Решение по дело №274/2019 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1467                                01.08.2019 година                       гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                     Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 274 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и е образувано по повод постъпила жалба от С.Т.К. с ЕГН **********, В.К.В. с ЕГН ********** и П.К.К. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, против заповед № РД-01-24/15.01.2019 г., издадена от кмета на община Царево. С обжалваната заповед е разпоредено спиране на всички строителни и монтажни работи на строеж „Жилищна сграда с апартаменти за сезонно ползване и офиси“, находящ се в поземлен имот с идент. № 00878.502.38 по кадастралната карта на гр. Ахтопол, УПИ ХХVІ в кв. 51, с административен адрес: гр. Ахтопол, ул. „Св.Яни“ № 15, и е забранен достъпът до строежа.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради съществени нарушения на процесуални правила и противоречие с материалния закон. В нея се сочи, че в мотивите на заповедта се съдържат противоречиви констатации, като от една страна е прието от административния орган, че не е съставен протокол за определяне на строителна линия и ниво, а от друга страна- че такъв е представен с възражението срещу констативния акт, но в него липсва подпис на служител по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. На следващо място се сочи в жалбата, че не е конкретизирано в акта кои строителни книжа са загубили правно действие, а този пропуск не позволява на адресатите да упражнят правото си на защита. По същество се иска отмяната на заповедта. Приложени са писмени доказателства.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателите и на заинтересованата страна „Ново“ ЕООД поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на заповедта, като подробни съображения излага в писмено становище. Претендира разноски.

Пълномощникът на ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата, като подробни съображения излага в писмени бележки. Представя доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на направените разноски по делото.

Жалбата е подадена от надлежни страни в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

Жалбоподателите С.Т.К., В.К.В. и П.К.К. са придобили на 17.06.2010 г. недвижим имот- ПИ с идентификатор № 00878.502.38 по кадастралната карта на гр. Ахтопол, съставляващ УПИ ХХVІ в кв. 51 по плана на града, по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 80/2010 г. На същата дата е било издадено по искане на предходния собственик Г,Минчев разрешение № 79 за строеж на „Жилищна сграда с апартаменти за сезонно ползване и офиси“ с разгъната застроена площ от 448.50 кв.м. Със заповед № УТ-001-08/12.06.2013 г. на главния архитект на община Царево жалбоподателите са били вписани като титуляри на издаденото разрешение за строеж, а на 12.12.2013 г. същото е било презаверено на основание чл. 153, ал. 2 и ал. 3 и чл. 157, ал. 1 от ЗУТ. Понастоящем собственик на поземления имот е заинтересованата страна „НОВО“ ЕООД, по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 136/2019 г.

На 03.06.2013 г. жалбоподателите са депозирали заявление с вх. № 94-00-1937 до кмета на община Царево (на л. 14 от делото), с искане да бъде определен на основание чл. 157, ал. 2 от ЗУТ служител по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, който да присъства при откриване строителната площадка на строежа. По повод така направеното искане същите са били уведомени с писмо изх. № 94-00-1937 от 10.06.2013 г. от кмета на общината, че протоколът за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво ще бъде подписан, след изтичане срока на забраната по чл. 15 от ЗЧУК за извършване на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие (от 15 май до 1 октомври). Писмото е било получено на 11.06.2013 г. от неизвестно по делото лице- инж. Дачев, видно от изричното отбелязване в него, а на 05.09.2013 г. същото лице е отбелязало върху заявлението от 03.06.2013 г. „Изтеглям приложените документи“ и е положило подписа си.

На 14.11.2017 г. служители при община Царево са извършили проверка в имота на жалбоподателите, при която са установили, че е изпълнен строеж до ниво на кота +2.50 и се изграждат кофражи. За резултатите от проверката е бил съставен констативен протокол № 11 (на л. 76), с указания за представяне в Община Царево на строителни книжа- разрешение за строеж, протокол образец № 2 за откриване на строителна площадка и линия и ниво на строежа, договор за строителство и договор за техническо ръководство. Проверката е била извършена в присъствие на представител на строителя, който е положил подписа си върху протокола.

При последваща проверка, извършена на 15.11.2018 г., служители на Община Царево са констатирали, че строежът е изграден до първи етаж в груб строеж, а изпълнената трета плоча не е декофрирана. Тези констатации са били отразени в протокол № 6 от същата дата (на л. 55). Проверяващите лица са констатирали, че строежът се извършва при липса на заверен протокол образец № 2 за откриване на строителна площадка и строителна линия и ниво. С писмо рег. № 94-01-3923/15.11.2018 г. собствениците на поземления имот (възложители на строежа) са били уведомени за резултатите от проверката и на същите е било указано да представят договор за строителство и договор за технически контрол, като са били предупредени, че при неизпълнение ще бъде инициирано производство по чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ. Видно от приложените известия за доставяне (на л. 44), писмото е било връчено на С.К. на 03.12.2018 г.

На 23.11.2018 г. е била извършена контролна проверка на строежа, при която е било констатирано, че се осъществява строителна дейност и строежът е изпълнен до кота +5.70. За резултатите е бил съставен констативен протокол № 7 (л.49), в който проверяващите лица са отбелязали, че няма заверен протокол образец № 2.

Въз основа на резултатите от двете проверки е бил изготвен констативен акт № 16/03.12.2018 г. (на л. 42) за нарушение по чл. 224, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗУТ. Констативният акт е бил изпратен на жалбоподателите писмо с рег. № 94-01-4314/10.12.2018 г., връчено на С.К. на 12.12.2018 г. (на л. 51). Писмото до жалбоподателите В.В. и П.К. е било върнато на подателя с отбелязване, че пратката не е потърсена. Съобщението за изготвяне на констативния акт е било разгласено също чрез залепване на строежа и на таблото в община Царево. В законоустановения срок е постъпило възражение срещу акта от жалбоподателката К., с приложени към него договор за технически контрол и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 02.11.2016 г. В отговор на постъпилото възражение последната е била уведомена с писмо рег. № 94-01-4314/2/27.12.2018 г., че представеният протокол образец № 2 не е издаден по надлежния ред, тъй като при откриване на площадката не е присъствало лице по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ и в архива на общинската администрация не се съхранява надлежно заверен препис от протокола.

Въз основа на съставения констативен акт кметът на община Царево е издал обжалваната заповед № РД-01-24/15.01.2019 г., с която на основание чл. 224а, ал. 1, във вр. с чл. 224, ал. 1, т. 5 от ЗУТ е спрял изпълнението на строителните и монтажни работи на строеж: „Жилищна сграда с апартаменти за сезонно ползване и офиси“, по съображение, че строежът се извършва без протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, в нарушение на чл. 157, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Административният орган е констатирал също, че към момента на съставяне на констативния акт строежът е със загубили правно действие строителни книжа.

В хода на съдебното производство е представен протокол за откриване строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж (приложение № 2 към чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредба № 03/2003 г. на МРРБ, в приложимата редакция), изготвен от техническия ръководител на строежа въз основа на сключен договор за технически контрол от 17.10.2016 г. Протоколът е подписан от последния и от тримата възложители на обекта. В него не е положен подпис на служител по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед е издадена в изискуемата писмена форма, от компетентен орган- кмет на община Царево, овластен с нормата на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ.

Заповедта е надлежно мотивирана от административния орган. Съдържащото се в нея разпореждане за спиране изпълнението на СМР и забрана на достъпа до строежа се основава на констатацията, че не е изпълнено изискването за съставяне на протокол образец 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. В нея подробно са изложени обстоятелствата, установени при извършената проверка на строежа, така, както са отразени в констативния акт, съставен от длъжностни лица в администрацията на органа, осъществяващ контрол по строителството. Изложените съображения по мнение на настоящия съдебен състав са достатъчни за осигуряване правото на защита на жалбоподателите и за извършване на съдебната проверка за законосъобразност.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Жалбоподателката К. е надлежно уведомена за започване на административното производство с връчване на констативния акт и на същата е предоставена възможност да представи своите възражения. Депозираното от нея възражение е разгледано и обосновано е прието за неоснователно от административния орган, за което тя е уведомена с писмо с рег. № 94-01-4314/2/27.12.2018 г. Действително, констативният акт не е надлежно връчен на жалбоподателите В. и К., тъй като пощенските пратки са върнати в Община Царево с отбелязване, че не са потърсени от получателите. Не е изпълнена и процедурата по § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ- нормата изисква съставяне на протокол, в който да се удостовери подписите на две длъжностни лица, че адресатът не е намерен на посочения от него адрес (в приложената на л. 28 от делото служебна бележка такива констатации липсват). Така допуснатото процесуално нарушение обаче не е от категорията на съществените, доколкото не е от естество да обуслови различен краен извод на административния орган, а и жалбоподателите са упражнили в съдебното производство правото си представят своите възражения и доказателства.

Материалноправните предпоставки за издаване на заповед за спиране изпълнението на строеж и забрана на достъпа до него са установени в нормата на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ, приложима за строежи от категорията на процесния (пета категория) на основание чл. 224а, ал. 1 от същия закон. В хипотезата на чл. 224, ал. 1, т. 5 от ЗУТ изпълнението на строежа се спира, когато той се извършва при липса на протокол за строителна линия и ниво, а на основание чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. такъв задължително се съставя за строежи от пета категория. Съгласно нормата на чл. 157, ал. 2 от ЗУТ в приложимата редакция (ДВ, бр. 15 от 2010 г.) откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво се извършва при влязло в сила разрешение за строеж и в присъствието на служители по чл. 223, ал. 2 от лицето, упражняващо строителен надзор за обекта, или от техническия ръководител. Едва със Закона за изменение и допълнение на ЗУТ, обн. ДВ, бр. 13 от 2017 г., са приети разпоредбите на чл. 157, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ, според които лицето, упражняващо строителен надзор, подава искане в общинската администрация в 7-дневен срок преди датата на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка, а неявяването на служителя по чл. 223, ал. 2 не препятства неговото съставяне.

От данните по делото е видно, че на 03.06.2013 г. жалбоподателите са депозирали заявление до кмета на общината за определяне на служител, който да присъства при откриване на строителната площадка. Такъв служител не е бил определен, по съображения, че със заповед № РД-01-330/24.04.2013 г. на кмета на Община Царево (на л. 81) е въведена забрана за извършване на строителни и ремонтни дейности на територията на общината за периода от 15.05.2013 г. до 01.10.2013 г. Отказът на административния орган да определи служител по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ не е бил обжалван от заявителите и е влязъл в сила. Строителството е започнало едва на 02.11.2016 г., когато е бил съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, но само в присъствието на жалбоподателите, техническият ръководител Костадин Киров Тодоров и лицето Станислав Добринов Добрев- технически правоспособно физическо лице по част „Геодезия“ към лицето, упражняващо строителен надзор. При съставяне на протокола служител по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ не е присъствал, не са налице и данни да е било отправено до общинската администрация искане за определяне на такъв (каквото изискване е предвидено и в новите ал. 5 и ал. 6 на чл. 157 ЗУТ, според които неявяването на служителя по чл. 223, ал.2 от ЗУТ не е пречка за съставяне на протокола, но само след надлежно отправено искане). Доколкото протоколът от 02.11.2016 г. не е съставен по установения в приложимата норма ред, правилно е прието от административния орган, че той не може валидно да произведе целените правни последици. Следователно, налице са изискуемите материалноправни предпоставки за издаване на оспорената заповед. Този извод не се променя от представените в хода на съдебното производство писмени доказателства- квитанция от 13.09.2018 г. за заплатена такса за извършване на услуга: „проверка за установяване съответствието на строежа с издадените строителни книжа“ и посочен номер на заявлението (л.79). Данните от квитанцията сочат, че е направено искане за извършване на административна услуга на по-късен етап от строителството (чл. 159, ал. 3 от ЗУТ) и не са относими към изпълнението на изискванията, предвидени в чл. 157 от ЗУТ. Що се отнася до констатациите на административния орган, че строителните книжа са загубили правно действие, следва да се посочи, че те са ирелевантни в хипотезата на чл. 224, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и не могат да се отразят на преценката за законосъобразност на издадения административен акт.

С оглед изложените съображения съдът приема, че заповедта е законосъобразна, като издадена при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, на основание чл.143, ал. 4 от АПК следва да се присъдят на ответната страна направените разноски по делото в размер на 600 лева- заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Мотивиран от горното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т.К. с ЕГН **********, В.К.В. с ЕГН ********** и П.К.К. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, против Заповед № РД-01-24/15.01.2019 г., издадена от кмета на Община Царево.

ОСЪЖДА С.Т.К. с ЕГН **********, В.К.В. с ЕГН ********** и П.К.К. с ЕГН ********** *** сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща разноски  по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщението.

 

СЪДИЯ: