№ 6808
гр. С., 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110146641 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. П.,
срещу Л. Х. М. и Здр. М. Г., с която са предявени обективно кумулативно и пасивно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на
разделна отговорност – всеки по ½ от следните суми: 92,26 лв. - главница, представляваща
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.5.2017 г. до
м.08.2017 г., ведно със законна лихва от 10.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и
12,23 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018
г. до 20.07.2021г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.05.2017 г. – м.08.2017 г. на ответниците топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „С.“ № 2, вх. „Б“, ет. 2, ап. 9, която
потребителите не заплатили в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните
фактури на интернет страницата на дружеството, поради което изпаднали в забава. Ето защо
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Здр. М. Г. е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че не е пасивно легитимирана
да отговаря по така предявения иск, като излага подробни съображения в тази насока.
Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Ето защо моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л. Х. М., чрез назначения й особен представител, е
подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
1
Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да
установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от
ГПК). Ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: 1/ по иска за главницата - това са обстоятелствата, свързани със
съществуване на договорни отношения между страните за доставката на топлоенергия и
качеството на ответниците на потребители на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за обезщетение за забава в размер на
законната лихва - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и размера на законната лихва. Ответниците могат да противопоставят
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения срещу исковете.
За да се премине към обсъждане по същество на дължимостта на суми за консумирана
енергия и лихви върху тях, следва да се обсъди основният спорен въпрос, а именно: дали Л.
Х. М. и Здр. М. Г. са били потребители на ТЕ през претендирания период - м.05.2017 г. до
м.08.2017 г. за процесния имот.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), "клиенти" на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Според чл. 150, ал.1 Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. От гореизложената нормативна
уредба се извежда заключението, че с разпоредбите на ЗЕ е установена законова
презумпция, съобразно която всяко лице, за което се установи, че е собственик или вещен
ползвател на имот в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, се счита по
силата на закона клиент на топлинна енергия, съответно страна по неформален договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди с доставчика. Тъй като се касае за правна
норма с изключителен характер, установяваща законова презумпция, същата следва да бъде
тълкувана единствено стриктно, не и разширително, по отношение на нейните субективни
предели на действие. Тоест недопустимо е от текста, уреждащ статута на вещните
ползватели, да се извежда заключение, че ползвателите на имота на облигационно
основание също са включени в обхвата на презумпцията и следва да се считат страна по
договор с доставчика на топлинна енергия. Поради тази причина настоящият състав приема,
че страна по неформалния презумптивен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди може да бъде единствено собственикът на имота и титулярът на вещото право
на ползване върху него, не и неговият наемател. Това заключение се извежда и от текста на
чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, съобразно който, ако друго не е уговорено, наемателят е длъжен да
плаща разходите свързани с ползването на имота (в това число режийните разходи за вода,
електрическа енергия, отопление и др.) на своя наемодател, а не пряко на съответните
доставчици. В този смисъл е и практиката на ВКС, изразена в Решение № 504 от 26.07.2010
г., по гр.д.№ 420/2009 г. на ВКС, IV г.о., според което за заплащането на доставената
енергия на обекта отговаря винаги собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на имота, а задължението да заплаща разходи за консумативите, поето от
държателя или ползувателя по заем за послужване е към собственика.
Като се съобрази посочената уредба следва, че съгласно ЗЕ, по договора за доставка на
2
топлинна енергия клиент на топлинна енергия е собственикът, респективно - физическото
лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване и лицето, което купува ТЕ за
битови нужди.
Не е изключено наличието на облигационно правоотношение по повод доставяне на
топлинна енергия до имот и между ищцовото дружество и лица, което не са собственици
или носители на ограничено вещно право на ползване върху недвижимия имот, тъй като
изброяването в чл. 153, ал. 1 не е изчерпателно и по силата на чл. 9 ЗЗД, предвиждащ
свобода на договарянето, на волята на правните субекти е предоставено създаването на
облигационна връзка с конкретно съдържание. Това положение е посочено в ТР 2/2017 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в т. 1 от което е изяснено, че клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
За доказване наличието на такова правоотношение важат общите правила, като
установяването на това обстоятелство може да стане например посредством представяне на
декларация за откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество. В тълкувателното решение е посочено още, че облигационното отношение
между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
Настоящият съдебен състав е разпределил доказателствената тежест с доклада си по
чл. 146 от ГПК, като е указал на ищеца, че следва да докаже съществуването на
облигационно правоотношение между него и ответниците за доставка на ТЕ за процесния
период, в т.ч., че ответниците са били собственици на процесния недвижим имот през
исковия период.
По делото е представена молба от 21.11.1985 г., подадена от Р.И.Х., живуща на адрес:
гр. С., ул. „С.“ № 2, вх. „Б“, ет. 1, ап. 9, до другаря директор на СЕК „С.“, с която е поискано
да бъде разделена партидата на 3 части, тъй като на същия адрес живеели 3 семейства, а
именно: семейство Х. М., състоящо се от 3 члена и семейство Л.К. състоящо се от 2 члена.
Представен е и Протокол № 8 от 11.11.2004 г. от Столична община – район „Оборище“,
видно от който на посочената дата комисията по чл. 9 ППЗОС при район „Оборище“, след
като разгледала молба от 16.10.2001 г. и декларация по чл. 5, ал. 1 ППЗОС на Х. Б. М. – чл.
сем., живущ на ул. „С.“ 2, вх. „Б“, ет. 1, ап. 9, решила да не включи в картотеката на район
„Оборище“ семейството на Х. Б. М. със следните мотиви: наемател на реституирано
жилище. По делото е представено и решение от 21.04.2016 г., постановено по гр.д. №
16884/2012 г. по описа на СГС, ГО, I-17 състав, с което е признато за установено по
предявен от М.У.Е., Ш.У.Ф.У., Б.У.Й.У. и Б.У. срещу Л. Х. М., Р.И.Х. и П.К.К. иск с правно
основание чл. 108 ЗС, че ищците са собственици на процесния апартамент и са осъдени
ответниците да им предадат владението върху същия. От ищеца е представен и
изпълнителен лист от 06.07.2017 г., издаден по гр.д. № 3882/2016 г. по описа на САС, ГО, 12
състав, с който са осъдени Л. Х. М. и ЯВ. Б. Б. да предадат на М.У.Е., Ш.У.Ф.У., Б.У.Й.У. и
Б.У., владението върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 9, находящ се на
първи етаж – в ляво, в жилищната сграда на адрес: гр. С., ул. „С.“ № 2, вх. „Б“, с площ около
110 кв.м. По делото е представен и протокол от 14.08.2017 г. за въвод във владение относно
процесния недвижим имот.
С определението по чл. 140 ГПК съдът е уважил доказателствените искания на ищеца,
като е задължил на основание чл. 192 ГПК Столична община, дирекция „Инвестиционно
3
отчуждаване“, в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да представи, в случай че
такива са налични, договори за наем, респ. заповеди, относно недвижим имот, находящ се в
гр. С., общ. Оборище, ул. „С.“ № 2, вх. „Б“, ет. 2, ап. 9. Със същото определение съдът е
задължил на основание чл. 192 ГПК и Столична община – район Оборище, в 1-седмичен
срок от получаване на съобщението да представи, в случай че такива са налични, договор за
наем, респ. заповед за настаняване от 23.11.1967 г., относно недвижим имот, находящ се в
гр. С., ул. „С.“ № 2, вх. „Б“, ет. 2, ап. 9.
Във връзка с указанията на съда на 20.05.2022 г. е постъпило писмо от кмета на СО,
район „Оборище“, в което е посочено, че в архива не се съхранява договор за наем, респ.
заповед за настаняване от 23.11.1967 г. относно процесния недвижим имот. Постъпило е и
писмо от 16.06.2022 г., подадено от зам.кмет на Столична община, в което е посочено, че в
архива на дирекция „Общинска собственост“ се съхранявала Заповед № РД-57-
423/04.08.1992 г. на кмета на С., с която на основание чл. 1 ЗВСОНИ, от актовите книги на
държавни и общински имоти в ТОА „Оборище“ бил отписан апартамент, разположен на
първи етаж-вляво, в жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул. „С.“ № 2. В писмото е
посочено още, че след извършена проверка се установило, че Столична община не
притежава имоти, находящи се на ул. „С.“ № 2, като в архива на дирекция „Общинска
собственост“ не се съхранявали договори и заповеди, касащи недвижим имот, находящ се в
гр. С., ул. „С.“ № 2, вх. „Б“, ет. 2, ап. 9. Към писмото е представена и Заповед № РД-57-
423/04.08.1992 г. на кмета на С., с която е било наредено да се отпише от актовите книги за
държавни и общински недвижими имоти в ТОА „Оборище“ Акт № 835/21/02/50 г. и да се
предаде на А.К.Х.А.У. владението на следния недвижим имот: апартамент на първи етаж
вляво със съотв. идеални части от общите части на ул. „С.“ № 2, гр. С..
Като взе предвид гореизложеното и доказателствата по делото, настоящият съдебен
състав намира, че не е установено при условията на пълно и главно доказване
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответниците Л. Х. М. и Здр. М. Г..
По делото няма данни, нито доказателства, на името на Л. Х. М. и Здр. М. Г. да е била
открита партида при ищцовото дружество, или по друг начин да е обективирано
сключването на договор с ищеца, като предвид липсата и на твърдения същите да са
собственици или ползватели на процесния имот, следва, че между тях и ищеца не е доказано
съществуването на облигационно отношение, по силата на което за Л. Х. М. и Здр. М. Г. да е
възникнало задължението да заплащат стойността на доставяната до имота топлинна
енергия пряко на ищеца.
Отделно от гореизложеното и за пълнота следва да се отбележи, че са основателни
релевираните от ответниците правопогасяващи възражения за изтекла погасителна давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, обективирани в Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. За процесния период са
приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, към датата на подаване на
исковата молба - 10.08.2021 г., вземанията на ищеца за периода от м.05.2017 г. до м.08.2017
г. се явяват погасени по давност.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на същите се обуславя от наличие на главно парично задължение,
4
настъпване на неговата изискуемост и изпадане на длъжника в забава. Доказването на тези
обстоятелства е в тежест на ищеца. Предвид неоснователността на главната искова
претенция, неоснователна се явява и акцесорната за заплащане на обезщетение за забава и
като такава подлежи на отхвърляне.
Ето защо и при приложение на неблагоприятните последици от разпределението на
доказателствената тежест, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски имат
единствено ответниците. Същите, обаче, не са сторили разноски, поради което такива не
следва да им бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“, № 23Б, срещу Л. Х. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ул. „С.“ № 2, вх. „Б“, ет. 1, ап. 9, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Л. Х. М. да
заплати на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 46,13 лв. - главница, представляваща
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.5.2017 г. до
м.08.2017 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „С.“ № 2, вх. „Б“, ет. 2, ап. 9,
ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и 6,11 лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
20.07.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“, № 23Б, срещу Здр. М. Г., ЕГН **********, с адрес: с.
Р., ул. „П.“ № 15, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ
вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Здр. М. Г. да заплати на
„Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 46,13 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.5.2017 г. до м.08.2017 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „С.“ № 2, вх. „Б“, ет. 2, ап. 9, ведно със
законната лихва от 10.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и 6,11 лв. - мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 20.07.2021 г.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5