|
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
||||||||||
|
РЕШЕНИЕ № 158 |
||||||||||
|
гр. Видин,
10.12.2018г. |
||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||
|
Административен
съд – Видин, |
Пети административен състав |
|||||||||
|
в публично заседание на |
двадесет и девети ноември |
|||||||||
|
през две хиляди и осемнадесета година в състав: |
||||||||||
|
Председател: |
Росица Славчева |
|||||||||
|
при секретаря |
Валерия Шутилова |
и в присъствието |
||||||||
|
на прокурора |
|
като разгледа докладваното |
||||||||
|
от съдия |
Росица Славчева |
|
||||||||
|
Административно дело № |
300 |
по описа за |
2018 |
година |
||||||
|
и за да се произнесе,
съобрази следното: |
||||||||||
|
Производството
е с правно основание чл.73,ал.4 от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ вр. чл. 145 и сл. АПК. Настоящото дело е образувано по жалба на Община Плевен,
представлявана от Георг Спартански – кмет на община Плевен против Решение №
РД- 02 – 36 - 1329/ 15.10.2018г. на Заместник министъра на регионалното
развитие и благоустройството и Ръководител на управляващия орган на ОП
"РР"2014-2020, с което е приключен сигнал за нередност, като е
установена нередност, установени са извършени нарушения, допуснати от
бенефициента и е определена финансова корекция в размер на 150 834,05 лева,
с ДДС, която да не се верифицира при последващи плащания. Твърди се в жалбата, че решението е
незаконосъобразно, тъй като не са извършени твърдените нарушения на ЗОП. По
подробно изложени в жалбата съображения се твърди, че не е допуснато твърдяното
нарушение на чл.2,ал.2 от ЗОП. Иска се отмяна на решението, с което се установяват
нарушения и на община Плевен се определя финансова корекция, като
незаконосъобразно. Претендират разноски. Ответникът по делото - Зам.министърът на
регионалното развитие и благоустройство и Ръководител на УО на ОП
"РР" 2014г.-2020г., чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата, като неоснователна. По същество се излагат съображения, че актът, който
се обжалва е законосъобразен,
поради което и жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение.
Претендират, направените по делото разноски. От доказателствата по делото във връзка с
оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима,
като подадена в законовия срок и от лице имащо правен интерес от обжалване,
срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка: На 16.12.2016г. между Управляващия орган по
Оперативна програма "Региони в растеж" – Главна дирекция
"Градско и регионалното развитие" към Министерство на регионалното
развитие и благоустройство и община Плевен е сключен административен договор
№ BG16RFOP001-1.001-С01 „Изпълнение на интегрирани планове за градско
възстановяване и развитие 2014-2020“ № от ИСУН - BG16RFOP001-1.0001, № РД –
02 – 37 – 304/ 16.12.2016г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по ОП"РР"/2014-2020/, за изпълнение на проектно предложение „Осигуряване
на устойчива градска среда на Плевен“ по приоритетна ос 1 „Устойчиво и
интегрирано градско развитие“. Уговорен е срокът за изпълнение на проекта,
стойността на безвъзмездната финансова помощ / 100% /, условията на
изпълнение на проекта. Въз основа на така сключения договор, от
бенефициента е взето решение за провеждане на обществена поръчка с предмет
"Основен ремонт на линейни обекти на градската среда на Плевен“. Обществената поръчка е открита и публикувана на 06.03.2017г.,
чрез открита процедура. Въз основа на проведената процедура по обществената
поръчка, бенефициента е сключил договор, със спечелилото поръчката дружество,
а именно Договор № BG16RFOP001-1.007 – 0001 – С01 – S – 16/ 18.08.2017г., с
изпълнител „Каро Трейдинг“ ООД на стойност 2 513 900,85 лева, без
ДДС, / 3 016 681.02 лева, с ДДС/ и предмет на договора: „Основен
ремонт на линейни обекти от градската среда на Плевен по проект „Осигуряване
на устойчива градска среда на Плевен“. При извършен предварителен контрол по договор №
BG16RFOP001-1.007 – 0001 - С01 от 16.12.2016г. е изпратено писмо за нередност. Във връзка с постъпил сигнал за нередност № 453,
регистриран в Регистъра на сигнали и нередности в УО е извършена проверка,
резултатите, от която са изложени в докладна записка от Началник отдел
„Контрол на обществените поръчки и нередности“, ГД „СППРР“, изх. № 99 – 00–6-755/
08.10.2018г. На 13.07.2018г. управляващия орган е изпратил писмо
с изх.№ 99-00-6-755/1 до бенефициента, с което го уведомява за постъпил
сигнал за нередност № 453, както и за изложените в сигнала нередности. На
03.07.2018г. бенефициентът е депозирал при управляващия орган своите
възражения, видно от писмо вх. № 99 – 00 – 755/2/ 01.08.2018г. След разглеждане на възражението от страна на
Началник отдел „Контрол на обществените поръчки и нередности“ относно
приключване на процедурата по администриране на сигнал със съмнение за
нередност № 45 от Регистъра на сигнали и нередности в ГД СППРР за извършена
нередност при изпълнение на сключен договор по ОП“РР“ 2014-2020 до управляващия
орган на 08.10.2018г. е представена докладна записка. След анализ на доказателствата и възраженията на
бенефициента органът е издал и обжалваното Решение рег.№ РД-02-36-1329/ 15.10.2018г.,
с което: 1. Установена е нередност на бенефициента – община Плевен, по т.9 „Неправомерни
критерии за подбор и / или критерии за възлагане, посочени в обявлението за
поръчката или в документацията за участие“ от Приложение № 1 към чл.2, ал.1
от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване
на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на
финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с ПМС № 57/ 2017г., относно
нарушенията, посочени в Фактическа обстановка. Установено е извършването на нарушение, допуснато от
бенефициента – община Плевен по смисъла на чл.2,ал.2 от ЗОП във вр. с
чл.2,ал.1,т.1 и 2 от ЗОП, относно нарушението, посочено във Фактическа
обстановка. На основание т.9 от Приложение 1 към чл.2,ал.1 от
Наредбата за посочване на нередности е определена финансовата корекция,
изчислена по пропорционален подход, представляваща 5 % от разходите върху
договора, описани по – горе в общ размер на 2 513 900,85 лева, с
ДДС, а именно – 150 834,05 лева, с ДДС. Изложени са мотиви, че при
обявяването на обществената поръчка са въведени ограничителни изисквания. Приетото от управляващия орган за допуснати от
бенефициента нарушения е, както следва: По отношение на нарушението на
чл.2,ал.2 от ЗОП органът по управление е констатирал, че в обявлението по
настоящата обществена поръчка, която е разделена на две обособени позиции, в
които са включени по няколко самостоятелни обекта. Видно от издадените
разрешения за строеж обектите, включени в обособена позиция 1 са с издадени
отделни разрешения за строеж за обекти четвърта категория. Видно от издадените
разрешения за строеж обектите, включени в обособена позиция 2 са с издадени
отделни разрешения за строеж за обекти четвърта категория с изключение на два
от обектите включени в същата, а именно за: бул. „Георги Кочев”; Пътен надлез
на бул. „Георги Кочев”, за които издадените разрешения за строеж са втора
категория. По отношение на обособена позиция 2 възложителят изискал от
участниците регистрация в ЦПРС, съответстваща на двата обекта с по-висока
категория - регистрация за строежи втора категория. УО е приел, че
обединяването на различни по категория обекти, за които има издадени отделни
разрешения за строеж в една обособена позиция и свързаното с него изискване
за регистрация в ЦПРС имат ограничителен характер, тъй като възпрепятстват
участието на лица, които притежават по-ниската категория регистрация и могат
да изпълнят обекта с по-възложителят е включил за обособена позиция 2
условия, които дават предимство или необосновано ограничават участието на
стопански субекти в процедурата и по този начин ограничават конкуренцията.
Съмнение за нарушение на чл.2, ал.1, т.1 и т.2 във връзка с ал.2 от ЗОП -
предметът на обществената поръчка, посочен в обявлението и в документацията
за участие не осигурява спазване на принципите за свободна и лоялна конкуренция,
равен достъп и недопускане на дискриминация на лицата. Видно от представената по делото заповед № РД – 02 –
36 - 1179 /26.09.2017г. на Министъра на регионалното развитие и
благоустройство, към момента на издаване на оспореното решение Деница
Николова – Заместник министър на регионалното развитие и благоустройство, е
определена за Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма
"Региони в растеж" 2014-2020г. При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното: Жалбата е допустима. Тя е насочена срещу Решение №
РД-02-36- 1329/ 15.10.2018г. на Заместник министъра на регионалното развитие
и благоустройството и Ръководител на управляващия орган на ОП
"РР"2014-2020, с което по отношение на общината в качеството
ѝ на бенефициент по проект „Осигуряване на устойчива градска среда на
Плевен“ с предмет на поръчката „Основен ремонт на линейни обекти от градската
среда на Плевен“ е установена нередност по т.9 от Приложение № 1 към
чл.2,ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, установени са нарушения на
чл.2,ал.2 от ЗОП във вр. с чл.2,ал.1,т.1 и 2 от ЗОП и е определена финансова
корекция в размер на 150 834,05 лева, с ДДС, поради което с него се
засягат права и законни интереси на адресата - жалбоподател по делото. След извършване на цялостна проверка на
законосъобразността на обжалваното решение и на основание чл.168,ал.1 от АПК,
съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена против подлежащ на
оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на жалбоподателя
като адресат на акта. В чл.1,ал.1 от ЗУСЕСИФ се определя
националната институционална рамка за управлението на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/, реда за предоставяне
на финансова подкрепа или безвъзмездна финансова помощ, правилата на
определяне на изпълнител от бенефициент на безвъзмездна финансова помощ,
правилата за верифициране и сертифициране на допустимите разходи и за
извършване на плащанията и на финансовите корекции. Според чл.1,ал.2 от ЗУСЕСИФ, средствата от ЕСИФ
по смисъла на този закон са средства от Европейския
фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд,
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд
за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Р.България. В раздел
III от глава пета от Закона са регламентирани процедурните правила за
администриране на нередности и извършване на финансови корекции. В чл.69,ал.1 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че
управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по
смисъла на чл.2,т.36 и т.38 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013. В случая няма спор, че настоящия казус попада в
приложеното поле на закона. Съгласно чл.73,ал.1 от същия, актът за
установяване по основание и размер на финансовата корекция се издава от
ръководителя на Управляващия орган. В конкретната хипотеза обжалваното решение
е издадено от Заместник - министъра на регионалното развитие и
благоустройството, в качеството му на ръководител на Управляващия орган на
Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020, предвид представената
Заповед № РД 02-36-1329/ 15.10.2018г. на Министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Следователно, оспореният акт е постановен от компетентен
орган. Същият е издаден и в предвидената от закона писмена форма - чл.59,ал.2 от АПК вр. чл.73,ал.1 от ЗУСЕСИФ. Предвид изложеното, съдът намира, че актът не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност. От формална страна решението съдържа фактически и
правни основания, с оглед изискванията на чл.59,ал.2,т.4 от АПК - конкретни
нарушения на ЗОП. Доколко тези фактически и правни основания са материално
законосъобразни и доколко обхващат всички елементи на фактическия състав на
определената финансова корекция е въпрос на материална законосъобразност на
акта. Съгласно чл.73,ал.2 от ЗУСЕСИФ, преди издаване на
решението за определяне на финансовата корекция, ръководителят на
Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на бенефициента да
представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици,
писмени възражения по основателността и размера на корекцията. От
доказателствата по делото се установява, че това изискване на закона е
спазено. От Община Плевен е постъпило възражение, което УО е обсъдил в
оспореното решение и в този смисъл е спазил изискването на чл.73,ал.3 от ЗУСЕСИФ. Съдът намира, че при постановяване на оспореното
решение е спазен и материалния закон. По описаната по-горе фактическа
обстановка, установена от събраните по делото писмени доказателства, между
страните не е налице спор. Спорен е въпросът налице ли са елементите на
определението за нередност, за да се приеме, че наложената финансова корекция
е законосъобразна по основание. Съгласно чл.73,ал.1 от ЗУСЕСИФ финансовата
корекция се определя по основание и по размер. Основанията за налагане на
финансова корекция са установени в чл.70,ал.1 от ЗУСЕСИФ. Съгласно тази норма
финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или
частично чрез извършване на финансова корекция на изрично посочени основания,
като т.10 на чл.70,ал.1 предвижда като такава нередност, съставляваща: 1.
нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското
законодателство, извършено чрез действие или бездействие 2. от страна на
бенефициента, 3. което има или би имало за последица нанасянето на вреда на
средства от ЕСИФ. „Нередност“ по смисъла на чл.2 (36) Регламент № 1303/2013
(съответно чл. 2, (7) Регламент № 1083/2006 с оглед
на чл. 152, (1) Регламент № 1303/2013),
означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право,
свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или
бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските
структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен
разход в бюджета на Съюза. Съгласно чл.70,ал.2 от ЗУСЕСИФ нередностите по т.9
се посочват в акт на Министерския съвет. Такъв акт е Наредбата за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за
определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
/приета с ПМС № 57/28.03.2017г., обн. ДВ бр. 27/17
г./, с която Министерският съвет е определил основните категории нарушения,
за които се налагат финансови корекции - чл.2,ал.1 и Приложението към него.
По силата на чл.1 от Наредбата с нея се посочват, както случаите на нередности,
съставляващи нарушения на приложимото право, извършени чрез действия или
бездействия от бенефициента, които имат или биха имали за последица
нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ и които представляват основания за
извършване на финансова корекция по ЗУСЕСИФ, така и минималните и
максималните стойности на процентните показатели на финансовите корекции,
определяни за нередности на основание чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ. По делото е безспорно, че първият елемент на
определението за нередност е налице – Община Плевен има качеството на
икономически субект по смисъла на чл. 2 (37) Регламент № 1303/2013, защото
участва в изпълнението на помощта от ЕСИП. В качеството си на икономически
субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, жалбоподателят е
осъществил действия по възлагане на обществена поръчка чрез публично
състезание. Спорен е въпросът дали описаните в решението на
органа, като нарушения могат да се приемат за нередност, съставляваща
нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта,
извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента. Доказателствата по делото установяват, че по
отношение на първото нарушение, тезата на административният орган, че
възложителят е формулирал ограничаващо изискване спрямо потенциалните други
участници в обществената поръчка по обособена позиция 2, тъй като видно от
текста на обявлението за поръчката е заложил изискване за вписване на
участника в ЦПРС при камарата на строителите за втора категория строеж е
доказана. Установените нарушения съответстват на дадената им
от УО правна квалификация по чл. 2, ал.1, т.1 и 2, във вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП. Възраженията на Община Плевен пред съда за липсата
на нарушения на ЗОП са идентични със заявените пред УО и свързани със
свободата на възложителя да определя според предвиденото в разпоредбата на
чл.46 от ЗОП, че при подготовката за възлагане на обществена поръчка може да прецени
възможността за разделянето и на обособени позиции. Когато реши, че не е
целесъобразно разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, в
решението за откриване на процедурата, Възложителят посочва причините за
това. Тоест, разделянето на предмета на поръчката в отделни обособени позиции
е преценка по целесъобразност на Възложителя и в оперативната му
самостоятелност е да прецени възможността за подобно разделяне. Единствено в
случай, че реши, че разделянето на поръчката на обособени позиции не е
целесъобразно, Възложителят има задължение да мотивира в решението за
откриване причините за това. Законът не задължава Възложителя при всяка
поръчка да отделя в самостоятелно обособени позиции всички дейности от
предмета на поръчката, които могат да бъдат изпълнявани самостоятелно.
Възложителят разполага с право на обоснована преценка, кои елементи от
предмета на поръчката да бъдат обединени или да бъдат разделени в отделни самостоятелно
обособени позиции. Съда не споделя това становище на Община Плевен и счита,
че правилно УО е приел, че е налице нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП. Разпоредбата на чл.46 от ЗОП прогаласява, че при
подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят преценява
възможността за разделянето и на обособени позиции. Когато реши, че не е
целесъобразно разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, в
решението за откриване на процедурата възложителят посочва причините за това. Законът цели установяването на принципите на
свободна конкуренция и равнопоставеност и недопускане на дискриминация. С
оглед това може да се направи заключение, че при формулирането на чл.46 от
ЗОП законодателят е целял да задължи възложителите да структурират обществените
поръчки по начин, предоставящ възможност на максимално широк кръг
икономически оператори, които биха могли да извършат премета на поръчката, като
по този начин се постигне максимална конкуренция и се избере икономически
най-изгодна оферта. Разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗОП предполага, че
решението за разделяне би могло да се приеме за мотивирано, единствено и само
в случаите в които всички дейности, които следва да се реализират в рамките
на изпълнение на договора са от такова естество и са взаимно свързани по
начин и в степен, които при разделяне на позиции биха довели до съществени
затруднения за постигане на желания краен резултат.
В тази връзка възложителят изисква от участниците в съответната обособена
позиция регистрация в ЦПРС, съответстваща на обекта с най-висока категория. Правилно
УО е счел, че обединяването на различни по категория обекти в една обособена
позиция и свързаното с него изискване за регистрация в ЦПРС, имат
ограничителен характер, тъй като възпрепятстват участието на лица, които
притежават по-ниската категория регистрация и могат да изпълнят обекта с
по-ниска категория. Единственият начин такива стопански субекти да участват в
процедурата за възлагане на обществена поръчка е под формата на обединение. С оглед гореизложеното Съда счита, групирането на
обекти с различна категория се явява нецелесъобразно и ограничително, поради
което се установява нарушение на материалният закон водещо да установяване на
нередност. Нарушен е чл. 2 ал. 1, т. 1 и 2 във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
Безспорно е, че с последната редакция на ЗОП, законодателят се опитва да
въведе изискванията на правото на ЕС досежно обществените поръчки с цел
осигуряване на ефективност при разходването на публичните средства;
средствата, предоставяни от европейските фондове и програми; средствата,
свързани с извършването на дейности в секторите на водоснабдяването,
енергетиката, транспорта и пощенските услуги; средствата на дружества и
предприятия, които са възложители по смисъла на закона. Целта с приетия през
2016г. ЗОП е и облекчаване на административната тежест за участниците в процедурата,
както и спазване на принципите за равнопоставеност, недопускане на
дискриминация и осигуряването на свободна и лоялна конкуренция. Тези
принципи, прогласени в чл.2,ал.1 от ЗОП в случая са нарушени. Съответно са нарушени
разпоредбите на чл. 102 от Регламент
№ 966/2012
г. на Европейския парламент и Съвета, респ. принципите прокламирани там. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба
за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на
финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на
финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредба за
посочване на нередности), приета с ПМС № 57/2017 г. - "Неправомерни
критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за
поръчката или в документацията за участие“. Изложени са мотиви относно размера на ФК, като са
взети предвид тежестта на нарушението и обективните факти и обстоятелства,
във връзка с провеждането на обществената поръчка. По отношение на третият елемент – нарушението да има
или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, и
наведените в тази връзка възражения от жалбоподателя, съдът намира следното: В константната си практика ВАС приема, че нито
националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като
изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува
и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет,
като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това
тълкуване на разпоредбата на чл.2 (36) Регламент № 1303/2013 е трайно
установено и в практиката на Съда на Европейския съюз. Нарушението на правото
на Съюза и в частност на принципите на равнопоставеност и недискриминация,
които обективно се явяват нарушени при неспазване на изискването за
недопускане на дискриминационни изисквания, винаги създава потенциална
възможност за настъпване на вреда в бюджета на Съюза. Ако жалбоподателят бе
спазил изискването на закона, би могло в публичното състезание да участват и
други участници и това да доведе до по-ефикасно разходване на предоставените
от Съюза финансови средства, тъй като при всички случаи неправомерното
изискване на утежняващи доказателства на етап оферта, ограничава кръга на потенциалните
кандидати. Това дава основание да се приеме, че ако жалбоподателят не бе
допуснал установените нарушения общите разходи по финансиране на дейността
биха били по-ниски, а следователно и разходите на Съюза биха били по-малки. Ето защо съдът приема, че е налице и третият елемент
от описаното по-горе определение и в този смисъл е налице нередност,
представляваща основание за извършване на финансова корекция – чл.70,ал.1,т.10 от ЗУСЕСИФ. В оспореното решение органът е изложил мотиви за
прилагане на пропорционалния метод по чл.5 от Наредбата, като изрично е
посочил, че с оглед на характера на нарушенията, е обективно невъзможно да
бъде установено конкретното финансово изражение на вредата. Когато
финансовото изражение на нередността /нарушението/ не може да бъде точно
определено, законодателят е допуснал прилагането на пропорционалния метод за
определяне на размера на вредата – чл.72,ал.3 от ЗУСЕСИФ. Налице са и мотиви
относно определянето на финансова корекция в размер на 5 % /предвид даденото
на органа право да намали тази корекция от 25 % на 10 % или на 5 % с оглед
тежестта на нарушението/, като органът е посочил, че налага санкция в размер
на 5 % поради това, че в процедурата са участвали 7 оферти, като 6 от тях са
отстранени законосъобразно, т.е. установеното нарушение се явява единствено
за процедурата, съдържат се мотиви, поради което и съдът приема, че от
формална страна органът е изпълнил задължението си. В тази връзка следва да се има предвид и това, че в
т.9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата изрично законодателят е
посочил, че корекцията е в размер на 25 %, като само и единствено по
усмотрение на органа може да се намали тази корекция на 10 % или на 5 %. Т.е.
това не е негово задължение, а само право, което да упражни по своя преценка.
В конкретния случай органът се е възползвал от предоставената възможност и с
оглед извършените и посочени по-горе нарушения, е намалил размера на
корекцията на 5 %, като е изложил мотиви за това. Правилно е определена и основата, върху която е
определена финансовата корекция – 5 % от размера на сключения, в резултат на
проведената обществена поръчка договор, предвид липсата на данни,
безвъзмездно предоставените средства да имат произход, различен от средствата
предоставени от ЕСИФ. Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното
Решение, е издадено от компетентен орган, в изискваната от закона форма,
спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването му, като
съответства и на целта на закона, поради което е правилно и законосъобразно и
не са налице основания за отмяната му. Предвид изхода на делото и на основание чл.143,ал.4
от АПК на административния орган следва да бъдат присъдени и разноски в
размер на 4 846,01 лева, представляващи адвокатско възнаграждение,
съгласно представените копие от фактура и анекс към договор за процесуално
представителство. Водим от горното, Административният съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Плевен, представлявана от
Георг Спартански – кмет на община Плевен против Решение № РД- 02 – 36 - 1329/
15.10.2018г. на Заместник министъра на регионалното развитие и
благоустройството и Ръководител на управляващия орган на ОП
"РР"2014-2020, с което по проект „Осигуряване на устойчива градска
среда на Плевен“ с предмет на обществена поръчка „Основен ремонт на линейни
обекти от градската среда на Плевен“ по Договор BG16RFOP001-1.007 – 0001 -
С01 от 16.12.2016г. е установена
нередност по т.9 от Приложение № 1 към чл.2,ал.1 от Наредбата за посочване на
нередности, установени са нарушения на чл.2,ал.2 от ЗОП във вр. с
чл.2,ал.1,т.1 и 2 от ЗОП и е определена финансова корекция в размер на 150 834,05
лева, с ДДС, представляваща 5 % от разходите по Договор № BG16RFOP001-1.007 –
0001 – С01 – S – 16/ 18.08.2017г., с изпълнител „Каро Трейдинг“ ООД на
стойност 2 513 900,85 лева, без ДДС, / 3 016 681.02 лева,
с ДДС/, като неоснователна. ОСЪЖДА Община Плевен да заплати на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, в качеството на Управляващ орган
на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020, направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 846,01 лева. Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : |
||||||||||
