РЕШЕНИЕ
№ 1452
гр. Бургас, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120106654 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, *****, представлявано от
всеки двама измежду Д******, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт ****,
против ИВ. Д. В. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *****, с която се
претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 516/13.04.2021 г. по ч.гр.д. № 2506/2021 г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 1000 лева - главница,
представляваща задължение по договор за потребителски кредит № 447111, сключен
на 03.04.2015 г. между „Кредисимо” АД и ответника, сумата от 256. 71 лева -
договорна лихва за периода 30.04.2015 г. до 30.04.2016 г. и сумата от 671. 50 лева -
обезщетение за забава, начислено за периода от 30.04.2015 г. до 23.02.2021 г., които
вземания са цедирани на ищцовото дружество с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 09.04.2021 г., до изплащане на вземането. Моли се и за
присъждане на разноските по делото, в това число и на юрисконсултско
възнаграждение.
Основанията за длъжимост на търсените суми се основават на твърдения за
наличието на договорно правоотношение между ответника и „Кредисимо” АД по
сключен между тях договор за потребителски кредит № 447111 от 03.04.2015 г., при
1
спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, съгласно който дружеството е предоставило на
ответника кредит в размер на 1 000 лева. Същият не е върнал предадената му сума в
срок, поради което дължи връщането й, заедно с начислени лихви и такси, предвидени
в договора, като сумите се търсят въз основа на настъпил краен падеж по договора
настъпил на 30.04.2016 г. С договор за цесия от 02.03.2021 г. кредиторът прехвърлил
на ищцовото дружество вземанията си към ответника, за което последният бил
надлежно уведомен по електронна поща с имейл от 31.03.2021 г., съобразно
уговорките по договора.
Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във вр. чл. 99 във
вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат П..
Със същия се изразява становище за неоснователност на искове, като се твърди, че
липсват доказателства за съществуващата между ответника и „Кредисимо“ АД
облигационна връзка, поради липсата на доказателства за реално предоставяне на
сумата от 1 000 лева, като излага подробно доводите си в тази връзка. Оспорват се и
търсената договорна лихва и обезщетение за забава, като се сочи, че не е ясно как е
определен размерът на същите. Депозира се и възражение за изтекла погасителна
давност, подробно аргументирано в отговора. По отношение на цесията се излага, че
липсва надлежно уведомяване по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, което не можело в
случая да се извърши и чрез особен представител. С горните мотиви се моли за
отхвърлянето на исковете.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата
факти и обстоятелства, становището на насрещните страни по нея и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
516/13.04.2021 г. по ч.гр.д. № 2506/2021 г. по описа на Бургаския районен съд е
разпоредено длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в
настоящото производство суми. Длъжникът не е бил намерен на постоянния и
настоящия си адрес, нито е открит адрес по месторабота на лицето, поради което и
съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за
установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на
ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.
По делото е представен неподписан от кредитополучателя договор за
предоставяне на потребителски кредит № 447111 от 03.04.2015г., сключен между
"КРЕДИСИМО" ЕАД, като кредитор, и ИВ. Д. В., като кредитополучател. По силата на
2
сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ответника сума в
размер на 1 000 лв., която сума да бъде върната от кредитополучателя на 13 броя
погасителни вноски, всяка от които в размер на 96,67 лв. Посочено е в договора, че
падежната дата на първата погасителна вноска е 30.04.2015 г., а последната на
30.04.2016 г. Приети по делото са погасителен план към договора, както и общите
условия на кредитора "КРЕДИСИМО" ЕАД. Приет е и неподписан от ответника В.
стандартен европейски формуляр.
Съгласно договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от
02.03.2021 г. и приложение към него, идентифициращо вземанията, по силата на който
договор кредитора "КРЕДИСИМО" ЕАД, в качеството му на цедент, прехвърля на
ищеца по делото – "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, в качеството му на цесионер,
процесното вземане към ответника И.В.
С допълнителна молба – становище е представено пълномощно, съгласно което
цедентът „КРЕДИСИМО“ ЕАД упълномощава цесионера "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ"
ЕООД да уведоми на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички
вземания, които са предмет на договора за цесия.
Представено от ищеца е и неподписано от ответника по делото заявление за
отпускане на кредит.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: наличието на валидно договорно отношение между ответника и
„Кредисимо“ АД по сключен между тях договор за потребителски кредит от
разстояние № 447111 от 03.04.2015 г., изпълнение на задълженията на кредитора по
него т.е. предоставянето на ответника на сумата от 1 000 лева, както и момента и
начина, по който това е сторено, дължимостта на търсените от ответника суми,
съгласно договора, ведно с техния размер, наличието на валиден договор за цесия за
процесните вземания и надлежно уведомяване на длъжника за прехвърляне на
вземането.
На първо място и досежно възражението на ответната страна в тази връзка
следва да се даде отговор на въпроса дали настоящият ищец се явява легитимиран
спрямо ответника кредитор, който може да търси изпълнение на вземането си. С
исковата молба цесионерът - кредитор е представил уведомление, изходящо от него до
длъжника за настъпилото прехвърляне на вземания. Съгласно чл. 99 от ЗЗД кредиторът
може да прехвърли своето вземане на друго лице, за което е задължен да уведоми
длъжника. Т.е. договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно
вземане го отстъпва на трето лице. Със сключването на договора, който е
3
консенсуален и неформален, настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил
вземането си. Така и чл. 99, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. При
това съдът намира, че цедентът „КРЕДИСИМО“ АД се явява надлежен носител на
процесните вземания, които валидно е прехвърлил на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, което се установява по категоричен начин от представения по делото договор за
цесия и приложението към него. Досежно уведомяването и предвид представено по
делото пълномощно в тази връзка и уведомително писмо, следва да се приеме, че
длъжникът се явява и надлежно уведомен за извършената цесия. Независимо, че
горните книжа не са били получени от длъжника преди завеждане на делото, същите са
приложени към исковата молба, която ведно с всички приложения към нея, му е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, която разпоредба създава една законна фикция
за редовно уведомяване. С оглед на това и предвид нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК
ответникът следва да се счита за надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на
вземанията. Без значение е и фактът, че ответникът не е получил лично уведомлението
за цесията, а чрез особения си представител. Същият е назначен да го представлява
изцяло в производството именно поради факта, че ответникът не може да бъде открит
след извършени многократни процесуални усилия за това. Представителството
предполага извършването на процесуални действия вместо ответника, като
получаването на книжа е едно от тези действия и следва да бъде зачетено. За факта, че
връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника - ответник, ВКС се е произнесъл с Решение № 198/18.01.2019г. по т. д. №
193/2018 г. на I т. о., като направеният извод се споделя и от настоящия състав. Наред с
това и ответникът се счита за редовно уведомен предвид законна фикция по чл. 47, ал.
5 от ГПК.
На следващо място следва да се изследва въпросът за наличието на валидно
договорно отношение относно прехвърленото вземане. Претендираните от ищеца
вземания произтичат от твърдения за сключен между „КРЕДИСИМО“ АД и ответника
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно
разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР
на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да
се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на
4
електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и
изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние
и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния
договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения
нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за
доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от
Търговския закон. В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните
правоотношение са представени неподписани документи – договор за потребителски
кредит № 447111 от 03.04.2015 г. и общи условия към него, за които се твърди, че са
потвърдени от ответника с натискането на бутон на интернет страницата на ищцовото
дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП (в редакцията му към 2015 г., т.
е. преди изменението, обнародвано в ДВ, бр. 85 от 2017 г.), електронен документ
представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг
носител с възможност да бъде възпроизведено. Съгласно постановеното по реда на чл.
290 от ГПК Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о.
електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1
ЗЕДЕП). Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма
чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на
информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронното изявление се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП (в редакцията към 2015 г.) – за електронен подпис се
счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на
електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран. Наред с това
следва да се отбележи, че несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на
кредит, представлява електронно изявление, записано на предвиден в чл. 3, ал. 1
ЗЕДЕП носител с възможност да бъде възпроизведено, тоест твърденият за попълнен
електронен формуляр за отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие
договор, представлява електронен документ. Характер на електронен документ има и
сключеният договор за кредит, за който се твърди, че е генериран при спазване на
нормативната уредба в областта на електронните документи. Ищецът е представил
възпроизведен на хартиен носител екземпляр по делото от договора за кредит, общите
условия и стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити. Ето защо следва да се приеме, че електронно генерираният
5
договор за кредит и общите условия към него, са подписани с обикновен електронен
подпис.
Законът придава значение на подписан саморъчно документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13,
ал. 4 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен
документ, като ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението (чл. 180 ГПК), а в случай че това авторство бъде оспорено,
тежестта за доказване истинността на документа се разпределя съобразно специалното
правило на чл. 193 ГПК. В този смисъл - Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 868/2012 г., IV г. о., Определение № 169 от 6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
672/2017 г., I т. о.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността
на саморъчен. В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да
се направи чрез тълкуване на т. III. 11, във вр. с т. III. 9., б. "а" от Общите условия към
договора за потребителски кредит, на която се позовава ищецът. В посочените клаузи е
предвидено, че ако кредитополучателят кандидатства за кредит на сайта и е съгласен
да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ, заявлението се подава с въвеждането на
команда "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail и приемам ОУ
и Договора" на указаното за това място на сайта от кредитополучателя, като с
извършване на посочените действия заявлението се счита подадено от
кредитополучателя, а ОУ и Договорът – приети и подписани от същия. Съдът намира,
че по силата на посочените клаузи от Общите условия към процесния договор за
кредит страните са постигнали съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП, че
ще признават стойността на електронния подпис на саморъчен в отношенията помежду
си. Ето защо следва да се приеме, че представеният договор за кредит представлява
подписан частен електронен документ, който се ползва с формална доказателствена
сила относно авторството на обективираните волеизявления съгласно чл. 180 ГПК /в
този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК/.
Следователно по делото е доказано сключването на договор за потребителски кредит
между "Кредисимо" АД и ИВ. Д. В..
Следва да се отбележи обаче, че по делото не са представени каквито и да
било доказателства за това, че сумата, предмет на договора за кредит, действително е
била реално предоставена на ответника по делото, което съставлява елемент от
фактическия състав на договора за заем по чл. 240, ал. 1 ЗЗД. За доказването на този
факт ищецът не е ангажирал никакви доказателства, като съдът изрично му указал с
6
доклада по делото, че следва да докаже предоставянето на сума от 1 000 лева, както и
момента и начина по който това е сторено, в това число и че по делото не са
представени доказателства в тази връзка. С оглед на изложеното, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, както и с оглед недоказване
на един от елементите от фактическия състав на спорното материално право, съдът
намира, че ищецът не е провел никакво доказване на обстоятелството за изпълнение на
задължението на „КРЕДИСИМО“ АД по договора за кредит да предостави уговорената
парична сума от 1 000 лева на ответника, за да може след това валидно да претендира
вземанията си въз основа на това, а от там и да прехвърли съществуващите такива в
полза на ищцовото дружество. Ето защо, предявените искове само на това основание
се явяват недоказани и съответно неоснователни и следва да се отхвърлят.
При този изход на спора е неоснователна претенцията на ищцовата страна за
присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля исковете на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, *****, представлявано от всеки двама
измежду Д******, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт ****, против ИВ.
Д. В. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *****, за установяването
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 516/13.04.2021 г. по ч.гр.д. № 2506/2021 г. по описа на Бургаския районен
съд, а именно: сумата от 1000 лева - главница, представляваща задължение по договор
за потребителски кредит № 447111, сключен на 03.04.2015 г. между „Кредисимо” АД и
ответника, сумата от 256. 71 лева - договорна лихва за периода 30.04.2015 г. до
30.04.2016 г. и сумата от 671. 50 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от
30.04.2015 г. до 23.02.2021 г., които вземания са цедирани на ищцовото дружество с
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 09.04.2021 г., ведно с
искането за присъждане на направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7