Определение по дело №1584/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2571
Дата: 30 август 2019 г.
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20193100501584
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............../ 30.08.2019г.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в закрито заседание, проведено на тридесети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:     

                                                          

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Н. Шакирова

въззивно частно гражданско дело 1584 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 15, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на ЕТ „Деница – Н.К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дългопол, ул. „Добри Н.“ № 16, представляван от Н.Н.К. срещу Определение  № 633 от 12.07.2019г. по гр.д. № 582/2019г. по описа на ПРС, III-ти състав, с което на основание чл. 15, ал. 1 от ГПК вр. чл. 8 от ЗМТА е прекратено производството по гр.д. № 582/2019г. по описа на същия съд, поради неподведомственост на спора на съда.

Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност на определението. Изложените доводи са за неправилност на извода на ПРС за наличие на валидна арбитражна клауза между страните, постигната в документ, представен от ответника с отговора на исковата молба, а именно Искане № 4478053/20.04.2017г. и КП № 1104182/18.01.2018г. Този извод е и необоснован и противоречи на фактите по делото: констативният протокол е подписан от лицето Калинка Колева Ненова, което не е било упълномощено от ищеца ЕТ да го представлява, нито да подписва документи от името на търговеца. Искането от друга страна е бланкетно и е свързано с предишен спор между страните. Това искане не представлява писмен договор с уговорена в него арбитражна клауза. Не е подписано от представител на „Енерго-Про Продажби“ АД, поради което не съставлява договор по смисъла на чл. 9 от ЗЗД. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното преграждащо определение, а делото се върне на ПРС за продължаване на разглеждането му.

В отговор на жалбата „Енерго-Про Продажби“ АД оспорва доводите в нея. Излага, че са правилните правните изводи за наличие на валидно арбитражно споразумение между страните, обективирано в искане № 4478053/20.04.2017г. Искането е подписано лично от физическото лице – търговец и представляващ ЕТ ищец. Ето защо компетентен да разгледа спора е Арбитражен съд, гр. Варна при СППМ. В случая ищецът е ЕТ и използва консумираната ел. енергия за стопанска/търговска дейност. Моли поради изложеното обжалваното определение да се потвърди като правилно.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт –  определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 582/2019г. по описа на ПРС, III-ти състав е образувано по искова молба на ЕТ „Деница – Н.К.“, ЕИК ********* срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ЕТ ищец не дължи на ответника сумата от 2 975.78 лв. – цена на ел. енергия за обект, в гр. Дългопол за периода 21.10.2017г.-18.01.2018г. по фактура от 14.11.2018г.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: страните са в договорни отношения по доставка на ел. енергия до търговски обект на ищеца в гр. Дългопол. При проверка установил начислено парично задължение за доставена ел. енергия за минал период в размер на исковата сума и с оглед заплахата при неплащане снабдяването в обекта на потребление да бъде преустановено, отправил искане за приемане за установено, че начисленото парично задължение е недължимо от потребителя.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК „Енерго-Про Продажби“ АД оспорил допустимостта на иска с възражение за неподведомственост на спора на съда. Обосновал същото с твърдение, че по силата на КП № 1104182 от 18.01.2018г. и Искане № 4478053/20.04.2017г. е заявено от ищеца снабдяване на обект в гр. Дългопол с ел. енергия за стопански нужди. Отношенията между страните по повод продажба на енергия се уреждат от договор при общи условия, който има действие за клиента след подаване на посоченото заявление, конкретизиращо обекта на потребление. В искането е заявено съгласие всички спорове възникнали между страните да бъдат решавани от Арбитражен съд, гр. Варна при сдружение „ППМ“, съобразно неговия правилник. Следователно между страните е налице валидно арбитражно споразумение, обективирано в Искането от 20.04.2017г. Ето защо спора е подведомствен на АС – Варна, поради което отправил искане делото да се прекрати.

С обжалваното определение от 12.07.2019г., ПРС приел, че с оглед доказателствата по делото, възражението на ответника е основателно и прекратил производството по делото.

ВОС, за да се произнесе съобрази следното:

Правилни са формираните от ПРС правни изводи, основани на приложимата правна уредба, че страните по делото са обвързани от валиден договор за доставка на ел. енергия за небитови нужди в собствения на ЕТ ищец обект в гр. Дългопол. В заявление/искане № 4478053 от 20.04.2017г., подписано от надлежно упълномощени представители на страните, същите уговорили валидно арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7 от ЗМТА, всички спорове, възникнали в отношенията им да се отнасят за решаване пред Арбитражен съд – гр. Варна при Сдружение „ППМ“, съобразно неговия правилник. Ищецът е ЕТ, придобиващ ел. енергия предназначена за извършване на търговска дейност, без наличие на данни по делото по конкретното правоотношение да действа извън рамките на своята търговска дейност. Ето защо същият няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С оглед на това и доколкото предявеният иск е по спор имащ за предмет недължимост на парична сума, като цена на ел. енергия за конкретен период, извън изключенията на чл. 19, ал. 1 от ГПК; налице е обвързващо страните валидно уговорено арбитражно споразумение, на което е налице допустиво позоваване от другата страна в срока за отговор на исковата молба, то в случая са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗМТА за прекратяване на производството по делото.

Неоснователен е доводът в частната жалба, че липсва валидно арбитражно споразумение между страните, доколкото констативният протокол от 18.01.2018г. е подписан от лице, без представителна власт. Арбитражно споразумение във формата по чл. 7, ал. 2 от ЗМТА е постигнато между страните още на 20.04.2017г. с двустранно подписаното искане от тази дата, поради което и при липса на данни същото да е развалено, ирелевантно е кое лице е подписало последващия констативен протокол от 2018г. Независимо от това, доводът за липса на представителна власт на пълномощника на ЕТ, подписало последващия констативен протокол е неоснователен, доколкото на основание чл. 301 от ТЗ следва да се приеме, че действията на пълномощника без представителна власт са потвърдени от търговеца, с оглед липсата на доказателства за противопоставяне веднага след узнаване на договора.

В заключение, с оглед предмета на материалноправния спор, поведението на страните и представените доказателства, правилно ПРС е констатирал наличие на предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗМТА и законосъобразно прекратил образуваното пред него производство поради неподведомственост на спора на общия съд. Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът по частната жалба има право на поискани разноски. Доказаният размер на разноските, реализирани от страната възлиза на 240 лв. – адвокатско възнаграждение. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на частния жалбоподател.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЕТ „Деница – Н.К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дългопол, ул. „Добри Н.“ № 16, представляван от Н.Н.К. срещу Определение  № 633 от 12.07.2019г. по гр.д. № 582/2019г. по описа на ПРС, III-ти състав, с което на основание чл. 15, ал. 1 от ГПК вр. чл. 8 от ЗМТА е прекратено производството по гр.д. № 582/2019г. по описа на същия съд, поради неподведомственост на спора на съда.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ЕТ „Деница – Н.К.“, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* сумата от 240.00 /двеста и четиридесет/ лева, представляваща съдебни разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                 

 

                                                                                           2.