МОТИВИ към ПРИСЪДА №42/31.07.2018г. постановена по
НОХД №314/2018г.
по описа на Районен Съд-Димитровград
Против подсъдимия М.Д.Х. ***, е повдигнато обвинение от РП-Димитровград за
извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК - за това, че на 27.03.2018г. на третокласен път №506 - гр.Димитровград-
с.Добрич, Хасковска област, управлявал моторно превозно средство- лек автомобил
„Ауди" с гръцки рег.№ XNZ 7528 с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно 1,44 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа
експертиза № 259/03.04.2018г. на УМБАЛ „Пловдив“АД- гр.Пловдив.
Подсъдимият М.Х.
заявява, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен, дава кратки обяснения, иска делото да бъде
разгледано при условията на съкратено съдебно следствие. Съжалява за случилото
се, иска от съда налагане на наказание- различно от ефективно „Лишаване от
свобода“.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия поддържа искането за разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие. Пледира за налагане на наказание „лишаване от
свобода” за срок от 10 месеца с приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като смята, че въпреки ненастъпилата реабилитация, следва подсъдимия да
не изтърпява ефективно наказание „Лишаване от свобода“.
Прокурора поддържа
повдигнатото обвинение, не се противопоставя на искането за разглеждане на
производството по реда на чл.371, т.2 от НПК. Пледира за признаване на
подсъдимия за виновен и счита, че следва предвиденото наказание „Лишаване от
свобода” да бъде за срок от 10 месеца, но без приложение разпоредбата на чл.66,
ал.1 от НК, доколкото подсъдимия е многократно осъждан и не са налице
предпоставките за прилагане на института на осъждане с отложен срок на изтърпяване
на наказанието.
Съдът, като взе
предвид искането на подсъдимия и неговия защитник- за провеждане на съкратено
съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК- с признаване на фактите и
обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, прие
разглеждането на делото по този ред.
По този начин,
съдът прие за установени фактите и обстоятелствата- описани в обвинителния акт.
Съпоставени със събраните доказателства на досъдебното производство, съдът
намира за установено следното:
Подсъдимият М.Х. е на 48г., живущ
***, но работещ и живущ през повечето време в Република Гърция. Там той закупил
лек автомобил.„Ауди“ с гръцки регистрационен № XNZ 7528 и на 26.03.2018г. се
прибрал с него в РБългария.
Същата вечер се събрал с приятели
сред които и св.М. Г., в питейно заведение в с.Крепост, където употребили
алкохол.
Подс.Х. с компанията си
употребявали алкохол почти до около 05,00ч. сутринта на 27.03.2018г., когато подсъдимия
поискал да отидат до комплекс по пътя Хасково-Димитровград, за да си купи
цигари. Въпреки, че е неправоспособен като водач на МПС, не притежава свидетелство
за управление на МПС (СУМПС), и употребил алкохол, подс.Х. седнал зад волана на
л.а.„Ауди“ с гръцки рег. № XNZ 7528, като до него седнал св.М. Г..
Подсъдимия потеглил с автомобила
и така отишли до бензиностанция на пътя Хасково-Димитровград, от където купили
цигари, след което тръгнали обратно да се прибират. Подминали обаче отбивката
за с.Крепост и продължили по пътя, като стигнали почти до гр.Димитровград- до
разклона за с.Добрич. Там подс.Х. продължил по пътя за селото, а на въпроса на
св.Г. къде отиват, водачът Х. отговорил, че бил объркал пътя и ще обърне
по-нататък. Достигайки моста над автомагистрала „Марица“ по пътя за с.Добрич, подс.Х.
загубил контрол над управлението на автомобила и се стигнало до удар в
предпазната мантинела в дясно, като завъртайки се, автомобила се спрял удряйки
се в предпазната мантинела в ляво-на срещуположната лента за движение.
На подадения сигнал в РУ-МВР-Димитровград
били изпратени полицейските служители- св.А.А.и св.Н.К., които на място
установили претърпелия ПТП автомобил, в който на предна дясна седалка седял св.Г.,
а подс.Х. бил отвън. На място полицейските
служители установили, че автомобила е бил управляван от подс.Х., когото тествали
с техническо средство „Алкотест Дрегер“, скалата на който отчела наличие на
алкохол в кръвта на водача Х. 1,68 промила. На подсъдимият Х. бил издаден и талон
за медицинско изследване, като след като дал кръв за лабораторно изследване е
назначена и извършена по делото химическа експертиза, от чието заключение е
видно, че концентрацията на алкохол в кръвта на подс.Х. е 1,44 на хиляда.
Предвид състоянието на св.Г., на
място бил извикан и екип на Спешна помощ, като след отвеждането на подсъдимия и
спътника му в болницата в гр.Хасково се установило, че двамата нямат сериозни
наранявания.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена от самопризнанията на подсъдимия,
описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства, както и
събраните на досъдебното производство доказателства, приобщени като такива в
с.з. по реда на чл.283 от НПК.
Така описаните
по-горе доказателства са логични, пълни, последователни и безпротиворечиви,
поради което съдът ги възприема изцяло. Като извод от събраните доказателства
може да се посочи непротиворечивостта на събрания доказателствен
материал и липсата на оспорване
по установената фактическа обстановка. Както свидетелите (с приобщените по реда
на чл.283 от НПК показания от досъдебното производство), така и подсъдимият
потвърждава описаното.
Безспорно е установено, че на 27.03.2018г.
подс.М.Х. е управлявал лек автомобил „Ауди" с гръцки рег.№ XNZ 7528, като
с него в автомобила е пътувал и св.М. Г.. За това обстоятелство свидетелстват
както полицейския служител Ат.Ангелов, така и св.Г.- пътуващ в същия автомобил.
Не се спори и липсват съмнения, че именно подс.Х. е управлявал автомобила,
доколкото това обстоятелство е установено още на мястото на ПТП. Установено е
също, че водачът Х. е управлявал описаното МПС след употреба на алкохол, чиято
концентрация е изчислена с процесуално валиден способ и е 1,44 промила. Реда за
установяване употребата на алкохол от водачите на МПС, е регламентиран с
Наредба №1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози (съвместно издадена от Министерство на
правосъдието, на здравеопазването и на вътрешните работи, ДВ,
бр.61/28.07.2017г.). Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата „При извършване на
проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с
техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози - с
тест.“, а според ал.2 „Установяването на употребата на алкохол се извършва е
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или е химическо лабораторно
изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - е
химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: т.1. - лицето откаже извършване
на проверка е техническо средство или тест; т.2 - лицето не приема показанията
на техническото средство или теста;...“.
Следва да се отбележи, че и
подсъдимия в своите кратки обяснения потвърждава и не оспорва казаното от
цитираните по-горе свидетели. В случая не са налице обстоятелства, които да
внасят съмнения или създават варианти за превратно тълкуване на обвинението или
нарушения на процесуалните права на страните от страна подсъдимия. Не са налице
и разминавания или неяснота по отношение свидетелските показания и обясненията
на подсъдимия.
При така изясненото
положение, съдът намира за безспорно установено, че подсъдимият М.Д.Х. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343б, ал.1 от НК – а именно, на 27.03.2018г. на третокласен път №506 -
гр.Димитровград- с.Добрич, Хасковска област, управлявал моторно превозно
средство- лек автомобил „Ауди" с гръцки рег.№ XNZ 7528 с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,44 на хиляда, установено по надлежния
ред с химическа експертиза № 259/03.04.2018г. на УМБАЛ „Пловдив“АД- гр.Пловдив.
От субективна
страна подс.М.Х. е осъществил престъплението умишлено - с пряк умисъл. Въпреки,
че съзнавал, че е употребил алкохол, е искал и е управлявал моторното превозно
средство. Т.е. подсъдимият е съзнавал обществено-опасния му характер,
предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимия М.Д.Х. е
роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, женен,
осъждан, ЕГН **********. Характеристичните
му данни не са положителни. Многократно е осъждан за различни престъпления,
като на 03.09.2009г. е бил освободен от Затвора- Пазарджик по изтърпяване на
общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 10 години и 6 месеца по НОХД
№155/2000г. на ОС-Хасково и НОХД №41/2000г. на PC- Димитровград. Доколкото в
случая е неприложима разпоредбата на чл.86 от НК за реабилитация- предвид
размера на наложените наказания „Лишаване от свобода“- надхвърлящ границите-
визирани в посочената разпоредба, то следва да бъде разгледан варианта за
реабилитация по право на основание чл.88а от НК. Изискването на тази разпоредба
за постановяване на реабилитация обаче е, да е изтекъл срокът по чл.82 от НК за
всички наказания, след тяхното изтърпяване. Едно от последните наложени
наказания на подс.Х.- посоченото по-горе общо наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 10 години и 6 месеца, е било изтърпяно през 2009г., от когато е
започнал да тече срокът по чл.82, ал.1, т.2 от НК, който 15-годишен срок
очевидно не е изтекъл и към настоящият момент, дори и обединените наказания да
бъдат взети предвид по отделно и преценени съобразно разпоредбата на чл.82,
ал.1, т.3 от НК, където срокът от изтърпяване на наказанието е 10-годишен, също
неизтекъл.
В този случай не е налице
реабилитация на подс.Х.- нито по право по реда на чл.86 от НК, нито по право реда
на чл.88а от НК, нито по реда на чл.87 от НК. А доколкото предвиденото в
разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода“ с
предвиден долен минимум, и наказание „Глоба“, то в случая не са налице други
възможности за налагане на наказание, освен предвиденото „Лишаване от свобода“,
което подсъдимия следва да изтърпи ефективно.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства-
направените самопризнания (доколкото за прилагане разпоредбата на чл.371 от НПК
се изисква признание на обстоятелствената част на обвинителния акт, но не и на
вината), съдействието на контролните органи при извършваната проверка,
изразеното съжаление за постъпката си, липсата на преди налагани наказания. В
случая като отегчаващи отговорността обстоятелства се прие недобрите
характеристични данни, обремененото съдебно минало, липсата на правоспособност
за управление на МПС, причиняването на материални щети по автомобила и пътната
инфраструктура. С оглед описаното до тук, съдът прие, че присъдата следва да
бъде постановена при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като
следва да се приеме и тяхната многобройност, водещи до приложението на чл.55 от НК. На практика подсъдимият е изпълнявал всички разпореждания на контролните
органи, не е предизвикал обичайните съпътстващи този род проблемни прояви,
направил е самопризнания, съдействал е на разследващите органи, изразява
критичност към постъпката си.
Доколкото разпоредбата на чл.58а,
ал.4 от НК задължава съда при едновременното наличие на предпоставките на
чл.58а, ал.1-3, и на чл.55 от НК, да се приложи последната разпоредба, ако тя е
по-благоприятна за дееца, в случая съдът намира, че именно приложението на
чл.55 от НК е по-благоприятно за дееца. Причините за това са следните:
доколкото са налице както многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
така и отегчаващи такива- които не влияят съществено на настоящото
престъпление, то размерът на предвиденото наказание няма пречка да бъде под
минималния предвиден. В тази връзка, дори и при редукцията на определен- близък
до минималния предвиден размер и адекватен на извършеното престъпление, не би
се достигнало до такъв, който е определен по реда на чл.55 от НК- макар и с
минимално занижение. Ето защо съдът намери, че следва да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок под минималния предвиден от 1 година,
като предвид многобройните и съществени смекчаващи отговорността обстоятелства,
този срок следва да бъде по-нисък, но не
и на минималния възможен размер, а именно в размер на 6(шест) месеца. Относно
постигане целите на индивидуалната превенция, постигане целите на наказанието и
най-вече поправянето на подсъдимия, съдът прецени, че за така извършеното
престъпление определения срок на изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода“ ще е достатъчен.
Така определеното като вид и
размер наказание „Лишаване от свобода“ съдът постанови да бъде изтърпяно
ефективно, при „Общ“ режим, доколкото не са налице основанията за прилагане
института на чл.66, ал.1 от НК.
В случая Съдът има възможност за
преценка дали да наложи предвиденото по-леко наказание „Глоба“- предвидено
наред с наказанието „Лишаване от свобода“. Предвид постигане на целите на
наказанието и поправянето на дееца и превантивната функция за предпазването не
само на самия деец, но и на останалите членове на обществото, предвид и
немалкото отегчаващи отговорността обстоятелства, настоящият състав на съда
намира, че следва да бъде наложено и това наказание, предвид ефективното въздействие
на наказването като цяло и поправяне на дееца. Предвид което Съдът наложи на подсъдимия и наказание „Глоба“ в
размер на 250 (двеста и петдесет) лева.
Доколкото
подсъдимият Х. е неправоспособен като водач на МПС, то в случая не може да му
бъде наложено предвиденото в разпоредбата на чл.343г, вр. чл.37, т.7 от НК
наказание „Лишаване от право да управлява МПС”.
Съдът счете, че с
така наложените наказания ще се постигнат целите на личната и генералната
превенция, като се въздейства предупредително и възпитателно както по отношение
на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото.
След като го призна
за виновен и му наложи предвиденото в закона наказание съдът постанови подсъдимия
Х. да заплати в полза на държавата
направените по делото разноски – сумата от 427,09 лева (четиристотин двадесет и
седем лева и девет стотинки) - за възнаграждения на вещи лица, изготвили
съответните експертизи по досъдебното производство, която сума постанови да
внесе по сметка на ОД-МВР-Хасково.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
