РЕШЕНИЕ
№ ……………../13.06.2022г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито
заседание, проведено на двадесети май две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при участие на секретаря Мариана Маркова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 2282 по описа за 2021 г. по описа на ВРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на М.Н.Н. срещу ***, с
искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20000 /двадесет
хиляди/ лева за причинените на ищеца
неимуществени вреди за периода 26.02.2013г. - 29.02.2016г. в резултат на
незаконосъобразно повдигнато на 26.02.2013г. обвинение за извършено
престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК по
досъдебно производство № ***/2013г. по описа на ***РУП - *, за което е оправдан
с влязла в сила Присъда № */30.01.2014г., постановена по НОХД №
5046/2013г. на * районен съд, потвърдена с Решение №
53/29.02.2016г. по ВНОХД № */2015г. по описа на Окръжен съд-*, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда-29.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Твърди се от ищеца в исковата му
молба, че с постановление за
привличане на обвиняем от 26.02.2013г.
е привлечен в
качеството на обвиняем по образуваното ДП №***/2013г. по описа на ***РУП-* за това, че: на
21.02.2013г. в гр. *, се заканил
на ***с престъпление против неговата личност - с убийство и това заканване
възбудило у ***основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.
144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Твърди, че в хода на производството е била
определена мярка „подписка“. Сочи се, че повдигнатото обвинение е за тежко
умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода до шест години
и ДП приключило с обвинителен акт. Твърди, че е внесено обвинение срещу него в
съда като е образувано НОХД № */2013г. Излага, че наказателното производство
срещу ищеца е приключило с Присъда № */30.01.2014г., постановена по НОХД № */2013г. на * районен съд, с която подсъдимият е признат
невиновен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение. Присъдата влязла в
сила на 14.05.2014 г. с решение на *, като по искане на Главния прокурор
производството е възобновено на 24.02.2015 г.. Сочи се, че при новото разглеждане
е постановена
нова присъда, с която М.Н. е признат за виновен в извършването на престъпление
по чл.144 ал.3 вр. ал. 1 от НК, като му е наложено
наказание „Лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца",
чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години, както и наложено
наказание пробационна мярка „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител" за срок от една
година и шест месеца. Излага се, че осъдителната присъда на Окръжен съд-* е отменена изцяло от състав на
Върховен касационен съд с Решение № */29.09.2015г.
по к.н.д.№ 955/15г. и върнато на друг състав на въззивната
инстанция. С Решение № */29.02.2016г.
по ВНОХД № */15г. по описа
на Окръжен съд-Варна е потвърдена оправдателната присъда по НОХД № */2013г. на Районен съд-Варна, като
същото е влязло в законна сила на 29.02.2016г. Сочи,
че в продължение на три години въз основа на повдигнатото срещу него обвинение
за тежко престъпление, е живял в състояние на силен страх, стрес, безпокойство,
потиснатост и срам. Твърди, че наказателно преследване създало
огромен отзвук както сред всички негови близки, приятели и съседи. Излага се,
че след инцидента и повдигането му на
обвинение той се затворил в себе си, тъй като бил подложен на ежедневен
психически тормоз най-вече от съседите си. След узнаване в какво престъпление е
бил обвинен, приятелката му преустановила връзката им и се разделили. Ограничил
контакти с приятели. Воденото наказателно преследване се отразило негативно
върху психиката на ищеца, станал изключително затворен и недоверчив към
околните, в т.ч. полицейските органи, бил принуден да се премести от гр. Варна
в град ***, където да помага на родителите си в семейния бизнес, нарушено било
нормалното общуване с близките му, чувствал се унизен и с накърнено
достойнство. Твърди се, че в хода на делото бил психически разстроен, притеснен
и страдал от често главоболие, не можел да спи и да се храни, обхванала го депресия и у него
нахлули суицидни мисли. По
тези съображения намира, че справедливото обезщетение за причинените му
неимуществени вреди възлизат на сумата от 20000лв. и моли за уважаване на
претенцията. Претендира
разноски за настоящото производство.
В съдебно заседание искът се
поддържа в предявения размер и се моли за уважаването му. Настоява се, че
ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди, поради което следва да се
ангажира отговорността на ответника. Представя се писмена защита, в която са
изложени подробни аргументи по същество на спора. Подчертава се, че
наказателното производство е продължило над три години, през който период са
проведени множество съдебни заседания с негово участие. Сочи се, че
образуваното производство е имало голям отзвук сред близки, приятели и съседи,
което породило затваряне на ищеца в себе си. Отразило се негативно на психиката
му, станал недоверчив и затворен. Бил принуден да се премести в гр. *** при
роднините си. Подчертава се, че установеното от СПЕ експертиза личностно
разстройство на ищеца се задълбочило вследствие на незаконното обвинение. Сочи
се, че състоянието на отключване на агресивни реакции са в следствие на външни
„дразнители“, които в случая е воденото досъдебно производство. Настоява се, че
преди образуването на наказателното производство ищецът не е бил осъждан и не е
търпял други мерки. Повдигнатото обвинение било за тежко престъпление и се
отразило негативно на психиката му. Претендират се разноски по чл. 38 от ЗА.
В законоустановен срок по чл.131 от ГПК от ответника Прокуратура на Република България, е
постъпил отговор, в който взема становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорва причинените вреди да са настъпили като пряка и непосредствена последица
от незаконното обвинение, като намира, че същите не са подкрепени с
доказателства за настъпването им. Излага се, че психичното състояние на ищеца
било обект на анализ по приетата в ДП СПЕ, която установила, че ищецът страда
от дисоциално разстройство на личността, поради което
ищецът следвало да установи липсата на тези признаци преди датата на образуване
на наказателното производство и причината връзка между асоциалното поведение и
преживения стрес от наказателното преследване. Счита се, че на основание чл. 5,
ал. 1 от ЗОДОВ за изключване отговорността на Прокуратурата, поради наличие на
социално укоримо поведение на ищеца, с което е станал
причина за процесуалната активност на свидетеля *. Намира, че е налице съпричиняване по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като
ищецът с действията си допринесъл за
настъпване на вредите, поради което счита, че обезщетението следва да бъде
намалено. Намира, че наказателното преследване е приключило в разумен срок с
оглед неговата продължителност, преминало неколкократно
през всички съдебни инстанции. Сочи,че по отношение на ищеца не е взимана тежка
мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда. Намира, че
размерът на исканата обезвреда не е съобразен със
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната, респективно
същата е завишена. Релевира възражение за погасяване
с тригодишна давност на претенцията за лихви, като с уточнителна
молба от 26.04.2021 г. посочва, че началния срок е 16.02.2018 г., а не както
първоначално е посочил 16.02.2016 г. Сочи се, че Прокуратурата не е ставала
причина за отлагане на заседания по делото в съдебна фаза на процеса, делото не
се отличавало с фактическа и правна сложност, като действията по разследване
били сведени до няколко разпита на свидетели. Моли за отхвърляне на иска.
В открито
съдебно заседание Прокуратурата на РБ чрез прокурор * оспорва предявения иск и моли за
отхвърлянето му. Намира, че не са ангажирани доказателства за наличие на
причинно-следствена връзка между воденото наказателно дело и твърдените
неимуществени вреди. Настоява, че наказателното преследване не се е отразила в
личен и житейски план на ищеца. Позовавайки се на воденото между страните
наказателно дело, сочи, че Прокуратурата следва да бъде освободена от
отговорност на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като ищецът с поведението
си е станал повод за водене на делото, евентуално релевира
съпричиняване на основание чл.5, ал. 2 от ЗОДОВ,
поради това че същият е допринесъл за настъпване на резултата. Намира
претенцията за завишена и на основание чл.52 ЗЗД, счита, че следва да бъде
редуцирана, тъй като делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, не
било за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и наказателното
дело е приключило в допустимите срокове и по отношение на ищеца била взета
най-леката мярка. Оспорва иска за лихва, като погасен по давност.
Настоящият съдебен състав на ВРС
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените по
делото доказателства, в т.ч. приобщеното НОХД № */2013г. на Варненски
районен съд, се установява, че на 26.02.2013г. срещу ищеца е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 144 ал.3 вр.
ал.1 от НК за това, че:
на
21.02.2013г. в гр. Варна, се заканил на ***с престъпление против неговата
личност - с убийство и това заканване възбудило у ***основателен страх за
осъществяването му, по досъдебно производство № ***/2013г. по описа на ***РУП -
*,
за което е оправдан с влязла в сила на 29.02.2016 г. Присъда № */30.01.2014г.,
постановена по НОХД * 5046/2013г. на * районен съд,
потвърдена с Решение № */29.02.2016г. по ВНОХД № */2015г. по описа на Окръжен съд-Варна; че в хода на производството е била
определена мярка „подписка“.
Видно от материалите по ДП №***/20153г. по описа
на ***РУП- МВР-Варна, в хода на производството от страна на разследващите
органи са извършени процесуално следствени действия, като на 26.02.2013 г. М.Н.
е бил привлечен като обвиняем и е разпитан в това качество (л.9 от ДП),
изготвена е психологична експертиза на ищеца (л.46), както и същият е настанен
за изследване в психиатрично заведение за три дни с протоколно определение на
ВРС (л.55); на 10.06.2012 г. и 19.08.2013 г. на ищеца са предаявни
материалите от разследването (л.75).
С Присъда № 27 от 30.01.2014г. по НОХД № 5046/2013г. на ВРС Н. е бил
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Срещу присъдата
на Районен съд-* е подаден
протест от страна на Прокуратура на Р. България, като по образуваното ВНОХД № */14г. по описа на Окръжен съд-* е постановено Решение № */14.05.2014г., с което оправдателната
присъда е изцяло потвърдена и влязла в законна сила от датата на постановяване
на решението.
Главният прокурор на Р.България на 27.10.2014г. е депозирал във Върховния
касационен съд искане за възобновяване на наказателното производство, по повод
на което е образувано касационно наказателно дело № 1766/2014г. С Решение №
17/24.02.2015г. висшата инстанция отменя Решение № */14.05.2014г. по ВНОХД № */14г. по описа на Окръжен съд-Варна и
възобновява производството по делото.
По новообразуваното ВНОХД № */15г. по описа на Окръжен съд-* на 14.05.2015г. е постановена нова
присъда, с която оправдателната по НОХД № */2013г. на Районен съд-* е отменена и вместо нея М.Н. е признат
за виновен в извършването на престъпление по чл.144 ал.З вр.
ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца", чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от
три години. Кумулативно на основание чл.67 ал.З от НК му е наложено наказание пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от една година и шест
месеца. Осъдителната присъда на Окръжен съд-* е отменена изцяло от състав на Върховен касационен
съд с Решение № */29.09.2015г. по
к.н.д.№ 955/15г. и върнато на друг състав на въззивната
инстанция.
С Решение № */29.02.2016г. по
ВНОХД № */15г. по описа на
Окръжен съд-* е потвърдена
оправдателната присъда по НОХД № 5046/2013г. на Районен съд-*, като същото е влязло в законна сила на
29.02.2016г.
От
материалите по НОХД №*/2013 г. на ВРС се
установява, че по делото са проведени първоначално едно заседание, две във въззивното, след възобновяване на делото - три заседания, на
които Н. е взел лично участие.
Не
е спорно между страните, а и видно от представената справка за съдимост /л. 74
от ДП/ ищецът не е осъждан към датата на изготвяне на справката /07.06.2013г. /.
От приобщената по
делото съдебно-психиатрична експертиза, се установява, че ищецът М.Н. не страда
от психично заболяване в тесния смисъл на думата, а от личностново
разстройство, като проявите му могат да засегнат широк кръг от социални ситуации.
Към момента на изследването не се установяват агресивни и импулсивни, както и
антисоциални прояви, а по – скоро странно и нестандартно поведение. Вещото лице сочи в с.з., че състоянитето на ищеца представлява трайно заложени личностови черти, не подлежат на корекция, проявяват се от
ранна възраст и водят до сериозна деадаптация на
личността. Дисоциалното личностно разстройство е
свързано с дисоциално или асоциално поведение, като
се проявява при индивиди, подлежащи на санкция от закона. Не установило
агресивно поведение при изследването, като преобладавали положителни емоции.
Вещото лице заключава, че не може да се изключи наличието на дисоциални черти, но те били по-меко изразени.
По делото са
ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля *
Н. *
/баща на
ищеца/, от показанията на които се установява, че производството срещу сина му М.Н.
продължило около три години, като същият преживял „тежко“ производството.
Свидетелят споделя, че след образуване на производството Н. се „самоизолирал“, бил подтиснат, непрекъснато плачел. Имал
спорове със съседите си, заради вдигане на шум в блока при тренировките му с
щанги. След като узнали за производството от полицаите и предмета на
производството същите се „отдръпнали“, правели му забележки, искали да го гонят
от жилището му и си търсели поводи за това. Бил постоянно разтревожен. Разделил
се с приятелката си, след като узнала за наказателното преследване. Приятелите
му също се отчуждили от него. Решил да се прибере в родния град * в семейното жилище на родителите му и да
работи в семейния бизнес, за да се откъсне от обстановката. След осъждането му
се стресирал още повече и се проявявали суицидни мисли. Никога не е бил въоръжен.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
За успешното провеждане
на така предявения иск ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване настъпването
на посочените в исковата молба неимуществени вреди, техния размер, както и
причинната връзка с обвинението в извършване на престъпление, за което е
постановена оправдателна присъда. Ответникът, от своя страна, за да обоснове
отхвърляне на исковата претенция следва да докаже възраженията си срещу размера
на претендираното обезщетение, включително
възражението си по чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ за изключителна вина на ищеца или съпричиняване от негова страна за настъпване на увреждането
– в т.ч. възражението относно интензитета на наказателното преследване
Съобразно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано,
като по аргумент от чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от
съответното длъжностно лице, т.е отговорността на държавата е обективна.
Достатъчно е да се установи съществуването на влязла в сила присъда по
отношение на ищеца, за да се проведе успешно и главно доказване на основанието
на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Държавата за
вредите от незаконно обвинение.
В случая от приобщеното
по делото НОХД №5046/2013 г. се установи, че с влязла в сила присъда на 29.02.2016г.
ищецът е признат за невиновен по възведеното от Прокуратурата обвинение за
извършено престъпление по чл.
144 ал.3 вр. ал.1 от НК, поради което съдът
приема, че първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника е
налице.
Спорен по делото е
въпросът относно наличието на причинно-следствена връзка с неоснователно воденото срещу
ищеца наказателно производство и твърдените вреди, както и техния размер.
В контекста на
изложеното по-горе неимуществените вреди, претендирани
от ищеца, изразяващи се в болки и страдания, следва да се намират в пряка
причинно-следствена връзка с незаконните действия на органите по чл.2 от ЗОДОВ.
В случая от въз основа на посочените
безспорни факти и трайната съдебна практика, се установява, че за периода
26.02.2013г. до 29.02.2016г., т.е. за период от три години, ищецът е бил обект
на неоснователно наказателно преследване.
От
показанията на разпитания по делото свидетел * Н. *, които съдът кредитира изцяло като
последователни, вътрешнологични и еднопосочни,
се установява, че лицето в следствие на неоснователно воденото
наказателно производство е претърпял вреди, изразяващи се в притеснения за
развитието на процеса и за бъдещето, отрицателен стрес /дистрес/
от явяване в съдебните заседания по наказателното производство, същите намиращи
външен израз и в промяна на отношението на ищеца към околните - затваряне в себе си, депресия, ограничаване на социалните контакти.
Установи се от показанията на свидетеля, че същият се е разделил с приятелката
си, напуснал работа в гр. Варна и се върнал при родителите в гр. ***, за да се
промени социалното си обкръжение. Съседите му и приятелите му узнали за
воденото дело и се отчуждили. Съдът
намира, че тези вреди са в пряка причинно следствена връзка с воденото
наказателно производство.
Същевременно,
се установи от прието по делото заключение по допуснатата съдебно-психиатрична
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, че
ищецът страда от дисоциално разстройство, което обаче
е със слабо изразени прояви. Както вещото лице подчертава констатираното
заболяване не е психично заболяване в тесен смисъл, а съставлява по-скоро
характер на личността, който се проявява от „тинейджърска“
възраст. Същият не проява агресивно поведение, но е склонен на такова. Отделно
се отличава с по-затворен характер на личността. Последното съдът намира, че се
е проявявало и преди воденото наказателсното
производство, поради което твърденията за самоизолация
във връзка с воденото наказателно производство, се преценяват за недоказани.
Отделно от
това, не са ангажирани доказателства, че който и да било от обкръжението на
ищеца е променил отношението си към него именно в следствие на обвинението.
Засягането на достойнството е вреда, която следва да бъде ясно осъществена в
съществуващата действителност, а не само вътрешно изживяване. Като такава тя
следва да намери външно проявление – промяна на отношението на околните към
ищеца, разгласяване на позорни обстоятелства извън тесния кръг от приятели, на
които ищецът доверява своите преживявания.
Съдът
съобрази и факта, че като мярка за неотклонение на ищеца е наложена „подписка“
/който факт е приет за безспорен с окончателния доклад по делото/, която е
най-леката възможна мярка. Същата не се характеризира с ограничаване на
свободата на ищеца или на неговото право на свободно придвижване, нито
ограничава по някакъв начин другите му лични или семейни права. Същият е
напуснал местоживеенето си и работното по собствено желание, за да промени
обстановката около себе си, като няма данни същият да е бил принуден от
работодателя си или от собственика на жилището, което обитава, да ги напусне,
поради воденото наказателно производство.
От
съвкупния анализ на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства
настоящият съдебен състав приема, че незаконните действия на длъжностни лица на
ответника са рефлектирали по неблагоприятен начин върху личната неимуществена
сфера на ищеца, поради което следва да се приеме, че същият е претърпял вреди,
които се явяват пряк и непосредствен резултат от тези действия, а именно
притеснения, стрес, промяна на отношението на ищеца към света и близките му,
нарушения в норамалния ритъм на живот, поради което
отговорността на Прокуратурата за тях следва да бъде ангажирана.
При
определяне размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази установените в
чл.52 от ЗЗД критерии и фактическите обстоятелства по делото, а именно:
продължителността на наказателното преследване по обвинението, което е
продължило три години, тежестта на обвинението – за тежко умишлено
престъпление, взетата по отношение на ищеца мярка за процесуална принуда –
„подписка“, вида и интензитета на
негативните преживявания на ответника, доказани по делото.
С
оглед на това съдът намира, че справедливо обезщетяване на претърпените от
ищеца неимуществени вреди е в размер на сумата от 5000лв. Както се коментира
по-горе не са обосновани настъпили вреди над обичайните такива, както и с
интензитет извън присъщия за подобен вид наказателно преследване, които да
предполагат обезщетение в по-висок размер.
От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, в т.ч. приобщеното
наказателно дело не се установяват данни, които да обосноват основателност на
възраженията на ответника по чл. 5 от ЗОДОВ.
За наличието на изключителна вина на пострадалия по
смисъла на посочената разпоредба следва да са налице данни за извършени такива
действия от негова страна, с които той да е умишлено да е провокирал
разследващите органи или прокуратура да предприемат наказателно преследване
спрямо него. Съпричиняването, от своя страна, следва
да е доказано по несъмнен начин, като приносът на пострадалия за причиняване на
вредата не може да се предполага. Или хипотезата на чл. 5, ал. 1 или ал. 2 от ЗОДОВ е приложима в случаите, когато пострадалият лично се е явил пред органите
на досъдебното производство и е направил неистински признания за авторство на
престъплението или въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел
да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването
на престъпление. Пострадалият следва виновно да е допринесъл за увреждането
като недобросъвестно е създал
предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение или, за да се
забави или опорочи разследването на престъпление, като настъпилият вредоносен
резултат е в причинно-следствена връзка с поведението му (в този смисъл Решение
№ 244 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2012 г., IV г. о., ГК, ВКС).
Конкретни твърдения и доказателства за подобно поведение в случая не са налице,
поради което доводите за изключителна вина и съпричиняване
са неоснователни. Напротив, в рамките на наказателното производство ищецът не е
ставал причина за отлагане на заседания, не е предприемал действия, с които да
цели да забавяне производството, а отделно от това, на нито един етап от
производството не се е признавал за виновен.
С оглед изложеното съдът намира така изложените от
ответника възражения за неоснователни, поради което определеното като
справедливо обезщетение не следва да бъде редуцирано.
По
тези съображения искът е основателен и доказан за сумата от 5000лв., като за
горницата над този размер до претендираните 20000
лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
С
оглед извода за основателност на иска за сумата от 5000лв., законната лихва
върху присъденото обезщетение е дължима от датата на непозволеното увреждане,
което е именно датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 29.02.2016
г. (в този смисъл т. 4 от ТР №3 от 22.04.2005г ОСГК на ВКС).
Срещу така отправеното искане е реливрано
възражение за погасяване по давност на претенцията за законна лихва, което
съдът намира за основателно.
Вземането за лихви на основание чл. 111 от ЗЗД се погасява с тригодишна
давност.
В случая исковата молба е предявена на 16.02.2021 г., поради което вземането от преди три години преди
депозиране на исковата молба / т.е. до 16.02.2018 г./ е погасено по давност, поради
което и аксесорния иск следва да се отхвърли за
периода от 29.02.2016 г. до 16.02.2018 г.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ при частично уважаване на
исковата претенция съдът осъжда ответника да заплати на ищеца внесената държавна
такса и възнаграждение за един адвокат.
В случая са налице доказателства, за внесена от ищеца държавна
такса в размер на 10 лева, поради което същата следва да се присъди в полза на ищеца.
Ищецът е претендирал
разноски и е представил доказателства за оказана безплатна адвокатска защита по
реда на чл. 38 от ЗА от адвокат Г.К.. Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на адвоката следва да бъдат определени разноски за исковото
производство в размер на 1130 лева съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие, от които съобразно уважената
част от иска да се присъди сумата от 282,50лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 вр. ал. 3 от ГПК ще следва да
бъде осъден ищеца да заплати по сметка на ВРС сумата от 300лв. възнаграждение
на вещо лице по СПЕ, съобразно отхвърлената част от иска.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ***, с адрес гр. *
да заплати на М.Н.Н.,
ЕГН **********, с адрес:
***,
сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева) за причинените
на ищеца неимуществени вреди за периода
26.02.2013г. - 29.02.2016г. в резултат на незаконосъобразно повдигнато на
26.02.2013г. обвинение за извършено престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1
от НК по досъдебно производство № ***/2013г. по описа на ***РУП - *, за което е оправдан с влязла в сила
Присъда № */30.01.2014г.,
постановена по НОХД № */2013г. на
Варненски районен съд, потвърдена с Решение № */29.02.2016г. по ВНОХД № */2015г. по описа на Окръжен съд-Варна,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 5000 лева до претендираната сума от 20000 /двадесет хиляди/ лева, както и за законна лихва за периода от 29.02.2016
г. до 16.02.2018 г.
ОСЪЖДА ***,
с адрес гр. * да заплати на М.Н.Н., ЕГН **********, с адрес:
***, сумата
от 10 лева (десет лева),
представляваща сторени по делото разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ***, с адрес гр. * да заплати на адвокат Г.К., вписан под личен №* към АК – Варна, със съдебен адрес ***, пл. * сумата от 282,50лв. (двеста осемдесет и два
лева и петдесет стотинки), представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното
производство, на основание чл. 38, т. 2 от ЗА вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Н.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна сумата от 300 лв. (триста лева),
представляваща възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 вр. ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :