Р Е
Ш Е Н И Е
№ 95
гр.
Севлиево, 30.08.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на двадесет и
втори август
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря Рефузе
Османова
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова А.Н.Дело
№ 240 по
описа
за 2018 година, за
да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят
П.Ц.П. *** е обжалвал
наказателно постановление № 5127 от 28.05.2018 година на Началника на отдел
«Контрол по републиканската пътна мрежа», Дирекция «Анализ на риска и
оперативен контрол», Агенция «Пътна
инфраструктура» - София, с което за извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
«а» от Закона за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 година на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредба
11/ и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. «а»
и чл. 53, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ му е
наложена глоба в размер на 2000,00 лева. В жалбата се твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробни съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното
постановление.
За ответника по жалбата – Агенция
„Пътна инфраструктура“ - София, редовно призован, се явява представител при
разглеждане на делото, който прави искане за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
По делото се събраха писмени и
гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната
фактическа обстановка:
По делото по несъмнен начин се установява и не се спори от страните, а това
се установява и от събраните по делото доказателства, че на 02.05.2018 година в
16:30 часа на път I-4, км. 89+900
на разклона за с. Богатово, в посока Велико Търново – Севлиево, жалбоподателят П.П.
управлявал съчл. ППС с 5 оси – МПС с 3 оси марка „Скания“, модел „124ЛБ“ с рег.
№ ЕВ 5022АТ и ремарке с две оси с рег. № ЕВ ****ЕВ, когато бил спрян за
проверка от И.Й.Д. – инспектор в Дирекция „АРОК“ АПИ гр. София и Д.К. –
служител в Областно пътно управление – Габрово. След преустановяване движението
на управляваното от жалбоподателя ППС проверяващите пристъпили към измерване на
транспортното средство посредством щрихова мярка за дължина – лата L-01, при което измерване било
констатирано, че височината на ППС била 4,30м., което надвишавало допустимата
максимална височина на ППС от 4 метра съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба 11
и съответно било извънгабаритно, което изисквало разрешение /разрешително или
квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от администрацията,
управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата, каквото
разрешение жалбоподателят не представил. За констатирането на това
обстоятелство срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 0006064 от 02.05.2018 година за това, че на 02.05.2018
година в 16:30 часа на път I-4, км. 89+900 на разклона за с. Богатово, посока гр. Велико Търново – гр.
Севлиево, жалбоподателят управлявал превозващо
бали сено съчл. ППС с 5 оси – МПС с 3 оси /1 – ва, 2 – ра, 3 - та/, марка „Скания“,
модел „124ЛБ“ с рег. № ЕВ ****Т и ремарке с 2 оси /4-та и 5 – та/ с рег. № ЕВ ****М,
като осъществявал движение с извънгабаритно ППС по §1, т. 1 от ДР на Наредба №
11 – извънгабаритно ППС по чл. 2 от Наредба № 11, без разрешение за дейности от
специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията на пътя /АПИ/.
Актосъставителят е записал в АУАН, че необходимостта от разрешение се доказвала
от направеното измерване с техническо средство – щрихова мярка за дължина L-01, при което се констатирало
надвишаване на нормите от Наредбата, както следва: Измерената височина е 4,30м.
при допустима максимална височина на ППС 4 метра, съгл. чл. 5, ал. 1, т. 2 от
Наредба 11. Актосъставителят е квалифицирал извършеното от жалбоподателя деяние
като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 11. След съставянето на АУАН същият бил предявен на
жалбоподателя да се запознае с описаните в него фактически обстоятелства и да
направи своите възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН
жалбоподателят П. го е подписал, без да впише възражения. Такива не е депозирал
и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения
АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Началника
на отдел «Контрол по републиканската пътна мрежа», Дирекция «Анализ на риска и
оперативен контрол», Агенция «Пътна инфраструктура» - София, в обстоятелствената
част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от
актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна
страна за нарушението, като е направил подробен анализ на констатираните при
проверката обстоятелства, посочвайки, че ППС е извънгабаритно по смисъла на §1,
т. 1 от ДР на Наредба 11, респективно по чл. 2 от Наредба 11 и че съгласно чл.
26, ал. 2, т. 1, б. «а» от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е
забранено и се осъществява само с разрешение /разрешително или квитанция за платени
пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията,
управляваща пътя, което жалбоподателят не е представил на длъжностното лице на
АПИ. В издаденото наказателно постановление наказващият орган е изложил
съображения и за липсата на маловажност на нарушението, както и за това, че
нарушението е извършено за втори път съласно НП 4658/02.08.2017 година, влязло
в сила на 06.10.2017 година, след което е приел, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. «а» от ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 11 и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. «а», във
връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗП е наложил на жалбоподателят глоба в размер на
2000,00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
показанията на свидетелите И.Д. и Д.К., съпоставени с писмените доказателства –
АУАН и НП; Разписка от 02.05.2018 година; Копия от Свидетелство за регистрация
на МПС; Пътен лист; Заповед № РД-11-42 от 29.01.2018 година на Председателя на
УС на АПИ; Пълномощно за издателя на наказателното постановление; Свидетелство
за калибриране № 841А-Д-15; Свидетелства за регистрация на МПС; Наказателно
постановление № 4658/02.08.2017 година и Приемно – предавателен протокол от
02.04.2018 година.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
изводи:
Препис от обжалваното
наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 01.06.2018 година. Жалбата
е била депозирана в АПИ на 08.06.2018 година, тоест в законоустановения срок,
поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган. В тази
връзка по делото е представено заверено пълномощно от
Председателя на УС на АПИ, по силата на което Г.С. е упълномощен да издава
наказателни постановления по съставени от оправомощени служители на АПИ актове
за установяване на административни нарушения. АУАН е съставен от лице, което е
оправомощено за това по силата на Заповед № № РД-11-42 от 29.01.208 година на Председателя
на УС на АПИ.
По делото бяха разпитани служителите
на АПИ, които са извършили проверката. Актосъставителят Д. обясни, че
жалбоподателят е бил спрян за проверка в района на разклона за село Богатово,
община Севлиево на главния път София – Варна. По отношение на направеното
измерване Д. заяви, че е била използвана калибрована щрихова мярка за дължина L-01, с която проверяващите работели
при проверка допустимите стойности на проверяваните ППС за височина и която му
е зачислена. От неговите показания стана ясно, че уредът се поставял от свид. К.
в случая, плътно до превозното средство
в неговата най – висока част по преценка на свидетеля Д., след което последният
и жалбоподателят се отдалечавали на няколко метра, за да видят показанията на
латата на най – високата точка на ППС – то. Актосъставителят обясни още, че в
конкретния случай жалбоподателят не е направил никакви възражения относно
показанията на техническото средство и че се е съгласил напълно с тях. Д. поясни
и обстоятелството, че съгласно Наредбата и измерената височина на превозното
средство 4,30 метра се изисква квитанция за заплатена такса, а не разрешително.
Що се касае до това дали е измерена височината на камиона или ремаркето свидетелят Д. заяви, че не си
спомня точно, но при всички случаи е измерена най – високата точка на ППС – то.
Свидетелят по АУАН К. обясни също пред съда как е било извършено
измерването, като поясни, че той е държал латата, за да могат жалбоподателя и
свид. Д. да видят показанията й, след което самият жалбоподател се качил на
камиона и потвърдил, че височината на превозното средство е 4,30 метра. К.
заяви, че съставът на ППС – то бил от камион и ремарке, като била измерена
височината на камиона и по – точно височината на товара – балите със сено.
К. обясни още, че първоначално камионът бил спрян на главния път София –
Варна в района на разклона за село Богатово, но тъй като на мястото, където бил
спрян, дошли полицаи, които казали, че там не е удобно да се спре,
жалбоподателят изместил камиона на една автобусна спирка след разклона. Според К.
камионът бил спрян на асфалта на уширението за спирката, като нито една от
гумите му не била качена върху някаква височина.
Съмнения относно правилното измерване височината на ППС – то, управлявано
от жалбоподателя на инкриминираната дата, се изразиха от свид. Веселин Костов,
който бе разпитан от съда по искане на жалбоподателя. Костов обясни, че е
пътувал заедно с П. когато камионът бил спрян за проверка, и че след като е бил
изместен от него срещу автобусната спирка към село Богатово е започнала
проверката му. Костов заяви, че била измерена височината на камиона, а не на
ремаркето и че след като спрял камиона, въздушните възглавници на същия били
надути. Освен това Костов заяви, че камионът бил качен на бордюра когато се
пристъпило към измерването. Това обстоятелство беше опровергано от свидетеля Д.,
който заяви, че камионът не е бил качен на бордюра и че ако е било така,
измерената височина щяла да бъде по – ниска, тъй като тя била измерена от
страната на пътя.
Жалбоподателят твърди в жалбата си до съда, а и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител, че обжалваното наказателно постановление не
съдържа задължителните реквизити на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – точно
описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено.
Основанията за това твърдение се съдържат във факта, че както актосъставителят,
така и наказващият орган не са посочили в съставените от тях актове кое от двете
ППС – та са били измерени по време на проверката, а в АУАН и НП е посочено, че
измерената височина на ППС – то е 4,30 метра. Същевременно с това по делото
стана ясно, че е бил измерен само камиона и по – точно височината на товара в
него, като това обстоятелство беше изтъкнато от свидетелите Костов и К..
Свидетелят Д. не можа да се сети дали е била измерваната височината на камиона,
или тази на ремаркето, но заяви, че при всички случаи е измерена най – високата
им точка. В настоящия случай най – високата точка е била на товара в камиона и
поради това там е измерена и височината на ППС. В случая жалбоподателят е
управлявал състав от ППС – МПС с три оси и ремарке с две оси, поради което
следва да се приеме, че е без значение кой от двата съставни елемента на ППС е
бил измерен по време на проверката. Непосочването в АУАН и наказателното
постановление на измерения елемент от състава на ППС – то не представлява
според съда съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
нарушаване правото на защита на наказаното лице, тъй като проверката е
извършена в присъствието на жалбоподателя и той е видял в коя част е било
измерено ППС – то.
Следващото възражение, направено от жалбоподателя е за това, че не му
ставало ясно за какво е санкциониран – за това, че е управлявал извънгабаритно
и/или тежко ППС, тъй като навсякъде в НП било посочено, че жалбоподателят е
управлявал извънгабаритно и/или тежко ППС. Съдът намира това възражение отново
за несъстоятелно, тъй като не може да има съмнение, че управляваното от
жалбоподателя ППС всъщност е извънгабаритно, а не тежко, тъй като е измерена
височината му, а не масата му. Освен това на стр. 2 от НП, след посочване на
измерената височина на ППС от 4,30 метра, изрично е посочено, че съгласно чл. 2
от Наредбата, при надвишаването на нормите на чл. 5, пътното превозно средство
е извънгабаритно, което обстоятелство не внася никакво съмнение относно волята
на наказващия орган, както твърди жалбоподателя и не води до невъзможност
жалбоподателят да разбере за какво точно е бил санкциониран.
Въпреки всичко това съдът намира обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно предвид следните съображения: По делото не се спори, че
височината на ППС – то е измерена посредством щрихова мярка за дължина L01, което обстоятелство
е посочени и в АУАН и в НП. За установяване годността на
посочения измервателен уред ответникът
по жалбата представи Свидетелство за калибриране № 841А-Д-15 от 17.09.2015 г.
за щрихова мярка за дължина L01, издадено от Лаборатория
Метрология. От
показанията на свидетеля Д. се установи, че същият извършва проверките по спазване на
изискванията по ЗП с предоставената му служебно щрихова
мярка за дължина "Лата" L01, като измерването на височината на управляваното от
жалбоподателя МПС е било извършено именно със зачислената му щрихова мярка за дължина. В хода на съдебното
производство бе представен Приемно – предавателен протокол от 02.04.2018
година, от който е видно, че на свид. Д. е била зачислена мярка за дължина L01. В акта за установяване на административно нарушение и
съставеното въз основа на него наказателно постановление липсва посочване на
серийния номер или на някакви други индивидуализиращи данни за използваната
при проверката щрихова мярка за дължина L01, които да дадат яснота както за жалбоподателя, така и
за съда относно конкретното използвано при измерване височината на ППС – то
техническо средство
с неговите параметри с оглед проверка идентичността на използваното средство с
това, зачислено на свид. Д..
Това налага извода, че наказващият орган не успя да докаже по безспорен начин, че
жалбоподателят е извършил твърдяното нарушение, което доказване е свързано и с
ангажиране на доказателства за годността на използваните в хода на проверката измервателни уреди, въпреки че именно в негова
тежест бе да установи всички, описани в обстоятелствената част на обжалваното НП факти.
При
служебната проверка на законосъобразността на издаденото наказателно
постановление съдът констатира и още едно основание за отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно.
Наложената
санкция на водача П. се основава на
нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП,
съгласно която се наказват с глоба от
1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица,
нарушили разпоредбите на чл. 25,
чл. 26, ал. 1, т.
1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 от ЗП или които извършат или наредят
да бъдат извършени дейности - движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща
пътя. В случая ангажирането
на отговорността на водача от правна страна
е обосновано с допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1,
б."а" от ЗП, като от фактическа страна повдигнатото на П. административнонаказателно обвинение се
основава на това, че е управлявал състав на ППС, състоящо се от МПС с три оси и ремарке с две оси, като височината на ППС надвишава допустимото със 30 сантиметра,
съгласно нормите на Наредба № 11/ 03.07.2001 г.,
с което осъществил движение на
извънгабаритно ППС, по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, без
издадено разрешение от администрацията,
управляваща пътя /АПИ/, за дейност от
специално ползване на пътищата. При така
осъществената фактическа и правна обосновка на
обвинението съдът приема, че П.П., като лице, на
което е вменено, че е нарушило забраната по чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. "а" от ЗП
управлявайки извънгабаритно ППС, без надлежно издадено разрешително, по принцип
може да бъде субект на нарушението и
съответно на административнонаказателна
отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата.
Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба №
11/ 03.07.2001 г. на МРРБ.
Управляваният от
санкционираното лице състав от ППС /МПС с
три оси и ремарке с две оси/ има обща височина 4,30 метра при допустима
максимална височина 4,00 метра и поради това попада в определението на чл. 2, във връзка с чл. 5, ал.1, т.2 от
Наредба 11, но сочи и на изключението по чл. 8, ал. 5
/“На извънгабаритните и
тежките пътни превозни средства в случаите по чл. 14, ал. 3
се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване
на максимално допустимите норми по раздел II“/, във вр. чл. 14, ал. 3 от същата Наредба, според която: “Извънгабаритните и/или тежките ППС, на
които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са
тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава
с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери:
широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м.“. Съобразявайки
тези обстоятелства следва според съда да се приеме, че движението на ППС, управлявано от
жалбоподателя, не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1,
б "а" от ЗП, защото
тази норма въвежда забрана за движение на
извънгабаритни и тежки ППС, без разрешение. След като нормативно е предвидено,
че е допустимо движение на извънгабаритни
ППС до определени параметри на
превишаване допустимата височина без издадено разрешение при заплащане на определена такса и доколкото в случая
управляваното от жалбоподателя ППС
отговаря на условията на чл. 14, ал. 3 от
Наредба № 11/ 2001 г., съдът е на становище, че административнонаказателната
разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл. 177, ал. 3 от Закона за движение по пътищата,
предвиждаща налагане на административно
наказание глоба в диапазона от 500 лв. до
3000 лв. за управление на ППС, което
алтернативно има размери, маса или натоварване на
ос, надвишаващи нормите, определени от
министъра на регионалното развитие, без
да е спазен установения за това ред. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС – след заплащане на такса, са определени от
Наредба № 11/ 03.07.2001 г., издадена от
Министъра на регионалното развитие и
благоустройството за движение на
извънгабаритни и/ или тежки ППС. Следователно, когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без
необходимото разрешително по чл. 8, ал. 2 от
Наредбата на МРРБ, следва да се приеме,
че е налице нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1,
буква "а" от ЗП и се
осъществява състава на чл. 53, ал. 1, т. 2
от ЗП. Съответно когато
движението на ППС се извършва без
заплатената такса по чл. 14, ал. 3 от
Наредбата, следва да се приеме според съда, че се осъществява състава на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, а не състава на чл. 53, ал. 1, т. 2
от ЗП. В тази връзка следва да
се отбележи, че разрешението за движение на
извънгабаритно ППС се издава от органа,
посочен в чл. 26, ал. 3 от ЗП- от
управителния съвет на агенцията или от упълномощено от
управителния съвет длъжностно лице от
агенцията - за републиканските пътища, и от
кметовете на съответните общини - за
общинските пътища, но в хипотезата на чл.
14, ал. 3 от наредбата се заплаща такса,
а не се издава индивидуален административен акт.
Освен това в издаденото наказателно постановление не е
посочен конкретно кой от двата документа, удостоверяващ разрешението за
движение на ППС – то, е приел наказващия орган, че не е представил
жалбоподателя – разрешително или квитанция за платени пътни такси, което
нарушава правото на защита на жалбоподателя и същият е изправен пред
невъзможност да разбере какво нарушение му се вменява във вина. Съдът намира,
че следва да отбележи, че в подкрепа на гореизложеното му становище относно
изключението по чл. 8, ал. 5 от Наредба 11 е и факта, че на 03.05.2018 година –
на първия ден след проверката,
жалбоподателят е заплатил с квитанция дължимата се такса в размер на 6,27
лева, обстоятелство, изрично отразено от актосъставителя в приложената по
делото след АУАН Разписка от 02.05.2018 година.
В обобщение следва да се посочи, че коментираната правна
квалификация, приета от
административнонаказващия орган, не съответства на
фактите, включени в описаното изпълнително деяние. Тези пороци на санкционния акт обективно водят до
ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице и са
абсолютно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразен.
За по – голяма правна прецизност съдът следва да отбележи
и че наказанието на жалбоподателя е наложено на основание чл. 53, ал. 2 от
Закона за пътищата, като наказващият орган е приел, че нарушението, за което
жалбоподателят е санкциониран, е извършено от него повторно. Повторността
според наказващия орган се основава на Наказателно постановление № 4658/02.08.2017
година, издадено от Главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – София. Според отразеното
в наказателното постановление посоченото наказателно постановление е влязло в
сила на 06.10.2017 година. Видно от
приложеното наказателно постановление със същото е била наложена глоба
на жалбоподателя в размер на 1000,00 лева за извършено нарушение на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. „а“ от ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба 11, тъй като
на 05.07.2017 година жалбоподателят е управлявал МПС с три оси
марка „Скания“ /един от елементите на състава на процесното ППС/, но при
измерване на натоварването на осите се е установило, че превозното средство е
тежко според нормата на чл. 3, т. 2 от
Наредба 11 при надвишаване на нормите по чл. 7. При това положение според съда
следва да се приеме, че е налице идентичност на деянията, описани в двете
наказателни постановления, поради което извършването на второто по ред деяние,
каквото е настоящото, се явява повторно. Съобразявайки това съдът намира, че наказващият
орган правилно е квалифицирал деянието на жалбоподателя по чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. „а“ от ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба 11 като повторно и
правилно е определил санкцията за това нарушение.
Въпреки това обаче и предвид изложеното по – горе относно
неправилността и незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление
същото следва да се отмени като такова.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 5127 от 28.05.2018 година на Началника на отдел «Контрол по
републиканската пътна мрежа», Дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол»,
Агенция «Пътна инфраструктура» - София, с което на П.Ц.П. ***, ЕГН: **********,
за извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. «а» от Закона за пътищата във връзка
с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка
с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. «а» и чл. 53, ал. 2 от Закона за пътищата му
е наложена глоба в размер на 2000,00лв. /две хиляди/ лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: