Определение по дело №1056/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 738
Дата: 21 юни 2021 г. (в сила от 21 юни 2021 г.)
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20203100901056
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 738
гр. Варна , 21.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и първи юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело №
20203100901056 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:

І. По редовността на разменените книжа.
С искова молба вх. №20237/14.09.2020г. от ищеца „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу ответника
О.И.Ц.., ЕГН **********, с адрес в град Варна, е предявен иск за заплащане на сумата 64
655,27 лева, представляваща общия размер на изплатените на увреденото лице Л.Е.Д. ЕГН
*****, обезщетения за причинени му вреди (45 000 лв. - за неимуществените, 1 820 лв. - за
имуществените) и лихвите за забава за тяхното плащане за периода от 21.09.2014г. (датата
на деликта) до 22.06.2018г. (датата на плащането), присъдени с решение №2024/29.03.2017г.
по гр.д. №8302/2015г. на Софийски градски съд, г.о., I-21 състав, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба (14.09.2020г.) до
окончателното й плащане.
Ищецът претендира и осъждане на ответника да му заплати направените разноски за
производството.

С разпореждане №6412/16.09.2020г. съдът е приел, че исковата молба отговаря на
изискванията за редовност и е разпоредил препис от нея, ведно с приложените
доказателства, да се връчат на ответника.

С оглед установените обстоятелства около връчването, с определение
№209/25.02.2021г. на основание чл.47, ал.6 от ГПК съдът е назначил особен представител на
1
ответника на разноски на ищеца в лицето на посочения от Адвокатски съвет - Варна
адвокат.

В указания му срок по чл.367, ал.1 ГПК адвокат Р.Д., ВАК, е подал писмен отговор
на исковата молба вх. №6018/31.03.2021г.

В хода на последвалата размяна на книжа страните са депозирали допълнителна
искова молба вх. №8259/29.04.2021г. и допълнителен отговор вх. №10862/04.06.2021г., в
които са конкретизирали твърденията и възраженията си по иска.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.

ІІ. По допустимостта на претенциите
Предявените от ищеца искове са допустими.
Същите намират своето правно основание в чл.274, ал.1, т.1 КЗ Кодекса за
застраховането (отм. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.), във вр. с чл.223 от
КЗ (отм.) и §.22 от ПЗР на КЗ (обн., ДВ, бр.102/2015г.), съответно в чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).

С оглед цената на иска, определена по реда на чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и предвид
разпоредбите на чл.71, ал.1 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр.22/2008г.), дължимата за производството по делото
държавна такса е в размер 2 586,21 лева.
Ищецът е представил доказателство за предварителното й внасяне (чл.73, ал.3 от
ГПК).

Не е направено възражение относно реда за разглеждане на делото (чл.369, ал.1
ГПК). С оглед обстоятелството, че ищецът е търговско дружество, като отговорността му е
била ангажирана именно с осъществяваната от него търговска дейност, съответно във връзка
със сключена с причинителя на вредите, конкретна сделка, имаща характер на търговска
2
такава (чл.286 от ТЗ), и на основание чл.365, т.1 от ГПК приложими към настоящото
производство са правилата за разглеждане на търговски спорове гл.32 ГПК.

ІІІ. По доказателствените искания.
Представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства съдът намира за
допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните.
Същите следва да бъдат допуснати, като събирането им ще се извърши в първото по делото
открито съдебно заседание - чл.375, ал.1 ГПК.

Като има предвид предмета на спора и твърденията на ищеца, че във воденото срещу
него исково производство по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) от пострадалото лице ответникът –
застрахован водач е взел участие като трето лице – негов помагач, направените от ищеца
искания да се изискат и приложат към настоящето дело НОХД №1074/2015г. по описа на
Районен съд - Варна, и гр.д. №8302/2015г на Софийски Градски Съд, I-21 състав, ведно с
приложено към него гр.д. №4912/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, съдът
намира за допустими и относими към предмета на доказване, поради което следва се
уважават.

На този етап от процеса не следва да се уважава искането за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза, чрез която да се установи извършеното плащане от застрахователя
на виновния за ПТП водач на присъдените на пострадалото лице суми (застрахователно
обезщетение и лихви за забава). Съдебната експертиза е способ за проверка на доказателства
с помощта на вещо лице, което притежава необходимите експертни знания и опит, които
съда няма. Едва ако за съда и страните е налице затруднение и нужда от специални знания за
извличане на съдържащите се в тях данни би могло да се ползва помощта на съдебен
експерт. Обстоятелствата, за които се иска експертиза, могат и следва да бъдат установени
със съответни писмени доказателства (платежни нареждания, документи от изпълнителното
дело, удостоверение от съдебния изпълнител, други подобни), каквито в случая са
представени от ищеца. Този факт (реално извършено от ищеца – застраховател плащане на
търсената с иска сума) не се оспорва от ответника.

Произнасянето по искането на ответника да се задължи ищеца да представи
„застрахователната преписка по застрахователна полица №22114001482341 в цялост, ведно
с опис на съдържащите се в нея документи“ следва да се отложи за открито съдебно
заседание след изслушване на устните обяснения на страната за значението за спора на това
3
доказателствено искане и конкретните факти, които се цели да се установят с него.

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и
представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито
съдебно заседание. И това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по
делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се
разпределя тежестта за тяхното доказване.
Във връзка с евентуални претенции по чл.78 от ГПК за присъждане на разноските,
сторени за производството, съдът намира за уместно да предупреди страните, че следва да се
представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по
делото (чл.80 от ГПК).
Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от
съда проект за доклад по делото, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да
изложат становища във връзка с доклада по делото. Страните могат да изложат становища
по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени
указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни
искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена
молба с препис за насрещната страна.
На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай
половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца (чл.78, ал.9 ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.374 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими искове на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе” №67А, представлявано от изпълнителните директори
С.Н.А. и П.В.Д., срещу О.И.Ц.., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. Трошево, бл.76,
вх.3, ет.6, ап.68, за заплащане на сумата 64 655,27 лева, представляваща общия размер на
изплатените на увреденото лице Л.Е.Д. ЕГН *****, обезщетения за причинени му вреди (45
000 лв. - за неимуществените, 1 820 лв. - за имуществените) и лихвите за забава за тяхното
плащане за периода от 21.09.2014г. (датата на деликта) до 22.06.2018г. (датата на
плащането), присъдени с решение №2024/29.03.2017г. по гр.д. №8302/2015г. на Софийски
градски съд, г.о., I-21 състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на исковата молба (14.09.2020г.) до окончателното й плащане.
4

Така предявените искове се квалифицират правно по чл.274, ал.1, т.1 КЗ Кодекса за
застраховането (отм. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.), във вр. с чл.223 от
КЗ (отм.) и §.22 от ПЗР на КЗ (обн., ДВ, бр.102/2015г.), съответно чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите.

Ищецът претендира и осъждане на ответника да му заплати направените разноски за
производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.

Дължимата за исковото производството държавна такса в размер на 2 586,21 лева е
внесена предварително от ищеца.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, гл.32 ГПК
„Производство по търговски спорове”.

ДОПУСКА като писмени доказателства писмените документи, представени от
ищеца с исковата молба.

ДА СЕ ИЗИСКА от Варненски районен съд НОХД №1074/2015г. по описа на ВРС,
наказателно отделение, за послужване по настоящото дело.

ДА СЕ ИЗИСКА от Софийски градски съд гр.д. №8302/2015г. по описа на СГС,
гражданско отделение, I-21 състав, ведно с приложено към него гр.д. №4912/2017г. по описа
на Софийски апелативен съд, за послужване по настоящото дело.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, да се допусне и назначи съдебно-счетоводна
експертиза, чрез която да се установи извършеното плащане от застрахователя на виновния
за ПТП водач на присъдените на пострадалото лице суми (застрахователно обезщетение и
лихви за забава).
5

ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника О.И.Ц.. да бъде задължен ищеца
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД да представи цялата застрахователна
преписка по застрахователна полица №22114001482341, ведно с опис на съдържащите се в
нея документи, за открито съдебно заседание след изслушване на устните обяснения на
страната за значението за спора на това доказателствено искане и конкретните факти, които
се цели да се установят с него.

УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни
доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за
което са изложени в мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че могат да изложат становища по настоящото определение
във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по
изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата
на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за
насрещната страна.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание
по делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).

УКАЗВА на страните възможността да уредят доброволно заявения за съдебно
разрешаване спор помежду си чрез медиация или спогодба, в който случай половината от
внесените държавни такси ще бъдат върнати на страните (чл.78, ал.9 ГПК).

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по настоящото търговско дело №1056 по
описа за 2020г. за 30.09.2021г. от 09,30 часа, за която дата да се призоват страните – ищеца
– на посочения по делото адрес, чрез пълномощник; ответника – чрез назначения му особен
прадставител.

Ведно с призовките ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от настоящото определение и
изготвения проект за доклад по делото, като се укаже на страните възможността в съдебното
6
заседание да изложат становища във връзка с него.

ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неявяването им в първото заседание, без да са
направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, и при наличие на останалите
предпоставки по чл.238 от ГПК може да бъде постановено неприсъствено решение или
производството да бъде прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

По търговско дело №1056/2020г. по описа
Варненски окръжен съд, т.о.

1. Предмет на предявените искове е претендираното от ищеца „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София право да
получи обратно от застрахованото лице - ответника О.И.Ц.., ЕГН **********, с адрес
в град Варна, застрахователните обезщетения, платени на Л.Е.Д. ЕГН *****, за
обезщетяване на причинените му вреди (неимуществени и имуществени)
вследствие на ПТП, настъпило на 21.09.2014г. в гр. Варна, с л.а. „Фолксваген Венто” с
ДКН *****, управляван от ответника О. Ц. и по негова вина.

2. Предявена е претенция за сумата 64 655,27 лева, представляваща общия размер на
изплатените на увреденото лице суми за обезщетения за причинени му вреди (в
размери съответно 45 000 лв. – за причинените неимуществени вреди; 1 820 лв. – за
причинените имуществени вреди) и лихви за забава (в общ размер на 17 845,27 лв. за
периода от 21.09.2014г. – дата на увредата, до 22.06.2018г. - датата на изплащането).

7
3. Сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда (14.09.2020г.) до окончателното й плащане.

4. Правно основание на претенциите – чл.274, ал.1, т.1 КЗ Кодекса за застраховането
(отм. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.), във вр. с чл.223 от КЗ (отм.) и
§.22 от ПЗР на КЗ (обн., ДВ, бр.102/2015г.), съответно чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).

5. Твърди се от ищеца, че воденото наказателно производство срещу причинителя на
вредите - ответника О.И.Ц.., е приключило с одобрено съдебно споразумение по
НОХД №1074/2015г по описа на PC-Варна, 29-ти състав, с което същият е признат за
виновен за извършеното деяние, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.“б”,
предл.2-ро, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като му е било наложено и съответно
наказание.

6. Към момента на ПТП, лек автомобил „Фолксваген Венто” с ДК № ***** е бил с
валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „Лев Инс” АД по
полица №22114001482341, със срок на валидност от 29.05.2014г. до 29.05.2015г.

7. С решение №2024/29.03.2017г. по гр.д. №8302/2015г. на Софийски градски съд, г.о., I-
21 състав, ищецът – застраховател на причинителя на вредите е бил осъдени да
заплати на пострадалата Л.Е.Д., ЕГН *****, обезщетения за причинените й вреди в
размери съответно 45 000 лева - за неимуществените, съотв. 1 820 лева - за
имуществените вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата
на увреждането – 21.09.2014г. до окончателното им плащане.

8. Решението било постановено при участието в процеса на О.И.Ц.., ЕГН **********,
като трето лице - помагач на страната на ответника – застраховател ЗК „Лев Инс” АД.

9. Преразгледано частично по въззивна жалба на ответника, решението е било
потвърдено от въззивния съд - решение №1010/26.04.2018г. по в.гр.д. №4912/2017г. на
Софийски апелативен съд.

10. След постановяване на въззивното съдебно решение, въз основа на издадения му
изпълнителен лист от 11.05.2018г. взискателят Л.Е.Д. образувал изпълнително дело
№20188380401749 по описа на частен съдебен изпълнител Милен Бъзински, рег. №838
в КЧСИ, в хода на което с платежни нареждания №BORD05681155 от 22.06.2018г. и
№BORD07057317 от 26.06.2018г. длъжникът ЗК „Лев Инс” АД изплатил
задължението си като превел по сметката на ЧСИ парична сума в общ размер на
71 117,15 лева, включваща търсените обезщетения за причинените имуществени и
неимуществени вреди в общ размер на 46 820 лв. и дължимата мораторна лихва
8
(обезщетение за забава) в размер на 17 845,27 лв. за периода от 21.09.2014г. – дата на
увредата, до 22.06.2018г. - датата на изплащането.

11. Като твърди, че към момента на ПТП, при което са нанесени увредите, застрахованият
водач е управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в
кръвта от 1,5 промила, и позовавайки се на разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.),
приложима с оглед датата на настъпване на събитието, ищецът твърди, че ответникът
е регресно отговорен и следва да му възстанови платените на пострадалото при това
ПТП лице суми.

12. Ответникът О.И.Ц.., чрез назначения му особен представител адвокат Р.Д., заявява,
че оспорва иска по основание и размер.

13. Заявено е бланкетно оспорване на „всички изложени в исковата молба фактически и
правни твърдения, свързани с наличието на основания за уважаване на предявения
иск“ без да са изложени каквито и да е било насрещни твърдения и/или възражения за
неговото обосноваване.

14. Оспорва факта, че към датата на ПТП - 21.09.2014г., между страните е бил налице
валиден застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, в частност, че подписът, положен в застрахователна полица
№22114001482341 е на означеното в него лице Н.Д.М., ЕГН *****.

15. Същинското оспорване по отношение на основанието на част от претенцията,
включваща платените от застрахователя лихви за периода от датата на увреждащото
деяние (21.09.2014г.) до датата на плащането (22.06.2018г.), като позовавайки се на
разпоредбата на чл.227, т.2 от КЗ (отм.), твърди, че крайният момент, до който ищецът
- застраховател може да претендира репариране на платената лихва върху
обезщетението, е или датата на уведомяването му от застрахованото лице, или най-
късно датата на предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).

16. Съобразно правилата, установени в чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на всяка от страните в
процеса е да установи фактите, които твърди и от които извлича изгодни за себе си
правни последици.

17. Оспорването на ответника на съществуването към датата на застрахователното
събитие на валидно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите”, сключена по застрахователна полица №22114001482341, между
ищцовото дружество – застраховател ЗК „Лев Инс” АД и собственика на л.а.
„Фолксваген Венто” с ДКН *****, Н.Д.М., ЕГН *****, съдът намира за преклудирано.
Същото е следвало да бъде наведено в исковото производство по предявените от
9
пострадалото лице преки искове срещу застрахователя на деликвента, в който
последният е взел участие като подпомагаща страна на страната на ответника –
застраховател, поради което е обвързан и от мотивите на съдебното решение (чл.223
ГПК).
18. В тази връзка и като има предвид разпоредбите на чл.297, чл.223 и чл.300 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) съдът приема, че следните релевантни факти
не са спорни между страните:
1. ищецът ищеца „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, е бил застраховател по сключена със
собственика на л.а. „Фолксваген Венто” с ДКН *****, задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, по застрахователна полица
№22114001482341 със срок на застрахователно покритие от 29.05.2014 до
29.05.2015 година;
2. в срока на покритие на тази застраховка ответникът О.И.Ц.., ЕГН **********,
гр. Варна, управлявайки застрахования автомобил след употреба на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма, е предизвикал ПТП,
от което са настъпили вреди за трето лице;
3. с влязло в сила решение по гр.д. №8302/2015г. на Софийски градски съд, г.о., I-
21 състав, ищецът – застраховател е бил осъден да заплати на пострадалото лице
обезщетения за причинените му вреди в размери съответно 45 000 лева - за
неимуществените, съотв. 1 820 лева - за имуществените вреди, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането –
21.09.2014г. до окончателното им плащане;
4. ответникът е взел участие в исковото производство като трето лице - помагач на
страната на ответника – застраховател ЗК „Лев Инс” АД;
5. ищецът е изплатил така присъдените обезщетения на третото пострадало лице;
6. ответникът не е възстановил на ищеца изплатените обезщетения, като до
предявяването на настоящите искове ищецът не му е отправял покана за
доброволно плащане.

19. За тяхното установяване ищецът е представил достатъчно писмени доказателства,
направили е и доказателствени искания за събиране на други доказателства, по
допустимостта на които и тяхната относимост към предмета на доказване съдът се е
произнесъл с определението си по чл.374 от ГПК.

20. Единственият спорен момент е изведен при възражението на ответника, че ответникът
не дължи репариране на платените лихви за забава за периода от датата на деликта
(21.09.2014г.) до датата на уведомяването на застрахователя от застрахованото лице
и/или до датата на предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).

21. Изложените от ответника аргументи за обосноваване на това възражение, изведени от
даваното тълкуване на чл.227, т.2 от КЗ (отм.), съставляват правни доводи, които
следва да се ценят от съда при произнасянето по същество на заявените претенции,
след приключване на доказателствения процес и устните състезания между страните.

22. Допълнително следва да се укаже, че е в доказателствената тежест на ответника
10
установяването на датата на уведомяване на застрахователя от застрахованото лице
за настъпилото застрахователно събитие. В негова (на ответника) е и
доказателствената тежест да установи размера на законните лихви върху дължимите
обезщетения за неимуществените и имуществените вреди, причинени на увредения, за
отричания от него период – от 21.09.2014г. до датата на уведомяването на
застрахователя и/или до датата на предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ
(отм.).

23. Съобразно разпоредбата на чл.375, ал.1, във вр. с чл.374, ал.2 от ГПК съдът указва на
страните да изложат становища по настоящия проект за доклад по делото,
разпределената доказателствена тежест досежно подлежащите на доказване факти,
като обосноват и съответни искания в тази насока, като могат да сторят това и преди
датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис
за насрещната страна.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11