ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 91
гр. гр. София , 03.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на трети юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Георгиева
Членове:Румяна Г. Илиева
Даниела Б. Врачева
като разгледа докладваното от Галя Ив. Георгиева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600211 по описа за 2021 година
Производството е по чл.270 ал.4 от НПК.
Настоящото съдебно производство е образувано въз основа на
частен протест за подсъдимите С. ИВ. Г. и Б.Б. М. и частни жалби от
подсъдимите Г.Б. чрез защитника му адв. Ю. Д. ,подсъдимия В.Д. чрез адв.
СТ. К. ,М.К. чрез защитника си адв.С.Н.,Б.М. чрез защитника му адв. ПЛ. Г.
и В.Д. чрез защитника му адв.Г. против определение от 23 април 2021г.по
НОХД 153/2021г.по описа на СНС.
В протеста се поддъжа оплакване за незаконосъобразност на
съдебния акт в частта,в която СНС е изменил мярката за неотклонение на
подс.С.Г. от „Задържане под стража „ в „Домашен арест“ а на подс.БЛ. Б. М.
от „Домашен арест „ в парична гаранция в размер на 10 000 лева.Твърди се
,че съдът не е съобразил в опасностите за извършване на престъпление от
всеки от подсъдимите и е пренебрегнал нормата на чл. 57 НПК.Иска се
отмяна на определението в тази му част ,като АСНС остави без уважение
исканията на двамата подсъдими и техните защитници ,предявени по реда на
чл.270 ал.1 от НПК.
В жалбата на адв.Д. - защитник на подсъдимия Г. БР. БР. излага
съображения за това ,че СНС е постановил неправилен съдебен акт в частта
,в която е отказал да измени мярката за процесуална принуда на подсъдимия
Б. от „Домашен арест „ в по-лека такава.Излагат се доводи за неразумен срок
на продължителност на мярката“Домашен арест“.Моли съдът да уважи
жалбата ,като отмени определението и постанови в тази част ново,с което да
уважи искането по чл.270 ал.1 от НПК за този подсъдим.
1
Подсъдимият В.Д. чрез защитника си адв.К. обжалва определението в
частта,в която искането му за изменение на мярката за неотклонение е било
оставено без уважение.Твърди в жалбата ,че съдебният акт е неправилен и
незаконосъобразен.Моли да отмяна в обжалваната от него част и изменение
на мярката в по-лека от „Задържане под стража“.Подсъдимият и неговата
защита акцентират върху липсата на обосновано предположение и факта на
чисто съдебно минало ,а от там и на липса на реална опасност от извърш
Адв.С.Н.в качеството на защитник на подсъдимия М.К. е недоволен от размера на
определената му парична гаранция и моли в тази част определението на СНС да бъде
изменено като размерът и бъде намален и съобразен с имотното състояние на този
подсъдим.
Постъпила е частна жалба и от адв.Г. –също защитник на подс.В.Д. , идентични
оплаквания на жалбата депозирана от адв.К..Добавя се единствено задължението на
този подсъдим да полага грижи за майка си ,която е възрастна и болна-В този смисъл се
твърдят наличие на нови обстоятелства.
Подсъдимият М.К. адвокат С.Н. обжалва размера определената му от СНС
процесуална принуда от 10 000 лева „Гаранция в пари“.Твърди ,че не била съобразена
с имущественото му състояние и иска изменение на определението в тази част
определяне на по-нисък размер на паричната гаранция.
Подсъдимият Б.М. чрез защитника си адв.Г. е обжалвал определението ,с което
му е отказано изменение на мярката за неотклонение.Съображенията изложени във
тази въззивна частна жалба могат да се определят като оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт,чиято отмяна се иска .
По делото е постъпила молба ,която има характер на становище и възражение
против протеста на СП ,от съпругата на подсъдимия С.Г. -А.Г.а. Смисълът на
изложеното е ,че същата моли да бъде потвърдено определението на СНС като
законосъобразно и обосновано,постановено при правилна преценка на обстоятелстата
относими към процесуалната принуда на съпруга и.Акцентира на семейното
положение-три малолетни деца,да които има данни ,че едното боледува, най-голямото
е с психотравма в следствие на отсъствието на бащата подс.С.Г. и най-малкото е току-
що родено.Счита ,че основно поради наличие на сериозни причини от семеен характер
,правилно СНС е преценил ,че следва на подзащитния и С.Г. да бъде облекчена
процесуалната принуда.При внимателния прочит на молбата АСНС констатира цели
абзаци в молбата и не относими към защитата на нейния съпруг ,а относими към
подс.К. ,на когото лицето А. Г.а не би могла да бъде защитник в този наказателен
процес,но приема ,че това е тефническа грешка допусната от адвокатите на К. и С.Г.
.Тази техническа грешка не от значение за развитието на въззивната проверка на
определението предмет на частни я протест и частните жалби.
2
АСНС след като се занима с оплакваният в протеста и жалбите и при
направената служебна проверка приема следното:
С определение ,постановено на 23 април 2021г. по НОХД 153/2021г.СНС
21състав е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на мярката за
неотклонение от „Задържане под стража“ в по - лека такава, по отношение на поде. И.
С. Г., поде. БЛ. Б. М., поде. В. П. Д. , поде. А. Г. А.
ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на мярката за
неотклонение от „Домашен арест“ в по - лека такава, по отношение на поде. Г. БР. БР..
ИЗМЕНИЛ Е мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен
арест“, по отношение на поде. С. ИВ. Г. КАТО Е ПОСТАНОВИЛ СЪЩАТА ДА бъде
изпълнявана на адрес : гр. София, ж.к. „О. к.“, ул. „Д.“ № * КАТО НЕ Е ПОСОЧИЛ
НА КОГО ВЪЗЛАГА КОНТРОЛА ВЪРХУ ТАЗИ ПРОЦЕСУАЛНА ПРИНУДА
ИЗМЕНИЛ мярката за неотклонение от „Домашен арест“ в „Гаранция в пари в
размер на 10 000 лева „ на подсъдимия М. М. К..
Производството е по чл.270 от НПК и основателността на исканията
респективно на протеста и жалбите следва да бъде преценявана през посоченото в
процесуалния закон основание- наличие на НОВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА.АСНС споделя
обобщения извод на първата инстанция относно наличието на обосновано
предположение относно обвиненията на подсъдимите С. ИВ. Г. и Б.М.- по отношение
на които СП е депозирала протест,както и за подсъдимите –жалбоподатели Г.Б.,М.К. и
Б.М.- частни жалбоподатели.
В настоящото съдебно производство по контрол върху процесуалната принуда
в централната фаза на процеса- съдебната,съдът не може да се ангажира с такъв анализ
на доказателствата,какъвто се очаква да бъде направен с крайния съдебен акт.Ето
защо приемайки за обоснован и законосъобразен основния извод на първата инстанция
за наличие на обосновано предположение АСНС акцентира върху показания на
следните свидетели: С. Н.а, П. С., Р. А., М.К. - син на подс. К., Д. С., М. П., Г. К. С., Ал.
С., свидетелите с тайна самоличност номера:563,564,565,566 в първоначалния и
допълнителния разпит по въпроси на защитници,разпознаването от св.№564,фактите
от показанията на св. М. К.,от части показанията на св.Б., установяващи връзки и
контакти на подс.В.Д. с подс.И. Г. и С.Г. и други лица.
Анализът на съвкупния доказателствен материал в това число иззетите при
претърсванията и изземванията веществени доказателства от офисите на фирмите
упражняващи законна дейност ,свързана със заложни къщи и залагания на вещи и
3
изготвените поредица от експертизи на веществени доказателства/т.23,24 и 25 от ДП/
са в подкрепа на извода за наличие на обосновано предположение по отношение
обвиненията на подсъдимите,за които има внесен обвинителен акт ,което налага
извода за липса на нови обстоятелства касаещи това необходимо условие за наличие
на каквато и да е процесуална принуда.
Няма спор относно константното обстоятелство от момента на повдигане на
обвинения на подсъдимите за тежестта на обвиненията,които се вместват в легалното
определение на чл.93 т.7 НК за „Тежко престъпление“.
Предвид изложените оплаквания в протеста и жалбите,с които АСНС е сезиран
настоящият състав следва да направи преценка до колко изводите на СНС за наличие
на нови обстоятелства, касателно опасностите от извършване на престъпление или
укриване на подсъдимите, са претърпели промяна до степен да са налице нови
обстоятелства по смисъла на чл.270 от НПК,а от там и да направи преценка за
основателността на протеста и жалбите на подсъдимите без да излиза от рамките на
конкретната процедура и да навлиза в сферата на други предстоящи процедури по
НПК,които също подлежат на въззивен контрол.
По основателността на протеста на СП:
Същият касае промяната на мярката за неотклонение на подс.С. ИВ. Г. и
подсъдимия БЛ. Б. М..СНС е приел,че по отношение на тези двама подсъдими първият
от които е с мярка „задържане под стража,а вторият с „домашен арест“ е налице
промяна на обстоятелствата ,поради което е счел исканията за основателни и е
изменили смекчил мерките за процесуална принуда на двамата както следва
По съображения ,че подс.С.Г. не е осъждан ,има новородено трето дете,най-
голямото ,което също е малолетно ,е с емоционални проблеми породени от неговото
отсъствие от дома по повод ареста първоинстанционният съд е счел ,че следва мярката
за неотклонение да бъде смекчена на „Домашен арест“ –следваща по степен.Приел е
също ,че има постоянен адрес и грижата за семейството са достатъчно силно основание
да елиминира опасностите от укриване,които към момента според СНС са
хипотетични. Приел е че ,въпреки наличие на две обвинения - по чл.321 ал.3 и по
чл.214 ал.2 т.1 и 2 във вр. с чл.213а ал.3 т.3 от НК не съществуват опасности от
извършване на престъпление .
Защитникът на подс.И. Г.-неговата съпруга А. Г.а с възражението против протеста
на СП пред настоящата инстанция е представила допълнителни писмени доказателства
за здравословното състояние на детето М. страдащо от „Остър бронхит“.
Въззивната инстанция не споделя становището на СНС в частта ,касаеща
подс.С.Г..Макар и неосъждан същият е подсъдим по две тежки обвинения-за участие в
4
ОПГ- престъпление по чл.321 ал.3т.2 във вр. с ал.2 във НК и по чл.214 ал.2 т.1 и 2 във
вр. с ал.1 , във вр. с чл.213а ал.3 във вр. с ал.2 НК.От доказателствата по делото може
да се извлече извода за проявена изключителна активност на този подсъдими както по
отношение на участие в престъпното сдружение ,така и по отношение на извършените
действия по принуда спрямо свидетеля Б..
Съдът в настоящия състав е на становище ,че не са налични основания за
уважаване искането по чл.270 ал.1 от НПК и няма основание за смекчаване на
процесуалната принуда,която следва да остане „задържане под стража“.Касае се за
продължителен период на действие на престъпното сдружение,в което подсъдимият е
имал инициативата за активни действия и по двете престъпления за които е предаден
на съд. Част от подсъдимите и голяма част от свидетелите по делото са хора ,които са
работили в заложните къщи на баща му ЖК „Л.“-подс.И. Г.,което създава условие за
въздействие върху тях в случай ,че мярката за процесуална принуда бъде променена в
по-лека такава.Делото се намира в съдебна фаза пред разпоредително заседание и
свидетелите не са разпитани.
По тези съображения АСНС приема ,че в частта ,в която СНС е изменил мярката
за неотклонение на подс.С.Г. следва да бъде отменено и вместо това бъде постановено
искането да бъде оставено без уважение.В този смисъл протестът се явява основателен
по отношение на подс.С.Г..
Протестът следва да бъде оставен без разглеждане и въззивното
производството прекратено по отношение на подсъдимия БЛ. Б. М. поради това ,че
същият е несъответен и няма предмет.Така в протеста се твърди ,че съдът с
атакуваното определение от 23 април 2021г. е изменил мярката за неотклонение
на този подсъдим от“Задържане под стража „ в „Гаранция в пари“ в размер на 10
000 лева.Видно от мотивите и диспозитива на съдебния акт – НОХД 153/2021г.
/л.719-736/ искането на този подсъдим и защитата му е било оставено без
уважение.Подсъдимият Б.М. е депозирал частна жалба в настоящото
производство недоволен от отказа да му бъде изменена мярката от“Задържане
под стража“ в по-лека,която ,за която съдът ще изложи мотиви.
ПО ЧАСТНИТЕ ЖАЛБИ:
Въззивният състав на АСНС намира изводите на първата инстанция за липса на
нови обстоятелства по отношение на подсъдимите Б.М. .Същият е подсъдим с две
5
обвинения- по чл.321 ал.2 НК и по чл.214 ал.2 т.1 и 2 във вр. с чл.213а ал.3 т.3
НК.Правилно е отчетено и съдебното му минало.Следва да се отчете и приноса според
събраните на ДП доказателства на този подсъдим в общата престъпна дейност и по
двете престъпления.Не е налично изменение на обстоятелствата по отношение на
конкретно този жалбоподател ,което да предпоставки основание по чл.270 ал.1 от
НПК.Поради това ,че частната жалба е неоснователна следва определението в тази
част да се потвърди.
Неоснователна е жалбата на подс.Г.Б.,който има обвинение само по чл.321 ал.3
т.2 във вр. с ал.2 от НК.По отношение на този подсъдим също липсват доказателства за
изменение на обстоятелствата съществували към момента на вземане мярка“Домашен
арест“.Доказателствената обезпеченост ,обуславяща обоснованото предположение е
налична и няма промяна в насока към такива,които да не следват обвинителната
теза.Показанията на разпитаните множество свидетели са основание да се приеме
участие на този подсъдим в престъпното сдружение създадено със специфичните
цели.По отношение на този подсъдим процесуалната принуда е смекчена в достатъчна
степен.Наказателното производство е в съдебната фаза.Ограничение в предвижването
този подсъдим търпи около 8 месеца,който срок е разумен предвид липсата на
ограничение за съдебната фаза.
Мнозинството на състава намира за основателна жалбата на подсъдимия В.Д. и
е на становище ,че следва да бъде смекчена в следващата по степен мярка за
неотклонение- „Домашен арест“ тъй като същият е неосъждан и повдигнатото му
обвинение е само по чл.321 ал.3 от НК /участие в ОПГ/ и търпи най-тежката
процесуална принуда за продължителен период-повече от 9 месеца.Наред с това
мнозинството съобрази данните от извършената служебна проверка и за висящо
съдебно производство в СНС с обвинение по чл.214 ал.2 т.1 и 2 във вр.с ал.1 ,във вр. с
чл.213аал.3 т.2 във вр. с чл.20 ал.2 НК.,поради което намира ,че следва да продължи по
отношение на него действието на мярка за неотклонение ,ограничаваща свободата на
предвижване,която се явява пропорционална на преследваните от закона цели.По тези
съображения мнозинството на състава намира,че частната жалба е основателна и
определението в тази част следва да бъде отменено и вместо това мярката за
неотклонение на подс.Д. да бъде изменена в „Домашен арест“,която да бъде
изпълнявана на постоянния му адрес: гр. София, бул.“Д.„ ** ет.* ап.* ,като контролът
върху мярката бъде възложен на ПЕТО РУП МВР София, както и да му бъде поставено
средство за електронно наблюдение/електронна гривна/
АСНС намира жалбата на подс.К. за неоснователна.Неговата процесуална
принуда е смекчена на „Гаранция в пари“ в размер на 10000 лева.СНС се е съобразил с
декларацията на този подсъдим, приложена на л.7 т.7 от ДП и правилно е определил
размера на гаранцията.В тази част определението на СНС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
6
Водим от горното АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение постановено на 23 април 2021г. по
НОХД 153/2021г.СНС 21 състав в ЧАСТТА ,В КОЯТО Е ИЗМЕНИЛ мярката
за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, по
отношение на поде. С. ИВ. Г. КАТО Е ПОСТАНОВИЛ СЪЩАТА ДА бъде
изпълнявана на адрес : гр. София, ж.к. „О.к.“, ул. „Д.“ № * И В ЧАСТТА В
КОЯТО Е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подс. В. П. Д. за
изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража „ в по-
лека такава,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подс.С. ИВ. Г. за
изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-
лека такава.
ИЗМЕНЯВА мярката за неотклонение на подс.В. П. Д. от
„Задържане под стража“ в „Домашен арест“,която да бъде изпълнявана
постоянния му адрес:гр.София ,бул.“Д.„ * ет.* ап.* ,като контролът върху мярката
бъде възложен на ПЕТО РУП МВР София,както и да му бъде поставено средство за
електронно наблюдение/електронна гривна/
ПОТВЪРЖДАВА определението в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Оставя без разглеждане протеста на СП по отношение на подсъдимия БЛ.
Б. М. и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по делото в тази част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7