№ 116
гр. Пловдив , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Славейка Ат. Костадинова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000653 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.25,ал.4,изр. 2-ро от
ЗТРРЮЛНЦ и по чл.274,ал.1 във вр. с чл.248,ал.3 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№7228 от 30.07.2021 г. /по входящия регистър на ОС-
Пловдив/,подадена от Агенция по вписванията чрез И.К.-юрисконсулт в дирекция
„П.“,против решение №46 от 13.07.2021 г.,постановено по т.д.№471/2021 г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив,XXIII-ти състав,с което е отменен като незаконосъобразен отказ
№***/16.06.2021 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията за
обявяване на годишния финансов отчет за 2019 г. на К.“ с ЕИК *** и са дадени указания на
АВ да извърши исканото обявяване по заявление вх.№*** от 13.05.2020 г.
В жалбата се поддържа становището,че обжалваното съдебно решение е
неправилно,постановено при нарушение на материалния закон и при допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.В тази връзка е изложен довода,че
първоинстанционният съд неправилно е приел,че в регистърното производство по обявяване
ГФО на кооперация не се дължи държавна такса.Агенцията-жалбоподател счита,че
разпоредбите на чл.21,т.9 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.7,ал.1 от НВСДТРРЮЛНЦ изискват към
всяко заявление да има приложен документ,удостоверяващ платена държавна такса,а в
случая такъв документ не е бил приложен към подаденото заявление за обявяване на
акта,нито пък се удостоверява плащане по електронен път.Агенцията-жалбоподател счита
1
още,че разпоредбата на чл.35 от Закона за кооперациите не е приложима при подадено
заявление за обявяване на акт на кооперация,тъй като разпоредбата освобождавала
кооперациите от внасянето на държавна такса само във връзка с тяхното
учредяване,преустройство,прекратяване и ликвидация,като това изброяване било
изчерпателно и нормата не би могла да се тълкува разширително,според агенцията.С оглед
на тези и всички съдържащи се в жалбата аргументи е поскано обжалваното решение на ОС-
Пловдив да бъде отменено.Поискано е още на основание чл.25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с
чл.81 от ГПК да бъдат присъдени в полза на АВ съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.,направени в настоящото производство.
От насрещната страна- К.“ с ЕИК *** не е подаден писмен отговор на жалбата в
законния срок и не е взето становище по същата.
Пловдивският апелативен съд,след като се запозна с жалбата,атакувания с нея
съдебен акт,изложените в същата доводи и доказателствата по делото,приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок по чл.25,ал.4,изр. 2-ро от ЗТРРЮЛНЦ,редовна е
и изхожда от надлежна страна с правен интерес от обжалване на съдебното решение.Наред с
това,за самото решение,срещу което е насочена жалбата,е предвидено с горната разпоредба
обжалване пред апелативния съд.С оглед на изложеното настоящият съд приема жалбата за
допустима и следва да я разгледа по същество.
Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
Със заявление вх.№ *** от 13.05.2020 г.,подадено в ТРРЮЛНЦ към АВ,е поискано
по партидата на К.“ с ЕИК *** да бъде обявен годишния финансов отчет /ГФО/ на
кооперацията за 2019 г.По това заявление е издаден отказ №*** от 16.06.2021 г. с мотиви,че
съгласно чл.12,ал.1,т.1 от ЗТР се прилага документ за внесена държавна такса по всяко
заявление за вписване и обявяване в търговския регистър,но в случая към разглежданото
заявление не са представени доказателства,че държавната такса е внесена,като липсват
данни и за това дължимата сума да е платена по електронен път.Изложен е и аргумента,че са
били дадени на заявителя указания по реда на чл.22,ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ,публикувани на
електронната партида на търговеца,но същите не били изпълнени в срока по чл.19,ал.2 от
същия закон.
Срещу отказа от 16.06.2021 г. е подадена по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ жалба от
„Р.“-гр.П.,въз основа на която е образувано т.д.№471/2021 г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив,ТО,XXIII-ти състав и с постановено по същото дело решение №46 от 13.07.2021 г.
жалбата е приета за основателна,а обжалваният отказ на АВ е отменен като
незаконосъобразен и е указано на длъжностното лице към АВ да извърши поисканото
обявяване по партидата на кооперацията.Именно това съдебно решение е предмет на
обжалване по настоящото дело,образувано пред Апелативен съд-Пловдив.
2
За да приеме отказа за незаконосъобразен и да го отмени като такъв,ОС-Пловдив е
приел,че всякакви вписвания и обявявания в регистъра по заявления на кооперации следва
да се извършват без внасяне на държавна такса.Настоящата инстанция изцяло споделя тази
позиция на първоинстанционния съд.Ясно е,че единствената фактическа причина за
постановяване на отказа е неустановено плащане на държавна такса по конкретното
подадено заявление и в тази връзка-липсата на документ за плащането й по сметка на
АВ.Именно поради тази причина са били дадени указания на заявителя по реда на чл.22,ал.5
от ЗТРРЮЛНЦ,а след неизпълнението им в срока по чл.19,ал.2 от същия закон,е отказано
заявеното обявяване на акт,т.е. на представения със заявлението ГФО за 2019 г. на К.“ с
ЕИК ***.Обаче,подобно на окръжния съд,настоящият апелативен съд също намира,че
поначало не се дължи внасянето на държавна такса по подаденото от кооперацията
заявление,с оглед на което не е следвало да бъдат давани на заявителя указания за
представянето на документ за плащането на такава такса и затова в случая неизпълнението
на тези указания в установения от закона срок не е основание да се откаже заявеното
обявяване на ГФО на кооперацията за 2019 г.
В конкретика следва да се отчете,че съгласно разпоредбата на чл.35 от Закона за
кооперациите,същите се освобождават от внасяне на държавни такси при тяхното
учредяване,преустройство,прекратяване и ликвидация,т.е. от такси за вписване на
обстоятелства,подлежащи на вписване в Търговския регистър.Това финансова облекчение
произхожда от регламентираната със закон-чл.1а от ЗК,възможност на държавата да
подпомага кооперациите и да насърчава тяхната дейност.Конкретният случай се отнася до
обявяване на акт на кооперация в Търговския регистър.В Тарифа за държавните такси,
събирани от АВ, е предвидено какви такси да заплащат различните по вид търговци за
вписване на обстоятелства и за обявяване на актове в Търговския регистър - чл. 16а и чл.
16б, като правилото за обявяване на актове е общо.Не е уредена такса по отношение на
кооперации за обявяване на техни актове.Имайки предвид, че Законът за кооперациите
предхожда по време ЗТР и издадената към него Тарифа за държавните такси, че в първия
закон изрично кооперациите са освободени от заплащане на държавна такса по заявления за
вписване на обстоятелства в ТР, които производства са регистърни, както и производствата
за обявяване на актове, съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл.35 от ЗК
и по отношение за регистърните производства за обявяване на актове на кооперации в ТР,
като съответстваща на целта на закона.По тези съображения настоящият съд намира,че в
случая не е била дължима държавна такса по конкретното заявление и не е следвало да
бъдат давани указания за плащането й и представянето на документ за това.
Предвид гореизложеното,както и това,че самото заявление за обявяване на ГФО за
2019 г. на горната кооперация е коректно попълнено и придружено с всички необходими
писмени документи във връзка с регистърното производство,настоящият съд намира,че са
били налице всички нормативно предвидени предпоставки за извършване на заявеното
обявяване на акт.Това прави отказът на длъжностното лице по регистрация към АВ
3
незаконосъобразен.До такъв извод е стигнал и окръжният съд в обжалваното решение от
13.07.2021 г. и този извод предвид изложеното е правилен,съответно на което правилно е
отменен самият обжалван отказ на АВ и е указано на длъжностното лице към същата
агенция да извърши заявеното обявяване по партидата на кооперацията.Ето защо
обжалваното съдебно решение ще се потвърди от настоящата инстанция като
правилно.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №46 от 13.07.2021 г.,постановено по т.д.
№471/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,XXIII-ти състав.
Решението е окончателно предвид разпоредбата на чл.25,ал.4,изр. второ от
ЗТРРЮЛНЦ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4