Р Е
Ш Е Н И Е №70
Гр.Видин
23 април 2013 г.
Видинският окръжен
съд гражданско отделение в открито
заседание на трети
април две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : Д. М.
Членове :1.С. С.
2.Г. Й.
при секретаря Ц.С.
................................................................ и с участието
на прокурора.....................................................................
изслуша докладваното от съдията Й. гр.д. дело №104
по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С решение №580/14.12.2012 г. по
гр.д.866/2012 г. по описа на Видинския районен съд ответникът „И." ООД, ЕИК : , със седалище и адрес
на управление гр. В., ул."С. К." № е осъден да
заплати на ЕТ"В. – В. Д", ЕИК : , със седалище и адрес на
управление гр. В., ул."Ц. С. В." № , сумата от 4 971,31лв./четири
хиляди деветстотин седемдесет и един лева и тридесет и една ст./лева,
представляваща незаплатено възнаграждение по Договор за доставка, монтаж и пуск
на „В и К” система на хотелски комплекс „Р", сключен на 10.04.2007г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считана от предявяване на иска-
10.04.2012г. до окончателното издължаване, сумата от 1 600,03лв./хиляда и
шестстотин лева и три ст./лева, представляваща обезщетение за забава върху горната
сума за периода от 10.04.2009г. до 10.04.2012г.,сумата от 4 350,00лв./четири
хиляди триста и петдесет лева/лева, представляваща незаплатено възнаграждение
по Договор за доставка, монтаж и пуск на тръбна мрежа и щрангове до монтажен
етаж на климатична система - термопомпа на хотелски комплекс „Р", сключен
на 15.05.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума, считана от
предявяване на иска - 10.04.2012г. до окончателното издължаване, сумата от 1
400,15лв./хиляда и четиристотин лева и петнадесет ст./лева, представляваща
обезщетение за забава върху горната сума за периода от 10.04.2009г. до
10.04.2012г. и сумата от 1
245,86лв./хиляда двеста четиридесет и пет лева и осемдесет и шест ст./лева,
направени разноски по производството.Отхвърлено е искането на „И" ООД, ЕИК
: , със седалище и адрес на управление гр. В., ул."С. К." № , за
присъждане разноски по производството, като неоснователно.
Така постановеното от
първоинстанционния съд решение е
обжалвано от ответникd „И." ООД с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. В.,
ул."С. К." № . В жалбата се твърди ,че решението е непривилно . За
да уважи исковете, Съдът бил обсъдил свидетелските показания на
свидетелите, посочени от ищеца,не бил приел като достоверни свидетелските
показания на свидетелите посочени от ответника ,не бил правилно преценен
фактът,че ответникът не бил подписал протокол за приемане на възложената работа по
своя вина.Мотивите на Съдът сочели необективно отношение към свидетелските
показания на свидетелите, посочени от ищеца и ответника. Първата група били
работници при ищеца, а втората група в
родствени отношения със собственика на капитала в „И." ООД.Не били
обсъдени договорите за доставка и
монтаж от 10 04 2007 г. и 15. 05 2007г.
досежно предмета на договора , като съдът бил
изменил договорните задължения на
страните по договора /търговци/ със свидетелски показания в нарушение на чл.
164 ГПК .Съдът неправилно приложил
института „давност" , като в мотивите си бил приел ,че
такава не е изтекла ,тъй като не е тригодишна, а петгодишна .Съдът необосновано бил приел, че ответната
страна е отказала да подпише протокол за
приемане на извършената работа. Доказателствата по делото сочели ,че
такъв не бил предлаган.Необоснован бил и
изводът на Съда относно „изискуемостта
на вземането". По делото било
доказано , че ищецът не бил фактурирал към ответника исковата сума. В
заключението на назначената експертиза
изрично било отбелязано, че платеното по договора било въз основа на издадени от ищеца към
ответника фактури , както и че
пресъдените суми не били фактурирани т.е. ищеца не бил издал фактури .
Съдът бил приел , че фактурирането
не било елемент от договора между страните ,като по този начин съдът не съобразил, че не договорът, а законът изменял договора и че непроизведените във
договора законови клаузи се заменяли
от последните . Чл. 7 от Закона за
счетоводството бил задължителен за всички търговци ,каквито били страните по
делото.
Иска се да бъде приложен точно Чл.7 от Закона за
счетоводството ,да се постанови решение съобразно точната воля на страните по
договора,
обективирана в същия,да се анализират
точно събраните по делото доказателства относно предлагане на протокол
за приемане на работа, начин на предлагане и доказателствата в тази насока и гласните
доказателства относно извършена работа ,като се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение ,да се отхвърли предявеният иск и да се присъдят на ответника
разноските в процеса.
Процесуалният представител на ответната
страна е изразил становище,че жалбата е неоснователна.
Видинският окръжен съд ,след като взе
предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
През периода април-май 2007 г.страните
са сключили два договора .
Между
страните по делото е сключен на 10.04.2007 г. Договор за доставка, монтаж и
пуск на „В и К” система /листа 11-12 от гр.д.866/12 г.на Видинския районен съд/,
по силата на който, ответното дружество, като възложител, е възложило на
ищцовото дружество, като изпълнител, да изпълни доставката, монтажа и пуска на „В
и К” система на хотелски комплекс
"Р." в гр. В.. В чл. 2 от Договора страните са договорили размер на
възнаграждението - 20 295,00лв., като в чл. 4 е договорен начина и срокове на
плащане : 50 % авансово при подписване на договора, 25% при доставка на
материали установена с протокол, 25% при пуск на инсталацията установено с
протокол. Срокът за изпълнение на пуска е в размер на 22 работни дни /Чл.3 от
договора/. Страните са договорили в чл. 12 от Договора приемането на В и К
системата да се извърши с протокол, който е неразделна и неотменима част от
договора, като при наличие на недостатъци на системата при монтажа й, установени
при приемането възложителя има право да иска отстраняването им за сметка на
изпълнителя в срок, посочен в приемателния протокол - чл. 13 от Договора.
Ответната страна е заплатила първите две вноски от договореното възнаграждение
съгласно уговорените срокове. Ищецът е доставил нужните материали и е
осъществил пуск на „В и К” системата. Ответната страна не е подписала протокол
за приемане на работата и не е заплатила исковата сума в размер на 4 971,31лв.
представляваща дължима част от договореното възнаграждение при пуск на
системата.
Между страните по делото е сключен на 15.05.2007г.и
Договор за доставка, монтаж и пуск на тръбна мрежа и щрангове до монтажен етаж
на климатична система -термопомпа/лист 16-17 от гр.д.866/12 г.на Видинския
районен съд/, по силата на който ответното дружество, като възложител, е
възложило на ищцовото дружество, като изпълнител, да изпълни доставката,
монтажа и пуска на тръбната мрежа на климатичната система на хотелски комплекс "Р." в гр. В.. В
чл. 2 от Договора страните са договорили размер на възнаграждението - 17
400,00лв., като в чл. 4 е договорен начина и срокове на плащане : 50 % при
подписване на договора, 25% при доставка на материали установена с протокол,
25% при окончателен монтаж установено с протокол. Срокът за изпълнение на пуска
е в размер на тридесет работни дни /Чл.3 от договора/. Страните са договорили в
чл. 12 от Договора приемането на тръбната мрежа на климатичната система да се
извърши с протокол, който е неразделна и неотменима част от договора, като при
наличие на недостатъци на тръбната мрежа на климатичната система при монтажа й,
установени при приемането възложителя има право да иска отстраняването им за
сметка на изпълнителя в срок посочен в приемателния протокол - чл. 13 от
Договора. Ответната страна е заплатила първите две вноски от договореното
възнаграждение съгласно уговорените срокове. Ищецът е доставил нужните
материали и е осъществил пуск на системата. Ответната страна не е подписала
протокол за приемане на работата и не е заплатила исковата сума в размер на 4
350,00лв. представляваща дължима част от договореното възнаграждение при пуск
на системата.
Вещото лице по назначената съдебно - счетоводна
експертиза дава заключение за размера на обезщетенията за забава върху
главниците за исковия период.
Така установената фактическа обстановка
се доказва от представените по делото писмени доказателства ,от показанията на
разпитаните свидетели и от заключението на вещото лице .Районният съд е приел
,че има две групи свидетели с противоречиви показания –едната са служители на
ищеца ,а другата –в близки родствени връзки с управителя на ответното дружество
и е кредитирал показанията на първата група,а не е кредитирал показанията на
втората група предвид отношенията им със законния представител на ответното
дружество .Внимателният анализ на свидетелските показания не налага обаче
извода за формиране на две групи свидетели ,даващи противоречиви показания
–свидетелските показания всъщност не си противоречат ,а взаимно се допълват ,разкривайки различни аспекти от изпълнението
на договорите.Свидетелите П. Ц. Л. и И.
Н. В. установяват пред съда ,че „В и К”системата изцяло е изпълнена и пусната в
експлоатация .Свидетелят П. Ц. Л. в
качеството си на монтажник разказва в детайли как е изградена системата и
твърди,че лично е правел пуск на системата на всеки един от етажите за установяване
на течове.Свидетелят И. Н. В. твърди ,че се е миел на деветия етаж на мивки в
дъното на коридора.Свидетелят Ф. Ф. заявява,че е присъствал при пуска на „В и
К” системата-„Като се прави пуск на „В и К” системи,аз съм присъствал
...Фирмата е напуснала обекта ,след като е пуснала „В и К”системата.Същото
твърди и свидетелят И. Ц. Д. :”Присъствал съм при пускането на „В и К”
инсталацията „.
Липсват противоречиви показания и
относно изпълнението на другия договор
за доставка, монтаж и пуск на тръбна мрежа и щрангове до монтажен етаж
на климатична система –термопомпа.Свидетелят Ц. П. Н. е монтирал системата и
разказва в детайли технически подробности относно монтирането на
щранговете,колекторните кутии,кондензните тръби и пр. ,като установява,че
договореното е изцяло изпълнено.Свидетелят Ф. Ф. заявява,че не е присъствал при
пускането на системата ,но не твърди ,че същата не е пусната.Свидетелят И.Ц. Д.
също не твърди ,че климатичната система не е изпълнена.
Свидетелите Ф. Ф. и И. Д. по същество
твърдят,че договорените строително-монтажни дейности са изпълнени от изпълнителя
,но някои от тях некачествено ,което наложило допълнителни работи и ремонти.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира са установено от правна страна следното :
При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел,че исковете за заплащане на процесиите суми,
представляващи незаплатена част от договорено възнаграждение по процесиите
договори е основателен и изцяло ги е уважил.Решението на районния съд е
правилно и законосъобразно и почива на
закона и събраните по делото доказателства .
Задължението
на възложителя да заплати дължимите суми произтича от договорите ,които имат за
страните силата на закон /Чл.20а ал.1 ЗЗД/.От разпита на свидетелите се
установява по несъмнен начин,че изпълнителят е изпълнил изцяло и в срок
договореното ,поради което за възложителя е възникнало задължението да заплати
уговореното възражение.
Съгласно Чл.264 ЗЗД Поръчващият е длъжен да приеме
извършената съгласно договора работа.При приемането той трябва да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се
касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин
на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да
извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако
изпълнителят е знаел недостатъците.Ако не направи такива възражения, работата
се счита приета.Този законов текст по същество е възпроизведен в Чл.11-14 от
двата договора .
Отговорността
на изпълнителя при изпълнение на работата с недостатъци е регламентирана в
Чл.265 ,който гласи :” Ако при извършване на работата изпълнителят се е
отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият
може да иска:
поправяне
на работата в даден от него подходящ срок без заплащане;
заплащане
на разходите, необходими за поправката, или
съответно
намаление на възнаграждението.
Ако отклонението от поръчката или недостатъците са
толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение, поръчващият може да развали договора.
Тия права се погасяват в шест месеца, а при строителни
работи - в пет години.”
Нормата на този текст е диспозитивна и от съдържанието на договорите между
страните е видно ,че те всъщност са уговорили първата от трите алтернативи -
поправяне на работата в подходящ срок за сметка на изпълнителя .
В стриктно съответствие със закона и доказателствата
по делото районния съд е приел,че при приемане на изработеното поръчващият е
длъжен да приеме работата и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение и че не е оборена презумпцията ,установена в Чл.264 ал.3 ЗЗД ако не направят възражения за некачествена
работа, работата се счита за приета. По
делото не са събрани каквито и да било доказателства дружеството –възложител да
е отправяло до изпълнителя възражения относно качественото или пълното изпълнение
на възложените работи ,поради което разглеждането на подобни възражения в
съдебно заседание е процесуално недопустимо с оглед забраната на Чл.264 ал.3 ЗЗД .Свидетелите Ф. Ф. и И. Д. в
с.з.изразяват становище,че някои работи не са изпълнени качествено ,но по
делото липсват каквито и да било доказателства тези свидетели ,намиращи се в
близки отношения с управителя на „И. „ООД,да са упълномощени от дружеството да
го представляват .По делото не са представени каквито и да било доказателства
управителят на „И.”ООД или упълномощено от него лице да е отправяло до изпълнителя
възражение за некачествено изпълнение по смисъла на Чл.264 ал.2 ЗЗД.
Доводи за некачествено изпълнение на договора са
развити и пред въззивната инстанция .Следва да се отбележи ,че дали работата е
извършена качествено или некачествено не е предмет на делото –в отговора на
исковата молба не е направено възражение за некачествено изпълнение ,а за
частично неизпълнение .Съдът обсъжда този въпрос само дотолкова,доколкото
разпоредбите на Чл.264 ЗЗД намират приложение по аргумента на по-силното
основание и по отношение на частичното изпълнение като форма на неизпълнение на
договорно задължение .
Постоянна е практиката на ВКС по въпроса за преглед на
изработеното, явните и скрити недостатъци и уведомяването на изпълнителя за тях
съгласно чл. 264 ЗЗД . Задължение на възложителя е да прегледа работата и
направи всички възражения за неправилно изпълнение, когато се касае за явни
недостатъци ./Определение № 188 от
13.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 912/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е.В./. В Определение № 413 от 10.07.2009 г. на ВКС
по т. д. № 735/2008 г., II т. о., ТК се изразява становището ,че „решение от 21.06.2005 г. по т. д. № 607/2004
г. на II-ро т. о. на ВКС отразява
трайната съдебна практика на ВКС, а именно - възложителят не може да бъде
принуден да приеме нещо различено от дължимото, поради което когато последният
не е отказал предадената му от изпълнителя работа и при прегледа и не е
възразил срещу съответствието на готовия трудов резултат с възложения, а го е
приел без възражение, то влиза в сила необоримото предположение, установено в
чл. 264, ал. 3 ГПК, че изработеното е одобрено като правилно изпълнено.От своя
страна съществуването на трайно установена и непротиворечива практика на ВКС,
сама по себе си, при отсъствие на обективна необходимост същата да бъде
изоставена, като се отрече вече възприетото тълкуване на закона, за се даде
друго, изключва наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. „
Относно възражението за погасени по давност претенции
за главници, районният съд е приел,че
същото за неоснователно,тъй като исковите претенции са за изпълнение на
процесиите договори, поради което за тях важи не тригодишната давност по чл.
111, б."б" от ЗЗД, а общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Въззивният
съд намира становището на районния съд за правилно ,тъй като давността по чл.
111, б."б" от ЗЗД е приложима при искова претенция за обезщетение и
неустойки от неизпълнен договор, докато
в настоящия процес се претендира изпълнение на договореното задължение за
заплащане на възнаграждение за работа. Давността за главницата по договора от
10.04.2007г. е започнала да тече след изтичане срока по чл. 3 от Договора -
двадесет и два работни дни след сключването на договора, като исковата молба е
предявена на 10.04.2012г. поради което петгодишната давност не е изтекла.В този
смисъл е Решение № 183 от 25.02.2005 г. на
ВКС по гр. д. № 439/2004 г., ТК, II о.,в което се казва :”Тригодишната
давност е предвидена ( чл. 111, ал. 1, б. б. "а", "б"
и "в" ЗЗД) за вземанията за възнаграждение за труд, за вземания за
обезщетение за неустойки, за вземания на наем, лихви и други периодични
плащания. Договорът за изработка не попада в посочените хипотези и приложимата
давност е пет години по чл. 110 ЗЗД.”.
Районният съд е приел за неоснователно и възражението на ответника за недължимост на
процесните суми за главници поради неиздаване на фактура от ищеца за сумите,
поради което липсвало правно основание за плащането на сумите. Съдът се е
мотивирал ,че издаването на фактура за процесните суми не е елемент от
договореното между страните относно изискуемостта на възнаграждението по
процесните договори.Задължението за плащане произтича от договора ,независимо
дали съответните счетоводни операции за правилно осчетоводени съобразно
изискванията на прогласените в Чл.4 от Закона за счетоводството счетоводни
принципи.Нарушаването на счетоводните правила при осчетоводяването на
стопанските операции може да доведе до ангажиране на административнонаказателната
отговорност по Глава 7 от Закона за
счетоводството ,до отпадане на доказателствената сила на счетоводните документи
/Чл.55 Търговския закон/ и пр.,но не и до
анулиране на поетите облигационни задължения.Доводът на съда е в
съответствие с константната съдебна практика.В Решение № 155 от 13.03.2007 г. на ВКС по т.
д. № 917/2006 г., ТК се казва :” Вярно е, че фактурите са първичен
документ, но основанието за плащане не са фактурите, а предоставените
туристически услуги, като фактурите установяват само предоставянето на тези
услуги... Доказателствената сила на счетоводните книги е производна и тя не
следва да се презюмира, а трябва да се установи по безспорен начин”. В Решение № 705 от 20.10.2008 г. на ВКС по т.
д. № 399/2008 г., II о., ТК се застъпва становището ,че „Вземането на ищцовото
дружество за цената на доставените стоки не е обусловено от осчетоводяването на
издадената данъчна фактура, тъй като основанието за плащане е предаването на
стоките (чл. 327, ал. 1 ТЗ) и изтичане на уговорения срок за отложено плащане,
отразен в двустранно подписаните стокови разписки. Независимо от
обстоятелството, че фактурата е първичен счетоводен документ, липсата на подпис
на съответното длъжностно лице на ТД - касатор и липсата на данни за
записването й във вторичните счетоводни документи, като носители на
диференцирана информация по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за
счетоводството, не може да рефлектира върху направения от АС - Б. извод относно
валидността на сключените договори за търговска продажба и доказаното
изпълнение на задълженията на продавача. От друга страна, в случая не се
поставя въпрос за доказване на регистрирана стопанска операция, нито за
доказателствения характер на търговските и счетоводните книги съгласно чл. 55,
ал. 1 от ТЗ и изискванията за тяхното редовно водене, в съответствие със
задълженията по Закона за счетоводството (чл. 53 ТЗ и чл. 55, ал. 2 ТЗ. „ В Решение № 93 от 3.08.2006 г. на БАС по т. д.
№ 112/2006 г., търг. с-в се приема следното :” Налице е договор за изработка,
сключен между търговци, свързан с упражняваното от тях занятие, по който
възложителят не е изплатил изцяло уговореното възнаграждение по приетата от
него работа. Задължението за плащане е по силата на този договор, в който
липсва каквато и да е клауза, обвързваща възникване на задължението за плащане
или настъпването на падежа със съставяне на данъчна фактура, поради което
възраженията в тази насока са неоснователни, а досежно водената счетоводна
документация от въззиваемото дружество и задълженията им към фиска, са
неотносими към спора.”
Правилен е изводът на районния съд ,че са основателни
и акцесорните искове за заплащане на
обезщетения за забава върху незаплатените възнаграждения по договорите.
Вземането на ищеца е с определен срок -двадесет и два работни дни по първия
договор и тридесет работни дни по втория договор, поради което ответната страна
е изпаднала в забава след изтичането им.
Въззивната инстанция намира за необходимо да
отбележи,че районния съд ,макар да не е изложил мотиви в това отношение, е
присъдил претендираните мораторни лихви за забава върху главниците по
договорите в съответствие с практиката
на ВКС ,която приема ,че когато главното задължение се погасява с петгодишна давност ,а
акцесорното задължение за лихва се погасява с тригодишен срок и искът е
предявен след изтичане на повече от три години след като вземането е станало
изискуемо ,то в съответствие с Чл.111 б „в” ЗЗД се погасява не цялото
задължение за лихва ,а само лихвата ,изтекла между възникване на вземането и
деня,предхождащ предявяването на иска с 3 години .В случая погасена по давност
е лихвата в периода от възникване на задължението до 10 април 2009
г.-деня,предхождащ с три години предявяването на иска .Тази лихва обаче не е
претендирана ,поради което и липсва произнасяне на съда.
По реда на чл 78, ал. 1 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна направените пред Видинския окръжен съд
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 690 лв.
Водим от горното и на основание Чл. 272 Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №580/14.12.2012 г. по
гр.д.866/2012 г. по описа на Видинския районен съд
ОСЪЖДА
„И." ООД, ЕИК : , със седалище и адрес на управление гр. В.,
ул."С. К." № 13 ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ"В. – В. Д., ЕИК : , със
седалище и адрес на управление гр. В., ул."Ц. С. В." № направените пред Видинския окръжен съд
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 690 лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/