РЕШЕНИЕ
№ 523
гр. Бургас, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Гражданско дело № 20212100100483 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Т. Т. СТ., с ЕГН
**********, адрес: гр. Стралджа, общ. Стралджа, обл. Ямбол, ул. „Н.Й.
Вапцаров“ № 37, СТ. СТ. К., с ЕГН **********, адрес: с. Юлиево, общ.
Мъглиж, обл. Стара загора, П. СТ. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Стралджа, общ. Стралджа, обл. Ямбол, ул. „Н.Й. Вапцаров“ № 37 и К. СТ. К.,
с ЕГН **********, адрес: гр. Стралджа, общ. Стралджа, обл. Ямбол, ул. „Н.Й.
Вапцаров“ № 37 срещу ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, район Лозенец, бул.
Джеймс Баучер 87, със съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. Бузлуджа № 15, ет. 3,
офис 16, адвокат Гочев и адвокат Димов.
Видно от изложеното в исковата молба, на 21.09.2019г. И.И.Д.
управлявал лек автомобил марка „Хонда”, модел „Сивик” с д. к. № ***, по
автомагистрала ,,Тракия“. Водачът Димитров нарушил правилата за
движение по пътищата, като се движил със скорост несъобразена с
конкретната пътна обстановка, не контролирал непрекъснато превозното
средство, което управлявал, поради което реализирал ПТП, вследствие на
което е причинена смъртта на С.К.С., с ЕГН *********, - съпруг на ищцата Т.
1
Т. СТ., ЕГН с **********, и баща на ищците СТ. СТ. К., с ЕГН **********,
П. СТ. К., с ЕГН ********** и К. СТ. К., с ЕГН **********. Във връзка с
ПТП има влязла в сила присъда № 23, постановена по НОХД № 428/2021г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, с която водачът на увреждащото МПС -
И.И.Д. е признат за виновен в това, че на 21.09.2019г. на автомагистрала
,.Тракия“, до КМ.337-МИ, посока гр. Бургас, при управлението на моторно
превозно средство - лек автомобил марка ,,Хонда“, модел „Сивик“ с рег. №
***, е нарушил правила за движение, а именно чл. 20, ал. 2, изр. първо от
ЗДвП - „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие“, като допуснал пътнотранспортно произшествие и по
непредпазливост причинил смъртта на С.К.С., с ЕГН **********. Ищците
считат, че с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК и чл. 413, ал. 2 от НПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължително за гражданския
съд, който разглежда последиците от деянието и са решени по окончателен и
категоричен начин въпросите относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Твърди се, че е налице
причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат, тъй
като вследствие настъпилото ПТП и в непосредствена причинна връзка с
последното на С.С. са причинени несъвместими с живота увреждания, довели
до настъпването на неговата смърт. Ищците твърдят, че преживяват
изключително тежко смъртта на С.К.С.. Чувстват се отчаяни, не спират да
плачат. Изгубили са тяхната опора в живота и надежда за сигурност на
бъдещето им. Станьо е бил стожер на своето семейство, любящ съпруг и
баща. Ищците са разчитали изключително много на неговата морална опора и
подкрепа.
С оглед на преживяния стрес, болки и страдания от случилото се,
ищците претендират обезщетение за неимуществени вреди, в размер на по
120 000 лева за всеки един от тях, като претенциите са частични от общо
дължимата сума за всеки в размер на 200 000 лева. Обезщетенията се
претендират от ответното застрахователно дружество, тъй като същото е
застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
2
виновния за пътния инцидент водач. Сумата се претендира със законна лихва
от датата на настъпилото ПТП, в което е загинал родственика на ищците и
разноски.
В определения от закона срок ответникът е отговорил на исковата
молба. Видно от изложеното ответникът не оспорва факта, че има е имало
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за лек
автомобил марка „Хонда”, модел „Сивик” с д. к. № ***, който автомобил е
участвал в ПТП, вследствие на което е причинена смъртта на С.К.С., с ЕГН
*********. Не се оспорва и факта на влязлата в сила присъда на наказателния
съд, в която се приема, че вина за настъпилото ПТП има водачът на
автомобила, застрахован при ответника. Ответникът обаче прави възражение
за съпречиняване на вината от страна на пострадалото лице. Твърди се, че в
качеството на пешеходец, същият се е движил по магистрален път в
нарушение на чл. 55, ал. 1, предложение второ от ЗДвП. Пресякъл е в
нарушение на ЗДвП въпросния път, в тъмната част на денонощието, облечен с
тъмни дрехи и е преминал внезапно на пътното платно, където не е
разрешено да има пешеходци. Ответникът счита, че вината на пострадалото
лице е на 90 %. Ответникът оспорва и претърпяните от ищците вреди, както и
счита за прекомерно обезщетението, което се претендира.
Предявените претенции са с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр.
чл. 493, ал. 1, т. 1 и чл. 497, ал. 1, т. от Кодекса за застраховането във вр. чл.
52 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, а именно от ответника, в качеството на
застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на лице,
причинило ПТП, се претендира обезщетяване на неимуществени вреди-болки
и страдания от смъртта на родственик, загинал в ПТП. Претендира се
мораторна лихва върху търсеното обезщетение, считано от датата на
настъпване на вредата.
Така предявените претенции са допустими с оглед предвидената
законова възможност едно пострадало от ПТП лице да търси възмездяване на
вредите си не от прекия им причинител, a от застрахователното дружество, в
което към момента на ПТП е застрахован автомобила на водача, който е
виновен за настъпването на вредите.
По основателността на претенциите съдът намира следното:
3
По делото е установена безспорната фактология, че в ПТП на
21.09.2019г., като пешеходец, пресичащ автомагистрала ,,Тракия“ е загинал
С.К.С., който е съпруг на ищцата Т. Т. СТ. и баща на ищците СТ. СТ. К., П.
СТ. К., и К. СТ. К.. Загиналият е ударен от лек автомобил марка „Хонда”,
модел „Сивик” с д. к. № ***, управляван от И.И.Д., като към момента на
катастрофата, автомобилът е имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество. Тези
факти не се оспорват от страните, а за факта на смъртта на наследодателя на
ищците и родствената им връзка, по делото са представени съответните
писмени документи. Не е спорно също така, че е налице влязла в сила
присъда, постановена по постановена по НОХД № 428/2021г. по описа на
Окръжен съд – Бургас, с която водачът на МПС е признат за виновен за
настъпилото ПТП, в което е загинал родственика на ищците. Настоящата
съдебна инстанция, с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК, е задължена да
приеме констатираното от наказателни съд относно това, че водачът на
автомобила е виновен за катастрофата, както и че смъртта на С.К.С. е в
причинно следствена връзка с поведението на водача на автомобила. С оглед
на което и съдът приема, че по делото са доказани всички елементи на
деликта за ангажиране на деликтна отговорността от прекия причинител на
вредата и съответно отговорността на неговия застраховател, към който са
насочени предявените по делото преки искове с правно основание чл. 432, ал.
1 от Кодекса за застраховането. Съдът обаче намира за основателно
възражението на ответника, че загиналото при ПТП лице е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат. От извършената по делото съдебно-
автотехническа експертиза стана ясно, че загиналото в катастрофата лице е
пресичало скоростен път-автомагистрала, на който път има законова забрана
да бъде като пешеходец. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, на път, обозначен като автомагистрала или скоростен
път със съответния пътен знак, е разрешено движението само на автомобили
и мотоциклети, чиято конструктивна максимална скорост надвишава 50
km/h., като движението на други пътни превозни средства, както и
движението на пешеходци, воденето на животни и навлизането на
автомобили, теглещи пътни превозни средства с гъвкава връзка, е забранено.
Освен, че се е намирал на забранен път, пешеходецът е пресичал в тъмната
част на денонощието, в трудно различими тъмни дрехи. При това поведение
4
на пешеходеца съдът намира, че същият в съотношение 80 % към 20 % с
поведението на водача на МПС е допринесъл за настъпване на своята смърт.
Действително съобразно изискването на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение
по пътищата, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Водачът на автомобила обаче няма как да предположи, че ще има пешеходец
на скоростния път, който ще се опита да го пресече, при това в тъмната част
на деня, без да може да бъде забелязан своевременно заради тъмнината и
тъмните дрехи, с които е бил облечен. С оглед на което и съдът приема
значително по-малка вина на водача на МПС за настъпилите вреди.
Безспорно ищците по делото, съответно ищцата Т. Т. СТ.-съпруга на
загиналия и ищците СТ. СТ. К., П. СТ. К., К. СТ. К.-деца на загиналия
попадат в близкия семеен кръг на роднините, които могат да претендират
обезщетение за претърпяните болки и страдания от смъртта на загиналия.
Разпитаните по делото свидетели установяват по безспорен начин, че
семейството е било сплотено, всички членове на семейството са имали топли
и близки отношения. Семейството е работило съвместно сезонна работа в
Гърция, подкрепяли са се и са си помагали. Всички са преживяли тежко
смъртта на бащата в семейството. Свидетелят Н., който живее на семейни
начала с ищцата СТ. СТ. К., свидетелства за болката, която е изпитал всеки
един от ищците в резултат на толкова близък човек.
При определяне на конкретния размер на обезщетението съдът следва
да води от справедливото възмездяване на неоценимите иначе неимуществени
вреди. Съдът намира, че най-голяма загуба от смъртта на С.К.С. е преживяла
ищцата Т. Т. СТ.- негова съпруга, която е останала на сравнително млада
възраст без партньор в живота, който да я подкрепя и с който да изживее
старините си. Обезщетението за тази ищца съдът определя на 120 000 лева,
като предвид процента на съпречиняване на вредата от загиналия на ищцата
следва да се присъди сума в размер на 24 000 лева. На децата на загиналия-
останалите ищци съдът намира, че се дължи обезщетение в размер на 80 000
5
лева за всеки. Съдът преценя, че с оглед на това, че същите са вече на възраст,
в която имат самостоятелен живот и семейства, загубата на бащата им
безспорно им е донесла болки и страдания, но в по-малка степен от тази на
съпругата, която остава без спътник в живота си. С оглед на процента на
съпречиняване на вредите от пострадалото лице, на тези ищци следва да се
присъди сума в размер на 16 000 лева за всеки.
По делото се претендира и лихва за забава върху търсените обезщетения
от датата на на настъпилите вреди- 21.09.2019г. до окончателното изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за застраховането,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3. По делото е представено заявление до ответника, входирано на
07.02.2020г., с което ищците Т. Т. СТ., СТ. СТ. К., и П. СТ. К. са поискали от
ответника да им заплати търсеното обезщетение. По делото е представено
заявление до ответника, входирано на 02.03.2020г., с което ищецът К. СТ. К.
е поискал от ответника да му заплати търсеното обезщетение. Постановени са
откази за доброволно плащане. С оглед становището на съда, че ответникът
дължи плащане на обезщетенията то същият е в забава за тези плащания
плащане съобразно хипотезата на чл. 496, ла. 1 от КЗ-след изтичане на три
месеца от предявяване на претенцията. В случая за ищците Т. Т. СТ., СТ. СТ.
К., и П. СТ. К. забавата е от 08.05.2020г., а за ищеца К. СТ. К. от 03.06.2020г.
Ищците са освободени на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК от
заплащане на такси и разноски за производството, поради което дължимата
държавна такса за делото, следва да се заплати от ответника. Същата с оглед
на присъдената сума възлиза на 2 880 лева.
Ищците са направили искане за разноски, които съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК възлизат на 26 544 лева. С оглед на частичната
основателност на претенциите на ищците на същите се дължат разноски в
размер на 1 327,20 лева за ищцата Т. Т. СТ. и 884,80 лева за всеки един от
ищците СТ. СТ. К., П. СТ. К. и К. СТ. К. или общо
6
Ответникът е направил искане за разноски. По представения списък се
твърди платен хонорар в размер на 21 120 лева с ДДС и платено
възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лева. Направено е възражение
от ищците са прекомерност на възнаграждението на адвоката на ответника.
Съдът намира, че на адвоката на ответника следва да се присъдени
минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 11 130 лева без ДДС. Сумата се присъжда без ДДС, тъй като няма
доказателства за регистрацията на адвоката по ДДС, още повече че
заплатения хонорар е без ДДС. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответника се дължат част от направените от него разноски за адвокатски
хонорара от 11 130 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лева,
а именно 9 800,50 лева.
Съдът извършва компенсация на разноските, дължими от страните, при
което е видно, че ищците следва да заплатят на ответника разноски в размер
на 5 818,90 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87, със
съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. Бузлуджа № 15, ет. 3, офис 16, адвокат Гочев и
адвокат Димов, да заплати на Т. Т. СТ., с ЕГН **********, адрес: гр.
Стралджа, общ. Стралджа, обл. Ямбол, ул. „Н.Й. Вапцаров“ № 37, сумата от
24 000 лева, която сума представлява обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди-болки и страдания, преживяни от смъртта на съпруга и
С.К.С., с ЕГН *********-загинал при пътно-транспортно произшествие на
21.09.2019г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 08.05.2020г.
до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума
от 24 000 лева до претендираната от 120 000 лева-като частичен иск от
200 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
7
управление: гр. София, 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87, със
съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. Бузлуджа № 15, ет. 3, офис 16, адвокат Гочев и
адвокат Димов, да заплати на СТ. СТ. К., с ЕГН **********, адрес: с.
Юлиево, общ. Мъглиж, обл. Стара загора, сумата от 16 000 лева, която сума
представлява обезщетение за претърпяни неимуществени вреди-болки и
страдания, преживяни от смъртта на баща и С.К.С., с ЕГН *********-загинал
при пътно-транспортно произшествие на 21.09.2019г., ведно със законната
лихва за забава върху сумата от 08.05.2020г. до окончателното и изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума от 16 000 лева до
претендираната от 120 000 лева-като частичен иск от 200 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87, със
съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. Бузлуджа № 15, ет. 3, офис 16, адвокат Гочев и
адвокат Д., да заплати на П. СТ. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Стралджа,
общ. Стралджа, обл. Ямбол, ул. „Н. Й. Вапцаров“ №37, сумата от 16 000 лева,
която сума представлява обезщетение за претърпяни неимуществени вреди-
болки и страдания, преживяни от смъртта на баща и С.К.С., с ЕГН *********-
загинал при пътно-транспортно произшествие на 21.09.2019г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата от 08.05.2020г. до окончателното и
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума от 16 000 лева до
претендираната от 120 000 лева-като частичен иск от 200 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87, със
съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. Бузлуджа № 15, ет. 3, офис 16, адвокат Гочев и
адвокат Димов, да заплати на К. СТ. К., с ЕГН **********, адрес: гр.
Стралджа, общ. Стралджа, обл. Ямбол, ул. „Н.Й. Вапцаров“ № 37, сумата от
16 000 лева, която сума представлява обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди-болки и страдания, преживяни от смъртта на баща му
С.К.С., с ЕГН *********-загинал при пътно-транспортно произшествие на
21.09.2019г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 03.06.2020г.
до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума
от 16 000 лева до претендираната от 120 000 лева-като частичен иск от
200 000 лева.
ОСЪЖДА Т. Т. СТ., с ЕГН **********, адрес: гр. Стралджа, общ.
8
Стралджа, обл. Ямбол, ул. „Н.Й. Вапцаров“ № 37, СТ. СТ. К., с ЕГН
**********, адрес: с. Юлиево, общ. Мъглиж, обл. Стара загора, П. СТ. К., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Стралджа, общ. Стралджа, обл. Ямбол, ул. „Н.Й.
Вапцаров“ №37 и К. СТ. К., с ЕГН **********, адрес: гр. Стралджа, общ.
Стралджа, обл. Ямбол, ул. „Н.Й. Вапцаров“ № 37 да заплатят на „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407,
район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87, със съдебен адрес: гр. Ямбол, ул.
Бузлуджа 15, ет. 3, офис 16, адвокат Г.Д., сумата от 5 818,90 лева,
представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски след
извършена компенсация на разноските.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87, със
съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. Бузлуджа 15, ет. 3, офис 16, адвокат Г.Димов, да
заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса в размер на 2
880 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9