М О Т И В И по НОХД 655/2010
г.
по описа на ПОС,
наказателно отделение
Срещу подсъдимите И.С.И.
и С.И.Г. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4
във вр. с чл.198, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1 б.”б” от НК за това, че на 22.09.2009 г. в с. Б., област П., в съучастие
като извършители, подсъдимият И. и при условията на опасен рецидив, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, са отнели
чужди движими вещи – платнена дамска чанта на
стойност 15 лв.; мобилен телефон „Нокиа 2680” на стойност 120 лв.; мобилен
телефон „Нокиа 3120” на стойност 80 лв.; зарядно устройство за мобилен телефон
„Нокиа” на стойност 10 лв.; портфейл от
естествена кожа с размери 8 см х 10 см на стойност 20 лв.; 3 бр. ключове на
стойност 12 лв.; четка за коса „Солинген” на стойност 20 лв.; бежов сгъваем
чадър на стойност 10 лв.; коктейлна лъжичка”Солинген” на стойност 10 лв.;
метална запалка „Кент” цвят инокс на стойност 10 лв.; метална запалка цвят
инокс на стойност 10 лв.; пари в размер на 350 лв. - всичко вещи на обща
стойност 667 лв. от владението на Д.С. Н. с ЕГН **********, както и мобилен
телефон”Нокиа 1208” на стойност 30 лв., зарядно устройство за мобилен телефон
„Нокиа” на стойност 10 лв., ключ на стойност 4 лв., дамска чанта на стойност 10
лв., лекарство на хапчета „Лизоноприл” на стойност 5 лв.; лекарство на хапчета
„Дрозунал” на стойност 6 лв., опаковка „Упсарин” на стойност 2,60 лв.; пари
в размер на 45 лв. - всичко вещи на обща
стойност 111,60 лв. от владението на Р. С.А. с ЕГН **********, или всички вещи
на обща стойност 779,60 лв., с намерение противозаконно да ги присвоят, като са
употребили за това сила.
Представителят
на обвинителната власт поддържа изцяло така повдигнатото спрямо двамата
подсъдими обвинение. Счита, че на подсъдимия И. следва да бъде наложено
наказание в размер на 10 години „лишаване от свобода”, а на подсъдимия Г. – в
размер на 3 години „лишаване от свобода”, като първият го изтърпи ефективно при
първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит”
тип, а наказанието на втория да бъде отложено за изтърпяване с изпитателен срок
от пет години.
Служебният
защитник на подсъдимия И. – адв. И.Р., счита, че повдигнатото срещу него
обвинение не е доказано относно авторството и в частта, касаеща отнетите от
двете пострадали парични суми. Предлага на подсъдимия И. да бъде наложено
наказание под предвидения в закона минимум от пет години „лишаване от свобода”,
поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият
И. дава обяснения по повдигнатото му обвинение, признава вината си и в последната си дума моли за малко по размер
наказание.
Служебният
защитник на подсъдимия Г. – адв. Д.П., също е на становище, че обвинението не е
доказано по отношение на инкриминираните парични суми на двете пострадали.
Счита, че справедливо е на подсъдимия Г. да бъде наложено наказание под
предвидения от закона минимум от три години „лишаване от свобода”, поради
наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, което да бъде
отложено за изтърпяване с подходящ изпитателен срок.
Подсъдимият
Г. дава обяснения по повдигнатото обвинение, не признава вината си. В
последната си дума моли за по-малко по размер наказание.
Граждански
иск за съвместно разглеждане в наказателния процес не е бил приет.
Съдът въз основа на
събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира и приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:
Подсъдимият И.С.И. е
роден на *** ***. Живее в с. Б., обл. П.. Той е българин, от ромски произход, български гражданин е. Има
начално образование, не работи. Не е женен. До момента е осъждан общо три пъти,
от които два като непълнолетен. От значение за квалификацията на деянието по
настоящото наказателно производство е осъждането му по НОХД № 1074/2007г. на
Районен съд гр.П. – на една година и три месеца „лишаване от свобода”, за
извършено на 23.01.2006г. престъпление по чл.195 от НК. Присъдата е влязла в
сила на 18.02.2008 год.
Подсъдимият С.И.Г. е
роден на *** ***. Живее в с.Б., обл.П.. Той е българин от ромски произход,
български гражданин е. Няма образование и не работи. Не е женен. Не е осъждан
до момента за извършени престъпления.
Подсъдимите И. ***. И.
бил известен сред съселяните и близките си с прякора „***”.
На 21.09.2009 год. в с.
Б. имало събор. Двамата подсъдими се присъединили към празнуващите хора в
центъра на селото. Консумирали големи количества алкохол, като първо пили бира,
а после - около 1 литър ракия. Вечерта на същия ден подсъдимите напуснали
събора и се снабдили с нови количества ракия. Върнали се на мястото на
празненството и продължили с веселието си.
Междувременно
свидетелките Д. Н. и Р. А. гостували на 21.09.2009 год. на свидетеля А.С.,
който бил чичо на първата и брат на втората. Вечерта на тази дата тримата
свидетели посетили събора в централната част на селото. Присъствието им било
забелязано от двамата подсъдими.
Около 02:00 часа на
22.09.2009 год. Н., А. и С. решили да се приберат в дома си. Двете жени
тръгнали пеш по една от улиците на селото, докато свидетелят С. се забавил, за
да прибере лекия си автомобил. Н. и А. носели със себе си дамски чанти, в които
имало различни вещи. Така в чантата на Н. имало мобилен телефон „Нокиа 2680”;
мобилен телефон „Нокиа 3120”; зарядно устройство за мобилен телефон
„Нокиа”; портфейл от естествена кожа с
размери 8 см х 10 см; 3 бр. ключове; четка за коса „Солинген”; бежов сгъваем
чадър; коктейлна лъжичка”Солинген”; метална запалка „Кент” цвят инокс; метална
запалка цвят инокс и пари в размер на 350 лв, а в чантата на А. имало мобилен
телефон”Нокиа 1208”, зарядно устройство за мобилен телефон „Нокиа”, ключ, лекарство
на хапчета „Лизоноприл”; лекарство на хапчета „Дрозунал”, опаковка „Упсарин” и
пари в размер на 45 лв.
Подсъдимите И. и Г.
последвали двете свидетелки, след като забелязали, че придружаващият ги мъж се
отделил от тях. Те решили да ограбят жените, като разпределили ролите помежду
си, а именно – подсъдимият И. трябвало да нападне възрастната жена, а
подсъдимият Г. – свидетелката Н.. Подсъдимите настигнали двете пострадали, като
И. застанал зад свидетелката А., която се придвижвала с помощта на патерица,
поради влошеното си здравословно състояние. В същото време подсъдимият Г. се
приближил до свидетелката Н.. Двамата подсъдими атакували едновременно своите
жертви, като И. изритал патерицата на възрастната жена и я съборил на земята, а
Г. спънал Н. и също я съборил на земята. И. издърпал чантата на А. от ръцете й,
като същото сторил и подсъдимият Г. с чантата на другата пострадала. След това
двамата подсъдими побягнали заедно с чантите.
Непосредствено след
инцидента, свидетелят С. намерил двете жени и разбрал за случилото се. Тримата
информирали органите на полицията при РУ на МВР гр.Р.. По случая започнало
разследване.
След като напуснали
местопроизшествието, подсъдимият И. и Г. си поделили парите на двете
пострадали. Подсъдимият И. взел в себе си и мобилните телефони на свидетелката
Н. – „Нокиа 2680” и „Нокиа 3120”, а телефонът на А. счупил, тъй като решил, че
е стар и без стойност. В подсъдимия Г. останали двете дамски чанти с
останалите, описани в тях вещи. Подсъдимите се разбрали Г. да изгори чантите и
намиращите се в тях вещи. Последният, обаче, не сторил това, а ги прибрал.
Подсъдимият И. се опитал в рамките на следващите няколко дни да продаде
телефоните на различни свидетели. Така единият телефон продал на свидетеля
А.И., но последният му го върнал, след като се усъмнил, че е краден.
Подсъдимият предложил за закупуване телефон и на свидетеля Д., но до сделка не
се стигнало. Накрая подсъдимият И. продал мобилния телефон „Нокиа 2680” за
сумата от 35 лв. на свидетеля С., а мобилния телефон „Нокиа 3120” – на
свидетеля Х., за сумата от 90 лв.
В хода на разследването
свидетелят С. предал с протокол за доброволно предаване закупения от подсъдимия
И. мобилен телефон „Нокиа 2680” на полицейските органи. Същото сторил и
свидетелят Х., който предал закупения от него мобилен телефон „Нокиа 3120”.
След като полицейските
служители установили извършителите на деянието, подсъдимият Г. занесъл
останалите в него две дамски чанти и намиращите се в тях дребни предмети и
документи на свидетеля С. и му ги предал. Свидетелят, от своя страна, ги предал
доброволно на органите на полицията за нуждите на разследването, за което бил
изготвен протокол.
В хода на разследването
било извършено разпознаване, при което свидетелката Н. разпознала в лицето на
подсъдимия Г. своя нападател.
От заключението на
назначената в хода на досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза се
установило, че стойността на отнетите вещи е както следва : платнена дамска
чанта на стойност 15 лв.; мобилен телефон „Нокиа 2680” на стойност 120 лв.;
мобилен телефон „Нокиа 3120” на стойност 80 лв.; зарядно устройство за мобилен
телефон „Нокиа” на стойност 10 лв.;
портфейл от естествена кожа с размери 8 см х 10 см на стойност 20 лв.; 3
бр. ключове на стойност 12 лв.; четка за коса „Солинген” на стойност 20 лв.;
бежов сгъваем чадър на стойност 10 лв.; коктейлна лъжичка”Солинген” на стойност
10 лв.; метална запалка „Кент” цвят инокс на стойност 10 лв.; метална запалка
цвят инокс на стойност 10 лв. - от владението на Д.С. Н., мобилен телефон”Нокиа
1208” на стойност 30 лв., зарядно устройство за мобилен телефон „Нокиа” на
стойност 10 лв., ключ на стойност 4 лв., дамска чанта на стойност 10 лв.,
лекарство на хапчета „Лизоноприл” на стойност 5 лв.; лекарство на хапчета
„Дрозунал” на стойност 6 лв., опаковка „Упсарин” на стойност 2,60 лв. - от
владението на Р. С.А., или всички вещи на обща стойност 384,60 лв.,
От заключенията на
назначените в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрични експертизи
се установило, че всеки от двамата подсъдими – И. и Г., не страда от психично
заболяване и не се води на диспансерен учет към ОДПЗС – гр.П.. Всеки от тях към
момента на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. Може да дава достоверни обяснения по фактите, имащи
значение по делото и да участва пълноценно във всички фази на наказателния
процес.
Съдът кредитира
заключенията на вещите лица, като изготвени обективно, с необходимите
професионални знания и опит в съответните области.
Описаната по-горе
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин частично
от обясненията на подсъдимия И. и изцяло от показанията на свидетелите А., Н.,
С., Д.И., К., Х., И.И., С., А.И. и Д., дадени в хода на съдебното следствие,
частично от обясненията на подсъдимия Г., дадени пред съдия в хода на
досъдебното производство и прочетени на основание чл.279, ал.1 т.3 НПК, от
приложените по делото писмени доказателства – протокол за разпознаване и
фотоалбум /л. 33-36 от досъд. пр./, протоколи за доброволно предаване /л.37,
л.115 и л.119 от досъд. пр./, справки за съдимост / л.52-53 и л.55 от досъд.
пр./, характеристични справки /л. 56 и л.57 от досъд. пр./, както и от
приложените по делото веществени доказателства. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като са последователни,
вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с останалите събрани по
делото доказателства.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия Г., дадени в хода на съдебното следствие, в които
категорично отрича двамата с подсъдимия И. да са отнели чантите на свидетелките
А. и Н., както и за това, че само се разминали с двете пострадали, които
вървели по улицата срещу тях. От обясненията на този подсъдим, дадени пред
съдия в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.279, ал.1
т.3 НПК се установява, че след разминаването им, заедно с подсъдимия И. са
издърпали чантите на двете пострадали, като при това са си разпределили и
ролите - той е отнел чантата на свидетелката Н., а И. – тази на свидетелката
А.. В този смисъл са и обясненията на подсъдимия И., както и показанията на
свидетелките А. и Н.. Самият Г. потвърди верността на заявеното от него пред
съдия в хода на досъдебното производство, като констатираното противоречие
обясни с това, че е „забравил”. Ето защо, тъй като кореспондират с останалите
събрани поделото доказателства относно посочените обстоятелства, съдът приема
като достоверни обясненията на подсъдимия Г., дадени пред съдия на досъдебното
производство, а не тези в хода на съдебното следствие.
Съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимия И., дадени в хода на съдебното следствие и тези на
подсъдимия Г., дадени пред съдия на досъдебното производство в частта им, в
която и двамата твърдят, че само са взели чантите и отричат да са бутали на
земята двете пострадали. Заявеното от подсъдимите се опровергава от показанията
на свидетелите А., Н., С. и К., които съдът приема за достоверни, тъй като са в
пълен синхрон помежду си. Така от показанията на свидетелката А. се установява,
че е била нападната в гръб, като лицето, което е издърпало чантата й
/подсъдимия И./, първо е ритнало патерицата - канатката, на която се е
подпирала и я е ударило в гърба, при което тя паднала по лице на улицата. В
показанията си свидетелката Н. сочи, че е била спъната от подсъдимия Г. и е
паднала на земята, след което той е издърпал чантата й, въпреки оказаната от
нея съпротива. Отделно всяка от свидетелките сочи безпомощното състояние, в
което е видяла да се намира другата. Заявеното от двете пострадали се потвърждава
изцяло от показанията на свидетеля А.С., който описва състоянието им– паднали
на улицата, в което ги е намерил
непосредствено след инцидента. В тази насока са и показанията на свидетеля К.К.
– полицейския служител, пред който, в хода на предварителната проверка, двамата
подсъдими са дали подробни обяснения за времето, мястото и начина на извършване
на деянието. Ето защо съдът отхвърля като недостоверно заявеното от двамата
подсъдими, че не са упражнили пряко физическо въздействие върху двете пострадали,
а само са издърпали чантите им.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия И., дадени в хода на съдебното следствие и тези на
подсъдимия Г., дадени пред съдия на досъдебното производство в частта им, в
която заявяват, че в чантите на двете пострадали имало само жълти стотинки. За
наличието на пари в чантите си, дори над инкриминирания размер, свидетелстват
както А., така и Н.. Показанията им са и житейски логични, предвид
обстоятелството, че и двете са били на гости в с. Б. и е нормално да разполагат
със средства, както за престоя си там, така и за връщането си у дома.
Твърденията на двете свидетелки се подкрепят и от показанията на свидетеля К.,
пред който подсъдимите са споделили и за намерените в двете чанти пари.
Посоченият от тях пред него по-малък общ размер на намерените в двете чанти
пари - 220 лв., очевидно е с цел да смекчат положението си още при извършваната
по случая предварителна проверка. Преследвайки именно тази цел, вече в хода на
воденото срещу тях наказателно производство двамата подсъдими изцяло отричат да
са отнели инкриминираните суми, което съдът възприема единствено като израз на
възприетата от тях защитна позиция.
Съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимия И. в хода на съдебното следствие и тези на подсъдимия
Г. пред съдия на досъдебното производство, в частта им, в която и двамата
подчертават, че при извършване на инкриминираното деяние са били „много пияни”.
Тези твърдения не се подкрепят от данните, изнесени от самите тях и в
показанията на свидетелките Н. и А. за целенасочените им, пресметнати и добре
организирани действия при извършване на инкриминираното деяние, както и от
обясненията за последващите им действия по разпореждане с отнетите вещи.
Заявеното от двамата подсъдими се опровергава и от заключенията на назначените
в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрични експертизи. От тях се
установява, че към момента на извършване на инкриминираното деяние всеки от
подсъдимите Г. и И. е бил във физиологичната фаза на обикновеното алкохолно
опиване. И двамата са били с адекватно на ситуацията, целенасочено и подредено
поведение, могли са да разбират свойството и значението на извършеното и да
ръководят постъпките си. При тези данни съдът намира обясненията на подсъдимите
в тази им част за недостоверни и приема, че са дадени в стремежа им да бъдат
оневинени за извършеното.
При така установената по
безспорен начин фактическа обстановка по делото съдът счита, че подсъдимите
И.С.И. и С.И.Г. са осъществили от обективна и субективна страна признаците на
състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1 вр. с чл.29,
ал.1 б.”а” вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК – за подсъдимия И. и по чл.198, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК – за подсъдимия Г. за това, че на на 22.09.2009 г. в с.
Б., област П., в съучастие като извършители, подсъдимият И. и при условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
„лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 НК, са отнели чужди движими вещи – платнена дамска чанта на стойност 15 лв.; мобилен
телефон „Нокиа 2680” на стойност 120 лв.; мобилен телефон „Нокиа 3120” на
стойност 80 лв.; зарядно устройство за мобилен телефон „Нокиа” на стойност 10
лв.; портфейл от естествена кожа с
размери 8 см х 10 см на стойност 20 лв.; 3 бр. ключове на стойност 12 лв.;
четка за коса „Солинген” на стойност 20 лв.; бежов сгъваем чадър на стойност 10
лв.; коктейлна лъжичка”Солинген” на стойност 10 лв.; метална запалка „Кент”
цвят инокс на стойност 10 лв.; метална запалка цвят инокс на стойност 10 лв.;
пари в размер на 350 лв. - всичко вещи на обща стойност 667 лв. от владението
на Д.С. Н. с ЕГН **********, както и мобилен телефон”Нокиа 1208” на стойност 30
лв., зарядно устройство за мобилен телефон „Нокиа” на стойност 10 лв., ключ на
стойност 4 лв., дамска чанта на стойност 10 лв., лекарство на хапчета
„Лизоноприл” на стойност 5 лв.; лекарство на хапчета „Дрозунал” на стойност 6
лв., опаковка „Упсарин” на стойност 2,60 лв.; пари в размер на 45 лв. - всичко вещи на обща
стойност 111,60 лв. от владението на Р. С.А. с ЕГН **********, или всички вещи
на обща стойност 779,60 лв., с намерение противозаконно да ги присвоят, като са
употребили за това сила.
От
субективна страна престъплението е извършено от двамата подсъдими с пряк умисъл,
с ценени и настъпили обществено опасни последици. Подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са настъпването на
общественоопасните му последици и са искали и целели тяхното настъпване.
Съдът не споделя становището на
служебния защитник на подсъдимия И. за липса на безспорни доказателства, че
именно той е единият от съучастниците в извършения грабеж. В подкрепа на тази
теза се изтъква, че при извършеното разпознаване И. не е бил посочен като един
от нападателите. Действително, от приложения на л.28-29 от досъд. произв.
протокол се установява, че при извършеното разпознаване свидетелката Н. е
посочила не И., а друго лице като един от нападателите, но е пояснила, че не е
сигурна и за него, тъй като е бил при леля й – свидетелката А.. Въпреки факта,
че И. не е бил разпознат, съдът счита, че по делото са събрани достатъчно
доказателства, установяващи по безспорен начин именно този подсъдим като единия
от извършителите на грабежа. Преки доказателства в тази насока се съдържат в
самопризнанието на подсъдимия И. и обясненията на подсъдимия Г., а косвени - в
показанията на свидетелите К., Х., С., И.И., А.И. и Д.. Пред първия от
посочените свидетели, в хода на извършваната от него предварителна проверка,
двамата подсъдими са направили признание за извършеното, а на останалите именно
подсъдимият И. е предложил за продажба два от инкриминираните мобилни телефона,
които свидетелите Х. и С. са и закупили. Въз основа на съвкупната преценка на
наличните по делото преки и косвени доказателства, съдът счита, че авторството
на подсъдимия И. е установено по категоричен и безспорен начин.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
служебните защитници, че по делото не са налице доказателства за упражнено
пряко физическо въздействие спрямо двете пострадали, както и за наличие на
заявените от тях парични суми в отнетите им чанти. Положителен отговор на тези
въпроси се съдържат в показанията на свидетелите Н., А., С., Д.И. и К., които
съдът изцяло кредитира по съображения, изложени по-горе в настоящите мотиви.
При така установената правна квалификация на
извършеното от подсъдимите И.И. и С.Г. престъпление, както и като се съобрази с
неговата висока степен на обществена опасност, с оглед личността на подсъдимите
и най вече за постигане целите на наказанието, съдът счита, че наказанието,
което следва да се наложи на всеки от двамата
подсъдими, следва да бъде определено при условията на чл.54 НК, при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива за двамата
подсъдими съдът взема предвид младата им възраст и тежко семейно положение –
отрасли в многодетни семейства, очевидно без необходимите грижи и внимание за
възпитанието и образованието им, само за подсъдимия Г. – чистото му съдебно
минало, а за подсъдимия И. - направеното самопризнание и изразено съжаление за
извършеното. Като отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия И. съдът
отчита предишните му осъждания извън тези, обуславящи квалификацията опасен
рецидив, както и водещата му роля при извършване на инкриминираното деяние, а
спрямо двамата подсъдими - и лошите характеристични данни, свързани с наличните
им противоправни прояви, за които свидетелстват полицейските служители Д.И. и
К.К.. При така отчетените обуславящи отговорността обстоятелства съдът счита,
че най-справедливо в разглеждания случай е да бъде наложено наказание лишаване
от свобода в размер на ОСЕМ ГОДИНИ - на подсъдимия И.И. и в размер на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ - на подсъдимия С.Г., които напълно
съответстват на степента на обществена опасност на деянието и дейците. С
оглед липсата на данни за каквото и да е било имущество, собственост на
подсъдимия И., съдът счита, че на същия не следва да бъде налагано и
предвиденото за извършеното от него престъпление наказание „конфискация”.
Налице са основанията на чл.65, ал.2 вр.
чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 ЗИНЗС, поради което за изтърпяване на така
наложеното на подсъдимия И.И. наказание от осем години лишаване от свобода
следва да бъде определен първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
Налице са основанията на чл.65, ал.3 вр.
чл.61, т.3 вр. чл.59, ал.1 ЗИНЗС, поради което за изтърпяване на така
наложеното на подсъдимия С.Г. наказание от четири години лишаване от свобода
следва да бъде определен първоначален общ
режим в затворническо общежитие от открит тип.
Причините
за извършване на престъплението от двамата подсъдими са в незачитане на правото
на собственост и стремеж към облагодетелстване по неправомерен начин.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА, приложени по делото – 1 брой мобилен телефон „Nokia”, черен на
цвят, модел „3120 Класик” с ИМЕИ *************** с батерия, без СИМ-карта; 1
брой мобилен телефон „Nokia”, на цвят син металик, модел „2680” с ИМЕИ
*************** с батерия, без СИМ-карта; зарядно устройство за мобилен телефон
„Нокиа”; бежов сгъваем чадър; четка за
коса; метална лъжица; карта за кръвна групова принадлежност на името на Д. Н. –
да се върнат на Д.С. Н., след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА - 4 броя секретни ключа на метална халка, 1 бр. черна платнена
дамска чанта; кафяво портмоне; 1 бр. платнена шарена чанта; ключ; кафяво
калъфче съдържащо касова бележка за 58 лева;
найлонова торбичка с лекарства да се унищожат, като вещи без стойност,
след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА - смарт-карта на името на Д. Н.; карта „Американ експрес” №
****; карта от Пощенска банка „Евро
лайн” № ****; карта от ДСК банк „Макс карт” – да се изпратят на съответните
органи, които са ги издали, за унищожаването им, след влизане на присъдата в
сила.
Извън описаните по-горе
веществени доказателства, включени в справката към обвинителния акт, с приемо –
предавателен протокол от 23.03.2010 г. /л. 40 от съд. произв./ в съда са
представени и други вещи от РУ на МВР гр. Р., намиращи се на съхранение при
тях, приобщени към воденото по делото досъдебно производство № 341/2009 г., по
описа на същото управление, с протоколи
за доброволно предаване – л.37 и л.107 и разписка – л.86. Макар да са извън
обсега на обвинението и като взе предвид показанията на свидетелките Н. и А.,
че са им издадени нови документи за самоличност и здравни книжа съдът прие, че
следва да се разпореди и с тези вещи в следния смисъл :
ПРЕДСТАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ВЕЩИ от РУ на МВР гр.Р. - лична карта № ********* на името на Р. А.; лична
карта № ********* на името на Д. Н.; свидетелство за управление на МПС №
********* на името на Д. Н.;
здравноосигурителна книжка на името на Р. А.; рецептурна книжка на името
на Р. А. – да се изпратят на съответните
органи, които са ги издали, за унищожаването им, след влизане на присъдата в
сила.
ПРЕДСТАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ВЕЩИ от РУ на МВР гр.Р. - 7 бр. ключа на
ключодържател с форма на цвете; множество найлонови чантички и листчета и
празно червено платнено портмоне; 1 брой черен ключ за лек автомобил с
дистанционно за аларма; гребен; 2 бр.
дезодоранти; 1 бр. парфюм; химикал;
четка за зъби; кибрит; листче с изписан
ръкописен текст от едната страна, а от другата страна копие на евробанкнота;
жълта найлонова чанта на магазин „Била;
четка за зъби; 2 бр. химикали;
левкопласт; молив за очи; пудра;
хартиени носни кърпички; дамска
превръзка; шарена найлонова торбичка; червило; гланц за устни; кутийка от крем;
4 бр. календарчета; множество визитки; 2 бр. снимки; 2 бр. ламинирани икони;
картодържател за сим-карта; карта за
магазин „Била” и друга такава с 2 баркода на гърба; ламинирано картонче от
„Прокредитбанк”; множество хартиени листчета; ламинирано листче с изписани
ръкописно цифри; билети за пътуване; жълта платнена носна кърпичка – като вещи
без стойност, следва да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189
ал.3 от НПК направените по делото
разноски за възнаграждение на вещи лица следва да бъдат заплатени от
подсъдимите И.И. и С.Г., поради което всеки един от тях следва да бъде осъден
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС по 97,50 лв.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: