М О Т И В И
към ПРИСЪДА №........... от 16.05.2013 година
по НОХД №374/2013 година на
Районен съд – Свиленград
град Свиленград, 23.05.2013
година
С Обвинителен акт по Досъдебно
производство №33/2013 година по описа на РУП - Свиленград, преписка с вх.№189/2013
година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Антон Стоянов –Районен Прокурор
при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на:
Д.Р.В. – роден на ***г***, ром, български гражданин, живущ ***, с начално образование, неженен, с ЕГН **********,
не осъждан, безработен, за това, че :На 22.01.2013г.
в гр.Свиленград, в съучастие като извършител с Д.П.Д. ***, чрез използване на
техническо средство - ножовка отнел чужди движими вещи – 55 метра телефонен кабел
модел ТПП 150х2х0,5 на стойност 1339,80 лева от владението на „БТК” АД София, с
представител Ц.Д.Ф. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои- престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194
ал.1 вр.чл.20 ал.2 от Наказателния Кодекс и
срещу
Д.П.Д. – роден на ***г***, ром,
български гражданин, с настоящ адрес в с.Железино,общ.Ивайловград, без образование, неженен, с ЕГН **********, не осъждан, пастир, за това, че :
На 22.01.2013г. в гр.Свиленград, в съучастие като извършител с Д.Р.В. ***,
чрез използване на техническо средство - ножовка отнел чужди движими вещи – 55 метра телефонен кабел
модел ТПП 150х2х0,5 на стойност 1339,80 лева от владението на „БТК” АД София, с
представител Ц.Д.Ф. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои- престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194
ал.1 вр.чл.20 ал.2 от Наказателния Кодекс.
По делото няма предявени
граждански претенции и респективно такива не са допуснати и приети
за съвместно разглеждане.
В съдебно заседание подсъдимите Д.Р.В. и Д.П.Д. и
служебния им защитник – адвокат Б.И., заявяват, че признават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената чат на Обвинителния акт, като дават съгласието си
в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия моли съда да допусне промяна в
реда на съдебното следствие, като постанови делото да се разгледа по глава ХХVІІ
от НПК – съкратено съдебно следствие.По същество защитникът на подсъдимия моли
съда да наложи на подзащитният му наказание „Лишаване от свобода” ,като съдът
приложи разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК.Подсъдмият В. и подсъдимия Д. се
придържаТ към становището на защитника си.Изразяват съжаление за стореното.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение и изразява становище за липса на процесуални пречки делото да бъде
разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/– съкратено съдебно
следствие.По същество моли съда да наложи на подсъдимите наказание „Лишаване от
свобода” при условията на чл.55,ал.1т.1
от НК като счита , че наказанието следва да бъде в размер на 6м. , който размер
счита за адекватен на извършеното от подсъдимия и ще изиграе своята
превъзпитателна цел ,съгласно изискванията на чл.36 от НК.Що се отнася относно
неговото изтърпяване, прокурорът счита ,че са налице предпоставките на чл.66 от НК и за двамата подсъдими,поради което счита ,че следва изпълнението на
наказанието лишаване от свобода да бъде отложено за срок от 3 години.
По
реда на чл. 372, ал. 1 НПК на подсъдимият В. бяха разяснени правата му по чл. 371 НПК и бе
уведомен от съда, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК, ще се ползват при
постановяване на присъдата.
Подсъдимият
В. заяви, че разбира в какво е
обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
По
реда на чл. 372, ал. 1 НПК на подсъдимият Д. бяха разяснени правата му по чл. 371 НПК и бе
уведомен от съда, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК, ще се ползват при
постановяване на присъдата.
Подсъдимият
Д. заяви, че разбира в какво е
обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимите се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с Определение
обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Фактите, на
основание които Съдът постанови Присъдата си, се свеждат до следната, изложена
в Обвинителния акт, фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.Р.В. –
роден на ***г***, ром, български гражданин,
живущ ***, с начално
образование, неженен, с ЕГН **********, не осъждан,
безработен.
Подсъдимият Д.П.Д. – роден на ***г***, ром,
български гражданин, с настоящ адрес в с.Железино,общ.Ивайловград, без образование, неженен, с ЕГН **********, не осъждан, пастир.
От приложената по
ДП/л.45/ характеристика на подсъдимия се установява,че Д.Р.В. не е предизвиквал конфликти или скандали с живущите в
района и няма данни да злоупотребява системно с алкохол или други силно
упойващи вещества.Има извършени криминални прояви. Не се издирва от органите на
полицията.
От приложената по ДП/л.46/
характеристика на подсъдимия се установява,че Д.П.Д. не е предизвиквал конфликти или скандали с живущите в района и няма данни
да злоупотребява системно с алкохол или други силно упойващи вещества.Ива данни
за извършена криминална проява. Не се издирва от органите на полицията..
Установява се от приложената към
досъдебното производство ДСМПИС /л.43/,че
подсъдимият В. е несемеен,но има две деца,не получава трудови доходи. Не притежава
движимо или недвижимо имущество на негово име.
Установява се от приложената към досъдебното производство ДСМПИС /л.44/,че подсъдимият Д. е несемеен ,не получава трудови доходи. Не притежава
движимо или недвижимо имущество на негово име.
Видно от приложеното свидетелство за съдимост подс. В., същият не е осъждан.
Видно от приложеното свидетелство за съдимост подс. Д., същият не е осъждан.
На 22.01.2013г. двамата подсдими се намирали в
дома на подс.Д.В., където употребили значително количество алкохол. Около
20.00ч. на същата дата подс. Д., решил да отиде и да извърши кражба на
телефонен кабел, за който знаел че е разположен под земята в района на метален
мост в Индустриална зона в гр.Свиленград. За целта носел в себе си ножовка, с
която да отреже кабела. Предложил на подс. В. да отиде с него, без да му
обяснява защо. В. се съгласил и тръгнали пеш, като според обясненията на
подсъдимите били силно повлияни от изпития алкохол. Подсъдимият Д. отвел подс. В.
*** до метален мост водещ към Индустриална зона, там му показал метална шахта,
като му обяснил, че в шахтата има телефонен кабел който могат да откраднат. В.
се съгласил и двамата влезли в шахтата, като отместили металния и капак.
Подсъдимият Д. започнал да реже намиращия се вътре телефонен кабел модел ТПП
150х2х0,5 с ножовката, която носел. След като отрязали кабела, двамата отишли
от другата страна на моста и влезли в намиращата се там друга шахта.
Подсъдимият Д. отново с ножовката отрязал кабела и от тази страна, след което
двамата издърпали кабела от тръбата в която бил положен. Отрязания кабел с
дължина от 55 метра
двамата подсъдими нарязали на парчета от по около 2 метра всяко, за да могат
да го пренесат. Нарязаните парчета кабел пренесли и скрили в храсти намиращи се
на близо. Уговорили се на следващия ден рано сутринта да отидат и да го вземат.
На 23.01.2013г. около 07.00ч. двамата подсъдими отишли с каруцата на подс. В.
на мястото, където били скрили кабела и го натоварили на нея. Откарали го на
сметището на гр.Свиленград, където изгорили обвивката на кабела. Поставили
обгорените медни проводници в чувал и се върнали в квартала, в който живеели.
Предложили на свидетеля Ф.М. да му продадат медните проводници като отпадък, но
той отказал, тъй като бил прекратил тази си дейност,поради липса на съответен
лиценз. В. и Д. обяснили на М., че обгорения кабел са събрали от
сметището.Подсъдимите В. и Д. скрили
чувала с обгорените проводници в лозята, намиращи се в близост до квартала, в
който живеели. По късно на същия ден непознат за свидетеля М. мъж дошъл да го
пита дали се занимава още с изкупуване на метални отпадъци, тъй като искал да
купи такива. М. се сетил, че същия ден двамата подсъдими са му предлагали такива и се обадил на подс. Д., че ще купи
тези, които му били предложили преди това. М. дошъл до дома на подс. Д., където
го чакал той и подс. В.. М. купил от подсъдимите обгорения телефонен кабел за
7,50 лева за килограм, след което се върнал и продал 23кг. на непознатия мъж за
8,50 лева за килограм. От обгорения кабел останали 3,6 кг, за които непознатия
нямал пари да плати и М. ги прибрал в дома си. На 23.01.2013г. сутринта около
08.30ч. в поделението на „Алкател Лусент-България” ЕООД в гр.Свиленград се
получил сигнал, че телефонната мрежа в района на Индустриална зона гр.Свиленград
не работи. Свидетелката Ф. и други служители на „Алкател Лусент-България” ЕООД
проверявайки сигнала установили извършената кражба на 55 метра телефонен кабел
модел ТПП 150х2х0,5 от двамата подсъдими, като съставили констативен протокол
№11/23.01.2013г. На местопроизшествието е бил извършен оглед от разследващ
полицай при РУП Свиленград, за което бил изготвен протокол и фотоалбум. С
протокол за доброволно предаване от 23.01.2013г. Ф.М. предал на служител на РУП Свиленград 3,6 кг. обгорен меден
проводник, като саморъчно записал в
протокола, че му е бил продаден от двамата подсъдими. Обгорения меден проводник
е бил предявен на свидетелката Ф., която е заявила че същия е от вида на
телефонния кабел предмет на констатираната кражба. Според заключението на вещото лице
стойността на кабела предмет на престъплението е 1339,80 лева. Съгласно
приложените копия на пълномощни, представител на БТК АД, собственик на
телефонните кабели, предмет на престъплението, е „Алкател-Лусент България”
ЕООД, която е упълномощила да я представлява свидетелката Ц.Ф..
Описаната
фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото гласни и писмени доказателства:оценъчни
експертизи,свидетелски показания,обясненията
на подсъдимия,писмени доказателства както и от
заключението на оценителната експертиза и протоколите за оглед и доброволно
предаване, характеристики , ДСМПИС и справки
за съдимост.
При така изяснената фактическа обстановка
Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимите Д.Р.В. и Д.П.Д. са осъществили всеки от тях състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от Наказателния Кодекс .
С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство,
самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимите
се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по
делото писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като
логични,последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи се помежду си. Доказателствата въз основа на които съдът
постанови присъдата,които възприе като непротиворечеви и логични .
Престъпление
кражба е налице, когато деецът отнеме чужда движима вещ от владението на другиго,без съгласието на
владелеца с намерение тази вещ да бъде присвоена противозаконно. Съгласно
установената по делото фактическа обстановка ,която не се оспорва от двамата
подсъдими, а напротив същите признават фактите изложени в обвинителния акт и
съобразно събрания по делото доказателствен материал следва да се приеме,че
двамата подсъдими с действията си на 22.01.2013г. в гр.Свиленград са отнели противозаконно от владението на „БТК” АД София, с представител Ц.Д.Ф.
*** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят чужди движими вещи – 55 метра телефонен кабел
модел ТПП 150х2х0,5 на стойност 1339,80 лева, което намарение се установява от
последващите от подсъдимите действия с отнетият 55 метра кабел,който са продали
на свидетеля М..Безспорно фактическата власт на пострадалото дружество върху
процесния кабел е било прекратено с действията на двамата подсъдими,което е
осъществено чрез активното им поведение през процесния ден,а именно срязване на
кабела с ножовка, като в същото време двамата
са установили фактическата власт върху кабела, с което е настъпил
престъпния резултат визиран в състава на чл.194 от НК , а именно промяната във
фактическата власт върху предмета на посегателство. Когато
промяната на фактическата власт настъпи , престъплението е довършено,поради което
правилно деянието на двамата правилно е квалифицирано като довършено
престъпление.Елемент от обективният състав на кражбата е липсата на съгласие на
владелеца на вещта, което безспорно е установено в настоящото производство с
факта на подаване на жалба от ощетеното юридическо лице след извършване на
деянието от двамата подсъдими и констатирането му от пострадалото дружество.Извършител
на престъплението кражба може да бъде само лице, което няма фактическа власт
върху предмета на престъплението и което не е собственик на вещта,поради което
следва да се приеме ,че двамата подсъдими са субекти на престъплението към
което са привлечени да отговарят, което обстоятелство не е спорно по делото.
Както се посочи от доказателствата по делото и от направените от
подсъдимите самопризнания се установява,че за отнемане на процесния кабел
подсъдимите са използвали ножовко,която предвартилено са взели със себе си,като
с тези си действия същите са осъществили от обективна страна квалфицирания състав на чл.195,ал.1,т. 4 .
Доколкото съгласуването на волята
на подсъдимите е станало
непосредствено преди извършване на
деянието,то правилно е квалифицирано като осъществено при условията на обикновено съучастие по чл.20,ал.2 от НК.
От субективна страна престъплението кражба може да бъде извършено само с
пряк умисъл.Умисъл за кражба ще е налице, когато субектът съзнава,че лишава от
фактическа власт владелеца на една чужда вещ,предвижда преминаването й в своя
фактическа власт и цели да установи тази власт върху предмета на
престъплението.В настоящият случай деянието е извършено от подсъдимите при условията на пряк умисъл.Съдът прие че авторът на деянието е установен по безспорен начин в производството,както и изпълнителното деяние като
механизъм на извършване.Причините за извършеното
деяние се коренят в ниската правна куртура на подсъдимите , пренебрежителното
му отношение към чуждата собственост и стремеж към незаконно облагодетелстване. Налице е противоправност и наказуемост на деянието,
които са обективни елементи от състава
на престъплението, както и причинна
връзка между изпълнителното деяние и настъпилите
общественоопасни последици. Горното
резултатира в доказаност на елементите от състава на повдигнатото обвинение, за
което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимите при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2,
хипотеза 1-ва от НК. Разбирали са свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Извършили са деянието в състояние на вменяемост. Съзнавали са общественоопасния характер на извършеното от тях
деяние, предвиждали са настъпването на
общественоопасните
последици и са искали тяхното
настъпване. Действали са с ясното съзнание, че кабелът не им принадлежи и е чужд, но
въпреки това са го отнели, като са целяли именно това.
От обективна страна подс. Д.Р.В. ***, в съучастие като извършител с Д.П.Д. ***, чрез използване на
техническо средство - ножовка отнел чужди движими вещи – 55 метра телефонен кабел
модел ТПП 150х2х0,5 на стойност 1339,80 лева от владението на „БТК” АД София, с
представител Ц.Д.Ф. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои- престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194
ал.1 вр.чл.20 ал.2 от Наказателния Кодекс
При индивидуализацията и конкретизацията на
наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство направеното самопризнание , оказаното съдействие на подсъдимия както в досъдебното
така и в съдебното производство ,липсата на предходни осъждания и добрите характеристични данни , както и не на последно място изразеното искрено разкаяние , като съответно отегчаващи
вината обстоятелства съдът не констатира,поради което настоящият състав счете,че така
констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства са достатъчни за да могат да обусловят
прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК. Съгласно реда по което бе проведено съдебното
следствие,а именно глава 27,чл.371,т.2 от НПК и предвид законовото задължение , при провеждане на
съкратеното съдебно следствие по т.2
,съдът да определи наказанието при условията на чл.58а от НК и
съобразявайки се с посочената разпоредба и в частност с ал.4 ,която повелява,че
в случаите ,когато едновременно са налице условията по ал.1-3 и условията на
чл.55,съдът прилага само чл.55,ако е по благоприятен за дееца,съдът отчитайки
горното прие че са налице условията на чл. 55 от НК,който безспорно е по
благоприятен за подсъдимият. С оглед на което и
съобразно чл.55 от НК
съдът да определи наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства.Като
анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства,с оглед тежестта на
всяко едно и в тяхната съвкупност и
съобразявайки степента на обществената опасност на деянието към което е
привлечен да отговаря подсъдимия,което на свой ред е особено високо и
обществената опасност на дееца която не е висока , то съдът прие
,че за постигане целите на чл.36 от НК, подходящо и справедливо наказание на
подс. Д.Р.В. следва да бъде определено при
условията на чл.55 от НК- при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. като прие ,че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства ,поради което и най лекото , предвидено в закона наказание ще се
окаже несъразмерно тежко спрямо подсъдимия , поради което съдът прие ,че следва
на подсъдимият съоразно чл.55,ал.1т.1 от НК да му бъде наложено наказание под
най-ниският предел от предвиденото в санкционната норма наказание “Лишаване от свобода” от 1 до 10 години ,а именно наказание
„лишаване
от свобода” за срок от 6месеца.След
преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така наложеното наказание „Лишаване от
свобода” следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ характер и съдът прие,че за постигане
на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е наложително
да изтърпи така определеното наказание.
Определеното
при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване
на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува
възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
От обективна страна подс. Д.П.Д. ***, в съучастие като
извършител с Д.Р.В. ***, чрез използване на техническо средство - ножовка отнел
чужди движими вещи – 55
метра телефонен кабел модел ТПП 150х2х0,5 на стойност
1339,80 лева от владението на „БТК” АД София, с представител Ц.Д.Ф. *** без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194
ал.1 вр.чл.20 ал.2 от Наказателния Кодекс
При индивидуализацията и конкретизацията на
наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство направеното самопризнание , оказаното съдействие на подсъдимия както в досъдебното
така и в съдебното производство ,липсата на предходни осъждания и добрите характеристични данни , както и не на последно място изразеното искрено разкаяние , като съответно отегчаващи
вината обстоятелства съдът не констатира,поради което настоящият състав счете,че така
констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства са достатъчни за да могат да обусловят
прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК. Съгласно реда по което бе проведено съдебното
следствие,а именно глава 27,чл.371,т.2 от НПК и предвид законовото задължение , при провеждане на
съкратеното съдебно следствие по т.2
,съдът да определи наказанието при условията на чл.58а от НК и
съобразявайки се с посочената разпоредба и в частност с ал.4 ,която повелява,че
в случаите ,когато едновременно са налице условията по ал.1-3 и условията на
чл.55,съдът прилага само чл.55,ако е по благоприятен за дееца,съдът отчитайки
горното прие че са налице условията на чл. 55 от НК,който безспорно е по
благоприятен за подсъдимият. С оглед на което и
съобразно чл.55 от НК
съдът да определи наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства.Като
анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства,с оглед тежестта на
всяко едно и в тяхната съвкупност и
съобразявайки степента на обществената опасност на деянието към което е
привлечен да отговаря подсъдимия,което на свой ред е особено високо и
обществената опасност на дееца която не е висока , то съдът прие
,че за постигане целите на чл.36 от НК, подходящо и справедливо наказание на
подс. Д.П.Д. следва да бъде определено
при условията на чл.55 от НК- при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. като прие ,че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства ,поради което и най лекото ,
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко спрямо подсъдимия ,
поради което съдът прие ,че следва на подсъдимият съоразно чл.55,ал.1т.1 от НК
да му бъде наложено наказание под най-ниският предел от предвиденото в
санкционната норма наказание “Лишаване от свобода” от 1 до 10 години ,а именно наказание
„лишаване
от свобода” за срок от 6месеца.След
преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така наложеното наказание „Лишаване от
свобода” следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ характер и съдът прие,че за постигане
на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е наложително
да изтърпи така определеното наказание.
Определеното
при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване
на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове
на обществото.
Следва да се посочи ,че
искането на двамата подсъдими ,съдът да им наложи наказание пробация е
неоснователно по следните съображения. Както се посочи по -горе законодателят е
предвил за престъплението което са извършили двамата наказание „Лишаване от
свобода” от 1 година до 10години. При това положение и съобразявайки
разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК ,че съдът може да слезе под минимума
предвиден в специалната част на наказателния кодекс,т.е. няма как да бъде
заменено наказанието Лишаване от свобода с пробация,то искането им в тази им
част се явява недопустимо.
Съдът постанови веществените доказателства, приобщени по делото - 3,6кг. обгорен меден проводник да се върнат на собственика им
„БТК” АД София, с представител Ц.Д.Ф. *** или
на упълномощено от него лице..
Признавайки подсъдимите за
виновни по повдгинатото обвинение и съобразно разпоредбата на чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди всеки от двамата
подсъдими да заплати в полза на в
ОД на МВР гр.Хасково направените разноски по делото всеки от по 30,00лева - възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от
гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
Районен Съдия:…………….
/
Добринка Кирева /
