РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. София, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110111267 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу Е. Д.
М. и Л. Д. С., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатя на „***“ ЕАД в
условията на разделна отговорност, сумата в общ размер на 977,30 лв., от които 744,52 лв.–
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода м.05.2019
г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, 208,77 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 15.02.2023 г., 19,90 лв. – главница, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от м. 07.2020 г. до м. 04.2021 г., ведно със
законната лихва от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и 4,11 лв. – мораторна
лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 15.09.2020 г. до 15.02.2023 г., при следните квоти:
Л. Д. С. – 3/4 част, а именно: сумата от 558,39 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 02.03.2023 г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 156,57 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.02.2023 г., сумата от 14,92 лв. –
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.
07.2020 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 02.03.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 3,08 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до
15.02.2023 г.;
Е. Д. М. – 1/4 част, а именно: сумата от 186,13 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 02.03.2023 г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 52,19 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.02.2023 г., сумата от 4,97 лв. –
1
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.
07.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 02.03.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 1,02 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до
15.02.2023 г.;
Ищецът твърди, че между него и ответниците, е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, като ответниците имат качеството на битови клиенти на ТЕ въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. От своя
страна ответниците се явявали неизправна страна, тъй като не са заплатили стойността на
доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, поради което ответниците са изпаднали в забава,
с оглед което дължат и обезщетение за забавено изпълнение. Счита, че съгласно ОУ е
легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната
енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли съда да
осъди ответниците да му заплатят исковите суми. Претендира разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е. Д. М.,
с която същият излага твърдения, че е платил изцяло претендираната от ищеца сума.
Прилага копие от заявление от 26.06.2023 г. до „***“ ЕАД и фискален бон от 26.06.2023 г. за
сума в размер на 265,11 лв.
Ответникът Л. Д. С. оспорва предявените искове. Оспорва обема на доставената
топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена. Моли за отхвърляне на предявените искове.
На 16.10.2023 г. от ответницата Л. С. е депозирана молба, с която поддържа, че е
заплатила в полза на ищеца сумата от 400 лв.
С молба от 03.11.2023 г. ищецът „***“ ЕАД заявява, заплатената от ответницата сума
в размер на 400 лв. касаят текущи задължения, възникнали след процесния период.
Отбелязва, че след извършена проверка, се установявало, че плащания не са извършени от
страна на ответницата, а сумите са дължими така, както са претендирани с исковата молба.
На 14.11.2023 г. е постъпило становище-молба от ответника Е. М., с което заявява, че
е заплатил претендираните от ищеца суми и моли това обстоятелство да бъде взето предвид
при постановяване на решението на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
В о.с.з. на 28.11.2023 г. процесуалният представител на ищеца – юрк. К., заявява, че
претендираните от ответника Е. М. суми са изцяло погасени чрез плащане.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „***“ ЕООД не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по
същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил
на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
2
претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на
продажната цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия
период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай страните не спорят, а и от приетите по делото писмени
доказателства – Нотариален акт за собственост апартамент (жилище) по чл. 55 от ЗЛИНМ №
1332, том VII, дело № 132/1974 г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ***, том III, рег. № 24198, дело 471/2008 г. от 17.09.2008 г., удостоверение за наследници,
изх. № РСТ23-ТД26-816/17.05.2023 г., издадено от ***, район „***“, се установява, че
ответниците Л. Д. С. и Е. Д. М. са собственици на топлоснабдения имот – ап.***, находящ
се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, при квоти ¾ ид.ч. за Л. С., и ¼ ид.ч. за Е. М..
Същите в качеството си на потребител на топлинна енергия са били обвързани с
общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.
Следователно, писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан
ответника с общите условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са
влезли в сила, което обстоятелство не е спорно между страните. По делото не е установено и
ответниците да са упражнили правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу
Общите условия, действали към процесния период. С оглед изложеното, за ответниците е
възникнало задължение за заплащане на потребената топлинна енергия в топлоснабдения
имот през исковия период.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
3
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от
проведено на 16.09.2001 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето
решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „***“
ЕООД и приложен към него списък, с който собствениците на апартаменти са
упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор №
928/05.10.2001 г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „***“
ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в
етажната собственост, както и договор № Д-0-67/03.06.2020 г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ,
сключен между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, която
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията с отчитат ежемесечно.
Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***“ ЕООД.
Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има
монтирани 4 отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани 4 бр.
топлоразпределители (радиаторите са пломбирани) и 4 бр. термостатни вентили, както и 1
бр. щранг-лира в помещението баня, както и 2 бр. водомери за отчитане на БГВ. От
м.05.2019 г. до м.04.2021 г. е извършано дялово разпределение от четирите броя ИРРО на
база „служебен отчет“ със занулени показания, както и ТЕ, отдадена от 1 бр. щранг-лира в
помещението баня. За периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. потреблението на топла вода е
на база „служебен отчет“, поради „неосигурен достъп“ – брой потребители – 1 лице, поради
липса на технически изправен и узаконен водомер за топла вода, при нормативно определен
разход за денонощие в размер на 140 л. За периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. липсва
потребление на топла вода. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се
изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в
данъчните фактури и изравнителните сметки, процесният обект фигурира с кубатура 185
куб. м.Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са
отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди
нейното разпределение между абонатите. През процесния период общият топломер в
абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на
Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на
метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна
мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Съгласно заключението на вещото
лице размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г. възлиза на сумата от 1276,33 лв., след отчитане на разликата
между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по
изравнителни сметки.
4
Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(редакция от 09.06.2015 г.), на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл.
61, ал. 1 (Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост), като отоплителни тела без уреди. Служебното начисляване на топлинна
енергия представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от
потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз
основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което
изключение е обусловено от фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат
отчетени поради причини, за които отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен
достъп). Същото не представлява санкция за неизпълнение на задължението на потребителя
да осигури достъп до жилището за отчитане на уредите, а механизъм за определяне на
потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна
енергия. По силата на чл. 70, ал. 5 „клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от
получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител. След
изтичане на срока не се приемат нови рекламации и не се преработва изравнителната
сметка“. В конкретния случай ответниците не са се възползвали от правото да поискат
извършване на допълнителен отчет, поради което, механизмът за служебно начисляване
поради неосигурен достъп осъществява функциите си, а именно – да замести липсващия
реален отчет.
С оглед изложеното, и предвид диспозитивното начало съдът намира, че дължимата
сума за доставена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г. възлиза на сумата
от 744,52 лв., или ответниците, съобразно квотите си в съсобствеността дължат както
следва: Л. С. сумата от 558,39 лв., и Е. М. – сумата от 186,13 лв.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия, съдът приема следното:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „***“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
5
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответниците за задължението за първия
отчетен период, считано 15.09.2020 г., за втория отчетен период – считано от 15.09.2021 г.
При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че
лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 15.02.2023 г. върху главницата в размер на 744,52 лв. възлиза на сумата от
208,77 лв., или съобразно квотите си в собствеността ответниците дължат сумите, както
следва: Л. С. – сумата от 156,57 лв., и Е. М. – сумата от 52,19 лв.
По отношение на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, съдът
приема следното:
За основателността на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да се установи от ищеца, че
през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот,
поради което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 22 от Общите условия на „***“ ЕАД дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната
собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
По силата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Според чл. 36 от Общите условия на „***“ ЕАД клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
В настоящия случай измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на „***“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните
собственици, като третото лице – помагач на ищеца е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. С договора от 03.06.2020 г.,
сключен между ищеца и „***“ ЕООД страните са договорили заплащане от „***“ ЕАД на
извършваните услуги съгласно Приложение № 1, въз основа на броя обслужвани имоти и
броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се определя
6
първоначално и да се актуализира ежегодно. Ангажирани са и доказателства установяващи,
че през процесния период дяловото разпределение в топлоснабдения имот, находящ се в
сграда – етажна собственост, е осъществявано от „***“ ЕООД. Предвид изложеното ищецът
се легитимира като носител на вземане за стойността на извършваната услуга дялово
разпределение, поради което предявеният иск се явява основателен за сумата от 19,90 лв. лв.
за периода от м.07.2020 г. до 30.04.2021 г., или съобразно квотите си в собствеността
ответниците дължат сумите, както следва: Л. С. – сумата от 14,92 лв., и Е. М. – сумата от
4,97 лв.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху цената на услугата дялово
разпределение, съдът приема следното:
В Общите условия на ищцовото дружество не е предвиден срок за заплащане на
цената на услугата дялово разпределение, поради което по аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
ответникът би изпаднал в забава за заплащане на цената на услугата дялово разпределение
едва след изпращането на покана, но доказателства за отправянето на такава от страна на
ищеца не са ангажирани. Ето защо искът срещу ответниците за сумата от 3,08 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 15.02.2023
г. върху вземането за дялово разпределение, следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на релевираното от ответниците възражение за погасяване на
вземанията чрез плащане:
Видно от представените по делото доказателства за плащане – фискален бон за
сумата от 265,11 лв., извършено на 26.06.2023 г., както и съобразно изричното признание на
процесуалния представител на ищеца в о.с.з. на 28.11.2023 г., след завеждане на исковата
молба в съда, ответникът Е. М. изцяло е погасил претендираните от него по делото суми.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.
С оглед гореизложеното, и като взе предвид представената от ответника Е. М.
разписка за плащане (л.61 от делото), съдът намира, че към датата на устните състезания
вземанията на ищеца по отношение на ответник Е. М. са изцяло погасени чрез извършеното
в хода на делото плащане. Ето защо исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД по отношение на ответника Е. М. следва да бъдат отхвърлени като погасени
чрез извършено в хода на делото плащане.
Неоснователни са обаче доводите на ответницата Л. С., че е погасила част от
претендираното от ищеца вземане чрез плащане на сумата от 400 лв. С молба от 03.11.2023
г. ищецът „***“ ЕАД изрично е заявил, че извършеното от ответницата плащане за сумата в
размер на 400 лв. е осчетоводено за погасяване на текущи задължения, възникнали извън
процесния период. Ето защо исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД по отношение на ответника Л. С. се явяват основателни и следва да се уважат.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. В производството ищецът е направил разноски в общ размер на
400 лв., от които 50 лв. – заплатена държавна такса, 250 лв. – депозит за съдебно-техническа
експертиза, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК). Ответникът Е. М. с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
7
поради което и по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК следва да понесе разноските в производството
съобразно квотата си в съсобствеността, макар и исковете да са отхвърлени поради
извършено в хода на процеса погасяване. Предвид изложеното и на основание чл.78, ал. 1
ГПК ответникът Е. М. следва да бъде осъден да заплати в полза на „***“ ЕАД сумата от 25
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение (при определено на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.). Съобразно уважената част от
претенциите и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата Л. С. следва да бъде осъдена да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски в обща размер на 348,53 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата Л. С. има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите, но до
приключване на устните състезания, същата не е ангажирала доказателства такива да са
били извършени.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 558,39 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 02.03.2023 г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 156,57 лв. – мораторна лихва за забава,
начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.02.2023
г., сумата от 14,92 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от м. 07.2020 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 02.03.2023 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 3,08 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху цената
на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 15.02.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 186,13 лв. – главница,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. –
м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 02.03.2023 г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 52,19 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.02.2023 г., сумата от 4,97 лв. –
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.
07.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 02.03.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 1,02 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 15.02.2023 г., като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Л. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
8
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 348,53 лв. - разноски в
производството, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9