Разпореждане по дело №24540/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 135801
Дата: 31 октомври 2023 г. (в сила от 31 октомври 2023 г.)
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20231110124540
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 135801
гр. София, 31.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Частно гражданско
дело № 20231110124540 по описа за 2023 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№ 31.10.2023 година град София

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и трета година
в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова
гражданско дело № 24540 по описа за 2023 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „А.К.П.З., с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ************,
1
представлявано от управителя Я.Б.Я., за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение против А. А. Й., с ЕГН **********, от гр. **************, за сумата от 2 690,19
лв. - главница по договор за кредит „***** № ********* от 11.02.2020 г., сключен между
„А.Ф. и А. А. Й., и приложение № 1 от 29.06.2022 г. към рамков договор за цесия от
11.11.2016 г., сключен между „А.Ф. и „А.К.П.З., сумата от 171,50 лв. - договорна лихва за
периода от 19.06.2020 г. до 08.01.2022 г., сумата от 356,11 лв. – лихва от 09.01.2022 г. до
25.04.2023 г., със законната лихва върху главницата от 09.05.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 31.10.2023 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 2 690,19 лв. - главница по договор за кредит „***** №
********* от 11.02.2020 г., сключен между „А.Ф. и А. А. Й., и приложение № 1 от
29.06.2022 г. към рамков договор за цесия от 11.11.2016 г., сключен между „А.Ф. и
„А.К.П.З., сумата от 171,50 лв. - договорна лихва за периода от 19.06.2020 г. до 08.01.2022 г.,
със законната лихва върху главницата от 09.05.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за направените по делото разноски в размер на 101,70 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
356,11 лв. – лихва от 09.01.2022 г. до 25.04.2023 г., съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за кредит от 11.02.2020 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а
длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща
служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е
формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в
рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и
възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна
по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за
потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.
Претенцията за присъждане на лихва след прехвърляне на вземането по договора за цесия,
обосновава вероятна основателност на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на
гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и
искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума следва да бъде
отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
2
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,

Р А З П О Р Е Д И :

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „А.К.П.З., с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
************, представлявано от управителя Я.Б.Я., против А. А. Й., с ЕГН **********, от
гр. **************, за сумата от 356,11 лв. /триста петдесет и шест лева и единадесет
стотинки/ – лихва от 09.01.2022 г. до 25.04.2023 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3