Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Стара
Загора, 04.03.2021г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIII състав, в открито
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретар Николина Николова
като разгледа докладваното от съдия
СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №593 по описа за 2020г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И.М.Х. ***, чрез
адв. Л.Д., срещу Експертно решение
по годността за военна служба/служба в доброволния резерв
№ВС-1230/27.07.2020г., издадено от
Централна военномедицинска комисия при Военномедицинска академия. В
жалбата се сочи, че оспореният акт е незаконосъобразен, постановен в
противоречие на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, и
необоснован. Моли се съда да постанови решение, с което, в зависимост от
установения порок, да прогласи нищожността или евентуално да отмени като
незаконосъобразно оспореното експертно решение. Претендират се разноски по
делото.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява
лично и с адв.Д.. Процесуалният представител на Х. сочи, че диагнозата е поставена в нарушение на
нормативноустановените правила, тъй като от ответника по жалбата е представен
списък на всички лица, включени в експертните комисии, като в конкретния случая
специалист ендокринолог липсва. Сочи се, че диагнозата не е поставена коректно
дотолкова, доколкото лекарите подписали заключението нямат съответната
специалност ендокринология. Счита се, че няма как неспециалист по
ендокринология да даде валидно заключение за това дали едно лице е болно от диабет,
тъй като ноторно известно е, че диабетът е заболяване на ендокринната жлези, на
жлеза с вътрешна секреция. Заявява, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не е нужно назначаване на експертиза, тъй като са налице документи,
установяващи заболяването, които жалбоподателят не оспорва, като не се оспорват
и документите, установяващи диагнозата. Излага съображения, че към момента, в
който се е вземало решението по протокола от 27.07.2020г., е следвало да присъстват ендокринолози, тъй
като по отношение на това заболяване може да се вземе решение само от
специалисти дали лицето е годно да продължи да изпълнява военната си служба,
или не. В заключение заявява, че se оспорват
единствено обстоятелството дали е трябвало да има специалисти – ендокринолози при
вземане на решението на 27.07.2020г.
Ответникът по
жалбата – Централна военномедицинска комисия към Военномедицинска академия
(ЦВМК към ВМА), представлявана от главен юрисконсулт Д.Д., оспорва жалбата като
неоснователна и необоснована. В съдебно заседание заявява, че заболяването
на жалбоподателя е безспорно и от приложената като доказателство по делото
медицинска документация по категоричен начин се доказва, че оспорваното решение
е издадено от Централната военномедицинска комисия като компетентен
административен орган, при спазване на всички изисквания и
административнопроизводствени правилата по Наредбата №Н-4/2012г. за медицинска
експертиза, в съответствие с диагностицираното заболяване и проведено лечение
на жалбоподателя и съответстващите медицински стандарти, регламентиращи степента на трайно намалената
работоспособност и годност за военна служба. Пояснява също, че в комисията не
могат да присъстват абсолютно всички
специалности, които съществуват в медицината. Излага съображения, че жалбоподателят
е представен за разглеждане от комисията след разглеждане от лекарска
конструктивна комисия в клиниката, където е лежал, където са специалистите
ендокринолози. От тях в паспортната част са записани точна анамнеза и какво му
е заболяването, като от това се ръководи и комисията след това, когато e разгледала документите. Сочи, че протокола на
комисията от ендокринолози е елемент от
цялостното разглеждане и обсъждане на
подадения за освидетелстване и на базата на този протокол от ендокринолози от
06.07.2020г. е съставен протокол №88/27.07.2020г. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на
съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Не се спори по
делото, че И.М.Х. е на служба във военно формирование 54 920 – Казанлък от
01.07.2012г., като заема длъжността шофьор в трети взвод Военна полиция.
На 01.07.2020г. е
издадена здравно-производствена характеристика от Началник медицински пункт на
военно формирование 22 180 – Казанлък с рег.№3-1608, от която е видно, че И.М.Х.
постъпва на служба през 2004г. в добро здравословно състояние. След завръщане от
мисия през 2009г. в Афганистан, от направените медицински прегледи и
изследвания се установяват завишени стойности на чернодробните ензими. По този
повод е направена чернодробна биопсия, доказваща
макровезикуларна
чернодробна стеатоза. Редник 2-ри клас И.М.Х.
е
хоспитализиран за лечение във ВМА, след което е изписан за домашно лечение. След
контролен преглед през месец ноември в МБАЛ към ВМА – гр.Пловдив, поради отново
високи стойности на чернодробните ензими е хоспитализиран за 9 дни с 20 дни
домашен отпуск по болест. В последствие отново е хоспитализиран за лечение в
същата болница през 2014г. за 5 дни с 20 дни домашен отпуск по болест. По повод
на годишен профилактичен преглед през 2016г. е установено завишена стойност на
кръвната захар и е насочен за консултативен преглед в терапевтично отделение на
МБАЛ към ВМА – гр.Пловдив. Изписан е след 4 дни с диагноза: Нарушена гликемия на гладно.
Чернодробна стеатоза. Хипертония артериалис гр.I. Метаболитен синдром Миопия
окулн утре ускве. През месец февруари
2020г. е приет в клиника по ендокринология ВМА – София за 5 дни, уточнена е
терапията по отношение на нарушенията във въглехидратната и липидната обмяна.
Изписан с диагноза метаболитен синдром.
Със
така издадената здравно-производствена характеристика рег.№3-1608/01.07.2020г. военнослужещият
е насочен за изготвяне на протокол от ЛКК – терапевтична /ендокринологична/, за
представяне пред ЦВМК – ВМА – София за
определяне годността за военна служба по наредба Н-6/13.02.2018г. Посочено е,
че до този момент е освидетелстван веднъж с протокол № 34/14.10.2016г. на ЦВМК.
На
същата дата – 01.07.2020г. от Командира на военно формирование 34 750 –
Карлово е изпратено писмо до Председателя на ЦВМК – София, в което е посочено,
че на основание
чл.5 от Наредба Н-6/2018г. за военномедицинска експертиза, се изпраща редник 2 клас И.М.Х. от военно
формирование 34750 – Карлово на длъжност младши шофьор във 2 екип „Военна
полиция“ на 3 взвод
„Военна полиция“ –
район Казанлък, в рота „Военна полиция“ при военно формирование 34750 – Карлово, за медицинско освидетелстване за годност
за военна служба.
На
06.07.2020г. е изготвен Протокол изх.№26 в клиниката по ендокринология във ВМА
– София на ЛКК в състав проф.Д. – ендокринолог – председател на комисията,
ст.лейт. д-р Б. – ендокринолог и майор д-р Т. – ендокринолог. По отношение на
анамнезата на И.Х. е посочено, че се касае за пациент лежал в клиниката м.
февруари 2020г. по повод установен метаболитен синдром. Тогава от проведени
амбулаторно изследвания установена кр. захар 11,1ммол/л и HbAlc - 8.89%.
Започнато лечение с Глюкофаж 2x500. Поради незадоволително повлияване
дозировката е увеличена на 3х500мг. В клиниката e продължено лечението с Ксигдуо 5/850
мг 2 х 1т., с добро повлияване. Редуцирал килограми. ПЗ: АХ, Дислипидемия, Стеатоза
на черния дроб, МЗ: Не съобщава, ФА: Необременен за ЗД, ВН: Не съобщава. Няма
установено алергии към храни и медикаменти. В протокола е посочено, че
военнослужещият е в добро общо състояние. Ръст-176 см, Тегло-71 кг; БМИ -
22,9кг/кв.м. Контактен, адекватен, афебрилен. Кожа и видими лигавици –
бледорозови. Щитовидна жлеза и периферни лимфни възли не се палпират увеличени.
ДС – Двустранно везикуларно дишане без прибавени хрипове. ССС - правилен ритъм,
чест- 60 уд/мин, RR- 130/90 mmHg, ясни сърдечни тонове, без шумове. Корем - на
нивото на гр.кош, мек, неболезнен, черен дроб и слезка – не се палпират
увеличени. Сукусио реналис отрицателно двустранно. Крайници - без отоци;
запазени пулсации на периферните артерии. От изследванията е установено
следното: Аланинаминотрансфераза (АLT): 20.9 U/1;
Аспартатаминотрансфераза (А5Т): 25.8 U/1;
Високоплътностен липопротеин (HDL) – холестерол: 1.38 mmol/1 ;
Гама-глутамилтранспептидаза (GGT): 19.4 Ц/1 : Гликиран хемоглобин: 6.42 % Н;
Глюкоза - серум: 7.11 mmol/1 Н; Нископлътностен липопротеин (LDLc) – холестерол:
3.45 mmol/1; Триглицериди: 1.09 mmol/1; Холестерол: 5.33 mmol/1 Н; ЕКГ - синусов ритъм.
В направеното клинично обсъждане от
ендокринолозите е посочено, че се касае за пациент на 38г., лежал в клиниката за диагностично
уточняване по повод установени високи стойности на кр. захар и HbAlc. В
клиниката е проведено ОГТТ с данни за ЗД в рамките на метаболитен синдром.
Назначена е комбинирана терапия със SGLT-2 инхибитор и метформин. На този фон с
добър контрол на кр.захар и добра поносимост. Като основано заболяване е
посочено ЗД НИЗТ. АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ.
ДИСЛИПИДЕМИЯ. В заключение СЛКК при клиниката по ендокринология взела решение военнослужещият да
се представи на ЦВМК за експертизно решение.
И.М.Х. е запознат
с протокола на комисията на 09.07.2020г., като е посочил с ръкописен текст
върху документа, че желае да бъде освидетелстван като индивидуално годен за
военна служба.
На
09.07.2020г. от Председателя на ЦВМК при ВМА – София до Командира на военно
формирование 54 920 – гр.Казанлък е изпратено писмо
амб.№ВД-1163/09.07.2020г. – приложение №14 към чл.5, ал.3, т.5 на Наредба
№6/13.02.2018г. за военномедицинската експертиза, с което командира на военното формирование е уведомен, че на р-к И.М.Х. е установено заболяване: „Захарен
диабет-неинсулинозависим тип. Артериална хипертония I ст. Дислипидемия.“, което е извън медицинските стандарти за годност за военна служба /Приложение №1
от Наредбата/ и води до негодност
за военна служба. В писмото е посочено, че има изявено писмено желание от
военнослужещия за определяне индивидуална годност, като при обсъждане на индивидуална годност, на освидетелствания ще бъдат наложени следните
ограничения: Да се освободи от ТФН, походи, полеви занятия, физкултура за норматив,
продължителна строева подготовка и нощен труд за срок от 6 /шест/ месеца.
Неподходящ за участие в мисии. Посочено е също, че при преценка от страна на командира на
военното формирование за необходимостта военнослужещия да бъде освидетелстван по реда на чл.15 от Наредбата за
военномедицинската експертиза, същият следва изрази писмено становище с попълване на искане по
образец Приложение №13 от Наредбата.
На
16.07.2020г. от командира на военно формирование 34 750 Карлово до
председателя на ЦВМК – София е изготвено искане за освидетелстване за индивидуална годност за военна
служба на военнослужещ рег.№3-1824/16.07.2020г. – приложение №13 към чл.5,
ал.3, т.5. В искането е посочено, че същото е изготвено на основание чл.15 от
Наредбата за военномедицинската експертиза и се предлага военнослужещият редник 2 клас И.М. ХА ЛИЛ – младши
шофьор във 2 екип „Военна полиция“ на 3 взвод „Военна полиция“ – район Казанлък, в рота „Военна полиция“ при военно формирование 34750 – Карлово, да бъде освидетелстван
за издивидуална годност за военна служба. Искането е обосновано със следното:
военнослужещият е с постановена диагноза Захарен диабет - неинсулинозависим. Артериална хипертония I степен.
Дислепидемия. Посочено е, че длъжността на основната характеристика на служебните задължения са следните: Редник 2 клас ХА ЛИЛ
е на длъжност
младши шофьор във 2
екип „Военна полиция“ на 3 взвод „Военна полиция“, в рота „Военна полиция“ при военно формирование 34 750 - Карлово. Дейността му се
характеризира с дейности по бойна и физическа подготовка на екипа, осигуряване на денонощната охрана на формированията от бригадата при
разполагането им в полеви условия, управление на МПС за транспортиране на личен състав, както и съпровождане
/ескортиране/ на техника и товари на бригадата по всяко
време на денонощието при придвижването на същата по националната пътна мрежа. Посочено е също, че редник И.М.Х.
не може да
изпълнява служебните си задължения след предложените с писмо от 09.07.2020г.
ограничения при взимане на решението от ЦВМК,
а именно: Тежки физически натоварвания, физкултура за норматив, похода, полеви занятия,
продължителна строева подготовка и нощен труд за срок от 6 месеца. Неподходящ
за участие в мисии. В искането е посочено, че военнослужещият е съгласен за
освидетелстване за индивидуална годност, като ръкописно е изписано името на И.Х..
На
27.07.2020г. е изготвен протокол №88 за освидетелстване годността за военна
служба рег.№ВС-1230 по отношение на И.Х. като е поставена диагноза захарен диабет – неинсулинозависим тип
артериална хипертония I ст. дислипиодемия. Протокола е изготвен от д-р Р., като
съдържанието му е вписано в протоколна книга на заседанията на Централната
военномедицинска комисия.
С експертно решение по годността за
военна служба №ВС-1230/27.07.2020г. ЦВМК при ВМА с председател д-р ф., по
отношение на освидетелствания – редник И.Х., е прието,
че на основание Медицински стандарти, приложение №1 от Наредбата за
военномедицинската експертиза освидетелстваният е „негоден за военна служба по
Р. Е.11.9, Р I10 „В“ и Р. Е78 от
МС/2018г., част I, поради поставена диагноза захарен диабет – неинсулинозависим
тип артериална хипертония I ст. дислипиодемия. По обстоятелствата на увреждане
на здравето е посочено „поради общо заболяване”.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на
тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е
допустима за разглеждане по същество като подадена от легитимирано лице с
правен интерес, в законово установения срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на оспорване е Експертно решение по годността
за военна служба № ВС-1230/27.07.2020г. на Централната военномедицинска комисия
при Военномедицинска академия, т.е. акт от посочените в чл.16 от Наредба Н-6 от 13.02.2018г. за
военномедицинската експертиза.
Издаваните от ЦВМК актове по отношение индивидуалната годност за военна
служба разкриват белезите на индивидуални административни актове по смисъла на
чл.21, ал.1 от АПК от вида на констативните. Това е така, тъй като годността,
която тези актове установяват е факт, от значение за правото на съответното
лице да полага труд на съответната служба (в случая кадрова военна служба).
Решението, с което се сочи освидетелствания „негоден” за военна служба
непосредствено засяга правото на труд. В случая оспореното решение безспорно
засяга пряко и непосредствено правата на жалбоподателя, защото отрича годността
му за военна служба, каквато изпълнява.
Волеизявлението изхожда от орган, овластен от закона
да констатира съществуването на факт с правно значение. Дейността на ЦВМК в
качеството й на орган на военномедицинската експертиза по издаване на актове от
тази категория е нормативно регламентирана в Наредба №Н-6 от 13.02.2018г. за
военномедицинската експертиза, приета от МС въз основа законова делегация.
Според чл.3 от посочената Наредба, военномедицинската експертиза (ВМЕ) е дейност,
извършвана от военномедицинските експертни органи, въз основа на медицински
стандарти – МС, приложение №1 за медицинско освидетелстване на изброените
категории лица, вкл.военнослужещи. При освидетелстване на лица ЦВМК действа като
общ ТЕЛК за военнослужещи – чл.10 от Наредба №Н-6/2018г, чл.16 ал.3 от
Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ).
Актът подлежи на пряк съдебен контрол, тъй като актовете на ЦВМК (подобно на
актовете на НЕЛК) не подлежат на обжалване по административен ред. Следователно
те подлежат на оспорване направо по съдебен ред (чл.112, ал.1, т.4 от Закона за
здравето). Жалбата е постъпила на 11.08.2020г.,
като при липса на данни за съобщаване на оспореното експертно решение, следва
да се приеме, че същата е подадена в законоустановения 14-дневен срок. Предвид
изложеното, жалбата на И.М.Х. срещу Експертно решение по годността за военна
служба № ВС-1230/27.07.2020г. на ЦВМК при ВМА е процесуално допустима.
Оспореното експертно решение изхожда от
компетентен орган на военномедицинската експертиза. В чл.9, ал.1 от Наредба
№Н-6 е посочено, че Централната военномедицинска комисия е военномедицински
експертен орган в състава на ВМА за нуждите на Министерство на отбраната(МО),
Българската армия (БА) и структурите на пряко подчинение на министъра на
отбраната като извършва военномедицинска експертиза. В разпоредбата на чл.10,
ал.1 е уредено правомощието на ЦВМК да сформира ТЕЛК за военнослужещи. Според
чл.5, ал.5, вр. ал.1 от Наредба №Н-6/13.02.2018г., медицинското освидетелстване
за годност за военна служба по отношение изброените лица от посочените в чл.2,
вкл. по чл.2 т.2 – военнослужещи, се извършва от лекари – специалисти от
състава на ЦВМК, като завършва с издаване на експертно решение за годност за
военна служба/служба в доброволния резерв по образец приложение №13. Съгласно
чл.14 от Наредбата, за да е редовно заседанието на ЦВМК следва да присъстват
повече от половината от лекарите-експерти от състава й, като решенията се
вземат за всеки освидетелстван с обикновено мнозинство. В случая, решението е взето от ЦВМК в състав
председател д-р ф., и членове (д-р Б., д-р Р., д-р Н., д-р К., д-р М., д-р М.,
д-р Б.а), съгласно отразеното в протоколната книга за протоколиране заседанията
на ЦВМК. Състава на ЦВМК е обявен със
Заповед №1212/02.07.2020г. на началника на ВМА, т.1, като включва председател и
14 членове, общо 15 души, както и резервни председатели и членове. Като акт на
колективен орган, за да е валидно решението, обективиращо съгласие на
мнозинството от присъствалите членове, следва да е взето поне с 8 гласа, което изискване
в случая се установява изпълнено с оглед подписване на Протокол
№88/27.07.2020г. (въз основа на който е издадено оспореното решение) от
изброените специалисти от състава на ЦВМК, общо 8 души. Решението се основава на освидетелстване, отразено в протокол №88.27.07.2020г,, извършено от д-р
Р. и протокол изх.№26/06.07.2020г., извършено от проф.Д. – ендокринолог – председател на комисията, ст.лейт. д-р Б. –
ендокринолог и майор д-р Т. – ендокринолог, т.е. от медицински
лица със специалност съответна на заболяването на ищеца. Следователно оспореното
Експертно решение по годността за военна служба № ВС-1230/ 27.07.2020г. е
валидно взето от материално компетентен орган – Централната военномедицинска
комисия в посочения състав.
Решението е в надлежна форма – образец по приложение №16 към чл.5, ал.5 от Наредба
№Н-6. Към акта са изложени мотиви, основани на освидетелстването, обективирано
в протокол изх.№26/06.07.2020г. на експерти от ЛКК при ВМА, съдържащо
фактически и правни основания обуславящи крайния резултат. В издаденото ЕР
изрично е посочено, че оспорващият е негоден за военна служба по Р. Е.11.9, Р
I10 „В“ и Р. Е78 от МС/2018г., част I,
поради поставена диагноза захарен диабет – неинсулинозависим тип артериална
хипертония I ст. дислипиодемия. Посочените рубрики съставляват детайлизирани
кодове на диагнозата и заболяването на лицето по Медицински стандарти за
определяне годността за военна служба, част I, приложение №1 към чл.3 от
Наредбата.
При издаване на решението не се
установява допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
незаконосъобразност на акта на това основание. Посочените от процесуалния
представител на жалбоподателя доводи в тази насока са неоснователни, тъй като
са спазени изискванията на чл.5, ал.5, вр. ал.1 от Наредба №Н-6/13.02.2018г. На
16.07.2020г. от Командира на военно формирование 34 750 – Карлово е направено
искане до председателя на ЦВМК – София за освидетелстване за индивидуална годност
за военна служба на И. Х.. Такова освидетелстване е извършено и отразено в
Протокол ВС 1230/27.07.2020г., изготвена от д-р Р.. Според чл.13, ал.1 от Наредбата
централната военномедицинска комисия
извършва освидетелстване на основание медицински прегледи и изследвания,
проведени и назначени от експертите на комисията и консултантите от ВМА, и
налична медицинска документация. В случая такава медицинска документация е
налице – предходно освидетелстване, отразено в протокол изх.№26/06.07.2020г.
извършено от проф.Д. – ендокринолог – председател на
комисията, ст.лейт. д-р Б. – ендокринолог и майор д-р Т. – ендокринолог.
Според чл.12, ал.3 от Наредбата лекарите от ЦВМК извършват освидетелстване по
специалността си, изготвят предложение за експертно решение и го представят на
общо заседание на ЦВМК. Противно на твърденията на процесуалния представител на
жалбоподателя, това изискване е спазено. Видно от съдържанието на заповедта на
Началника на ВМА се установява, че д-р И.Р. П. е лекар – вътрешни болести в
Отделение за военномедицинска експертиза на вътрешни заболявания – специалист
вътрешни болести. Според Приложение №1 към член единствен, ал.1 от Наредба
№28/01.07.2010г. за утвърждаване на медицински стандарт „Вътрешни болести“,
Глава I, основна характеристика на клиничната медицинска
специалност вътрешни болести, т.1 – дефиниция, основни цели и задачи на
клиничната медицинска специалност вътрешни болести, „вътрешните болести
обхващат разпознаването, клиничното изясняване (диагностициране),
консервативното, интернистично-интервенционалното и спешното медицинско
лечение, както и рехабилитацията и профилактиката на заболяванията на
дихателните органи, на сърцето и кръвообращението, на храносмилателните органи,
на бъбреците и отвеждащите пикочни пътища, на кръвта и кръвотворните органи и
на лимфната система, на обмяната на веществата и на жлезите с вътрешна секреция
(ендокринология), на вътрешните алергични и имунологични заболявания, на
вътрешните заболявания на опорно-двигателния апарат и на заболяванията, типични
за напредналата възраст“. Следователно противно на изложените твърдения в
жалбата, е спазено изискването на чл.12, ал.3 и чл.13, ал.1 от Наредбата, тъй като лекарят от ЦВМК – д-р Р. да е
извършила освидетелстване именно по специалността си и на базата на налична
медицинска документация – протокол изх.№26/06.07.2020г.
При
изследване на материалната законосъобразност на оспорения административен акт съдът
съобрази следното:
Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 до т.6 от
Наредба №Н-6/2018г разграничава следните видове медицинско освидетелстване за
годност за военна служба – първоначално /т.1/; за продължаване на годността
/т.2/; контролно /т.3/ по инициатива на ЦВМК след предхождащо освидетелстване с
посочен срок за явяване на контролно освидетелстване; извънредно – по
инициатива на командира /началника или при изгубена здравна книжка /т.4/;
индивидуално – когато е инициирано от ЦВМК с писмо-образец (приложение № 14) до
командира/началника на военното
формирование или ръководителя на съответната структура, със съгласието на
освидетелствания военнослужещ, изразено в
искане от командира/началника на военното
формирование или ръководителя на съответната структура за освидетелстване на
индивидуалната годност на военнослужещия
по образец /т.5/ и освидетелстване при промяна в здравословното състояние извън
медицинските стандарти на военнослужещи, курсанти и резервисти /т.6/. В случая
се касае за освидетелстване на военнослужещ, инициирано от ЦВМК с писмо-образец
(приложение № 14) до командира/началника на военното
формирование или ръководителя на съответната структура, със съгласието на
освидетелствания военнослужещ, изразено в
искане от командира/началника на военното
формирование или ръководителя на съответната структура за освидетелстване на
индивидуалната годност на военнослужещия
по образец – по т.5 на чл.5, ал.3 от Наредбата.
Вземането на решения за
индивидуална годност за военнна служба е регламентирано в чл.15, ал.1 от
Наредба № Н-6. Според тази законова разпоредба ЦВМК има право да вземе решение
за индивидуална годност за военна служба като се имат предвид следните
предпоставки: заболяването следва да е стабилизирано (по клинични и лабораторни
данни към момента на освидетелстването) и да не крие опасност от внезапна
загуба на работоспособност; заболяването следва да не изисква чести изследвания
и лечебни курсове, водещи до продължителни отсъствия от работа; симптомите на
заболяването да са познати на заболелия и да се знае начинът на лечение и
повлияване; освидетелстваният декларира своето желание за освидетелстване като
индивидуално годен пред командира/началника на военното
формирование или ръководителя на съответната структура.
Освен наличието на тези предпоставки
следва да са налице и условията, визирани в ал.3 и ал.4 от тази разпоредба. В
текста на ал.3 е посочено, че командирът/началникът на военното
формирование или ръководителят на съответната структура уведомяват с писмо ЦВМК
за наличието на длъжност от списъка по чл.47
от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България и за изявеното от освидетелствания желание за
индивидуална годност. Според текста на ал.4 от същата разпоредба командирът/началникът
на военното формирование или
ръководителят на съответната структура определя подходяща длъжност от
длъжностите от списъка по чл.47
от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България, които са съвместими с ограниченията, наложени на освидетелствания.
При съгласие от страна на командира/началника на военното
формирование или ръководителя на съответната структура (а ако се предлага
длъжност в друго военно формирование или
структура – и съгласие на нейния командир/началник) и освидетелствания ЦВМК
издава съответното решение за индивидуална годност.
В разглеждания случай условията по чл.15,
ал.3 и ал.4 от Наредбата не са налице. С писмо рег.№3-1824/16.07.2020г. Командирът
на военно формирование 34 750 – Карлово, посочвайки трудовите задължения
на жалбоподателя, е уведомил ЦВМК, че редник И.М.Х.
не
може да изпълнява
служебните си задължения след предложените с писмо от 09.07.2020г. ограничения
при взимане на решението от ЦВМК, а именно: Тежки физически натоварвания,
физкултура за норматив, похода, полеви занятия,
продължителна строева подготовка и нощен труд за срок от 6 месеца. Неподходящ
за участие в мисии. Това писмо сочи за липса на възможност и
необходимост от продължаване на изпълнението на служебните задължения на И.М.Х. и съвместимостта им с
ограниченията, наложени от ЦВМК, което е достатъчно основание да се счете, че
военнослужещият, с оглед наличното заболяване, както и характера и особеностите
на служебните задължения на изпълняваната от него длъжност, не е индивидуално
годен за военна служба. Липсва уведомяване на
ЦВМК от командира на формированието, че е налична на длъжност от списъка по чл.47
от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България и не е определена подходяща длъжност от длъжностите от
списъка по чл.47
от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България, която да е съвместима с ограниченията, наложени на
освидетелствания. Само при наличие на тези посочени условия и при съответното
съгласие на освидетелствания, ЦВМК следва да издаде съответното решение за
индивидуална годност. В случая същите не са налице, поради което и
законосъобразно е издадено експертно решение, с което е прието, че И.Х. е
негоден за военна служба.
В издаденото ЕР изрично е посочено, че
оспорващият е негоден за военна служба по Р. Е.11.9, Р. I 10 „В“ и Р. Е78 от МС/2018г., част I. Посочените
рубрики съставляват детайлизирани кодове на диагнозата и заболяването на лицето
по Медицински стандарт 2018г., част I. Поставената диагноза не се оспорва от
освидетелстваното лице, а според посочените медицински стандарти наличието на
установените заболявания на И.Х. би могъл да бъде индивидуално годен за военна
служба при наличие на издадено експертно решение по чл.7 от Наредба № Н-6, каквото в
случая не е налице.
По
изложените съображения съдът намира, че жалбата се явява неоснователна, а експертно
решение по годността за военна служба № ВС-1230/27.07.2020г. на Централната
военномедицинска комисия при ВМА, с което редник И.М.Х. се определя като
негоден за военна служба по Р. Е.11.9, Р I 10 „В“ и Р. Е78 от МС/2018г., част I, поради поставена
диагноза захарен диабет – неинсулинозависим тип артериална хипертония I ст.
дислипиодемия, като прието от компетентен орган, при спазване изискванията за
форма и съдържание, в съответствие с материалния и процесуален закон, и в
съответствие с целта на закона, е законосъобразно издадено.
По отношение на
направеното в жалбата искане за обявяване на нищожност на издадения
административен акт съдът намира следното: при искане за прогласяване
нищожността на един административен акт, съдебната проверка за
законосъобразност обхваща съществуването на правоизключващи юридически факти
спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно предмета на
доказване включва онези факти и обстоятелства, които
могат да релевират наличието на съществени пороци на административния акт,
обуславящи неговата невалидност. В действащото българско законодателство няма
легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на
незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според
константната съдебна практика основание за обявяване (прогласяване) на
нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните
актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за
разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било
издаването на административния акт от некомпетентен орган, т.е в нарушение на
нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен
компетентност. Нищожни са и актовете, издадени без каквото и да е нормативно
основание (т.е. при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки,
визирани в съответната правна норма) или при грубо нарушение на императивни
норми с характер на основни правни принципи. При издаване на оспорения акт не
се установиха такива пороци, които с оглед своята същественост да обуславят
неговата невалидност като административен акт, което предпоставя отхвърляне на
искането за прогласяването му за нищожен.
При този изход на
спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 100 лева при прилагане на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната помощ във
връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искането на И.М.Х.
***, за прогласяване за нищожно на Експертно
решение по годността за военна служба/служба в доброволния резерв
№ВС-1230/27.07.2020г., издадено от
Централна военномедицинска комисия при Военномедицинска академия, като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
И.М.Х.
***, против Експертно решение по годността
за военна служба/служба в доброволния резерв №ВС-1230/27.07.2020г.,
издадено от Централна военномедицинска комисия при Военномедицинска академия, като неоснователна.
ОСЪЖДА И.М.Х.
ЕГН:**********, да заплати на Военномедицинска академия с адрес в гр.София,
1606, бул.Г.Софийски № 3, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 /сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Стара Загора
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: