Решение по дело №9271/2013 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4801
Дата: 1 ноември 2013 г. (в сила от 1 ноември 2013 г.)
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20133110109271
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№.............

гр. Варна, 01.11.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9271 по описа на ВРС за 2013-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.330 ГПК.

Образувано е по молба с правно основание чл.50 СК на Н.Н.К., ЕГН********** и Ж.С.К., ЕГН**********, за прекратяване на сключения между тях на 20.06.2006г. брак по взаимно съгласие.

Молителите излагат, че брачната им връзка е изчерпана от житейското си съдържание, поради което са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяването й, без изследване на въпроса за вината. Релевират още, че от брака си нямат родени деца, а по въпросите за ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата са постигнали съгласие.

С оглед изложеното молят за прекратяване на брака и утвърждаване на споразумението, обективирано в сезиралата съда молба.

В о.с.з. се явяват лично и категорично поддържат молбата си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, а е видно и от удостоверение №53759, че страните са сключили на 20.09.2006г. граждански брак, като съпругата е приела фамилията на съпруга си.

Представено е двустранно подписано споразумение по чл.51 СК, с което съпрузите манифестират желанието си да прекратят брака помежду си съобразно постигнатото споразумение.

 

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предпоставките за допускане на развод по взаимно съгласие са наличието на сериозно и непоколебимо желание на съпрузите за прекратяване на брачната връзка и постигнато между тях споразумение със задължителното съдържание по чл.51 СК, което да не противоречи на закона и да охранява интересите на децата.

В настоящия случай съпрузите се явяват лично в о.с.з. и заявяват пред съда категоричното си желание за прекратяване на брака по взаимно съгласие при утвърждаване на постигнатото споразумение, както след даване ход на делото, така и на етапа на устните състезания. Поради това съдът намира, че е налице изискуемото сериозно и непоколебимо съгласие между съпрузите, по смилсъла на чл.50 СК, с оглед на което не се налага изследване на причините за състоянието на брачната връзка.

Представеното двустранно подписано от съпрузите споразумение досежно последиците от развода, конкретизирано и в о.с.з., обхваща минималното задължително съдържание по чл.51, ал.1 СК и не противоречи на закона и морала, поради което следва да бъде утвърдено.

С оглед изхода по делото съпрузите следва да заплатят по сметка на ВРС държавна такса в размер на 20.00лв, на осн. чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси по ГПК.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Н.Н.К., ЕГН********** и Ж.С.К., ЕГН**********, сключен на 20.09.2006г. и обективиран в Акт №53759 на длъжностното лице по гражданското състояние, по взаимно съгласие, на осн. чл.50 СК.

УТВЪРЖДАВА на осн. чл.51, ал.2 СК постигнатото между Н.Н.К., ЕГН********** и Ж.С.К., ЕГН**********, споразумение по чл.51, ал.1 СК в следния смисъл:

ПРЕДОСТАВЯ лек автомобил „*, рама WF0BXXWPRBYE35885, на Н.Н.К., ЕГН**********.

ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи брачното си фамилно имеК..

След прекратяване на брака съпрузите няма да си дължат издръжка.

ОСЪЖДА Ж.С.К., ЕГН**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата 20.00лв. – държавна такса, на осн. чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси по ГПК.

ОСЪЖДА Н.Н.К., ЕГН**********, да заплати полза бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата 20.00лв. – държавна такса, на осн. чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси по ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: