Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 30.06.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 7777 по описа за 2019г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 11.03.2018г., гр.д.53336/17г., СРС, 31 с-в
се осъжда „Б.“ ЕООД да заплати на Д.М.Н. на основание чл.49 ЗЗД сумата 2 100 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства от травма, получена при
подхлъзване и падане в СПА-зоната в хотел „Св. Спас“, гр. Велинград на
04.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от 04.07.2017г. до
окончателното й заплащане и сумата 435,75 лв. - разноски, отхвърля иска за разликата над 2 100 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв. и
осъжда ищцата да заплати на ответника сумата 1 006,50 лв. - разноски.
Срещу решението
в отхвърлителната част постъпва въззивна жалба от ищцата
Д.М.Н.. Счита, че обезщетението е занижено по размер. Не са отчетени реално
претърпените болки и неудобства. Няма заявено възражение за съпричиняване от
ответника в отговора на исковата молба, в о.с.з. и никъде в рамките на
първоинстанционното производство, а съдът служебно се произнася по този въпрос.
Не се доказва съпричиняване от ищцата. Неправилно не са кредитирани показанията
на свид. Н.. Възприетите от съда показания на свид. П.са опосредени, защото е
наблюдавал ищцата на камера. Иска се отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което да се уважи изцяло искът. Оспорва жалбата на
ответника по иска.
Срещу решението в частта, с която е уважен искът
постъпва въззивна жалба от ответника по него „Б.“ ЕООД. Счита, че от СТЕ и
свидетелските показания се установява обезопасяването на площта около басейна и
в близост до душовете с професионално антислип
покритие за мокри повърхности, почиствано и подсушавано редовно. В зоната около
душовете, където настъпва инцидента с ищцата, даже не е било задължително
поставяне на покритието. Навсякъде около басейна и по стените има табели с
инструкции за ползване с изрично изискване посетителите да са обути с джапанки.
Вещото лице не е изследвало доколко носените от ищцата леки чехли от текстил,
са били подходящи и безопасни за съответния терен. Намира обезщетението за
завишено по размер. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на
друго, с което да се отхвърли искът. Оспорва жалбата на ищцата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбите оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество,
жалбата на ищцата е частично основателна,
а на ответника по иска е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и отчасти
правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
Според показанията на свидетеля Н., съпруг на ищцата Д.М.Н.,
на 04.08.2917г. при съвместното им пребиваване с детето в СПА-хотел „Св. Спас“,
гр. Велинград, собственост на ответника „Б.“ ЕООД, ищцата се подхлъзва и пада в
СПА-зоната на хотела, близо до душовете. Принципно, семейството винаги при
посещения на подобни обекти използва джапанки, както е било и в случая.
Свидетелят П., служител при ответника, въз основа на преглед от
видеозапис в хотела установява, че цялото семейство на ищцата са носили чехли
за еднократна употреба, които са лесно хлъзгащи, а в предупредителните табели в
СПА-зоната е предписано носене на джапанки.
Според съдебно-техническата експертиза и показанията
на свид. А., служител при ответника, в цялата СПА-зона
на хотела, включително около басейна и душовете, има положено професионално антислип покритие против подхлъзване. Това е изискване на т.1.4
от т. II в приложението към Наредба № 2/29.01.2016г. за условията и реда за
сертифициране на „балнеолечебен (медикъл
СПА) център“, „СПА център“, „уелнес център“ и „таласотерапевтичен център“ - два метра от повърхността
около басейна да се облицова с материали със специално покритие против
подхлъзване. Вещото лице констатира, че на място покритието е правилно положено,
като силно, ефективно и драстично намалява опасността от подхлъзване. След
проби на място констатира, че при влага, покритието създава задържащ ефект с
изключително висок коефициент на сцепление при ходене с чехли или със сандали,
но на бос крак се получава подхлъзване. Според вещото лице, покритието губи
значително от качествата си, ако в резултат на неправилното му почистване, или
липсата на почистване, се насложат влага или флуид от замърсявания, които възпрепятстват
реакцията и ефективността на продукта. Приема, че покритието трябва да се
почиства регулярно един път седмично с малко топла вода и посредством четка с
твърд косъм или абразивен пад, а не с препарат.
В договор № 19/21.09.2016г. и гаранционната карта към
него, доставчикът „А.П.“ ЕООД, предвижда гаранция от 3 години за професионалното
противохлъзгащо покритие. Въвежда препоръки за
редовно отстраняване на отлагания и замърсявания, а именно един 1-2 пъти
месечно трябва да се използва поддържащ препарат, който е част от антислип продукта, а не други почистващи препарати с
отрицателен ефект като силни сапуни, гелове, импрегниращи продукти, восък,
полимери и кристализиращи препарати. В чл.3 от гаранционната карта е посочено,
че инциденти върху третирана с продукта повърхност са възможни при употреба,
използване, замърсяване, поддържане или невзети достатъчно необходими мерки за
безопасност от клиенти или служители.
Свидетелите А.и Б.изясняват, че СПА-зоната се чисти от
камериерка, която регулярно минава и обира водата.
Не са представени доказателства за конкретния
използван от камериерката начин за почистване, доколко същото се извършва с
помощта на четка с твърд косъм или пад, използва ли се препарат, какъв вид, дали
това е точно поддържащият препарат към покритието, на какви времеви интервали
се извършва почистването, съответно със или без препарат.
Инцидентът настъпва като
пряка и непосредствена последица от обективираното в действителността
противоправно поведение във вид на бездействие на служители при ответника.
Изразява се в неподходяща поддръжка на антислип
покритието, неупражнен надзор и неосигурена безопасност за
гостите на хотела в рамките на СПА-зоната, стопанисвана от ответника. Същият,
не установява изпълнение на тези задължения, нито спазени гаранционни изисквания
на доставчика относно поддържане и почистване на покритието - редовно
отстраняване на всякакви отлагания и 1-2 пъти месечно третиране с поддържащия
препарат, който е част от покритието, нито в съответствие с възприетия начин в
СТЕ – регулярно почистване с топла вода, чрез четка с твърд косъм или абразивен
пад. Освен единствено установеното от свидетелите периодично обиране на водата
от камериерката, при това с неясен времеви интервал между отделните подсушавания,
не се доказва друг използван конкретен способ за осигуряване на изискуемата
правилна поддръжка и хигиена, за да се гарантира максимална безопасност от
подхлъзване. Ако задълженията за непрекъсната и качествена поддръжка на антислип покритието бяха реално упражнени в пълнота, би била
преодоляна потенциалната опасност от подхлъзване поради замърсяване и напълно
предполагаемите последици от травми, като не би настъпил вредоносният резултат.
Затова увреждането на ищцата представлява пряка и непосредствена, а не случайна
последица от противоправното поведение на ищцовите
служители, по смисъла на чл.51, ал.1 ЗЗД, състоящо се в недостатъчно положена
дължима грижа за обезопасяване на СПА-зоната и обезпечаване сигурността на ползващите
я лица. В това се състои причинно-следствената връзка между противоправното
деяние и настъпилите неимуществени вреди.
В
отговора на исковата молба, ответникът не заявява възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалата ищца, включително не твърди, че същата
способства за увреждането, защото при настъпването му не е носила джапанки, а
леки чехли.
Отделно,
носенето на чехли от ищцата се заявява единствено от свидетеля П.. Съдът при
преценката на показанията по реда на чл.172 ГПК отчита евентуалната
заинтересованост на свидетеля от благоприятния изход на делото за ответника,
като негов работодател. Същевременно, впечатленията на свидетеля от инцидента не
са в качеството му на непосредствен очевидец, а са опосредени
чрез възприятия от видеозапис. Съдът намира, че видеозаписите представляват веществени доказателства, които не са
допустими доказателствени средства в гражданското съдопроизводство. Тяхното
съдържание може да се извлече с други доказателствени способи, допустими по
ГПК, като оглед от съда или вещо лице, разполагащо с необходимите
специализирани знания. Подобни доказателствени искания не са предявени от
ответника, което съответно разколебава истинността на установеното от свидетеля.
Изнесеното от него остава неподкрепено с други преки доказателствени средства и
се опровергава от показанията на свидетеля Н..
Въпреки заинтересованоостта
му от благоприятния изход на спора в полза на ищцата, негова съпруга,
свидетелят Н. въз основа на личните си наблюдения установява, че цялото
семейство е било с джапанки по време на увреждането, каквито винаги използва в
подобни случаи. Показанията са житейски логични и не са опровергани с други
преки доказателства, поради което следва да се кредитират изцяло.
Наред
с всичко, вещото лице след
извършени проби на място констатира, че
при влага, покритието създава задържащ ефект с изключително висок коефициент на
сцепление при ходене с чехли или със сандали, но само на бос крак се получава
подхлъзване.
В
този смисъл, независимо дали е била с джапанки или чехли, макар че се доказва
първата хипотеза, не се установява виновно съпричиняване от пострадалата ищца за
настъпване на вредите, по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Според медицинската документация и съдебно-медицинската
експертиза, съществува причинна връзка между падането на ищцата и претърпените травми.
Същите се изразяват в счупване на рамото,
наложило носене на обездвижваща превръзка за около 1 месец, съпроводено със
силни болки и затруднени движения, с постепенно затихване за около 2 месеца.
През този период ищцата търпи болки, страдания, битови и емоционални неудобства.
Съществува остатъчен ефект, свързан с проявяване на болки в травмираната област
при промяна на времето.
Свидетелката И.установява, че през посочения период,
на 2-3 дни посещава ищцата, страдаща от затруднени движения и силни болки, за
да й помага при елементарни дейности, свързани с личен тоалет, а също при
почистване на дома, грижи за детето и съпровождане до лекар. Изяснява, че
ищцата продължава да се оплаква от болки в рамото при влошаване на времето.
С оглед вида, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, съдът по реда на чл.52 ЗЗД определя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции частично съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва
да се отмени в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 2 100
лв. до 7 000 лв., или за сумата 4 900 лв. и тази за разноските, като
вместо него се постанови друго, с което искът се уважи до този размер.
Решението в останалата отхвърлителна част следва да
се потвърди.
Ищцата пред първа инстанция установява разноски от 2 490
лв. – д.т., депозити за вещи лица и адвокатски хонорар, а пред въззивна – 200 лв. за д.т. и 800 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК има право на
сумата 2 204 лв.
Ответникът пред първа инстанция установява разноски от
1 220 лв. за депозити за вещи лица и адвокатски хонорар, а пред въззивна – 42 лв. за д.т., от които на основание чл.78,
ал.3 ГПК има право на сумата 530 лв.
По компенсация, ответникът дължи на ищцата сумата
1 674 лв. – разноски за двете съдебни инстанции.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 11.03.2018г., гр.д.53336/17г., СРС, 31 с-в в
частта, с която се отхвърля предявеният от Д.М.Н. срещу „Б.“ ЕООД иск с правно
основание чл.49 ЗЗД над размера от 2 100
лв. до размера от 7 000 лв., или за сумата 4 900 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания
и неудобства от травма, получена при подхлъзване и падане в СПА-зоната в хотел
„Св. Спас“, гр.Велинград на 04.07.2017г. и осъжда Д.М.Н. да заплати на „Б.“ ЕООД
сумата 1 006,50 лв. – разноски, като вместо ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, гр.София, район „Витоша“, бул. *******да
заплати на Д.М.Н., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от още 4 900 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства от травма, получена при
подхлъзване и падане в СПА-зоната в хотел „Св. Спас“, гр.Велинград на
04.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от 04.07.2017г. до
окончателното заплащане и сумата 1 674 лв. – разноски за първа и въззивна
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.