търла“, св. С.С. погледнал километража и видял, че се движи със скорост 70 км/час, след което включил на V предавка и увеличил скоростта на движение. Приблизително в този момент св. В.С. изпуснал вилицата си, докато се хранел, затова откопчал предпазния колан и се навел към пода на автомобила, за да я вземе.

Поемайки надолу към кръстовището, на разстояние около 42.30 м св. С.С. видял автомобила „Опел“ още преди да е навлязъл в платното за движение на главен път І-7. В този момент опелът е бил на около 10.7 м от мястото на последвалия по – късно удар или на около 7 метра от линията на платното за движение на главния път (след като от това разстояние се извади широчината на дясната пътна лента на главния път, която е 3.53 м).

Св. С.С. продължил да се движи към кръстовището, предполагайки, че водачът на опела ще спре, за да пропусне автомобила, движещ се по главния път. Към този момент скоростта, с която фордът се е движел, е била около 99 км/час. Св. С.С. виждайки, че опелът навлиза в неговата лента за движение, разбрал, че двата автомобила ще се сблъскат, тъй като подсъдимият гледал не в посоката, от която идвал фордът, а в обратна посока. В този момент св. С.С. погледнал към баща си и видял, че е наведен към пода на автомобила и не вижда това, което се случва на пътя. Съобразил, че единственият възможен вариант в създалата се ситуация е да завие рязко наляво, за да не се сблъска челно с опела, който вече навлизал в източната пътна лента и продължавал движението към западната, за да завие наляво. Към този момент скоростта на движение на опела била около 29 км/час. Св. С.С. дори не успял да натисне спирачките, а само силно извил волана, отклонил автомобила си наляво, но въпреки това, 15 метра след започване на маневрата между двата автомобила последвал сблъсък.

Първоначалната контактна зона се получила между десния преден край на форда и предната лява част на опела. Така сочи в показанията си св. С.С., а и се установява от обективните находки. Видно е от фотоалбума от ДП, че фордът е ударен в предната част, повече отдясно, като десният преден край е с най – големи деформации – предното дясно колело е набито назад и навътре към купето; деформирани са бронята, радиаторът, предният десен калник, дясната врата. Деформациите на опела обхващат челната му лява и странична част – капакът е деформиран в челната лява половина, предната маска липсва, радиаторът е деформиран, предният ляв калник е силно намачкан, деформирана е предната лява част от масивен удар с посока отпред-назад и отляво-надясно. Според вещото лице проф. К., видът на деформациите и техният произход отговорят да са получени от челен, кос удар при ъгъл между надлъжните оси на двата автомобила 40-45 градуса.

Ударът се е получил на около 26.40 м южно от ориентира и на около 0.70 м източно от осевата разделителна линия на платното за движение – в лентата за движение на форда. В момента на удара фордът се е намирал върху самата мислена средна осева линия на платното за движение, с леви колела в насрещната пътна лента, заемал е около 1.30 м от ширината на насрещната пътна лента и надлъжната му ос сключвала с оста на пътя ъгъл от около 5-6 градуса.

Опелът в момента на първоначалния контакт с другия автомобил се е намирал с по – голямата си част в източната лента за движение – тази на форда. В момента на удара е заемал около 3.0-3.1 м от източната лента и надлъжната му ос е сключвала с оста на пътя ъгъл от около 35-40 градуса.

За мястото на удара сведения дава в показанията си св. С.С., според който ударът се е получил в неговата лента за движение. На снимките се вижда и следа от гума с начало в пътната лента на форда, като следата пресича осевата линия и навлиза в западната лента за движение. Вещото лице проф. К. сочи, че следата е оставена от предното дясно колело на форда, което е блокирало след удара и именно защото е блокирало, се е влачило по пътя и е оставило следа.

След удара фордът се отклонил наляво от предварителната си посока на движение. Отклонението е причинено от действието на ударния импулс, който според закона за действието и противодействието е същия по големина, но с обратна посока за другия автомобил – опела. След удара опелът под действието на ударния импулс се върнал назад и надясно.

На снимки №№ 1, 7, 9 и 10 са видни натрошени стъкла и пластмаси в западната пътна лента, което обаче не може да опровергае изводите в експертното заключение, че ударът е станал не в западната, а в източната лента за движение. В съдебно заседание на 27.01.2014 г. вещото лице проф. К. обясни, че вследствие на удара е настъпило чупене на отделни части на автомобилите и всяка от тези отделни части е имала предварителна скорост, която е предизвикала продължение на движението на всяка частица напред със съответен полет, падане на земята, хлъзгане и търкаляне. Всяка частица се е отделяла в различно време и с различна скорост в даден момент от движението на автомобила. Най – близо до мястото на удара са паднали стъклата на опела, чиято скорост е била близка до нулата, тъй като преди удара скоростта на опела е била насочена на юг, в момента на удара е станала нула, след което се е насочил на север. Най – близо до удара са паднали парчета от опела, а не от форда, които след удара са продължили да се движат към западната пътна лента, тъй като скоростта на форда и след удара е била значителна – около 70-80 км/час. Следователно намереното голямо количество натрошени стъкла и пластмасови части са изпаднали по време на движението на форда след удара в западната пътна лента.

След първия контакт между десния преден край на форда и предната лява част на опела последвала фазата на деформиране, а същевременно с нея и след това по време на фазата на възстановяване настъпила ротация и на двата автомобила.

Фордът продължил да се движи в западната пътна лента в посока север към село Мокрен и вече бил станал неуправляем. В допълнителната експертиза, изготвена от проф. К., (л.8), е онагледено движението и на двата автомобила чрез компютърна симулация. Фордът се движел към банкета и тогава св. С.С. разбрал, че ще излязът извън платното за движение и има опасност да се блъснат в крайпътното дърво (посочено за ориентир). Тогава се сетил да употреби ръчната спирачка, след което фордът излязъл извън платното за движение, заорал в банкета, и се върнал обратно на платното, където спрял на разстояние 41.40м. от мястото на удара.

След удара опелът започнал да се движи назад, въртейки се в посока на часовниковата стрелка и спрял с предната си част в посока към село Мокрен, като предната му част била изнесена в пътния банкет, а задната – стъпила на източната пътна лента. Разстоянието, което изминал опелът от мястото на удара, докато спрял, е 18 метра. 

В момента на удара между двата автомобила тялото св. В.С. политнало напред и главата му се ударила във вътрешната повърхност на автомобила, най – вероятно в предното табло. Защитната въздушна възглавница (аербегът) пред св. В.С. не се отворил вероятно поради това, че св. В.С. в този момент бил без предпазен колан. След удара св. В.С. няма спомени за това, което се е случило впоследствие.

След като фордът спрял да се движи, св. С.С. погледнал баща си и видял, че е в безсъзнание. Успял да го изнесе извън автомобила и се опитал да го свести. Подсъдимият излязъл от опела и двамата със св. С.С. започнали да се карат кой е виновен за катастрофата. Почти веднага до тях спрял и св. Е.Е. – към него момент кмет на село Мокрен, който се обадил на тел.112. Първи на местопроизшествието пристигнал медицински екип, който отвел пострадалия В.С. в МБАЛ „И. Селимински“ в град Сливен, след което пристигнали и дежурните полицейски служители от РУ Полиция Котел, един от които бил св. А. К.. След като се установило, че са налице данни за извършено престъпление, бил извикан и разследващ полицай и било предприето извършване на неотложни процесуално-следствени действия. За техническо лице – помощник, който да присъства по време на съставяне на протокола за оглед, бил извикан и инж. В.Ш.. Междувременно св. Е.Е., посочен като поемно лице в протокола за оглед, си тръгнал, тъй като имал работа и същият заявява в показанията си пред съда, че подписал протокола по – късно, когато разследващият полицай му го занесъл в кметството.

И на двамата водачи са били взети кръвни проби, след анализа на които се е установило, че не са шофирали след употреба на алкохол.

Тъй като и св. С.С. се почувствал зле, отново бил извикан медицински екип от град Сливен и свидетелят бил отведен до същата болница за изследване и оказване на медицинска помощ, след което същия ден е бил освободен. По делото не е представена медицинска документация за състоянието на св. С.С. след инцидента.

Пострадалият В.С. е изписан на 04.06.2010 г., като за времето на престоя му в болничното заведение са били извършени редица изследвания. Окончателната поставена диагноза, видно от медицинската документация и в частност от епикризата, е мозъчно сътресение без открита вътрешна черепна травма. В епикризата е посочено още, че пострадалият е бил приет в болницата с множество охлузвания и малки рани по лицето и окосмената част на главата.

В резултат на ПТП автомобилът „Опел“ е напълно унищожен и щетата е в размер на 2320.00 лева, а щетите по автомобила „Форд“ са в размер на 3192.00 лева.

            Горната фактическа обстановка съдът установи след съвкупен анализ на цялата доказателствена съвкупност. В хода на съдебното следствие подсъдимият не дава обяснения. Показанията на свидетелите С.С. и В.С. съдът приема и кредитира почти в тяхната цялост като правдиви, логични и непререкаеми. Допуснатите неточности в показанията на св. С.С. досежно скоростта на движение, разстоянията между автомобилите, зоната на видимост съдът въприема като не особено съществени и обясними от гледна точка на нормалната човешка памет и най – вече с оглед особеностите на ситуацията. Показанията на другите двама свидетели А. К. и Е.Е. съдът също въприема като правдиви и ги кредитира в цялост. Като свидетел съдът разпита и Й.К., посочен в протокола за оглед като технически помощник, но същият отрече да си спомня каквото и да било подробности от разглеждания случай.

            В хода на ДП са били назначени две съдебни експертизи – една автотехническа, изготвена от вещото лице В.Ш., и една медицинска, изготвена от д-р С.С.. Съдебномедицинската експертиза  съдът изслуша и прие в съдебно заседание на 11.07.2013 г. и според експертното заключение, базирано на събраната в хода на ДП медицинска документация, пострадалият В.С. е изпаднал в безсъзнателно състояние след удара. Съдебномедицинската експертиза съдът кредитира изцяло.

            В хода на съдебното следствие съдът назначи и изслуша допълнителна автотехническа експертиза, изготвена от същото вещо лице инж. В.Ш.. И двете експертизи, изготвени от вещото лице инж. В.Ш., бяха оспорени с възражения за некомпетентност и непрофесионалност. Съдът не кредитира тези две експертизи, тъй като вешото лице инж. Ш. изначално погрешно е разположил местоположението на двата автомобила след удара. На мащабната скица и двата автомобила са ситуирани от северната страна на приетото за ориентир крайпътно дърво, докато от свидетелските показания и най-вече от снимковия материал ясно и безпротиворечиво се установява, че фордът е от северната страна на ориентира, а опелът е на юг от ориентира. Отстоянието на автомобилите след  удара е от съществено значение за изчисление на скоростта, с която се е движел всеки от автомобилите, като значението е подробно аргументирано на стр. 5-15 от комплексната автотехническа и медицинска експертиза.

            Комплексната съдебноавтотехническа и медицинска експертиза е изготвена на база всички събрани писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира тази експертиза изцяло, но при постановяване на крайния си съдебен акт съдът се съобрази с изводите на допълнителната съдебноавтотехническа експертиза, изготвена също от проф. К., със задача да отговори на множество въпроси, относими към предмета на доказване, но без да се ползва като доказателство изготвения в деня на катастрофата протокол за оглед на местопроизшествието. На експертните изводи от комплексната експертиза съдът се позова дотолкова, доколкото към тях се препраща изрично от допълнителната експертиза.

            Съдът изключва от доказателствената маса протокола за оглед по причина, че същият не е годно доказателствено средство и не може да служи като доказателство за отразените в него факти и обстоятелства, тъй като грубо е нарушена разпоредбата на чл.137, ал.1 от НПК, задължаваща органът на досъдебното производство да извършва изрично посочено процесуални действия, в т.ч. и огледа, в присъствието на поемни лица, което означава, че поемните лица следва да са не по – малко от две и да са присъствали от началото до края на съответното процесуално действие. При настъпило ПТП, в протокола за оглед се закрепват местоположения, отстояния, посоки и пр., които имат съществено значение за установяване на факти от предмета на доказване по делото. Функцията на поемните лица като участници в действията по разследването и особено в такива като оглед на местопроизшествието, което е от категорията на неотложните и с невъзможност от повтаряне в по-късен момент следствени действия, е да осигурят граждански контрол по законосъобразното извършване на огледа на местопрестъплението. Тяхното присъствие и лично възприятие е необходимо с оглед доказването на определени факти, които интересуват наказателния процес, затова годността на съответния протокол се определя не от формалното наличие на подпис на протокола, а от действителното участие на едно лице в съответното действие по разследването. В тази връзка съдът се убеди от разпита на св. А. К., че същият е присъствал по време на извършване на огледа и независимо че протоколът за оглед не носи неговия подпис, за съда бяха отстранени всякакви съмнения досежно участието на св. К. като поемно лице. Обратно, св. Е.Е., посочен като второ поемно лице, еднозначно заяви, че се обадил на тел. 112 от местопроизшествието, изчакал полицейските служители да дойдат, след което си тръгнал, защото имал работа, а протокола подписал по – късно в сградата на кметството. Изложеното от св. Е. означава, че разследващият полицай в грубо нарушение на разпоредбата на чл.129, ал.1 от НПК е отразил в протокола неверни обстоятелства, а именно че св. Е.Е. като поемно лице е участвал в извършване на огледа за времето от 11:06 до 13:00 часа. Изложеното мотивира съда да приеме, че протоколът за оглед, след като не е съставен при условията и реда, предвидени в НПК, не е доказателствено средство за извършването на огледа, за реда, по който е извършен огледът, както и за събраните доказателства и следователно резултатите от извършвания оглед не могат да служат за доказателствена основа както за фактическите изводи на съда, така и за изготвянето на експертните заключения.

            Останалите писмени и веществени доказателства и доказателствени средства съдът кредитира, след като ги обсъди в съвкупност с всички други събрани доказателства. По делото не се предприе оспорване и не се възрази срещу автентичността и истинността им.

Посочените доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, установяват по един безспорен начин факти относно времето, начина на извършване на престъплението и мястото на неговото извършване.

При така установеното от фактическа страна съдът стигна до правния извод, че подсъдимият  В.А. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б. “б” вр. чл.342 от НК затова, че на 02.06.2010 г., при управление на МПС (лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № ************), движейки се от от село П., община К.към пътен възел Петолъчката, навлязъл на път І-7 на три километра южно от село М., община К., като нарушил правилата за движение по пътищата (чл.46, ал.2 от ППЗДвП) и по непредпазливост причинил на В.С.С. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Налице са всички съставомерни признаци на престъплението, за които срещу подсъдимия В.Х. е повдигнато обвинение. Безспорно е установено времеизвършването на престъплението – преди обяд на 02.06.2010 г., както и мястото на неговото извършване – на кръстовището между главен път І-7 и третокласен път ІІІ-7306, намиращо се на около три километра южно от село М. в посока към пътен възел „Петолъчката“. Подсъдимият В.Х. е управлявал лек автомобил, собственост на трето лице. Безспорно е също така, че път ІІІ-7306, по който се е движел подсъдимият, малко преди кръстовището с главен път І-7, е имало поставен знак Б2 „СТОП“, указващ на водачите, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът, а преди да потеглят отново, са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство.

Съдът прие, че подсъдимият е нарушил правилата за движение, а именно разпоредбата на чл.46, ал.2 от ППЗДП, вменяваща на водачите на ППС гореописаното задължение. Вещото лице проф. К. стои на категоричното становище, че неспазването на предимство е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Съдейки по скоростта, с която опелът се е движел към момента на ПТП, вещото лице отрича вероятността подсъдимият да е спрял на стоп – линията, тъй като величината на ускорението му съответства на рязко потегляне на мощен автомобил, какъвто „Опел Астра 1,7 D“ не е и динамичните му качества са недостатъчни за такова ускорение.

По делото беше дискусионен въпросът дали поведението на водача на опела – св. С.С., е било съобразено с моментната ситуация и дали предприетата от него маневра завиване наляво не е единствена причина за настъпилото ПТП. Вещото лице сочи, че св. С.С. е въприел опасността своевременно, около 1,5 сек преди момента на удара, още преди навлизане на опелът на платното за движение, но не е имал техническа възможност да предотврати ПТП при скоростта, с която се е движел, тъй като опелът е навлязал в опасната му зона на спиране – св. С.С. е въприел опасността от около 42.50 м от мястото на удара, а опасната му зона на спиране е била около 106 м. За време от 1,5 сек водачът на форда не е имал техническа възможност да намали скоростта (времето е 1,3 сек и се изчислява от сбора на времето за реакция, времето за задействане на спирачната уредба и времето за нарастване на спирачното закъснение от нула от максималното), а за оставащото време 0,2 сек реалната скорост в момента на удара би била около 92.5 км/час.

Ако водачът на форда беше продължил в своята пътна лента и не беше предприел завиване наляво, също би настъпил удар между двата автомобила, тъй като за време от 1.5 сек опелът не би могъл да се изнесе в западната пътна лента и в такава ситуация ударът би бил челен за форд и страничен отляво за опела, което би довело до още по – големи вреди.

Другият спорен по делото момент беше за причинната връзка между неправомерното поведение на пострадалия В.С., пътувал към него момент без предпазен колан, и характера на причинената му средна телесна повреда. Изпадането на пострадалия В.С. в безсъзнателно състояние съдът преценява като средна телесна повреда, тъй като това състояние е временно опасно за живота на пострадалия по причина, че е възможен мозъчен оток и притискане на жизнено важните центрове на дишането и сърдечната дейност в мозъчния ствол. Искането на защитата е за приложението на чл.15 от НК с възражения, че подсъдимият не е действал виновно за настъпване на вредоносния резултат, а именно средна телесна повреда, тъй като подсъдимият не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Съдът не споделя възраженията на защитата в тази връзка, тъй като подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предвиди общественоопасните последици, като е отнел предимството на движещия по пътя с предимство автомобил „Форд“. Безспорно е в съдебната практика, че случайно деяние е налице само в случаите, когато водачът не е допуснал каквото и да е нарушение на правилата за движение в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, а в случая това не е така и ПТП е могло да бъде избегнато, ако подсъдимият беше спрял на знака „СТОП“ и беше пропуснал движещият по пътя с предимство форд. Вярно е, че в комплексната експертиза се поддържа, че пострадалият В.С. не бил получил средна телесна повреда, ако би бил с предпазен колан, а по – скоро би получил фрактура на рамо или на ребрата, но посочената формулировка е твърде теоретична, но дори и да е напълно вярна, е недопустимо подсъдимият да черпи права и изгодни последици от собственото си противоправно поведение само и единствено защото другият участник в движението е нарушил също определено правило за движение по пътищата.

Гореизложеното даде на съда основание да приеме, че подсъдимият е извършил престъплението при условията на непредпазливост – не е предвиждал общественоопасните му последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Не са налице такива изключващи вината обстоятелства, за каквито пледира защитата.

Съдът прие, че избраната от подсъдимия скорост за движение 29 км/час не е причинна връзка с причинения вредоносен резултат, поради което го оправда по повдигнатото обвинение затова че е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДП. Вещото лице проф. К. с категоричност заяви, че причина за настъпилото ПТП е неспазване на предимство, но не и скоростта, с която подсъдимият се е движел, тъй като при създадената ситуация подсъдимият е трябвало да се движи с нереално ниска скорост от 1-2 км/час, за да бъде избегнато ПТП.

Подсъдимият не е нарушили и правната норма на чл.20, ал.1 от ЗДП, вменяваща задължения за водачите на МПС да се движат с такава скорост, позволяваща им да владеят непрекъснато управляваните от тях превозни средства, за неизпълнението на които е предявила претенции РП Котел в обвинителния акт. Контролът върху ППС обхваща редица действия на водача, засяга техническото състояние на автомобила, положението му спрямо останалите участници в движението по време на собственото му движение или покой, възприемане и съобразяване с показателите на отделните уреди (скорост, температура, светлини), положението му спрямо пътя или терена, възможността да се придвижи или ползува от други лица, както и само да излезе от позиция на покой. Този контрол е непрекъснат и обхваща времето, през което моторното превозно средство е под управлението на водача, включително и някои състояния на покой (спиране, краткотрайно паркиране). Действително, от момента, в който поеме управлението на автомобила, до момента, в който го преустанови, водачът е длъжен да владее превозното средство непрекъснато и във всяко отношение, но в настоящия казус не се визират проявни форми на поведение на подс. В.Х., индициращи на нарушение на горецитираната правна разпоредба, като липсват каквито и да било факти в тази насока, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и доказани по надлежния начин. Още повече, че неосъщественият постоянен контрол на управлявания автомобил е самостоятелно нарушение и може да бъде реализирано с отделен поведенчески акт или само доколкото не е налице несъобразяване с режима на скоростта. Такива са случаите на изгубване на контрола върху управлението, поради заспиване, отклоняване на вниманието и разсейване, или при други противоправни проявления, обективиращи едно недопустимо бездействие на водача, поради различни външни и вътрешни фактори. Настоящият казус не разкрива очертаните по – горе специфики, поради което съдът призна подсъдимия В.Х. да е извършил нарушение и на чл.20, ал.1 от ЗДП.

При определяне вида и размера на наказанието съдът прецени по справедливост обществената опасност на деянието, личната опасност на подсъдимия, оцени смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съгласно изискванията на закона. Съдът наложи на подсъдимия наказание една година лишаване от свобода при превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, за каквито съдът прецени чистото му съдебно минало, както и вероятност за съпричиняване на вредоносния резултат (средната телесна повреда) от страна на пострадалия В.С.. По делото обаче смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по характера си, при наличието на които и най – ниското предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко с оглед степента на обществена опасност и на деянието, и на дееца и които да дадат на съда основание да определи наказание при условията на чл.55 от НК. Съдът счита, че наказание от една година лишаване от свобода е достатъчно отмерено както по вид, така и по продължителност, адекватно е на тежестта на извършеното и е в състояние да постигне целите на наказанието, очертани в разпоредбата на чл.36 от НК.

Тъй като съдът определи наказание една година лишаване от свобода и подсъдимият не е осъждан, преценката за приложението на чл.66 от НК е задължителна, при която съдът следва да установи дали за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения е наложително да изтърпи наказанието. Съдът счита, че в случая следва да се даде приоритет на личната превенция и съобрази в тази насока, че поправянето на подсъдимия извън условията на затворническата среда би било постижимо, тъй като процесът на превъзпитание и преодоляване на психическите нагласи, довели от извършване на престъплението, няма да премине по – успешно в затворническа среда. За целта съдът намери, че наложеното наказание следва да се отложи за минимален изпитателен срок от три години, който обаче, дори и в минимален размер, е достатъчно дълъг и е състояние да се реализира предупредителния потенциал на условното осъждане и да препятства подсъдимия да извършва противообществени прояви под страх, че наложеното с тази присъда наказание ще бъде приведено в изпълнение.

При съобразяване с изложените по – горе обстоятелства, както и със задължителните указания по прилагане на закона, дадени в ТР № 61 от 30.12.1980 г., ОСНК, ВС, т.4, съдът лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата 1844.26 лева, представляващи направени в хода на съдебното производство разноски, и по сметка на ОД на МВР Сливен сумата 320.00 лева, представляващи направени в хода на ДП № 189/2010 г. разноски.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                      П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :