Решение по дело №244/2019 на Районен съд - Панагюрище

 

Р Е Ш Е Н И Е № ……

 

гр.П., 13.02.2020 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 21.01.2020 г., в състав: районен съдия Снежана Стоянова, при секретаря Параскева Златанова, като разгледа АНД № 244/2019 г.,за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.Н.Н. ***  с ЕГН: ********** против наказателно постановление (НП) № 19-0310-000994/16.10.2019 г. на Началника на РУ-П., с което на основание  чл.174, ал.3, предл.2  от ЗДвП на жалбоподателя е  наложена  глоба  в  размер  на 2 000  (две хиляди)  лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление, чиято отмяна се иска. Основното възражение се обосновава с твърдението, че жалбоподателят е бил съгласен да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества на място или в РУ П., но това било невъзможно поради това че полицейското управление не разполагало с тестове. При това положение жалбоподателят отказал на контролните органи от РУ П. да бъде отведен за тестова проверка за употреба на наркотични вещества в РУ П.. Тъй като приложимата Наредба предвиждала императивно употребата на наркотични вещества да бъде установена от контролните органи на място, а жалбоподателят  бил съгласен да бъде тестван на място, последващия му отказ да даде подложен на химико-токсикологично изследване бил законосъобразен, при което бил наказан неправомерно.   

В  съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален  представител – адв.К от ПАК, чрез който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП.

За ответника по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява представител. Постъпило е становище за неоснователност на жалбата.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

      Жалбоподателят е санкциониран след като на 09.10.2019 г. в 14,18 часа в град П. при  управление на собствения си лек автомобил Нисан Микра с рег.№. ** ** ** **отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не изпълнил предписанието на контролните органи за химико-токсикологично лабораторно изследване.

      Въз основа на АУАН  било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на нарушителя на 21.10.2019 г., видно от отбелязването в него, като  жалбата против НП била подадена чрез АНО на 22.10.2020 г. , т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

      След анализ на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетеля С.И., които съдът кредитира като безпристрастно депозирани се установява следното:

      На 09.10.2019 г. св.С.И. бил на работа като автопатрул. По време на работа той бил извикан за съдействие от свои колеги, които били спрели жалбоподателя по повод извършено от него нарушение на ЗДв.П. Св.И. изпробвал жалбоподателя за употреба на алкохол. Пробата за алкохол била отрицателна. Тогава св.И. казал на жалбоподателя, че трябва да бъде изпробван и за употреба на наркотични вещества. Казал му, че за целта трябва да ги придружи със служебния автомобил до град П.. Причина за това била липсата на тестове в РУ П. и свързаната с това невъзможност за проверка употребата на наркотични вещества от водачите.  Жалбоподателят категорично отказал да отиде в гр.П., за да бъде тестван, въпреки че полицаите му обяснили, че ще го откарат със служебен транспорт. При това положение полицаите отвели жалбоподателя във ФСМП гр.П. за даване на кръвна проба. Жалбоподателят отказал да даде такава.

      Горната фактическа обстановка съдът възприе от показанията на свидетеля С.И., като и от надлежно събраните писмени доказателства. Установените факти са непротиворечиви и по отношение на тях страните не спорят. Спорният въпрос дали конкретния отказ попада в хипотезата на чл.3а, т.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, е спор за правото.

          Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба №1/19.07.2017 г. при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества се установява с тест. Тази разпоредба трябва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл.3а, т.1 от Наредбата, съгласно която  употребата на наркотични вещества се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършването на проверка с тест, т.е. принципно откаже, а не откаже такава на място.  При тази редакция следва извода, че контролните органи имат право да извършват на място проверка за употреба на наркотични вещества с тест, но това не е императивно правило, т.е. липсата на техническа възможност да бъде извършена проверка на място, какъвто е процесния случай не ограничава възможността за извършване на такава проверка на друго място. В противен случай разпоредбата на чл.3а, т.1от Наредбата би била с редакция: „Откаже извършване на проверка с тест на място”. Ето защо, след като жалбоподателят е отказал да придружи контролните органи до гр.П., за да бъде тестван, той по смисъла на чл.3а, т.1 от Наредбата е отказал да му бъде извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества.  При това положение, за да осуети започването на административно-наказателно производство срещу него, жалбоподателят е бил длъжен да се подложи на изследване във ФМСП П., където е бил отведен от контролните органи. Той обаче категорично е отказал и това, при което е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. Актуалната редакция на нормата е следната : „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“

          Лексикалното и логическото тълкуване на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП води до извода, че нарушението може да се осъществи от водач на МПС при две хипотези, които са взаимно свързани и хронологично произтичат една от друга. На първо място е необходимо водачът да откаже да му се извърши проверка за наркотични вещества с тест при предоставена му   такава възможност, какъвто е процесния случай, а след това да откаже да изпълни предписанието на компетентните контролни органи за химико-токсикологично лабораторно изследване.  Съобразно предвиденото в чл.2, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,   проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДП разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.   В конкретния случай жалбоподателят С.Н. не е изпълнил даденото му от контролния орган предписание за химико-токсикологично  изследване, след като е отказал проверка с тест,  и по този начин е осуетил преследваната с административно-наказателния състав цел – да се установи концентрацията на алкохол в кръвта му.

          По горните съображения жалбата е неоснователна.  

Съдът не намира за нужно да обсъжда детайлно дали АНО при  определяне размера на административните наказания глоба и лишаване от правоуправление се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на наказанията, тъй като същите са във фиксиран размер. Достатъчно е само да се посочи, че наказанията са наложени  в нормативно установения точен размер, като съответстват на степента на обществена опасност на конкретното нарушение, и с тях ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.

По изложените съображения, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , съдът

         

 

                                                Р   Е   Ш   И  :

 

  ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление (НП) № 19-0310-000994/16.10.2019 г. на Началника на РУ – П., с което на С.Н.Н. ***  с ЕГН: **********,  на основание  чл.174, ал.3 предл.2 от ЗДвП  е  наложена  глоба  в  размер  на 2 000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, като законосъобразно.

           

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: