Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, ………….2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, Втори състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Камелия Александрова , като
разгледа докладваното от съдията Веселина Чолакова адм. дело N 4
по описа за 2023 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 84, ал. 2 вр. с чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от П.А.А., гражданин на Руска Федерация, роден на *** г., с адрес *** против Решение № УПБ-7/14.11.2022 г. на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
С жалбата са наведени доводи за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и целта на закона, обосноваващи основания за оспорване съгласно чл.146,т.3,т.4 и т.5 от АПК. Счита, че интервюиращият орган не е изследвал всички относими факти свързани с държавата му на произход. Сочи, че е пристигнал в Република България , за да уреди семейни, имуществени въпроси , свързани с придобити по наследство от неговия баща недвижими имоти. Имал намерение да започне собствен бизнес и да се установи в страната, което е в интерес на малолетния му син и неговата майка. По време на престоя си в България е разбрал за обявената с Указ на президента на Руската Федерация частична мобилизация и влошаване на политическата и социална обстановка. Изпитва сериозни опасения, че може да бъде мобилизиран и изпратен да воюва. Не желае да участва във военен конфликт, това е против личните му ценности, разбирания и убеждения. Сочи, че е роден от смесен брак на украинец и рускиня и не желае да взема страна във военния конфликт, който изцяло осъжда. Моли за отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Сочи се, че за признаване на статута на бежанец е достатъчно само наличието на опасение за преследване, което в случая е налице поради обявената в Русия военна мобилизация. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците, РПЦ – с. Баня , чрез процесуален представител в представени с писмена молба писмени бележки, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Възразява срещу направеното искане за присъждане на разноски за жалбоподателя.
След като разгледа оплакванията изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу
подлежащ на оспорване акт и от надлежна страна, поради което се явява
процесуално допустима.
По
основателността на жалбата:
Предмет на разглеждане е Решение № УПБ-7/14.11.2022 г.
на Интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет,
с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна
закрила.
П.А.А. , гражданин на Руска Федерация е подал молба до
Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за предоставяне на
международна закрила. Молбата е заведена с рег.№ УП3218/26.10.2022 г. в
Агенцията и с вх.№ 460/26.10.2022 г. в РПЦ-с. Баня (л.36 от адм. преписка).
Регистриран е чрез попълване на Регистрационен лист рег.№ УП3218/26.10.2022 г.
( л.35 от адм. преписка). В същия е посочил , че е гражданин на Руската
Федерация, с етническа принадлежност – руснак. Представил е национален паспорт
№ **издаден на 05.04.2021 г., валиден до 05.04.2031. Представил е НА № **, том *,
рег.№ *, дело № */* г. на нотариус с
район на действие Районен съд-Варна, видно от който баща му А. В. П. и придобил
два недвижими имота-ателиета за творческа дейност № 2 и № 3 в сграда находяща
се в с. **.
С Писмо рег. № УП 3218/28.10.2022 г. Директорът на РПЦ
– с. Баня е изискал от Началника на 04 РПУ-гр.Варна да извърши проверка на посочения
от лицето адрес в с. **. С Решение № 180/28.10.2022 г. Директорът на РПЦ-с.Баня
е разрешил на жалбоподателя да се настани на избрания от него адрес в с. **,
като не получава финансова и материална помощ от Държавната агенция за
бежанците.
На 03.11.2022 г. с П.А.А. е проведено интервю,
резултатите от което са обективирани в Протокол от проведено интервю с рег.№
УП3218/03.11.2022 г. ( л.20-23 от адм. преписка). Интервюто е проведено в присъствието на
преводач на руски език. Жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от
него при попълване на регистрационния лист. Напуснал е страната си на
29.08.2022 г. ,легално със самолет за Турция, откъдето е влязъл в България. Не
е подавал други молби за международна закрила. Не е арестуван или осъждан в
държавата си на произход. Няма проблеми поради принадлежността си към
етническата си група. Няма проблеми поради изповядваната от него религия, не
участва в религиозни организации, общност, секта. Има две деца, които живеят с
майките си, като с майката на П. Ю. роден на *** г. живеят на семейни начала.
Не е отбивал военна служба. Напуснал е Руската Федерация преди обявената
мобилизация, не е получавал повиквателна и не е бил търсен. Не е членувал в
политическа партия или организация, въоръжена групировка ( паравоенно
формирование), не е влизал във взаимоотношения с армията или полицията в
държавата си на произход. Напуснал е страната си, за да събере необходимите документи
за приемане на наследство от починалия му баща. Имал е среща с адвокат. Като причини да напусне страната си е
посочил, че има намерение да живее в България. След като придобие собственост
върху недвижимо имущество има право да подава документи за жителство. В
неговата страна е обявена частична мобилизация. Настроен е критично към
положението в страната му. За това е дошъл тук, за да търси закрила. Аполитичен
е, но е ходил на митинг след разстрела на Б. Н. . Ходил е на митинг и в защита
на Н. . Винаги открито е изразявал мнението си. След забрана на митингите в
подкрепа, са започнали да убиват и да пращат хора в затвора. Другата причина е
войната с Украйна, където е роден и която е страната на произход на баща му.
Подкрепял е открито Майдана. Страхува се за живота си в неговата страна. Има публикации в Интернет, където открито е
изразявал мнението си . Никога не би воювал в Украйна. Живеел е нормално в
страната си и е нямал проблеми, но тези събития са оказали силно влияние върху
психиката му. Не е получавал заплахи лично или към семейството му, върху тях не
е оказвано насилие, не са били задържани или арестувани, срещу тях не са
възбуждани съдебни дела. Подал е молба за закрила, тъй като това е вариант да
остане в България за по-дълъг срок. Като допълнителни причини сочи, за да
избегне политическо преследване, за да не отиде на война и да довърши нещата си
по прехвърляне на имуществото. Има опасения, че границата може да бъде
затворена и да няма възможност за повторно връщане в България. Има намерение да
развие бизнес в с. Шкорпиловци. Не би се върнал в страната си на произход
поради възгледите си, мобилизацията и семейните дела. Опасява се, че при
завръщане в страната му на произход ще бъде мобилизиран, ще бъдат затворени
границите и няма да може да довърши семейните си дела, отделно се опасява от
преследване поради политическите си възгледи. Не идва за пръв път в България,
харесва хората и иска да живее тук.
Представена е справка от Дирекция „Международна
дейност“ на Държавна агенция за бежанците
при МС с вх.№ МД-652/14.10.2022 г. ( л.12-19 от адм. преписка).
С Решение № УПХ-7/14.11.2022 г. на
Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на
международна закрила на А. А. П. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1,
във вр. с чл. 13, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения
акт.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
По валидността
на акта:
Оспореното решение е издадено в ускорено производство
по реда на Глава VI, Раздел II от Закона за убежището и бежанците. Съгласно чл. 68, ал.
1, т. 1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила
се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за
международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 26.10.2022 г., а
оспореният акт е издаден на 14.11.2022 г. при спазване на срока по чл. 70, ал. 1
от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.
Оспореното в настоящото производство решение е
издадено от компетентен орган – Й.Д.Н. , младши експерт в
Регистрационно-приемателен център- с. Баня , определен със Заповед №
РД05-297/18.04.2022 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при
Министерски съвет. Решението отговаря на изискванията за форма и няма пороци,
които да водят да неговата нищожност.
По процесуалната и
материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона:
Административният акт отговаря и на общите изисквания
за форма и съдържание по чл. 59 от АПК.
В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за
издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо
приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и
хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в
бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход.
Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и
кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да
разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.
В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ
– с. Банкя при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен
протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за
него език.
Не се констатираха допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при постановяването на решението .
Решение е съответно и на материалния закон.
Правното основание за постановения акт са разпоредбите на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗУБ, съгласно които молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9 от ЗУБ, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8 от същия закон, и чужденецът: т.1./ се позовава на основания извън предмета на този закон;т.2 не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване.
Основанията за предоставянето на статут на бежанец и
на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8
и чл. 9 от ЗУБ.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1
от ЗУБ статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения
от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Според чл. 8, ал. 2
от ЗУБ, за предоставянето на статут по ал. 1 е без значение
обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия,
националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в
основата на преследването. Достатъчно е органът или организацията,
осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът има такава принадлежност.
Съгласно чл. 8, ал. 3
от ЗУБ, субекти, извършващи преследване, могат да бъдат: 1.
държавата; 2. партии или организации, които контролират държавата или
значителна част от нейната територия; 3. недържавни субекти, когато може да
бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни
организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване.
Според определението, дадено в чл. 8, ал. 4
от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или
съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека,
достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Съгласно чл. 8, ал. 5
от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат: 1. физическо или
психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни,
полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се
прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания,
които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита,
който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5.
наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в
случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването
на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3; 6. действия, насочени
срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. В ал. 6 на чл.
8 от ЗУБ е предвидено, че опасенията от преследване може да се
основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си
по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено
ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на
убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато
тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Закрилата
срещу преследване може да бъде предоставена от държавата, партии или
организации, включително международни организации, които контролират държавата
или значителна част от нейната територия, при условие че същите желаят и могат
да предложат ефективна закрила, до която чужденецът има достъп и която няма
временен характер /чл. 8, ал. 7
от ЗУБ/.
Наличието и основателността на опасенията, следва да
бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за
статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води
до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена
от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното
с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от
ЗУБ, същият е заявил, че напуснал Русия изцяло по лични и семейни причини, с оглед
кончината на неговия баща и приемането на наследство , среща с адвокат и
консултация свързани с необходимата документация. От изложената бежанска
история на жалбоподателя, обективирана в Протокол рег. № УП 3218/03.11.2022 г., не се установява срещу него да е било
осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4
и ал. 5 от ЗУБ,
нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е
извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската
история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на
предпоставките за предоставяне на чужденеца на бежански статут. Правилно е
отчетено, че причината, поради която П.А.А. е напуснал държавата си по
произход, не попада в приложното поле на чл. 8 от ЗУБ,
респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец.
Жалбоподателят не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни
репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини,
възведени в чл. 8, ал. 1
от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се
направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4
от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на същата
норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на
предвиденото в цитираната разпоредба понятие "основателни опасения от
преследване". Следователно страхът на чужденеца от преследване по
причините, посочени в чл. 8, ал. 1
от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Опасенията му , че при
завръщане в страната ще бъде преследван за своите възгледи или ще бъде
мобилизиран са само предположения, които не се обосновават с доказателства.
В случая от събраните по делото доказателства не се
установява от една страна жалбоподателят основателно да се страхува от
преследване в държавата си по произход, а от друга, това преследване да е по
причина неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена
социална група или политическо убеждение. Правилно административният орган е
преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю, от негова страна не са
изложени обстоятелства, сочещи наличие на някое от обстоятелствата, предвидени
в чл. 8, ал. 1
от ЗУБ във връзка с чл. 8, ал. 4
и ал. 5 от ЗУБ.
Анализът на заявените обстоятелства сочи, че твърденията на кандидата не
попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ, тъй като от една страна А.П. не твърди да изпитва страх поради неговата
раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група,
политическо мнение или убеждение, а от друга, изтъкнатото като причина да
напусне Русия, не може да бъде квалифицирано като преследване на жалбоподателя
по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ,
или като риск от осъществяване на такова спрямо него. Персонално спрямо
заявителя в страната му по произход не е упражнявано насилие и лично не е бил
обект на репресии. По самите твърдения на чужденеца, той не е имал проблеми с
официалните власти в Русия, нито с други субекти по чл. 8, ал. 3
от ЗУБ.
Административният орган е приложил правилно
материалноправните разпоредби към фактическата обстановка по случая. От
информацията, дадена от жалбоподателя при интервюто, не може да се заключи, че
той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия,
национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Не са налице и
предпоставките по чл. 8, ал. 5,
т. 5 от ЗУБ, които биха били относими към твърденията на
жалбоподателя, тъй като най - напред не се установява той да е бил търсен за
военна служба. Следва да се отбележи заявеното от жалбоподателя, че по негова воля, не е отбил редовната си военна
служба, което е оставено без последствия от официалните власти на страната му
на произход. Не са налице данни за
конкретна заплаха срещу жалбоподателя, която да възбуди у него основателни
опасения от преследване, основани на причините – раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение,
както е установил и интервюиращият орган.
Заявените от
жалбоподателя причини пред интервюиращия орган са от личен характер, а именно
да довърши процедурата по прехвърляне на имущество, да създаде собствен бизнес
, защото имал съмнения, че е вероятно да затворят границите и няма да може да
се върне отново в България. Правилен е изводът на административния орган, че
причините за напускане на страната на произход са извън предметния обхват на
ЗУБ. В този смисъл обосновано е прието с оспореното решение, че не са налице
предпоставките на чл. 8, ал. 1
от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на чужденеца.
Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ,
за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Законът изисква наличие
на реална опасност от тежки лични заплахи срещу живота и личността на
жалбоподателя. По делото не се съдържат доказателства, подкрепящи изводи в тази
насока. От интервюиращия орган са изложени законосъобразни мотиви относно
липсата на законовите предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1,
т. 1-3 от ЗУБ,
съгласно който хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря
на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не
желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде
изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание
или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице
поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт. Съгласно чл. 9, ал. 2
от ЗУБ, субекти, извършващи тежки посегателства по ал. 1, могат да
бъдат: 1. държавата; 2. партии или организации, които контролират държавата или
значителна част от нейната територия; 3. недържавни субекти, ако може да бъде
доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни
организации, не могат или не желаят да предоставят закрила срещу тежки
посегателства.
След преценка на информацията за страната по произход,
обективирана в Справка вх. № МД-652/14.10.2022 г. за Руската Федерация на
Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС , интервюиращият орган е приел,
че за гражданина на Русия не са налице и предпоставките за предоставяне на
хуманитарен статут съобразно тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива
2004/1983 ЕО, дадени в тълкувателно решение на
Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г. по дело №С-465/07, които
се преценяват във връзка с прилагане нормата на чл. 9, ал. 1,
т. 3 от ЗУБ. Правилно е прието, че единствено заради присъствието си
на територията на Руската Федерация чужденецът не би могъл да бъде изложен на
тежки посегателства, за него не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1,
т. 3 от ЗУБ и жалбоподателят не е бил принуден да напусне държавата си по
произход поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността
му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен
въоръжен конфликт. Органът правилно е приел, че не е налице заплаха за молителя
поради ситуация на масово и безогледно насилие в държавата му по произход. На
територията на Руската Федерация няма широко мащабен въоръжен конфликт и не съществува реален риск чужденецът да понесе
тежки посегателства, при пребиваването си в държавата на произход. От
представената справка за положението в Руската Федерация е видно, че ситуацията
там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че цивилно лице поради
самият факт на пребиваването си в страната е изложено на реална опасност да
претърпи тежки и лични заплахи, респ. че са налице предпоставки за предоставяне
на хуманитарен статут на лицата от тази държава. Чужденецът няма членове на
семейството си, които да са получили закрила в Република България, затова за
него не са налице и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9
и чл. 9, ал. 6
от ЗУБ. Посочените от лицето пред интервюиращия орган мотиви не
могат да бъдат оценени като хуманитарни, с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8
от ЗУБ.
Интервюиращият орган е обсъдил всички относими към
случая факти и обстоятелства, включително вземайки предвид актуалната
обстановка в Руската Федерация и съобразявайки степента, в която жалбоподателят
е конкретно засегнат от нея. Въз основа на тези данни обосновано интервюиращият
орган е преценил, че посочените от търсещия закрила чужденец причини за
напускане на държавата му на произход не могат да породят основателен страх от
преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена
социална група или поради лични убеждения, а също така, че по отношение на
жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания,
предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват
предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ.
Оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Решението съответства
с целта на закона и не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение
съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от
порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него
жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.А.А., гражданин на Руска Федерация, роден на
*** г., с адрес *** против Решение № УПБ-7/14.11.2022 г. на Интервюиращ орган
на Държавната агенция за бежанците.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.85,ал.2 от Закона за убежището и бежанците.
СЪДИЯ :