№ 8791
гр. С. 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110166068 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба с вх. № 346199/01.12.2023 г. на ЗЕАД .............“ АД,
ЕИК ............ със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „П.“ ........, срещу „ЗАД ...........
АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „Г. М. Д.“ ...., с която е
предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с
правно основание чл. 411 КЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи заплащане на ищеца на сумата в размер на 7 587,48 лева – главница,
представляваща непогасена част от регресно вземане на ищцовото дружество за
възстановяване на платено от него застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ за щети по лек автомобил „Н. Дж.“, с рег. .............. причинени при ПТП
на 04.01.2023 г. на пътя кв. С. – гр. Б. реализирано по вина на застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „...........“, с рег. № .............., с
включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 30.08.2023 г., до окончателното плащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48983/2023 г. по описа
на СРС, 29 състав.
В исковата молба се твърди, че на 04.01.2023 г. на пътя кв. С. – гр. Б. е настъпило
ПТП, предизвикано по вина на водача на лек автомобил „...........“, с рег. № .............., при
което са били причинени увреждания по лек автомобил „Н. Дж.“, с рег. .............. довели до
тотална щета на автомобила. За увреденото МПС е била сключена имуществена застраховка
„Каско“ по застрахователна полица № .......... при ищцовото застрахователно дружество,
валидна към датата на ПТП, по която е била образувана щета № ........... по повод
настъпилото застрахователно събитие. Ищецът излага, че след извършена оценка на щетите
по застрахования автомобил е било определено застрахователно обезщетение в размер от 15
986,08 лева, което е било изплатено на застрахованото лице. Поддържа, че за лек автомобил
„...........“, с рег. № .............., е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП,
поради което на основание чл. 411 КЗ е придобил регресно вземане срещу последния за
възстановяване на платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни
разноски за определянето му в размер от 193,00 лева. Твърди, че е предявил регресната си
претенция за обща сума в размер от 15 179,95 лева с покана до ответника, който обаче е
1
погасил само част от дълга до размера от 7 592,47 лева, а остатъкът в размер от 7 587,48 лева
е останал непогасен. За непогасената част от вземането е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника.
Моли за постановяване на съдебно решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Прави
искане да му бъдат присъдени и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на
ПТП, като твърди, че не се доказва то да е причинено в резултат от виновно противоправно
поведение на застрахования при него водач. Оспорва доказателствената стойност на
представените с исковата молба протокол за ПТП и заявление за изплащане на обезщетение
по щета по застраховка „Каско“, доколкото те са частни документи и обективираните в тях
обстоятелства не кореспондират с действителните факти и събития, както и с
действителната пътна обстановка на мястото на ПТП. Поддържа, че водачът на
застрахованото при ищеца МПС носи изключителна вина за настъпване на ПТП, тъй като е
предприел маневра за навлизане в съседно пътно платно без да подаде сигнал за това и без
да се е съобразил с движението на останалите превозни средства. Оспорва и настъпването на
всички щети по увредения автомобил в причинна връзка с процесното ПТП. Счита, че макар
в случая да е налице тотална щета по отношение на лекия автомобил „Н. Дж.“, с рег.
.............. ищецът неправилно е калкулирал 70 % от средната пазарна стойност на увредения
автомобил. Намира за прекомерни по размер твърдените ликвидационни разходи, сторени от
ищцовото дружество. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
направените разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 48983/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от което се установява, че на 30.08.2023 г. ЗЕАД .............“ АД е депозирало пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „ЗАД ........... АД за
сумата в размер на 7 587,48 лева – главница, представляваща непогасена част от регресно
вземане на ищцовото дружество за възстановяване на платено от него застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за щети по лек автомобил „Н. Дж.“, с рег.
.............. причинени при ПТП на 04.01.2023 г. на пътя кв. С. – гр. Б. реализирано по вина на
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек
автомобил „...........“, с рег. № .............., с включени ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 30.08.2023 г.,
до окончателното плащане.
С разпореждане от 21.09.2023 г. по ч. гр. д. № 48983/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на
заявителя и сторените в заповедното производство разноски, както следва: 151,75 лева –
държавна такса, и 1 270,00 лева – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу
постановената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземането
си по исков ред.
От приетата по делото като писмено доказателство Застрахователна полица №
........../24.02.2022 г. (л. 9) се установява, че между ЗЕАД .............“ АД и В. Х. Б. е сключен
договор за автомобилна застраховка "..........." за лек автомобил „Н. Дж.“, с рег. № .......
Уговорената застрахователна сума е 22 000,00 лева, а застрахователната премия – 905,76
лева, при клауза „Пълно каско“. Срокът на застрахователния договор е 26.02.2022 г. –
25.02.2023 г.
По делото са представени и приети Общи условия по застраховка „...........“ на
ЗЕАД .............“ АД (л. 49 – 56).
По делото не е спорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение
по договор за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
2
между ответното дружество и собственика на лек автомобил „...........“, с рег. № .............., по
полица № BG/30/122003430197, валидна към датата на процесното ПТП – посоченото
обстоятелство се установява по категоричен начин и от отбелязванията, направени в
Протокол за ПТП ................../04.01.2023 г., като същевременно като признание за посоченото
обстоятелство съдът цени и извършеното от ответника извънсъдебно частично плащане по
процесната щета.
По делото е представен и приет Протокол за ПТП ................../04.01.2023 г. (л. 119),
съставен от Георги Д. – контролен орган при РДВР – гр. Б. по образец съгласно Приложение
1 към Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Съгласно
отразеното в констативния протокол ПТП е настъпило на 04.01.2023 г., около 10:43 часа, на
Главен път I-9, в района на 233+300 км., с посока от кв. „С.“ към гр. Б. със следните
участници: 1./ ППС „...........“, с рег. № .............., с водач Я. Д. Д.; 2./ ППС „Н. Дж.“, с рег.
.............. с водач В. Х. Б.. Видимите щети по автомобилите са, както следва: по участник 1 –
деформации по цяла предна част, заден десен калник и стоп, по участник 2 – деформация на
задна броня, заден калник, изпусквателна уредба /заден десен стоп, заден десен калник,
десни предна и задна врата, предна и задна десни джанти, преден десен калник, предна
броня вдясно с фар и халоген. В графа „Обстоятелства и причини за ПТП“ е посочено
следното „Участник 1 при движение с несъобразена скорост с характера и
интензивността на движението блъска в задна част уч. 2, който се движи пред него и
вследствие на удара уч. 2 се блъска в еластична метална преграда, реализирайки ПТП“. В
протокола се съдържа отбелязване за съставен на участник 1 АУАН за допуснато нарушение
на чл. 20, ал. 2. Протоколът носи саморъчно положени подписи на двамата участници в
ПТП, неоспорени в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК.
Видно от Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 05.01.2023
г. (л. 6-7) водачът на лек автомобил „Н. Дж.“, с рег. № .......– В. Х. Б., е уведомил ЗЕАД
.............“ АД за настъпилото застрахователно събитие. В искането водачът на посочения
автомобил дава следното оп.ие на процесното ПТП: „Движех се по главен път С. Б. посока
Б.. Изпреварва ме автомобил движещ се с несъобразена скорост. При опит за изпреварване
загуби контрол и ме удари отзад. Вследствие на удара колата ми се удари в мантинелата“.
От представените писмени доказателства се установява, че по повод на постъпилото
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 05.01.2023 г. за лек автомобил
„Н. Дж.“, с рег. .............. при ищцовото дружество е заведена щета № .........../05.01.2023 г.
Застрахователят е извършил оглед на автомобила и е съставил Опис-заключение по щетата
(л. 12-17), в който са оп.и увредените детайли.
С Доклад по щета № .........../05.01.2023 г. (л. 43) ищецът е определил за изплащане в
полза на увреденото лице на сумата в общ размер на 15 986,08 лева – застрахователно
обезщетение за отстраняване на щетите. От приложен на л. 43 – гръб платежен документ се
установява, че на 27.02.2023 г. ЗЕАД .............“ АД е наредил сумата в посочения размер от 15
986,08 лева в полза на В. Х. Б., при основание на превода „CL. ...........“.
С Доклад по щета № .........../05.01.2023 г. (л. 44) ищецът е определил за изплащане в
полза на „.........“ ООД на сумата в размер на 168,00 лева, която се установява от фактура №
............... г. (л. 45), че съответства на стойността за извършена услуга по демонтаж и
изготвяне на допълнителен оглед – тотална щета -.......... От приложен на л. 44 – гръб
платежен документ се установява, че на 30.01.2023 г. ЗЕАД .............“ АД е наредил сумата в
посочения размер от 168,00 лева в полза на „.........“ ООД, при основание на превода „CL.
...........“.
По делото са представени доказателства за прекратяване на регистрация на лек
автомобил „Н. Дж.“, с рег. .............. поради „тотална щета“ – л. 10 от делото.
На 04.05.2023 г. ищецът е отправил до ответното дружество покана за доброволно
изпълнение на претенции по 31 регресни щети (л. 46), сред които под № 30 – по щета
..........., за сумата в размер на 15 179,95 лева.
По делото не е спорно, поради което и с доклада по делото, на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
3
че ответникът е извършил извънсъдебно плащане по регресната претенция на сума в
размер от 7 592,47 лева.
По делото са изискани и приложени в заверени копия материалите по
административно-наказателната преписка (л. 119 – 123), образувана във връзка с
настъпилото на 04.01.2023 г. ПТП. Сред тях се установяват АУАН № ............. г. и
Наказателно постановление № ............ г., съставени на Я. Д. Д. за извършено нарушение на
правилата, регламентирани в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, при процесното ПТП от 04.01.2023 г.,
изразяващо се в следното: „Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосф.
условия, релефа, условията на видимост, интензивн. на движение и др. обстоятелства, за да
спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението“.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
В. Х. Б. и Я. Д. Д..
Разпитана по делегация пред РС – Б. свидетелката В. Х. Б. заявява, че има спомен за
процесното ПТП, реализирано на 04.01.2023 г. на пътя кв. С. – гр. Б. при което тя е
управлявала лек автомобил Н. Дж.. Свидетелката разказва, че се движела със своето МПС в
крайна дясна лента на четирилентов път, с по две ленти в двете посоки, със скорост под
ограничението от 80 км/ч., когато забелязала в огледалото за обратно виждане МПС марка
„...........“, което било предприело маневра за изпреварване отляво и се намирало в лява лента
на движение по посока на движение на свидетелката. Макар да не било валяло и пътният
участък да бил сух, колата на водача на МПС марка „...........“ поднесла, при което водачът й
не успял да овладее автомобила си и ударил в задната част управлявания от свидетелката
лек автомобил Н. Дж.. Свидетелката заявява, че тя не могла да предотврати удара, като спре
или ускори скоростта на управляваното от нея МПС, тъй като пред нея имало друг
автомобил. Ударът между двете МПС настъпил в дясната пътна лента, по която се движел
лек автомобил Н. Дж., преди обед, около 10 часа, като времето било светло и имало добра
видимост. В резултат на удара, по автомобила на свидетелката имало увреждания, оп.и в
протокола на КАТ, сред които по задницата на колата и в нейното окачване, като
застрахователят на МПС го обявило за „тотална щета“. Свидетелката не си спомня какви са
били хоризонталната и вертикална маркировка в района на ПТП. Помни, че в района на
ПТП имало поставен знак за ограничение на скоростта от 80 км/ч. След настъпилото
съприкосновение водачите на автомобилите спрели, при което свидетелката забелязала, че
предницата на МПС „...........“ била смазана. Повикани били органите на полицията и бил
съставен протокол за ПТП.
От разпита на свидетеля Я. Д. Д. се установява, че той има спомен за процесното
ПТП, настъпило на 04.01.2023 г. по пътя за С. – Б. при което той е управлявал лек автомобил
„...........“. Свидетелят си спомня, че е предприел изпреварване на колата пред него, при което
е навлязъл в лявата лента, когато „отпред на ъгъла“ автомобилът пред него му пресякъл
пътя. Посочва, че в колона се движели три автомобил – най-отпред „Н. Дж.“, след това друг
сив на цвят автомобил и трети в колоната бил управляваният от него автомобил „...........“.
След като му бил пресечен пътя, свидетелят натиснал спирачка, за да предотврати удара и
колата му започнала да се хлъзга, тъй като времето било дъждовно, в резултат на което
блъснал лекия автомобил Н. Дж.“, удряйки го странично вляво. Другият автомобил, който му
бил пресякъл пътя, продължил движението си напред и не спрял. След настъпилото ПТП
свидетелят и водачът на „Н. Дж.“ спрели автомобилите си, слезли и повикали полиция.
Съставен бил процесният протокол за ПТП, при предявяването на който свидетелят
признава, че е същият, съставен на мястото на ПТП и съдържащ неговия подпис.
Съдът кредитира изцяло като достоверни и кореспондиращи със събрания по делото
писмен доказателствен материал, вкл. саморъчно подп.ия от участниците в ПТП протокол,
показанията на свидетелката В. Х. Б. относно мястото на настъпване на ПТП, участниците в
него и обстоятелството, че лекият автомобил „...........“ е предприел маневра за изпреварване,
при което е навлязъл в лява лента на движение, но поради несъществен достатъчен контрол
от водача му не е завършил предприетата маневра, а е ударил в задната странична част
намиращия се в този момент лек автомобил „Н. Дж.“. При формиране на изводите си
относно фактическата обстановка, при която е реализирано процесното ПТП, съдът не се
довери на показанията на свидетеля Я. Д. Д. в частта им, в която този свидетел сочи какви са
били атмосферните условия, доколкото те се опровергават в пълна степен от обективния
4
източник на данни относно посоченото обстоятелство – изисканата и приложена справка от
НИМХ (л. 177), видно от която на 04.01.2023 г. на мястото на ПТП не е имало валежи, вкл.
не имало валежи и през предходните 24 часа. Не могат да бъдат кредитирани показанията на
този свидетел и в частта, в която същият сочи, че към момента на осъществяване на
предприета от него маневра за изпреварване, друг автомобил е „пресякъл“ пътя му, при
което свидетелят Я. Д. е включил спирачната уредба в опит да предотвари удар в този
автомобил, в резултат на което е реализирал ПТП с намиращия се най-отпред в колоната от
три МПС лек автомобил „Н. Дж.“. Това е така, тъй като тези показания не кореспондират с
отразеното в съставения в присъствието на водача на лек автомобил „...........“ протокол за
ПТП, отразяващ схема на ПТП /в която очевидно липсват индикации за трети участник в
ПТП/ и носещ саморъчен подпис на свидетеля Я. Д., неоспорен в процеса, нито с
показанията на другия участник в произшествието, чийто показания съдът кредитира, като
последователни, отразяващи личните му впечатления и кореспондиращи в пълна степен с
писмените доказателства по делото. Наред с изложеното, показанията на свидетеля Я. Д.
съдът намира и за неправдиви, тъй като при оп.ият от него механизъм на ПТП на съдебния
състав не звучи житейски логично внезапното излизане от колоната на намиращ се между
процесните две МПС автомобили да би довело до сочената от свидетеля обстановка на
мястото на ПТП, при което с оглед на местоположението на управляваното от него МПС
/зад евентуален трети участник в ПТП/ да би било възможно при извършване на маневра
надясно /доколкото съприкосновението безспорно е настъпило в дясна лента/ да удари
първия от колоната автомобили. В останалата си част, като съответстващи на писмените
доказателства и показанията на свидетелката Б., съдът не намира основание да не кредитира.
По делото е назначена и изслушана съдебно – автотехническа експертиза /САТЕ/,
изготвена от вещото лице инж. Й. Й. (л. 134-165). Според експертното заключение,
изготвено на база събраните по делото писмени и гласни доказателства, механизмът на ПТП
е следният: на 04.01.2023 г., около 10:43 часа, лек автомобил „...........“, с рег. № ........, се
движи по Главен път ........ с посока от кв. „С.“ към гр. Б. и в района на 233+300 км., поради
движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението, водачът
реализира ПТП с движещия се пред него лек автомобил „Н. Дж.“, с рег. .............. който
вследствие на удара се блъска в дясната еластична предпазна ограда /мантинела/. Видимите
щети по лек автомобил „Н. Дж.“, с рег. .............. оп.и в съставения от ищеца опис -
заключение, са в причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Стойността, необходима
за възстановяване на лек автомобил марка лек автомобил „Н. Дж.“, с рег. .............. изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП, при отчитане на периода на неговата
експлоатация /6 г., 10 м. и 9 дни, считано от първоначалната регистрация на 26.02.2016 г./,
възлиза на 25 549,15 лева. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Н.
Дж.“, с рег. .............. изчислена на база цени от алтернативни доставчици и сервизи, възлиза
на 21 722,32 лева. По делото липсват данни, чрез които да се определи аналитично скоростта
на движение на лек автомобил „...........“, с рег. № ........, както и данни, на база на които да се
определи дължината на опасната зона на спиране на този автомобил. При съобразяване на
показанията на свидетелката Б. относно скоростта на движение на лекия автомобил „Н.
Дж.“, експертът е посочил в отговора на задача ........, че опасната зона на застрахования при
ищеца автомобил при скорост от 80 км/ч. е до 61,93 м. В отговорите на задачи № 6 и 7
вещото лице изяснява, че пътното платно в района на мястото на ПТП е съставено от две
активни ленти на движение в посока към гр. Б. които са разделени от единична прекъсната
линия помежду си, като същите са отделени от пътното платно в посока кв. „С.“ от затревен
пътен остров и мантинела, като точното място на ПТП представлява прав участък с леко
изразена дясна хоризонтална крива без наклон и препятствия, които да са ограничавали
видимостта на двамата водачи. Според заключението на АТЕ от техническа гледна точка
причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил
„...........“, с рег. № ........, който е управлявал МПС-то със скорост над 80 км/ч., при което е
настъпило странично занасяне на превозното средство и навлизане в дясната лента за
движение, където е застигнат и ударен в лявата задна част лек автомобил „Н. Дж.“. При
събраните по делото доказателства вещото лице е заключило, че от техническа гледна точка
ударът за водача на лек автомобил „Н. Дж.“ е бил непредотвратим. Според отговора на
задача ....3 действителната /средна пазарна/ стойност на процесния лек автомобил „Н. Дж.“
към датата на настъпване на застрахователното събитие е 21 886,00 лева. Вещото лице е
5
изчислило, че стойността на запазените части, изброени в табличен вид на л. 161 от делото,
в процентно съотношение възлиза на 25 %, което се равнява на 5 472,00 лева. С оглед на
последното и след извършени математически изчисления е посочил, че стойността на
уврежданията на увреденото МПС, определени при условията на тотална щета и след
приспадане на запазените части, е на стойност 16 414,00 лева. Обичайните разноски за
ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в границите на 15-25 лева, като в случай от
приложените материали се установява, че е извършен разход за „Демонтаж и изготвяне на
допълнителен оглед – тотална щета“ в размер на 168,00 лева, поради което застрахователят е
сторил ликвидационни разходи в общ размер на 193,00 лева. Експертното заключение е
прието в проведеното на 05.03.2025 г. открито съдебно заседание без възражения от
страните в производството. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло същото като
обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област и приема въз основа
на него, че възстановителната стойност надхвърля 70 % от действителната стойност на
увреденото имущество, което покрива легалното определения за тотална щета на моторно
превозно средство (чл. 390, ал. 2 КЗ) – обстоятелство, което принципно не се оспорва от
ответната страна, а напротив – изрично се признава в писмения отговор по чл. 131 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителен установителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на МПС, който има валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят
размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за
вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да
заплати обезщетение на основание чл. 494.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1./
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2./ застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3./ за увредения да е
възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно
поведение, респективно договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност". Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на прекия извършител. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при
условията на пълно и главно доказване, в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
По делото не е спорно, че между ищеца и В. Х. Б. е сключен договор за имуществена
застраховка "..........." с предмет на застраховане лек автомобил „Н. Дж.“, с рег. .............. при
уговорено застрахователно покритие „Пълно каско“, и срок на застрахователния договор
26.02.2022 г. – 25.02.2023 г.
По силата на този договор ищцовото дружество е приело да покрива риска от
повреди по собствения на застрахования МПС, а последният – да заплати застрахователна
премия, която не се спори, че е била заплатена. Полицата е надлежно оформена в
изискуемата съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ писмена форма за действителност, като съдържат
всички задължителни законови реквизити, регламентирани в нормата на чл. 345, ал. 1 КЗ.
6
Видно от условията по полиците, застраховката е с основно покритие „Пълно каско“, която
съгласно Раздел II от приложените Общи условия на застрахователя, приложими към
процесните договори и съставляващи част от съдържанието на застрахователното
правоотношение, се включват щети при ПТП, в която категория вредоносни събития следва
да се отнесе и процесното произшествие. Предвид изложеното, съдът намира за установено
по делото съществуването на валидно възникнало застрахователно правоотношение по
застраховка "..........." относно лек автомобил „Н. Дж.“, с рег. .............. в рамките на чието
застрахователно покритие попада датата на процесното произшествие. Предвид така
установеното за застрахователя е възникнало задължение да обезщети собственика на
увредените МПС, като в случая той е изплатил застрахователно обезщетение.
Между страните не се спори, а и се установява при съвкупната преценка на
писмените и гласни доказателства по делото, че в срока на действие на договора за
имуществено застраховане – на 04.01.2023 г., е настъпило застрахователно събитие – ПТП,
на Главен път ........ в района на 233+300 км., с посока от кв. „С.“ към гр. Б. със следните
участници: 1./ ППС „...........“, с рег. № .............., с водач Я. Д. Д.; 2./ ППС „Н. Дж.“, с рег.
.............. с водач В. Х. Б.. В резултат на ПТП на застрахования при ищеца автомобил са били
причинени увреждания, довели до „тотална щета“, за отстраняването на които не се спори,
че ищцовото дружество е изплатило на застрахованото лице сумата в размер на сумата от 15
986,08 лева – в подкрепа на което е представен и приет платежен документ от 27.02.2023 г.,
приложен на л. 43 – гръб от делото.
Безспорно е също така съществуването на валиден договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между ответното дружество и собственика на лек автомобил
„...........“, с рег. № .............., действащ към датата на настъпване на процесното ПТП и
покриващ отговорността на водача Я. Д. Д..
С регресна покана от 04.05.2023 г. ищецът е поканил ответното дружество да му
възстанови сумите в размер на 15 179,95 лева – по щета № ...........
По делото не е спорно, поради което е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ответникът е извършил извънсъдебно плащане по регресната
претенция на сума в размер от 7 592,47 лева – доказателство, за което е и приложеното
извлечение от сметка на ищеца, потвърждаващо извършено на 12.06.2023 г. плащане на
сумата от 7 592,47 лева.
Предвид изложеното, правният спор между страните по делото, се концентрира върху
въпроса налице ли е виновно и противоправно поведение на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество, както и дали и другият водач има вина
за настъпване на ПТП и в какъв размер. Поради това следва да бъде обсъден механизмът на
процесното ПТП, който настоящият съдебен състав намира за установен въз основа на
събрания по делото доказателствен материал – протокол за ПТП ................../04.01.2023 г.,
съставен от полицейски служител при РДВР – гр. Б. свидетелските показания на
участниците в ПТП, приобщения писмен доказателствен материал, в т. ч. АУАН № ............. г.
и Наказателно постановление № ............, както и неоспореното заключение на
автотехническата експертиза, което преценено по реда на чл. 202 ГПК, подлежи на
кредитиране като компетентно и обективно изготвено.
При съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът намира
за несъмнено установено, че на 04.01.2023 г., на Главен път ........ в района на 233+300 км., с
посока от кв. „С.“ към гр. Б. лек автомобил „...........“, с рег. № .............., с водач Я. Д. Д., е
предприел маневра за отклоняване на ляво с цел изпреварване на движещо се пред него в
дясна пътна лента на двулентов път МПС, движейки се със скорост над ограничението за
района от 80 км/ч., при което, поради несъществен достатъчен контрол и странично занасяне
на превозното средство, е навлязъл в дясната пътна лента за движение и е реализира ПТП с
движещия се в тази лента лек автомобил „Н. Дж.“. Съдът приема, че така оп.ият механизъм
на ПТП е установен и въз основа на останалите събрани по делото писмени доказателства –
опис и доклад на щетите от ищеца – застраховател, които се подкрепят от заключението на
изслушаната пред районната инстанция САТЕ. За да формира извод за посочения механизъм
на ПТП съдът изцяло се довери и на показанията на свидетелката В. Х. Б. при изложените
по-горе мотиви. В тази насока съдът цени като извънсъдебно признание за реализиране на
процесното ПТП при посочения механизъм и поведението на ответното дружество,
7
извършило доброволно частично плащане в полза на ищеца по регресна претенция от
04.05.2023 г.
При така установения механизъм, съдът приема, че водачът на лек автомобил
„...........“, с рег. № .............., е действал противоправно, като е нарушил чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП, които разпоредби регламентират, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, както и че при избиране скоростта на
движение трябва да се съобразяват със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. Съдебният състав намира, че водачът на лек автомобил „...........“, с
рег. № .............., е нарушил още и разпоредбата на чл. 25, ал. ЗДвП, съгласно която „Водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение“.
От приетото по делото заключение на САТЕ, неоспорено от страните, което подлежи
на кредитиране при преценката му по чл. 202 ГПК, както и показанията на разпитаните
свидетели, се установява, че щетите, нанесени при ПТП на процесните автомобили, са в
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.
Съдът намира за неоснователно наведеното в срока по чл. 131 ГПК възражение на
ответното дружество, че изключителна вина за настъпване на процесното ПТП има водачът
на застрахованото при ищеца МПС. В конкретния случай, при преценка на доказателствения
материал по делото, настоящият съдебен състав формира извод, че не се установява
поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата, на водача на лек автомобил
„Н. Дж.“, с рег. .............. което да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат. В този смисъл съдът съобрази и заключението на АТЕ, според което от техническа
гледна точка ударът за водача на лек автомобил „Н. Дж.“ е бил непредотвратим.
Спорен по делото е и въпросът относно размера на подлежащите на обезщетяване
вреди.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че по повод на
постъпило заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 05.01.2023 г. досежно
лек автомобил „Н. Дж.“, с рег. .............. причинени при ПТП на 04.01.2023 г., при ищцовото
дружество е заведена щета № .........../05.01.2023 г. Застрахователят е извършил оглед на
автомобила и е съставил опис по щетите и опис-заключение, в които са оп.и увредените
детайли.
По делото са представени доказателства за прекратяване на регистрация на лек
автомобил „Н. Дж.“, с рег. .............. поради „тотална щета“ – л. 10 от делото.
По делото е назначена и изслушана съдебно – автотехническа експертиза /САТЕ/,
изготвена от вещото лице инж. Й. Й.. Според изготвеното експертно заключение стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Н. Дж.“, с рег. .............. изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 25 549,15 лева. Стойността, необходима
за възстановяване на лек автомобил „Н. Дж.“, с рег. .............. изчислена на база цени от
алтернативни доставчици и сервизи, възлиза на 21 722,32 лева. Според отговора на задача
....3 действителната /средна пазарна/ стойност на лек автомобил „Н. Дж.“ към датата на
настъпване на застрахователното събитие е 21 886,00 лева. Вещото лице е изчислило, че
стойността на запазените части, изброени в табличен вид на л. 161 от делото, в процентно
съотношение възлиза на 25 %, което се равнява на 5 472,00 лева. С оглед на последното и
след извършени математически изчисления е посочил, че стойността на уврежданията на
увреденото МПС, определени при условията на тотална щета и след приспадане на
запазените части, е на стойност 16 414,00 лева. Експертното заключение е прието в
8
проведеното на 05.03.2025 г. открито съдебно заседание без възражения от страните в
производството. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло същото като обективно и
компетентно изготвено от специалист в съответната област и приема въз основа на него, че
възстановителната стойност надхвърля 70 % от действителната стойност на увреденото
имущество, което покрива легалното определения за тотална щета на моторно превозно
средство (чл. 390, ал. 2 КЗ) – обстоятелство, което принципно не се оспорва от ответната
страна, а напротив – изрично се признава в писмения отговор по чл. 131 ГПК.
При съдебно заявената главна претенция съдът следва да определи дължимото
обезщетение по действителна стойност на вредата към момента на настъпването на
застрахователното събитие, включително като ползва заключение на вещо лице.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи
от застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите на увредените трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и
клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал
в нормата на чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането и да се приведе увреденото
МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Следователно застрахователят
по „Гражданска отговорност“ в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на
вредите, дължащи се за унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие. При
нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от
пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната
стойност не може да надвишава пазарната му стойност. В конкретния случай по делото е
прието без възражения от страните заключение на САТЕ. Налице е тотална щета, с оглед на
което при определяне на обезщетението стойността на запазените части следва да се
приспадне от действителната стойност на автомобила към настъпване на застрахователното
събитие. Целта на приспадането на запазените части е да не се допусне собственикът на
увредения автомобил, да получи едновременно, както обезщетение от застрахователя в
пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани
на вторичния пазар. Последните са т. нар. "ползи от вредите", които трябва да се приспаднат
от обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения (чл. 51, ал. 1
ЗЗД). Алгоритъм за изчисляване на обезщетението в случаите на тотална щета не е закрепен
в специални императивни правни норми, а се извлича чрез тълкуване на общите правила за
отговорността на застрахователя и прилагане на генералния принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Съгласно заключението на САТЕ стойността на дължимото
обезщетение при условията на тотална щета след приспадане на запазените части в размер
на 25 %, за лек автомобил „Н. Дж.“, с рег. .............. възлиза на сумата от 16 414,00 лева. При
т. нар. „тотална щета", каквато е налице в разглеждания случай, застрахователят е длъжен да
репарира изцяло причинените вреди – в размер, съответен на действителната стойност към
момента на настъпването на застрахователното събитие – в случая до размер на изчисления
от вещото лице размер от 16 414,00 лева. В случая ищецът претендира сума в по-нисък
размер, съответна на размера на извършеното от него плащане в полза на увреденото лице.
С оглед на принципа на диспозитивното начало в процеса и при безспорния по делото факта
на извършено на 12.06.2023 г. доброволно плащане от ответното дружество на сума в размер
на 7 592,47 лева, то в патримониума на ищцовото дружество е възникнало предявеното
регресно парично вземане за разликата над тази сума до сумата по регресната претенция от
04.05.2023 г. /15 179,95 лева/, т. е. до размера на непогасения остатък от 7 587,48 лева, към
която сума следва да се добавят и 198,00 лева ликвидационни разноски, за извършването на
които по делото са представени нарочни доказателства, или ищецът има право да получи
регресно вземане в размер на 7 785,48 лева. Следователно предявеният иск е изцяло
основателен и следва да се уважи в пълен размер.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Относно разноските:
9
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. В негова полза
следва да се присъди сумата от 1 421,75 лева – разноски в заповедното производство, и
сумата от 1 231,75 лева – разноски в исковото производство за държавна такса, депозит за
САТЕ и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЗЕАД .............“ АД, ЕИК ............
със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „П.“ ........, срещу „ЗАД ........... АД, ЕИК
.............., със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „Г. М. Д.“ ...., положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, че „ЗАД ........... АД
дължи на ЗЕАД .............“ АД сумата в размер на 7 587,48 лева – главница, представляваща
непогасена част от регресно вземане за възстановяване на платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за щети по лек автомобил „Н. Дж.“, с рег.
.............. причинени при ПТП на 04.01.2023 г. на пътя кв. С. – гр. Б. реализирано по вина на
застрахован при „ЗАД ........... АД по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек
автомобил „...........“, с рег. № .............., с включени ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 30.08.2023 г.,
до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 48983/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „ЗАД ........... АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
С. бул. „Г. М. Д.“ ...., ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ЗЕАД .............“ АД,
ЕИК ............ със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „П.“ ........, сумата в размер на
1 421,75 лева – разноски в производството по ч. гр. д. № 48983/2023 г. по описа на СРС, 29
състав, и сумата в размер на 1 231,75 лева – разноски в производството по гр. д. №
66068/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10