Решение по дело №468/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С. Х. Ч. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], обл. Стара Загора, срещу Решение № 59 от 06.03.2024г., постановено по АНД № 1016/ 2023г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 7768155 на ОД на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото му нарушение е доказано по несъмнен начин. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че при издаването на електронния фиш (ЕФ) не са допуснати процесуални нарушения, като сочи наличието на неспазени нормативни изисквания, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Твърди, че при допускането и назначаването на втора съдебна автотехническа експертиза въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като основаването на това заключение на формираните от съда фактически и правни изводи, е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че с оглед на изявлението на процесуалния представител на ОД на МВР – Стара Загора, че представената снимка за местоположението на камерата, заснела нарушението, не е актуалната снимка и не е достоверна, сочи на извода че снимката, послужила като основание за налагане на наказанието не е достоверна и не може да бъде представена достоверна такава. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен ЕФ серия К, № 7768155 на ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – О. Д. на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е потвърдил обжалвания електронен фиш. Излага доводи, че представените в хода на съдебното производство 5 броя снимки от АТСС, с което е заснето санкционираното нарушение, е било необходимо с оглед опровергаване на възраженията на жалбоподателя относно мястото, на което е установено нарушението и твърдението му, че нарушението на скоростния режим не е извършено в зоната на действие на въведеното с пътен знак ограничение на скоростта за движение на МПС.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение като обосновано, постановено при правилно приложение на закона и при липса на допуснати процесуални нарушения, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на С. Х. Ч. от [населено място], обл. Стара Загора, срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 7768155 на ОД на МВР – Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП, на С. Ч. е наложена глоба в размер на 100лв., за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 19.04.2023г. в 09.21ч., в [населено място], [улица]до Арсенал АД (НИТИ) в посока юг - север, при ограничение на скоростта от 40 км/ч, въведено с пътен знак В-26, е установено извършване на нарушение при управление на МПС с рег. № [рег. номер], с установена скорост на движение от 52км/ч при отчетен километров толеранс -3км/ч и превишена стойност на скоростта 12км/ч, като извършеното нарушение е заснето с АТСС ARH CAM S1 - автоматизирано техническо средство № 120с50с. Посочено е и че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/ 5069128 на 01.09.2022г.

С обжалваното решение Казанлъшкият районен съд е потвърдил електронния фиш, по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като не са констатирани процесуални нарушения при неговото издаване. По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, съдът е обосновал извод, че извършеното от С. Ч. нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП в условията на повторност, е доказано по безспорен и несъмнен начин, като законосъобразно лицето е санкционирано с налагане на предвиденото в закона по вид и размер административно наказание за това нарушение с издаването на електронен фиш.

Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно.

Неоснователно е възражението на касатора, че снимката, послужила като основание за налагане на наказанието, не е достоверна и доколкото не може да бъде представена достоверна такава, извършването на вмененото нарушение на скоростния режим на посочените в ЕФ време, място и обстоятелства, се явява недоказано. На първо място изявлението на процесуалния представител на ОД на МВР – Стара Загора, направено в проведено на 05.01.2024г. съдебно заседание по делото, за недостоверност на представената снимка, не се отнася до изготвения с АТСС снимков материал – веществено доказателствено средство по см. на чл.149, ал.15 от ЗДвП, а касае представена снимка на местоположението на АТСС. Тази снимка на местоположението на АТСС, противно на твърдяното от касационния жалбоподател, не представлява основанието за налагане на наказанието – основанието за съставяне на ЕФ за санкциониране на установеното с АТСС нарушение на скоростния режим, е снимковия материал (л.16 и л. 73 и сл. по АНД № 1016/ 2023г. на РС – Казанлък), изготвен с АТСС - ARH CAM S1 – автоматизирано техническо средство № 120с50с (представляващ доказателствено средство по см. на чл.189, ал.15 от ЗДвП), установяващ констатираното превишаване на разрешената скорост за движение на 19.04.2023г. в 09.21ч., в [населено място], [улица]до Арсенал АД (НИТИ), при управление на МПС с рег. № [рег. номер] и всички релевантни за съставомерността на деянието обстоятелства, за квалифицирането му като нарушение на чл.21, ал.2 във вр. ал.1 от ЗДвП. Както нееднократно е посочвал Старозагорският административен съд, липсата на снимка на използваното АТСС не съставлява съществено нарушение на установените в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. изисквания за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата – липсата на снимка, визуализираща мястото, на което е било поставено АТСС (ARH CAM S1 № 120с50с), по никакъв начин не може да обуслови извод за материална и/или процесуална незаконосъобразност на електронния фиш, тъй като местоположението на АТСС се удостоверява не със снимка на АТСС, а в Протокола за използване на АТСС по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. В случая в съставения Протокол за използване на АТСС по чл.10, ал.1 от Наредбата надлежно са удостоверени както местонахождението на мястото за контрол и местоположение на АТСС (бул. Розова долина – до Арсенал АД (НИТИ), на 200 м. от пътен знак В-26), така и датата и часовия интервал на използване на АТСС, разположението на АТСС спрямо посоката на движение на контролираните МПС и др. В този смисъл обстоятелството, че представената по делото снимка на АТСС не е била актуална (достоверна) и съответно че от страна на административно наказващия орган не е представена достоверна снимка на местоположението на АТСС, с което е заснето нарушението, по никакъв начин не може да обоснове нито извод за допуснато съществено нарушение на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., нито за допуснати нарушения при изготвения с АТСС снимков материал, дисквалифициращи го като годно веществено доказателствено средство по см. на чл.189, ал.15 от ЗДвП и лишаващо го от доказателствена стойност за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол, нито за недоказаност на мястото, където е заснето нарушението на скоростния режим и съотв. на мястото, на което е извършено нарушението.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от въззивния съд извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършеното с МПС – лек автомобил с рег. № [рег. номер] на посочените в електронния фиш дата, час, място и обстоятелства, нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП. Този извод се основава както на информацията от приложените веществени доказателствени средства по см. на чл.189, ал.15 от ЗДвП (снимков материал – л.16 и л. 73 и сл. по АНД № 1016/ 2023г. на РС - Казанлък), така и от заключението на изпълнената повторна съдебна автотехническа експертиза. Неоснователно е възражението на касатора, че при допускането и назначаването на втората съдебна автотехническа експертиза, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и съотв. че незаконосъобразно формираните от съда фактически и правни изводи се основават на това заключение. Изготвеното заключение по първоначалната експертиза относно мястото, на което е бил заснет управлявания от С. Ч. л.а с рег. № [рег. номер], се основа на приложената към ЕФ снимка – веществено доказателствено средство по см. на чл. 189, ал.5 от ЗДвП (л.16 по делото) и представената от ОД на МВР – Стара Загора снимка на разположението на АТСС. Предвид изявлението на процесуалния представител на ОД на МВР – Стара Загора, че представената снимка на АТСС, не е актуалната и относимата за упражнения в случая с АТСС видеоконтрол, при наличието на 5 броя изготвени с АТСС снимки, даващи възможност за установяване на местоположението на техническото средство, с което е било заснето нарушението, въззивният съд е допуснал и назначил втора съдебна автотехническа експертиза, при изискване за нуждите на експертизата на всички изготвени с АТСС снимки. Това процедиране на съда е правилно, по следните съображения:

С оглед констатацията, че заключението на първата експертиза е било изготвено вкл. въз основа на снимка за разположението на АТСС, за която няма данни кога е направена и съотв. дали АТСС на снимката е същото, с което е заснето процесното нарушение (което обстоятелство дисквалифицира тази снима като годно доказателствено средство и я лишава от доказателствена стойност за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол) и предвид изявлението на процесуалния представител на ответника, че представената снимка не е релевантната такава за местоположението на АТСС на датата на упражнения с АТСС видеоконтрол при който е констатирано нарушението на скоростния режим, санкционирано с ЕФ серия К, № 7768155, обосновано и правилно въззивният съд не е кредитирал и съотв. не е възприел това заключение при преценката за доказаността на мястото на извършване на нарушението и съотв. дали измерената скорост на управление на автомобила е в обхвата на действие на въведеното с пътен знак В-26 ограничение на скоростта. Съответно законосъобразно, при изнесените в с.з данни за наличието на пет броя снимки, представляващи изготвен с АТСС снимков материал за извършеното нарушение и с оглед изпълнението на задължението по чл. 14 и чл.314, ал.1 от НПК за извършване на цялостна служебна проверка на законосъобразността и правилността на електронния фиш и съотв. на задължението по чл. 13, ал.1 от НПК да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина, Казанлъшкият районен съд е изискал от ОД на МВР – Стара Загора всички изготвени с АТСС снимки и е назначил нова съдебна автотехническа експертиза. Заключението по втората експертиза относно мястото, където е било разположено АТСС и съотв. мястото, където е заснето санкционираното с ЕФ нарушение на скоростния режим, се основава единствено на информацията, съдържаща се в изготвените с АТСС снимки на нарушението, представляващи веществени доказателствени средства по см. на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Противно на твърдяното от касатора, представените във връзка с изпълнението на експертизата 5 броя снимки, не представляват „подменени доказателствени източници“ – петте снимки са възпроизведени на хартиен носител пет заснети в периода от 09.21.31ч до 09.21.33ч на 19.04.2023г. кадри на едно и също нарушение (управление на 19.04.2023г. в 09.21ч., в [населено място], [улица]до Арсенал АД (НИТИ) на МПС с рег. № [рег. номер] при неспазване на въведеното с пътен знак ограничение на скоростта от 40 км/ч), като първоначално към обжалвания ЕФ е била приложена само снимка № 1. По-късното изискване и съотв. представяне на всички изготвени с АТСС снимки на заснетото нарушение (при разпечатване на заснетите кадри като цветни изображения в по-голям формат), е било обусловено от задължението на съда да извърши преценка на основателността на възраженията на жалбоподателя относно мястото, на което е установено нарушението и на твърдението му, че нарушението на скоростния режим не е извършено в зоната на действие на въведеното ограничение на скоростта за движение на МПС, съотв. е било необходимо за изготвянето на заключение по експертизата въз основа на предвидените в закона като допустими в административнонаказателния процес веществени доказателствени средства. Именно въз основа тези изготвени снимки с АТСС, заснемащо и записващо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС – веществени доказателствени средства по см. на чл.189, ал.15 от ЗДвП, инкорпориращи генерирани данни относно датата, географски координати на точката, в която е извършено засичането на скоростта и съдържащи информация относно посоката на движение на контролираните МПС, режима на контрола и ограничението на скоростта, спрямо която се осъществява контрола, е изготвено заключението на втората съдебна автотехническа експертиза. Това заключение категорично потвърждава както удостовереното в Протокола за използване на АТСС по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. местоположение на АТСС спрямо пътен знак В-26, така и че мястото, на което е било заснето санкционираното с ЕФ нарушение, е в обхвата на действие на ограничението на скоростта, въведено с този пътен знак.

Ето защо обосновано, от гл.т на доказателствата, и правилно, от гл.т на закона Казанлъшкият районен съд е приел, че С. Ч. законосъобразно е санкциониран с издадения ЕФ на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП, за извършеното при управление на лек автомобил с рег. № [рег. номер] нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП при условията на повторност. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

Правилно е разпределена между страните отговорността за разноските по делото, вкл. обосновано присъденото юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.1 във вр. с ал.4 и ал.5 от ЗАНН, е определено в максимален размер съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид извършените в хода на производството процесуални действия и осъществената от юрисконсулта правна защита, която не се определя единствено от броя на съдебните заседания, в които е участвал.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 във вр. с ал.4 и ал.5 от ЗАНН, С. Ч. следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от ЗПП.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 59 от 06.03.2024г., постановено по АНД № 1016/ 2023г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 7768155 на ОД на МВР – Стара Загора.

ОСЪЖДА С. Х. Ч. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], обл. Стара Загора, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80лв (осемдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.