Р Е Ш Е Н И Е
№ 2696 24.10.2019
г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На девети октомври
две
хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.дело № 2103 по
описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Д.К.К. против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК – *********.
Ищецът иска да бъде осъдено дружеството да му заплати следните суми: 6100 лева,
представляваща действителен размер на щета по автомобил, ведно с мораторна
лихва в размер на 1818 лева за периода от 02.04.2016 г. до 10.03.2019 г. и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба, а в условията на
евентуалност – 4416 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
частични вреди по автомобила, ведно с мораторна лихва в размер на 1316 лева за
периода от 02.04.2016 г. до 10.03.2019 г. и законна лихва от датата на подаване
на исковата молба. Ищецът иска да бъде осъден ответникът и да заплати сумата от
508,20 лева имуществени вреди, представляващи заплатен данък за автомобила за второто
полугодие на 2016 г., за 2017 г. и за 2018 г.
В
законоустановения срок по делото постъпва
отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и
моли съда да уважи исковите претенции така, както са заявени.
Процесуален
представител на ответното дружество не се явява в съдебно заседание.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено
следното:
Страните
не спорят, а и това се установява от приетите писмени доказателства, че са били
обвързани от застрахователен договор за застраховка „Каско“ по отношение на лек
автомобил марка „Ауди“ с рег. № ***, сключен на 18.05.2015 г. Според договора
действителната стойност на автомобила и застрахователната сума съвпадат, а
именно – 6400 лева. Плащането на застрахователната премия е разсрочено на 4
вноски, които са заплатени от К..
Не
е спорно, че на 11.03.2016 г. този автомобил участва в ПТП, в резултат на което
възникват имуществени вреди за ищеца. За обезщетяването им при застрахователя е
образувана преписка по щета № ***. Още на същия ден е извършен оглед на
автомобила от представител на застрахователя. Втори оглед на автомобила е
извършен на 18.03.2016 г. По преписката застрахователят определя
застрахователно обезщетение, което съгласно Раздел X, т.39.2 от Общите условия за застраховка „Каско“ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД (за краткост ОУ),
представлява тотална щета (пълна загуба). С цел приключване на преписката и
изплащане на обезщетението с писмо от 26.04.2016 г. застрахователят изисква от К.
да представи документи за прекратяване на регистрацията на автомобила. Няма
доказателства това писмо да е получено от ищеца.
На
28.02.2019 г. ищецът депозира пред застрахователя „предложение за извънсъдебно
споразумение“, на което дружеството отговаря с писмо от 05.04.2019 г., в което
отново потвърждава, че уврежданията по автомобила представляват „тотална щета“, но тъй като не е представено по преписката
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на превозното средство, то обезщетение не е изплатено. Дружеството
уведомява ищеца, че ще изплати обезщетение в размер на 70 % от действителната
стойност (застрахователна сума) на автомобила, след представяне на
удостоверение за дерегистрация. Застрахователят заявява, че е съгласен да
изплати обезщетение в размер на 50 % от действителната стойност
(застрахователна сума) на автомобила, без да бъде прекратявана регистрацията на
автомобила.
Според
т.39 от ОУ тотална щета (пълна загуба) на МПС е налице: при кражба или грабеж
на цялото МПС; когато стойността на обезщетението надвишава 70 % от
действителната стойност (застрахователната сума); когато МПС е повредено до
такава степен, че е икономически неоправдано да се ремонтира и възстановява;
когато е повредено до степен на негодност и не подлежи на възстановяване.
Според вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, за ремонтиране
на автомобила с оригинални части (плюс заплащане на труд), са необходими
16 875,96 лева, а за ремонтирането му с алтернативни части (плюс заплащане
на труд) са необходими 9 832,48 лева. Тъй като 70 % от 6400 лева
(застрахователната сума според договора) е 4480 лева, то застрахователното
събитие се квалифицира като „тотална щета“. Според експерта средната пазарна
цена на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие е
10 000 – 12 000 лева.
Установява
се, че данъкът на автомобила за 2016 г. – 2018 г. включително е в размер на
203,28 лева за всяка година и е платен от ищеца, заедно с лихви, на 12.07.2018
г. (общо платена сума в размер на 985,98 лева).
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приетите по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Предявените
искове са с правно основание пар.22 от ПЗР
на КЗ, вр. чл. 208, ал.1 от КЗ (отм.), чл.86, ал.1 и чл.49, вр. чл.45 от
ЗЗД.
По осъдителния иск за заплащане на сумата от 6100 лева
застрахователно обезщетение:
При
настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя
възниква задължение, съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен на
основание чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), според която разпоредба обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на
застрахования.
Според
чл.193, ал.4 от КЗ (отм.) тотална
щета на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават
70 на сто от действителната му стойност.
Установи се, че стойността на разходите надвишава значително действителната
стойност на автомобила, поради което е налице „тотална щета“.
Според
т.35 от ОУ при тотална щета (пълна загуба) застрахователят възстановява действителния
размер на щетата, но не повече от действителната стойност на застрахованото МПС
към датата на настъпване на застрахователното събитие. Общият размер на
изплатените обезщетения през времетраене на застраховката не може да надвишава
80 % от застрахователната сума. Установи се, че действителната стойност на
автомобила към датата на МПС е между 10 000 лева и 12 000 лева, а
според застрахователния договор – 6400 лева. Тук се налага следното уточнение:
Според
т.41 от ОУ при тотална загуба, ако застрахованото МПС не бъде поискано писмено
от застрахователя и не бъде предоставено от застрахования на застрахователя,
размерът на обезщетението се намалява с изплатените преди това обезщетения (ако
е имало такива) и със стойността на изправните и/или запазени части, детайли и
възли в зависимост от състоянието на МПС. Ищецът твърди неизгоден за него факт,
а именно, че по-рано по договора му е изплатено застрахователно обезщетение за
друга щета, поради което претендира сумата от 6100 лева, а не 6400 лева,
каквато е действителната стойност на автомобила по договор.
В
отговора на исковата молба и до приключване на съдебното дирене, застрахователят
не се позовава на разпоредбата на т.41 от ОУ с искане застрахователното
обезщетение да бъде намалено със стойността на запазените части от автомобила.
Няма никакви твърдения от страна на ответника, че има запазени части на
автомобила, които следва да бъдат оценени. Нещо повече, такъв въпрос (да
изследва и оцени запазените части по автомобила) не е поставян и на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза – аргумент от отговор на исковата молба
(л.26 от делото). Ответникът не направи възражения и против доклада по делото,
поради което съдът не следва да намалява обезщетението със стойността на
запазени части на автомобила.
В този
смисъл главният иск за сумата от 6100 лева следва да бъде уважен. След като
главният иск е уважен, то съдът не следва да се произнася по предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове за сумата от 4416 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за частични вреди по автомобила,
ведно с мораторна лихва в размер на 1316 лева за периода от 02.04.2016 г. до
10.03.2019 г. и законна лихва от датата на подаване на исковата молба.
По осъдителния иск за заплащане на сумата от 1818 лева,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 6100 лева за периода от
02.04.2016 г. до 10.03.2019 г.
Според
чл.193, ал.3 от КЗ (отм.) преди изплащане на
обезщетение, определено като тотална щета
на моторно превозно средство, регистрирано в Република България,
застрахователят изисква от потребителя на застрахователна услуга доказателство
за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство. Задължението е въведено
ex lege, т. е. не е в зависимост от ОУ.
Няма спор, че регистрацията на автомобила не е прекратена.
Спазването
на изискването по 193, ал.3 от КЗ (отм.)
не е условие за установяването на задължението на застрахователя по съдебен
ред, а само предпоставка за определяне момента на изпадане на забава от страна
на застрахователя за изплащане на това обезщетение – аргумент от решение № 44 от
02.06.2015 г. на ВКС по търг. дело № 775/2014 г. I т. о. на ТК, Решение № 59 от
12.06.2015 г. на ВКС по търг. дело № 1256/2014 г., II т. о. на ТК и др. Непредставянето на
удостоверение за прекратяване на
регистрацията на автомобила води единствено до неоснователност на
претенцията за изплащане обезщетение за забава по чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Ето защо искът за
заплащане на мораторна лихва следва да бъде отхвърлен,
което не касае претенцията за заплащане на самото обезщетение за настъпилото
застрахователно събитие.
Ищецът
претендира и заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 6100 лева от подаване на исковата молба.
В настоящия случай, регистрацията на
автомобила не е прекратена, поради което обезщетение
за забава в размер на законната лихва ще
се дължи, считано от датата на представяне на застрахователя на доказателства
за настъпване на това обстоятелство,
т.е. от момента на сбъдването на това условие – аргумент от Решение № 44 от
2.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 775/2014
г., I т. о. Ето защо претенцията за
присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба до датата
на представяне на удостоверение за прекратяване на регистрацията на автомобила
пред застрахователя следва да бъде отхвърлена.
По иска с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД:
По
този иск ищецът следва да докаже, че е заплатил данък за автомобила за второто
полугодие на 2016 г., за 2017 г. и за 2018 г., както и да докаже, че това
плащане е в причинно-следствена връзка с противоправно действие или бездействие
на служител на застрахователя във връзка с образуваната преписка по щета № ***.
Установи
се, че застрахователят е извършил оглед на щетите по автомобила на два пъти, и
реално спор кои са увредените части на вещта и какъв е механизмът на
настъпването им между страните няма. Видно от застрахователната преписка,
застрахователят не е поискал писмено от застрахования да му предостави
автомобила на основание т.41 от ОУ. Ищецът сам признава, както в
обстоятелствената част на исковата молба, така и в изходящото от него до
застрахователя предложение за извънсъдебно споразумение, част от
застрахователната преписка, че два месеца след настъпване на ПТП служител на
застрахователя му е съобщил по телефона, че е определена „тотална щета“ на
автомобила. Въпреки това, К. не е поискал от застрахователя да се запознае с
преписката. Предвид изложеното не е било нужно във връзка със застрахователното
правоотношение автомобилът да продължава да се „пази“ в увреденото състояние.
Инициирането
на административната процедура за
прекратяване на регистрацията на автомобила не
е поставено
в зависимост от това дали застрахователят е изискал документа за дерегистрация
или не. Предприемането й
е в правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в негова тежест е
представянето на предвидените в закона доказателства с оглед интереса му от
поставяне на длъжника в забава – в този
смисъл Решение № 44 от 2.06.2015 г. на ВКС по
т. д. № 775/2014 г., I т. о. Ето защо дали да прекрати регистрацията на автомобила или
не зависи изцяло от преценката на неговия собственик, но не и от действия и/или
бездействия на служител на застрахователя.
Предвид
изложеното не е налице противоправно действие на служител на застрахователя,
което да влече след себе си вреди за ищеца, изразяващи се в заплащане на данък
МПС, поради което този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При
този изход на делото право на разноски имат и двете страни – аргумент от чл.78,
ал.1 и ал.3 от ГПК. В този смисъл, съдът следва на първо място да разгледа
възражението на ответника с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност
на изплатеното от К. адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева. С оглед
предмета на делото и материалния интерес, фактическата му и правна сложност и
броя на проведените три открити съдебни заседания и като съобразни разпоредбата
на чл.7, ал.2, т.3 и ал. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение
не е прекомерен и следва да се отчете в неговата цялост при преценка каква сума
за разноски се дължи на ищеца.
На
следващо място, заплатената от ищеца сума за възнаграждение на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза (общо 185 лева) е с оглед доказване
на главния иск за присъждане на застрахователно обезщетение, който бе уважен
изцяло, поради което тя следва да се присъди в пълен размер. Заплатената
държавна такса от 5 лева за съдебно удостоверение е с оглед доказване на иска
по чл.49, вр. чл.45 от
ЗЗД, който бе отхвърлен, поради което тази сума не следва да
се присъжда на ищеца. Предвид изложеното ищецът има право на разноски в размер
на 993,43 лева.
Няма
доказателства ответникът да е заплатил адвокатско възнаграждение, поради което
такова не следва да му се присъжда. Дружеството е заплатило единствено сумата
от 100 лева, определена от съда като първоначален депозит за изготвяне на
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза – няма
доказателства за доплащане на сумата от 85 лева, за което дружеството бе
задължено с определение на съда от съдебно заседание, проведено на 09.10.2019
г. Както вече се посочи, експертизата бе поискана от страните във връзка с
доказване/оспорване на главния иск, който бе изцяло уважен, поради което тази
сума не следва да се присъжда на дружеството. Предвид изложеното, на ответника
не се дължи сума за разноски, като изричен диспозитив за това не следва да се
постановява, защото искането за присъждане на разноски не е иск.
Мотивиран
от горното ГПК Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК – *********, да заплати на Д.К.К.,
ЕГН – **********, сумата от 6100 (шест хиляди и сто) лева, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за „тотална щета“ на лек
автомобил марка „Ауди“ с рег. № *** по преписка № *** по описа на
застрахователя, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
тази сума, считано от датата на представяне пред
застрахователя на доказателства за прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № ***
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата
от 1818 (хиляда осемстотин и осемнадесет) лева, представляваща мораторна лихва
върху сумата от 6100 лева за периода от 02.04.2016 г. до 10.03.2019 г., и
претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 6100 лева от датата на депозиране на исковата молба на
11.03.2019 г. до датата на представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка
„Ауди“ с рег. № *** пред „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС” АД.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.К.К., ЕГН – **********, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК – *********,
осъдителен иск за сумата от 508,20 лева (петстотин и осем лева и двадесет
стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатен местен данък за лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № ***, дължим за
второто полугодие на 2016 г., за 2017 г. и за 2018 г.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК – *********, да заплати на Д.К.К.,
ЕГН – **********, сумата от 993,43 лева (деветстотин деветдесет и три лева и
четиридесет и три стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(П)
Вярно
с оригинала!
ММ