Решение по дело №184/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260572
Дата: 4 ноември 2021 г. (в сила от 23 декември 2021 г.)
Съдия: Деница Божидарова Петкова
Дело: 20213230100184
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. Добрич, 04.11.2021г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание на четвърти октомври   през  две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА

           

            при участието на секретаря Диана Й. разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №184 по описа на ДРС за 2021г. и за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по искова молба, подадена от П.И.П. с ЕГН ********** ***, с която срещу В.Р.П. с ЕГН ********** е предявен иск по чл. 45 от ЗЗД за плащане на сумата от 3617,77  лева – претърпени от ищеца имуществени вреди, вкл. главница от 2761, 20 лева и 856,57 – мораторни лихви, заплатени от ищеца на 28.02.2019г. по сметка на ТД на НАП град Добрич въз основа на акт за начет №РА-5-24-00506890/31.12.2018г. и представляващи неправомерно изплатени парични обезщетения чрез ДОО поради регистрирани от страна на ответницата, обслужваща счетоводно дейността на ищеца въз основа на граждански договор, неистински трудови договори между ищеца, като работодател, и трети лица , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

        Претендират се сторените по делото разноски.             

В исковата молба са изложени следните обстоятелства: Ищецът е регистриран като земеделски стопанин с основна дейност животновъдство - отглеждане на крави във ферма в село * Дейността си осъществява сам с помощта на родителите си. Рядко с наемал работници, обикновено за ден или два за извършване на определена работа. Счетоводството на фирмата било поверено  на ответницата, по силата на граждански договор, като ищецът й предоставил пълномощно да го представлява пред органите на ТД на НАП и ТП на НОИ, с право да подава документи и извършва справки.

През декември 2018 г. на ищеца е извършена ревизия от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Добрич. Издаден е Ревизионен акт за начет, по който са установени задължения в размер на 33 486,56 лева. От извършената ревизия се установило, че за периода от 2012 г. до 2018 г. са били назначавани във фирмата на ищеца десет лица с различен период от време с цел да получат обезщетения след това, като за времето, в което са се водили на работа, не са им били заплащани  осигуровки. През този период ищецът не е давал съгласие за назначаване на тези лица, не ги познава, не е бил уведомяван от счетоводителя за назначени лица по трудов договор, за които е било нужно да се заплащат осигурителни вноски. Освен това не е подписвал договори с такива лица и не му е било известно, че същите са се водили на работа при него. Трудовите договори са изготвени и подписани от ответницата с цел облагодетелстване на лица, които не са работили реално във фермата.

След издаденият акт за начет ищецът подал жалба в РП Добрич срещу ответницата, за да бъде отпочната и извършена проверка относно правомерността на извършените от нея действия. От извършената проверка се установило, че договорите, както и заповедите за прекратяване на трудовите договори са подписани от ответницата и е установено, че същата е извършила неправомерни действия, като е съставила неистински документи.

Ответницата е получила неправомерно парично обезщетение от ТП на НОИ за периода от септември 2015 г. до май 2016 г. в размер на 2 761,20 лева. Същата го е получила без основание, тъй като отношенията между страните са били уредени с граждански договор, въз основа, на който са внасяни осигуровки. В същото време сключеният неправомерно трудов договор без знанието и съгласието на ищеца е използван само и единствено с цел ответницата да се обогати от изплатени обезщетения, без да бъдат заплатени осигуровки за сключения неправомерно трудов договор. След констатиране на извършените неправомерни действия и издадения Акт за начет на ищеца последният е следвало да възстанови платеното на ответницата обезщетение. С акта за начет освен дължимата главница за неправомерно платени парични обезщетения за безработица в размер общо на 2 761,20 лева са изчислени и лихви върху главницата в размер на 856,57 лева за периода от 14.09.2015 г. до 14.05.2016 г. Преди образуване на делото на ответницата е изпратена покана за доброволно плащане.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото  е постъпил писмен отговор, с който ответницата изразява съжаление за стореното. В съдебни заседания не взема участие.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно чл.45 от Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Доказателствената тежест при исковете по чл.45 от Закона за задълженията и договорите е такава, че ищецът следва да докаже, че ответникът е причинил съответното деяние; че извършеното деяние е неправомерно; че деянието е причинило вреди; че е налице причинна връзка между деянието и вредите, като вината на ответника е единственото нещо, което се предполага до установяването на противното; освен това ищецът следва да докаже конкретния размер на причинените от ответника неимуществени вреди. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В тежест на ответника е оборването на презумпцията по чл. 45, ал.2 от ЗЗД.

От заключението по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, се установява, че по данни от регистъра на трудовите договори по чл.62, ал.5 от КТ в ТД на НАП по партидата на ищеца, са регистрирани 2 /два / договора с ответницата. Първият е    с дата на сключване 26.12.2014 г. и основание 04 - трудов договор по чл.68, ал.1, т.З КТ , с код КИД 0141 - отглеждане на едър рогат добитък, с код НКПД 2416004 Счетоводител, с основна заплата 340 лв. и дата на прекратяване 01.06.2015 г. Въз основа на подадени данни с декларация обр.1 и обр.6, при законоустановено работно време от 8/осем/ часа и дневно работно време от 8/осем/ часа, и осигурителен доход от 682,00 лв., за периода от 01.01.2015 г. до 31.05.2015 г. вкл. са декларирани и внесени осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и 30 в размер на общо 1063.95 лв. Вторият трудов договор е с дата на сключване 21.05.2018 г. и основание 01 - безсрочен трудов договор по чл.67, ал.1, т.1 КТ , с код КИД 0141 - отглеждане на едър рогат добитък, с код НКПД 2416004 Счетоводител, с основна заплата 255 лв. и дата на прекратяване 14.03.2019 г. Въз основа на подадени данни с декларация обр.1 и обр.6, при законоустановено работно време от 8/осем/ часа и дневно работно време от 4/четери/ часа, и осигурителен доход от 389.50 лв., за периода от 01.01.2019 г. до 14.03.2019 г. вкл. са декларирани и внесени осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и 30 в размер на общо 310.37 лв. Експертизата е установила, че по сключените с ответницата трудови договори са налице плащания от ищеца по осигурителни вноски – в размер на 1063.95 лева по първия трудов договор и 310.37 лв. по втория трудов договор.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 7.05.2019 г.   срещу ответницата В.Р.П. е образувано досъдебно производство №93/2019 г. по описа на С“ПИП“ ОД на МВР - Добрич за престъпление по чл. 309,ал.1 вр с чл. 26, ал. 1  от НК за това, че в периода 2012 г. -2018 г. година, в условията на продължавано престъпление, като пълномощник на П.И.П. ***, действащ като частен земеделски производител, пред ТП на НОИ гр. Добрич, чрез използване на документи с невярно съдържание - Уведомления за сключени договори по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда в периода 2012г. – 2018г. съзнателно е дала възможност на друго физическо лице да получи без правно основание чуждо движимо имущество -  обезщетения за безработица на обща стойност 26 814, 50 лева, собственост на Държавното обществено осигуряване (ДОО).

През 2018г. на ЧЗП П.И.П.  е съставен ревизионен акт за начет № РА-5-24-00506890/31.12.2018г. след извършена пълна ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване. В хода на така извършената ревизия се установило, че П. не е назначавал на работа и не са работили при него следните лица с регистрирани по съответния ред уведомления за сключени договори по чл.62, ал.5 от КТ: Т. А.; В.П.; М. С.; Г.Г.; В. В.; Б. А.; М. К.; И. Р.; С. А.; Н. Г. и С. С.. Съобразно изготвения от старши инспектор по осигуряването в ТД на НОИ - Добрич ревизионен акт за начет, се установили следните неправомерно изплатени суми в полза на ЧЗП П.П.: Неправомерно изплатени парични обезщетения за временна нетрудоспособност поради общо заболяване в размер на 335,99 лева; .Неправомерно изплатени парични обезщетения за бременност и раждане в размер на 5569,52 лева; Неправомерно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете в размер на 3966,66 лева и Неправомерно изплатени парични обезщетения за безработица по КСО, чл. 546, ал.1,3,4,5 и 6 в размер на 16942,33 лева. Във връзка с акта за начет на 28.02.2019г. ищецът е заплатил на НОИ сумата от 4 997 лева.

От разпита на водената от ищеца свидетелка Б. Н. А./без родство със страните/ се установява, че се е запознала с ответницата чрез нейната сестра. През 2014г. свидетелката прекратила по взаимно съгласие трудовия си договор със „Сердика“ и за да може да получава обезщетение за безработица за период от една година В.П. я назначила формално за една седмица в друга фирма. Впоследствие свидетелката разбрала, че тази друга фирма била на П.П., който бил нейн съученик. Б. А. заплатила на ответницата дължимите осигуровки за тази една седмица, през която формално била на работа. Впоследствие свидетелката била извикана в полицията на разпит, където разбрала, че осигуровките й за трудовия договор с ищеца не били внесени в НОИ. Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични, обективни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал в неговата съвкупност.

С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че ищецът установи по делото елементите от фактическия състав на деликта, като в резултат на извършените от ответницата действия са му причинени имуществени  вреди  в размер на  3617,77  лева. Налице е и причинно-следствена връзка между извършения деликт и причинените вреди. Ответницата, от своя страна, не само не  е оборила презумпцията за вина, но в писмения  си отговор е изразила съжаление за стореното. Следователно налице са всички предпоставки за уважаване на така предявения иск по чл.45 ЗЗД в претендирания размер.

Относно отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените по делото разноски, както следва: 160,49 лева – държавна такса; 250 лева – депозит за вещо лице.

 

 

               Водим от горното, съдът                                           

 

Р   Е   Ш   И :

 

         ОСЪЖДА В.Р.П. с ЕГН ********** *** да заплати на П.И.П. с ЕГН ********** ***, на осн. чл. 45 от ЗЗД, сумата от 3617,77  лева – претърпени от ищеца имуществени вреди, вкл. главница от 2761, 20 лева и 856,57 – мораторни лихви, заплатени от ищеца на 28.02.2019г. по сметка на ТД на НАП град Добрич въз основа на акт за начет №РА-5-24-00506890/31.12.2018г. и представляващи неправомерно изплатени парични обезщетения чрез ДОО поради регистрирани от страна на ответницата, обслужваща счетоводно дейността на ищеца въз основа на граждански договор, неистински трудови договори между ищеца, като работодател, и трети лица , ведно със законната лихва върху главницата от 3617,77 лева, считано от датата на подаване на исковата молба /25.01.2021г. / до окончателното й изплащане.

              ОСЪЖДА В.Р.П. с ЕГН ********** *** да заплати на П.И.П. с ЕГН ********** ***, на осн. чл. 78, ал.1  от ГПК  съдебно – деловодни разноски в размер на 410,49 лева.

               РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия  окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :