№ 13015
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110156890 по описа за 2022 година
Ищецът Г. С. О. твърди, че работил при ответника „Д.“ АД по силата на трудов договор от
30.07.2021 г. на длъжността „шофьор“. На 23.08.2021 г. по време на работа претърпял
злополука, призната за трудова с разпореждане на НОИ – по време на курс в гр. Ротенбург,
Германия, превозвайки товар с товарен автомобил Скания с рег.№ ....., с прикачено ремарке
с рег.№ ...., при слизане от влекача, паднал от първото стъпало на кабината върху терена.
При падането изпитал силна болка в лявото бедро и в лявата част на таза и потърсил
медицинска помощ, каквато му била оказана в БГ Клиника Тюбинген. След извършване на
необходимите изследвания, било установено следното увреждане: пертрохантерна фрактура
на бедрената кост на левия крак с прекъсване на големия и малкия трохантер. Естеството на
уврежданията наложило оперативна интервенция, поради което ищецът бил опериран, като
поради наличието на многофрагментни счупвания, били поставени фемурален пирон и
блокиращ винт. Ищецът бил изписан на 31.8.2021 г. Тъй като ищецът продължавал да не се
чувства добре и след това - изпитвал силна болка, имал отток, не можел да се движи,
постъпил в МБАЛ Ботевград, където му били проведени рехабилитационни процедури и
изписан прием на медикаменти, хигиенно-диетичен режим и продължаване на
рехабилитацията в амбулаторни условия. Поради продължаващи болки в областта на
травмата, след рехабилитацията били извършени рентгенологични изследвания,
установяващи скъсяване на долния ляв крайник с 3 см. Ищецът твърди, че в следствие на
получената травма претърпял и продължава да търпи затруднения, болки, неудобства в
ежедневието. Тъй като не можел да извършва елементарни битово-хигиенни дейности, се
наложило да разчита на помощта на близките си, но това се отразило негативно психически
на ищеца, пораждайки чувство на малоценност и безполезност. Отделно, за периода от
злополуката до 18.2.2022 г. бил неработоспособен, което затруднило и финансовото му
1
положение. Ищецът поддържа, че и към момента изпитва болка в областта на травмата.
Твърди и че извършил разходи за закупуване на медицински изделия, консумативи, услуги и
лекарства, на обща стойност 85.60 лв. След настъпване на инцидента декларирал
злополуката, призната за труда от НОИ, което ангажира отговорността на работодателя за
обезщетяване на претърпените вреди. Поради наличието на сключена от работодателя
застраховка „трудова злополука“, на 28.7.22 г. ищецът получил от застрахователя ОЗК
Застраховане АД обезщетение в размер на 390 лв., което е недостатъчно да покрие
претърпените имуществени и неимуществени вреди. Ищецът моли да се осъди ответникът
да му плати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на трудовата
злополука в размер на 59610 лв., разлика между сумата от 60 000лв., която ищецът счита, че
отговаря на претърпените от него болки и страдания, и платените 390 лв., и сумата от 85.60
лв. обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в разходи за лечение на травмата, и
ведно със законната лихва върху тях от датата на увреждането до плащането им, както и
разноските по делото. В съдебно заседание поддържа иска и моли за уважаването му в
цялост, като счита подписаната с работодателя спогодба за заплащане на обезщетение за
получените при злополуката вреди за нищожна поради накърняване на добрите нрави. Моли
за уважаване на исковете в цялост.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който оспорва исковете.
Оспорва твърдените вреди, интензитета и продължителността им, доколкото се касае до
рутинна травма, чието лечение протича много по-бързо и безпроблемно и не би могло да
доведе до твърдените от ищеца последици. В този смисъл твърди, че претендираното
обезщетение е твърде завишено и не отговаря на критериите за справедливост. Отделно
твърди и сключено с ответника извънсъдебно споразумение на 7.10.2021 г., с което
работодателят се задължил да плати обезщетение на ищеца по 1500 лв. месечно, но за не
повече от два месеца., което покрива имуществените и неимуществените вреди, т.е. самият
ищец се е съгласил и оценил вредите си на не повече от 3000 лв. Моли за отхвърляне на
исковете, в условията на евентуалност – за намаляване на обезщетенията и приспадане на
платените от работодателя суми по спогодбата. Претендира разноски. В съдебно заседание
поддържа отговора и моли подписаната спогодба и полученото по нея обезщетение да бъдат
зачетени от съда.
С оглед на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на
страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД.
За да възникне отговорността на работодателя по смисъла на чл. 200 от КТ, е необходимо да
са налице всички елементи на фактическия състав на нормата, а именно: наличие на трудово
правоотношение между пострадалия работник или служител и ответника в периода, за който
се претендира, че е настъпила трудовата злополука; настъпила трудова злополука –
увреждането следва да е настъпило при или по повод изпълнение на възложената работа или
на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и
по време на почивка, прекарана в предприятието; настъпила в резултат на трудовата
злополука временна или трайна неработоспособност; претърпени имуществени вреди
2
(претърпени загуби и/или пропуснати ползи) и неимуществени вреди (болки и страдания) и
техния размер; причинна връзка между трудовата злополука и вредите. На обезщетяване
подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, ако се докаже, че са в причинна
връзка с трудовата злополука. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда
възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов
работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл
отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при
виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го
обезвреди.
По делото е безспорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз
основа на трудов договор, сключен на 30.07.2021 г., по което ищецът изпълнявал
длъжността „шофьор“. Трудовият договор е прекратен на 4.5.2022 г. по взаимно съгласие на
страните.
Безспорно е и настъпването с ищеца на злополука на 23.08.2021 г. по време на работа,
призната за трудова. В тази насока са и приложените декларация за трудова злополука и
разпореждане на ТП на НОИ – София град, съгласно което декларираната от работодателя
злополука се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Според разпореждането,
злополуката настъпила при опит за слизане от влекач, като пострадалият загубил равновесие
и паднал от първото стъпало, като получил пертрохантерно счупване на левия крак.
При наличието на влязло в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова,
съдът е обвързан от същото и не може да пререшава въпросите за наличие на такава, както и
за причинната връзка между злополуката и настъпилото увреждане на здравето на ищеца
във връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение.
Според приложените по делото медицински доклади от Клиника Тюбинген, на 23.08.2021 г.
ищецът е докаран в лечебното заведение с бърза помощ, където е проведено стационарно
лечение до 30.8.2021 г. с поставена диагноза „пертрохантерна фрактура на бедрената кост с
прекъсване на големия и малкия трохантер вляво“. В хода на лечението е извършена
оперативна интервенция, при която са имплантирани пирон и винт. При изписването
пациентът имал самостоятелна подвижност с патерици.
Ищецът е траспортиран до МБАЛ Ботевград, от където е изписан същия ден.
Представена е епикриза, съгласно която ищецът постъпил в МБАЛ-Ботевград ЕООД на
7.10.2021 г. и е изписан на 14.10.2021 г. за рехабилитационни процедури в следствие
процесния инцидент.
Съгласно представените болнични листи, ищецът е бил в отпуск поради временна
неработоспособност за времето от 23.08.2021 г. до 18.02.2022 г.
Приложени са фактури, издадени от МБАЛ-Ботевград ЕООД през периода 1.09.2021 г. –
21.10.2021 г. за извършване на медицински дейности на Г. О., на обща стойност 85.60 лв.,
платени видно от фискалните бонове /1.9.21 г. – 15 лв., 23.9.21 г. – 15 лв., 14.10.21 г. – 40.60
лв. и 21.10.21 г. – 15 лв./. Като безспорно е отделено по делото обстоятелството, че ищецът е
заплатил за лечението общо 85.60 лв.
По сключена от работодателя застраховка „Трудова злополука“ с ОЗК Застраховане АД, на
3
ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 390 лв. Доколкото в
уведомлението за застрахователно събитие не са посочени конкретни имуществени вреди, а
и с оглед твърденията ищеца, следва да се приеме, че обезщетението е само за претърпените
неимуществени такива.
Приложена е по делото подписана между страните спогодба на 7.10.2021 г., с предмет
уреждане на отношенията във връзка с настъпилата на 23.08.2021 г. злополука. Страните се
съгласили за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди работодателят да
му изплати обезщетение в размер на 1500 лв. за всеки месец от периода на възстановяване,
но за не повече от 2 месеца. Страните се съгласили, че така са уредили отношенията
помежду си.
Видно от преводните нареждания, ответникът платил на ищеца на 8.10.21 г. 1500 лв. с
основание „обезщетение по споразумение“ и на 19.11.21 г. – 1342.28 лв. с основание
„заплата и доплащане МТ към 31.1021 г.“.
От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че в следствие на процесния инцидент,
ищецът е получил счупване на лява бедрена кост в горния й край, като механизмът на
увреждането е директно въздействие /падане/ върху лява тазобедрена става. На ищеца е
проведено оперативно лечение по спешност – открито наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с проксимален интрамедуларен пирон – PFNA. Лечението е
адекватно и своевременно проведено, след което е проведен физиотерапевтичен и
рехабилитационен курс, като съгласно приложените документи възстановителният период
продължил около 6 месеца. При преглед на ищеца, съгласно амбулаторен лист №
001318/19.05.2022 г., е установено, че левият крак е по-къс с 3 см. Съгласно експертното
заключение между трамватичното увреждане на ищеца и трудовата злополука е налице
причинно-следствена връзка. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че различната
дължина на долните крайници се отразява на механиката на ходене и води до нарушение на
походката. Няма данни за настъпили усложнения при оздравителния процес.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Наталия Христова
/съпруга на ищеца/, Семир Натур /служител при ответника/, Янко Димитров /роднина по
сватовство на ищеца/ и Даниел Кушев /бивш ръководител на ищеца/. От показанията на
свидетелката Христова се установява, че в деня на инцидента съпругът й се обадил и й
разказал за случилото се, както и че бил откаран в болнично заведение, където бил
опериран. В последствие бил транспортиран в България до болницата в Ботевград, където
свидетелката работела. Придружаващото го лице споменало, че изпитвал силни болки по
време на пътуването, поради което приемал обезболяващи. Същия ден ищецът бил изписан
и се прибрал в дома си, където свидетелката поела грижите за него във връзка с хигиенно-
битовото обслужване и хранене, тъй като не можел да става от леглото поради силните
болки, което продължило около два месеца. След това ищецът получил обаждане от
ответника относно подписване на документ във връзка с подпомагане на болните шофьори.
Ищецът, заедно със съпругата си и роднини /Янко Димитров, който ги закарал, и братът на
съпруга й Н. Стоянов/ отишли при работодателя, където ищецът подписал документ, без да
4
го чете, понеже не се чувствал добре здравословно. Ищецът не получил екземпляр от това,
което подписал. Свидетелката сочи, че около 3-4 месец след завръщането от Германия,
съпругът й започнал да се раздвижва леко с нейна помощ, а към 5-6 месец се движел с
патерици, като и към настоящия момент си помага с едната патерица, тъй като продължава
да чувства болка и да изпитва затруднения при движение. След около 6 месеца се върнал на
работа.
Свидетелят Семир Натур сочи, че след като ищецът се върнал на работа, му възложил курс
до Португалия, който той не изпълнил. Видели се за първи път в деня на напускането на
ищеца, като ищецът не носел помощни средства. Свидетелят, като ръководител, не бил
уведомяван и от останалите шофьори за проблеми със здравето на ищеца, иначе нямало да
му възложи работа.
Свидетелят Димитров, който придружил ищеца до сградата, където трябвало да се яви за
подписване на спогодбата, сочи, че ищецът влязъл в сградата, където бил повикан и излязъл
без да носи никакви документи, свидетелят не бил наясно какво е подписал ищецът, който
обяснил в последствие, че се касае за обезщетение.
Свидетелят Кушев посочва, че присъствал при подписване на спогодбата с ищеца, който
имал време да изчете текста и да се разпише. Твърди, че не е имало напрежение, нито върху
ищеца е бил оказван натиск, като екземпляр му бил изпратен три дни след подписването,
тъй като липсвал ръководителят на предприятието и той подписал спогодбата в
последствие.
При съвкупната преценка на така събрания и проверен по делото доказателствен материал,
съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 200 КТ за ангажиране на обективната
отговорност на дружеството работодател.
Работодателят отговаря за всички вреди, претърпени от работника или служителя поради
трудовата злополука – имуществени и неимуществени.
Неимуществените вреди се изразяват в претърпените от ищеца болки и страдания за
времето, през което е протекъл процесът на възстановяване, както и за периода след това,
когато има настъпили усложнения и трайни последици от увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства могат да бъдат характерът
на увреждането, обстоятелствата, при които е настъпило, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, включително и
прогнозата за в бъдеще. В разглеждания казус неимуществените вреди са във формата на
болки, страдания и неудобства в обслужването понесени от ищеца като последица от
5
получените при злополуката травматични увреждания. Съобразявайки характера и тежестта
на получената травма, продължителността и интензитета на понесените във връзка с нея
болки и страдания /по-силни първите 2 месеца/, конкретните отражения на увреждането в
бита на пострадалия и затрудненото самообслужване по отношение на хранене, тоалет,
продължителния период на лечение и възстановяване /около 6 месеца/ и последиците от
злополуката с траен характер – скъсяване на крайника с 3 см., което няма да се възстанови и
води до ограничаване и затрудняване движенията на крака, настоящият съдебен състав
приема, че съответен на претърпените неимуществени вреди размер на обезщетението е 20
000 лв.
Относно имуществените вреди:
Установи се по делото, че ищецът е реализирал разходи за лечение в размер на 85.60 лв.
Този разход представлява претърпяна имуществена вреда, която подлежи на обезщетяване.
Неоснователно е възражението на ответника в отговора за намаляване на обезщетенията
поради неспазване от ищеца на изискванията за безопасно изпълнение на работата.
Намаляването на отговорността на работодателя предполага пострадалият да е допринесъл
за трудовата злополука с груба небрежност – чл. 201, ал.2 КТ. „Грубата небрежност“ е
неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна
обстановка и е налице, когато пострадалият е съзнавал, предвиждал настъпването на
неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги
предотврати. В тази хипотеза пострадалият допринася, сам създава възможност за
настъпване на вредата, поставяйки се в ситуация на повишен риск от увреждане. В
конкретния случай по делото не се установиха такива факти, които да водят до извод за
съпричиняване на увреждането от ищеца, т.е за поведение, което да е пряка и
непосредствена причина за настъпване на произшествието. Налице е небрежност при
настъпване на инцидента, тъй като падането не е провокирано от някаква външна причина,
но в никакъв случай не се касае до предвидената от закона груба небрежност и до
предприемане на действия в противоречие с житейската логика или неправилна преценка на
ситуацията, които да са провокирали инцидента.
Неоснователно е и възражението, че с подписаната спогодба страните са уредили
окончателно отношенията помежду си и ищецът не може да претендира друго обезщетение,
тъй като се е съгласил, че изплатеното такова е достатъчно да покрие претърпените вреди.
Няма пречка страните по едно трудово правоотношение да сключат споразумение, с което
да уредят отговорността на работодателя за обезщетяване на претърпени имуществени и
неимуществени вреди от трудова злополука, по смисъла на чл. 200 КТ. Ако е подписано
такова нарочно споразумение между пострадалия при трудова злополука и работодателя, то
ще обвърже страните и не може да бъде изключено от института на доброволно уреждане на
спорове между тях, по аргумент, че правоотношението е трудово или по съображение, че
естеството на правата и задълженията при отговорността по чл. 200 от КТ не позволява
договаряне /така Решение № 578 от 19.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 603/2009 г./. Страните
обаче следва да се постигнали изрична уговорка по отношение на размера на обезщетението
и вида му, като във всеки конкретен случай ще подлежи на изясняване кои вреди са в обема
6
на уговореното обезщетение. В тази връзка следва да се отчете, че при трудова злополука на
обезщетяване подлежат всички вреди настъпили в резултат от увреждането, които се
обхващат от имуществената отговорност, регламентирана в специалния институт на чл. 200
КТ, като работодателят не може да изключи по договорен път задължението за заплащане на
обезщетение за тези вреди. Освен това следва да се има предвид, че предварителният отказ
от права е недействителен, като споразумението не може да противоречи на повелителни
разпоредби на закона или да поставя работника в по-неблагоприятни условия, от
предвидените в закона.
Първият довод на ищеца, че спогодбата е подписана от лице без представителна власт на
страната на ответника, е неоснователен, тъй като на липса на представителна власт може да
се позове само мнимо представляваният, а не и другата договаряща страна /ТР № 5/2014 г.
на ОСГТК на ВКС/.
Спогодбата представлява двустранен, консенсуален, неформален, комутативен и възмезден
договор, по силата на който страните прекратяват един съществуващ правен спор или
избягват възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. За да са налице взаимни
отстъпки е необходимо страните да се изразили конкретна воля. Бланкетната клауза, че
споразумението урежда окончателно и изчерпателно всички взаимоотношения между
страните във връзка с трудовата злополука не поражда никакво правно действие – нито като
спогодба, нито като признание, нито като опрощаване. В тази връзка следва да се прецени и
еквивалентността на правата и задълженията, които са изрично уредени в т.2.1 от
спогодбата. Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в
насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с
добрите нрави, които са границата на свободата на договаряне. Известна обективна
нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за
равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес, особено
когато се сключва спогодба и всеки прави известни отстъпки. Когато обаче
нееквивалентността е такава, че едната от престациите е незначителна в сравнение с това,
което получава другата страна, е налице нищожност на съглашението.
С процесното споразумение задължението на работодателя да репарира вредите от
трудовата злополука е оценено със сумата от 3000 лв. за два месеца. Видно обаче от
медицинската документация, заключението на СМЕ и свидетелските показания на св.
Христова, възстановителният период е продължил около 6 месеца, т.е. спогодбата няма
обвързващо действие за последните четири месеца от възстановителния период, съответно
за ищеца е налице правна възможност да претендира обезщетение за него. По отношение на
първите два месеца е налице съществена нееквивалентност на престациите – уговореното
обезщетение е незначително в сравнение с действителния размер на вредите на ищеца,
преценени от съда. При това положение няма пречка да се претендира обезщетение в по-
висок размер по исков ред, като извършеното плащане се зачете при определяне крайния
размер на обезщетението.
Съобразно приложените от ответника платежни нареждания, следва се приеме за
установено, че ответникът е извършил само едно плащане по спогодбата и това е плащането
7
на сумата от 1500 лв. с основание обезщетение по споразумение. Макар и ищецът да не
оспорва, че е получил и плащането на сумата от 1342.28 лв. на 19.11.21 г., то това не
означава, че то е плащане по спогодбата, тъй като в платежното нареждане е посочено друго
основание. Т.е. на приспадане подлежат платените от ответника 1500 лв., както и от
застрахователя 390 лв. При тези обстоятелства, относно неимуществените вреди,
обезщетението възлиза на 18110 лв., за които искът следва да се уважи. По отношение на
имуществените вреди, на обезщетяване подлежат разходите направени за лечение в цялост
/85.60 лв./, доколкото в споразумението липсва конкретна уговорка за обезщетяването им.
Следва да се присъди законната лихва от 23.08.2021 г. до окончателното изплащане на
сумите.
Относно разноските:
За осъществената от адвокат И. Ж. безплатна правна помощ в полза на ищеца и съгласно чл.
78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, предвид цената на уважените искове, следва да се присъди
възнаграждение в размер на 2038.00 лв. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на ответника се дължат разноски в размер на 4526.25 лв. /от
платени 6510.77 лв. адвокатско възнаграждение/. При този изход на делото, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от
727.82 лв. за държавна такса, съобразно с уважената част от исковете, както и 91.44 лв.
разноски за съдебномедицинска експертиза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, ...., ТЦ
„Европа“, ....., ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. О., ЕГН **********, с адрес гр. Ботевград, ....., на
основание чл. 200 КТ, сумата от 18110.00 лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, и сумата от 85.60 лв. обезщетение за претърпени имуществени
вреди - разходи за лечение, получени в следствие на трудова злополука настъпила на
23.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите считано от 23.08.2021 г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата
над 18110.00 лв. до претендираните 59 610.00 лв.
ОСЪЖДА „Д.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, ...., ТЦ
„Европа“, ....., ДА ЗАПЛАТИ на адв. И. Ж. от САК, с адрес гр. София, ....., на основание чл.
38, ал. 2 ЗА, сумата от 2038.00 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. С. О., ЕГН **********, с адрес гр. Ботевград, ....., ДА ЗАПЛАТИ на „Д.“ АД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, ...., ТЦ „Европа“, ....., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 4526.25 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Д.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, ...., ТЦ
„Европа“, ....., да ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен
съд сумите 727.82 лв. държавна такса и 91.44 лв. разноски за експертиза.
8
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9