О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. ЛОВЕЧ, 4.05.2020 г.
Окръжен съд - Ловеч, граждански състав, в закрито
заседание на четвърти май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Павлова в.ч.гр.д. № 235
по описа за
Производството
е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, депозирана чрез процесуалния
представител на дружеството юрисконсулт Наталия Лозанова, срещу Разпореждане № 776/4.03.2020 г.. на Районен съд – Ловеч, постановено по ч.гр.д. № 400 по описа на съда за
По
същество излага позиция, че съдебният акт е неправилен и следва да бъде
отменен. Цитира, какво е услуга съгласно т.14 от ДР на ЗЗП и прави извод, че
съгласно това правило споразумението относно предоставянето на допълнителни
услуги действително представлява такива дейности, които ще се извършат по повод
на договора за кредит в полза на кредитополучателя и то срещу определено
възнаграждение, като тези действия са фактически, а не правни. Твърди, че с
пакета от допълнителни услуги кредиторът се е задължил да извърши услуга в
полза на кредотополучателя, изразяваща се в промяна
на погасителния план, като отложи до 6 погасителни вноски, намали до 6
погасителни вноски, промени падежа на всяка погасителна вноска и тези действия
представляват услуга, тъй като не е част от обичайната дейност на кредитиране и
е изцяло в полза на кредитополучателя. Позовава се на действието на чл.103 ал.3
от ЗПУПС, където също има предвидена нормативна уредба относно уговарянето на
допълнителни услуги в пакет. Твърди, че в обхвата на общите разходи по кредита,
които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за
допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива
допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за
кредит. Прави извод, че дължимото по процесните допълнителни услуги
възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на
самия кредит, респ. не следва да се сключва при изчисляването на ГПР и не
противоречи на чл.19ал.4 от ЗПК. Цитира практика на СРС и Адм.съд-София.
В този смисъл счита, че изводите на съда, че е налице нарушение на разпоредбите
на ЗПК са неоснователни. Твърди, че е налице клауза, която не се прилага
автоматично за всички сключени от дружеството договор и относно всички негови съконтрахенти, а само по отношение на тези, които изрично
са изразили желание и договорили конкретни условия. Цитира практика в този смисъл на различни РС
в страната.
Изразява становище, че таксите по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането също не представляват такси по усвояване и управление на кредита. Смята,
че начислените такси по никакъв начин не поставят в неравностойно положение
клиента,а единствено целят да покрият разходите, които кредиторът е сторил,
поради недобросъвестното поведение на своя длъжник. Прави анализ на мотивите
към законопроекта за изменение е допълнение на ЗПК в смисъл, че при
законосъобразно и точно изпълнение на задълженията на потребителя, кредиторът
няма право да начислява допълнителни такси и разноски, като това ограничение не
важи при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя. Оттук счита, че посочената
такса е именно за възстановяване на разходите, направени по повод
неизпълнението на длъжника, съответно същата не попада в приложното поле на
забраната на чл.10а ал.2 ЗПК. В този смисъл моли съдът да отмени атакуваното разпореждане
в частта, с която е отхвърлена претенцията за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК относно в частта претендираното
вземане за неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането срещу лицето Й.Н.Щ. и да
бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и за тази сума. Претендира и заплащане на 15 лв. заплатена ДТ и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в
срок-разпореждането е получено от заявителя на 11.03.2020 г., а жалбата е
подадена на 16.03.2020 г. /п.кл/, против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване
(чл. 413, ал. 2 от ГПК).
Настоящата инстанция,
като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д. № 400/2020 г. по
описа на Районен съд – Ловеч, намира за установено следното:
Със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по
което е образувано производството пред първоинстанционния съд, заявителят „Профи
кредит България“ ЕООД е претендирал, че Й.Н.Щ. *** дължи заплащане на
общо сумата 2 155,36 лв, от които неплатена
главница в размер на 887,57 лв, неплатено договорно
възнаграждение в размер на 171,23 лв. дължимо за периода 25.02.2019 г. до
31.07.2019 г. дата на предсрочната изискуемност,
неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на
1035,36 лв, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 30 лв, дължими за
периода от 9.02.2019 г. до31.07.2019 г. дата на предсрочната изискуемост, лихва
за забава в размер на 31,10 лв, от 26.01.2019 г. дата
на изпадане на длъжника в забава до 31.07.2019 г. дата на предсрочна
изискуемост, и законната лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането на длъжника по договор за потребителски кредит №**********
до 13.12.2018 г. В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията
произтичат от процесния договор, по силата на който Щ.
се е задължила да погаси задължението си за срок от 24 месеца с месечни вноски
в размер на 100,66 лв. и падеж всяко 25 число на месеца, посочени в т.VІ от
Договора. Излага, че съгласно ОУ към договора длъжникът дължи договорно
възнаграждение за изтегления кредит, което е предварително определено и е
разсрочено във времето, като се погасява в рамките на погасителния план, като
неизплатеното договорно възнаграждение възлиза на 171,23 лв. за периода от 25.02.2019 г. до 31.07.2019 г.
Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението по договора, като не е
платил нито една погасителна вноска и е изпаднал в забава съгласно погасителния
план, като падежът на последната по ред погасителна вноска е бил на 26.01.2019
г. Начислена му е и мораторна лихва в размер на 31,10 лв. за периода на
изпадане в забава от 26.01.2019 г. до 31.07.2019 г. Излага, че страните са сключили споразумение
ма предоставяне на пакет от допълнителни услуги, към договора за потребителски
кредит №********** длъжникът дължи на дружеството договорно възнаграждение за
изтегления кредит, като то става изискуемо с подписването му. Сочи, че страните
са се договорили, това възнаграждение да се разсрочи във времето, като се
погасява от клиента в рамките на погасителния план и в случая то е в размер на 1035,46
лв. Излага, че след като Щ. не е
изпълнила задължението си по договора, не е внесла нито една вноска, то тя е
изпаднала в забава и кредитът е обявен за предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът е бил
уведомен, съгласно ОУ на 31.07.2020 г.
След като се позовава на настъпилата предсрочна изискуемост, заявителят
твърди, че клиентът дължи следните суми: остатъчна непогасена главница в размер
на 887,57 лв, непогасено договорно възнаграждение в
размер на 171,23 лв. дължимо за периода 25.02.2019 г. до 31.07.2019 г. дата на
предсрочната изискуемост, неплатено възнаграждение за закупен допълнителен
пакет от услуги в размер на 1035,36 лв, неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв, дължими за периода от 9.02.2019 г. до 31.07.2019 г.
дата на предсрочната изискуемост, лихва за забава в размер на 31,10 лв, от 26.01.2019 г. дата на изпадане на длъжника в забава
до 31.07.2019 г. дата на предсрочна изискуемост, и законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и направените съдебно
деловодни разноски в размер на сумата 43,11 лв. ДТ и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.Към заявлението са приложени
освен пълномощно и документ за внесени ДТ, договор за кредит №********** с
неговите приложения и ОУ.
С Разпореждане № 496/3.02.2020 г., постановено по делото, районният съд
е уважил заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 2522/2.03.2020
г. на „Профи кредит България“ ЕООД за следните суми: 887,57
лв. неплатена главница,неплатено договорно задължение в размер на 171,23 лв.
дължимо за периода 25.02.2019 г. до 31.07.2019 г. дата на предсрочната
изискуемост, неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в
размер на 1035,36 лв, неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв,
дължими за периода от 9.02.2019 г. до 31.07.2019 г. дата на предсрочната
изискуемост, лихва за забава в размер на 31,10 лв, от
26.01.2019 г. дата на изпадане на длъжника в забава до 31.07.2019 г. дата на
предсрочна изискуемост, и законната лихва от датата на подаване на заявлението
до изплащане на вземането, както и направените съдебно деловодни разноски, като
е отхвърлил заявлението в частта, относно претендираната
сума от 440,33 лв. неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 1035,46 лв. и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30 лв. начислени за периода от 9.02.2019 г. до 31.07.2019
г. и е указал на основание чл.415 ал.3 вр.ал.1 т.3 от
ГПК на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви
осъдителен иск за вземанията си, за които съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение, като довнесе дължимата ДТ.
В мотивите си
районният съд е приел, че клаузите от договора, касаещи уговорено
възнаграждение за допълнителни услуги и
такса за извънсъдебно събиране на задължението са в противоречие със закона-,
чл.10а ал.2 от ЗПК, чл.33 от ЗПК и
добрите нрави и на основание чл.411 ал.2 т.2 от ГПК отхвърля заявлението в тези
му части.
Въззивната инстанция счита, че
районният съд правилно е приел, че спрямо договорът за паричен заем, във връзка
с който са възникнали процесните вземания, обект на заповедта за изпълнение, е
приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Също така следва да бъде
посочено, че съгласно чл.411 ал.2 т.2 от ГПК съдът е задължен служебно да
извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите
нрави. В случая, след като длъжникът има
качеството на потребител, съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа
неравноправни клаузи, тъй като те не са обвързващи за потребителя. Нормата на
чл.24 от ЗПК изрично препраща към чл.143 от ЗЗП, според която норма
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
В случая съдът счита, че частната жалба е неоснователна досежно претенцията за
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 1035,46 лв.
Тази претенция е в противоречие с нормата на чл.33 ал.1 от ЗПК, която предвижда,
че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Видно от съдържанието на
приложеното към заявлението на частния жалбоподател споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги е, че се касае за дейности, които
са свързани с усвояване и управление на кредита и представляват договори права:
да се измени падежната дата, да се реорганизира правоотношението, да се адаптира
към променените условия и др, които по съществото си
произтичат от наличието на договорно правоотношение между равноправни субекти,
каквито в случая следва да са страните по договора и тези възможности са пряко
свързани с договорните правоотношения. В този смисъл съдът не споделя тезата на
жалбоподателя, че те са незадължителни. Категорично тази така наречените
допълнителни услуги са предоставени във връзка и единствено и само заради
сключения договор, предвидени са по повод усвояването и управлението на кредита
и не попадат в категорията на такси и комисионни съгласно чл.10а ал.1 от ЗПК. Няма
данни, а и не се твърди от жалбоподателя, длъжникът да се е възползвал изобщо
от някои от тези допълнителни услуги, за да дължи и заплащането им. Освен това
стойността на тези така наречени „услуги” е дори по-висока от размера на отпуснатият
кредит от 900 лв. Тази клауза води до неправомерно оскъпяване на кредита и по
същество до неоснователно обогатяване, като заобикаля императивната норма на
чл.33 от ЗПК и в този смисъл искането противоречи на закона и морала и следва
да бъде отхвърлено.
По отношение на такси в размер на
30 лв. по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, настоящата инстанция
счита, че то също противоречи на закона и следва да бъде отхвърлено. В случая се установява, че така наречената „такса за извънсъдебно събиране
на вземането” от 30 лв. е в противоречие с нормата на чл.33 ал.1 от ЗПК, тъй
като е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Клаузите на
договора са в противоречие със закона, тъй като по същество се цели заобикаляне
на ограничението на чл.33 от ЗПК-оскъпява се кредита и това води до
неоснователно обогатяване. Практически изброените в чл.17.4 от ОУ към договора-дейности
са такива, евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на
задължението и практически са разходи, както самият заявител ги е
характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране на задължението,
следователно не попадат в изброените в чл.10а ал.1 от ЗПК услуги. В случая
разходите са посочени общо и не става ясно дали такива реално са извършени, а
освен това, за да се търси възстановяване на разход, следва да е обосновано и
доказано реалното му извършване, каквото в случая не е налице..
Категорично разпоредбата на
чл.10а ал.2 от ЗПК забранява заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Според настоящата инстанция
възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги и таксите за
извънсъдебно събиране на вземането са свързани именно с усвояване и управление
на кредита, така, че и двете клаузи според съда са сключени в противоречие със
закона.
Съгласно разпоредбата
на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК съдът е длъжен да отхвърли заявлението, като искането
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. В случая настоящата инстанция намира, че
искането досежно неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането се основава на
неравноправни клаузи, освен, че противоречи на закона и морала и следва да бъде
отхвърлено.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане на правните изводи на ЛОС, с
тези на ЛРС атакуваното разпореждане в частта, с която е отхвърлено заявлението
за претендираната
сума от 1035,46 лв - неплатено
възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер и такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв.
следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 776 от 4.03.2020 г. на Районен съд – Ловеч, постановено по ч.гр.д. №400 по описа на съда за
Определението не подлежи на
касационен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.