Р Е Ш Е Н И Е
№………../
17.01.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на седемнадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 853 по описа на
ВОС за 2018 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба вх.№ 16578/04.06.2018 г. от „МОССТРОЙ -
ВАРНА“ АД /н/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
м-т „Свети Никола“ № 60,подадена чрез синдика Р.Г.С., със съдебен адрес:***,
срещу “ПАЛМА ХОТЕЛИ” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Варна, р-н „Приморски“, к.к Златни Пясъци, х-л „Палма“, с която са предявени
кумулативно обективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: 104 911,39 лева, представляваща дължим остатък от
изискуема, но неплатена цена за извършени и приети СМР съгласно сключен между
страните Договор за извършване на ремонтни работи от 07.03.2012 г., за която е
издадена фактура № 153/12.09.2012 г., на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД, както и сумата
от 31 987,75 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 31.05.2015 г. – 31.05.2018 г. лева, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Сочи
се в исковата молба, че на 07.03.2012 г. между „ПАЛМА ХОТЕЛИ" ООД, в
качеството на възложител и „МОССТРОЙ-ВАРНА" АД (в несъстоятелност), в
качеството на изпълнител, е сключен Договор за извършване на ремонтни работи.
На 12.09.2012 г. страните подписали Приемо-предавателен протокол към договора
от 07.03.2012 г., в който подробно са установили състоянието на
правоотношението помежду си, удостоверили са факта на пълното изпълнение и без
видими недостатъци на възлагането от страна на изпълнителя, както и стойността
на всички приети от възложителя CMP, а
именно СМР на стойност 209 740,32 лева с ДДС (в чл. 4 от приемо -предавателния
протокол). За посочената сума изпълнителят е издал фактура №1-153/12.09.2012
г., която е била подписана и приета от възложителя. В същия приемо -
предавателен протокол страните са извършили прихващане на насрещните си
изискуеми парични задължения до размера на по-малкото от тях, като след
извършената компенсация е удостоверено, че възложителят „ПАЛМА ХОТЕЛИ"
ООД, останало задължено на изпълнителя „МОССТРОЙ-ВАРНА" АД (в
несъстоятелност), за сума в общ размер на 199 212,81 лева с ДДС. Ищецът твърди
още, че на 27.12.2013 г. страните отново удостоверили състоянието на процесното
правоотношение в нарочен протокол, с което започналата да тече от 01.01.2013 г.
погасителна давност. Позовава се на т. 2 от протокола, с който страните приели
за установено в отношенията си, че непогасеният остатък от вземането на
изпълнителя срещу възложителя по фактура № 1-153/12.09.2012 г. възлиза на сума
в размер на 144 970,26 лева Констатирано било и насрещно вземане на възложителя
към изпълнителя в размер на 23 916, 32 лева Сочи, че след извършената
компенсация на насрещните задължения до размера на по-малкото от тях в т. 4 от
протокола е посочено, че възложителят „ПАЛМА ХОТЕЛИ" ООД, остава да дължи
на изпълнителя „МОССТРОЙ-ВАРНА" АД (в несъстоятелност), сума в размер на
121 053,94 лева с ДДС по фактура № 1-153/12.09.2012 г. В деня на подписването
на протокола от 27.12.2013 г. по банковата сметка на изпълнителя постъпила сума
в размер на 100 500 лева.
Тъй като издадената по-рано фактура № 1-141/01.07.2012 г. с получател „ПАЛМА
ХОТЕЛИ" ООД е на стойност 93 557,45 лева, плащането е било достатъчно за
цялостното й погасяване. С преведената сума частично е било погасено и
оставащата главница по другата цитирана в платежното нареждане фактура №
1-153/12.09.2012 г. - за сума в размер на 6 942,55 лева. Възложителят е
извършил и следващи частични плащания по фактура № 1-153/12.09.2012 г., както
следва: плащане за сума в размер на 7 300 лева на 12.06.2014 г.; плащане за
сума в размер на 1 000 лева на 18.08.2014 г.; плащане в размер на 900 лева на 02.07.2015 г. Твърди, че общият
размер на частичните плащания след подписване на протокола от 27.12.2013 г. по
фактура № 1-153/12.09.2012 г. възлиза на сума в размер на 16 142,55 лева,
поради което претендира неплатен остатък от главницата в размер на 104
911,39 лева, ведно със законната лихва
до окончателното плащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД мораторно обезщетение
в размер на 31 987,75 лв. върху главницата за периода от 31.05.2015 г. до 31.05.2018
г.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искова и претендира тяхното отхвърляне. Изразява становище, че
главният иск е погасен по давност, тъй като представеният протокол за
прихващане от 27.12.2013 г. е нищожен, като противоречащ на императивната
забрана на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. По изложените съображения, твърди
неоснователност и на акцесорните искове.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесиите отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените
искове намират правната си квалификация в разпоредбите на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. За успешно провеждане на претенцията за заплащане на
възнаграждение за извършена работа изпълнителят следва да докаже, че между
страните е възникнало правоотношение по договор за изработка за извършване на
конкретни работи срещу заплащане на определено възнаграждение и че изпълнителят
е изпълнил възложената му работа, а ответникът - възложител носи
доказателствената тежест за установяване, че е платил уговореното
възнаграждение.
Не
се спори между страните, а се установява и от представения по делото Договор за
извършване на ремонтни работи от 07.03.2012 г., че ответникът „Палма хотели“
ООД е възложил на ищеца „Мосстрой-Варна“ АД, който от своя страна е приел да
извърши срещу заплащане лично или чрез възлагане от свое име и за своя сметка
на друго лице извършването на подробно описани в договора ремонтни работи в
апарт.хотел „Палма“ и настилката на дворното му място, съставляващо УПИ V-162,161,
163, 399, квартал 25 по ЗРП на к.к. „Златни Пясъци“. Подлежащите на извършване
СМР формално са обособени в две групи – които следва да бъдат извършени по
дворното място и такива в сградата. Уговорен е максимален размер на общата цена
на услугата, като определено окончателната такава да бъде определена приемо-предавателен протокол, подписан от
страните за фактически извършените и приети работи. В чл. 4 от договора е
уговорено задължението на възложителя да заплати на изпълнителя цената на
описаните ремонтни работи, като е постигнато съгласие между страните същото да
стане поетапно, както следва: в срок до 31.12.2012 г. 60% от общата цена,
съобразно подписания приемо-предавателен протокол; 20 % от общата сума в срок
до една година от приемане на всички работи, при липса на поява на скрити
недостатъци; и останалите 20 % в срок до 31.12.2014 г.
Не
е налице и спор относно факта, че възложителят е приел извършените СМР, като за
доказването му е представен приемо-предавателен протокол от 12.09.2012 г.,
подписан от страните, от които се установява, че страните са постигнали
съгласие, че същият го е сторил без възражения за видими недостатъци, като
общата цена на извършените СМР възлиза на сумата от 209 740,32 лева с
ДДС. След извършено прихващане с неизпълнено парично задължение на изпълнителя
в размер на 10 527, 51
лева с ДДС, възложителят е признал размера на своето задължение за сумата от
199 212, 81
лева с ДДС. Към протокола е представено приложение за приемане на извършените
строителни работи, от което се установява размера и вида на работите, както и
количеството на вложените материали по пера, а именно за сумата от 209 740, 32 лева общо.
За посочената стойност е издадена двустранно подписана фактура
**********/12.09.2012 г., по която като получател на услугата е посочен
възложителя „Палма Хотели“ ООД, а като доставчик – ищеца.
Спорен
между страните е единствено въпросът за погасяване на задължението вследствие
на изтекла петгодишна погасителна давност, като надлежно възражение в посочения
смисъл е извършено от ответника в срока за подаване на отговор на исковата
молба. Твърденията на ищеца са, че давността относно процесния дълг е прекъсната
на 27.12.2013 г. с подписване на представения по делото протокол за прихващане,
като насрещното правоунищожаващо възражение с
правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗЗД на ответната страна е, че
съглашението е нищожно, като сключено при договаряне сам със себе си от общия
пълномощник на двете дружества. При извършения анализ на представените по
делото писмени доказателства, съдът намира, че възражението за погасяването на
задължението по давност е неоснователно по следните съображения:
В
чл. 4, ал. 1 от Договор за извършване на ремонтни работи страните са постигнали
съгласие задължението на възложителя за да заплати на изпълнителя уговорената
цена да стане изискуемо на три отделни падежа: на 31.12.2012 г. за 60 % от
общата цена; в срок до една година от приемане на работите при липса на скрити
недостатъци – 20 % от общата цена и останалите 20 % в срок до 31.12.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ГПК течението на давността започва от деня,
в който вземането е станало изискуемо, поради което в настоящия случай
петгодишният погасителен срок е започнал да тече от различна дата за всяка част
от вземането, съответно: на 31.12.2012 г. за 60 % от него, на 12.09.2013 г. /1
г. след приемане на всички работи с приемо-предавателен протокол между страните
от 12.09.2012 г./ за 20% от сумата и на 31.12.2014 г. за последните 20% от
дължимата цена. Като се приеме най-изгодния за ответника момент, погасителната
давност за неизпълнената част от дълга е започнала да тече на 31.12.2012 г. С
подписването на протокол за прихващане от 27.12.2013 г. страните са се
съгласили да извършат компенсация на насрещните си вземания до размера на
по-малката сума. Съгласно трайната съдебна практика за да е налице признание на
вземането, което по силата на чл.116, б."а" от ЗЗД да прекъсва
теченото на погасителната давност, същото трябва да е направено в рамките на
давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се
отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на
фактите, от които произхожда, тъй като признаването на фактическия състав само
по себе си не означава признаване на последиците от този фактически състав.
Признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига
същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретен дълг към кредитора. Фактът на извършването на
частично плащане по конкретна фактура сам по себе си също не съставлява
признание по см. на чл.116, б."а" ЗЗД относно непогасената част от
дълга, тъй като липсва формирана от длъжника воля относно тази част на
вземането на кредитора. Волеизявлението на длъжника при частичното плащане
обхваща единствено погасения сегмент от фактурираното вземане. Ето защо, в тази
хипотеза липсва манифестиране на воля на длъжника, потвърждаваща съществуването
на неплатената част от размера на дълга. Аналогично е и разрешението относно
прекъсването на течението на погасителната давност по чл.116, б."а"
от ЗЗД по отношение на прихващането, като друг погасителен способ, различен от
плащането. Извършеното прихващане с вземания по конкретни фактури е признание
относно пълния размер на вземането по съответната фактура, само ако той е
обхванат от волеизявлението на длъжника. Не е налице признание за целия размер
на вземането по см. на чл.116, б."а" от ЗЗД в случаите, когато при
прихващането волеизявлението обхваща единствено тази част от вземането по
фактурата, по отношение на която настъпва компенсируемия ефект на прихващането
като погасителен способ. Видно от съдържанието на протокола за прихващане от
27.12.2013 г. страните са потвърдили съществуването на задължение по фактура №
1-153/12.09.2012 г. в размер на 144 970, 26
лева, което след извършеното прихващане, са постигнали съгласие, че възлиза на
121 053.94
лева. Горното волеизявление на длъжника представлява признание на дълг по
фактура в конкретно посочен размер, извършено е преди изтичане на давността и е
отправено до кредитора, поради което поражда предвиденото в чл. 116, б.“А“ от ЗЗД прекъсващо действие по отношение на течащия давностен срок. По силата на
чл. 117, ал. 1 от ЗЗД след извършеното признание от страна на възложителя, е
започнала да тече нова петгодишна погасителна давност за цялата неизплатена
част от дълга, като същата не е изтекла до датата на подаване на исковата молба
в деловодството на съда.
Не
може да бъде споделено възражението на ответника за нищожност протокола за
прихващане от 27.12.2013 г. поради нарушение на забраната на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД за договаряне сам със
себе си. Това е така, с оглед задължителните постановки на т. 2 от ТР №
3/15.11.2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно, които когато
едно лице действа като органен представител на две юридически лица, няма лице -
правен субект, различно от тях, което да изявява своя воля като представител.
Договарящи са юридическите лица. Волеизявлението е на овластения представител,
който на основание представителната власт, извършва правни действия, пораждащи
правни последици в сферата на представлявания. Не са налице два самостоятелни
правни субекта - представител и представляван, съответно и действия, извършени
от лице, различно от представлявания, за да се приложи ограничението на
представителната власт на представителя по чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Органното
представителство не включва упълномощаване. Външно изразената воля от органния
представител спрямо третите лица не е същинско представителство по ЗЗД,
основано на представително правоотношение, а представителна функция, част от
законовата компетентност на органите на ЮЛ. Той е изразител на волята на самото
ЮЛ, а не отделен упълномощен субект. С горното се обосновава извод за
неприложимост на забраната на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД по отношение органното представителство на търговските дружества при сключване на
търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на
закона на две търговски дружества. По посочените съображения, сключеният на
протокол за прихващане 27.12.2013 г. е валиден и не страда от твърдения от
ответника порок, поради което е породил предвиденото в чл. 116, б.“а“ от ЗЗД
прекъсващо действие по отношение на течаща погасителна давност.
С оглед гореизложеното, след
извършеното прихващане със сумата от 23 916, 32
лева, към 27.12.2013 г. „Мосстрой-Варна“ АД е имало признато изискуемо
задължение към „Палма хотели“ ООД в размер на 121 053.94
лева. На същата дата по сметка на кредитора е преведена сумата от 100 500 лева за погасяване на задължения по процесната фактура №
1-153/12.09.2012 г., както и на фактура №1-141/01.07.2012 г., касаеща
задължения за лихви по кредити на длъжника за сумата от 93 557,45 лева. Доколкото плащането е достатъчно за погасяването на цялото
задължение по втората фактура, а съгласно разпоредбата на чл. 66 от ЗЗД кредиторът
не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е
делимо, последният може да предпочете
първо изцяло да бъде погасено по-малкото по размер задължение. Тъй като ищецът
е посочил, че е с плащането е изцяло платено задължението по
фактура 1-141/01.07.2012 г., то с остатъка от 6 942,55
лева е извършено частично плащане на процесното възнаграждение за извършените
СМР. Впоследствие в изпълнение на вземането му са постъпили нови частични
плащания на 12.06.2014г., 18.08.2014 г.
и на 02.07.2015 г. в размер на, съответно 7300 лева, 1000 лева и на 900
лева. Ответникът не е ангажира доказателства за други извършени престации по
отношение на дължимото, поради което следва да се приеме, че остава да дължи
непогасената част от задължението в размер на 104 911.39 лева.
Предвид уважаването на главния иск и
установената забава на длъжника, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД същият дължи
претендираната от ищеца мораторна лихва за периода от 31.05.2015 г. до
31.05.2018 г. в размер на 31 987.75
лева.
Предвид изхода на спора и с оглед
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сума в размер на 4 267,98 (четири хиляди двеста шестдесет и
седем лева и деветдесет и осем стотинки)лева, представляваща поисканите извършени
съдебно-деловодни разноски в производството.
Съобразно изхода на спора, и предвид
нормата на чл. 620, ал.5 от ТЗ, която предвижда, че държавната такса за
завеждане на иска не се събира предварително, на
основание чл.77 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати същата по
сметка на Варненския окръжен съд.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ПАЛМА ХОТЕЛИ” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, р-н „Приморски“, к.к Златни Пясъци, х-л „Палма“ да заплати на „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД /в несъстоятелност/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, м-т „Свети
Никола“ № 60 сумата от 104 911.39 лв. /сто и четири хиляди деветстотин и
единадесет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща дължим остатък от
изискуема, но неплатена цена за извършени и приети СМР съгласно сключен между
страните Договор за извършване на ремонтни работи от 07.03.2012 г., за която е
издадена фактура № 153/12.09.2012 г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл.266, ал.1 ЗЗД, както и сумата от 31 987,75 лв. /тридесет и една хиляди деветстотин
осемдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 31.05.2015 г. – 31.05.2018 г. лева, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ПАЛМА ХОТЕЛИ” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, р-н „Приморски“, к.к Златни Пясъци, х-л „Палма“ да заплати на „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД /в несъстоятелност/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, м-т „Свети
Никола“ № 60 сумата от 4 267,98 (четири
хиляди двеста шестдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки)лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в
производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ПАЛМА
ХОТЕЛИ” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н
„Приморски“, к.к Златни Пясъци, х-л „Палма“ да заплати по сметка на Варненски
окръжен съд дължимата държавна такса в размер на 5 475,97 лева, на
основание чл. 77, вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. с чл.620, ал.5 от ТЗ .
Решението може да
се обжалва пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: