ПРОТОКОЛ
№ 316
гр. Пловдив, 02.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
и прокурора Андрея Атанасов Атанасов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215000600528 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Жалбоподателят – подсъдим С. Х. – лично и с адв. Г. М. и адв. СТ. Л..
Жалбоподателят – частен обвинител – граждански ищец АТ. М. К. -
лично и с явява адв. Г. К..
Явяват се призованите свидетели: П.И. редовно призован не се явява;
А.Х. – лично; АЛ. А. не се явява редовно призован и св. А.Г. - лично.
В момента се явява св. П.И..
Призовката на св. АЛ. А. е получена 23. 11. 2021 г. от В. Я., съпруга.
Адв. М. – представям лична защита от 12 стр. и копие от запис на
хартиен носител на 19 стр. по искане на подзащитния ни.
ПРОКУРОРЪТ – да се даде ход на делото.
Адв. К. – да се даде ход на делото.
Адв. М. – също.
Адв. Л. – да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в
1
днешното съдебно заседание, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Свидетелите се изведоха от залата
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Такива по делото не постъпиха.
ПРОКУРОРЪТ – нямаме нови искания. Считам, че не се налага разпит
на свидетели, нито очни ставки, нито събиране на каквито и да е
доказателства, те са събрани надлежно, пълно, фактическата обстановка по
делото е изяснена. Що се касае до прилагания запис на хартиен носител и
флашка считам, че не става ясно произхода им и защо трябва да се приемат
като веществено доказателство. Същото касае и снимките на някакво оръжие,
които считам че са неотносими към предмета на делото.
Адв. К. – нямаме искания. Споделям изцяло казаното от представителя
на прокуратурата. Относно представения на хартиен носител материал,
касаещ разговор, в никакъв случай няма как тези материали да бъдат
третирани като доказателства по НПК. Що се касае за снимковия материал на
оръжието считам, че няма пречка да бъдат приобщени, а как ще бъдат ценени,
вече е въпрос по същество.
Адв. М. – поддържаме депозираните искания. За снимковия материал е,
защото в. л. СТ. е отговорило в съдебно заседание на 07. 07. 2021 г., че не
можел да представи такъв материал, тъй като БНТЛ не разполагали с
фотоалбуми, с оглед на това ние сме представили ние, вместо вещото лице,
снимките. По отношение на фактите, за които ги представям вече съм
изложил съображения. За хартиения носител на записа, в този му вид той не
може да е годно доказателство, но той е индиция за съда, че е имало такъв
запис и от него могат да се направят определени изводи. Държа да бъде
приет, естествено съдът преценява, следва да се приложи дигиталният
носител, за да се направи експертиза за достоверността на този запис. Вече е
правено от Районна прокуратура по друго наказателно производство, т. е.
представителите, някои, на държавното обвинение ги приемат за годно и
резонно да се провери.
2
За искането, което съм записал като 3 допълнителни въпроса е за
уточняващи въпроси на св. З. К.. Няма пречка да му бъдат поставени три
въпроса, не е необходимо да бъде върнат в Б., вече е правен по СКАЙП, по
конферентна връзка е правен вече, единственото условие, което сме посочили
е вещото лице, извинявайте, заклетият преводач в разпита от 12. 01. 2021 г.
изрично е казал и е записано в протокола, че има разлика в диалекта в
арменския език, два били, и че той не разбира този диалект, който се говори в
А. и поради тази причина и самият подсъдим изтъкна, че има неправилен
превод на някои думи, които съм посочил. В този смисъл съм посочил,
преводача не е виждал протокола.
Адв. Л. – нямаме искания. Съотносими са към предмета на доказване
исканията на колегата М., така че ги поддържам. Действително този запис се
подмята от досъдебната фаза още и колегата е направил искане да бъде
приобщен. Що се касае до преводача, то не се говори за някакви диалекти, а
те, българските арменци говорят, от старата генерация, говорят стар арменски
език за разлика от живия арменски, който се говори в А..
Съдът след тайно съвещание счита, че с оглед гарантиране правото на
защита на подсъдимия предвид направените искания в допълнението към
жалбата, няма пречка в днешното съдебно заседание да бъдат допуснати до
преразпит призованите и явили се св. П.И. и А.Г..
По отношение на преразпита на свидетеля А.Х. и АЛ. А. съдът ще се
произнесе в края на съдебното заседание.
Неоснователно е искането на защитата за допускането до преразпит
чрез видеоконферентна връзка на свид. З. К.. Същият е разпитан с преводач в
хода на първоинстанционното производство и неговите показания ще се
преценят с всички събрани по време на съдебното следствие доказателства
при решаване на делото по същество.
Неоснователно е искането за приемане като доказателства на 3 бр.
снимки на оръжие и разпечатка на хартиен носител на аудиозапис. Същият
няма никаква индиция, че има някакво отношение към предмета на делото,
или че е изготвен по съответния процесуален ред.
Предвид на изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАНИЕ искането на защитата за приемане на
разпечатан на хартиен носител от 19 стр. свален аудиозапис, за което се
твърди, че е за срещата на свид. А., Х. и подс. С. Х. и снимки на оръжия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит във видеоконферентна
връзка на св. К..
ДОПУСКА до преразпит св. П. Р. ИВ., АРТ. Г. Х. и АРМ. Г. Г..
ДАВА ХОД НА ВЪЗЗИВНОТО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на явилите се свидетели.
СВ. П. Р. ИВ. – със снета по делото самоличност.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК.
Обещава да говори истината.
Разясниха се правата по чл. 119 – 121 НК.
Мен лично - да, заплашвал ме е, А. е идвал, в показанията както съм
казал.
Работя в Т. С., и сега също. Познавам пострадалия, Н. се казва, А.К. се
казва, работеше във фирмата, в която работя. М. се казваше дискотеката,
работя в Т. С. като шофьор, тъй като вечер съм шофьор на АЛ. А. и на други,
документации ако има, не само на него, просто водя се шофьор във фирмата и
извършвам шофьорски най-различни дейности, ако трябва някакви документи
да се носят и други и вечер сме си говорили с А., като ходя там да виждам
какво е положението и да му казвам не официално, дали е наред всичко с
охраната. За М. заведението говоря, дали се изпълняват нещата, ако има нещо
да му кажа. Това е в общи линии.
А. е дошъл при мен на следващия ден, имало е някаква случка пред това
заведение М., между охраната и А. е била случката. Аз за случката разбрах на
следващия ден от хора там, от охраната, че някакви арменци идвали, нещо е
станало – скарали ли, нямам представа какво е станало. На следващия ден
идват ЗЛ., А., С. говорихме с тях. ЗЛ. слезна и започна със заплашителен тон
– давай го тоя Н. да си го взимаме, аз питам какъв Н., какво е станало, нещо
да е станало, че да го взимат, станало е някакъв проблем, така няма да се
разминат нещата, обяснил съм го подробно. На следващия ден ми се обажда
А.. Тогава им казах - нека да си стиснат ръцете, ако има нещо да се разберат,
4
идват при мен защото ме познават, аз съм по-стар, приятели сме със ЗЛ.,
познати сме с А. и затова те ми звънят, със С. и А. не се познаваме. Те си
тръгнаха и аз уведомих момчетата да внимават всеки един поотделно, че са
идвали да говорят, да заплашват, че искат да взимат Н., че светът ще се види
тесен за всеки един от охранителите, да внимават, на Н. изрично официално
му казах – внимавай да не стане нещо.
На следващия ден ми се обажда А., дойде А. и ми каза случката от
вчера няма да се размине така, ще има последствия, ние ще искаме кръвнина
40 – 50 000 евро, глоба ли, кръвнина ли, нямам представа как го е казал, аз му
казах, ако има нещо да се обърне към полицията, аз незнам нищо какво е
станало. На другия ден се прибрах в офиса и уведомих АЛ. А. за срещата с А.,
той също заплашваше, че няма да се разминат така нещата, ние сме арменци,
не решаваме нещата с полиция и т. н., както съм разказал преди. Също събрах
всички и ги предупредих и на Н. пак му казах да внимава да не стане нещо, че
идват с мен някакви хора да се срещат. Този разговор стана между мен и А.
двамата, този разговор между нас двамата стана пред заведението М..
Заплахата я приех, че той заплашва всички охранители, които работят в
дискотеката, той в случая заплашваше всички охранители в дискотеката и
конкретно за Н., А.К..
Аз съм приятел на всички, защо да не ги събера всички охранители и да
ги предупредя след разговора ми с А..
СВ. АРМ. Г. Г. – със снета самоличност.
Предупреден по чл. 290 НК.
Обещава да говори истината.
Разясниха се правата по чл. 119 – 121 НПК.
Познавам подсъдимия – С. и пострадалия - Н..
На кратко за случката на 24. 04. 2018 г. пред нощен клуб М. - За случая
мога да кажа следното: Отидохме пред М., паркирахме колата и тръгнахме да
влизаме навътре, видях Н., познава го много отдавна поздравихме се,
прегърнахме се и след мен минава А. и А. последният беше С., защото той
караше колата и го изчаквахме. Ние бяхме вече минали и аз се обърнах и С.
разговаряше нещо с Н. и С. падна и почна боя и мен ме удариха. От нас никой
не се биеше, налазиха ни много хора там, аз бях пред входа, видях 4-5 човека
5
единият ритат, 4-5 човека другия ритат. Приключи инцидентът. Това, което
съм казал пред ОС това е случаят. Познавам П.И., срещал съм се с него, през
деня отивахме към тази дискотека, светло беше, с децата бях с колата, пред
тази дискотека разговаряхме с него – с П.И., какво е станало и как е станало,
разговаряхме с него защо е станало, той е там на някакъв отговорен пост,
незнам точно какво работи. За случая си говорихме, защо стана така, какво
стана, как стана, той реално го нямаше там и незнаеше, говорихме си просто,
ние се познаваме отдавна, не трябваше да стават такива неща, общи такива
приказки си говорихме. Не съм искал никой да ми дава нещо, аз сам мога да
се обадя, ако имам нещо да го питам, познавам Н.. Да му се обадя на Н., какво
да му кажа. Аз не съм търсил никой, просто минавах с децата от там и видях
П. и спрях и говорихме така, аз не съм търсил никой.
Не съм искал никакви обезщетения от никой, аз съм се видял с него,
лично със С. и ако съм имал някакви претенции щях лично на него да му
кажа.
Другите момчета от фирмата не ги познавам, не съм ги виждал. От
самата фирма може да имам някакви познати, но тези момчета дето реално
съм видял и работят в Т. освен Н. друг не ги познавам. Аз, ако търся някой да
направя нещо нямаше да взимам децата с мен, малкият беше на 4 години
тогава. Той П. беше там пред дискотеката, беше светло, минавах с колата и го
видях. Аз живея на „Б.“, винаги минавам покрай Военна болница, бяха общи
приказки, П. ми каза, че не трябвало така да става, познаваме се толкова
време, такива неща. Преди това не съм ходил при П. с други мои приятели да
търся помощ.
Адв. М. – правим искане за очната ставка, държим на това искане, има
противоречие в показанията на свидетелите, ако съдът прецени.
Съдът намира, че с оглед обективното, всестранно и пълно изясняване
на фактите по делото следва да се уважи искането на защитата за поставяне в
положение на очна ставка на св. П. Р. И. и А. Г. Г., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАВЯ в положение на очна ставка св. П. Р. ИВ. и АРМ. Г. Г.
предвид противоречията между двамата, относно обстоятелствата твърдени
от защитата.
6
Познавате ли се и в какви отношенията сте?
СВ. П.И. – познаваме се от по-рано.
СВ. А.Г. – познаваме се от по-рано.
СВ. П.И. – когато дойдоха ЗЛ., С. и А. А. го нямаше, обади ми се по
телефона на следващия ден, А.Г. ми се обади по телефона на следващия ден и
ме пита къде съм и аз му казах, че съм пред заведението и той тогава дойде и
дойде с децата, както каза и някаква кола. Преди това по телефона ми се
обади да види къде съм и аз му казах, че съм пред заведението и той дойде
пред заведението.
СВ. А.Г. – за обаждането не помня, може и да съм се обадил по
телефона, пътят ми минава от там, но може и да съм му се обадил по
телефона на П., не мога да ви кажа, не помня.
СВ. П.И. – каза ми за случката, която е станала, аз му казах, той ми каза
така нещата няма да се разминат, 40 - 50 000 лева, евро кръвнина ще искат,
че ние няма да оставим така нещата. Аз му казах, че има полиция за тази
работа, не е това начина, той каза, че те са арменци, не се решават нещата с
полиция, решават си ги по някакъв техен начин.
СВ. А.Г. – не е вярно това нещо. По време на разговора с П. стана дума
за А. на какво дередже е, защото той беше най-пострадал, той беше много
зле, аз му казах в разговора, че това момче докато се оправи и излезне от
болницата, че челюстта му е разбита, избити са му зъби, казах че много пари
ще трябват това момче да се оправи, защото трябва да направи пластична
хирургия, устата му беше затворена, зъби няма, това че аз съм му искал
кръвнина, че той така го е разбрал – това си е вече негово разбиране.
СВ. П.И. - той ми каза, че иска 40 – 50 хил. евро, незнам защо, аз така
съм го приел и така съм го предал на началника, на АЛ.. Аз даже незнам за
какво става въпрос според него.
СВ. А.Г. – не съм го заплашвал, никой не съм заплашвал.
СВ. П.И. – аз каквото съм казал това е истина. Нямам въпроси към А..
СВ. А.Г. – дали това, което съм го казал за А. дали той го е възприел за
кръвнина, дали има вероятност той така да ме е разбрал.
СВ. П.И. – аз го казах как съм го приел, как съм го разбрал така съм го
7
предал.
СВ. АРТ. Г. Х. – със снета по делото самоличност.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК.
Обещава да говори истината.
Разясниха му се правата по чл. 119 – 121 НПК.
За случая миналия път пак съм казал, поддържам показанията, дадени
пред ОС. Разбрах за инцидента, С. и А. бяха в този инцидент. След това имах
среща с АЛ., ние с него се познаваме от преди това. Аз го потърсих, за да
разберем той дали е информиран за случая, АЛ. А.. Срещнахме се в офиса
при него, той каза че знае за случая, взел е мерки и каза, че каквото може ще
помогне на пострадалите, които в дадения момент бяха в болница. И така.
Аз не съм гледал записи от охранителни камери.
Аз съм председател на С. Ю. в Европа, това е една от най-големите
организации арменски, от интерес за случая да видя защо се е стигнало до
бой потърсих информация от АЛ.. И да окажа подкрепа на моите
сънародници. АЛ. ми каза, че е запознат със случая, даже ми спомена, че е
направил събрание при него с охранителите, за да разбере какво се е случило.
Пое ангажимента да посети болните в болницата, даде на един от
служителите задача да посети същия ден още в болницата двамата
пострадали. Не, никога не е заплашвал никой АЛ., даже обратното, видяхме
се, почерпи ме един коняк, седнахме, разговаряхме съвсем спокойно, никакви
заплахи към мен от АЛ.. Може някой да е звънял на АЛ. и да го е заплашвал,
но, каза че някой му е звънял и го е заплашвал за тези неща, АЛ., но име не ми
е казвал. АЛ. каза, че някой му е звънял и го е заплашвал за тези неща, но аз
незнам. С А. се видяхме в болницата, чейнето му беше счупено.
От едните и от другите разбрах, че пред дискотеката е станало сбиване
между тях, заради неразбирателство между охранителите и момчетата. Със С.
двамата бях на срещата с АЛ., след 1-2 дена бях на тази среща със С. и АЛ..
Със ЗЛ. бяхме на другия ден, след инцидента, бяхме и пред дискотеката, аз с
АЛ. се видях в офиса му. Първоначално пред дискотеката, със ЗЛ. бяхме
пред дискотеката, при срещата с охранителите, с П. разговарях също за
случая. Аз бях по време на този разговор, бях отстрани, аз не съм говорил, а
те си говориха за случая, защо се е стигнало до боя и така, ЗЛ. и П. са
8
приятели от преди и те си разговаряха. Не съм чул да казват давайте Н. да го
прибираме или други заплахи.
Нито аз, нито С. пред АЛ. е споменавал името на А.К., АЛ. каза, че са
имали среща с Н. и с шеф охраната и са говорили, с П., за случая. Не, той
каза, че той гледал някакви записи, ние не сме гледали записи, на тази среща с
АЛ., ние тримата не сме гледали записи на тази среща.
Не са искани пари като кръвнина, даже обратното - С. каза, че може да
съдейства, каквото трябва може да поемат разноските за болницата.
Аз им съдействах за този аудиозапис, защото за застраховане да не
говорят утре някакви глупости по мой адрес, защото преди малко споменах че
съм Председател на голяма организация, моето име като компромати да не се
споменава. Те не разбраха, че са правени записи.
Просто съм му звънял, за да разбера дали е информиран и никаква друга
дейност не сме свършили, защото сме приятели от преди това, друго не.
В момента се явява св. А..
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до преразпит и св. АЛ. А..
Сне се самоличността му:
СВ. АЛ. Л. А. – със снета по делото самоличност.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК.
Обещава да говори истината.
Разясниха се правата по чл. 119 – 121 НПК.
Има ситуация пред дискотеката М., аз съм собственикът на
охранителната фирма Т. С.. Ние охранявахме към онзи момент клуба,
настъпва някаква ситуация там, при която последва сбиване между мои
служители и гости на заведението, това го разбирам на следващия ден, това
всичко съм описал пред ОС. Дали е било на следващия ден, след 3 или 5 дни
не мога да кажа точно дойде П. и каза, че спряла кола пред дискотеката,
слезнали хора и са поискали пари за тази възникнала ситуация. Хората, които
са ходили там да искат парите аз не ги познавам, каза ми тогава някакви
9
имена, сега ще си ги измислям ако кажа имена, аз не ходя в дискотеката
физически и не упражнявам такава дейност, няма как да ме намерят, за да
говорят с мен. Към охранителната фирма са били насочени претенциите,
значи към мен. Те са няколко срещи от различни места, хора се свързват с П.,
задочно с мен, като казват че този проблем трябва да се реши като ние трябва
да платим като имам предвид „ние“ имам предвид охранителната фирма и мен
в частност. Може би и аз да потърсих А., защото го познавам от наш общ
приятел, когато го беше докарал при мен, когато му предстоеше някакъв
избор в тяхната общност, ставаше въпрос за медийно отразяване той да си
заплати предвид собствеността ми на различни сайтове, от там познавам А..
Понеже го избраха на арменската общност както се нарича при тях и аз му
звъннах да му кажа, че има такъв проблем, пак казвам дали аз или той ми
звънна, не се видяхме, чухме се, той беше в чужбина даже, каза че като се
прибере ще се обади, като се прибра се видяхме в моя офис и се видяхме с
него и С. в моя офис, незнам защо със С., с подсъдимия. Аз среща със С. съм
нямал, незнам защо той дойде с него. На тази среща аз казах, че няма да дам
тези пари, които бяха поискани – 40 или 50 хил. евро бяха поискани, 50 хил.
евро беше казано на мен, 40 – 50 така беше подадена сума. Освен тази среща в
офиса, освен ходенето пред дискотека един път с някакви хора с някакъв сив
мерцедес, цитирам по памет, повторно ходене пред дискотеката, друг, който е
бил пред дискотеката вечерта А., срещнах се пред Н., който да ми иска пари
от името на трето пострадало момче, различно от С., на което адвокатът му
ми звъня по телефона, повторно ходене пред дискотеката и най-различни хора
звъняха да искат пари, всеки споменаваше някакви суми, най-различни, може
да е имало сума от 30 – от 40, може да е имало и от 50, сумата от П., която ми
каза на мен, може би при първоначалното ходене пред дискотеката беше 40 –
50, тя не беше точно конкретизирана, но имам среща с друг пострадал пред х.
Н., бил е заедно с тях, с А. – боксьорът. Той каза, че е там от името на А.,
който е пострадал и за който в срещата ми в офиса ми стана въпрос, че ще
платим лечение ние, някаква хирургична намеса, избор на екип, лекар, който
беше зав. отделение на Лицево челюстна хирургия, жената не мога да се сетя
сега името й, това го плати Т. С. и това го плати, поради отношенията си с М.,
в УМБАЛ, та относно сумите – те бяха много, най-различни и от всякъде, вкл.
и обаждане от адвокат, който ми каза да проверя в интернет кой е, каза си
името и каза, че е бивш шеф на следствието, попита какво общо има това, каза
10
да си направя една справка и пак ще се чуем. Не съм проверявал, но това
беше пак на А. адвокат, който ми каза, че трябва да се направи извън съдебно
споразумение, че лечението ще протече много дълго време, че сумите ще са
много големи.
На срещата с А. и С. в моя офис, стрелбата не беше станала още с АТ..
Дойде А., донесе арменски коняк една бутилка, беше със С. аз го виждах за
първи път С., каза ми че това е С., че и той е пострадал, но за мен си беше
напълно нормален и адекватен на вид. Няма първа и втора среща, тя е една
срещата в моя офис – с мен има една среща с А. и със С.. Това е след
стрелбата и всичкото, и след срещата ми в офиса той дойде и то не сме се
виждали на среща, аз си бях седнал на една маса той дойде да ме поздрави и
аз го питах защо ми кара убийци в офиса и това не е търсена среща, а
случайна среща. Това беше за срещата ни вече в офиса ми, след инцидента.
След стрелбата по пострадалия, тя не е среща, той мина покрай масата
ми, на която седях за 30 сек. дойде, поздрави и казах думите, които казах той
каза, че има други хора, ще се чуем, че си идва пак от някъде си, и ще звънне.
Обсъждахме цялата ситуация как е спрял джипа, как се качил на
стълбите, как е слезнал С., как не е искал да премести колата и т. н., дали
физически компютърът ми, на който аз преди срещата съм гледал записите от
вечерта, дали в момента на срещата съм показвал компютъра и те са гледали с
мен и дали сме обсъждали какво се е случило и това, което съм видял преди
това не мога да кажа точно как беше, защото беше преди 4 години, но аз имам
ясен спомен, че ние обсъждахме как е спрял с колата, как се е качил на
тротоара, каква е неговата вина, вината на моите охранители, ако имат такава,
в последващите действия, след като той е посегнал, обсъждахме ножа, който
се виждаше паднал на камерата, всичко. Не ги пазя, аз нямам право да пазя
записи от обществено място повече от 30 дена без значение дали има
инцидент или не.
Н., казах, че курбан няма да го дам, каквото беше тяхното искане, това
ми беше казано на всички срещи и обаждания. На тази среща в офиса ми
бяхме аз, А. и С. и аз това го заявих, че Н. курбан няма да го дам. Едното им
искане беше да заплатим определена сума - глоба, тя не е лечение, защото за
лечение, аз това не съм отказал, изпратил съм служител на висока позиция,
изпратил съм го в болницата, не сме крили инцидента. Относно записите, ако
11
бях запазил записи в моя компютър и да го покажа сега да видите какво е
поведението на С., някой щеше да ми каже защо позите записи повече от 30
дни, законът е, че на всеки 30 дни ги унищожаваме и така ни са настроени и
системите. Тогава, ако съм гледам записа в М. и съм се запознал с него, в
момента, в който сваля записа няма как да го съхранявам този запис или да го
пущам на някой друг, ако нямам протокол от полицията.
Няма причина да сигнализирам полицията след като гледах този запис.
Всяко действие от наша страна в този смисъл щеше да урони името ни,
защото за мен този договор с М. е важен. Не сме сигнализирали в полицията,
след като гледах този запис.
Не е задължително А. да е гледал записите от охранителните камери. Аз
съм гледал записите.
Адв. М. – поддържам искането за очна ставка с Х.. Според показанията
на св. А. на тази среща са гледали записи от охранителните камери и са
коментирали поведението на страните пред М.. А.Х. днес в съдебно
заседание, а и на първоинстанционното производство категорично каза, че на
тази среща не са гледали записи от охранителни камери. Според св. АЛ. А.
каза, че на тази среща се е споменавало името на А.К., искане за обезщетение,
глоба, а св. А. отрича на тази среща да са искани пари под формата на
обезщетение или глоба, както и че никой не е споменавал името на А.К..
Адв. К. – считам, че не следва да се прави такава очна ставка, днес в
съдебно заседание св. А. не каза въпросните неща, които колегата М. посочи.
Относно записите каза, че не си спомня дали са гледали записите
присъстващите, а че той е обсъждал тези записи с тях, не че ги е гледал. За
това противоречие не може да има, защото не си спомня, но той ги е гледал и
ги е обсъждал с тях. Относно сумата аз разбрах, че той е казал, че няма да
даде тази сума, но не е казал никъде, че тези хора са я поискали. Ако това е
така, няма никакви основания за очна ставка и противоречия.
Адв. М. – доколкото си спомням свидетелят каза - не съм сигурен дали
гледах на моя монитор и дали те гледаха, но е факт, че е имало записи според
свидетеля А., които са били коментар на тази среща.
СВ. А. – да повторя пак, вариант 1 - записът е бил онлайн на лаптопа ми
аз съм го гледал и съм обсъждал с тях, 2. възможно е да съм обърнал записа
12
към тях да го гледат, 3. може да съм го гледал един час преди те да дойдат
записа и да сме го обсъждали само и въобще да не става дума за гледане в моя
офис, преди 4 години, ако можех да се върна и да видя картинката щях да
кажа - така е било.
За парите – в момента, когато дойдоха директно казах, че тези пари
няма да ги дам.
Съдът намира, че не е необходимо да се поставят в положение на очна
ставка св. АЛ. А. и А.Х., тъй като всеки изложи това, което лично е възприел
и техните показания ще бъдат обсъждани наред с всички останали
доказателства по делото. Съдът към настоящия момент не съзира
противоречие в тях, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за поставяне в
положение на очна ставка св. АЛ. А. и А.Х..
ПРОКУРОРЪТ – нямам други искания.
Адв. К. – нямаме други искания.
Адв. М. – представям амбулаторен лист, касаещ съпругата на
подсъдимия, с оглед характеристични данни. Нямаме други искания.
Адв. Л. – нямам други искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените по делото писмени
доказателства.
ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧИЛО ВЪЗЗИВНОТО СЪДЕБНО
СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, депозирали сме протест,
който поддържам. В протеста са изложени две насоки от колегата, а именно
досежно квалификация на деянието по чл. 116 ал. 1 т. 1 и 9 НК, както е била в
обвинителния акт и втората, досежно наложеното наказание на подсъдимия.
По първото искане не го поддържам, тъй като считам, че съдът
13
правилно е приел, че пострадалият А.К. да е придобил процесуалното
качество пострадал като длъжностно лице по чл. 93 ал. 1 т. 1, защото по
длъжностната характеристика, както е приел и първоинстанционният съд, е
видно, че с посрещане на гостите на дискотеката за свързани задълженията
му, а не с пазене, както е текстът на НК.
Поддържам във втората част протеста за наказание от 6 години
лишаване от свобода общо за трите деяния освен по чл. 116 т. 9 вр. чл. 115 и
чл. 18 и по чл. 339 ал. 1 и чл. 216 ал. 1 НК, като едно общо такова.
За да постанови своя съдебен акт съдът е установил фактическите
обстоятелства по делото категорично, подробно, които е свързал с
доказателствата, събрани на съдебното следствие - разпита на свидетелите,
проведените такива, обосновал е съдебния си акт с немалкото експертизи,
които са назначени и приети в ДП. Съдът е обсъдил тези доказателства във
всичките им разновидности, а именно косвени, преки и поотделно, като
доказателства за мотив и доказателствата, свързващи извършителя с
подсъдимия и тези свързващи доказателства, като преки подкрепящи нашата
обвинителна теза и изградили прецизен съдебен акт. Считам, че
доказателствата за мотив са обсъдени подробно в атакуваната пред вас
присъда, като са обсъдени и първичните такива, а именно св. О., Г., Ш., К.,
производните такива - И., Б., М., Г., А., А.А. От тези доказателства съдът е
обсъдил и другите, свързващи деянието с подсъдимия вкл. и днес в съдебно
заседание бяха посочени и доказващите мотива за извършване на деянието
със събраните и ВДС, записа на камери, клетки, СИМ карти, откритите
веществени доказателства, а именно в автомобила О. телефонът, който се
свързва с имеи на телефона. Обсъдени са установените и с експертизите
доказателства, свързани със следите върху подсъдимия, а именно от
оръжието, което е ползвано, характерно нараняване на ръката, която държи
оръжието при зареждането на затвора, барутните частици, свързани с
обтривките по него, частици, които съвпадат с проектилите.
Считам, че противопоставеното алиби на отразеното в мотивите на
присъдата становище на съда за осъществено деяние по посочените текстове,
е недостоверно и неубедително, а е оборено от всички доказателства по
безспорен и категоричен начин. Съдът е отговорил на всички възражения на
страните обосновано и с факти и е стигнал и до правната страна, след
14
обсъждане на доказателствата, а именно за осъщественото деяние по чл. 116
ал. 1 т. 9 и другите два.
Обсъдено е и обстоятелството, което обосновава квалификацията по т.
9, а именно, че убийството е извършено предумишлено, добре подготвено, с
едно формирано решение в сравнително спокойна обстановка след
инцидента, в основата на мотива, с предприети мерки за откриване, маршрут,
установяване адреса на жертвата, движението му в града за времето на
денонощието, набавянето на оръжието, което също е предмет на
престъплението и боеприпасите използвани за нанасянето на съставомерните
телесни повреди и другите увреди по чл. 216 ал. 1.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл да лиши от
живот пострадалия, защото от посоката на изстрелите и от такова разстояние
и с такъв калибър е абсолютно годно да причини смърт на лицето и само
обстоятелствата са били причина това да не се получи като окончателен
резултат и деянието да е осъществено като опит.
При налагане на наказанието, на което наблягаме в протеста, съдът е
наложил според нас едно занижено наказание, независимо че е отчел
отегчаващите обстоятелства. Считам, че следва да се завиши наказанието при
превес на отегчаващите обстоятелства – трите престъпления, лошата
характеристика, предишните осъждания пак за престъпления по чл. 129, чл.
131 и 325 НК, тези престъпления сочат на тази лоша характеристика и данни.
Подсъдимият по делото е установено, че е конфликтна личност и в крайна
сметка деянието е извършено в изпитателния срок и правилно съдът е
приложил чл. 68 НК. Считам, че следва да се завиши наказанието, което да е
при първоначален СТРОГ режим и се наложи най-тежкото прието евентуално
от вас и за трите деяния, за които е предаден на съд и осъден на първа
инстанция.
За жалбата на частното обвинение, считам, че тя е основателна.
По справедливост за гражданския иск се произнася винаги съдът,
жалбата на защитниците е неоснователна и необоснована.
Адв. К. – Уважаеми апелативни съдии, депозирал съм пред Вас въззивна
жалба досежно размера на наложеното наказание на подсъдимия. Ще говоря
за него, но ще посоча кратко, че поддържам изцяло становището на АП,
15
изложени от апелативния прокурор пред Вас относно обстоятелството, че в
конкретният случай първоинстанционният съдебен акт правилно е приел в
мотивите си, че извършител на деянието е подсъдимият. Аз също считам, че
от всички доказателства, писмени и гласни такива в тяхната съвкупност,
сочат на единствения правилен и законосъобразен извод, че подсъдимият е
извършител на деянието по чл. 116, както и за трите, но аз говоря за 116, тъй
като клиентът ми е конституиран като пострадал за това деяние. След
произнасяне на първоинстанционната присъда и запознаване с мотивите към
нея, подробни такива, аз считам, че присъдата е правилна и законосъобразна
и затова съм я обжалвал само в частта относно наложеното наказание по чл.
116. Също като представителя на Апелативна прокуратура в жалбата си съм
посочил, че след запознаване с мотивите съм съгласен с оправдателната й
част, касаеща квалификацията длъжностно лице на моя клиент и основното
ми искане до Вас, след като приемете, че присъдата е правилна и
законосъобразна относно авторството по чл. 116 НК, да измените същата като
увеличите наложеното наказание, което според нас, в този размер, определен
от първата инстанция във връзка с чл. 116 във вр. чл. 18 е явно
несправедливо.
В допълнението към въззивната жалба до Вас считам, че подробно съм
развил тезата си защо се явява то явно несправедливо и следва да бъде
увеличено. Няма да се спирам подробно за процесуална икономия, жалбата
ми е депозирана, Вие сте се запознали с нея. Прави впечатление, че опитът за
убийство е изключително дръзко извършен на публично място, в светлата
част на деня, както посочи и представителят на прокуратурата и аз считам, че
доказателствата са категорични за мотивите на подсъдимия, а именно лично
отмъщение заради накърнена чест. Също споделям становището както на
първа инстанция, така и на представителя на Апелативна прокуратура, че
доказателствата сочат предумисъл, опитът за убийството е изключително
внимателно подготвен, набавяне на оръжие, разузнаване къде живее
жертвата, кога се прибира от работа, говоря за набавянето на карти, чужди
имена, алиби, всичко подробно съм описал в жалбата. Считам, че при
определяне на наказанието по чл. 116 първоинстанционният съд не се е
съобразил с обществената опасност на дееца, а именно с предхождащите му
осъждания преди делото за деянието, което разглеждаме в момента. Аз
считам, че вземайки всичко това предвид, което съм описал и в жалбата,
16
високата обществена опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване,
може да бъде направен абсолютно обоснован и законосъобразен извод, че
това наказание е изключително леко и явно несправедливо и затова, уважаеми
апелативни съдии, Ви моля да измените постановената присъда в тази част,
като увеличите това наказание.
Респективно направил съм искане за увеличаване размера на
гражданския иск на пострадалия за причинените от престъплението
неимуществени вреди, подробно съм го мотивирал това в жалбата и
допълнението към нея. Аз считам, че този размер от 15 хил. лв. обезщетение в
никакъв случай не може да обезщети пострадалия и преживените от него
страх и болки и в тази връзка ще Ви помоля да се произнесете с вашия
съдебен акт в исканата от мен насока.
За жалбите от защитата считам, че са неоснователни и моля да ги
оставите без уважение.
Гр. ищец и ч. обвинител А.К. – съгласен съм с това, което каза моят
адвокат. Според мен това наказание е прекалено малко, защото ако човек като
него, както се случи пред дискотеката - аз съм му направил забележка и той
го е приел като нещо обидно или друго, той след 3 месеца организира моето
убийство, само че не се получи при него и ако не дай си боже се получи - ако
не го хванат ок, ако го хванат ще лежи 6 години и ще излезе. За мен това е
прекалено малко наказание и това ще подбуди и други хора с неговото
мислене и нагласа да го правят. Това искам да кажа.
Адв. М. – Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата си и
допълнителните бележки, които сме изложили. Лично моето мнение е, че
настоящият казус е интересен, има кулизия на ценени доказателства косвени,
преки, експертизи, алиби. Според мен съдебният състав на
първоинстанционното производство едвам формира мнозинство 3 на 2 гласа,
много странно дали са юристи съдебните заседатели, според мен, само на
една страница написаха какво представлява за тях присъдата като мотиви,
защо са имали особено мнение, без да са юристи, защото присъдата не може
да почива на съмнения и предположения, трябва да има доказателства.
Не съм съгласен с представителя на държавното обвинение, че видите
ли преките доказателства били оборени от косвени. Аз съм учил наказателно
право обща част и смятам, че преките доказателства може да се оборят само с
17
преки, косвените доказателства са индиция, само в един случай могат да
оборват, че няма място за съмнения и противоречия. Преките доказателства
съдът може да не им даде вяра, говоря за алибито, но то си остава пряко
доказателство. Съдът се мотивира защо приема нещо и защо не. Поне аз така
съм го учил. По отношение това, което казах, че дори и мотивът не е
безпроблемен, в смисъл че не е безсъмнен. Обърнал съм Ви внимание, че има
трима свидетели за мотива – П.И. е единият. Според мен постигнах целта си
да покажа на състава с разпита на св. П.И. как се промени фактическата
обстановка, аз съм посочил, че всичко тръгва от него. Днес този свидетел по
въпроса за исканите пари - аз го приех така. Той за първи път споменава „аз
го възприех така“, какво е възприел, знаем че предмет на доказване не е
възприятие, а факти.
За свид. А. също смятам, че постигнах целта си. Този свидетел много
услужливо не пази някои доказателства, за други не е сигурен. Днес спомена
4 варианта за срещата между него, подсъдимият и А., първо беше един
вариант, сега станаха 4 за това дали са гледали тези записи, споменавано ли е
името на пострадалия, искани ли са пари. Днес той спомена - сумите бяха
различни и от много хора бяха, от него конкретно не било искано. Макар и да
нямаше очна ставка между него и Х. за мен е достатъчно да докажа, че всичко
тръгва от св. П.И. за мотива. Поддържам, без да влизам в детайлите,
достатъчно големи ми са изложените допълнения, тъй като съм се стремял да
опровергая тезата на обвинението и до голяма степен не съм засягал нашите
доказателства, но ще обърна внимание на това, защото смятам че много рядко
защитата не се крие зад презумпцията за невиновност, т. е. в този процес
именно защитата беше активната страна – и на досъдебното производство, и
на съдебното производство, вече съм изложил доводи за абсурдния
обвинителен акт, най-вероятно на ВС ще ни се смеят за този обвинителен акт.
Процесът започна с даване на обяснения от подсъдимия, не се скри зад
даването на обяснения последен, ние бяхме тези дето събирахме
доказателства, а можехме да изчакваме през цялото време и да кажем
презумпцията за невиновност, опровергали сме всички на държавното
обвинение. Преди да бъде допусната техническата експертиза сме казали на
съда, че е абсурдно с часове посочени в 07:35 ч. подсъдимият е бил на бул. Р.,
в това време се приема, че е била стрелбата, още тогава обяснихме, че е
абсурдно, че такова обвинение в този му вид, с тези доводи е несериозно,
18
според мен, меко казано.
Друг е въпросът, че е незаконосъобразно, понеже се решават човешки
съдби в наказателния процес. Само ще обърна внимание на факта, не съм в
детайли подробно изложил, че подсъдимият има алиби, нека съдът да го
погледне, това са преки доказателства, ако няма да ги приеме - да се
аргументира. Не съм разгледал в детайли последната експертиза,
техническата. Тази експертиза заедно с физикохимическата с нито един
въпрос не са приети, представете си колко са били ясни за страните
физикохимическата и техническата, нищо от това, което е описал в
обвинителния си акт като следене, като движение се оказа, че не е вярно. В
този смисъл считам, че присъдата на първоинстанционния съдебен състав е
незаконосъобразна, изложил съм подробни съображения. Правомощията на
въззивния съд са много, няма да се спирам на всички възможности. За мен е
важно да се отмени тази присъда като незаконосъобразна, дали ще се върне
делото за гледане от някакъв стадий на производството, за да се изправят и
процесуалните нарушения и неяснотите, за мен е важно да се отмени тази
присъда, като незаконосъобразна. В този смисъл моля да се произнесете.
Адв. Л. – Уважаеми апелативни съдии, Вие сте въззивна инстанция и
затова ще гледам да бъда максимално пунктуален в пледоарията си.
Поддържам изцяло моята жалба, на колегата М., допълнителните доводи,
които сме изложили. За мен най-лошото беше, че това дело, от дългият ми
опит вече в залата, сезирах една тенденциозност от страна на представителя
на ОП спрямо подзащитния ни, не само тази, която е изискуема по НПК да
поддържа обвинителната теза, но явно демонстрира лично отношение не само
към него, а и към цялата арменска общност. Вие виждате пример за лошо
изготвен обвинителен акт, трите обвинения, които за мен са много
смехотворни и неподкрепени с никакви доказателства, до там се стигна че
колегите не поддържат и обвинението за длъжностното състояние на
пострадалия. На всички в тази зала стана ясно, че в тази фирма Т. С. са
назначени доста лица криминално проявени, които за да се заобиколи законът
за частна охранителна дейност биват назначени кой като шофьор, кой като
портиер, днес пред вас св. И. твърдеше, че бил само шофьор и ходил да ги
наглежда като приятел. Такава е и съдимостта на голяма част от свидетелите,
които поддържат обвинителната теза, на самия пострадал ако щеше, щото се
19
акцентира на съдимостта на подсъдимия основно, но това не попречи на съда
да даде вяра на техните показания, които едно че някои от тях са осъждани и
то за престъпления против личността, освен това работят във фирмата и са в
служебни отношения с нея и с колегата им К.. В същото време се отхвърлиха
показанията на свидетелите, които градят алибито на подсъдимия, тъй като те
били негови роднини и сънародници. Тъй че не може да не остави едно
горчиво усещане за тенденциозното обсъждане на доказателствата и
защитната теза моята и на колегата М.. Затова аз считам, че постановената
присъда е в нарушение на закона, тъй като клиентът ми трябваше да бъде
оправдан и по трите обвинения, тъй като не са доказани по несъмнен и
категоричен начин, както се изисква по НПК. Не е изпълнено задължението
по чл. 14 НПК, съдът в нарушение на чл. 107 НПК се позова единствено на
доказателствата, които отегчават отговорността му, без да подложи на
задълбочен анализ доказателствата, които го оправдават.
За авторството на деянието категорично считаме, че същото не е
доказано, тъй като единствено показанията на пострадалия свидетел К. сочат
Х. като извършител, но това става на малко по-късен етап, нито на тел. 112,
нито при първоначалните сведения на колегите си, изведнъж той се досеща за
характерна походка на Х., която само той е забелязал, разпознава го по
фигурата, по походката, излъчването, която само той видял. Доколко бил
уплашен и притеснен може да се чуе от записа на тел. 112, там най-добре
личи гласът му, че няма никакво притеснение и уплах.
За гражданския иск, за който и колегата К. днес имаше претенции за
големия му преживян страх. Аз така и не разбрах защо не е довършил
деянието подсъдимият. В обвинителния акт и мотивите е прието, че след като
е видял, че изпълнил желанието си - се е отдалечил бягайки. При стрелба от 2
м, едро момче, като К. ако искаш да убиеш все ще можеш да постигнеш целта
си, а не да му причиниш леки телесни повреди. Още повече, че останаха
голословни, според мен, обвиненията на прокуратурата, че видите ли
подсъдимият упорито се е подготвял за извършване на деянието намирайки
съучастници, закупувайки телефони, проверявайки маршрути, алиби, а в
същото време не е потренирал малко стрелба някъде, въпреки че
представихме документ, че той е изкарал такъв курс, но той не бил достатъчен
видите ли, въпреки че имаме такъв документ за стрелба с пистолет, се прие
20
тезата на прокуратурата за някакво кълване, но мъже сме, били сме в
казармата и не мога да приема колкото и лош стрелец да си от такова
разстояние ще пропуснеш този, който искаш да убиеш, ще пропуснеш и ще
му дадеш шанс.
Позовавам се и пред Вас на константната практика на ВКС за умисъла
при стрелба с огнестрелно оръжие - Р 63/22. 02. 1999 г. на ВКС, н. д. 689/1998
г. на 2 н. о. В контекста на изложеното до тук намирам, че обвинението по чл.
339 ал. 1 НК остана голословно и недоказано, а най-смехотворното беше
обвинението за престъплението по чл. 216 ал. 1 НК. За съжаление
първоинстанционният съд я възприе, аз така и не разбрах и след изготвянето
на мотивите как извършителят с пряк умисъл с едно и също действие
преследва извършването на две разнородни престъпления – при реална, при
идеална или привидна реална съвкупност ли, това остана за мен пълна тайна,
както и за подсъдимия. Многобройни експертизи се изготвиха по делото, те
са пред Вас, обсъждали сме ги и пред първа инстанция, така че смятам че
също подкрепят защитната теза или не в такъв обем обвинителната, че да е
доказано категорично участието му затова отново пледирам за отмяна на
присъдата на ОС и за нас е важно да излезе обективната истина по това дело и
дори да не го оправдаете, то да върнете делото за ново разглеждане от П.
окръжен съд.
По отношение частния протест и протестът на ОП считам, че следва да
бъдат оставени без уважение.
Гражданският иск съгласно нашето искане за отмяна на присъдата като
неправилна и незаконосъобразна, следва да бъде отхвърлен.
ПОДСЪДИМИЯТ ЗА ЗАЩИТА – съгласен съм и го поддържам
казаното от адвокатите ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ:
С. Х. – Каквото съм искал от съда аз съм го казал в личната ми защита.
Искам от съда отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на
оправдателна присъда.
Съдът, след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се
произнесе със съдебен акт в срок.
21
Заседанието се закри в 15:20 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
22