Решение по дело №1014/2020 на Окръжен съд - Хасково

                                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260103                                         31.03.2021 год.                                         град Хасково

                                           В   ИМЕТО   НА   НАРОДА  

 

 

Хасковският окръжен  съд                                            Първи въззивен  граждански състав

На седемнадесети март                                               Две хиляди  двадесет и първа  година  

В открито  съдебно заседание, в състав:

 

                                                               Председател: Милена Дечева

 

                                                                       Членове:1. Жулиета Серафимова

                                                                                         2.Тодор Хаджиев

 

Секретар:В.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ 

В. гр. д. № 1014 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството  е въззивно по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.

             С  Решение №260022/14.09.2020г.,постановено по гр.д.№302/2019г. Районен съд-Димитровград: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.С.Г., А.П.Г., К.С.К.,Д.С.А. и К.С.Т.,че Н.Ж.С.,представляван от настойника си З.Н.П.,е собственик на следния недвижим имот: 3/10 идеални части от жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор 21052.1008.101.1, застроена площ от 59 кв.м., брой етажи-2, построена в поземлен имот с идентификатор 21052.1008.101 по кадастралната карта на гр.*** ,одобрена със Заповед № Рд-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК гр.София, с адрес гр.***, с площ от 372 кв.м., като отхвърля иска в останалата част относно 3/10 ид.части от поземлен имот с идентификатор 21052.1008.101 по кадастралната карта на гр.***; ОСЪЖДА Ж.С.Г. и  А.П.Г. да предадат на Н.Ж.С.,представляван от настойника  З.Н.П. владението на описания по-горе недвижим имот: 3/10 идеални части от жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор 21052.1008.101.1; ОТМЕНЯ Нотариален акт от 25.09.2013г., №21,т.3,рег.№5328,д.№386/2013г. на Нотариус с №096 НК, в частта по отношение на 3/10 идеални части от жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор 21052.1008.101.1, на основание чл.537 ал.2 изр.3 от ГПК; ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА съдебната делба по гр.д.№1645/2017г. по описа на РС-Димитровград,допусната с Решение 051/09.02.2018г. и извършена с Решение №369/01.11.2018г. по същото дело между Ж.С.Г.,К.С.К.,Д.С.А. и К.С.Т. по отношение на описаната по-горе жилищна сграда-еднофамилна,на основание чл.75 ал.2 от ЗН; ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на Ж.С.Г. против Н.Ж.С.,представляван от настойника З.Н.П.,с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне поради пълно неизпълнение на покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,обективиран в нотариален акт от 16.10.1996г. , №104, т.5, д.№1641/1996г. на РС-Димитровград, като неоснователен-погасен по давност; ОТХВЪРЛЯ  насрещния иск на А.П.Г. против Н.Ж.С.,представляван от настойника З.Н.П.,с правно основание чл.26 ал.1 и 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за  покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт от 16.10.1996г. , №104, т.5, д.№1641/1996г. на РС-Димитровград, поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и поради привидност на договора, като неоснователен.С посоченото решение са разпределени и разноските на страните по делото.

             Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Ж.С.Г. и А.П.Г., които чрез пълномощника си го обжалват в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност,постановяване на решението в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.Твърдят,че преюдициални за производството се явявали предявените насрещни искове с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД и чл.26 ал.1 и 2 от ЗЗД.В тази връзка поддържат,че от събраните по делото доказателства се установявало ,че майката на ищеца Н.  ,а именно:З., Н.П., била в брак с Ж.С.Г. само девет месеца,от които само два месеца семейството е живяло в имота находящ се кв*** . Ищецът Н. не познавал баба си и дядо си, не бил посещавал имота и не поддържали никакви контакти.В този смисъл се поддържа,че когато имота му е бил прехвърлен срещу задължението за издръжка и гледане Н. е бил само на 9 години, а здравословното му състояние не позволявало да извършва каквито и да било разумни действия и да съзнава свойството и значението на извършеното,тъй като страдал от умствен дефицит още от раждането си.Ето защо считат,че договора за прехвърляне на недвижим имот  в полза на Н. срещу задължение за издръжка и гледане  на неговата баба М. следвало да бъде развален от съда,поради неизпълнение.Поддържа се също,че този договор е и нищожен поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и поради привидност.Претендират въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Димитровград и вместо него да постанови ново по съществото на спора,с което да отхвърли предявените обективно субективно съединени искове на ищеца и да уважи предявените насрещни искове .Претендират и присъждане на разноски по делото.

             Въззиваемите К.С.Т., Д.С.А. и К.С.К. не се депозирали писмен отговор на подадената въззивна жалба и не вземат становище по същата.

              Въззиваемият Н.  Ж.С.,представляван от настойника си  З.Н.П. в срока по чл.263 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва подадената въззивна жалба и излага съображения за нейната неоснователност.В съдебно заседание,чрез пълномощника си поддържа подадения писмен отговор ,прави искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Димитровград и претендира направените пред настоящата инстанция разноски.

            Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            РС-Димитровград е бил сезиран с обективно субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС вр. чл.537 ал.2 от ГПК и  чл.75 от ЗН,предявени от ищеца Н.Ж.С.,действащ чрез настойника си З.Н.П. против ответниците  Ж.С.Г., А.П.Г., К.С.К.,Д.С.А. и К.С.Т..

        По делото е установено,че ищецът е  син на ответника Ж.С.Г.,с когото неговата майка З.Н.П. е имала сключен граждански брак от 24.06.1984г.С влязло в сила решение №89/11.03.1985г. на РС-Димитровград този брак е прекратен.След прекратяване на брака между З. и Ж. ,на ***г. е роден техния син Н..

       Установено е,че бабата и дядото на ищеца по бащина линия М. и С. Г.  приживе са притежавали следния недвижим имот,а именно:поземлен имот с  идентификатор 21052.1008.101 с площ от 372 кв.м., находящ се в гр.*** с трайно предназначение-урбанизирана територия за ниско застрояване,ведно с жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 59 кв.м. с идентификатор 21.052.1008.101.1.След смъртта на С.К.Г./дядо на ищеца/  неговата съпруга М./баба на ищеца/ е прехвърлила на сина си  Ж.С.Г. собствените си 6/10 ид.части от посочения по-горе недвижим имот срещу задължение за гледане,като договора е обективиран в нотариален акт №47, т.1,дело №75/1991г. от 23.01.1991г.В последствие този договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане е развален на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД с решение №466/28.08.1992г.,постановено по гр.д.№554/1992г. на РС-Димитровград,влязло в законна сила на 15.09.1992г.

       С договор за прехвърляне/покупко-продажба/ на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,обективиран в нотариален акт №104,т.5,дело №1641/1996г. М. Ж.Г. продава на внука си Н.Ж.С.,действащ чрез своята майка и  законен представител  З.Н.П. 1/2 идеална част от собствените си 6/10 идеални части от жилищната сграда,построена в поземлен имот с идентификатор 21.052.1008.101,срещу задължението за гледане и издръжка,което до навършване на пълнолетието на Н. се поема от майка му.Прехвърлителката си е запазила правото на ползване на част от тази жилищна сграда.

      В последствие през 2013г. с констативен акт за собственост на недвижим имот от 25.09.2013г., №21, т.3,рег.№5328,д.№386/2013г. на основание чл.587 ал.1 от ГПК ответниците К.Т., Д.А.,К.К. и Ж.Г. са признати за собственици по наследство от своите родители С. и М.Г. и по регулация на поземлен имот с идентификатор 21.052.1008.101,ведно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда  на два етажа с идентификатор 21.052.1008.101.1 със застроена площ от 59 кв.м. С нотариален акт от 09.06.2017г., №57,т.2,дело №231/2017г. ответникът К.С.К. е продал на ответника Ж.С.Г.,негов брат, собствената си ¼ ид.част от описаните в констативния нотариален акт недвижими имоти,като към датата на извършване на прехвърлителната сделка ответникът Ж.Г. е в брак с ответницата А.  П.Г. .С Решение №51/09.02.2018г.,постановено по гр.д.№1645/2017г. на РС-Димитровград е допусната съдебна делба на посочения по-горе поземлен имот и построената в него еднофамилна къща,като в делбата са участвали всички ответници без А.П.Г.,като съсобственици и при извършването на делбата имотите са поставени в изключителен дял на  ответника Ж.Г..

             С влязло в сила решение на ОС-Хасково от 2019г. ищецът Н.Ж.С. е поставен под пълно запрещение,като  за настойник по право на основание чл.173 ал.2 от СК е назначена неговата майка З.Н.П..

           От гласните доказателства по делото се установяват отношенията между страните по делото и характеристиките на спорните имоти.

            За да се уважи един иск с правно основание чл.108 от ЗС ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи,че е собственик на претендирания за ревандикация имот,че този имот се владее от ответника и че се владее от него без основание.С ангажираните по делото доказателства ищецът според настоящия съдебен състав е доказал,че е собственик на процесните 3/10 идеални части от жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор 21052.1008.101.1, застроена площ от 59 кв.м., брой етажи-2, построена в поземлен имот с идентификатор 21052.1008.101 по кадастралната карта на гр.*** ,одобрена със Заповед № Рд-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК гр.София, с адрес гр.***, с площ от 372 кв.м,като в тази връзка следва да се отбележи следното:

       Посочените идеални части за били придобити от ищеца по силата на извършена в негова полза прехвърлителна сделка  през 1996г.Няма спор,че към този момент ищецът Н. е бил малолетен,поради което и с оглед спазването на изискването за наличието на процесуална легитимация при изслушване на сделката,като негов законен представител е действала майка му З.,която е участвала и в производството пред нотариуса.В този смисъл съдът счита,че е ирелевантно обстоятелството,към този момент какво е било здравословното състояние на Н. и дали същия е разбирал свойството и значението на извършеното,както и дали е можел да ръководи постъпките си.Тъй като Н. е бил малолетен именно неговата майка е  участвала в сделката пред нотариуса  и именно тя е поела и задължението за издръжката и гледането на прехвърлителката,като последната от своя страна си е запазила и правото на ползване на една от стаите в имота.При това  положение съдът счита,че дори към момента на тази сделка Н. да е имал наследствено заболяване,не би могло да се приеме,че сделката е била симулативна,заобикаля закона или е привидна,в каквато насока за твърденията на ответниците.

       Доказано е също,че посочените 3/10 идеални части,на които ищецът се легитимира като собственик, от еднофамилната жилищна сграда се владеят от ответниците  Ж.С.Г. и  А.П.Г.,тъй като цялата сграда е поставена при извършената през 2017год. съдебна делба в дял на първия,като на останалите съделители участвали в делбата за уравнение на дяловете са били изплатени определени в решението на съда по гр.д.№1645/2017г. парични суми.  Доказано е също,че посочените ответници владеят идеалните части,собствени на ищеца без основание,поради  което настоящият съдебен състав счита,че предявеният иск за ревандикация на посочените идеални части е основателен и недоказан,поради което   правилно е бил уважен от първоинстанционния съд.

      Предвид уважаване на исковата претенция за ревандикация ,на основание чл.537 ал.2 от ГПК ,следва да се отмени и    Нотариален акт от 25.09.2013г., №21,т.3,рег.№5328,д.№386/2013г. на Нотариус с №096 НК,в частта по отношение на 3/10 идеални части от жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор 21052.1008.101.1,за които идеални части всички ответници са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост,без да се легитимират като такива,тъй като тези идеални части през 1996г. са били прехвърлени на ищеца от баба му,чрез  действителен договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане,който договор не е бил нито развален,нито прекратен.

      Правилно и в съответствие с изискванията на закона първоинстанционният съд е приел ,че следва да се прогласи  и нищожността на съдебната делба по гр.д.№1645/2017г. по описа на РС-Димитровград,допусната с Решение №51/09.02.2018г. и извършена с Решение №369/01.11.2018г. по същото дело между Ж.С.Г.,К.С.К.,Д.С.А. и К.С.Т. по отношение на описаната по-горе жилищна сграда-еднофамилна,на основание чл.75 ал.2 от ЗН,тъй като ищецът като собственик на 3/10 идеални части от тази сграда не е участвал в тази делба.

          По отношение на предявените насрещни искове следва да се отбележи следното:

         Ответникът  Ж.С.Г. е предявил насрещен иск против първоначалния ищец с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения през 1996г. ,между Н.Ж.С.,чрез законния му представител и негова майка  З.Н.П. и баба му М.Ж.Г. договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.В настоящето производство посоченият насрещен иск  е предявен на  16.05.2019г.,към който момент е погасено правото му да иска разваляне на договора,тъй като прехвърлителката М. Ж. Г. е починала на  23.07.2011г. и към момента на предявяване на насрещния иск е изтекъл петгодишния давностен срок.Погасителната давност за разваляне на  договора за покупко-продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане  относно процесните 3/10 идеални части от  жилищната сграда е петгодишна според разпоредбата на чл.87 ал.5 от ЗЗД, като започва да тече съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД от смъртта на прехвърлителя,тъй като това е датата,от която договорът, респективно алеаторните задължения към същия прехвърлител-кредитор са били прекратени и са били изискуеми в пълен обем.В случая договора за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,сключен през 1996г. със смъртта на прехвърлителката се прекратява,като от този момент  се прекратява и задължението за издръжка и гледане по отношение на починалата,поради което именно от този момент-23.07.2011г. възниква правото за всеки от наследниците на  починалата,освен да получи част от наследственото имущество да поиска развалянето на договора поради неизпълнение.Със смъртта на прехвърлителката, нейните наследници,между които и ищеца по насрещния иск Ж.Г., е придобил правото да иска разваляне на договора от 1996г. поради неизпълнение,в рамките на обема от притежаваните от него наследствени права,от което право   последният не се е възползвал в рамките на срока по чл.87 ал.5 от ЗЗД,т.е до 23.07.2016г.,поради което и правилно насрещния иск предявен три години по-късно от посочената дата е бил отхвърлен като неоснователен-погасен по давност.В случая петгодишния давностен срок за предявяването на иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД започва да тече не от узнаването за наличието на договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,а от момента на смъртта на прехвърлителката,тъй като именно от този момент  вземането по този договор е станало изискуемо за нейните наследници,между които и ищеца по насрещния иск с посоченото правно основание.

Ответницата А.П.Г. е предявила насрещен иск за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ,обективиран в нотариален акт от 16.10.1996г. ,№104, т.5,д.№1641/1996г. на РС-Димитровград, поради заобикаляне на закона,противоречие с добрите нрави и поради привидност на договора.

От събраните по делото доказателства ,както правилно е приел и първоинстанционният съд по никакъв начин на се установява,че процесния договор е нищожен поради  заобикаляне на закона.В тази връзка следва да се отбележи,че заобикаляне на закона е разновидност на противоречието със закона. Въпреки това, различните предпоставки, при които се стига до такова основание за нищожност, дават основание да се смята, че заобикалянето на закона е нещо отделно от противоречието със закона.   При заобикалянето на закона има противоречие в резултата, който страните искат да постигнат, а същевременно законът забранява постигането му. Т.е. неправомерният правен резултат не са непосредствените правни последици от сделката, а неправомерен е по-далечният резултат, който страните измерват с поредица от сделки, които като цяло имат забранен резултат от закона. Напр., ако е забранено прехвърлянето на определено право между двама правни субекти, това прехвърляне би могло да стане по следния начин – чрез прехвърляне от едното лице на друго, то прехвърля на трето и т.н., докато не се прехвърли правото на лицето, което не може по закона да го придобива.   Противоречието и заобикалянето на закона имат следното различие:   ~ при заобикалянето има субективен състав – участниците в сделката, с която се заобикаля закона трябва да съзнават, че преследват непозволена цел. В тази връзка дори в настоящият случай да се приеме, както се твърди от пълномощника на въззивниците,че и двете страни по процесната сделка са  били наясно,че Н.  е страдал от наследствено заболяване към момента на сключване на процесния договор  от 1996г.,не би могло да се приеме,че страните по този договор са съзнавали със сключването му,че преследват определена непозволена цел.Такава непозволена цел от доказателствата по делото не се установява.Не може да се приеме  за основателен и довода,че с извършването на подобна сделка,страните по същата са изправени пред абсолютната невъзможност една от тях/в случая ищеца/ да изпълни насрещната  си престация лично или чрез майка си.Такава невъзможност за изпълнение не се установява,а нещо повече,в самия договор изрично е посочено,че грижите и издръжката на прехвърлителката се поемат от майката на тогава малолетния ищец Н.,който към този момент поради малолетието си е бил процесуално недееспособен и е бил представляван от своя законен представител –неговата майка З. .Друг е и въпроса,че ако само едната страна  по договора е имала съзнание, че заобикаля закона, то тогава сделката е унищожаема поради измама,но не и нищожна.

Следва да се отбележи също,че  по принцип българската  правна теория извежда като първа предпоставка за заобикаляне на закона извършване на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила, съдържащи се в нормативните актове, поради което тези сделки не са нищожни поради противоречие на закона. Поради което посочената предпоставка трябва да се ограничи само до случаите на извършване на две или повече сделки, при това всяка една от тях, разгледана сама за себе си, да е действителна сделка. Заобикалянето на закона по необходимост предполага винаги повече от една сделка. Ако е извършена само една сделка, чиито правни последици са забранени от закона, то тя би била нищожна поради противоречие със закона по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а не поради заобикалянето му. Влиза се в пряко противоречие с нормативно установени ограничения на автономията на волята при това без значение дали страните съзнават или не това обстоятелство (съставът на противоречието със закона е обективен, за разлика от заобикалянето). А ако правните последици на единствената извършена сделка не са забранени, то тя е действителна и това нейно качество изключва както противоречието със закона, така и заобикалянето му. Те са несъвместими правни явления. Следователно, законът може да се заобиколи по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД с поне две сделки, при това всяка една от тях, разгледана сама за себе си, трябва да е действителна сделка. Преценката за нищожност при противоречието със закона се отнася винаги само за една сделка, а при заобикалянето на закона преценката за нищожност се извършва по отношение на съвкупност от две или повече сделки. В тази връзка не бива да се смесват случаите, когато законът се заобикаля в житейския смисъл на думата чрез една сделка, която е симулативна. Заобикалянето на закона предполага винаги съгласувано между две лица съзнателно желание за постигане на забранения резултат. Това налага поне една двустранна сделка като част от съвкупността от сделки, целяща заобикаляне на закона. Следователно, двете или повече на брой сделки, чрез които се осъществява ФС на заобикалянето може да включват само договори или договори и едностранни волеизявления, но не и само едностранни сделки.

От събраните по делото доказателства ,както правилно е приел и първоинстанционният съд не се установява,че  процесният договор е нищожен поради  противоречие с добрите нрави.

 „Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.Съдържанието на понятието „добри нрави“ следва да се търси в обективните морални категории, които са възприети в обществото, но поради своя социално-етичен характер не са скрепени със закон и основно са свързани със забраната да се вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно възрастово, социално, здравословно или материално положение. Когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави.В настоящия случай не би могло да се приеме,че  със сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 1996г. страните по същия са действали недобросъвестно,нито  че се е достигнало до неоправдано разместване на имуществени права,нито  че някоя от страните по договора е претърпяла значителна загуба,тъй като събраните по делото доказателствата са точно в обратен смисъл.

От събраните по делото доказателства , не се установява,че  процесният договор е нищожен поради   привидност .

               Чл.26, ал. 2 ЗЗД обявява за нищожни и симулативните сделки. При тях има обективиране на воля, но зад това изявление няма съответстваща й вътрешна воля. Воля има, но тя не е в посоката на изразеното. Страните не желаят настъпването на изразените правни последици и поради това волеизявлението не поражда правни последици. Поради това и сделката е нищожна. Привидните сделки се определят като специален случай на съзнателна липса на воля/съгласие. Привидните сделки се отличават от унищожаемите сделки, при които също липсва воля/съгласие, по това, че при привидните сделки това несъответствие между воля и изявление се желае от страните.    При привидните сделки фактическият състав е завършен. Съвсем друг е въпросът, че чрез привидните сделки страните целят да скрият какво желаят да постигнат реално.   При привидната сделка насрещната страна на сделката изрично е уведомена, че със сделката не се желаят тези правни последици, а чрез нея само се прикрива истинската сделка.При привидните сделки страните могат да желаят правният ефект на сделката въобще да не настъпи. В такъв случай, когато страните въобще не желаят привидната сделка да прояви правните си последици между тях, говорим за т.нар. абсолютна симулация.   Възможно е страните да се намират и в хипотеза на относителна симулация  - тогава, когато сключват една сделка, но не желаят настъпването на нейните правни последици, а желаят настъпването на правните последици на друга сделка – напр. прави се безпарична продажба, с която се прикрива дарение.   Възможно е и страните да желаят настъпването на правните последици от сключената сделка, но тези правни последици да настъпят по отношение на други страни – напр., когато се прикриват дадени преобретатели.   Следователно привидността може да е не само в сделките, но и по отношение на лицата. Но, докато симулацията между лицата изисква участието и на трето лице, то при симулативните сделки привидността е между същите лица. Т.е. симулативната сделка е дисимулирана сделка.   Симулацията не е забранена, освен някои актове, които изискват сигурност спрямо третите лица. Но по отношение на симулативните процеси – законът забранява последващото разкриване на симулацията, защото по между си и по отношение на третите лица може да се симулира – санкция няма, но по отношение на симулативния процес е обратното.Съществуват абсолютна симулация ,при която прикрита сделка в същинския смисъл няма ;относителна симулация ,при която с  привидната сделка се прикрива същинската, истинската сделка; дисимулативна (прикрита) сделка  при която  с използването на дисимулацията, страните не желаят сделката, която сключват помежду си да стане достояние на трети лица; пълна и частична симулация – частичната симулация се отнася само до привидността на отделни клаузи на сделката – напр. има един смесен договор за прехвърляне срещу гледане и издръжка, където се симулира клаузата, че съответният имот се прехвърля срещу гледане или издръжка. Или пък чрез гледането и издръжката се симулира едно възнаградително дарение. Това са хипотезите, когато симулацията засяга характера на определени права и задължения. Но може да е засегнат и обемът на правата и задълженията.Симулативната сделка също трябва да отговаря на изискванията за действителната сделка, т.е. да е спазена формата, да има основание и пр. Ако прикритата сделка изисква дадена форма, то формата на привидната сделка. Напр., ако формата за валидност на прикритата сделка е нотариален акт, то привидната сделка (продажба) също трябва да е извършена с нотариален акт.   В случай,че някоя от страните или едно трето лице желае да разкрие привидността на сделката, трябва да се докажат следните две неща:че страните не са желали настъпването правните последици на тази сделка и да се докаже какви са действително желаните от страните правни последици.

         Утвърдено е в практиката на ВКС разбирането, че привидната сделка е винаги нищожна, независимо дали нищожността е абсолютна или относителна и съдът прогласява тази нищожност по иск или възражение съгласно чл.26 ал.2 от ЗЗД независимо дали има да разглежда и иск по чл.17 ал.1 от ЗЗД. Установяването на симулацията като основание за нищожност по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД в този случай не се състои в пълно и главно доказване на всички елементи на прикритата сделка, а е достатъчно да се установи привидността, определяна като съгласие за симулация.

           Симулативните или привидните /според термина, употребен в ЗЗД/ договори са такива, при които страните извършват волеизявления, обективирани в правната действителност, сочещи към сключване на определен договор, но същевременно се съгласяват, че не желаят настъпването на правните последици от сключения договор или желаят настъпването на други последици, различни от тези, които биха се породили от външно обективираната им воля. В първия случай е налице абсолютна симулация, а във втория - относителна симулация, която представлява съчетаване на привиден и прикрит договор.В теорията се приема, че симулативна сделка е тази, волеизявлението, по която се нуждае от приемане и със съгласие на другата страна не се желае нейното правно действие. В съдебната практика е изразено становище, че привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация – когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката (т.нар. относителна симулация).Явната сделка е привидна и поради това нищожна, а прикритата сделка валидно обвързва страните, ако са налице останалите предпоставки на закона. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност.При привидни (симулативни) договори страните нямат намерение да бъдат обвързани така, както външно са изразили воля. Те обективират волеизявления в правната действителност, които стават известни на трети лица, но в действителност те съзнателно изобщо не желаят настъпването на правните последици (абсолютна симулация) или желаят настъпването на други последици, различни от тези, които биха се породили от външно изразената им воля (относителна симулация). Самите страни създават по своя воля и с постигнато между тях съгласие тази двойственост; симулацията е насочена към трети лица.Когато привидната сделка е договор, характерно е съгласието на двете страни за сключването му и за непораждане на целените с тях правни последици. Абсолютна симулация при процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение и издръжка от 1996г. ще е налице, когато и две страни  по този договор са го сключили, но не искат да се прехвърли правото на собственост, нито да се полагат грижи и да се заплаща издръжка според уговореното.

           Събраните по делото писмени и гласни доказателства  не опровергават отразените в нотариалния акт волеизявления досежно наличие на уговорка за прехвърляне на правото на собственост върху описания имот и полагането на грижи и издръжка за прехвърлителката от страна на законния представител на малолетния,в чиято полза се прехвърля процесната идеална част.Не са налице доказателства,а и от разпита на всички свидетели по делото  не се установява, че между страните по договора е имало договорки различни от отразените в неговото съдържание,поради което не може да се приеме,че прехвърлителката е знаела,че за нея няма да се полагат грижи и няма да й се заплаща издръжка и в крайна сметка това да не се е осъществило. В случая ангажираните по делото доказателства не водят до извод за  симулативност на волеизявленията в нотариалния акт досежно обстоятелството, че е сключен договор за покупко-продажба и е постигната договореност за прехвърляне на правото на собственост срещу задължение за гледане и издръжка. Така извършените едновременни действия от страните по сделката, при които като краен резултат продавачът получава дължимата грижа и издръжка, като се цели прехвърляне на правото на собственост  възмездно сочи, че тази сделка не  е лишена от целта, определена й и от закона, а оттам и до извода, че е нищожна. От друга страна, няма никакво основание по делото да се приеме,от действията на страните по договора, че действителната воля на страните по договора не е била за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу поемане на задължение за полагане на грижи и издръжка.Напротив от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че отразените в нотариален акт №104 от 16.10.1996г. волеизявления на страните, сключили договора за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка не са само формални и съответстват на действителната им воля. Страните по договора  са желали настъпването на правните последици от тези изявления и  действителните отношения между тях са  тези следващи от формалните  им изявления.

         Изложените по-горе съображения водят до извода на настоящия съдебен състав,че предявените два насрещни иска са изцяло неоснователни и недоказани,поради което и правилно са били отхвърлени от първоинстанционния съд.

         Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е постановил валидно ,допустимо и правилно решение,което ще следва да бъде потвърдено.Делото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка,а правните изводи на съда изцяло кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото.В обжалваното решение не са допуснати твърдените от въззивниците нарушения на процесуалния и материалния закон.

         По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото. Предвид изхода на делото и поради неоснователността на жалбата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на въззивниците  следва да се възложат направените от въззиваемия Н.Ж.С.,действащ чрез настойника  си З.Н.П. разноски пред настоящата инстанция в размер на 1000лв.,платено адвокатско възнаграждение.

        Мотивиран от горното, съдът

 

                                                         Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение №260022/14.09.2020г.,постановено по гр.д.№302/2019г.  на Районен съд-Димитровград.

ОСЪЖДА  Ж.С.Г. ,с ЕГН  ********** и А.П.Г., с ЕГН ********** и двамата от гр.*** да заплатят на  Н.Ж.С. , с ЕГН  **********,представляван от настойника си З.Н.П.,с ЕГН **********, двамата от гр.*** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 1000лв.,платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните.

 

Председател:                                   Членове:1.

 

 

                                                                          2.