МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 73 от 23.02.2016г. по АНД № 129/2016г.
по описа на НРС, VI състав, Валери Събев.
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесено в съда от Районна
прокуратура – Несебър постановление с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемия С.И.С., за това, че на 13.09.2015г.,
около 21:00 часа в град Обзор, община Несебър, обл. Бургас, по улица
„Славянска”, до хотел „Амигос”, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Ауди”, модел „А4”, с рег. № *****, без да притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за същото деяние с НП № 2040/2013г.,
издадено от Началник РУП- Несебър, влязло в законна сила на 13.11.2014г. - престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представител на Районна прокуратура – Несебър не се явява.
Обвиняемият
С.И.С. не се явява и не заема становище по направеното предложение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
възраженията на страните, намери за установено следното:
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият
С.И.С. е роден на ***г***, с постоянен адрес:***, българин, български
гражданин, с основно образование, женен, осъждан, ЕГН **********, баща на две
непълнолетни деца – А. С.И. и И. С.И.. Същият имал издадено СУМПС № *********,
валидно до 30.11.2010г. След тази дата обвиняемият не подновил свидетелство за
управление на МПС, като към 28.06.2013г. и към 13.09.2015г. не му било издадено
ново валидно СУМПС. Със ЗПАМ от 25.02.2014г., издадена от ОД на МВР гр. Варна,
сектор „ПП”, СУМПС на лицето било отнето на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП,
поради отнемането на всичките му контролни точки. С НП № 2040/13г. от
04.06.2013г. на Началника на РУП Несебър (на л. 5 от ДП), влязло в законна сила
на 13.11.2014г., обвиняемият бил наказан на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр.
1 ЗДвП с наказание „глоба” в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл.
150 от ЗДвП. Наказанието било наложено на С., тъй като било установено, че на 28.06.2013г.
управлявал МПС, без да е правоспособен водач.
На
13.09.2015г., около 21:00 часа в град Обзор, община Несебър, обл. Бургас, по
улица „Славянска”, до хотел „Амигос”, обвиняемият управлявал МПС - лек
автомобил марка „Ауди”, модел „А4”, с рег. № *****. По същото време свидетелите
С.Д. и Д.Д. изпълнявали служебните си задължения като полицейски служители към
РУ - Несебър. Двамата спрели автомобила за проверка, като установили С. като
водач, който при поискване на документи не представил СУМПС и заявил, че същото
е забравено в гр. Варна. Свидетелите извършили справка в ОДЧ, от която се
установило, че обвиняемият е с отнето СУМПС. Св. С.Д. съставил АУАН на водача
за управление на МПС без съответно свидетелство. Въз основа на този АУАН не
било издадено НП, тъй като се установило, че обвиняемият вече има влязло в сила
административно наказание, поради което преписката била изпратена на РП гр.
Несебър по компетентност.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетелите са последователни,
непротиворечиви и си кореспондират помежду си. Кореспондират си с обясненията
на обвиняемия (на л. 18 – л. 19 от досъдебното производство), в които той се
признава за виновен и изразява съжаление за извършеното. Освен това от НП № 2040/13г.
от 04.06.2013г. на Началника на РУП Несебър е видно, че С. е наказан за това,
че е управлявал МПС без да е правоспособен водач. Справката за нарушител/водач,
издадена за обвиняемия (на л. 6 – л. 12 от ДП) потвърждава извода, че лицето е
наказано с влязло в сила НП, както и, че С. не е правоспособен водач. Всички
останали писмени доказателства потвърждават така установената фактическа
обстановка.
Налага
се краен извод, че събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните
такива, допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа
обстановка. Направеното от обвиняемия на досъдебно производство признание
относно авторството на деянието напълно кореспондира на събрания на досъдебно
производство доказателствен материал. По делото не се събраха доказателства,
които да поставят под съмнение така установените факти.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 НК изисква от обективна
страна деецът да е управлявал МПС (без надлежно свидетелство за управление)
в едногодишен срок от наложеното административно наказание за това нарушение по
чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП - управление на МПС без свидетелство за управление. В случая с влязло в сила на 13.11.2014г.
НП, на С. е наложено административно наказание именно по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП. От фактическа страна по делото се установява, че обвиняемият не е притежавал съответно
свидетелство за управление на МПС към момента на извършване на нарушението, тъй
като срокът на валидност на същото е бил изтекъл. Същевременно на 13.09.2015г. С.
отново управлявал МПС без да има свидетелство за това, тъй като към този момент
(освен, че било невалидно) свидетелството му за управление било отнето на
основание чл. 171, т. 4 ЗДвП. Следователно се налага извод, че в едногодишен
срок от наложеното му административно наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, обвиняемият
е управлявал МПС без да притежава съответно СУМПС. Текстът на
чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП не създава двойнствен режим на административно
наказателна отговорност в зависимост от основанието и легитимира еднаква тежест
на нарушенията, както при първоначална липса на свидетелство за
правоуправление, така и при последваща в резултат на отнемане. Разпоредбата на
чл. 343в, ал. 2 от НК се прилага както по отношение на административно
санкционираните водачи на МПС, непритежаващи съответно свидетелство за
управление, така и за тези, на които е било отнето по реда на чл. 171, т. 1 и
т. 4 от ЗДП. Наред с
това при просрочие на валидността на СУМПС и управляване на
МПС извън този срок водачът първоначално носи административно-наказателна
отговорност (уредена в чл. 171, ал. 1, т. 2 вр. чл. 150а от ЗДвП), а когато в
едногодишен срок от наказването му по административен ред продължава да
управлява МПС без "подновено" СУМПС, той осъществява състава на чл. 343в, ал. 2 от НК (в този смисъл е напр. Решение № 44 от 19.02.2013г. на ВКС по н. д. №
2161/2012г., I н. о., НК).
В случая валидността на СУМПС на С. е изтекла на 30.11.2010г., а по делото няма
данни той да се е сдобил с валидно СУМПС както към датата на извършване на
административното нарушение, така и към датата на извършване на деянието по
настоящото дело. Ето защо обвиняемият е извършил деянието от обективна страна.
Налице
е и субективната страна на деянието по чл. 343в, ал. 2 НК, доколкото С. изрично
е признал вината си. Т.е. може да се направи извод за формирането на съзнание у
него, че управлява МПС, без да има надлежно свидетелство за управление. Наред с
това той е съзнавал, че е наказан по административен ред за това нарушение –
налице е НП, което му е връчено лично на 05.11.2014г. Съзнавал е, че управлява
МПС в рамките на едногодишен срок от налагането на наказание по административен
ред.
С
оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че обвиняемият е извършил
престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.
Налице
са и предпоставките на чл. 78А за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвиденото в чл.
343в, ал. 2 НК наказание (в действалата към момента на извършване на
престъплението редакция, приложима на основание чл. 2, ал. 2 НК) е до две
години лишаване от свобода, видно от свидетелство за съдимост на С. (на л. 12
от делото) към датата на осъществяване на деянието лицето не е било осъждано, като
с престъплението не са причинени имуществени вреди. Следва да се има предвид,
че макар със Споразумение № 50/10.02.2016г. по НОХД № 662/2016г. по описа на РС
гр. Варна С. да е осъден на лишаване от свобода за срок от четири месеца,
изпълнението на което е отложено за срок от три години, това не променя извода,
че по отношение на него са налице предпоставките за приложението на чл. 78А НК.
Както е прието и в трайната съдебна практика на ВКС (напр. Решение № 499 от 28.06.2004 г. на ВКС по н. д. №
79/2004 г., II н. о., Решение
№ 27 от 19.02.2003 г. на ВКС по н. д. № 654/2002 г., I н. о.) правнорелевантният момент за
наличието на предпоставките по чл.
78а НК е този на извършване на деянието, а не на постановяване на съдебния акт. Ето защо съдът освободи обвиняемия
от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „глоба” в
размер на 1000 лв.
При
определяне размера на наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление №
7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС. Според цитираното
постановление след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще
налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В
чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
В
така очертаните рамки, съдът прие, че наложеното наказание „глоба” следва да бъде
определено в размер от 1000 лв. Обвиняемият е с чисто съдебно минало,
съдействал е за разкриване на обективната истина, като се е признал за виновен.
Тези обстоятелства се отчитат като смекчаващи отговорността. Наред с това
обществената опасност на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК не е висока, като
и самият деец следва да се определи като лице с ниска степен на обществена
опасност. При отчитане на всички обстоятелства, предвидени в чл. 27 ЗАНН, съдът
достигна до извод, че деянието е осъществено единствено при смекчаващи вината
обстоятелства, като при ниската обществена опасност на извършеното от
обвиняемия, размерът на наказанието е определен в минимума, предвиден в чл. 78 НК – 1000 лв. Така наложеното наказание
в пълнота ще изпълни целите си, като въздейства възпитателно върху
обвиняемия и обществото. Размерът на наказанието е съобразен и с имущественото
състояние на обвиняемия, който работи като музикант, а е и баща на две
непълнолетни деца.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: